Р Е Ш Е Н И Е
№ 249
гр. Враца
05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
административно-наказателен състав, в публично заседание на 09.06.2022 г.
/девети юни две хиляди двадесет и втора
година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на прокурора Веселин
ВЪТОВ, като разгледа докладваното
от съдия ГЕОРГИЕВ КАН дело № 234 по
описа на АдмС – Враца за 2022 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН във
вр. със ЗДвП.
Образувано е
по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на ВПД Началник на РУ
– Бяла Слатина към ОДМВР – Враца, против Решение № 28/28.02.2022 г.,
постановено по АНД № 505 по описа на Районен съд – Бяла Слатина за 2021 г., с
което е отменено НП № 21-0248-000475/09.07.2021 г. на Началник група към ОДМВР
– Враца, РУ – Бяла Слатина.
В касационната жалба са изложени съображения
за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение, тъй като
неправилно от решаващия съд са формирани изводи за допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, с
оглед неосигуряването на преводач на наказаното лице, което не е български
гражданин и не владее български език. Твърди се, че при съставянето на акта и
регистрирането на ПТП е извикан дипломиран учител по английски език. След
връчването на акта наказаното лице е подало възражение, което е преведено от
друг пенсиониран учител по английски език и от превода ставало ясно, че лицето
се страхува повече от поведението на другия участник в ПТП, отколкото да не е
съгласно с констатираното от полицейските служители. Иска се отмяна на решението и
постановяване на друго, с което НП да бъде потвърдено.
В с. з. касаторът, редовно призован не се
явява и не се представлява.
Ответникът, Д.В.М. в с.з. се представлява от
адв. Р.С., която оспорва касационната жалба, като неоснователна и моли
оспореното решение, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Представителят
на ОП - Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната
жалба, а изводите на съда за незаконосъобразност на оспореното пред него НП
намира за правилни и моли решението да бъде оставено в сила. Алтернативно сочи,
че жалбата против НП е просрочена и решението следва да се обезсили.
В настоящото
производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на
касационните основания. Представените от
адв. С. с Молба вх. № 1869/15.06.2022г. документи са представени след
приключване на съдебното дирене на 09.06.2022г. и няма как да бъдат приети като
доказетелство.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид
наведените в жалбата доводи и съображения и след извършване на служебна
проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК
, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна, с право и интерес да обжалва, срещу подлежащ на касационно
обжалване съдебен акт, в законоустановения срок и е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА,
като съображенията за това са следните:
Предмет на касационна проверка е Решение № 28/28.02.2022 г., постановено по АНД № 505 по описа на Районен съд –
Бяла Слатина за 2021 г., с което е отменено НП № 21-0248-000475/09.07.2021 г.
на Началник група към ОДМВР – Враца, РУ – Бяла Слатина. С последното на
ответника в настоящото производство, Д.В.М. са наложени административни
наказания глоба в размер на 200 лева на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179,
ал.1, т. 5, предл. 4 ЗДвП, за нарушение по чл. 50, ал. 1 ЗДвП, глоба в размер
на 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 предл. 3 ЗДвП, за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 2 ЗДвП и глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 1 месец, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушение
на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
За да отмени НП, въззивният съд е приел в
оспореното решение, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения, както и че не се установява виновно
извършване от страна на ответника по касация на визираните в санкционния акт
административни нарушения. Безспорно е установено, че нарушителят Д.В.М. е чужд
гражданин – поданик на Великобритания и не владее български език. Липсва
официален акт от страна на контролния орган за назначаване на лице, владеещо
английски език за преводач и предупреждаването му за отговорността по чл. 290,
ал. 2 НПК. Липсва и изявление от страна на нарушителя при съставянето на акта,
че нежелае такъв. В самия АУАН също не е отбелязано, че е съставен в
присъствието на преводач. Актосъставителят не е посетил мястото на ПТП, не е
извършен оглед, за да се установят причините за настъпването му, а протоколът
за ПТП и АУАН са съставени в сградата на РУ по обясненията на пътниците от
другия автомобил, един от които е негов собственик и евентуално заинтересован
от изхода на производството.
