Решение по дело №345/2021 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 28
Дата: 4 октомври 2021 г. (в сила от 4 октомври 2021 г.)
Съдия: Пенка Николаева Братанова
Дело: 20211500600345
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 28 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Кюстендил, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ в публично заседание
на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев

Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
в присъствието на прокурора ВАЛЕРИ ПЕНКОВ
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20211500600345 по описа за 2021 година
Производството е по реда на част III, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
С присъда №260023 на Дупнишкия районен съд от 15.03.2021 г. по НЧХД №
245/2020 г. на същия съд подсъдимата П. Ч. И.- С. е призната за виновна в това, че на
12.10.2018 г. около 13:30 часа в гр.** е причинила на малолетния СВ. Н. К., действащ чрез
майка си и законната си представителка Т. Й. ЯНК. разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, с което е извършила престъпление по чл.131, ал.1, т.4 НК
вр. чл.130, ал.1 от НК. На осн. чл.78а от НК същата е освободена от наказателна отговорност
и й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лева. Със същата
присъда подс.И.- С. е осъдена да заплати Т. Й. ЯНК. като майка и законна представителка
на малолетния СВ. Н. К. сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди в резултат на нанесената на малолетното дете лека телесна повреда,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.10.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата до пълния претендиран размер от 2 000 лева искът е
отхвърлен като неоснователен. Подсъдимата е осъдена да заплати и разноските по делото
на частнита тъжителка в размер на 2 252 лева и следуемата се държавна такса в размер на 50
лева.
1
Присъдата се обжалва от адв. Ал.Р.- защитник на П.Ч. И. Във въззивната жалба
се инвокират съображения за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.
Твърди се, че доказателствения материал по делото е обсъден превратно и че деянието не е
доказано. Иска се същата да бъде отменена и да се постанови нова, оправдателна присъда,
респ. отхвърляне на гражданския иск.
Повереникът на тъжителката- адв. Н.Г. изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба на подс. И.. Изтъкват се доводи за обоснованост и законосъобразност на
присъдата. Претендира се заплащане на разноски за въззивната инстанция.
Пред въззивния съд адв.Ал.Р. поддържа въззивната си жалба и пледира за
оправдаване на подсъдимата.
Подсъдимата П. Ч. И.-С. твърди, че е невинна и иска постановяване на
оправдателна присъда.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания фактически и
доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност и
като съобрази релевираните в жалбите оплаквания, доводите и възраженията на страните,
счита, че въззивната жалба на подсъдимата е неоснователна, а постановената присъда е
правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Съображенията за това са
следните:
За да признае подсъдимата П. Ч. И.-С. за виновна в извършването на престъпление
по чл. 130, ал.1 НК, в мотивите на атакуваната присъда първоинстанционният съд е приел
следната фактическа обстановка, която изцяло се споделя и от въззивния съд:
Малолетните Б. Г. и С.К. учели в един клас на ОУ „***“ в гр. *** На 12.10.2018
г. двамата били в трети клас. На този ден Към 13.00 часа между тях възникнал спор в двора
на училището, като си разменили обиди. В хода на разправията К. хванал св. Г. за ръката и
го одраскал с ноктите си, а Г. го удрял и ритал.
Св.Ш., учител- очевидец на цялата разправия, ги разтървала и уведомила за това
директора на училището. Обадила се на бабата на Б. Г.- св.Ча., съобщила й, че Б. е одраскан
от друг ученик и е разстроен, след което продължила учебните занимания в класната стая.
След известно време в класната стая дошли св. Ч. и нейната дъщеря, съответна леля
на Б.- подс. И.- С.. Св. Ч. започнала да се кара на висок тон на всички ученици, а подс. Ч.-
С.- на С.К.; приближила до мястото, на което той седял, хванала го в областта на челюстта
и левия лакът, стиснала го и продължила да вика и отправя упреци за поведението му. Това
продължило до момента, в който св. Шопова се намесила и издърпала назад подсъдимата.
Всички находящи се в класната стая деца, както и св. Шопова били изненадани от
поведението на подсъдимата и св. Ч..
2
Същият ден към 18,30 часа С.К. бил прегледан от съдебен лекар при СМО към
МБАЛ-Благоевград. Бил издаден лист за преглед, в който е отразено- „синини и драскотини
в областта на лява предмишница, брадата и ляв устен ъгъл, лява темпорална област на
лицето и двете подбедрици.
