№ 209
гр. Варна , 02.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20203100503089 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба вх. №261022/18.08.2020г. на Е. Д., ЕГН
********** срещу решение №3389/23.07.2020г., постановено по гр.дело
№4286/2019г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която предявените от него
срещу „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“ ЕООД, ЕИК 11604730 искове с пр. осн. чл. 422
ГПК вр. чл.128 КТ са частично отхвърлени както следва: -за главницата за
горницата над 3614,96 лв. до претендираните 6329,31 лв., и за лихва върху
горницата над 473,43 лв. до претендираните 835,10 лв. представляваща
дължимо брутно възнаграждение по Трудов договор №237/09.01.2017 г. и
Допълнително споразумение №461/02.04.2017 г., за извънреден труд положен
в работни дни за периода от 01.02.2017г. до 23.09.2017г.; - за главница за
горницата над 1213,52 лв. до претендираните 5582,20 лв., претендирани за
извънреден труд, положен в почивни дни за периода от 01.02.2017г. до
23.09.2017г., както и за лихва за горницата над 158,77 лв. до претендираните
736,62 лв., - за главница за горницата над 307,66 лв. до претендираните
1239,58 лв., претендирани за положен извънреден труд през официалните
празници за периода от 01.02.2017г. до 23.09.2017г. както и за лихва за
горницата над 40,27 лв. до претендираните 163,48 лв.; -за заплащане на
основание чл. чл. 262, ал. 1, т. 1 от КТ вр.с чл.150 от КТ сумата от 196,51 лв.
за положен от ищеца извънреден труд за м.февруари 2017г. Жалбоподателят
счита решението в тази част за незаконосъобразно, необосновано и
1
неправилно, поради което моли да бъде отменено. Твърди, че
първоинстанционният съд е възприел изцяло заключението по изготвената
комбинирана експертиза, която обаче не е дала изчерпателни отговори на
поставената задача, тъй като не се е съобразила с представените по делото
писмени доказателства, както и очевидно в.л. не разполага с програмен
продукт, който правилно да разчете и визуализира данните от дигиталната
карта, не е била съобразена и с представеното удостоверение per. № 328200-
15859/11.09.2019г., в която Главна Дирекция „Гранична полиция" по дати и
часове е предоставила информация за преминаването на ищеца през КПП, от
което се виждат празнични, почивни дни и официални празници; не е взела
предвид и разпита на свидетеля, който установил непрекъснатия цикъл на
работа на шофьора, без почивен ден; неправилно не е уважил искането му по
чл.201 от ГПК във връзка с оспорената експертиза, като не е допуснал
изготвянето на допълнителна и повторна експертиза, въпреки, че са налице
основания за това, поради което жалбоподателя счита, че се е стигнало до
постановяването на порочно съдебно решение. Твърди, че в решението
липсват мотиви, като съдът не е обсъдил важни факти, обстоятелства и
всички писмени доказателства изцяло и в тяхната съвкупност. Излага, че не
става ясно как вещите лица са установили отработените часове при
положение, че твърдят в експертизата, че на съответната дата няма запис на
начален и краен момент, съответно продължителността на шофирането.
Счита, че в другата част ССЕ не се е съобразила с разпоредбата на чл.262 от
КТ да изчисли процентното увеличение на положения труд като извънреден в
работни дни, през почивни дни, официални празници, както за
регламентираните 8 часа, така и за продължителността на работа след тях.
Предвид гореизложеното, счита че решението на първоинстанционния съд в
обжалваната част е незаконосъобразно, неправилно и необосновано,
постановени при неизяснена фактическа обстановка с допуснати съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което, моли да бъде
отменено, като вместо него бъде постановено друго по съществото на спора, с
което се уважат изцяло исковете като основателни и доказани, както и да му
бъдат присъдени направените по делото разноски. В о.с.з. жалбата се
поддържа.
Въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор, но в първото по
делото ос.з. чрез пълномощника си оспорва жалбата.
След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с
оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е
процесуално допустима.
По съществото на спора, съдът съобрази следното:
Производството е образувано по иск, предявен от Е. Д. – гражданин на
Република Турция, с адрес Област Добрич, Община Тервел, с.Поп Груево,
ул.“Седма“ № 1 срещу „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“ ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ
2
*********, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, за приемане за установено
в отношенията между страните, че ответникът му дължи:
-сумата от 6329,31 лева, главницата, представляваща дължимо брутно
възнаграждение за извънреден труд, положен в работни дни за общо 1520
часа, формирано по месеци, както следва: за месец февруари 2017г. за 158
часа се дължат 489,31лв., за месец март 2017г. за 124 часа се дължат 489,31
лв., за месец април 2017г. за 98 часа се дължат 472,65 лв., за месец май 2017г.
за 267 часа се дължат 1158,95 лв., за месец юни 2017г. за 346 часа се дължат
1365,32 лв., за месец юли 2017г. за 240 часа се дължат 992,14лв. , за месец
август 2017г. за 184 часа се дължат 694,50лв. и за месец септември 2017г. за
103 часа се дължат 470,62лв., за периода от 01.02.2017г. до 23.09.2017г. и
сумата в размер на 835,10 лева, представляваща претендираната лихва върху
главницата 6329,31 лв., за периода от 23.09.2017г. до 10.01.2019г. ;
-сумата в размер на 5582,20 лева, главница, представляваща дължимо
брутно възнаграждение за извънреден труд , положен в почивни дни за общо
1175 часа , формирано по месеци, както следва: за месец февруари 2017г. за
107 часа се дължат 526,33лв., за месец март 2017г. за 180 часа се дължат
804,96лв., за месец април 2017г. за 144 часа се дължат 787,10лв., за месец май
2017г. за 140 часа се дължат 688,66 лв., за месец юни 2017г. за 164 часа се
дължат 733,41лв., за месец юли 2017г. за 217 часа се дължат 1016,65лв., за
месец август 2017г. за 144 часа се дължат 616,03лв., за месец септември
2017г. за 79 часа се дължат 409,06лв., за периода от 01.02.2017г. до
23.09.2017г. и сумата в размер на 736,62 лева, представляваща
претендираната лихва върху главницата от 5582,20лв. за периода от
23.09.2017г. до 10.01.2019г. ;
-сумата в размер на 1239,58 лева, главница, представляваща дължимо
брутно възнаграждение за извънреден труд, положен през официалните
празници за общо 205 часа, формирано по месеци, както следва: за месец март
2017г. за 24 часа се дължат 126,26лв. , за месец април 2017г. за 96 часа се
дължат 617,38лв.,за месец май 2017г. за 96часа се дължат 416,74лв., за месец
септември 2017г. за 13 часа се дължат 79,20 лв., за периода от 01.02.2017г. до
23.09.2017г. и сумата в размер на 163,48 лева, представляваща
претендираната лихва върху главницата от 1239,58лв. за периода от
23.09.2017г. до 10.01.2019г. , за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 275/2019г.
на ВРС. Предявява и осъдителен иск с правно основание чл. чл. 262, ал. 1, т.
1 от КТ вр.с чл.150 от КТ за присъждане на сумата от 196,51 лв. за положен
извънреден труд за м.февруари 2017г.
Според изложеното в исковата молба, ищецът и ответникът са в
трудови правоотношения, като ищецът полага труд на длъжност „шофьор на
автобус” въз основа на трудов договор № 237/09.01.2017г., сключен за
шестмесечен изпитателен срок, а след изтичането на срока, договорът станал
постоянен, при уговорено с работодателя трудово възнаграждение в размер
на 463,00 лева. Твърди, че за периода от 03.01.2017г. до 22.09.2017г. е
3
извършвал автобусни превози извън страната с автобус рег. № 7637 РТ по
линията Тервел – Добрич – Варна – Бургас – Одрин – Лозенград – Чорлу -
Истанбул и обратно. Излага, че за целия период на договора е работил без
прекъсване, без почивен ден в постоянен график, за което е положил
извънреден труд в работни дни, както и в почивни дни и през официални
празници, като работодателят не му е заплатил труда. Сочи, че предвид
подадено от работодателя възражение предявява в срок претенцията си по
исков ред. Претендира съдебно-деловодни разноски.
Ответникът не е депозирал писмен отговор в предоставения му срок.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено
следното от фактическа страна:
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
Между страните липсва спор, че по ч.гр.дело №2247/19г. по описа на
ВРС е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по силата която е
разпоредено „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“ ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес: Област Варна, Община Варна, гр.Варна, район “Младост“,
бул.“ Вл.Варненчик“ № 158, чрез М.Н.- управител да заплати на Е. Д. –
гражданин на Република Турция, с адрес Област Добрич, Община Тервел,
с.Поп Груево, ул.“Седма“ № 1, за следните суми: сумата в размер на 6329,31
лева, главницата, представляваща дължимо брутно възнаграждение за
извънреден труд, положен в работни дни за общо 1520 часа, формирано по
месеци, както следва: за месец февруари 2017г. за 158часа се дължат
489,31лв., за месец март 2017г. за 124 часа се дължат 489,31 лв., за месец
април 2017г. за 98 часа се дължат 472,65 лв., за месец май 2017г. за 267 часа
се дължат 1158,95 лв., за месец юни 2017г. за 346 часа се дължат 1365,32 лв.,
за месец юли 2017г. за 240 часа се дължат 992,14лв., за месец август 2017г. за
184 часа се дължат 694,50лв. и за месец септември 2017г. за 103 часа се
дължат 470,62лв., за периода от 01.02.2017г. до 23.09.2017г., сумата в размер
на 835,10 лева, представляваща претендираната лихва върху главницата
6329,31 лв., за периода от 23.09.2017г. до 10.01.2019г. сумата в размер на
5582,20 лева, главница, представляваща дължимо брутно възнаграждение за
извънреден труд , положен в почивни дни за общо 1175 часа , формирано по
месеци, както следва: за месец февруари 2017г. за 107 часа се дължат
526,33лв., за месец март 2017г. за 180 часа се дължат 804,96лв., за месец
април 2017г. за 144 часа се дължат 787,10лв., за месец май 2017г. за 140 часа
се дължат 688,66 лв., за месец юни 2017г. за 164 часа се дължат 733,41лв., за
месец юли 2017г. за 217 часа се дължат 1016,65лв., за месец август 2017г. за
144 часа се дължат 616,03лв., за месец септември 2017г. за 79 часа се дължат
409,06лв., за периода от 01.02.2017г. до 23.09.2017г.,сумата в размер на
736,62 лева, представляваща претендираната лихва върху главницата от
5582,20лв. за периода от 23.09.2017г. до 10.01.2019г. сумата в размер на
1239,58 лева, главница, представляваща дължимо брутно възнаграждение за
извънреден труд, положен през официалните празници за общо 205 часа,
формирано по месеци, както следва: за месец март 2017г. за 24 часа се дължат
4
126,26лв. , за месец април 2017г. за 96 часа се дължат 617,38лв., за месец май
2017г. за 96 часа се дължат 416,74лв., за месец септември 2017г. за 13 часа се
дължат 79,20 лв., за периода от 01.02.2017г. до 23.09.2017г.,сумата в размер
на 163,48 лева, представляваща претендираната лихва върху главницата от
1239,58лв. за периода от 23.09.2017г. до 10.01.2019г. ,сумата от 1300,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, както и дължимата държавна
такса за образуване на настоящото производство в размер на 297,73 лева, в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд, на
основание чл.78 ал.6 от ГПК.
В срока по чл. 414, ал.2 ГПК, длъжникът е възразил срещу заповедта,
като е посочил, че не дължи посочената сума.
В срока по чл. 415 ГПК, а именно на 20.03.2019г., заявителят е депозирал
исковата си молба в съда.
След като срещу Заповедта е подадено възражение от
длъжник/ответника, и в едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК е предявен
настоящия иск с правно осн. чл. 422 ГПК, то производството по същия е
допустимо.
В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269
ГПК, въззивният съд счита, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, тъй като е произнесено от компетентен съд, в рамките на неговите
правомощия и по предявените пред него искове.
За да се произнесе по съществото на спора, съдът съобрази следното от
фактическа страна:
Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, се
определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за
съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена
заповедта за изпълнение, като в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът
му дължи сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение. В настоящото
производство основание за издаване на Заповед за изпълнение е твърдението
за дължимост на сумите по трудово правоотношение за положен извънреден
труд в работни, почини и празнични дни.
От приетите по делото Трудов договор №237/09.01.2017г. и
Допълнително споразумение №461/02.04.2017г. към трудов договор, се
установява, че страните по делото са били в трудово правоотношение, по
силата на което ищецът Дурмуш е изпълнявал длъжността „шофьор на
автобус” в ответното дружество, при договорено основно месечно трудово
възнаграждение 463,00 лева и допълнително възнаграждение за
продължителна работа от 0,6%, със срок за заплащането му до 25-то число на
месеца, следващ месеца на полагане на труд.
С обжалваното решение, първоинстанционният съд частично е уважил
предявения иск по чл. 422 ГПК.
5
Предмет на обжалване пред настоящата инстанция е решението само В
ЧАСТТА, с която предявените от него срещу „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“ ЕООД с
ЕИК 11604730 искове с пр. осн. чл. 422 ГПК вр. чл.128 КТ са частично
отхвърлени: -за главницата за горницата над 3614,96 лв. до претендираните
6329,31 лв., както и за лихва горницата над 473,43 лв. до претендираните
835,10 лв. представляваща дължимо брутно възнаграждение за извънреден
труд, положен в работни дни за периода от 01.02.2017г. до 23.09.2017г.; - за
главница горницата над 1213,52 лв. до претендираните 5582,20 лв.,
претендирани за извънреден труд, положен в почивни дни за периода от
01.02.2017г. до 23.09.2017г., както и за лихва за горницата над 158,77 лв. до
претендираните 736,62 лв., - за главница за горницата над 307,66 лв. до
претендираните 1239,58 лв., претендирани за положен извънреден труд през
официалните празници за периода от 01.02.2017г. до 23.09.2017г. както и за
лихва за горницата над 40,27 лв. до претендираните 163,48 лв.; -за заплащане
на основание чл. чл. 262, ал. 1, т. 1 от КТ вр.с чл.150 от КТ сумата от 196,51
лв. за положен от ищеца извънреден труд за м.февруари 2017г
Доколкото въззивна жалба от ответната страна не е постъпила, то
настоящият състав намира, че между страните липсва спор, че ищецът в
качеството си на шофьор е полагал извънреден труд, поради което е налице
основание за дължимост на посочените суми на осн. чл. 143 КТ, а спорът се
свежда само до точния размер на часовете, положен от ищеца извънреден
труд, съответно –точният размер на сумите, които работодателят му дължи.
В тази връзка и предвид изложените във въззивната жалба твърдения за
допуснати от първ. съд процесуални нарушения, пред настоящата инстанция
са изслушани две експертизи.
От заключението на Съдебно-техническата експертиза, изслушана в
о.с.з., проведено на 25.11.2020г. и неоспорена от страните, се установява, че с
оглед данните в удостоверението, издадено от ГД „Гранична полиция“ и
дигиталната карта, ищецът е положил за м. февруари 2017г. извънреден труд
- 33.26 часа; за март 2017- 58.34 часа; за април – 59.52 часа; май 2017г- 82.41
часа ; за юни -106.51 часа; юли- 90.17 часа; август 17- 102.21 часа; септември
2017- 102.07 часа.
От заключението на ССчЕ, изслушана в о.с.з., проведено на
20.01.2021г., се установява, че за периода м. февруари 2017-септемви 2017г.
ищецът е положил общо 474 часа извънреден труд в работни дни; 143 часа –
в почивни дни, и 19 часа- в официални празници. За така положените часове,
му се дължи възнаграждение както следва: -за 474 часа изв. труд в работни
дни-1997,60 лева; за 143 часа в почивни дни – 684.83 лева, и за 19 часа в
официални празници- 115.11 лева
Така изчислените от в.л. суми са в размер по-нисък от този, определен
и присъден от първ. съд, с оглед на което въззивната жалба се явява
неоснователна.
6
Доколкото липсва въззивна жалба от насрещната страна, а положението
на жалбоподателя не може да се влошава, то първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, въззиваемата страна има право да бъдат
присъдени съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, но
доколкото тя не е претендирала такива, то съдът не ѝ присъжда разноски.
Воден от горното и на осн. чл. 269 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3389/23.07.2020г., постановено по гр.
дело №4286/2019г. по описа на ВРС, 48-ми състав, в обжалваната част, в
която исковете с пр. осн. чл. 422 ГПК вр. чл.128 КТ са частично отхвърлени
както следва: -за главницата за горницата над 3614,96 лв. до претендираните
6329,31 лв., и за лихва за горницата над 473,43 лв. до претендираните 835,10
лв. представляваща дължимо брутно възнаграждение по Трудов договор
№237/09.01.2017 г. и Допълнително споразумение №461/02.04.2017 г., за
извънреден труд положен в работни дни за периода от 01.02.2017г. до
23.09.2017г.; - за главница за горницата над 1213,52 лв. до претендираните
5582,20 лв., претендирани за извънреден труд, положен в почивни дни за
периода от 01.02.2017г. до 23.09.2017г., както и за лихва за горницата над
158,77 лв. до претендираните 736,62 лв., - за главница за горницата над 307,66
лв. до претендираните 1239,58 лв., претендирани за положен извънреден труд
през официалните празници за периода от 01.02.2017г. до 23.09.2017г. както и
за лихва за горницата над 40,27 лв. до претендираните 163,48 лв.; -за
заплащане на основание чл. чл. 262, ал. 1, т. 1 от КТ вр.с чл.150 от КТ сумата
от 196,51 лв. за положен от ищеца извънреден труд за м.февруари 2017г.
В НЕОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ решението е влязло в законна сила.
Не присъжда разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7