Решението е валидно, допустимо и правилно, а
наведените с касационната жалба доводи са неоснователни.
С оглед санкционния характер на
производството по ЗАНН, в тежест на административно-наказващия орган е да
проведе законосъобразна процедура, която да завърши със законосъобразни актове.
Жалбата против НП пред РС не е просрочена и е
подадена в законния срок. НП е връчено на 25.10.2021г., а жалбата е подадена по
пощата с клеймо на пощ. плик от 01.11.2021г., т.е. в 7 дневния срок за обжалване.
Няма спор, че нарушителя следва да
е наясно с всички факти от състава на административното нарушение, за което се
ангажира отговорността му. Безспорно е, че в случая санкционираната е чужд
гражданин, като по делото не се установява същата да владее български език.
След като чуждият гражданин не е декларирал изрично по административно-наказателното
производство, че владее български език, съответно не е отказал изрично да му
бъде осигурен преводач, е следвало задължително при предявяване и връчване на
АУАН преводач да му бъде назначен. Твърденията в касационната жалба, че в деня
на произшествието е извикан учител по английски език, който е присъствал при
регистрирането на ПТП и съставянето на акта не са подкрепени с доказателства,
предвид обстоятелството, че този факт не е отразен нито в АУАН, нито в друг
нарочен документ. В тази връзка не става ясно какво и как е преведено на езика
на нарушителя, кое лице е извършило това процесуално действие и какво обяснение
по случая е дал нарушителя. Правилни са формираните от въззивния съд изводи, че
доколкото в ЗАНН няма предвидени изрични правила относно участието в
административно-наказателното производство на нарушител, който не владее
български език, е трябвало да бъде съобразена разпоредбата на чл. 21 от НПК,
приложима по силата на препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН. Назначаването на
преводач е следвало да бъде формално отразено в АУАН, с оглед доказването на
този факт при оспорването му. Иначе казано, неотразяването в акта на
обстоятелството, че същият е преведен на съответния език от преводач, следва да
се приравни на непредявяване на АУАН, а това безспорно води до ограничаване на
правото на защита на нарушителя и безсъмнено обуславя незаконосъобразност на
наказателното постановление, издадено въз основа на този АУАН. Поради това,
допуснатото процесуално нарушение е съществено. Същото е от категорията на
неотстранимите, опорочава цялата административно-наказателна процедура и е
основание за отмяна на наказателното постановление, издадено въз основа на този
акт, както е посочил и районният съд.
Въз основа на събраните убедителни и
непротиворечиви, подробно обсъдени доказателства, за чието съществуване са
налице данни по делото, правилно е установена фактическата обстановка и са
формирани обосновани правни изводи, за недоказаност на вменените
административни нарушения, съответно липса на основание за реализиране на
административно-наказателната отговорност на ответника на посочените в
санкционния акт правни основания. Тези изводи напълно кореспондират с
установените факти, съобразени са с материалния закон и са в съответствие с
неговата цел, поради което изцяло се споделят от настоящия касационен състав и
за процесуална икономия и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не следва да бъдат
преповтаряни.
При извършената служебна касационна проверка
не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд
е постановил валидно, допустимо, обосновано и правилно решение, в съответствие
с приложимия материален закон, преценявайки всички събрани в хода на
производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и
да е от тях, което настоящата инстанция възприема напълно.
По изложените съображения касационната жалба
се явява неоснователна, а оспореното решение е законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на спора претенцията на
ответника за присъждане на разноски за процесуално представителство по делото
се явява основателна. От представения по делото договор за правна защита и
съдействие /л.24/ е видно, че договореното възнаграждение в размер на 150 лева
за адвокатско възнаграждение е заплатено в брой при подписването на договора.
Разноските следва да бъдат заплатени от ЮЛ, в чиято структура е органа -
ОДМВР-Враца.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. 1 от АПК Административен съд – Враца
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила Решение № 28
от 28.02.2022 г., постановено по АНД № 505 по описа на Районен съд – Бяла
Слатина за 2021 г.
ОСЪЖДА ОДМВР - Враца да заплати на
Д.В.М. разноски по делото в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.