№ 299
гр. Плевен, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря М. ИВ. И.
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20244400500358 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 250/06.03.2024 г.,постановено по гр. д. № 3377/2023 г. по
описа на Плевенски районен съд ,е признато за установено на основание
чл.124 от ГПК в отношенията между „ВИВА КРЕДИТ” АД, ЕИК *** и Д. И.
П., ЕГН **********, че чл.1, ал.3 - клаузата, с която се начислява такса
експресно разглеждане от сключения между тях Договор за потребителски
кредит № 5567928 ,е нищожна.
Със същото решение Пл.РС е признал за установено на основание
чл.124 от ГПК в отношенията между „ВИВА КРЕДИТ” АД, ЕИК *** и Д. И.
П., ЕГН **********, че чл.4, ал.2 — неустоечната клауза по сключения между
тях Договор за потребителски кредит № 5567928, е нищожна.
Осъдил е на основание чл.78 от ГПК „ВИВА КРЕДИТ” АД, ЕИК *** да
заплати на Д. И. П., ЕГН ********** сумата в размер на 10,00 лв., като
частичен иск от 110,00 лв., представляваща недължимо платени суми по
Договор за потребителски кредит № 5567928, ведно със законната лихва върху
нея от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й
изплащане.
Осъдил е на основание чл. 38 от ЗА „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК ***, гр.
С. да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.", вписано в регистър
БУЛСТАТ под № ***, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на СГС, с адрес на
1
упражняване на дейността: гр. С., бул. „А.С." ***, представлявано от Д. М. М.
- Управител, разноските по делото за адвокатско възнаграждение в
размер общо на 1440,00 лв.
Осъдил е на основание чл.78 от ГПК „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК *** да
заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.", гр. С., бул. „А.С." ***,
представлявано от Д. М. М. - Управител, направените разноски по делото в
размер общо на 255,00 лв.
Срещу горепосоченото решение на Плевенски районен съд е постъпила
въззивна жалба от „ВИВА КРЕДИТ“ АД - СОФИЯ, ЕИК *** /универсален
правоприемник на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ***/, чрез пълномощника адв.
А. Н. от МАК, в която се изразява становище, че същото е неправилно, тъй
като е необосновано, немотивирано и постановено в противоречие със закона
и моралните правила и норми. Твърди се, че изводите на РС за
недействителност на процесния Договор за паричен заем са
незаконосъобразни,както и неправилно първоинстанционният съд е осъдил
ответното дружеството да върне по-висока сума от „надвнесената" от ищцата
в качеството й на заемател. Въззивникът твърди, че безспорно е установено,
че единствената сума, платена от въззиваемата Д. П. над главницата е тази за
договорна лихва в размер на 4,62 лв. Твърди, че дори и да се приеме, че
договорът е недействителен, съдът е следвало да осъди дружеството да върне
реално платената от въззиваемата сума за договорна лихва в размер на 4,62 лв.
и да отхвърли иска в останалата му част.
Въззивникът посочва, че Д. П. не е заплатила никаква сума за неустойка
и такса експресно разглеждане на документи, поради което счита, че
релевантен в случая е въпроса, дали въззиваемата има правен интерес да
предяви искове за недействителност на клаузата за неустойка и такса
експресно разглеждане на документи.На практика тези клаузи не са довели до
никакъв вредоносен резултат за нея.
Въззивникът твърди, че при иск с материален интерес от 4,62 лв.
защитникът на въззиваемата и ищца в първоинстанционното производство Д.
П. е претендирал хонорар в размер на 1440,00 лв., който е уважен от
първоинстанционния съд. Посочва, че исковото производство не е било с
фактическа и правна сложност, дори напротив, съдът е сезиран с бланкетни,
почти еднакви множество искови молби, по които не се извършват почти
никакви процесуални действия от страна на процесуалния представител на
ищцата, като заявява, че този размер на адвокатския хонорар се явява не само
несъобразен с предоставената услуга от адвокатското дружество, но и
абсолютно прекомерен и несправедлив.
Въззивникът твърди, че при анализ на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК вр. чл.22 от ЗПК и с оглед съдържанието на процесния Договор, не се
установява в него да липсва каквато и да е част от информацията, изрично
посочена в 10, нито пък да е нарушена друга от изчерпателно изброените в
чл.22 от ЗПК разпоредби. Твърди, че предоставянето, респ. получаването на
предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е
признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. В
2
този смисъл, заявява, че условията на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК са спазени, с оглед
на което няма основание да бъде приложен чл.22 от ЗПК, като посочва, че
дори процесния Договор да нарушава законови изисквания, то те със
сигурност не са сред цитираните в т.10 или сред тези, изрично изброени в
чл.22 от ЗПК, поради което не влекат недействителност на Договора за
паричен заем.
Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени първоинстанционното
решение и да отхвърли исковете на Д. И. П., а в случай, че приеме процесния
Договор за недействителен, да намали размера на уважения иск до размера на
4,62 лв., както и да намали присъдения адвокатски хонорар от 1440,00 лв. на
200,00 лв. Претендира направените съдебно-деловодни разноски за двете
съдебни инстанции.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата
Д. И. П. чрез пълномощника й адв. Д. М. от САК, в който се изразява
становище, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно,
постановено в съответствие с материалния закон. Твърди се, че в процесния
Договор не е спазено изискването на чл.19 ал.1 от ЗПК, съгласно което ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. и такива, дължими на посредниците за сключване на
договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Твърди се, че в случая срещу включената в договора такса експресно
разглеждане, въззивникът не е предоставил реална услуга, като с въвеждането
на такси, същият е нарушил законовата забрана, като е заложил такса, пряко
свързана с отпускането и усвояването на кредита. Предвидената в Договора
неустоечна клауза също не изпълнява нито една от функциите си, като
единствената цел и на двете клаузи е да се заобиколят ограниченията на чл.19
ал.4 ЗПК и по този начин кредиторът да получи възнаграждение многократно
над допустимото и добавено към уговореното възнаграждение по договора,
възнаграждението за двете услуги несъмнено води до многократно
превишаване тавана на ГПР, което от своя страна обуславя нищожност на
уговорката за плащане на това възнаграждение и липса на основание за
дължимост на това вземане. Твърди се, че от заключението на вещото лице се
установява, че с включване на двете услуги към погасителния план,
действителният ГПР е в размер на 730.70%, а ГПР, посочен от кредитора в
договора е в размер на 49.00%.
Въззиваемата моли окръжния съд да потвърди изцяло постановеното
решение от Пл.РС. Претендира направените по делото разноски за въззивната
инстанция.
В съдебно заседание въззивникът „ВИВА КРЕДИТ“ АД – СОФИЯ не се
представлява. В постъпила молба, процесуалният представител на
дружеството поддържа депозираната въззивна жалба. Претендира
направените деловодни разноски, като прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на противната страна.
В съдебно заседание въззиваемата Д. И. П. не се явява и не се
3
представлява. В постъпила писмена молба, процесуалният й представител
адв. Д. М. от САК моли съда, да потвърди изцяло първоинстанционното
решение. Претендира деловодни разноски за настоящата инстанция, като
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
противната страна, в случай, че същото се претендира над минималното
такова.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта-
в обжалваната част.По останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Решението на Плевенски районен съд е недопустимо поради
недопустимост на предявените обективно съединени искове и следва да
бъде обезсилено.
Пред Пл.РС е постъпила искова молба от Д. И. П., ЕГН **********, гр.
Плевен,чрез адв. Д. М. от САК против „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК ***,гр. С.,
представлявано от С.П.П., с която са предявени обективно съединени
искове,както следва: установителен иск с цена 63,91 лв., установителен иск с
цена 42,56 лв. и осъдителен иск с цена 10 лв., като частичен иск от 110,00 лв.,а
именно:да бъде признато за установено на осн. чл.124 от ГПК в отношенията
между „ВИВА КРЕДИТ” АД и Д. И. П., че чл.1, ал.3 - клаузата, с която се
начислява такса експресно разглеждане от сключения между тях Договор за
паричен заем Viva Premium № 5567928 е нищожна; да бъде признато за
установено на основание чл.124 от ГПК в отношенията между „ВИВА
КРЕДИТ” АД и Д. И. П., че чл.4, ал.2 — неустоечната клауза по сключения
между тях Договор за паричен заем Viva Premium № 5567928 е нищожна,
както и да бъде осъдено на основание чл.23 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.55 ал.1
предл.1 от ЗЗД „ВИВА КРЕДИТ” АД да заплати на Д. И. П. сумата в размер на
10,00 лв., като частичен иск от 110,00 лв., представляваща недължимо платени
суми по Договор за паричен заем Viva Premium № 5567928, ведно със
законната лихва върху нея от датата на депозиране на исковата молба в съда
до окончателното й изплащане.
Безспорно е установено по делото, че между „ВИВА КРЕДИТ“ АД и Д.
И. П. е сключен Договор за паричен заем Viva Premium № 5567928 от
28.11.2019 г., съгласно който „ВИВА КРЕДИТ“ АД в качеството на заемодател
е предоставил на Д. И. П. в качеството на заемополучател сумата в размер на
300,00 лв. при следните условия: размер на погасителната вноска – 53,34 лв.,
включваща част от дължимите главница, лихва и такса за експресно
разглеждане, срок на кредита: 14 седмици, фиксиран ГЛП – 40,32%, лихвен
процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-ия ден – 0,11%, общ
размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане –
373,38 лв., ГПР – 49,44%. В договора е посочено, че при изчисление на ГПР са
4
взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в
него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си,
съответно, няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и
неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по договора.
За изясняване на делото от фактическа страна пред
първоинстанционния съд е допусната и назначена съдебно-икономическа
експертиза, изготвена от вещото лице Ваня Ангелова Винчева. Заключението
на вещото лице е дадено в два варианта относно размера на ГПР по процесния
договор :в единния вариант-съобразно параметрите на договора, с включени
главница, лихва, такса за експресно разглеждане и неустойка при главница в
размер на 300,00 лв., ГЛП – 40,32%, договорена лихва в размер на 18,92 лв.,
такса за експресно разглеждане – 54,46 лв. и неустойка – 36,33 лв., общо
дължимата сума по кредита възлиза на 409,71 лв. Вещото лице е изчислило, че
при тези параметри ГПР е 730,70%. При втория вариант съобразно
изплатената сума по кредита и датите на вноските на плащане/без такса
експресно обслужване и неустойка-0лв./,ГПР е 49%.
Общата сума,която Д. П. е изплатила на дружеството по Договора за
паричен заем от 28.11.2019г.,е в размер на 304,62лв.,от които 300,00лв.
главница и 4,62лв. договорна лихва от 28.11.2019г. до 12.12.2019г.
В чл.5 ал.1 т.2 от Договор за паричен заем Viva Premium №
5567928/28.11.2019 г., страните по същия са се договорили, че заемателят има
право да се откаже от сключения договор, без да дължи обезщетение или
неустойка и без да посочва причина в 14-дневен срок от сключването на
договора чрез уведомление до заемодателя, направено на хартиен или друг
траен носител. В случай, че заемателят упражни правото си на отказ, същият
се задължава да върне на заемодателя получената заемна сума /главницата/ и
да заплати лихвата в размер, посочен в чл.2 ал.1 т.6, начислена за периода от
датата на усвояване на заема до датата на връщане на главницата, без
неоправдано забавяне и не по-късно от 30 календарни дни, считано от
изпращането на уведомлението да заемодателя за упражняване на правото на
отказ.
Видно от заключението на вещото лице, Д. И. П. е упражнила правото
си на отказ от кредит в 14-дневен срок, като на 12.12.2019 г. е заплатила на
въззивното дружество сумата от 304,62 лв., с която сума са погасени главница
в размер на 300,00 лв. и договорна лихва за периода от 28.11.2019 г. до
12.12.2019 г. в размер на 4,62 лв. При това положение, след като въззиваемата
Д. И. П. в качеството си на заемател се е възползвала от правото си по чл.5
ал.1 т.2 от процесния Договор за кредит да се откаже в 14-дневен срок от
сключване на договора чрез уведомление до заемодателя, то същата не дължи
обезщетение или неустойка и не посочва причина.
Окръжният съд намира,че с оглед упражненото право на потребителя да
се откаже в 14-дневен срок от сключване на договора,като е върнал
получената като главница сума,ведно с договорната лихва за периода от
28.11.2019 г. до 12.12.2019 г. в размер на 4,62 лв. /на 12.12.2019г./,то към датата
на подаване на ИМ ищцата няма правен интерес от предявяване на обективно
5
съединените искове ПОРАДИ ОТПАДАНЕТО НА ДОГОВОРА КАТО
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ.
Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването
му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато
констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството
по делото, без да се произнася по основателността на претенцията,какъвто е
настоящия случай .
В тази връзка, независимо от задължението на съда да извърши
преценка относно действителността на договора за кредит, тъй като нормите,
уреждащи нищожността са от императивен порядък и за тях съдът следи
служебно, в който смисъл е и разпоредбата на чл.7 ал.3 от ГПК, вменяваща
служебно задължение на съда да следи за съществуването на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, с оглед изложеното по-горе за липса
на правен интерес от предявяване на установителни искове за нищожност на
клаузите на чл.1 ал.3 и на чл.4 ал.2 от процесния Договор и заплащане на
10лв. като част от 110лв.-недължимо платени по договора за потребителски
кредит/без ищцата да е уточнила за каква сума от 110лв. точно се касае/,
настоящият състав намира, че не следва да бъде извършвана проверка за
наличие на основания за недействителност на сключения Договор за паричен
заем, обхващаща пределите на чл.22 от ЗПК/както се посочи по-горе поради
отпадане на договора като правно основание поради отказ на ищцата от
същия/.
Предвид изложеното решението на Пл.РС като недопустимо следва да
бъде обезсилено поради недопустимост на предявените искове-липса на
правен интерес у ищцата Д. И. П. от предявяването им,а производството по
делото прекратено.
При този изход на делото Д. И. П. следва да бъде осъдена да заплати на
„ВИВА КРЕДИТ“ ООД направените деловодни разноски в размер на 25,00 лв.
държавна такса за въззивното производство. Пред първоинстанционния съд
ответната страна не е посочила размер на направените разноски и не е
представила доказателства в тази насока.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.270 ал.3 от ГПК Решение №
250/06.03.2024 г., постановено по гр. дело № 3377/2023 г. по описа на
Плевенски районен съд като НЕДОПУСТИМО, поради недопустимост на
предявените искове-липса на правен интерес у ищцата Д. И. П. от
предявяването им и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА Д. И. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ВИВА
КРЕДИТ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Д.Н.“ ***, бл. АТЦ "С.Ц.”, *** направените деловодни разноски в размер на
6
25,00 лв. държавна такса за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7