О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Варна, 20.10.2022г.
Административен съд - гр. Варна, двадесет и втори състав, в закрито
съдебно заседание на
двадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Янка Ганчева
като
изслуша докладваното от
съдия Ганчева административно дело № 2179 по описа на съда за 2022 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по жалба на Д.Х.П. ***, представляван от адв. Р. против разрешение за
ползване № 247/31.03.1999 г. издадено от Началника на РДНСК – гр. Варна.
В жалбата се поддържа, че оспорения
акт е нищожен, незаконосъобразен и
неправилен, при издаването му са допуснати съществени нарушения на материалния
и процесуалния закон, постановен е при несъответствие с целта на закона. Прави
се искане за неговата отмяна.
С разпореждане от 29.09.2022 г.
производството по делото е оставено без движение, като на П. са дадени указания
да обоснове правен интерес от оспорването на акта.
С молба вх. № 15361/2012 год. П. уточнява, че правния интерес произтича от
факта, че живее в ап.***, ет.*** в същата жилищна сграда, в която се намира
преустроения от гараж в търговски обект недвижим имот, както и че собствения му
гараж е съседен на бившия гараж, който в момента е магазин. П. сочи, че не е
изисквано съгласието му при промяна на предназначението на обекта, а той е
собственик на имот в етажната собственост, находяща се в гр. Варна, ул. ***.
От представените по делото
доказателства се установява, че Д.Х.П. е собственик на ап.***, ет.***, находящ
се в гр. Варна, ул. ***, на зимник, изба, таванско помещение и средна гаражна
клетка при граници на гаража: гаражи на Г.Ч. и на Ж.Ж.и М.Ж. На 22.01.1999 г. е издадено
разрешение за строеж № 31 на Ж.Ж.и М.Ж., за смяна на предназначение на гараж в
магазин за хранителни стоки, с адрес гр.
Варна, ул. ***. Разрешението е издадено на осн. чл. 55, чл. 56, ал.5 от ЗТСУ.
На 31.03.1999 г. е издадено
разрешение за ползване № 247, съгласно което на осн. ЗТСУ, ППЗТСУ, Наредба №6
за държавно приемане и разрешаване ползването на строежите в България и
констативен протокол обр.16 от 30.03.1999 г. е разрешено ползване на строеж: промяна на
предназначение на гараж в магазин за хранителни стоки, собственост на Ж.Ж. и М.Ж. Отразено е, че строежът е изпълнен съгласно
РС № 31/1999 г. Представени са и констативен протокол от 30.03.1999 г.,
сертификат за пожарна безопасност, становище на „Електроснабдяване“ – Варна,
становище на ХЕИ – Варна, протокол № 288
от РЗ „Пожарна и аварийна безопасност“, експертно заключение, протокол №
99116/1999 г.
При така установените факти,
настоящият състав на съда намира, че жалбата е недопустима за разглеждане, по
следните съображения:
Удостоверението за
въвеждане в експлоатация на строеж по чл. 177, ал. 3 от ЗУТ е крайният акт, с
който се приключва процеса на строителството, като издаването му се предхожда
от производство по установяване техническата годност за ползване на строежа и
изпълнението му, съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената
екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1, и 2 от ЗУТ и условията на сключения договор по арг. от чл. 175 и 176 от ЗУТ. Удостоверението за въвеждане в
експлоатация е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, ал.1 ЗУТ, подлежащ на обжалване по реда на чл. 215 ЗУТ/по аргумент от чл. 217, ал.1,
т.7 ЗУТ/ от възложителя /възложителите/ на строежа, тъй като именно негово е
правото да инициира издаването на удостоверението за въвеждане в експлоатация
по чл. 177 ЗУТ. Само възложителят на строежа има правен интерес да обжалва
удостоверението за въвеждане в експлоатация, респективно разрешението за
ползване, тъй като то е документ, с който се установява законността на
ползването на строежа, съобразно неговото предназначение и то при съответствие
на строежа с издадените строителни книжа. Удостоверението за въвеждане в
експлоатация засяга правата и законните интереси на тези лица, които са субекти
в административното правоотношение, материализирано в този акт.. В този смисъл определения
на ВАС по адм.д. № 2683/2019 г., по адм.д. № 5434/2015 г., по адм.д. №
1495/2015 г. П. не е възложител на строежа и не разполага с правен интерес да
оспорва разрешение за ползване №247/1999 г.
Мотивиран така, на основание чл. 159, т. 4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалба на Д.Х.П. ***,
представляван от адв. Р. против разрешение за ползване № 247/31.03.1999 г.
издадено от началника на РДНСК – гр. Варна.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 2179 по описа на Административен съд Варна за 2022 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се оспори пред ВАС в 7 дневен срок от съобщението,
че е изготвено.
СЪДИЯ: