Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
Normal;за да се произнесе, съобрази: С постановление от 02.05.2012 година по изпълнително дело № 341 по описа на Дияна Колева, частен съдебен изпълнител, рег. № 728 за 2012 година, искането на „Е. Б. П.”-, гр. В., длъжник по изпълнението, за редуциране на адвокатския хонорар, платен от взискателя Н. К. Б. на пълномощника му по изпълнителното дело, е отхвърлено като неоснователно. Постановлението е обжалвано от „Е. Б. П.”-, гр. В. с искане за отмяната ум и постановяване на определение, с което адвокатския хонорар, включен във вземането за разноски по изпълнителното дело, да бъде намален до размерите, посочени в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Позовава се на неправилно приложение на процедурния закон: нормата на параграф 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения нямала отношение към процедурата по чл. 78, ал. 5 от ГПК. По същество излага доводи за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение по смисъла на цитирания текст на ГПК: изпълнителното производство не било спорно по характера си, не се отличавало с правна или фактическа сложност, участието на пълномощник било несъществено, без да изисква полагане на особени усилия или ангажиране на допълнителни ресурси. Позовава се на текуща съдебна практика на Върховния касационен съд. Взискателят по изпълнителното производство - Н. К. Б. - становище не е изразил. Съдебният изпълнител е изложил доводи за безпорочност на атакуваното постановление, позовавайки се на предвидения предел за редуциране на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК – трикратния размер на възнагражденията, посочени в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът обсъди доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, приема. Производството по изпълнително дело № 341 по описа на Дияна Колева, частен съдебен изпълнител, рег. № 728 за 2012 година, е образувано по изпълнителен лист, издаден в полза на Н. К. Б. против „Е. Б. П.”-, гр. В. за сумата от 776,10 лв., разноски по в.гр. дело № 120 по описа на Варненски окръжен съд за 2011 година. Към молбата за образуване на делото взискателят е приложил пълномощно и договор за правна помощ, възнаграждението по който е платено в размер на сумата от 450 лв. Делото се е развило със запориране на банкови сметки на жалбоподателя, с изпращане на покана за доброволно изпълнение и последвало ги плащане на сумата по изпълняемото право. Жалбата е неоснователна. По разума на чл. 78, ал. 5 от ГПК критерий дали заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, е фактическата и правна сложност на делото. Не и начинът по който се е развило. Неправилно е виждането на жалбоподателя, че изпълнителното производство не е спорно. Институтът на атакуване на действията на съдебния изпълнител, наличността на две страни с насрещни интереси и отговорността за разноски сочат обратното. Страните по договора за правна помощ – в казуса взискател и адвокат, нямат възможност да предвидят по какъв начин и до къде ще се развие изпълнителното производство. Ако то приключи с доброволно плащане на изпълняемото право, очевидно е, че работата на пълномощника няма да изисква особени умения и усилия. Вярно е и обратното – ако се стигне до публична продан, разпределение, плащане, всевъзможни усложнения от гледище на страни и изпълнителни способи, дори уговорения в настоящото изпълнително дело адвокатски хонорар би могъл да се окаже символичен. Посочените два варианта сочат както фактическата, така и правната сложност на изпълнителния процес сам по себе си. Затова, когато хонорарът е уговорен и заплатен в началото на изпълнителното производство, за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК не може да се говори. Неоснователни са и съжденията относно приложимостта на Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Пряка връзка между чл. 78, ал. 5 от ГПК и Наредбата липсва. Още по-малко възможността за намаляване на възнаграждението за един адвокат, присъдено в тежест на насрещната страна, следва да е в стойност, равна на минимума по Наредбата. Така погледнато всяко възнаграждение над този минимум би било прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК възнаграждение. Жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли, като се потвърди атакуваното постановление на съдебния изпълнител. По изложените съображения съдът О П Р Е Д Е Л И: Потвърждава постановление от 02.05.2012 година, постановено по изпълнително дело № 341 по описа на Дияна Колева, частен съдебен изпълнител, рег. № 728 за 2012 година. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |