№ 379
гр. Варна, 10.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на десети март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело №
20213100900686 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано след прекратяване на гр.д.№ 12946/
2021г. по описа на ВРС, 35-ти с-в, на основание чл. 104, т.4 и т.6, вр. чл. 118
ГПК и изпращането му подсъдност на Варненски окръжен съд.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, действащо чрез
процесуален представител адв. Р.М., срещу Д. В. Д., ЕГН **********, гр.
Варна, за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сума в общ размер от 31 517.66 лева, включваща
главница в размер на 27 345.60 лева, /от които просрочена главница за
периода 25.02.2016 г. – 22.08.2017 г. в размер на 2 462.77 лева и редовна
непогасена главница за останалия срок на договора в размер на 24 882.83
лева/; договорна лихва в размер на 3 450.86 лева за периода 25.02.2016 г. –
22.08.2017 г.; наказателна лихва в размер на 623.70 лева за периода
25.02.2016 г – 27.09.2017 г. и такси /нотариална такса за обявяване на
предсрочна изискуемост/ в размер на 97.50 лева, дължими по Договор за
потребителски кредит № РК14 - 041432 от 25.08.2014 г., сключен между
„СИБАНК“ ЕАД /понастоящем „Обединена българска банка“ АД/ и Д. В. Д.,
което вземане е прехвърлено от „Обединена българска банка“ АД на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия от 25.06.2019 г., и за което е издадена
Заповед № 7938/29.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК по ч.гр.д. № 14724/2017 г.
по описа на ВРС, на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаването на
заявлението в съда /28.09.2017 г./ до окончателното й изплащане.
С определение № 1443/04.11.2021 г. съдът е постановил преписи от
исковата молба ведно с приложенитe към нея доказателства да се изпратят на
ответника.
В срока по реда на чл. 367 ГПК, ответникът Д. В. Д., чрез
пълномощника си адв. Ц.А., оспорва предявения иск по основание и размер.
Обективира доказателствени искания.
1
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът е подал допълнителна искова молба, с
която, с която поддържа депозираната първоначална такава и оспорва
направените от ответника възражения. Обективира доказателствени искания.
В срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, с
който поддържа всички наведени с отговора оспорвания и възражения. Излага
твърдения за неясноти в исковата молба и допълнителната такава относно
твърдените в тях факти и обстоятелства
Съдът намира исковата молба за редовна, тъй като същата съдържа
изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити. Посочени са фактите, на които
ищецът основава претенциите си и са направени доказателствени искания.
При постъпване на исковата молба, след изпращането й по подсъдност
от ВРС, производството по делото е било оставено без движение с
Определение № 1314/07.10.2021 г., като на ищеца са дадени указания да
уточни претенциите си. В изпълнение на дадените указания в срок са
постъпили уточняващи молби по имейл на Окръжен съд - Варна с вх. №
21555/25.10.2021 г. и вх. № 21783/28.10.2021 г., с които са представени
доказателства по делото. След постъпването им няма данни същите да са били
връчени на ответника за изразяване на становище. По тази причина, както и с
оглед надлежното извършване на размяна на книжа по делото, съдът намира,
че същите следва да бъдат връчени на ответника за изразяване на становище в
срок до открито съдебно заседание.
Предвид изложеното съдът счита, че не са налице процесуални пречки и
производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание.
По допустимостта на претенциите:
Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на
сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № РК14 - 041432
от 25.08.2014 г. между ответникът Д. В. Д. и „Сибанк“ ЕАД /понастоящем
„Обединена българска банка“ АД/, вземането по който е прехвърлено от
правоприемника на „Сибанк“ ЕАД – „ОББ“АД на ищеца „ЕОС Матрикс“
ЕООД с договор за цесия от 25.06.2019 г., за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ №
7938/29.09.2017 г. по ч.гр.д. № 14724/2017 г. по описа на ВРС. При служежбна
справка по приложеното ч.гр.д. № 14724/2017 г. на ВРС е видно, че срещу
посочената заповед в преклузивния срок е постъпило бланкетно възражение
по чл. 414 от ГПК от длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят
в срока по ГПК е предявил исковете за установяване на вземанията си, което
поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и
неговата допустимост.
Сезиран е компетентен съд, който приема, че предявените искове са
допустими.
По предварителните въпроси:
На страните следва да се укаже, че съдът на основание чл. 7, ал. 3 от
ГПК следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски
договор, както и че при констатиране на наличието на неравноправни клаузи
съдът ще се произнесе преюдициално по неравноправния характер на
клаузата, освен ако потребителят изрично не се противопостави на това.
Съдът констатира, че при депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение заявител в производството е било дружеството
2
„Сибанк“ ЕАД /понастоящем „Обединена българска банка“ АД/. Към момента
на предявяване на иска с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е придобил вземането по силата на
договор за цесия от заявителя в проведеното заповедното производство,
поради което посочената в заявлението банкова сметка е с титуляр цедентът
/заявител, а не цесионерът / ищец. Макар и установителен иск, при
евентуално позитивно за ищеца решение, издадената заповед за изпълнение
на парично задължение ще му придаде изпълнителна сила, съдът намира за
уместно, че следва да укаже на ищеца да посочи банкова сметка или друг
начин за плащане.
Предвид обективираното в исковата молба нарочно искане на ищеца да
задължи ответника да посочи банкова сметка, съдът намира за уместно да
укаже и на ответника да посочи своя банкова сметка, по която, при
евентуално позитивно за него решение, ищецът да преведе дължимите суми
за разноски.
По доказателствата:
С депозираната исковата молба и допълнителната такава не са
представени писмени доказателства, макар и да са посочени като приложения
(освен доказателства за представителна власт на процесуалния представител
на ищеца). Доказателства са представени с подадените уточняващи молби,
които следва да бъдат връчени на ответника за изразяване на становище по
тях. По изложената причина, по допустимостта и относимостта, респективно
по допускането и прилагането на представените от ищеца писмените
доказателства, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание, след
изразяване на становище от ответника.
Съдът намира представените от ответника с отговора на искова молба
доказателства за допустими и относими към предмета на спора, поради което
следва да бъдат допуснати, като по прилагането им по делото съдът ще се
произнесе в открито съдебно заседание.
С оглед оспорването на авторството от страна на ответника Д. В. Д. на
договор за потребителски кредит от 25.08.2014 г., че същият не е подписан от
него, следва да бъде открито производство по реда на чл.193 от ГПК. За
целите на оспорването е необходимо изискване на документа по реда чл.183
от ГПК от ищеца.
Направеното с отговора на искова молба искане с правно основание чл.
190 ГПК, съдът намира за допустимо и относимо по спора, поради което
същото следва да бъде уважено.
Съдът намира за относимо и допустимо искането за допускане на
съдебно-графологична експертиза с поставената в отговора на искова молба
задача, поради което същото следва да бъде уважено.
Относимо и допустимо е и искането за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза с поставени задачи в отговора на искова молба и
допълнителна искова молба, поради което искането следва да бъде уважено.
СЪДЪТ намира, че настоящото определение следва да се съобщи на
страните, на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 374 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, ЕИК *********, гр. София, действащо чрез процесуален представител
адв. Р.М., обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
3
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът Д. В. Д., ЕГН **********, гр. Варна, дължи на
ищеца сума в общ размер от 31 517.66 лева, включваща главница в размер
на 27 345.60 лева, /от които просрочена главница за периода 25.02.2016 г. –
22.08.2017 г. в размер на 2 462.77 лева и редовна непогасена главница за
останалия срок на договора в размер на 24 882.83 лева/; договорна лихва в
размер на 3 450.86 лева за периода 25.02.2016 г. – 22.08.2017 г.; наказателна
лихва в размер на 623.70 лева за периода 25.02.2016 г – 27.09.2017 г. и такси
/нотариална такса за обявяване на предсрочна изискуемост/ в размер на 97.50
лева, дължими по Договор за потребителски кредит № РК14 - 041432 от
25.08.2014 г., сключен между „СИБАНК“ ЕАД /понастоящем „Обединена
българска банка“ АД/ и Д. В. Д., което вземане е прехвърлено от „Обединена
българска банка“ АД на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия от
25.06.2019 г., и за което е издадена Заповед № 7938/29.09.2017 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.
417, т. 2 от ГПК по ч.гр.д. № 14724/2017 г. по описа на ВРС, на основание чл.
422 във връзка с чл. 415 от ГПК, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаването на заявлението в съда /28.09.2017 г./ до
окончателното й изплащане.
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета, гл. 32
„Производство по търговски спорове”.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад по делото :
Сочи се в исковата молба, че между „СИБАНК“ ЕАД /понастоящем
„Обединена българска банка“ АД/ от една страна и Д. В. Д., като
кредитополучател от друга, е сключен Договор за потребителски кредит №
РК14 – 041432 от 25.08.2014 г., по силата на който кредиторът предоставил на
длъжника сумата от 30 000 лева, която била усвоена изцяло. Страните по
договора приели приложим годишен лихвен процент, както следва: в размер
на 10.95 % за първите 6 вноски; 10.05 % ГЛП за вноски от 7 до 12; 9.55 %
ГЛП за вноски от 13 до 18; 8.95 % ГЛП за вноски от 19 до 30 и 8.25 % ГЛП
за останалия период от договора – вноски от 31 до 120. Кредитополучателят
се задължил да погаси задължението си на 120 месечни анюитетни вноски,
включващи главница и лихва, считано от 25.09.2014 г.
Цялото задължение към дата на сключване на договора за
потребителски кредит било в размер на 49 523.17 лева, с ГЛП в размер на
11,55 %.
Твърди се, че кредитът е обявен на длъжника за предсрочно изискуем,
считано от 14.08.2017 г. с нотариална покана с рег. № 9194/2017 г., том 2, №
187 по описа на Кънчо Ицков.
Излага, че към датата на депозиране на исковата молба общият размер
на дълга е бил 31 517.66 лева. Твърди се, че по заявление на „Сибанк“ ЕАД
/понастоящем „Обединена българска банка“ АД/ е образувано заповедно
производство, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 7938/29.09.2017 г., въз основа на документ по реда на чл. 417,
т. 2 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 14724/2017 г. по описа на ВРС.
Въз основа на издадените в заповедното производство заповед и
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 640/2017 г. по описа на
ЧСИ Даниела Петрова – Янкова.
Вземането е прехвърлено с договор за цесия от 25.06.2019 г. на ищеца в
настоящото производство „ЕОС Матрикс“ ЕООД, въз основа на което
последният е конституиран в качеството на взискател по посоченото
изпълнително дело. Сочи се, че на длъжника е връчена покана за доброволно
изпълнение, вследствие на което длъжникът е подал възражение срещу
4
заповедта за изпълнение.
С уточняващи молби ищецът излага, че претендираната непогасена
главница в общ размер на 27 345.60 лева, се състои от просрочена главница за
периода 25.02.2016 г. – 22.08.2017 г. в размер на 2 462.77 лева и редовна
непогасена главница за останалия срок на договора 23.08.2017 г. – 25.08.2024
г. в размер на 24 882.83 лева. Претендира договорна /възнаградителна/ лихва
в размер на 3 450.86 лева, просрочена лихва за периода 25.02.2016 г. –
22.08.2017 г., наказателна лихва /обезщетение за забава/ в размер на 623.70
лева за периода 25.02.2016 г. – 27.09.2017 г. и такси, представляващи
нотариална такса за обявяване на предсрочна изискуемост в размер на 97.50
лева, както и законна лихва, считано от подаване на заявлението в съда –
28.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира признаване дължимостта на посочените суми, както и
присъждане на сторените в производствата разноски.
С допълнителна искова молба ищецът твърди, че сумата по кредита е
усвоена от ответника, което е видно от представеното по делото извлечение
от кредитната сметка на длъжинка. Сочи, че формирането на дълга е на база
единствено приетия от ответника погасителен план. Излага, че към момента
на депозиране на исковата молба предсрочната изискуемост е настъпила с
връчването на нотариална покана, евентуално с връчване на поканата за
доброволно изпълнение на 14.12.2020 г., съобразно твърденията на ответника
в депозирания отговор. В условията на евентуалност претендира, че към
датата на постановяване на съдебното решение ще са настъпили съответните
падежи на вноските за главница по кредита, следващи издаването на
заповедта за изпълнение, а договорната и наказателната лихви са в размера,
посочен първоначално за съответните периоди. Твърди се също, че
уведомление за извършената цесия е връчено на ответника най – късно с
получаването на препис от исковата молба.
Ответникът Д. В. Д., с писмен отговор, чрез чрез пълномощника си –
адв. Ц.А., оспорва предявените искове по основание и размер. Излага, че
ответникът не е получавал кредит от „Сибанк“ ЕАД, както и че не е усвоявал
сочената сума по сметката си. Твърди се, че положените подписи не са на
ответника, същият не е подавал искане за предоставяне на кредит, поради
което и ищцовото дружество няма вземане към Д.Д.. Сочи, че от твърденията
в исковата молба не става ясно какъв е начинът, по който се формират
договореният лихвен процент, лихвеният процент при забава и наказателната
лихва, кои вноски са просрочени и какъв е техният размер.
Твърди се наличие на неравноправни клаузи от договора за кредит,
свързани с лихвения процент и неговата едностранна промяна, предвид
липсата на твърдения от ищеца за наличие на сключени между страните
анекси. Твърди се, че не е посочено основанието за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, поради което не може да бъде установено дали са били
налице предпоставките за това. Излага се, че не са налице данни обявяването
на предсрочна изискуемст да е достигнало до ответника. Твърди се, че до
ответника не са достигали известия за просрочие на кредита, за обявяването
на предсрочна изискуемост или покана за доброволно изпълнение на
задължението.
Излагат се твърдения за нередовно връчена нотариална покана с която
се обявява предсрочна изискуемост на кредита и поради това за
неосъществена субективна предпоставка за настъпването й, като аргументите
са свързани с напускането преди пет години на адреса, на който е залепено
уведомление. Твърди се нередовност и на връчената покана за доброволно
изпълнение, като изрично признава че такава му е връчена чрез работодател
на 14.12.2020 г.
Ответникът, чрез процесуалния си представител излага още, че не е
5
подписвал договори за учредяване на залог, а видно от представения в
заповедното производство договор такъв бил учреден.
Твърди се, че извършената цесия не е съобщена на длъжника.
С допълнителен отговор на искова молба се оспорва, че претендираното
задължение е изчислено по представения погасителен план. Посочва се, че
след като в исковата молба се твърди настъпване на предсрочна изискуемост
на кредита от 14.12.2020 г., то към момента на депозиране за заявлението в
съда – 29.09.2017 г. не е било налице основание за това.
Твърди, че съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД извършената цесия следва да
бъде съобщена на длъжника, поради което се оспорват извършените от
цесионера действия. Поддържат се направените с отговора на исковата молба
възражения. Моли за отхвърляне на исковите претенции, както и за
присъждане на направените съдебно – деловодни разноски по делото.
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415,
ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 86 от ЗЗД, с посочени по-горе страни и предмет.
Доказателствена тежест, съобразно предявените от ищеца
претенции:
Няма безспорни и ненуждаещи се от доказване факти.
Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е налице валидно сключен между договор за кредит между
праводателя му „СИБАНК“ ЕАД / понастоящем „Обединена българска банка“
АД/, усвояване на сумата по него от ответника, както и настъпване
изискуемостта на претендираните вземания, доколкото се твърди предсрочна
такава, следва да се докаже неплащане на вноска или неизпълнение на което
и да е от задълженията по договора, съгл. чл. 21.1.1 от него, както и
обявяването й на ответника, момент на обявяване.
На следващо място, ищецът следва да установи валидно прехвърляне на
вземанията по процесния договор в негова полза, както и уведомяване на
длъжника за извършеното прехвърляне.
При установяване наличието на договор за кредит, Ответникът следва
да установи изпълнение на задълженията си по него.
По отношение на оспорване на авторството на договора за кредит, от
страна на кредитополучателя, следва да установят фактите по това
възражение от ответника, дали същият е подписан от Д. В. Д.;
6
На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът указва на ищеца, че не сочи
доказателства за следните факти:
Прехвърляне на процесните вземания от „Обединена българска банка“
АД в негова полза, доколкото въпреки, че е посочено като приложение към
уточняваща молба вх.№ 21555/25.10.2021 г. Приложение №1 към Договор за
цесия от 25.06.2019 г., такова не е представено по делото, като на ищеца
следва да се дадат съответни указания.
По отношение на оспорване на авторството на договора за кредит, че
същият е подписан от Д. В. Д..
На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът намира, че не са налице
други факти, по отношение на които страните не сочат доказателства.
УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат
становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят
доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на
спогодба, в който случай се дължи държавна такса в половин размер, на осн.
чл.78, ал.9 ГПК. За постигане на спогодба страните могат да ползват и
Центъра по медиация, създаден към съдебен район на ВОС, с адрес гр. Варна,
ул. „Ангел Кънчев" №12,, като информация за същия и процедурата, която е
безплатна, могат да бъдат намерени на сайта на ВОС.
ДА СЕ ВРЪЧАТ преписи от уточняващи молби с вх.№
21555/25.10.2021 г. и вх.№ 21783/28.10.2021 г. по делото, ведно с
приложените към тях доказателства, на ответника, чрез процесуалния му
представител на посочения електронен адрес: ********@***********.**, с
указания за изразяване на становище най-късно до първо съдебно заседание.
ДА СЕ ПРИЛОЖАТ по делото разпечатани копия от приложените към
уточняваща молба вх.№ 21783/28.10.2021 г., изпратена по електронната поща
на ВОС на 27.10.2021 г., документи.
УКАЗВА на страните по делото най-късно в срок до датата на първо
съдебно заседание да посочат банкова сметка или друг начин на плащане,
по арг. от чл. 127, ал.4 ГПК.
ОТЛАГА произнасянето по допустимостта и относимостта,
респективно по допускането и прилагането на представените от ищеца
писмените доказателства, съдът ще се произнесе в открито съдебно
заседание, след изразяване на становище от ответника.
УКАЗВА на ищеца, че не представя сочено като приложение към
уточняваща молба вх.№ 21555/25.10.2021 г. Приложение №1 към Договор за
цесия от 25.06.2019 г., поради което дава възможност на страната да
7
представи същото в срок до първо съдебно заседание.
ДОПУСКА, като доказателства по делото, представените с отговора на
исковата молба документи, като по прилагането им съдът ще се произнесе в
о.с.з.
ОТКРИВА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.193 ОТ ГПК ПРОИЗВОДСТВО по
оспорване на авторството на Договор за потребителски кредит № РК14 -
041432 от 25.08.2014 г., сключен между „СИБАНК“ ЕАД /понастоящем
„Обединена българска банка“ АД/ и ответника, че същият не е подписан от
сочения в него кредитополучател - Д. В. Д..
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 183 ГПК ищцовата страна да представи
оригинал на Договор за потребителски кредит № РК14 - 041432 от
25.08.2014 г., сключен между „СИБАНК“ ЕАД /понастоящем „Обединена
българска банка“ АД/ и Д. В. Д..
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190, ал.1 ГПК ищеца - „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н „Витоша“, ж.к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков-
Казанджията“ № 4-6, да представи по делото оригинали на документи от
кредитното досие, съдържащи подписа на Д. В. Д. – искане за предоставяне на
кредит, банково бордеро за усвояване на кредита, платежни нареждания, с
които длъжникът се е разпоредил със средствата от получения кредит,
договори за учредяване на залог.
