№ 319
гр. Бургас, 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20242100500226 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна
жалба с вх.№ 11656/12.12.2023г. на РС-Несебър, подадена от „НЕСЕБЪР ТРАНС - 2019“
ЕООД., ЕИК-********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Сердика“,
бл.24, вх.А, ет.6, ап.11 с управител Вили Атанасов Илиев,жалбата предявена чрез адвокат
СТОЯН ИЛЧЕВ ИВАНОВ, БАК, с адрес на адвокатската кантора: гр. Бургас, ул. Шейново
№ 92,против Решение № 448/ 27.10.2023 г.. постановено по гр. дело 313/ 2022 г. по описа на
РС-Несебър, с което въззивното дружество-ответник е осъдено да заплати на ЗАД ,,Адианц
България"' ЕИК ********* сума в размер на 4550 лв.,представляваща заплатено
застрахователно обезщетение въз основа на застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, обективирана в застрахователна
полица № B/01/120000295036 със срок на валидност от 22.01.2020г. до 21.01.2021г. по щета
1000-21-********* за причинени на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади" с рег.
№ СА 3027 КК, имуществени щети в резултат на ПТП, настъпило на 11.09.202г. в град
Айтос на улица „Хаджи Димитър“ пред дом №4,ведно със законната лихва,считано от
14.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата;присъдени са разноски в полза на
застрахователното дружество.Така предявената въззивна жалба е бланкетна: в нея
единствено се сочи, че постановеният от първоинстанционния съд съдебен акт е неправилен
и незаконосъобразен порадеи допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила,отхвърляне на доказателствени искания, респ.- извеждане на неправилни изводи,
поради които е нарушен и материалния закон. След оставяне на тази въззивна жалба без
движение , в РС-Несебър с вх.№ 416/12.01.2024г. е постъпило уточнение на въззивната
жалба от въззивника, в която се изтъкват конкретни оплаквания срещу
първоинстанционното решение като неправилно, необосновано , постановено при
съществени процесуални нарушения, а именно: Районният съд неправилно приел, че по
делото е установено по несъмнен и категоричен начин, че водачът на МПС го е управлявал
под въздействието на наркотично вещество към момента на настъпване на ПТП.Този извод
на съда неправилно следвал от аргумента, че доколкото ответникът не провел насрещно
1
оборване в производството, следвало да се приеме, че употребата на наркотици от страна на
виновния за ПТП-то водач на МПС е установена по делото.В тази връзка от въззивника се
изтъква, че в констативния протокол, който като официален свидетелстващ документ
обвързвал съда с материалната си доказателствена сила, било отразено, че водачът на
товарен автомобил с peг.№А8733МР,вследствие на движение с несъобразена скорост, губи
управление над МПС — не може да спре своевременно поради неизправна спирачна система
и блъска изброените- 9 броя МПС.На следващо място се сочи, че първоинстанционният съд
приел като доказателство по делото назначена по досъдебно производство съдебна
химико-токсикологична експертиза, с която приемал за безспорно установено, че водачът
на МПС го е управлявал под въздействието на наркотични вещество към момента на
настъпване на ПТП.Това обаче било неправилно и в противоречие е материално-правния
закон,тъй като била назначена по досъдебно производство по реда на НПК и не се ползвала
с доказателствена сила в гражданското производство, още повече, че в констативния
протокол били отразени причините за настъпване на ПТП-то.Изтъкват се съображения и за
това, че откритото вещество „метамфетамин“ в период от време до 12- 24 часа преди
тестването, в никакъв случай не означавало, че са употребени непосредствено преди
шофирането, още по-малко можело да е категорично доказателство, че към момента на
настъпване на ПТП водачът е бил под въздействието на наркотични вещества;изложени са
съображения за това, че наркотичните вещества се елиминирали за по-дълго време от
алкохола,както и каква концентрация на метамфетамин е под еднократния „нормален“
прием при лица без развита зависимост. С оглед на изложеното намира за недоказано ,че
застрахованият е причинил деликта при управление на МПС под въздействие на
наркотици,моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с
което предявените искове се отхвърлят;моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№1285/08.02.2024г.
от ЗАД ,,Адианц България"' ,чрез адвокат Александър Бъчваров от САК със съдебен адрес:
гр.София,ул.“Христо Матов“№29,вх.Б,ет.3,ап.Б4.Намира за неоснователно възражението на
въззивника затова, че по делото не било установено и доказано противоправното поведение
на водача К. И., както и обстоятелството, че същият е управлявал товарния автомобил под
въздействието на наркотични вещества.В тази връзка сочи, че от писмените доказателства,
включая и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, ДП № 305/20, пр.пр. 6170/20
по описа на ОП Бургас /протокол за оглед на местопроизшествие, схема на ПТП,
фотоалбум/, безспорно се установявало, че на 11.09.2020г. в гр. Айтос, на ул. „Хаджи
Димитър" №4, водачът на МПС марка „Даф" - К. И., поради движение с несъобразена с
пътните условия скорост, неосъществяване на достатъчен контрол над автомобила и свръх
товар, по негова вина реализира пътнотранспортно произшествие с 9 автомобила, един от
които е процесния, както и разрушава каменна ограда, магазин-павилион и тоалетна,
находящи се в гр. Айтос, ул. „Хаджи Димитър" №4.Това обстоятелство се установявало и от
разпитания в хода на делото свидетел Т.Ж.,както и от приета по делото съдебно-
автотехническа оценителна експертиза,вещото лице по която потвърдило механизма на
ПТП, наличието на пряка причинно-следствена връзка между него и причинените вреди,
както и техния размер.Относно употребата и въздействието на наркотично вещество от
страна на виновния водач И. към момента на настъпване на ПТП,въззиваемият твърди, че
посоченото обстоятелство било безспорно установено по делото не само от изготвената в
досъдебното производство химико-токсикологична експертиза, но и резултати от проведени
газхроматографско и имуноаналитично изследвания, които не били оспорени от страна на
ответника. Посочените изследвания установявали наличието на наркотично вещество -
метамфетамин в орална течност / слюнка/ и кръвта на водача.Заявява се,че макар и
първоинстанционният съд неправилно да е посочил изготвената в досъдебното производство
химико- токсикологична експертиза, по делото били събрани и други неоспорени
доказателства, които безспорно установявали, че към момента на настъпване на
произшествието водачът И. е бил под въздействието на наркотични вещества.Заявява, че
своевременно с молба от 26.08.2022г. застрахователното дружество е направило искане за
назначаване на химико-токсикологична експертиза с посочени в нея задачи, но районният
2
съд е отказал същата без да посочи мотиви за отказа си. Моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение, като на основание чл. 266 ГПК заявява искане за допускане
на исканата химико-токсилогична експертиза със задачи, формулирани пред районния
съд.Моли за присъждане на разноски.
Въззивният съд, след като съобрази твърденията и възраженията на страните,
събраните по делото доказателства и приложимите разпоредби на закона, приема от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.
269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В случая въззивната жалба, по която е образувано въззивното производство пред
настоящия съд, е подадена от „Несебър Транс“ ЕООД в последния ден от изтичане на
преклузивния срок за обжалване на първоинстанционното решение и е бланкетна. Макар
съгласно чл.260,т.3 от ГПК въззивната жалба да следва да съдържа „указание в какво се
състои порочността на решението“,липсата на указание относно порочността на решението
не прави тази жалба нередовна и съответно не е основание за оставянето й без движение.В
случая първоинстанционният съд правилно е оставил въззивната жалба без движение за
внасяне на дължимата пред БОС държавна такса,но освен това е дал и указания за посочване
от въззивника на конкретни пороци на обжалваното първоинстанционно решение.В срока за
изпълнение на тези указания въззивникът „Несебър Транс“ ЕООД е изтъкнал такива, но
безспорно допълнението към бланкетната въззивна жалба е извършено след изтичане на
срока за въззивно обжалване/течащ от 27.11.2023г. и изтичащ на 11.12.2023г./ с постъпване
на 12.01.2024г. в НРС на втората въззивна жалба.
При това положение последвалите след подаването на бланкетната въззивна жалба
сочени от въззивника фактически твърдения и правни доводи, са недопустими като заявени
след изтичане на срока за въззивно обжалване. В случая доводите на въззивника,конкретно
заявени след преклузивния срок за въззивно обжалване, не са свързани с прилагането на
императивни материално-правни норми, поради което разглеждането и произнасянето на
въззивният съд по тях би представлявало съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, водещо до неправилност на въззивното решение.
По въпроса за правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и
решаване на делото предвид разпоредбата на чл.269,изр.2 ГПК е постановено Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.Според
разрешението в т.1 на тълкувателния акт, при проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма/
установено в публичен интерес/, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните по делото. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което при липсващи конкретни оплаквания в първоначално подадената в срока за въззивно
обжалване жалба въззивният съд не следва да преразглежда правилността на решението/ вж.
Решение №246/23.10.2013г. по гр.д.№ 3418/2013г. на ВКС, І-во г.о.;Решение №
216/19.01.2015г. по гр.д.№ 2008/2014г. на ВКС, І-во г.о.; Решение № 31/14.03.2014г. по гр.д.
№ 4339/2013г. на ВКС, ІІ-ро г.о./.
По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 269 от
ГПК съдът констатира, че решението е валидно: постановено е от законен състав в
пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена
форма,подписано е и е разбираемо.
3
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от
търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет
на спора.
Обжалваното решение е правилно. Обсъждането на събрания доказателствен
материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от районния съд
фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието на нови доказателства по смисъла на
чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК, настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне
на същата и препраща към констатациите на РС.
За пълнота на изложението съдът приема и следното:
Районен съд-Несебър е сезиран с иск от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ ЕИК
********* срещу „Несебър Транс“ ЕОДД за осъждане на ответника да му заплати сумата от
4 550 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение въз основа на
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорост“ на
автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № BG/01/120000295036 със срок
на валидност от 22.01.2020г. до 21.01.2021г. и по щета 1000-21-********* за причинени на
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“ с рег.№ СА 3037 КК, имуществени щети в
резултат на ПТП, настъпило на 11.09.2020г. в град Айтос на улица Хаджи Димитър пред дом
№ 4, ведно със законната лихва, считано от 14.01.2022г. до окончателното изплащане на
сумата.
Фактическата обстановка правилно е изяснена от районния съд,като от нея се
установява, че на 11.09.2020г. в град Айтос, на улица Хаджи Димитър № 4, при управление
на моторно превозно средство - товарен автомобил „Даф“, модел „ФТ ЦФ“ с рег.№ А 8733
МР, К.Д. И. в резултат на несъобразена скорост, неосъществяване на достатъчно контрол
над автомобила, свръх товар и употреба на наркотично вещество - метамфетамин, е
реализирал виновно ПТП с 9 броя автомобили, единият от които е марка „Фолксваген“,
модел „Кади“ с рег.№ СА 3037 КК, с което е причинил смъртта на А.М., травматични
увреждания на повече от едно лице, както и значителни материални щети. Съставен е
протокол за ПТП с пострадали лица № 2020-1019-1072 от 11.09.2020г., а срещу виновния
водач К. И. е образувано досъдебно производство № 305/2020г. по описа на ОД на МВР -
Бургас, пр. пр. вх.№ 6170/2020г. на ОП-Бургас. Товарният автомобил марка „Даф“, модел
„ФТ ЦФ“ с рег.№ А 8733 МР е имал към момента на настъпване на ПТП сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, обективирана в
полица № BG/01/120000295036, а за увредения автомобил „Фолксваген Кади“ с рег.№ СА
3037 КК е била налице валидна застраховка „Каско“, сключена в ЗАД „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ“, където е образувана щета, изготвени са опис на вредите и становище,
при които е направен извод за „тотал щета“, в резултат на което този застраховател е
изплатил като застрахователно обезщетение 70% от действителната стойност на автомобила
към момента на настъпване на застрахователното събитие, а именно сумата в размер на 4
550 лева.
След заплащане на обезщетението ЗАД „ОЗК Застраховане“ е изпратил на ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГ АРИЯ“ регресна покана, а въз основа на нея ищецът-застраховател е
образувал щета № 1000/21/727/500653 и е изплатил на ЗАД „ОЗК Застраховане“ сумата в
размер на 4 550 лева на 06.10.2021г., след което е изпратил на ответника „НЕСЕБЪР ТРАНС
- 2019“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Несебър, квартал
Пясъците, блок 142, вход 1, етаж 6, ап.604, представлявано от Иван Емилов Исаков, като
работодател на виновния за настъпването на ПТП водач на товарния автомобил, регресна
покана за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение. Ответникът не е
заплатил в полза на ищеца претендираната сума в предоставения му срок.
Съобразно нормата на чл. 477, ал. 1 КЗ обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
4
моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. С ал. 2
на същата законова разпоредба като застраховани лица са посочени собственикът,
ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно
сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия
по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.
Предвид нормата на ал. 3 на чл. 477 КЗ за трети лица по ал. 1 на същата законова разпоредба
се смятат всички увредени лица с изключение на лицето, което отговаря за причинените
вреди.
Разпоредбата на чл. 500, ал. 1 от КЗ въвежда специално суброгационно право на
застрахователя да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, когато
е изплатил застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие.
Отговорността на причинителя на вредата е ограничена до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Когато причинителят на вредата е лице, на което е възложена работа по чл. 49 от
ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД, възложителят на работата отговаря за вредите, причинени от това
лице при и по повод изпълнението на работата. Отговорността на възложителя е обективна
и гаранционнообезпечителна и е предназначена да репарира вредоносните последици, които
са настъпили в резултат на чуждо виновно и противоправно поведение (действие или
бездействие), осъществено при и по повод изпълнението на възложената дейност. Тази
отговорност се прилага и в случаите, в които е допуснато нарушение на предписани или
други общоприети правила при изпълнение на възложена работа. В този смисъл е т. 3 от
ППВС № 4/1975 г. и т. 2 от ППВС № 17/1963 г. Според ППВС № 7/1959 г. юридическите
лица отговарят за вредите, причинени от техни работници и служители по реда на чл. 49 от
ЗЗД и в случаите, в които не може да се установи конкретно кое лице е прекият причинител
на вредите.
По изложените съображения въззивната жалба се явява изцяло неоснователна, а
обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
въззиваемият претендира разноски за адвокатско възнаграждение, които на
основание чл.78,ал.3 ГПК следва да се присъдят до установения по делото размер за
извършването им от 906 лева/ с ДДС/.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 448/ 27.10.2023 г.. постановено по гр. дело 313/ 2022
г. по описа на РС-Несебър.
ОСЪЖДА „НЕСЕБЪР ТРАНС - 2019“ ЕООД., ЕИК-********* със седалище и адрес
на управление: гр.София, ж.к. „Сердика“, бл.24, вх.А, ет.6, ап.11 с управител Вили Атанасов
Илиев, да заплати на ЗАД ,,Адианц България"' ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София,ул."Сребърна"№16, съдебно-деловодни разноски в размер на 906
лева/деветстотин и шест лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6