Р E Ш Е Н И Е
№ 74
гр.Плевен, 30.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
съд - гр.Плевен, ПЪРВИ касационен състав, в открито съдебно заседание на десети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:
НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове:
1. ЕЛКА БРАТОЕВА
2. Р.
МАРИНСКА
при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен- Иво Радев, като разгледа докладваното от съдията МАРИНСКА касационно административно-наказателно дело №1368/2019год. по описа на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Депозирана е касационна жалба от И.Д.И.,
чрез адв. Р. Р., против Решение
№159/15.11.2019г. по НАХД №302/2019г., по описа на Районен съд –
Левски, въз основа на което е потвърдено НП № 227/09.08.2019г., на Директор на
регионална дирекция по горите- гр. Ловеч, с което на И.Д.И.,***, е наложено
наказание „глоба“, в размер на 50лв., за нарушение на чл. 213, ал. 1, предл. 7, т. 2 от ЗГ. Твърди се, че постановеното решение е
незаконосъобразно и неправилно, и моли съда да го отмени и постанови друго, с
което да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Твърди се, че процесното НП, е издадено след срока по
чл. 36, ал.3 от ЗАНН, считано от датата на съставяне на АУАН. Посочва се, че мотивите
на въззивния съд в тази насока, са неправилни. Твърди
се, че в случая нормата на чл. 33, ал.2 от ЗАНН не се прилага, тъй като
деянието „съхранение“, не е елемент от престъпния състав на престъплението по
чл. 235, ал.1 от НК, за което е образувано досъдебното производство. Твърди се
също, че описаното нарушение „съхранение“ на дървесина, немаркирана с контролна
горска марка, в лекия автомобил на касатора, е
недоказано и не е налице адм. нарушение с описаните
признаци. Претендират се разноски по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв., в минимален размер.
В съдебно заседание на 10.01.2020г., касаторът, р. пр, се представлява от адв. Р. Р., която поддържа депозираната касационна жалба, на посочените в нея основания.
Ответникът по
касационната жалба- Регионална дирекция по горите, р. пр., представител не се
явява. Същият е депозирал писмено възражение против касационната жалба и моли
съда да остави същата без уважение. Посочва се, че описаното в процесното
НП нарушение е изцяло доказано. Посочва се също, че процесното
НП е издадено в процесуалните срокове за това, по смисъла на ТР
№112/16.12.1982г.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен
изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради следните съображения:
С оспореното Решение №159/15.11.2019г. по НАХД №302/2019г., по описа на Районен съд –
Левски , съдът е потвърдил НП №
227/09.08.2019г. на Директор на регионална дирекция по горите- гр. Ловеч, с което
на И.Д.И.,***, е наложено адм. наказание „глоба“, в
размер на 50лв., за нарушение на нормата на чл. 213, ал. 1, предл.
7, т. 2 от ЗГ. Въззивният съд е приел, че обжалваното
НП е издадено от компетентен орган и в хода на административно- наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивният съд е приел също, че процесното
НП е издадено в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, тъй като в случая е приложима
нормата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН и законоустановеният
6- месечен давностен срок, по чл. 34, ал.3 от ЗАНН,
започва да тече, считано от датата на прекратяване на наказателното
производство. В решението си, въззивният съд е приел,
че правилно е приложен материалният закон и описаните в обстоятелствената част
на АУАН и НП факти, представляват нарушение на нормата на чл.213, ал.1, предл.7, т.2 от ЗГ.
Касационният съд приема, че атакуваното
решение по НАХД№302/2019г. по описа на РС- Левски, е неправилно и незаконосъобразно,
поради неправилно приложение на материалният закон, поради което следва бъде отменено
и бъде постановено друго, с което бъде разгледан спора по същество и бъде
отменено издаденото наказателно постановление, като незаконосъобразно, поради
следните съображения:
Безспорно по делото се установява, че въз
основа на процесното НП № 227/09.08.2019г. на
Директор на регионална дирекция по горите- гр. Ловеч, на И.Д.И.,***, е наложено
адм. наказание „глоба“, в размер на 50лв., за
нарушение на нормата на чл. 213, ал. 1, предл. 7, т. 2
от ЗГ, за това, че на 14.01.2019г., в землището на с. Трънчовица, общ. Левски,
в нелесоустроена територия, съхранява в лек автомобил
„Фиат Улайс“, с ***, 0,5 пр. куб.м. акациеви дърва за
огрев, непридружени с превозен билет. Безспорно е по делото, че процесното наказателно постановление, е издадено въз основа
на Постановление от 30.05.2019г., за прекратяване на наказателното производство
по ДП №ЗМ 35/2019г. по описа на РУ МВР Левски, пр. пр.№ 69/2019г. по описа на
РП- Левски, за престъпление по чл. 235, ал.6, вр.
ал.1 от НК. По делото се установява също и факта на издаване на АУАН
№227/30.01.2019г., за това, че на посочената дата- 14.01.2019г., в землището на
с. Трънчовица, общ. Левски, в нелесоустроена
територия, И.Д.И., съхранява в лек автомобил „Фиат Улайс“,
с ***, 0,5 пр. куб.м. акациеви дърва за огрев, непридружени с превозен билет и
немаркирани с контролна горска марка, като процесното
НП е издадено само за съхранение на акациевите дърва, непридружени с превозен
билет.
Въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, въззивният съд правилно е приел, че процесното НП е издадено от компетентен орган, в рамките на
предоставената му компетентност, при издаването му не са допуснати нарушения на
процесуалните правила. Правилно въззивния съд е
приел, че процесното
НП № 227/09.08.2019г. на Директор на регионална дирекция по горите- гр. Ловеч,
е издадено в рамките на законоустановеният
шестмесечен давностен срок, по реда на чл. 34, ал.3
от ЗАНН. Настоящата инстанция възприема изцяло изложените в тази насока мотиви
на въззивния съд, по реда на чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК и същите не следва да се преповтарят.
За пълнота следва да се посочи, че възражението на касатора
в насока, че деянието „съхранява“ не е
елемент от фактическият състав на престъплението по чл. 235, ал.1 от НК, и
поради това, нормата на чл. 33, ал.2 от НК, не се прилага, за неоснователно. Съобразно
цитираната норма на чл. 33, ал.2 от ЗАНН, при констатиране на признак/признаци
на извършено престъпление, административнонаказателното
производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. В
случая правилно РС-Левски е приел, че е приложимо разрешението, дадено в ТР№
112/16.12.1982г. на ОСНК, съобразно което възбуждането на наказателно
производство за деяние, което в последствие се окаже, че не е престъпление,
прекъсва давността и тя не тече /спира/, докато продължава наказателното
производство. Съдът приема, съобразно даденото в цитираното ТР разрешение, че
при всички случаи, образуването на наказателно производство, води до прекъсване
на давността за издаване на наказателно постановление и тя не тече, докато трае
това производство /арг. чл. 81, ал.1 от НК/. Дали
деянието е съставомерно по НК, се преценява от
съответния прокурор и няма отношение към установената в чл.34, ал.2 от ЗАНН
давност.
Настоящият касационен състав обаче намира,
че описаното в процесните АУАН и НП деяние на
жалбоподателя И.И., не разкрива белезите на нарушение
по чл. 213, ал. 1, предл. 7, т. 2 от ЗГ, и в този
смисъл, същото се явява несъставомерно. Както бе
посочено по- горе, И. е санкциониран за това, че съхранява в лек автомобил, 0,5
пр. куб. м. акациеви дърва, без превозен
билет. Съобразно нормата на чл. 213, ал.1 от Закона за горите, се забраняват:
покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането,
разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на: 1. дървесина,
немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка; 2.
дървесина, непридружена с превозен билет.. От събраните по делото
доказателства, вкл. и от показанията на разпитаните свидетели, обаче се
установява, че И. е установен на посоченото в АУАН място, да извършва сеч на
акациеви дърва, с моторен трион, като свидетелите Р./актосъставител/
и В./свидетел на нарушението/, са го наблюдавали известно време. Същите са
констатирали, че И. е натоварил отсечената дървесина в автомобил- „Фиат Улайс“, с ***, след което са се приближили към него, за
извършване на проверка, при която са установили, че дървесината не е маркирана
с контролна горска марка и не е придружена от превозен билет. Установени са 0,5
пр. куб.м. дърва, натоварени в
автомобила и ок. 2 пр. куб.м.- край него, като за резултатите от проверката е
съставен констативен протокол и посочените по- горе 7 бр. АУАН от 30.01.2019г. С
оглед изложеното, съдът приема, че установените в автомобила акациеви дърва, са
били натоварени в него, докато е бил в покой, като край автомобила са
установени и други, ненатоварени дърва, което обосновава намерение на И. да
транспортира на същите. Предвид извършената проверка, действията на И. са
преустановени. Касационният съд приема, че в случая, натоварването на
отсечените акациеви дърва в процесния автомобил, не
разкрива белезите на понятието „съхранява“, което по своята същност предполага
трайност на действието и намерение на съхраняващия да пази от разхищение или
повреда. Отсечените дървета са били натоварени - установено лично от горските
служители- в автомобила, от страна на И., което с цел тяхното транспортиране,
поради което, описаната в процесните АУАН и НП фактическа
обстановка, не разкрива белезите на нарушението „съхранява“, по смисъла на
чл.213, ал.1, предл.7 от ЗГ. Следва да се посочи
също, че съобразно нормата на чл. 211 от ЗГ, превозният билет, издаден от
компетентен орган, касае само транспортирането на дървесината /чл. 211, ал.4 от
ЗГ- дървесината, добита извън горските територии, се транспортира, придружена с
превозен билет, издаден от длъжностно лице, определено от кмета на общината/.
Спрямо посоченото в НП нарушение „съхранява“, притежаването на превозен билет,
е ирелевантно.
На основание гореизложеното, настоящия
касационен състав приема, че описаното в
процесното НП № 227/09.08.2019г. на Директор на
регионална дирекция по горите- гр. Ловеч, нарушение, е несъставомерно
спрямо нормата на чл.213, ал.1, предл.7, т.2 от ЗГ,
поради което, наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като
такова, следва да бъде отменено.
Следва, в полза на процесуалният
представител на жалбоподателя, да бъдат присъдени сторените в настоящето
касационно производство разноски, по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.,
на основание нормата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН /ДВ.бр. 94/2019г. /, в размер на
300лв.- адв. възнаграждение. Същото е определено от
съда в минимален размер, на основание чл. 8, ал.1, т.1 от Тарифа №1 за
минималните размери на адв. Възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №159/15.11.2019г. по НАХД
№302/2019г., по описа на Районен съд – Левски и вместо това, ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №227/09.08.2019г. на Директор на регионална дирекция по горите- гр. Ловеч, с което на И.Д.И., ЕГН **********,***, Е НАЛОЖЕНО, на основание чл. 275, ал.1, т.2 от ЗГ, административно наказание „глоба“, в размер на 50лв., за нарушение на чл. 213, ал. 1, предл. 7, т. 2 от ЗГ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., вр. чл. 63, ал.3 от ЗАНН, Регионална дирекция по горите- гр. Ловеч, ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Р.Р.-***, с адрес на адв. кантора- гр. Левски, ул. П. Яворов, №3, сумата от 300лв.- адв. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
Преписи от решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.