Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 15.04.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско отделение,трети първоинстанционен състав, в публично заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Евгения Генева
при участието на секретаря Даниела А.
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 683/16г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх.№756/19.10.2016г. от И.Г.Д. против И. Г.Г., с предмет: да се признае за установено на осн.чл.422 ГПК,че ответникът дължи на ищеца сумата 42 000 лв. главница,572лв. неустойка и 3 174лв. изтекли лихви,за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение № 81/1.03.2016г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 64/2016г. на РС-Самоков.Ищецът твърди,че сумата произхожда от договор за заем от 20.03.2015г. и издаден с оглед на обезпечение на заемодателя запис на заповед от същата дата за сумата 42 000лв. с падеж 20.01.2016г.
И.Д. е предявил срещу „“Г.-*** с едноличен собственик и управител И.Г. искова молба вх.№ 9701/22.12.2016г., с предмет- установяване на осн.чл.422 ГПК,че ответникът дължи сумата 42 000лв. главница, 712 лв. неустойка и 3 963 лв. изтекли лихви,за които суми е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по горепосоченото дело на РС-Самоков.Сумите произхождали от същия договор за заем и запис на заповед от същата дата.
От приложеното ч.гр.д. № 64/2016г. на РС-Самоков се установява,че с процесната заповед за незабавно изпълнение и изпълнение са задължени И.Г. и „Г. 00“ ЕООД да заплатят СОЛИДАРНО 42 000лв. главница,ведно със законната лихва,считано от10.02.2016г. до окончателното плащане на сумата 840лв. държавна такса и 1160 лв. адвокатски хонорар,въз основа на запис на заповед от 20.03.2015г.От приложения запис на заповед е видно,че И.Г. се е задължил „лично, както и като собственик на управител на търговско дружество с фирма“Г.-80“ ЕООД с ЕИК.Положен е само един подпис като „издател“-на физическото лице И.Г..Ето защо съдът е оставил исковата молба без движение с указание в едноседмичен срок от получаване на разпореждането ищецът да уточни на осн.чл.127,ал.1 т.т.3,4 и 5 от ГПК дали претендира установяване на вземането само срещу И.Г. като физическо лице или срещу същия и управляваното от него дружество,срещу които се е снабдил с изпълнителен титул по ч.гр.д. № 64/2016г. на РС-Самоков.
В изпълнение на разпореждането ищецът е депозирал уточнителна молба вх.№ 4047/21.04.2017г., в която заявява,че иска да бъдат осъдени солидарно двамата ответници/И.Г. и и „Г.“ 00 ЕООД/ и гр.д. № 843/2106г.да бъде присъединено към настоящото дело на осн.чл.213 ГПК.
Ответникът Г. е депозирал отговор вх.№ 1890/23.02.17г. ,с който оспорва иска като недопустим за сумата над 42 000 лв.,тъй като не е предмет на заповедното производство.Оспорва исковете като неоснователни.Признава,че е подписал договор с ищеца и запис на заповед,но твърди,че сумата 42 000лв. или 21 538 евро не бил получил. Договорът бил подписан в Германия, а не в София и на договора ответникът дописал допълнителен текст“42000лв. или 21 538 евро“.Изобщо не бил в България на 20.01.2016г. и не му били предявявани за плащане процесните записи на заповед-нито на него,нито на негов представител, на 20.01.2016г. или на друга дата.В същия смисъл е и отговора му вх.№ 1889/23.02.2017г. по гр.д. № 843/2016г.В становище вх.№ 4822/15.05.2017г. заявява,че се противопоставя на искането за обединяване на делата.Съдът е прекратил производството по гр.д. № 843/2016г. и е присъединил предявения по делото иск за съвместно разглеждане на осн.чл.213 ГПК.Предвид дадените от съда указания ищецът уточнява,че сумата по договора представлява рекапитулация на множество заеми,дадени на ответника и дружеството му през периода 2014-2016г. в лева и евро,в брой и чрез банкови преводи, поради приятелските отношения, които съществували тогава между ищеца и ответника.Признава,че договорът и записът на заповед били подписани в Германия, но това било с цел уреждане сметките помежду им.
С молба от 11.04.2019г. ищецът прави изменение на исковете : на основание чл.422, ал.1 ГПК да бъде установено по отношение на ответниците,че дължат солидарно към 10.02.2016г./датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 64/2016г. на РС-Самоков/на ищеца следните вземания:42 000 лв. главница по договор за заем от 20.03.2015г.,обезпечен със запис на заповед,ведно с разноски по заповедното производство за държавна такса в размер на 840 лв. и 1160 лв. адвокатски хонорар, ведно със законната лихва върху сумата 44 000/главница на дълга плюс разноски/,считано от 10.02.2016г. до окончателното и плащане;намалява главницата от 42 000 лв. на 17 720 лв. поради частично погасяване на дълга във връзка със споразумение от 08.11.2017г.;отказва се от исковете за неустойка и изтекли лихви за забава.Претендира съдебни разноски в размер на 5 692 лв.Съдът е допуснал изменението и прекратил производството в частта относно исковете за неустойка и изтекли лихви върху главницата.
Ответниците вземат становище,че дължат суми в размерите,определени от споразумението от 08.11.2017г.,но възразява против претенцията за разноски, тъй като в споразумението страните се разбрали всеки да поеме разноските си така,както са направени.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,съдът приема следното:
По ч.гр.д. № 64/2016г. и издаден запис на заповед и изпълнителен лист №81/01.03.2016г. на осн.чл.417 ГПК по заявление вх.№ 190/10.02.2016г. на И.Г.Д. като длъжниците И.Г.Г. и ТД“Г.-00 ЕООД са осъдени солидарно да заплатят на кредитора по запис на заповед от 20.03.2015г. сумата 42 000 главница,840 лв. разноски за държавна такса и 1160 лв. адвокатски хонорар. Длъжниците са депозирали възражение и кредиторът е инициирал исково производство срещу всеки длъжник поотделно като впоследствие делата са обединени за съвместно разглеждане.
Видно от неоспореното споразумение с дата 08.11.2017г., между страните е безспорно,че са сключили договора за заем на 20.03.2015г. и че към момента на подписване на споразумението ответниците дължат солидарно 20 700 лв.,които се задължават да погасят на шест месечни вноски по 3450 лв. като първото плащане ще бъде до 25.11.2017г. и че при неизпълнение делото ще бъде възобновено.Съгласно т.4 страните се съгласяват разноските до момента на споразумението да останат за сметка на всяка страна така ,както са направени.
При тези данни съдът намира, че е доказано по безспорен начин наличието на задължения на ответниците към ищеца в размера, посочен в записа на заповед и изпълнителния лист,към момента на иницииране на заповедното производство,на основание невърнати суми по договор за заем.Страната обаче няма правен интерес от установяване на вземанията си в пълен размер така, както са съществували към момента на приключване на заповедното производство, и за който имат изпълнителен титул.При положение,че намалява цената на иска поради частично погасяване на дълга и отказ от претенциите за неустойка и изтекли лихви, ищеца няма правен интерес от установителен диспозитив за по-голяма сума,поради което установителните искове следва да бъдат оставени без разглеждане за разликата до предявения с молбата от 11.04.2019г. размер.Що се отнася до разноските, предвид постигнатото споразумение на ищеца следва да бъдат присъдени само разноските,направи след него, а именно: внесен депозит за особен представител на ответника в размер на 1902 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422 ГПК вр.чл.240,ал.1,предл.второ ЗЗД по отношение на И.Г.Г. с ЕГН ********** и „Г. 00“ ЕООД с ЕИК с управител и едноличен собственик И.Г.Г.,със седалище и адрес на управление гр.,кв.С.,бл.00,вх.0, ет.0 ,ап.№ 00,че дължат солидарно на И.Г.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, сумата 17 720/седемнадесет хиляди седемстотин и двадесет/ лева по договор за заем от 20.03.2015г.,обезпечен със запис на заповед от същата дата,въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на осн.чл.417 ГПК №81/01.03.2016г. по ч.гр.д. №64/2016г. на РС-Самоков.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковете за разликата до предявения с молба от 11.04.2019г. размер и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
ОСЪЖДА И.Г.Г. с ЕГН ********** *** и „Г.-00“ ЕООД с ЕИК с адрес на управление гр.С.кв.С.,бл.00, вх.0,ет.0,ап.00, да заплатят на И.Г.Д. с ЕГН ********** с адрес ***,съдебни разноски в размер на 1902/хиляда деветстотин и два лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: