Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 679
19.10.2022
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на двадесет
и първи септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Антоанета Митрушева
Биляна
Икономова
при секретаря Ангелина Латунова
и в присъствието на прокурора Антон
Стоянов,
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
касационно адм.дело
№ 621 по описа на Административен съд – Хасково за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Я.С.Я., ЕГН
: **********, адрес: ***, подадена чрез процесуален представител - адв.В.З.,
срещу Решение № 260005/19.05.2022 г., постановено по адм.д.№ 68/2020 г. по
описа на Районен съд – Хасково.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, нарушение на материалния закон и че е необосновано.
Съдът описал част от приетите по
делото доказателства, без обаче да ги прецени както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, с което допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Ако бил обсъдил доказателствата, съдът щял да достигне до обоснования
извод, че при приложение на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ във връзка със земеделската
реституция, са допуснати изключително тежки закононарушения, които налагали
извода, че включването на процесния имот в ПНИ на м.“Халилово“ е лишено от
законово основание и води до нищожност на заповедта на Областния управител, с
която бил одобрен този план, в частта му за процесния имот.
ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ предвиждали строго
регламентирана процедура със сложен фактически състав за възстановяване правото
на собственост в стари реални граници на имотите, съществували преди образуване
на ТКЗС и ДЗС. Неспазването на тази процедура и липсата на фактическия състав
налагали извода, че обжалваният акт е постановен при пълна липса на
предвидените законови предпоставки, което се отразило непоправимо на неговото
съдържание и водело до нищожност на оспорения административен акт, тъй като същият
противоречал на целта на закона. Чл. 10 от ЗСПЗЗ определял тази цел като
възстановяване правата на собствениците или техните наследници върху земеделски
земи, които са притежавали преди образуване на ТКЗС и ДЗС. Осъществяването на
тази законова цел започвало с издаване от Поземлена комисия на решение по чл.
14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ, с което се признава правото на собственост при
условията на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като в него се описвали размера и местността,
в която са се намирали земеделските земи. Това решение намирало приложение в
Помощния план, който съгласно чл. 28, ал. 1 от ППЗСПЗЗ следвало да съдържа
данни както относно предоставените за ползване земеделски имоти по силата на
актовете по § 4, така и за имотите, съществували преди образуване на ТКЗС и
ДЗС, въз основа на който помощен план се изработвал ПНИ. Това налагало извода,
че решението по чл. 14, ал.1, т. 3 от ЗСПЗЗ било задължителна законова
предпоставка за включване на процесния имот в Помощния план и в ПНИ за
м.“Халилово“. Липсата на валидно решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ водело
до нищожност на обжалвания административен акт в частта на процесния имот
поради изключително тежка материална незаконосъобразност. Това решение било
първият елемент от сложния фактически състав, предвиден в ЗСПЗЗ и липсата му
обосновавала извода, че реализираното впоследствие от сложния фактически състав
и строго регламентираната процедура, било извършено при пълна липса на
материалноправните предпоставки за издаване на крайния акт - заповедта на
Областния управител за одобряване на ПНИ за м.“Халилово“ в частта за включване
на процесния имот в този план, въз основа на който се издавала Заповедта на
Кмета на общината по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Ако съдът бил обсъдил представения
по делото „дубликат“ от Решение № 36-51/01.04.1998 г., издадено от Поземлена
комисия - Хасково, щял да достигне до обоснования извод, че оригиналът на това
решение е без положени подписи на членовете на ПК, без надлежен печат, което
налагало извода, че това решение е нищожно и не може да произведе никакви
правни последици, тоест, че липсва решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ,
защото не бил издаден валиден документ за законово осъществяване на
земеделската реституция.
Като приел, че правата на
заинтересованите страни като наследници на М. И. П.се установяват от приетия
като доказателство "дубликат" на Решение № 36.51/01.04.1998 г. на ПК,
без подписи на членовете на Комисията и печат, съдът допуснал съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, което довело и до противоречие с
целта на закона.
Липсата на решение по чл. 14, ал. 1,
т. 3 от ЗСПЗЗ лишавало от законова опора обжалвания административен акт -
Заповедта на Областния управител в частта на процесния имот. Порокът бил
толкова тежък, че правело невъзможно и недопустимо оставането му в правната
действителност, защото самото му издаване не можело да породи правните
последици, към които бил насочен - да бъде осъществена целта на ЗСПЗЗ и
възстановени правата на собствениците или техните наследници върху земеделските
земи, които притежавали преди образуване на ТКЗС и ДЗС с издаване на Заповедта
по § 4к, ал. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ от Кмета на общината.
Съдът допуснал съществено нарушение
на съдопроизводствените правила, като не
обсъдил и факта, че липсва извършена анкета, както и други изискуеми от
закона доказателства за установяване местоположението на нивата от 15.00 дка в
м.“Старите лозя“ (“Халилово“), собственост на М. П..
Съдът не обсъдил и списъка на
имотите преди образуване на ТКЗС и ДЗС в м.“Старите лозя“ (сега „Халилово-юг“),
от който било видно, че М.П.не бил притежавал нива от 15.00 дка в тази местност
и процесният имот 77195.733.229 не било възможно да е част от нея. Включването
на тази нива от 15.00 дка в Помощния план с определено местоположение, а
по-късно и в ПНИ, било извършено съвсем произволно, било лишено от законово
основание, което водело до нищожност на обжалваната заповед на Областния
управител в частта на процесния имот. Била нарушена строго регламентираната
процедура със сложен фактически състав за възстановяване правото на собственост
в стари реални граници на имотите, съществували преди образуване на ТКЗС и ДЗС,
заложена като законова цел в чл. 10 от ЗСПЗЗ.
С оглед на така изложеното, се моли обжалваното
решение да бъде отменено и да бъде прогласена нищожността на обжалваната
заповед на Областния управител в частта, касаеща процесния имот. Моли се за
присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
Ответната страна по касационната
жалба - ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ на Област Хасково, в постъпил по делото писмен отговор
сочи, че не споделя твърденията за нищожност. Процесната заповед в частта по
отношение на имот с идентификатор 77195.729.379 била издадена от лице с
материална компетентност, в изискуемата форма и при спазване на административнопроизводствените
правила. Районен съд - Хасково преценил всички факти и обстоятелства при
спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което се моли
за потвърждаване на обжалваното съдебно решение.
ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ - И.М.И., Б.Н.М.
и Л.В.М., не изразяват становище по касационната жалба.
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Хасково, чрез
представителя си в съдебно заседание, счита, че касационната жалба е
неоснователна. Посочва, че в решението си районният съд е дал обоснован и
мотивиран отговор защо в случая липсват основания за обявяване на заповедта на
Областния управител на област Хасково за нищожна, поради което решението на РС
– Хасково като правилно следвало да бъде оставено в сила.
Административен съд - Хасково, като
съобрази наведените касационни основания, мотивите на обжалвания съдебен акт и
фактите, установени от събраните по делото доказателства, разгледани поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок съгласно чл. 211 от АПК и изхожда от лице, участвало в
първоинстанционното производство, съответно същата е допустима.
С обжалваното Решение № 260005 от
19.05.2022 г., постановено по адм. дело № 68 по описа на Районен съд – Хасково
за 2020 г., е отхвърлена като неоснователна жалбата на Я.С.Я. против Заповед № ДС-28-1/11.06.2019
г. на Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен плана на
новообразуваните имоти (ПНИ) за местност „Халилово“ в гр.Хасково, Община
Хасково, за обявяване нищожността на административния акт в частта, касаеща
поземлен имот 77195.733.229 по КК на гр.Хасково, с площ от 1 392 кв.м., при
граници: поземлени имоти с идентификатори 77195.733.245; 77195.733.230;
77195.733.510 и 77195.733.630.
Районният съд е приел за установено
от фактическа страна, че Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областния управител
на Област Хасково е издадена на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 32,
ал. 1 от ЗА, като с нея е одобрен планът на новообразуваните имоти на жилищен
район (ж.р.) ***,
ж.р***,
ж.р.***
и местност „Халилово-юг“ в землището на гр.Хасково, Община Хасково, приет от
Комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ.
Посочил е, че с Нотариален акт № 64
от 13.11.1978 г. на ХРС, М. И.Г. е бил признат за собственик по
давностно владение на следния непокрит недвижим имот, а именно: 500 кв.м. лозе
и 700 кв.м. празно място, находящи се в местността “Халилово“, землището на
гр.Хасково. По силата на Нотариален акт № 174 от 19.07.1996 г. Д. М.И. от свое
име и за своя сметка и от името и за сметка на упълномощилите го Х. Д.Г. и С.М.
Д.продал съсобствения си наследствен имот на жалбоподателя, а именно 1 200 кв.м.
нива, от които 500 кв.м. – лозе и 700 кв.м. – празно място, находяща се в
местността “Старите лозя“ (с предишно наименование Халилово), Хасковско
землище, заснето по кадастъра на района като имот с № 229.
Със Заповед
№ 2227/13.12.2019 г. на Кмета на Община Хасково, на основание § 4к, ал. 7 от
ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във връзка с § 4б, ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ, въз
основа на влязъл в сила ПНИ за м.“Халилово“, Хасковско землище, одобрен със Заповед
№ ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково, решение по чл.
14, ал. 1 от ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по Заявление № 50015/04.09.1991
г. по чл. 11 от ЗСПЗЗ и скица № 4031/05.12.2019 г. било наредено възстановяване
правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ на наследниците
на М. И. П.върху новообразуван имот в строителни граници, определени с
околовръстен полигон, одобрен с Решение № 67/29.02.2000 г. на ОбС - Хасково с
идентификатор 77195.733.229, м.“Халилово“, Хасковско землище, с площ 1 392 кв.м.
Съдът е назначил по делото съдебно-техническа
експертиза, от чието заключение е установил, че местност „Халилово юг“ не
представлява селищно образувание. При извършените справки в Община Хасково
вещото лице не е установило наличие на данни процесният имот ПИ 77195.733.229 с
площ от 1 392 кв.м., находящ се в м.“Халилово“, заснет по кадастъра на района
от 1988 г. с № 229, да е бил даден за ползване на основание актовете по § 4,
ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ. От графичната информация в помощния план и регистъра към него
било установено използване на данните от кадастралния план, одобрен през 1988 г.
С Решение № 67/29.02.2000 г. на ОбС - Хасково бил одобрен околовръстният
полигон за земите по § 4, ал. 3 от ЗСПЗЗ на жилищните райони и местност
Халилово. Вещото лице е посочило, че процесният имот попада в маркирането за
местност Халилово. В анкетните карти нямало данни за извършена анкета по Заявление
№ 50015/04.09.1991 г., което обаче не означавало, че не е имало други данни, по
които да се определи местоположението на имота. Обикновено местоположението на
имотите на бившите собственици се определяло по разкази (анкетиране) на
възрастни хора. Според вещото лице, не можело да се говори за писмени
доказателства за местоположението, като се имало предвид, че кадастралната
основа за района била от края на осемдесетте години на миналия век.
Експертизата е посочила, че процесният имот попада върху част от възстановения имот
по заявление вх.№ 50015/04.09.1991 г. с решение № 36-51/01.04.1998 г. на ПК - Хасково.
В одобрената към момента кадастрална карта и кадастрални регистри процесният
имот бил отразен като поземлен имот 77195.733.229. За имота нямало одобрени
подробни устройствени планове. В конкретния
случай помощният план съдържал информация за предоставени за ползване имоти и
имотите на бивши собственици и на негова база бил изработен планът на
новообразуваните имоти. По отношение на процесния имот можело да се каже, че е
част от разработените помощен план и план на новообразуваните имоти, за
териториите по § 4 от ПЗРЗСПЗЗ. Вещото лице е заявило, че процесният имот
попада в територията, за която са разработени помощния план и ПНИ. От Решение №
36-51/01.04.1998 г. на ПК - Хасково било видно, че поне част от местност
Халилово попада в територия по § 4 от ПЗРЗСПЗЗ.
С оглед така установената фактическа
обстановка районният съд е намерил депозираната жалба за допустима, но разгледана
по същество за неоснователна. Изложил е подробни съображения, свързани с нищожността
като форма на незаконосъобразност на административния акт. Посочил е, че
основания за нищожност на административните актове са петте основания за
незаконосъобразност, визирани в чл.146 от АПК, когато нарушенията им са особено
съществени. В тази връзка е приел, че атакуваната заповед е издадена от
компетентен орган в рамките на неговите правомощия, както и че същата е
издадена в предписаната от закона форма. По отношение на съществените нарушения
на административнопроизводствените правила е приел, че при издаването на
обжалваната заповед не са допуснати такива. Във връзка с нарушенията на
материалния закон е отбелязал, че само пълната липса на условията или
предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на
каквото и да е основание и изобщо на възможност да се издаде акт с това
съдържание, водело до нищожност на посоченото основание. По този повод е
посочил, че наведените от жалбоподателя доводи сочат на съществуващи
противоречия на атакувания административен акт с материалноправни разпоредби,
но че същите изцяло касаят законосъобразността на заповедта на Областния
управител, а не нейната нищожност. Отбелязал е, че несъответствието с целта на
закона също е порок, сочещ на незаконосъобразност и само ако преследваната цел
не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Приел
е, че всички наведени от жалбоподателя доводи в производството не сочат на
основания за прогласяване нищожността на атакувания административен акт, а
евентуално можело да обосноват неговата незаконосъобразност. Заявил е, че твърденията
на жалбоподателя, че притежава правото на собственост върху ПИ с идентификатор
77195.733.229 по КК на гр.Хасково, поради което административният орган без
наличие на законово основание е включил същия в плана на новообразуваните
имоти, поради което липсва предмет и законово основание за издаване на
атакуваната заповед в частта, касаеща поземления имот, сочат на наличието на
спор за материално право, който не може да се разгледа и реши в
административното производство.
Така установеното води до следните
правни изводи на настоящата инстанция по наведените касационни основания:
Разгледана по същество, касационната
жалба е неоснователна, а постановеното решение от Районен съд – Хасково е
правилно.
Производството по възстановяване
правото на собственост на бившите собственици на земеделски земи, притежавани
преди образуването на ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на тях
организации, отнети неправомерно или чрез нормативните актове, описани в чл. 10,
ал. 14 от ЗСПЗЗ, се извършва чрез регламентирани и последователно провеждани етапи,
всеки от които завършва с административен акт, подлежащ на оспорване.
Когато имотът на бивш собственик
попада в територия, в която земеделските земи са предоставени на граждани по
силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на
Министерския съвет, производството приключва с издаване на заповед от кмета на
общината по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която се издава въз основа на влязла в
сила заповед на Областния управител за одобряване плана на новообразуваните
имоти. Предмет на настоящото производство е именно последната заповед, за която
няма спор, че е влязла в законна сила в обжалваната й част, но е наличен правен
интерес за жалбоподателя да я оспори като нищожна.
В производството по § 4к, ал. 6 от
ПЗР на ЗСПЗЗ при контрола за законосъобразност на заповедта съдът е задължен да
извърши преценка относно законосъобразността на плана на новообразуваните имоти
за отразените в регистъра на имотите данни за собственост, но следва да се има
предвид, че в конкретния случай искането на жалбоподателя касае обявяване
нищожноста на оспорената част от акта, а не отмяната му като незаконосъобразен.
Районен съд - Хасково е изследвал изложените от страна на жалбоподателя възражения
именно във връзка с направеното искане за обявяване нищожността на акта, като е
приложил към тях правилно закона, поради което е стигнал и до правилни правни
изводи.
В закона не са формулирани изрично
основанията за нищожност на административните актове, като в теорията и
съдебната практика последователно се застъпва становището, че такива са
посочените в чл. 146 от АПК основания за незаконосъобразност - когато е издаден
от некомпетентен орган или извън пределите на компетентността на надлежния
орган, когато е издаден във форма, различна от нормативно определената или е
издаден по несъответен ред. Нарушенията обаче следва да са толкова съществени,
че съществуването на административния акт в правната действителност да е
нетърпимо. Преценката за нищожност се извършва за всеки отделен случай в
зависимост от степента на допуснатото правонарушение. В конкретиката на
настоящия казус следва да се посочи, че в случая обжалваният административен
акт изхожда от материално и териториално компетентен орган. Същият е постановен
в законоустановената писмена форма, като съдържа всички реквизити, които са
предвидени за спазване при издаването му. На следващо място, при извършената
служебна проверка не се установява той да противоречи на целта на закона.
По отношение на доводите за допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила в хода на процедурата по
възстановяване на правото на собственост следва да бъде отбелязано, че посочените
в касационната жалба нарушения, според настоящия състав, не са довели до липса
на волеизявление, поради което не може да се приеме, че е налице нищожност на
заповедта. Нещо повече, налице е трайна практика на Върховен административен
съд, според която порокът нарушение на административнопроизводствените правила
не може да доведе до нищожността на административен акт, доколкото е порок на
един валиден акт, защото щом органът е компетентен да издаде акта, преценката
за законосъобразността - на правилата при издаването му, представлява преценка
по съществото на акта. Следва да бъде отбелязано още, че, както е посочил и
районният съд, нарушенията на материалния закон касаят правилността на
административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на
посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора. Тоест
нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност
би била налице, само когато правните последици са противоположни или съществено
различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от
гледна точка на правния ред. В случая не е налице материална
незаконосъобразност, за която да бъде прието, че води до нищожност на
административния акт. Относно доводите на жалбоподателя, свързани с твърденията
му за притежание на правото на собственост върху процесния имот следва да се има
предвид, че действително се касае за спор за материалното право с лицата, на
които е възстановено правото на собственост по § 4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ. Този
спор не би могъл да бъде разрешен в случая и същият подлежи на разглеждане по
реда на исковото производство, като влязлото в сила решение на гражданския съд
е основание за изменение на влезлия в сила ПНИ - § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗРЗСПЗЗ.
По
изложените съображения настоящата касационна инстанция счита, че районният съд
е постановил валидно, допустимо и съответстващо на закона решение, съответно че
наведените в касационната жалба възражения са неоснователни, поради което и
обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260005 от 19.05.2022 г.,
постановено по адм. дело № 68 по описа на Районен съд – Хасково за 2020 г., с
което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Я.С.Я. против Заповед №
ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково, с която е
одобрен плана на новообразуваните имоти за местност „Халилово“ в гр.Хасково,
Община Хасково, за обявяване нищожността на административния акт в частта,
касаеща поземлен имот 77195.733.229 по КК на гр.Хасково, с площ от 1 392 кв.м.,
при граници: поземлени имоти с идентификатори 77195.733.245; 77195.733.230;
77195.733.510 и 77195.733.630.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател:
Членове: 1.
2.