МОТИВИ към ПРИСЪДА № 130
от 08.08.2017г.
по НОХД № 760/2017г. по
описа на КРС
Повдигнато е обвинение срещу Д.Ю.С. *** за престъпление
по чл.343в, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода 08.02.2017г.-03.05.2017г. в гр.Кърджали,
и престъпление по чл.345, ал.1 от НК, извършено на 03.05.2017г. в гр.Кърджали.
Делото се разглежда по реда на глава 27, в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият признава фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Представителят на Районна
прокуратура-Кърджали поддържа обвинението срещу подсъдимия. Въз основа на
събраните доказателства посочени в обвинителния акт, които С. приемал, пледира
съдът да го признае за виновен по предявените обвинения. Предлага за престъплението по чл.343в, ал.1 от НК на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1
година и „глоба“ в размер на 500 лева, а за престъплението по чл.345, ал.1 от НК - наказание от 1 година „лишаване от свобода“. Следвало съответно да му се
определи и едно общо наказание, а именно „лишаване
от свобода“ за срок от 1 година и „глоба“ в размер на 500 лева.
Прокурорът пледира също веществените доказателства - регистрационни табели, да
се върнат на ПП-Кърджали.
Защитникът на подсъдимия не оспорва
изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, а също и дадената правна
квалификация на деянията. Сочи, че С. направил пълни самопризнания по делото.
Затова моли да му бъде определено наказание за срок от 12 месеца „лишаване от
свобода“, което да бъде редуцирано по реда на на чл.58а от НК. Защитникът моли
също наказанието „глоба“ да бъде в минимален размер от 200 лева, предвид
материалното състояние на подсъдимия.
Подсъдимият Д.Ю.С. в съдебно заседание се
признава за виновен по повдигнатото обвинение. Моли за наказание под минимума
на основание чл.58 вр. чл.55 от НК, а
именно 6 месеца при „общ“ режим на изтърпяване, поради тежките му здравословни
проблеми и липсата на рецидив в престъплението.
Съдът като обсъди всички доказателства
събрани по делото и съобрази разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Д.Ю.С. е роден на ***г***, български гражданин, женен,
с основно образование, безработен, с ЕГН **********. Осъждан е многократно
с влезли в сила присъди на наказание „лишаване от свобода“. Не се ползва с
добри характеристични данни по местоживеене.
Подсъдимият Д.С. притежавал свидетелство за управление на МПС № ********* с валидност до 28.05.2021г. с
категории „В“, „М“ и „АМ“, което на 15.11.2016г. обявил в сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР-Кърджали за изгубено/откраднато и на същата дата подал заявление
за издаване на дубликат. Дубликатът бил издаден на 16.11.2016г. - свидетелство
за управление на МПС № ********* с валидност до 28.05.2021г. Същото свидетелство
за управление на МПС с № ********* на 17.11.2016г. било предадено на инспектор А.Х.Т.
в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Кърджали с оглед изпълнението на
наложено на подсъдимия административно наказание „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от 7 месеца с Наказателно
постановление № 16-1300-001476/27.10.2016г. на Началник сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР-Кърджали, влязло в сила на 23.11.2016г. Въпреки, че свидетелството
за управление на МПС на Д.С. било отнето по изпълнение на горното наказание, той
управлявал моторно превозно средство в срока на това наказание - на
09.12.2016г. и на 12.12.2016г. По този повод подсъдимият бил наказан по
административен ред с Наказателно постановление № 16-1947-000077/30.12.2016г. и
Наказателно постановление № 16-1300-001715/20.12.2016г., издадени от Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Кърджали, и двете влезли в сила на
19.01.2017г., за управление на моторно превозно средство в срока на изтърпяване
на наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“. След
влизане в сила на двете горепосочени наказателни постановления /на 19.01.2017г./:
На 08.02.2017г. около 13.00 часа в гр.Кърджали, на
бул.България до кръстовището с бул.Тракия, подсъдимият С. управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ К
9044 ВВ /с номер на рама WVWZZZlJZWB022842/. Движейки се по бул.България преди
самото кръстовище с бул.Тракия той направил обратен завой с посочения автомобил
и спрял/паркирал превозното средство успоредно на пешеходната пътека. Тази му
маневра и паркиране били видени от полицейския служител при РУ на МВР гр.Джебел
- св.И.К., и св.Ф.М. - служител при РСПБЗН гр.Джебел. Св.И.К. направил
забележка на Д.С. да премести автомобила, но той отказал. К. се обадил на
оперативния дежурен при РУ на МВР гр.Кърджали. Дошлите на място служители от
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Кърджали - свидетелите Н.П. и Р.П.,
установили подсъдимият и му съставили АУАН № 101/08.02.2017г., а също и иззели
предната и задна регистрационни табели на автомобила /табели с регистрационен
номер К 9044 ВВ/.
На 03.05.2017г. около 18.20 часа в гр.Кърджали подсъдимият Д.С.
отново управлявал същото /от случая от 08.02.2017г./ моторно превозно средство -
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с номер на рама WVWZZZlJZWB022842,
на което бил поставил табела с регистрационен номер К 4824 АВ /предна и задна/,
издадена за друго моторно превозно средство - лек автомобил марка „Москвич“,
модел „412“ с номер на рама 1808306, собственост на св.Б.Я.Р., с които табели С.
се бил сдобил по неустановен по делото начин. Около горепосочения час подсъдимият
управлявал описаното МПС на кръговото движение - площад „Хаджи Д.“*** Вазов,
когато бил забелязан от полицейски служители - свидетелите С.Б., Р.К. и А.Х..
Пътник до водача Д.С. бил св.К.А.Р. по прякор „Т.“. Тримата полицейски служители
знаели, че подсъдимия С. е с отнета правоспособност да управлява МПС и
автомобила, който управлявал знаели добре от службата си като спрян от движение.
Затова св.С.Б. направил знак с ръка на Д.С. да спре автомобила вдясно по посока
на движението, но подсъдимия не спрял и продължил по ул.Иван Вазов в посока ОУ
„П.К.Яворов“. Св.Б.се обадил на оперативния дежурен при РУ на МВР гр.Кърджали
да изпрати колеги от „Пътна полиция“ за установяване и съставяне на АУАН на С..
Докато се обаждали по телефона, при полицейските служители вече като пешеходци
дошли подсъдимият и св.К.Р., като С. казал, че не е карал никакъв автомобил, а
се прибирал с такси. Полицейските служители установили автомобила на около 600
м. от кръговото на пазара, спрян до една къща с отворено предно дясно стъкло и
топъл двигател. Табелите били свалени от автомобила и изхвърлени на покрива на
къща на ***. Впоследствие на подсъдимия С. бил съставен АУАН № 472/04.05.2017г.
Така възприетата фактическа обстановка се
доказва по несъмнен и категоричен начин от дадените на досъдебното производство показания на
свидетелите Р.К., А.Х., Й.Б., С.Б., Р.П., Н.П., А.Б.,
Б.Р., К.Р., И.К., Ф.М. и Д. И.; Акт
за установяване на административно нарушение № 101/08.02.2017г.; Наказателно
постановление № 16-1300-001715/20.12.2016г.; Наказателно постановление №
16-1947-000077/30.12.2016г.; Акт за установяване на административно нарушение №
1476/16.10.2016г.; Наказателно постановление № 16-1300-001476/27.10.2016г.; Акт
за установяване на административно нарушение № 77/09.12.2016г.; Акт за
установяване на административно нарушение № 1715/12.12.2016г.; Акт за
установяване на административно нарушение № 472/04.05.2017г.; Заповед №
914/03.02.2017г. за прилагане на принудителна административна мярка; Справки за
собственост и регистрация на МПС; Справки за извършена промяна на регистрацията
на МПС; Справка за нарушител/водач относно подсъдимия; Протокол за разпознаване
на лица от 23.05.2017г., ведно с фотоалбум; Протокол за оглед на
местопроизшествие от 03.05.2017г., ведно с фотоалбум; Протокол № 107 от
31.05.2017г. за извършена дактилоскопна експертиза; Протокол № 101 от
22.05.2017г. за извършена техническа експертиза; Протокол за оглед на
веществени доказателства от 05.05.2017г., ведно с фотоалбум; Справка за
съдимост на подсъдимия; Експертно решение № 1832 от 02.06.2015г., както и
другите приети в хода на досъдебното и съдебното производство по делото писмени
доказателства. Установените обстоятелства се
подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимия в
съдебно заседание, одобрено от съда по реда на чл.372, ал.4 във
вр. с чл.371, т.2 от НПК.
При така приетото за установено от фактическа
страна съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият Д.Ю.С. е осъществил престъпният
състав на чл.343в,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй
като в периода
08.02.2017г.-03.05.2017г. в гр.Кърджали, при условията на продължавано
престъпление, управлявал моторно превозно средство в срока на
изтърпяване на наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за 7 месеца, наложено с
Наказателно постановление № 16-1300-001476/27.10.2016г., влязло в сила на
23.11.2016г., след като е наказан за същото деяние по административен ред с
Наказателно постановление № 16-1300-001715/20.12.2016г. и Наказателно
постановление № 16-1947-000077/30.12.2016г., влезли в сила на 19.01.2017г.,
като отделните деяния са извършени, както следва: На 08.02.2017г. в гр.Кърджали
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“ с рег.№ К 9044 ВВ, в срока на изтърпяване на наказание „лишаване
от право да управлява моторно превозно средство“, след като е наказан за същото деяние по административен ред; На
03.05.2017г. в гр.Кърджали управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с номер на рама WVWZZZ1JZWB022842, в срока на
изтърпяване на наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“, след като е наказан за
същото деяние по административен ред. Съставът на чл.343в, ал.1 от НК изисква деецът да
управлява моторно превозно средство в срока на изтърпяване на наказанието
лишаване от право да управлява МПС, след като вече е бил наказван за същото деяние по административен ред.
В случая подсъдимият е управлявал моторно превозно средство на датите 08.02.2017г. и 03.05.2017г., като това
управление е било в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от
право да управлява МПС за 7 месеца, наложено му с Наказателно постановление № 16-1300-001476/27.10.2016г. Освен
това, С. към двете инкриминирани дати вече е бил наказван по административен ред за управление на моторно превозно средство в срока на
изтърпяване на наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство. Това е наказването му с Наказателно постановление №
16-1300-001715/20.12.2016г. и Наказателно постановление № 16-1947-000077/30.12.2016г.,
и двете влезли в сила на 19.01.2017г. Затова поведението му осъществява фактическият
състав на престъплението по чл.343в, ал.1 от НК. Деянията, извършени от подсъдимия в периода
08.02.2017г.-03.05.2017г. представляват продължавана престъпна дейност по
смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като осъществяват поотделно състав на едно и
също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява
от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Престъплението
е осъществено при пряк умисъл, като Д.С. е съзнавал общественоопасният му
характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното
настъпване.
Подсъдимият Д.Ю.С. е осъществил и престъпния
състав на чл.345,
ал.1 от НК, тъй като на 03.05.2017г. в
гр.Кърджали, управлявайки лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“
с номер на рама WVWZZZ1JZWB022842,
си е служил с табела с регистрационен номер К 4824 АВ, издадена за друго моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Москвич“, модел „412“ с номер на рама
1808306. Деянието е осъществено в
първата предвидена в нормата на чл.345, ал.1 от НК проявна форма - служене с табела
с регистрационен номер К 4824 АВ, издадена за друго моторно
превозно средство, а не за управляваното от подсъдимия. От субективна страна подсъдимият е действал с
пряк умисъл - той е съзнавал общественоопасният характер на деянието,
предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване.
По наказанието:
При определяне на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимия Д.С. за
престъплението по чл.343в, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК, съдът се
ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на наказанието, съобрази
предвиденото от закона наказание за престъплението, както и императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, според която в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване на осъдителна присъда съдът
определя наказанието при условията на чл.58а от НК. Освен посочените
разпоредби, настоящата инстанция
съобрази степента на обществена опасност на деянието - завишена, тъй като със
същото се засяга сигурността на движението по пътищата; степента на обществена
опасност на дееца - висока, предвид обремененото му съдебно минало;
смекчаващите отговорността обстоятелства - недоброто здравословно състояние на
подсъдимия; отегчаващите отговорността обстоятелства - негативните характеристични
данни на Д.С., множеството му предходни осъждания и ефективно изтърпени
наказания „лишаване от свобода“, сочещи за проява на престъпна упоритост и
липса на поправяне, както и многократно налаганите на дееца административни
наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата. Тъй като
подсъдимия се съгласи съдебното производство да бъде проведено по реда на
съкратеното съдебно следствие, направеното от него самопризнание не може да се
отчита като смекчаващо вината обстоятелство /в този смисъл е ТР №1/06.04.2009г.
по т.д.№1/2008г., ВКС, ОСНК/. Престъплението по чл.343в, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК се наказва с „лишаване от
свобода“ до три години и с „глоба“ от двеста до хиляда лева. В случая съдът
прие, че наказанието следва да се определи при условията на чл.58а, ал.1 от НК,
тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни по характер
смекчаващи вината обстоятелства, които да мотивират прилагане на разпоредбата
на чл.55 от НК. При посочените обуславящи отговорността обстоятелства настоящата
инстанция реши, че на подсъдимия следва да бъде определено наказание над
средния размер, а именно 2 години „лишаване от
свобода”, което да бъде намалено с 1/3. Така на дееца бе наложено наказание от 1
година и 4 месеца „лишаване от свобода”. На основание чл.57, ал.1, т.2 б.“б“ от ЗИНЗС първоначалният режим за
изпълнение на така наложеното наказание бе определен като „строг”, тъй като подсъдимия вече е бил осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер и не са налице
предпоставките за прилагане на чл.66, ал.1 от НК. На Д.С. бе наложено и
кумулативно предвиденото наказание „глоба” в размер от 500 лв., предвид обуславящите
вината обстоятелства и имотното
му състояние.
При определяне на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимия Д.С. за престъплението по чл.345, ал.1 от НК, съдът
съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на наказанието,
съобрази предвиденото от закона наказание за престъплението, както и
императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, според която в случаите по
чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване на осъдителна
присъда съдът определя наказанието при условията на чл.58а от НК. Освен
посочените разпоредби, настоящата инстанция съобрази степента на обществена опасност на деянието - типична за
престъплението; степента на обществена опасност на дееца - висока, предвид
обремененото му съдебно минало; смекчаващите отговорността обстоятелства - недоброто
здравословно състояние на подсъдимия; отегчаващите отговорността обстоятелства -
негативните характеристични данни на Д.С., множеството му предходни осъждания и
ефективно изтърпени наказания „лишаване от свобода“, сочещи за проява на
престъпна упоритост и липса на поправяне, както и факта, че на инкриминираната
дата той е управлявал автомобила докато търпи администраивно наказание „лишаване
от право да управлява моторно превозно средство“. Тъй като подсъдимия се съгласи съдебното производство да бъде проведено
по реда на съкратеното съдебно следствие, направеното от него самопризнание не
може да се отчита като смекчаващо вината обстоятелство /в този смисъл е ТР
№1/06.04.2009г. по т.д.№1/2008г., ВКС, ОСНК/. Престъплението по чл.345, ал.1 от НК се наказва с „лишаване от
свобода“ до една година или с „глоба“ от петсТ.н до хиляда лева. При посочените
обуславящи отговорността обстоятелства настоящата инстанция реши, че на
подсъдимия следва да бъде определено първото по тежест наказание, над средния
размер, а именно 9 месеца „лишаване от свобода”, което да бъде намалено с 1/3
съгласно чл.58а, ал.1 от НК. Така на С. бе наложено наказание от 6 месеца „лишаване
от свобода”. На основание чл.57,
ал.1, т.2 б.“б“ от ЗИНЗС първоначалният режим за изпълнение на така наложеното
наказание бе определен като „строг”, тъй като подсъдимия вече е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер и липсват предпоставките на чл.66, ал.1 от НК.
Разпоредбата на чл.55 от НК не бе
приложена, тъй като в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни по характер
смекчаващи вината обстоятелства по отношение на дееца.
Така наложените наказания се явяват
справедливи, съобразени със степента на обществена опасност на деянието и
дееца, със смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, и биха постигнали
целите на генералната и специалната превенция.
Тъй като и двете
процесни престъпления са извършени от подсъдимия Д.С. при условията на съвкупност,
преди да има вляза в сила присъда, за което и да е от тях, съдът на основание
чл.23, ал.1 от НК му определи едно общо наказание - най-тежкото от двете, а
именно „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 4 месеца при първоначален
„строг” режим на изтърпяване. На основание чл.23, ал.3 от НК към определеното общо
най-тежко наказание бе присъединено и наказанието „глоба” в размер на 500 лева,
наложено на подсъдимия Д.С..
С оглед изхода на делото - осъдителна
присъда, съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимият Д.Ю.С. да заплати сумата от 145 лв., представляваща направени на досъдебното
производство разноски, по сметка на органа, който ги е направил, а именно ОД
МВР-Кърджали.
Настощата инстанция постанови веществените
доказателства - 2 бр. регистрациони табели за МПС с рег.№
К 4824 АВ, да бъдат предадени за разпореждане на сектор ПП към ОД
на МВР-Кърджали, след влизане на присъдата в сила.
По изложените съображения от фактическо и
правно естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: