Решение по дело №10988/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……

гр. София, 08.06.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-12 състав, в публично заседание нa осми май две хиляди двадесет и пета годИ., в състав:

Съдия: Кирил Петров

при участието на секретаря ИрИ. Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10988 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от И.И.Н. срещу „Лекс-Застрахователен Консулт“ ЕООД, ЕИК ********* и „Зеолит Трейд Лимитид“, дружество регистрирано във Великобритания с № 11214660, при условията на евентуалност главен иск за осъждането на ответните дружество да заплатят солидарно на ищцата сумата от 28 250 лв., представляваща неизплатен остатък от задължение на ответниците действали като ДЗЗД „Зеолит Трейд“ в общ размер на 32 000 лв. по договор за поръчка, относно заплащането на цена на придобиване на вземане по договор за цесия сключен на 10.01.2020 г. между ДЗЗД “Зеолит Трейд“ като цесионер и „Първа инвестиционна банка“ АД, като цедент, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, евентуално за осъждането им да заплатят на ищцата сумата от 28 250 лв. поради това, че са се обогатили неоснователно за сметка на ищцата, която е заплатила цената на придобиване на вземане от страна на ответниците по договор за цесия от 10.01.2020 г., сключен между ДЗЗД “Зеолит Трейд“ като цесионер и „Първа инвестиционна банка“ АД, като цедент, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

С уточнителна молба с вх. № от 04.03.2022 г. /л. 296/ ищецът е посочил ответниците по делото. Обстоятелството, че искът е насочен срещу „Лекс-Застрахователен Консулт“ ЕООД и „Зеолит Трейд Лимитид“ се поддържа и в първото по делото о. с. з. на 25.01.2024 г. – л. 139 от делото, в което са изложени и твърдения обосноваващи претенцията за солидарното им осъждане.

С молба с вх. № от 02.02.2024 г. е посочен номер на регистрация и адрес на „Зеолит Трейд Лимитид“ и е конкретизирано, че при неприемане от съда наличието на солидарност, то при уважаване на исковете при условията на разделност се претендират 75 % от сумата от „Зеолит Трейд Лимитид“ и 25 % от Лекс-Застрахователен Консулт“ ЕООД, съобразно дяловото им участие в ДЗЗД. Срещу ответника „Зеолит трейд лимитед“ 75% от сумата в размер на 21187.50 лева и 25 % от сумата срещу „Лекс – застрахователен консулт“ ЕООД в размер на 7062.50 лв. – виж и изявлението в с. з. на 08.05.2025 г. на процесуалния представител на ищеца, както и допълнението към доклада по делото в с. з. на 02.02.2025 г.

Ищцата основава претенциите си с твърденията, че по силата на сключен, между нея и ответните дружества действали като ДЗЗД „Зеолит Трейд“ договор за поръчка, е изпълнила задълженията си, и е заплатила от свое име, но за сметка на ДЗЗД продажната цена на вземане по договор за цесия от 10.01.2020 г., което вземане е придобито от ответниците като ДЗЗД. Ищцата счита, че действайки като ДЗЗД ответните дружества са солидарно отговорни за заплащане на разноските, което тя е направила за изпълнението на поръчката, а не според квотите на участието им в гражданското дружество. По същата причИ., тя счита, че при евентуалното неоснователно обогатяване на ответните дружества с процесната сума, те са солидарно отговорни.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба е постъпил отговор от „Лекс-Застрахователен Консулт“ ЕООД. Оспорва се допустимостта на исковете. По същество оспорва наличието на сключен договор за поръчка, по силата на който ищцата да заплати от свое име, но за сметка на създаденото от тях гражданско дружество продажна цена на вземане по договор за цесия сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД. Оспорва автентичността на представената по делото разписка от 15.01.2020 г. Сочи, че дори да се заплати на ищцата сумата от 3750 лв., това не означава, че с подобно частично плащане е признато задължението за целия дълг. По отношение на предявения при условията на евентуалност иск счита, че с плащането от страна на ищцата на сума в размер на 32 000 лв. в полза на банката, не е налице обогатяване на образуваното от тях гражданско дружество или на тях самите, поради което счита и този иск за неоснователен.

Постъпил е в срок идентичен отговор, в който е посочено, че изхожда от „Зеолит Трейд Лимитид“. Съдът е дал указания на „Зеолит трейд лимитед“ в едноседмичен срок от уведомяването да посочи кой е подписал отговора на исковата молба, респективно да се потвърди извършените действия без представителна власт по подаване на отговора. Указанията са надлежно връчени на дружеството чрез неговия управител В.Т.В.на 21.10.2024 г. – л. 288. Постъпила е молба с вх. № от 23.10.2024 г., с която е потвърдено, че отговорът е подаден от В.В., като представляващ „Зеолит трейд лимитед“ – л. 401. С отговора се твърди, че по отношение на исковете предявени срещу „Зеолит Трейд Лимитид“ делото не е подсъдно на българския съд. По същество оспорва наличието на сключен договор за поръчка, по силата на който ищцата да е заплатила от свое име, но за сметка на ДЗЗД продажна цена на вземане по договор за цесия сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД. По отношение на предявения при условията на евентуалност иск счита, че с плащането от страна на ищцата на сума в размер на 32 000 лв. в полза на банката, не е налице обогатяване на образуваното от тях гражданско дружество или на тях самите, поради което счита и този иск за неоснователен.

Относно надлежното призоваване и участие на „Зеолит трейд лимитед“ в производството, съдът намира следното:

Ответникът е надлежно призован за участие в съдебно заседание на 21.10.2024 г. – л. 288, чрез неговия управител В.Т.В.. Съдът счита, че връчването на място различно от седалището и адреса на управление, не се отразява на редовността, доколкото призовката е връчена на законен представител на дружеството. „ЗЕОЛИТ ТРЕЙД ЛИМИТЕД“ със седалище и адрес на управление във Великобритания. По делото е постъпила молба преди датата на промяна на управлението на чуждото дружество от 29.10.2024 г., с която В.В. потвърждава, че той е подписал подаденият по делото отговор на исковата молба. Към отговора на исковата молба на „Зеолит трейд лимитед“ е представено удостоверение за актуално състояние на ответника с превод на български – л. 114-115, в който като управител на дружеството е посочен В.Т.В.. Няма данни по делото преди 21.10.2024 г. да е сменен управителят на дружеството, а и от служебна справка в find-and-update.company-information.service.gov.uk се установява, че към дата 21.10.2024 г. именно В.В. е бил управител на „ЗЕОЛИТ ТРЕЙД ЛИМИТЕД“. Последващите промени в управлението на дружеството не засягат редовно извършените действия преди това и надлежното призоваване на ответника. Още повече, че съгласно чл. 34 КМЧП, когато страната има известен адрес в чужбИ., тя може да се призове чрез неин представител в Република България, ако той е сключил от нейно име сделката, във връзка с която е образувано производството.

Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е налице международен елемент с оглед участието на ответник със седалище във Великобритания.

Несъмнено българският съд е компетентен, доколкото и ищецът е български гражданин, а и единият от ответниците има седалище и адрес на управление в България.

Приложимо в случая е българско право. Разпоредбата на чл. 94 КМЧП предвижда, че когато страните по договора не са избрали приложимото право, договорът се подчинява на правото на държавата, с която е най-тясно свързан /ал. 1/. Определянето на привръзката на стълкновителната норма се преценява с оглед на всички обстоятелства на конкретния случай, като е създадена и оборима презумпция за най-тясна връзка – предполага се, че най-тясна е връзката с държавата, в която страната, дължаща характерната престация, е имала своето обичайно местопребиваване или главно управление към момента на неговото сключване /чл. 94, ал. 2 КМЧП/. Същият критерий е използван и в чл. 4, § 3 и 4 от Регламент № 593/2008 г. относно приложимото право към договорните задължения.

В разглеждания случай се твърди, че договорът за поръчка е сключен между ДЗЗД Зеолит Трейд и И.Н.. Чуждото дружество е обединило своята дейност за постигане на една обща стопанска цел с българско дружество, регистрирали са в регистър БУЛСТАТ гражданското дружество, посочен е адрес на дейност на територията на Република България. Именно с оглед участието му в неперсонифицирания правен субект и с оглед обединената дейност на територията на България е сключен процесният договор за цесия и твърдяния неформален договор за поръчка, поради което се налага изводът, че спорното правоотношение се регулира от българското право.

Относно главния иск:

За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти.

Твърденията на ищеца са, че между ответниците, обединили своята дейност в ДЗЗД, и И.Н. е уговорено ищцата да плати цената по сключен договор за цесия от 10.01.2020 г. между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД и ДЗЗД „Зеолит Трейд“ вместо гражданското дружество, действащо чрез ответниците.Твърденията са за мандатни отношения без пряко упълномощаване, поради което правната квалификация е посочената в доклада по делото – чл. 285 ЗЗД.

Не се спори, а и от извлечение от регистър БУЛСТАТ /л. 95/ се установява, че съдружници в ДЗЗД „Зеолит Трейд“ са „Лекс-Застрахователен Консулт“ ЕООД /дялово участие 25 %/ и „Зеолит Трейд Лимитид“ /дялово участие 75 %/.

По делото е представен договор за цесия от 10.01.2020 г., сключен между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД и ДЗЗД „Зеолит Трейд“, с който са прехвърлени на ДЗЗД вземания на банката по заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр. д. № 79607/2019 г. по описа на СРС, срещу длъжниците Крам Метал ЕООД и М.Г.Р.на общ размер 152 321.01 лв. Цената по договора за цесия е в размер на 32 000 лв., платими в деня на подписването на договора за цесия по следната сметка на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД – IBAN: ***.

По делото е представено и платежно нареждане от 10.01.2020 г. за сумата от 32 000 лв., която сума е преведена от И.И.Н. на получател „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД по сметка с IBAN: ***, като основание за плащане е посочено „плащане по договор за цесия от 10.01.2020 г. Зеолит Трейд ДЗЗД *********“. Представено е и извлечение относно получаването на превода.

От неоспорената и кредитирана от съда ССчЕ се установява, че сумата в размер на 32 000 лв. е надлежно осчетоводена и платена. Приложено е и потвърждение от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, в което е посочено, че цената срещу която са придобити вземанията на цедента за 32 000 лв., подробно описани в договора за цесия, е изцяло и надлежно изплатена, съответно получена по посочената в чл. 5 от договора за цесия банкова сметка.

***лавов Б.се установява, че познава И.Н. повече от 15-20 години, живее със сестра ѝ. Познава и В.В. от повече от 25 години. Знае за отношения между И.Н.и дружеството по ЗЗД „Зеолит трейд“, защото твърди, че е посредничил между дружеството и ищцата. Бил на 3-4 срещи в Първа инвестиционна банка с В.В.. Имало договор за закупуване на тези вземания между Първа инвестиционна и Зеолит трейд, цената била платена от И.Н... Излага, че В. търсил фИ.нсиране, свидетелят разговарял с И.Н. и тя наредила парите на Първа инвестиционна банка. Той провел разговорите и с В., и с И., за да се стигне до плащането. Идеята била да се спечелят пари. Ищцата щяла да е удовлетворена, тъй като щяла да получи платената сума с някаква печалба. Трябвало И.Н. да получи някакво възмездие, за това, че плаща тези пари. Свидетелят я помолил да осигури тези пари срещу печалба впоследствие и тя се съгласила. Съдът цени показанията на свидетеля по реда на чл. 172 ГПК, но доколкото същите са последователни, не са вътрешно противоречиви и съвпадат с останалия доказателствен материал, кредитира същите.

Останалите доказателства по делото са без значение за изясняването на спора.

От съвкупния доказателствен анализа се установява наличието на договорни отношения между страните. Ответникът „Лекс-Застрахователен Консулт“ ЕООД в хода на устните състезания твърди наличието на заемни правоотношения, но съдът не споделя тези доводи. Изложените твърдения са за договор за поръчка, а не за заем, като ищцата не сочи като правопораждащ факт предаване на сума срещу задължение за връщане. Твърденията са, че ответниците са ѝ възложили, а тя се е съгласила да изпълни поетите от тях към трети лица задължения, което квалифицира отношенията помежду им като мандатни, а не като заемни. Значението на извършената от трето лице престация за отношенията между него и длъжника зависи от особеното съдържание на тези отношения. Третото лице може да е действало като мандатар на длъжника, може да е действало без причИ. или защото е искало да надари длъжника и т. н. Според особеностите случая, техните отношения ще се уреждат от правилата на мандата, за водене на чужда работа, неоснователно обогатяване, дарение, но не и от заемно правоотношение. Договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Когато такова задължение не се твърди да е поето, договорът не може да бъде квалифициран като заемен. Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент – съгласието за връщане. В случая липсва реално предаване на пари от И.Н. към ответниците.

Съдът намира, че по делото се установя при условията на пълно и главно доказване наличието на неформално мандатно правоотношение. От посочените по-горе доказателства се установява сключен договор за възмездна поръчка между страните с разходи за мандатаря, като плащането представлява правно действие. Относно уговорките на страните съдът съобрази показанията на свидетеля Бакърджиев. В тази насока и плащането на сумата по договора за цесия на третото лице „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД именно от И.Н. с посочено основание в платежния документ „договор за цесия“ и, че плащането е във връзка със задължението на ДЗЗД. Още повече, че плащането е извършено съобразно уговореното в договора за цесия на датата на сключване на договора за цесия /чл. 4/ и по сметката, посочена в договора /чл. 5/. Тези обстоятелства са допълнителни индиции относно договорните отношения между ищеца и ответниците и имат характер на косвени доказателства. Доказването може да бъде осъществено и чрез косвени доказателства, установяващи странични обстоятелства, които, преценени в съвкупност, да създават сигурно убеждение у съда относно съществуването или несъществуването на твърдения факт.

Ищцата е заплатила сумата съобразно уговорките на между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД и ДЗЗД „Зеолит Трейд“, по посочената сметка в договора, посочила е основание за плащане „плащане по договор за цесия от 10.01.2020 г. Зеолит Трейд ДЗЗД *********“, като плащането е направено, доколкото ответниците са търсили фИ.нсиране и след посредничеството на свидетеля. Ищцата е дала съгласието си да извърши правното действие – плащане в полза на ответниците. Страните са уговорили и възнаграждение по чл. 286 ЗЗД, което обаче е извън предмета на настоящото производство. Налице са всички елементи от фактическия състав на правоотношение по договор за поръчка.

Доколкото се установява наличието на твърдяното правоотношение по силата, на което ищцата е заплатила сумата от 32 000 лв. на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, то на основание чл. 285 ЗЗД доверителите са длъжни при поискване да доставят на довереника средствата, които са необходими за изпълнение на поръчката. По делото липсват твърдения и доказателства ответните дружества да са възстановили на довереника средствата заплатени за тяхна сметка по процесния договор за цесия. Неблагоприятните последици от непроведеното доказаване са в тяхна тежест, поради което искът е основателен.

Относно твърденията за наличие на солидарна отговорност. В с. з. на 25.01.2024 г. и в уточнителните молби процесуалният представител на ищцата е изложил твърдения за наличието на солидарна отговорност.

Съгласно чл. 304 ТЗ лицата, които при сключване на търговска сделка поемат общо задължение, се смятат солидарни длъжници, ако от сделката не следва друго. Договорът за поръчка има характер на относителна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 и ал. 3 ТЗ. И от свидетелските показания се установява, че част от търговската дейност на ответниците е свързана с изкупуването на вземания, като свидетелят излага, че „Зеолит Трейд“ имал инвестиционни отношения с „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД относно услуги по събиране на вземания. Именно с оглед тези отношения е сключен договорът за поръчка, а именно с оглед упражняваното занятие на ответниците, за да могат да осъществяват търговската дейност по изкупуване на вземания. Гражданското дружество е неперсонифициран субект, поради което страна по договора с ищцата са отделните съдружници. Отговорността на съдружниците е солидарна по смисъла на разпоредбата на чл. 304 ТЗ, приложима с оглед търговското им качество и поради това, че от естеството на сделката не следва друго. За да се приложи чл. 304 ТЗ е необходимо да е поето общо задължение. По договора за цесия съдружниците в ДЗЗД са поели общо съвместно задължение за заплащането на сумата от 32 000 лв., поради което и спрямо мандатаря изпълнил плащането следва да се приеме, че е налице общо задължение за възстановяване на заплатената сума. За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори при съмнение относно действителната воля на страните и в съответствие с обичайната договорна практика и правилото за солидарно осъждане по чл. 304 ТЗ, задължаването на съдружниците ще бъде солидарно, а тежестта на доказване, че задължението е разделно тежи върху тях /Герджиков, О. Търговски сделки. ИК Труд и право. С., 2008, с. 44-45, Атанасов, Д., Отговорност на съдружниците в неперсонифициран консорциум. Дисертационен труд, 2024, с. 107-111, достъпен в електронната страница на НАЦИД/.

Ето защо, предявеният главен иск ще се уважи изцяло, като ответниците ще се осъдят да заплатят на ищцата при условията на солидарна отговорност сумата от 28 250 лв., представляваща неизплатен остатък от задължение на ответниците действали като ДЗЗД „Зеолит Трейд“ в общ размер на 32 000 лв. по договор за поръчка. Като законна последица от уважаването на иска ще се присъди и законната лихва върху тази сума, считано от 14.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

Доколкото не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения от ищеца евентуален иск, то съдът не следва да разглежда евентуалната претенция.

По отношение на разноските:

При този изход на спора разноски се дължат на ищеца.

Ищецът представя доказателства и списък по чл. 80 ГПК, като претендира разноски в общ размер на 2075 лв. Представени са по делото доказателства за направата на разноските, поради което същите следва да се възложат в тежест на ответниците.

Претендирано е и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. По делото е представено пълномощно. Поискано е присъждането на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. По делото отсъстват данни за договорено платимо от ищците възнаграждение за осъществената от адвоката правна помощ и процесуално представителство по чл. 36 ЗА. Налице са предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗА. Съобразно размера на претенцията възнаграждението следва да се определи в размер на 2 910 лв., който ще се възложи в тежест на ответниците.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „ЛЕКС-ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** и „Зеолит Трейд Лимитид“ /ZEOLITE TRADE LIMITED, Private limited Company/, регистрирано във Великобритания под фирмен № 11214660, с адрес Суиндън, Виктория Роуд 93а, SN1 3BD /93a Victoria Road, Swindon, England, SN1 3BD/, със съдебен адрес, посочен в отговора на исковата молба гр. София, ул. „Васил Кънчев“ № *****, Бизнес център „Стефан Караджа“, да заплатят при условията на солидарност на И.И.Н., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 285 ЗЗД, сумата от 28 250 лв., представляваща неизплатен остатък от задължение на „ЛЕКС-ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН КОНСУЛТ“ ЕООД и „Зеолит Трейд Лимитид“ /действали като ДЗЗД „Зеолит Трейд“/, в общ размер на 32 000 лв., по сключен между страните неформален договор за поръчка относно заплащането от И.И.Н. на цена по договор за цесия от 10.01.2020 г., сключен между ЛЕКС-ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН КОНСУЛТ“ ЕООД и „Зеолит Трейд Лимитид“ /като ДЗЗД “Зеолит Трейд“/ – цесионер и „Първа инвестиционна банка“ АД – цедент, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 14.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на съобщението на страните.

СЪДИЯ:

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	8 юни 2025 г.
Съдия:	Кирил Стайков Петров

Дело:	20201100110988
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	14 октомври 2020 г.

Решение по дело №10988/2020 на Софийски градски съд

Съдържание на акта