РЕШЕНИЕ
№ 6084
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110158596 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са установителни искиве от „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.
Перник срещу В. Л. П. и Г. Л. К. по чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79 и чл. 86 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане срещу
ответниците за сумата от 93.05 лева, представляваща цена на услугата доставка на питейна
вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода 16.08.2020г. – 17.07.2023г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 02.04.2024г., за имот,
находящ се в с. Кленовик, община Радомир, абонатен № ..., както и на сумата 15.15 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода 18.09.2021г.-17.11.2023г., за които суми е
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 32787/2024г. на СРС, 55 състав.
Сумите се претендират от двамата ответници от по ½ част.
Ищецът твърди, че между него и В. К. К. е било налице облигационно правоотношение,
възникнало по повод продажба на питейна вода, отвеждане и пречистване на вода, което се
уреждало от общоизвестни Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
от ВиК оператор“, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014г. и наредба № 4 на
МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на
водоснабдителни и канализационни услуги, за което било налице молба от 27.08.2008г.,
подадена от В. К. за регистриране на водомер. Твърди, че е открита партида на името на
това лице с абонатен номер ... и за недвижим имот, находящ се в с. Кленовик, община
Радомир, област Перник, за който изпълнил задължението си да предостави услугите, чиято
1
стойност претендира. Сочи, че лицето е починало, след което е наследено от своите деца –
ответниците В. П. и Г. К., които са страна по правоотношението като наследници на
титуляря на партидата и съсобственици на имота и които не изпълнили задължението си за
плащане на стойността на доставените услуги за процесния имот. Заявява, че за отчетния
период 15.06.2020г.-17.07.2023г. за предоставяните услуги до процесния имот били издадени
19 броя фактури, като общото задължение възлизало на 119.33 лева главница и 24.30 лева
лихва за периода 21.08.2020г.-17.11.2023г.Обосновава правният си интерес от предявяване на
исковете с издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 32787/2024г. по описа на СРС, 55 състав, и постъпилите срещу нея
възражения по чл. 414 ГПК. Предявява исковете в по-малък от претендирания по ч.гр.д. №
32787/2024г. размер, съобразявайки, че част от тях е погасен по давност.
Ответниците В. Л. П. и Г. Л. К., редовно уведомени за исковата молба, в срока по чл.131
ГПК не подават писмен отговор. В подадените от тях поотделно възражения по чл. 414 ГПК
чрез упълномощен представител, имащ право да ги представлява и по исковото
производство, ответниците правят възражение за погасяване на вземането по давност.
Твърдят, че обектът е вила, която се обитава периодично извън зимния сезон, като на
15.06.2020г. водомерът бил подменен с нов от служители на ВиК Перник, от който момент
обектът не е бил посещаван, водомерът не бил отчитан и не били получили фактура за
дължими суми. Ответникът Г. К. признава ползването на услугите в период от три години
преди подаване на заявлението и заявява, че към 10.07.2024г. водомерът има показание 30
куб.метра. Възразяват по дължимостта и прекомерността на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, претендирани от ищеца.
С определението си по чл. 140 ГПК с № 50998 от 16.12.2024г. съдът е обезсилил
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
32787/2024г. по описа на СРС, 55 състав, издадена срещу В. Л. П. и срещу Г. Л. К. за сумата
над 46.52 лева спрямо всеки от тях – главница за цена на потребена питейна вода и за
ползване на услугата отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 15.06.2020г. до
17.07.2023г., ведно със законната лихва за периода от 05.04.2023г. до изплащане на
вземането, както и за сумата над 7.57 лева – мораторна лихва за периода от 21.08.2020г.-
17.11.2023г.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Основателността на претенцията за заплащане цената на доставената питейна вода и за
извършване на услугата по отвеждане и пречистване на отпадни води се предпоставя от
установяване качеството потребител на всеки ответник. В тежест на ищеца е било да
установи, че последният е страна по валидно възникнало и съществуващо облигационно
правоотношение, по което ищецът е доставил питейна вода до процесния имот, съответно че
е осъществил услугата пречистване и отвеждане на отпадни води за сочения в исковата
молба период. Качеството потребител е еднозначно определено с Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Софийска вода“ АД,
2
достъпни през интернет страницата на дружеството, приложени към заповедното дело и
приобщени като доказателство в процеса. Съгласно чл.2 от същите, потребители се явяват
физическите лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК
услуги. Това правило кореспондира на разпоредбата на §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране
на водоснабдителните канализационните услуги, където е посочено, че потребители са: а)
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги, и б) юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост.
С доклада по делото, срещу който няма възражения, съдът е отделил за безспорно между
страните обстоятелството, че ответниците са собственици на описания в исковата молба
недвижим имот при равни квоти по реда на наследствено правоприемство. Обстоятелството
се извежда от представените косвен доказателства – справка, удостоверение за наследници и
молба л. 38-39, даващи еднопосочно да се установи, че наследодателят на ответниците
Весела Кирилова К. е собственик на имота, признавайки неизгодния факт извънсъдебно с
искането си за откриване на партида на нейно име, както и че лицето е починало и е
оставило за наследници децата си – ответниците В. Л. П. и Г. Л. К..
Предвид изложеното, ответниците, като собственици на имота при равни квоти, се
явяват страна по облигационно правоотношение с ищеца за доставка на питейна вода и
отвеждане и пречистване на отпадни води, които отношения се регулират с ОУ, чието
писмено изрично приемане не е предпоставка за възникване на облигационната връзка. Като
потребители, ответниците имат задължението да заплащат на падежа задължението си към
оператора на ВиК услугите.
С доклада по делото, срещу който няма възражения, съдът е отделил за безспорно между
страните обстоятелството, че ищецът е доставял ВиК услуги до процесния имот, находящ се
в с. Кленовик, община Радомир, абонатен № .....
Установява се също, че водомер за обекта има, като същия е бил подновен безплатно на
25.06.2020г. видно от приемо-предавателен протокол № .../25.06.2020г.
Посочените по-горе две обстоятелства – водоснабдяването на имота и монтиран
водомер, посредством който е отчитана предоставяната услуга, се доказва от изслушаната по
делото изслушана комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза, вещите лица по
която са установили, че: Имотът се намира в с. Кленовник, община Радомир, област Перник,
самостоятелен е, има сграда в него, въведена в експлоатация, с изградени комуникации за
предоставяне на ВиК услуги. За отчитане на потребените водни количества и
предоставените ВиК услуги е изградена водомерна шахта с водомерен възел след който са
изградени сградни ВиК мрежи. Количеството потребена за процесния период вода е
формирана въз основа на регулярност на реалните отчети по реда на чл. 39, ал. 1 вр. чл. 35
от Наредба № 4 до 05.11.2019г. Посочено е, че фактурираните количества за процесния
период са общо 54 куб.м., без да е начислявано „общо потребление“. Начислената за периода
16.08.2020г. – 17.07.2023г. сума за потребените услуги възлиза в размер на 108.20 лева, от
които 93.05 лева главница и 15.15 лева мораторна лихва. Вещото лице не е констатирало
3
задължения, за които изискуемостта да е настъпила преди 02.04.2021г., тъй като процесните
задължения обхващат период на консумация след този.
През процесния период няма данни за извършвани плащания.
В о.с.з. вещите лица поясняват, че през процесния период количествата потребени ВиК
услуги са на база реални отчети и изискването по Наредбата за тяхната регулярност е
изпълнено. Заявява се, че карнети са им представени.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи В и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се отбелязват в карнета,
заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител, освен в
случаите на отчитане по електронен път. Според чл. 35, ал. 1 от същата наредба показанията
на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в общите
условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Следователно в Наредба № 4/2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи е предвидено ползваните ВиК услуги да се
заплащат само въз основа на реално измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всеки
потребител. От това правило са предвидени и изключения, които са изброени изчерпателно и
сред които настоящият случай не попада. От приетото заключение на комплексната съдебно-
техническа и счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно, компетентно и
обосновано, се налага извод, че количеството доставено в имота на ищеца вода е отчетено и
стойността му е начислена съобразно нормативните изисквания на Наредба № 4/14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни
и канализационни системи, а именно чл. 32 и чл. 35 от същата, както и съобразно раздел ІІ
на ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от "Водоснабдяване и канализация"
ООД гр. Перник. Заключението е изготвено въз основа на представените по делото
документи, както и на допълнително проверени документи –карнети по индивидуалната и
общата партида и няма пречка да се ползва от съда при липса на приобщаване на
изследваните документи, доколкото няма изискване за тяхното прилагане, освен при
оспорване, каквото не е направено. За неоснователно се приема и възражението, че
стойността на услугата е презюмирана, а не реално начислена, след като от заключението по
комплексната експертиза се установява, че начисленията се основават на реално измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез
монтираните водомери на всеки потребител по електронен път, ерго услугата е била
предоставяна и отчитана по предвидения ред.
По изложените съображения предявеният иск се явява основателен по основание, а от
там – основателен по основание се явява и акцесорния иск за моратнорна лихва върху
търсената главница.
4
По отношение на размера, съдът съобрази, че според заключението по комплексната
съдебно-счетоводна експертиза начислената за периода 16.08.2020г. – 17.07.2023г. сума за
главница за потребените услуги възлиза в размер на 93.05 лева, като е отбелязано, че тази
сума се отнася за период на консумация от 16.08.2021г. – 17.07.2023г. Отговорено е, че
лихвата върху тази сума е 15.15 лева. Заключението дава стойностно изражение на
ползваното количество вода съобразно техническата част на експертизата, поради което се
ползва от съдебния състав при изграждане на фактическите изводи. Съобразявайки дадените
стойности, предявените искове се явяват доказани по размер за посочените суми.
Възражението за погасяване на част от вземането по давност в принципен план би било
основателно, но в случая при предявяване на исковете ищецът е съобразил това възражение
и е изключил погасената по давност сума за процесния период от търсения размер.
Сумата за главница се присъжда със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК като законна последица от уважаване на иска.
В заключение, съобразявайки изложеното по-горе предявените искове следва да бъдат
уважени за сумите от 93.05 лева главница и 15.15 лева мораторна лихва.
По разноските
При този изход на делото, отговорността за разноски се разпределя по правилата на
чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, като ответника е дал повод за завеждане на делото, доколкото не е
платил търсената сума. Същевременно, право на разноски имат и ответниците, тъй като
вземането е заявено в по-малък размер от присъдения в заповедното производство,
съобразявайки основателността на възражението за погасяване на непретендираната част по
давност, която иначе би била отхвърлена от съда. В тази връзка, съдът е и обезсилил
издадената по ч.гр.д. № 32787/2024г. на СРС, 55 състав, заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, без да се произнесе по разноските, по която причина има
искане по чл. 248 ГПК.
Сторените от ищеца разходи в процеса са 1560.00 лева, от които 505.00 лева по
заповедното производство (25.00 лева ДТ и 480.00 лева АВ) и 1055.00 лева – в исковия
процес (75.00 лева ДТ, 500.00 лева депозити за вещи лица и 480.00 лева АВ). По размера на
адвокатското възнаграждение в заповедното производство е релевирано възражение за
прекомерност, което съдебният състав приема за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Заповедното производство не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което
размерът на адвокатско възнаграждение, дължимо на длъжника в това производство, следва
да бъде намален до минималното адвокатско възнаграждение. В Наредба № 1/09.07.2004 г.
(Наредбата) не е определен минимален размер на адвокатско възнаграждение за подаване на
5
възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение, поради което
възнаграждението, съобразно § 1 от Допълнителните разпоредби на наредбата, следва да се
определи по аналогия, като се изходи от вида на процесуалното действие. Както се изясни,
процесуалното действие на адвоката се изразява в попълване на утвърден образец на
възражение по чл. 414 ГПК, който се връчва на длъжника и съдържа указания за
попълването му, поради което това действие следва да се приравни по сложност на
посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. /в редакцията към датата на
сключване на договора – редакация ДВ бр.88 от 4 Ноември 2022г./ - изготвяне на книжа и
молби, за което е предвидено минимално възнаграждение в размер на 200.00 лева. В
конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, тъй като
същата може да се отнесе в заповедното производство само към заявителя, не и към
защитата на длъжника срещу заповедта.
По гореизложените съображения този съдебен състав споделя разбирането, че
подаването на възражение по чл. 414 ГПК се приравнява като сложност на процесуално
действие по чл. 6, т. 5 НМРАВ и приема, че адвокатско възнаграждение на длъжника се
дължи, но размерът на му следва да се определи на сумата от 200.00 лева, а с ДДС – на
240.00 лева, позовавайки се като ориентир на минимално дължимото възнаграждение по
НМРАВ.
Търсеното адвокатско възнаграждение в исковото производство не следва да се
намалява, тъй като няма релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Делото наистина не
представлява правна и фактическа сложност, могло е да протече в едно о.с.з., представител
на ответника не се е явил, но съобразявайки ориентирите по НМРАВ, то това
възнаграждение е в минимален размер, като при липса на установена злоупотреба с право,
според този съдебен състав, то не следва да бъде намалено под минимума или да не се
присъжда. Все пак, възнаграждение на адвоката се дължи за неговия труд и
ориентировъчните минимални размер, които предполагат справедливото му овъзмездяване
дори при минимален материален интерес като този в настоящото дело, следва да се
съобразяват.
Съобразно размера на уважената част от иска и общия материален интерес, дължимите
разноски за заповедното производство възлизат на 199.64 лева, от които 18.83 лева държавна
такса и 180.81 лева адвокатско възнаграждение с ДДС.
В обобщение и след намаляване на разноските в заповедното производство, същите
възлизат в общ размер на 1254.64 лева, от които 199.64 лева по заповедното производство и
1055.00 лева – в исковия процес. Разноските се разпределят между ответниците поравно.
По искането по чл. 248 ГПК
Подадената от В. Л. П. и Г. Л. К. молба е допустима – подадена е в срока по чл. 248
ГПК, от лице с правен интерес, като списък не се изисква, защото съдът не се е произнесъл
въобще по разноските, т.е. молбата има характер на искане за допълване.
Длъжниците В. Л. П. и Г. Л. К. са представлявани в производството по ч.гр.д. №
6
съответно от адв. С. и от адв. С.. Извършеното по това ч.гр.д. действие се свежда до
подаване на възражение по чл. 414 ГПК, в което се съдържа искане за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение за оказано представителство по реда на чл. 38, ал. 1,
т. 3 ЗА. Приложено е пълномощно, съдържащо вида на представителството.
По изложените по-горе мотиви и с оглед изхода на делото – обезсилване на издадената в
полза на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК поради бездействие на заявителя, то разноски за
адвокатско възнаграждение се дължат от ищеца на адвоката на длъжника, след като
процесуалното представителство е указано по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Размерът на дължимите разноски в хипотеза като настоящата се определя от съда, който
не е обвързан от посоченото от адвоката в договора за правна защита и съдействие, и
съобразно правилата на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ето защо, по отношение на техния размер съдът приема за основателно релевираното от
процесуалния представител на заявителя възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение в заповедното производство, като аргументите за това са
следните:
Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е формална предпоставка за
прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно исково производство,
а не е израз на материалноправна защита на длъжника. Възражението по чл. 414 ГПК не се
постановява в самостоятелно състезателно производство, а е само предпоставка за
предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство
длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Освобождавайки
длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от основателността
на възражението. То е само формална предпоставка, без самостоятелни правни последици,
поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора не предпоставя
материална незаконосъобразност на възражението по чл. 414 ГПК. Следователно липсва и
функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното право (в този
смисъл е Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.). Да се
приеме, че минимално дължимото адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по
чл. 414 ГПК е в размер на присъдения, означава да се приравни по сложност извършването
на това действие с депозирането на отговор на искова молба и явяването на адвоката в
открито съдебно заседание, каквито действия биха били извършени от процесуалния
представител при прерастване на заповедното производство в състезателно исково
производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл.
36 от Закона за адвокатурата. Заповедното производство не се отличава с фактическа и
7
правна сложност, поради което размерът на адвокатско възнаграждение, дължимо на
длъжника в това производство, следва да бъде намален до минималното адвокатско
възнаграждение. В Наредба № 1/09.07.2004 г. (Наредбата) не е определен минимален размер
на адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу
издадена заповед за изпълнение, поради което възнаграждението, съобразно § 1 от
Допълнителните разпоредби на наредбата, следва да се определи по аналогия, като се изходи
от вида на процесуалното действие. Както се изясни, процесуалното действие на адвоката се
изразява в попълване на утвърден образец на възражение по чл. 414 ГПК, който се връчва на
длъжника и съдържа указания за попълването му, поради което това действие следва да се
приравни по сложност на посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. /в редакцията
към датата на сключване на договора – редакация ДВ бр.88 от 4 Ноември 2022г./ -
изготвяне на книжа и молби, за което е предвидено минимално възнаграждение в размер на
200.00 лева. В конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата,
тъй като същата може да се отнесе в заповедното производство само към заявителя, не и към
защитата на длъжника срещу заповедта.
По гореизложените съображения този съдебен състав споделя разбирането, че
подаването на възражение по чл. 414 ГПК се приравнява като сложност на процесуално
действие по чл. 6, т. 5 НМРАВ и приема, че адвокатско възнаграждение на длъжника се
дължи, но размерът на му следва да се определи по посочената по-горе норма, т.е.
минималното адвокатско възнаграждение по заповедното производство за подаване на
възражение по чл. 414 от ГПК възлиза на сумата от 200.00 лева. В този смисъл са
Определение № 3262 от 10.10.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 3474/2017 г. по описа на
САС, Определение № 2530 от 23.09.2021 г. по ч. гр. д. № 7721/2021 г. по описа на СГС, IV –
"Е" въззивен състав, Определение № 20071 от 27.09.2018 г. по ч. гр. д. № 10816/2018 г. на
СГС, Решение № 915 от 03.02.2020 г. по гр. д. № 10962/2016 г. по описа на СГС, Решение №
1341 от 19.02.2020 г. по в. гр. д. № 4109/2019 г. по описа на СГС, Решение № 260510 от
12.10.2020 г. по в. гр. д. № 13206/2019 г. по описа на СГС, Решение № 2 от 08.01.2021 г. по в.
гр. д. № 597/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд).
Изложеното дава основание постановеното по делото определение се заключи, че
размера на адвокатското възнаграждение за всеки адвокат е в размер от по 200.00 лева.
Съобразно размера на отхвърлената част за всеки длъжник /17.71 лева/ и общият
материален интерес спрямо всеки от тях /71.81 лева/, то дължимото възнаграждение на всеки
един от адвокатите възлиза на 49.32 лева.
В заключение, определението на съда подлежи на допълване с дължимото на двамата
адвокати адвокатско възнаграждение от по 49.32 лева за оказано процесуално
представителство на всеки един от ответниците по заповедното производство по реда на чл.
38, ал. 1, т. 3 ЗА.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Л. П., ЕГН **********, с адрес гр. Перник, ж.к.
„Т.“, блок ..., вх. ..., ет. .., ап. .., дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник,
ЕИК ...., следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 32787/2024г. по описа на СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79 от Закона за задълженията и
договорите сумата от 46.52 лева, представляваща цена на услугата доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода 16.08.2020г. –
17.07.2023г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК –
02.04.2024г., за имот, находящ се в с. Кленовик, община Радомир, абонатен № ....,
на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86 от Закона за задълженията и
договорите сумата 7.57 лева – мораторна лихва върху главницата за периода
18.09.2021г.-17.11.2023г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. Л. К., ЕГН **********, с адрес гр. Перник, ж.к.
„Т.“, блок .., вх. ..., ет...., ап. ..., дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Варош“, ул. „Средец“ № 11,
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 32787/2024г. по описа на СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79 от Закона за задълженията и
договорите сумата от 46.52 лева, представляваща цена на услугата доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода 16.08.2020г. –
17.07.2023г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК –
02.04.2024г., за имот, находящ се в с. Кленовик, община Радомир, абонатен № ....,
на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86 от Закона за задълженията и
договорите сумата 7.57 лева – мораторна лихва върху главницата за периода
18.09.2021г.-17.11.2023г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, В. Л. П., ЕГН **********, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, ЕИК ..., сумата 627.32 лева - разноски
съобразно размера на уважената част от исковете, от които 99.82 лева по ч.гр.д. №
32787/2024г. по описа на СРС, 55 състав, и 527.50 лева – в исковия процес.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Г. Л. К., ЕГН **********, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, ЕИК ..., сумата 627.32 лева - разноски
съобразно размера на уважената част от исковете, от които 99.82 лева по ч.гр.д. №
32787/2024г. по описа на СРС, 55 състав, и 527.50 лева – в исковия процес.
ДОПЪЛВА определение № 50998 от 16.12.2024г., постановено по гр.д. № 58596/2024г.
по описа на СРС, 55 състав, в частта на разноските, като:
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.
Перник, ЕИК ..., да заплати на адв. А. В. С., АК-Пловдив, личен номер ..., сумата от 49.32
9
лева – разноски за адвокатско възнаграждение за оказано на длъжника В. Л. П. процесуално
представителство по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА по ч.гр.д. № 32787/2024г. по описа на СРС, 55
състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.
Перник, ЕИК ..., да заплати на адв. Д. Ц. С., АК-Враца, сумата от 49.32 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение за оказано на длъжника Г. Л. К. процесуално представителство
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА по ч.гр.д. № 32787/2024г. по описа на СРС, 55 състав.
РЕШЕНИЕТО в частта, в която се допълва определение № 50998 от 16.12.2024г.,
постановено по гр.д. № 58596/2024г. по описа на СРС, 55 състав, подлежи на обжалване
пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. В
останалата част – решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10