На 15.10.2018 г. К. бил прегледан от съдебен лекар д-р З. и било издадено медицинско
свидетелство №182/2018 г., в което било констатирано: две кръгловати кръвонасядания по
външна повърхност на ляв лакът с бледоморав цвят и диаметър около 1,5 см, отстоящи косо
почти напречно на около 2,5 см едно от друго; по задната повърхност в средна и долна
трета на лява мишница- надлъжно петнисто мораво кръвонасядане с неправилна форма и
размери около 7/4 см, на същото място се установява и леко изразен напрегнат на пипане и
разлят оток; по предната повърхност на долната трета на дясната подбедрица- две
кръгловати кръвонасяданиая с бледо морав цвят и диаметър около 1 см.
От СМЕ на д-р. Б.П. се установява, че кръвонасяданията в областта на левия
лакът биха могли да се получат от удар с твърд тъп предмет, както и при падане върху
такъв, както и от стискане с пръстите на ръката. Кръвонасяданията по задната повърхност в
лява мишница биха могли да се получат от удар с твърд път предмет или падане върху
такъв, вследствие на което е травмиран съд, довел до излив на кръв и напрегнат оток по
задната повърхност на мишницата. Кръвонасяданията по дясната подбедрица могат да се
получат от удар с твърд тъп предмет или падане върху такъв, възможно- удари с крака, за
което се съобщава при свадата между двете деца. Одраскванията и синините в областта на
брадата, устния ъгъл и темпоралната област най- вероятно са причинени от човешки пръсти
и нокти. Пострадалото дете е търпяло болки и страдания за период от около 10 дни, с
постепенно затихващ интензитет. Възможно е било ограничение в движението на лява
мишница поради напрегнатия оток. Възстановяването ще бъде пълно за период от около 2
седмици.
За да стигне до описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал
всички доказателства, необходими за правилно решаване на делото. Направил е анализ на
събрания по делото доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както
поотделно, така и в съвкупност. Провел е пълен и подробен разпит на св. Ш., Ч., З., разпитал
е малолетните свидетели К., К., Г. в присъствие на психолога Е.В., приел е СМЕ, приобщил
е медицинска документация по делото. Изводите на съда са изградени въз основа на
показанията на св. Ш., която е безпристрастен очевидец на начина на получаване на част от
уврежданията на малолетния С. и която лично е възприела поведението на подс. И.- С.-
приближаването й към детето, хващането му за челюстта и притискането на левия му
лакът. Тези й показания се потвърждават от медицинската документация, в която
непосредствено след случая са отразени посочените увреждания (както и други такива,
получени по време от свадата със св. Г.), както и от СМЕ на д-р П.. Те се потвърждават и
от показанията на св. З., баба на пострадалия К., в частта относно неговото поведение и
страдания след деянието. Индиректно се потвърждават и от показанията на малолетните
3
свидетели К. и К., сочещи, че малолетния К. е бил обиждан от св. Ч. и подсъдимата. Те
обосновано са приети като обективни, логични и безпротиворечиви. ДнРС е изложил
причините, поради които приема показанията на посочените свидетели за достоверни, както
и защо не е дал вяра на показанията на св. Ч., майка на подсъдимата и малолетния св. Г.-
неин племенник, към които настоящата инстанция също се присъединява. Следва изрично
да се подчертае, че св.Ч. и св. Г. поради родствената си връзка с подсъдимата и поради
личното си участие в случката са заинтересовани, поради което показанията им правилно са
били отхвърлени като необективни, недостоверни и противоречащи на медицинската
документация. В този аспект ДнРС обосновано е отхвърлил тези показания и е изградил
доводите си върху показанията на св. Ш., която предава подробни показания относно
механизма на увреждането, които изцяло се потвърждават от обективните находки, отразени
в приложеното медицинско свидетелство, издадено същия ден, и от СМЕ относно давността
и механизма на същото.
В заключение- при обсъждането на доказателствения материал ДнРС стриктно е
спазил процесуалните правила и ясно е заявил на какви доказателствени средства дава вяра,
в коя част и защо- в тази насока е спазил изискванията на разп. на чл. 305, ал.3 НПК и не е
допуснал нарушение на чл.14 НПК. Наличието на преки доказателства, изразяващи се в пок.
на св. Ш., която предава лични, а не опосредени възприятия относно начина на извършване
на деянието, съпоставени със заключението на СМЕ на д-р П. относно механизма на
травмите на пострадалия, налагат единствения възможен извод за доказаност на авторството
на деянието. В този смисъл ДнРС е направил правилни и обосновани изводи относно
авторството на деянието и механизма на причиняването му, които напълно се споделят от
въззивния съд.
ДнРС е изложил и аргументирани доводи относно деянието по чл. 131, ал.1, т.4 вр.
чл.130, ал.1 НК от обективна и субективна страна, които изцяло се споделят от настоящата
инстанция. На 12.10.2018 г. подс. И.- С. в гр.*** е причинила на малолетния пострадал С.К.
лека телесна повреда с разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК,
изразяващо се в посочените по- горе кръвонасядания в областта на левия лакът и лява
предмишница. Несъмнено телесните увреждания, причинени на пострадалия, имат характер
на лека телесна повреда по см. на чл. 130, ал.1 НК и се изразяват във временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, довело до болка и страдание. От субективна страна
деянието е извършено при пряк умисъл- подсъдимата е съзнавала, че нанася увреждания на
пострадалия, в това число и от характера на получените, но независимо от това е сторила
всичко възможно за постигане на крайния резултат. Деянието правилно е квалифицирано
по чл.131, ал.1, т.4 НК с оглед качеството на пострадалия- същият е бил малолетен към
датата на деянието.
Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд относно приложението
на чл. 78А от НК при определяне на наказанието по отношение на подсъдимия. ДнРС
правилно е посочил предпоставките, визирани в този текст и е преценил, че основанията в
4
него са налице, респ. че същият следва да бъде приложен. В този аспект подсъдимата
законосъобразно е бил освободена от наказателна отговорност и й е наложено
административно наказание „глоба” в полза на държавата в размер на 1 000 лева, който е в
минимален размер.
КнОС счита, че присъденото обезщетение по уважения граждански иск срещу
подсъдимата в размер на 1 000 лева, е справедлив и не се налага изменение на
гражданската част на присъдата. Вследствие причиненото от деянието на подсъдимата
увреждане, въззиваематата страна С.К., действащ чрез своята майка и законна
представителка Т. Й. ЯНК. е понесъл неимуществени вреди, които безспорно следва да
бъдат възстановени. Безспорно в случая са налице елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД, като пострадалия Янков несъмнено е от кръга на
лицата, имащи въможност да търсят обещетение за неимуществените вреди, причинени от
престъплението, респ. подсъдимата е длъжна да репарира виновно причинените му вреди.
Присъдената сума са справедлива и е съобразена с характера на претърпяното от
пострадалия увреждане. К. е претърпяла леко телесно увреждане, което е нарушило неговия
телесен интегритет, цялост и неприкосновеност, респ. същият е понесъл болки и страдания
в рамките на около 14 дни; била е наранена неговата крехка детска психика, чувство на
себеуважение и лично достойнство. В този аспект определеното обезщетение е справедливо,
с оглед на което и присъдата в атакуваната й гражданска част се явява законосъобразна и
следва да бъде потвърдена. Същата следва да се потвърди и в частта за разноските,
доколкото същите правилно са били възложени съгласно разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК
на подсъдимата.
С оглед неоснователността на въззивната жалба и предявената претенция от
страна на повереника на въззиваемата страна, на последната се дължат и разноските й пред
окръжния съд- 1 000 лева за адвокатско възнаграждение на адв.Н.Г.. Възражението на
здащитаота на подсъдима за прекомерност се отхвърля, тъй като в НПК няма разпоредба,
аналогична на тези по чл.78, ал.3-5 ГПК, предвиждаща възможност за намаление на
разноските на ответника при частично отхвърляне на иска и при прекомерност. И това е
така, тъй като подсъдимата няма качество на граждански ответник по смисъла на ГПК.
Съгласно чл.89 НПК граждански ответници в съденото производство са лицата, срещу
които е предявен граждански иск, с изключение на подсъдимия. След като не е ответник,
подсъдимият не може да се иска разноски съразмерно на отхвърлената част на иска, нито да
се позовава на прекомерност, респ. разпоредбите на чл.78, ал.3-5 ГПК са неприложими в
наказателния процес.
Пред окръжния съд въззиваемата страна Т.Я., като майка и законна
пердставителка на малалетния С.К. е представила договор за правна защита и съдейстиве, в
което е отразена сувмата от 1 000 лева.Изрично е посочено в него, че сумата е платена в
брой. В този аспект довода на защитата на подсъдимата за липса на доказателства за
плащането е неоснователен. Ето защо подсъдимата И=- С. следва да се осъди да заплати и
5
посочената сума на основание чл.189, ал.3 НПК.
По тези съображения присъдата на Кюстендилския районен съд следва да се
потвърди като правилна, обоснована и законосъобразна.
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 314 НПК, вр. 334, т.6 НПК вр. чл.338 НПК,
окръжният съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 260023/15.03.2021 г., постановена от
Дупнишкия районен съд по НЧХД № 245/2020 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА П. Ч. И.- С. да заплати на Т. Й. ЯНК., действаща като майка и законна
представителка на малолетния СВ. Н. К. сумата от 1 000 лева- разноски пред окръжния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6