ДОПУСКА провеждане на съдебно – графологична експертиза по
делото, по която вещото лице, след запознаване с материалите по делото и
документите, съдържащи се в счетоводството на ищеца, евентуално в
счетоводството на неговия праводател „Обединена българска банка“ АД да
даде отговор на следния въпрос: „Подписът за „длъжник“, положен в
Договор за потребителски кредит № РК14 - 041432 от 25.08.2014 г. от Д. В.
Д. ли е изпълнен?“
ОПРЕДЕЛЯ ДЕПОЗИТ 200 (двеста) лева, вносим от ответника в
тридневен срок от съобщението и с представяне на доказателства за това в
същия срок.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Емил Ангелов Атанасов, което задължава
да представи заключение в срока по чл. 199 от ГПК.
УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателен размер на
дължимото по експертизата възнаграждение следва да се представи справка –
декларация.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на вещото лице съдебно удостоверение, което да го
легитимира като назначен експерт по делото.
ДОПУСКА провеждане на съдебно – счетоводна експертиза по делото,
по която вещото лице след запознаване с материалите по делото и
8
документите, съдържащи се в счетоводството на ищеца, евентуално в
счетоводството на неговия праводател „Обединена българска банка“ АД да
даде отговор на следните въпроси:
1. Какъв е размерът на усвоените суми по Договор за потребителски
кредит № РК14 - 041432 от 25.08.2014 г., сключен между „СИБАНК“
ЕАД /понастоящем „Обединена българска банка“ АД/ и Д. В. Д.? На коя
дата е усвоена всяка от сумите?
2. По какъв начин са разходвани средствата от кредита?
3. Как е формирана общо дължимата сума по договора за кредит в
размер на 49 523.17 лева, съгласно Раздел I, т.9 от същия?
4. Погасени ли са задълженията по т.13 от договора /рефинансиране
на текущи задължения/, на коя дата, в какъв размер и по какъв начин – в
брой или чрез банков превод? Вещото лице да отговори дали посочените
сметки на цитираните в т.13 от договора финансови институции са с
титуляр Д. В. Д..
5. Как се формира договорната лихва според договора за кредит?
6. Как се формира наказателната лихва според договора за кредит?
7. Има ли увеличение на лихвения процент в периода от датата на
предоставяне на кредита до датата на предсрочната изискуемост, на
какво основание е извършено увеличението и как се е увеличала
месечната вноска спрямо първоначалния погасителен план?
8. Кои вноски са били просрочени и в какъв размер? Считано от коя
дата длъжникът е в просрочие?
9. На коя дата кредитът е обявен за предсрочно изискуем и на какво
основание?
10. Като вземе предвид извършените от ответника плащания съобразно
постигнатите с договора за кредит уговорки и първоначалния
погасителен план, без да се отчита евентуалното едностранно завишение
на лихвения процент, ако установи такова при изпълнение на задачата
си, да даде заключение относно размера на непогасената част от
задължението по пера – главница, възнаградителна лихва, наказателна
лихва, такси и разноски към следните дати:
към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК (28.09.2017 г.);
към датата на исковата молба (03.09.2021 г.);
към датата на изготвяне на заключението
ОПРЕДЕЛЯ ДЕПОЗИТ от 500 (петстотин) лева, вносими по следния
начин: 350 лева от ответника и 150 лева от ищеца в тридневен срок от
съобщението и с представяне на доказателства за това в същия срок.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Цветомир Любомиров Манолов, което
задължава да представи заключение в срока по чл. 199 от ГПК.
УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателен размер на
дължимото по експертизата възнаграждение следва да се представи справка –
декларация.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на вещото лице съдебно удостоверение, което да го
9
легитимира като назначен експерт по делото.
НАСРОЧВА производството за разглеждане в открито съдебно
заседание на 18.04.2022 г. от 14.0 часа , за която дата и час да се призоват
страните.
Вещите лица да се призоват след представяне на доказателства за
заплатен депозит.
Препис от определението да се изпрати на страните, ведно със
съобщение за насрочено открито заседание. На ищеца да се връчи препис от
допълнителния отговор на исковата молба.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10