Решение по дело №549/2021 на Софийски градски съд

Р       Е       Ш       Е      Н     И      Е

Гр.София, …. ноември 2021 година

 

В        ИМЕТО       НА        НАРОДА

 

Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                 СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА

с участието на съдебен секретар Габриела Владова, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№549 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   Претенция с правно основание чл.649, ал.3 ГПК- отрицателен установителен иск относно съществуване на обезпечение, представляващо запис на заповед на предявено и прието от кредитор вземане.

                   Ищецът  Н.А.ПО П.твърди, че с решение №2037/14.11.2019г., постановено по т.д.№1766/2019г. по описа на СГС е открито производство по несъстоятелност по отношение на „В.Е.К.“ ЕООД, ЕИК*********. Решението е вписано в ТР по партидата на длъжника на 14.11.2019година. С решение №200315/09.11.2020г. производството по делото е възобновено, което решение е вписано по партидата на длъжника на 10.11.2020г.

                   По партидата на длъжника е обявен списък на приети вземания под №20210105104932, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, в който списък са включени публични вземания в общ размер на 17 752 564,70лева, предявени от настоящия ищец с молба изх. №24 – 28 – 585/19#25/08.12.2020г.

                   Ищецът твърди, че на основание чл.690, ал.1 ТЗ е подал възражение срещу списъка, включително и срещу приемането на вземания на ответника „П.И.Б.“ АД в общ размер на 6 688 771,71лева, ведно със законната лихва до окончателното погасяване на главниците по договор за издаване на банкова гаранция№000lg – l – 003436/31.07.2012 година, като обезпечени, което обезпечение дава право на предпочтително удовлетворение по чл.722, ал.1,т.1 ТЗ – запис на заповед за сумата от 22 033 854,39евро.

                   Ищецът твърди, че с определение №261448/11.03.2021година, постановено по т.д.№1766/2019г. съдът по несъстоятелност е оставил без уважение възражението в тази му част като неоснователно. Определението на съда е вписано по партидата на длъжника под №20210315154436.

                   Ето защо ищецът предявява отрицателен установителен иск, с който цели да се установи със СПН несъществуване на прието обезпечение, запис на заповед за сумата от 22 033 854,39евро, даващо привилегия на този кредитор по чл.722, ал.1,т.1 ТЗ.

                   Ищецът твърди, че синдикът е приел цитираните вземания на втория ответник и е определил поредност на удовлетворяването им по т.1 на чл.722 ТЗ, които вземания са обезпечени със запис на заповед, който менителничен ефект е издаден от длъжника за сумата от 22 033 854,39 евро.

                   Ищецът твърди, че привилегиите, които дават право на предпочтително удовлетворяване са обезпечения и обезпечителни мерки, изчерпателно изброени в закона, сред които не е записът на заповед. Нормата на чл.722, ал.1,т.1 ТЗ не се тълкува разширително и в обхвата и не попадат други, освен изрично посочените обезпечения.

                   Именно такива са и мотивите на съда по несъстоятелността касателно наличието на привилегия на друг кредитор, но с оглед постановения диспозитив, ищецът твърди, че за него съществува интерес от предявяване на този иск.

                   Ето защо моли съда, след като съобрази изложеното, да постанови решение, с което признае за несъществуващо прието обезпечение, даващо право на кредитора „П.И.Б.“ АД да се удовлетвори по чл.722, ал.1т.1 ТЗ, а именно запис на заповед, издаден от ответника-длъжник, за сумата от 22 033 854,39евро. Претендира разноските по делото.

                   В срока за отговор ответникът „В.Е.К.“ ЕООД, ЕИК*********, комуто книжата са връчени по реда на чл.50, ал.4 ГПК, не взема становище по иска и не дава отговор на исковата молба.

                   Синдикът на „В.Е.К.“ ЕООД, ЕИК*********, не взема становище по претенцията.

                   Ответникът „П.И.Б.“ АД, ЕИК*********, моли съда да уважи исковата молба на ищеца единствено в „обжалваната част“ поради следното: вземането на банката, произтичащо от договор за банкова гаранция е обезпечено с договор за особен залог от 31.07.2012 година, вписан в ЦРОЗ под №2012080302212, подновен с вписване №2017073101921, учреден върху банкова сметка ***: ***; **********; **********;   BIC ***„В.Е.К.“ ЕООД, ЕИК*********, при „П.И.Б.“ АД, вписан в ЦРОЗ под №********* и с подновяване на вписване под №20170731101953.

                   Посочените привилегии са сред лимитативно изброените в закона и те дават право на предпочтително удовлетворение.

                   Ответникът твърди, че действително в списъка на приети вземания, съставен от синдика, е прието обезпечение по посочения договор за кредит и запис на заповед за сумата от 22 032 854,39евро, с уговорка „без протест“ и „без разноски“.

                   Ответникът признава, че записът на заповед не е сред посочените от законодателя привилегии, но вземането на банката се явява обезпечено.

                   Предвид изложеното моли съда да уважи исковата молба единствено относно липса на привилегия на вземането и по договора за банкова гаранция, изразяваща се в издадения от длъжника запис на заповед.

                   Синдикът на ответника „В.Е.К.“ ЕООД, ЕИК*********, не взема становище по претенцията.

                   Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

                   Страните не спорят относно това: че по т.д.№1766/2019г. по описа на СГС, ТО, 6-4 състав е постановено решение №2037/14.11.2019 година, на основание чл.632, ал.1 ТЗ. Решението е вписано в ТР по партидата на длъжника на 14.11.2019г.; постановено е решение №260315/09.11.2020г.,  по същото дело, с което производството по делото е възобновено, на основание чл.632, ал.2 ТЗ, което решение е вписано по партидата на длъжника на 10.11.2020 година;  че в срока по чл.685, ал.1 ТЗ ищецът НАП и ответникът „ПИБ“ АД са предявили своите вземания спрямо длъжника, като от приобщените по делото доказателства –молба за предявяване на вземания, подадена от „ПИБ“ АД с вх.№300846/10.12.2020годена, с която този кредитор претендира вземания спрямо длъжника, произтичащи от договор за банкова гаранция №000 LG-L-003277/31.05.2012г. в размер на сумата от 1 124 869,67лева, за които е посочено, че е издаден запис на заповед за сумата от 9 472 916,10евро и вземане, произтичащо от договор за банкова гаранция №  000LG – L – 003436/31.07.2012г. , което е обезпечено със запис на заповед за сумата от 22 033 854,39евро и договор за особен залог на парични средства от 31.07.2013г.;  че на 05.01.2021 година по партидата на длъжника са обявени списъците на приетите вземания, в които като кредитори са включени ищецът и вторият ответник „ПИБ“ АД; че е подадено възражение от НАП с вх.№265872/18.01.2021 година, с което кредиторът с прието вземане НАП е оспорил вписано от синдика обезпечение на вземания на кредитора „ПИБ“ АД в размер на 1 124 869,67лева и да се приеме, че това вземане е с поредност на удовлетворяване по т.8 или т.9 на чл.722 ТЗ, с оглед възникването му, както да се изключи като обезпечение, даващо право на предпочтително удовлетворение по чл.722, ал.1,т.1 ТЗ на вземане на банката в размер на 6 688 771,71лева, посочената в списъка ценна книга- запис на заповед за сумата от 22 033 854,39евро; не се спори, че е проведено производство по чл.692, ал.3 и 4 ТЗ, по което съдът по несъстоятелността се е произнесъл с определение №261448/15.03.2021 година, обявено по партидата на длъжника на 15.03.2021 година, като  с този акт съдът по несъстоятелността е внесъл промени в списъка, като е определил поредност за удовлетворяване вземането на банката по т.8 на чл.722 ТЗ в размер на 1 124 869,67лева,, а в останалата част е отхвърлил възраженията на НАП; страните не спорят и относно това, че ответникът- банка не разполага с привилегия, произтичаща от запис на заповед, в каквато насока е изричното становище на ответника.

                   Съдът приема, че претенцията е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.694, ал.6 ТЗ, като по делото са установени следните предпоставки на този отрицателен установителен иск: 1/. предявено вземане от ответника „П.И.Б.“ АД, произтичащо от договор за банкова гаранция №000LG – L - 003277 в размер на 1 124 869,67 лева, предявено в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, включено в списъка на приети вземания, съставен от синдика вземане в посочения размер в т.1 на чл.722 ТЗ,  предявено вземане от същия кредитор в размер на  сумата от 6 688 771,71лева, произтичащо от договор за издаване на банкова гаранция №000LG – L – 003436/31.07.2012 година, което е включено в списъка на приети вземания с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ като обезпечено чрез запис на заповед за сумата от 22 033 854,39евро и посочените договори за особен залог и двата от 31.07.2012година; обявен списък на приети вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ от синдика в ТР по партидата на длъжника „В.Е.К.“ ЕООД на 05.01.2021 година; 2/.постъпило възражение на друг кредитор с прието вземане (НАП) в срока по чл.690, ал.1 ТЗ, с което е оспорено да е обезпечение посоченото от синдика – издаден запис на заповед; проведена процедура по чл.692, ал.3 и 4 ТЗ, в резултат на която е постановено определение №261448/15.03.2021 година на съда по несъстоятелността по т.д.№1766/2019г. по описа на СГС, ТО, 6-4 състав, което възражението на НАП е частично уважено, тъй като с постановеното определение съдът по несъстоятелността е приел за основателна тезата на възразилия кредитор, че записът на заповед не представлява обезпечение по смисъла на чл.722 ТЗ и чл.136 ЗЗД, а само създава облекчена процедура за снабдяване на кредитора с изпълнително основание и че ценната книга не поражда в полза на кредитора привилегия, която да му дава право на предимство в отношенията с другите кредитори, поради което е направил извод, че посоченият от синдика запис на заповед не представлява същинско обезпечение и не придава на поемателя на ценната книга качество на привилегирован кредитор; изложил е съображения за това, че по отношение на вземането  в размер на 6 688 771,71лева е налице обезпечение- договорите за особен залог, поради което правилно това вземане е с посочената в списъка поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1,т.1 ТЗ; постановил е, с диспозитива на определението, че отрежда поредност за удовлетворяване на вземането в размер 1 124 869,67лева по чл.722, ал.1,т.8 ТЗ и е отхвърлил останалите възражения на кредитора НАП; 3/. предявен иск по чл.649, ал.3 ТЗ (отрицателен установителен иск за липса на обезпечение в полза на „П.И.Б.“ АД, произтичащо от запис на заповед за сумата от 22 033 854,39евро, касателно вземането в размер на 6 688 771,71лева, произтичащо от договор за издаване на банкова гаранция №000LG – L – 003436/31.07.2012 година, произтичащо от договора за банкова гаранция).

                   Ищецът обосновава интерес от предявяването на отрицателния установителен иск с оглед формулировката на съда по несъстоятелността в диспозитива на определение №261448/15.03.2021 година, в частта, с която останалите възражение на НАП са оставени без уважение, извън частта на съдебния акт, с която е определена поредност за удовлетворяване на вземането в размер на 1 124 869,67лева по т.8 на чл.722 ТЗ и в този смисъл е внесената от съда промяна в съставените от синдика списъци на приети вземания,  предявен в срока по чл.685, ал.1 ТЗ.

                   По допустимостта на тази отрицателна претенция.

                   ТЗ предвижда възможност не само на длъжника, но и на всеки от кредиторите на несъстоятелността да оспори качеството на друг кредитор чрез процедурата по предявяване и приемане на вземанията в несъстоятелността, част от която е и производството по чл. 692 ТЗ за разглеждане на възражения срещу съставените от синдика списъци. Тя обхваща: /1/ предявяване на вземанията от кредиторите пред съда по несъстоятелността /с изключение на подлежащите на служебно вписване вземания по чл. 687 ТЗ/; /2/ включването им в списъците, изготвени от синдика; /3/ възможност за оспорване на списъците чрез възражение от кредитор и/или длъжника в производството по чл. 692, ал. 2 и, ал. 3 ТЗ пред съда по несъстоятелността и /4/ постановяване на определение по чл. 692, ал. 1 и/или, ал. 4 ТЗ от съда по несъстоятелността за одобряване на списъците на приетите и служебно вписаните вземания след съответна промяна при уважаване на възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ. В случай на развило се и приключило производство по чл. 692, ал. 2 и, ал. 3 ТЗ по възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ, спорът относно вземането, съответно неговото обезпечие/привилегия, предмет на възражението, може да бъде продължен от участвалия в него длъжник/кредитор, за който резултатът от определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ е негативен, чрез предявяване на установителен иск по чл.694 ТЗ в преклузивния  срок от обявяване на определението на съда по несъстоятелността по чл. 692, ал. 4 ТЗ в търговския регистър.

                  Следователно, за да се приеме, че искът е допустим, следва в постановеното от съда по несъстоятелността определение, в резултат на подадено възражение в срока по чл.690 ТЗ резултатът за възразилия длъжник/ кредитор следва да е негативен, за да е налице интерес от предявяване на установителната претенция. Предметът на исковото производство почл.694 ТЗ съвпада с този на производството по възраженията по чл. 692, ал. 2 и ал. 3 ТЗ по делото по несъстоятелност, поради което, това което може да бъде предмет на възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ, може да бъде и предмет на установителния иск почл.694 ТЗ. При предявяване на вземането си кредиторът следва да посочи и неговата привилегия / обезпечение, като синдикът отбелязва в списъка вземането, индивидуализирайки го по основание и размер, както и привилегията/ обезпечението на това вземане. Както последователно се приема от съдебната практика предмет на претенцията по чл.694 ТЗ може да бъде не само вземането (неговото съществуване, респ. несъществуване), но и привилегията/ обезпечението на същото, дори и когато не се спори относно съществуване на самото вземане.

                   В настоящия случай съдът по несъстоятелността е уважил частично направеното от НАП възражение, че вземането на „ПИБ“ АД, произтичащо от договор за банкова гаранция не е обезпечено с ценната книга, тъй като записът на заповед не представлява обезпечение по смисъла на чл.722, ал.1 ТЗ, нито попада в обезпеченията, определящи поредност на удовлетворяване по чл.136 ЗЗД. Поради това е допуснал промяна в поредността на удовлетворяване на това вземане, като го е поставил в точка 8 на чл.722 ТЗ, съгласно която норма се обхващат останалите необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Чрез определяне на тази поредност на удовлетворяване съдът е отрекъл за този кредитор да е налице обезпечение, представляващо запис на заповед, което да отрежда друго място в реда на удовлетворяване на това вземане. С оглед на осъществената промяна в списъка на приети вземания съдът по несъстоятелността е уважил само част от направеното от кредитора НАП възражение относно това дали вземането на „ПИБ“ АД има обезпечение- издадената от длъжника ценна книга за това вземане в размер на сумата от  1 124 869,67лева по договор за банкова гаранция от 31.05.2012г.. Следователно, съдът по несъстоятелността е направил еднозначен извод за липса на обезпечение, отреждайки поредност за удовлетворяване на това вземане т.8 на чл.722 ТЗ, но този извод касае само вземането на кредитора „ПИБ“ АД, произтичащо от договор за банкова гаранция №000LG – L - *******в размер на 1 124 869,67 лева. В останалата част е отхвърлил възражението .        

         Ето защо настоящият състав на съда приема, че за кредитора НАП съществува интерес от предявяване на настоящия иск и поради това предявената претенция се явява процесуално допустима, тъй като  са налице процесуалните предпоставки на закона за това и съдът следва да разгледа по същество отрицателния установителен иск, с който се цели да се установи в процеса, че предявено вземане от „ПИБ“ АД в размер на  сумата от 6 688 771,71лева, произтичащо от договор за издаване на банкова гаранция №000LG – L – 003436/31.07.2012 година, което е включено в списъка на приети вземания с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ не е обезпечено, чрез издадения от длъжника запис на заповед за сумата от 22 033 854,39евро.

                   Разгледана по същество претенцията е основателно предявена.

                   С подадена от кредитора „П.и.б.“ АД молба с вх.№300846/10.12.2020година  са предявени вземания на банката, произтичащи от следните сделки: вземането в размер на 6 688 771,71лева, произтичащо от договор за издаване на банкова гаранция №000LG – L – 003436/31.07.2012 година, произтичащо от договора за банкова гаранция и вземане в размер на 1 124 869,67лева, произтичащо от договор за банкова гаранция №000LG – L – 003277/31.05.2012г. Изрично е посочено в молбата, че тези вземания са обезпечени с издадени от длъжника ценни книги, представляващи запис на заповед.

                   Към молбата са представени двата договора за банкова гаранция от 31.05.2012 година и от 31.07.2012 година. Представени са и ценните книги.

                   Записът на заповед е ценна книга, чиято уредба е в разпоредбите на чл.535 и сл. ТЗ и представлява един от посочените от законодателя основания в правилата на особеното заповедно производство (Глава 37 от ГПК), въз основа на които за кредитора се създава облекчена процедура за провеждане на изпълнително производство, след като страната представи това извънсъдебно основание, в резултат на което може да се снабди със заповед за изпълнение на парично задължение. По своята същност записът на заповед представлява едностранна правна сделка, по силата на която неговият издател са задължава да плати на поемателя посочената в документа сума пари.

                   Менителничният ефект обаче няма характеристика на обезпечение по смисъла на закона.

 

                                                                                    СЪДИЯ: