Решение по дело №894/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС и е образувано по жалба на Ю. Л. З. понастоящем в Затвора – Пазарджик против Заповед № Л-3516/24.07.2024 г. на Ц. Ц.- за директор на ГДИН гр. София.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. М., която поддържа жалбата. Допълнителни доводи излага в писмена защита.

Ответникът – директор на ГДИН София – редовно призован, не се явява, представлява се от юрк. Р., който оспорва жалбата и излага становище за нейната необоснованост..

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят постъпва в Затвора гр. София на 27.03.2015 г., с начало изпълнение на наказанието 13.10.2013 г. по отношение на лицето на основание чл. 70 ал.7 от НК е приведена в изпълнение не изтърпяната част от наказанието, наложено му по НОХД 23/2005 г. на СОС, по което е бил освободен предсрочно условно в размер на 1 г. 6 м. и 27 дни. Наказанието е изтърпяно на 10.05.2015 г. С начало 10.05.2015 г., лишеният от свобода изтърпява 22 г. лишаване от свобода по НОХД 214/2015 по описа на СОС за извършени престъпления по чл. 116, чл. 339 и чл. 144 от НК. Настанен в условията на закрит тип. С първоначално определен от съда строг режим, заменен с общ със заповед №78/15.06.2022, влязла в сила на 07.07.2022 г.

Със Заповед № 1/20.01.2023 на началника на затвора София, на основание чл. 64 ал.1 от ЗИНЗС е прекатегоризиран в открит тип и на 10.02.2023 г. е настанен в ЗО „Казичене“. На 27.02.2023 г. в ГДИН София е постъпило предложение на Началника на ЗАтвора гр. София с рег. № 3482/27.02.2023 г. за преместване на осъденото лице на основание чл. 62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС. Предложението е по повод подадена докладна записка от младши инспектор С. З., служител в ЗО „Казичене“, в която същият уведомява, че жалбоподателят е съпричастен към убийството на неговия зет Е. Г..

ЗА потвърждаване на твърденията си, мл- инсп З. е приложил мотиви от постановената по внохд 241/2020 г. на САС присъда. Органът приема, че от тези мотиви се установява, че жалбоподателят е бил разпитван като свидетел по делото и дадените показания са противоречиви и опровергани от други доказателства.

Предвид горното и с оглед предотвратяването на конфликтни ситуации и с цел избягването на нарушения, които биха застрашили сигурността в ЗО „Казичене“ е постановена обжалваната Заповед № Л-3516/24.07.2024 г. на Ц. Ц.- за директор на ГДИН гр. София.

По делото са приобщени писмени доказателства- приложена е докладната записка на мл. инспектор С. З., представени са копие от присъда № 11 от 26.05.2015 по НОХД 214/2015 по описа на СОС, решение № 334/27.10.2015 по ВНОХД 802/2015 по описа на САС и решение № 32/18.03.2016 на ВКС по н.д. 36/2016 г., по които съдебни актове търпи наказанието си жалбоподателя.

Въз основа на горната фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, чиито законни права и интереси са засегнати от оспорената заповед. Същата представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като съдържа изрично волеизявление на административен орган, с което се засягат непосредствено права, свободи и законни интереси на неговия адресат. Предвид това жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес и в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Заповедта е издадена от компетентен орган, тъй като видно от Заповед № Л-3421/2 от 17.07.2024 г. на Главния директор на ГДИН София, Ц. Ц. е определен да изпълнява функциите на главен директор в периода 22.07.2024- 28.07.2024 вкл.

Съгласно чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти.

Съдът намира, че необосновано органът е оказал на жалбоподателя да бъде преместен от Затвора Пазарджик в Затвора София за доизтърпяване на наложеното му наказание. Твърди се, че в докладна записка на мл. инспектор, работещ на територията на ЗО „Казичене“ е посочено, че З. е съпричастен към убийството на неговия зет Г., каквито доказателства по делото не са приложени. Напротив, установи се, че З. е осъден и търпи наказанието си за опит за убийство на друго лице. Органът не е представил по делото мотивите по ВНОХД 241/2010 по описа на САС, но не се спори, че по това дело З. е разпитван като свидетел. Няма как З. да е „съпричастен“ към убийство, по което не е осъден, а единствено е дал свидетелски показания. Дори и тези свидетелски показания да са недостоверни и опровергани от останалите доказателства по делото, незаконосъобразно атакуваната заповед е мотивирана с нормата на чл. 62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС- за предотвратяване на конфликтни ситуации, каквито не са констатирани в ЗО „Казичене“ с участието на жалбоподателя и мл. инсп. С. З.. Следва да се отбележи също, че свидетелските показания на З., провокирали служителя в ЗО „Казичене“ да изготви докладна записка, са дадени в един значително отдалечен във времето период, което допълнително снижава риска от възникване на конфликтни ситуации, породени от въпросния случай. Никъде по делото не са представени доказателства, сочещи на извод, че З. е конфликтна личност- напротив същият е документиран като личност с трайно променени положителни нагласи, поради което е прекатегоризиран от ЗТ в ОТ на основание чл. 64 ал.1 от ЗИНЗС.

Ето защо атакуваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, та жалбоподателя се дължат разноски в размер на 1010 лв./10 лв. ДТ и 1000 лв. адвокатско възнаграждение/, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е определено в рамките на минимума по чл. 8 ал.3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Пазарджик

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Ю. Л. З. понастоящем в Затвора – Пазарджик Заповед № Л-3516/24.07.2024 г. на Ц. Ц.- за директор на ГДИН гр. София.

ОСЪЖДА ГДИН гр. София да заплати на Ю. Л. З., [ЕГН] сумата от 1010/хиляда и десет/ лева разноски.

Решението е окончателно по аргумент от чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС.