Р Е Ш Е Н И Е
№ 170/20.03.2018
г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана,
ІV-ти състав, в открито заседание на
четиринадесети март две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Административен
съдия: Мария Ницова
при секретаря Л*** и с участието
на прокурор Александрова
като разгледа докладваното от
съдия Ницова адм.
дело № 104 по описа за 2018 г. и за
да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
– 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 83, ал. 5 от
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
/ЗОБВВПИ/.
Образувано е по жалба от П.Ц.Р. ***,
против отказ за издаване на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие и
боеприпаси за него/ЗОБВВПИ/, рег.№ 180800-1542/01.02.2018г., издаден от
началник на РУ Монтана при ОД на МВР
Монтана.
В жалбата се твърди, че оспореният
отказ е незаконосъобразен, тъй като е немотивиран и необоснован. Поддържа се,
че посоченото, че „.. няма основателна
причина, което не съответства на обективната истина..“, т.к. на него и сина му
е „назначена охрана за защита на здравето и живота им, с разпореждане на съдия
от Специализирания наказателен съд София,
като свидетели по делото на Ц*** Ч*** ..“, поради което постановеният
отказ е необоснован и незаконосъобразен.
Ответникът редовно призован за с.з., не изразява становище
по жалбата.
Встъпилият в производството
прокурор от ОП Монтана дава мотивирано заключение за неоснователност на
жалбата.
Съдът, след прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и становищата на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 18.12.2017г. жалбоподателят в
качеството на физическо лице подава до началника на РУ на МВР Монтана молба вх.№ 180800-17405, с
посочен адрес гр.Монтана, ул.Г.Б*** № 18, с настоящ адрес ***, с искане да му
бъде издадено разрешение за носене и
съхранение на оръжие, т.к. се страхува за
своя и на сина си живот, т.к. са живели в с.Г*** , страхуват се от Ч*** ,
имат назначена и охрана от съдия А*** от Специализирания наказателен съд
гр.София/л.13 -14 от делото/. Към молбата е приложил: Свидетелство за съдимост,
Удостоверение от ОП Монтана изх.№ 4403/14.12.2017 г., Карта за предварителен
медицински преглед, Служебна бележка изх.№ 1105/19.06.2017 г. от ПГТЕ“Хр.Ботев“
Монтана, копие от лична карта, удостоверение
№4/2017г. за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие/ л.15-21
от делото/.
С докладна записка рег.№ 1808р-28055/22.12.2017 г. от мл.ПИ КОС при РУ Монтана, е възложена проверка
по подадената от лицето молба, с приложените към него документи/ л.12 от
делото/. Вследствие на което в докладни записки от мл. ПИ до началника на РУ Монтана, рег.№ 1808р - 47/02.01.2018 г. и от разузнавач
до началника на РУ Монтана, рег.№
1808р-1319/15.01.2018 г., са посочени
спазените от закона изисквания, като относно посочения в искането мотив за
необходимост от издаване на поисканото
разрешение за оръжие. Посочено е, че „
липсват доказателства относно наличието на хипотезата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ….лицето, не може да мотивира сериозни и уважителни причини , които да обосновават необходимостта
от издаване на поисканото разрешение..“ /л.10 и 11 от делото/. След това с
писмо рег.№ 180800-812/17.01.2018 г. началникът на РУ Монтана към ОДМВР
Монтана, изрично е указал на искателя Р., че от
извършената служебна проверка е установена недостатъчна обоснованост за
издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на късоцевно
огнестрелно оръжие и боеприпаси. Изрично е посочена възможността на основание чл.34, ал.1-3 АПК в срок не по –дълъг от 7 дни, да изложи писмено
своите искания и възражения./л9 от делото/. На 30.01.2018 г. с вх.№ УРИ 180800-1423 П.Р. депозирал обяснение, че оръжието му е необходимо“ за да мога да защитавам
семейството си и дома, в който живеем със сина ми от бившия кмет на с.Г*** и
неговия син М*** . Ч*** коли и беси от затвора, даже уволнява и от работа..“/
л.8 от делото/.
Въз основа на проведеното
административно производство на 01.02.2018 г. ответникът издава оспорения отказ
рег.№ 1808р-1542. В мотивите на оспорения индивидуален административен акт се
сочи, че относно изложените от
жалбоподателя доводи „за защита на
семейството и дома, в който живее заедно със сина си, към момента от лицето не
са представени конкретни данни за
доказване на изложеното от него в преписката, касаещи заплаха за живота и
здравето, както и посегателства върху притежаваното имущество. Същият не живее
на посочения от него постоянен адрес… Р. няма основателна причина, която по несъмнен
начин да обосновава издаването на
разрешение за закупуване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и
боеприпаси за тях за самоотбрана, съгласно чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ..“/л.7
от делото/“. Отказът е получен от Р. на 01.02.2018 г./л.7 от делото/. Жалбата
депозирана директно в Административен съд Монтана на 13.02.2018 г. – вх.№ 347/
л.1 от делото/.
При така установените факти, като
извърши по реда на чл. 168, ал.1 АПК
цялостна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 АПК,
Административен съд Монтана достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима
като подадена в законоустановения срок от активно легитимирано лице, имащо
правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Разпоредбата на чл. 83, ал.5 от ЗОБВВПИ предвижда, че директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от
него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР, издава разрешение за
съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от
подаване на заявлението. С оглед изложеното съдът намира, че оспореният отказ е
издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия и при
спазване на процедурните правила. По делото не се спори, че по отношение на Р. не
са налице отрицателните предпоставки на чл. 58, ал. 1, т.
1-9 ЗОБВВПИ.
Спорът е досежно наличието на предпоставката по т. 10
- основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на
разрешение.
Снабдяването с огнестрелно оръжие
е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в
законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен
случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на
тази мярка. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т.
10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма
основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на
разрешение. Следователно физическото лице, което иска разрешение за придобиване
на огнестрелно оръжие за самоотбрана, трябва в писмен вид да изложи конкретни
факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че неговите или на
членове на семейството му, живот, здраве и имущество са персонално застрашени
по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие
и необходимите за ползването му боеприпаси. Само наличието на такава нужда,
представлява за законодателя основание да се разреши на физическо лице
придобиването и притежанието на огнестрелно оръжие. В тежест на лицето, подало
искане за издаване на разрешение за придобиване, носене и употреба на
огнестрелно оръжие, е да заяви и подкрепи с убедителни доказателства своята
необходимост от притежание на късо огнестрелно оръжие. Следователно законът
изисква лицето, подало искането, да докаже необходимостта от издаване на
разрешението. Изложените в искането и в настоящото производство твърдения, че с
разпореждане на съдия от Специализирания
наказателен съд София, Р. и синът му имат първоначално денонощна охрана от
служители на МВР, а след това по тяхно изрично искане само от 19.00 часа до
07.00 часа, на първо място не е подкрепено с
писмени доказателства, а от друга страна дори да са доказани тези
обстоятелства сами по себе си не обосновават
твърдяната необходимост от огнестрелно оръжие за Р., т.к. същите имат
защита от служители на МВР, а също така няма конкретни данни за застрашаване на
живота и здравето им, нито непосредствена заплаха за тяхната сигурност.
Изложените допълнително доводи относно подпалване на къщата в с.Г*** , както и
други събития в селото, не могат да обосноват към настоящия момент нужда от
огнестрелно оръжие. Въпреки дадените изрично указания от съда, че в тежест на
жалбоподателя е да установи съществуването на фактите и обстоятелствата
посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици с
всички допустими доказателствени средства, в
производството има само твърдения, но не
са събрани и представени безспорни доказателства и данни животът, здравето и имуществото на
жалбоподателя или негови близки, да са
застрашени така, че да е необходима самоотбрана, т.е. ползването на огнестрелно
оръжие.
Отказът на административния орган е
законосъобразен. В първоначалната молба като основание е посочено, че се
страхуват за живота си, т.е. нуждата от самоотбрана. В допълнителното обяснение
Р. е посочил необходимостта от оръжие за защита на семейството и дома си. В
съдебното производството не е представил доказателства за това свое твърдение, излага
само довода относно производството пред Специализирания наказателен съд София, като изрично твърди, че първоначално
са охранявани денонощно, а впоследствие по тяхно искане охраната е ограничена
от 19.00 часа до 07.00 часа. Което само по себе си води до логичния извод, че
не се чувстват толкова застрашени и поради това са поискали снемане за светлата част от денонощието на осигурената
им охрана. Като тези данни не сочат
необходимост и не са относими
към твърдяната нужда от самоотбрана.
Предвид събраните в производството доказателства не е установена сериозна и
основателна причина за придобиването от жалбоподателя на огнестрелно оръжие.
Липсват данни за непосредствена или потенциална опасност за живота, здравето и
имуществото на жалбоподателя, на неговото семейство или близки. Не са
представени убедителни доказателства Р. или член на семейството му да са били
обект на конкретни заплахи или да са били жертва на престъпления или
посегателства срещу личността и имуществото им. Твърденията за участието на Р.
и сина му в наказателно производство пред Специализирания наказателен съд София
не обосновават нуждата от придобиване на оръжие. Физическите лица могат да
придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както
са посочени в чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. В тази връзка неоснователен е доводът на жалбоподателя, че посочените
от него обстоятелства не са взети предвид при постановяване на оспорения отказ.
Предвид всичко изложено, съдът
намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от изложеното, на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Монтана, втори състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от П.Ц.Р.,***, посочен настоящ адрес ***, против отказ за издаване на разрешение за издаване
на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, рег.№ 180800-1542/01.02.2018
г., издаден от началник на РУ Монтана
при ОДМВР Монтана.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен съдия: