№ 161
гр. Дупница, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно
наказателно дело № 20251510200428 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Н. Х. М. с ЕГН ********** с адрес за кореспонденция гр.Б. , ул."И." № ** обжалва
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** издаден от
Агенция ,,Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1
от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 300,00 лв., за
нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.
Електронният фиш е обжалван в срок от санкционирания субект, като в жалбата са
наведени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон, поради което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.
Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Р..
Изразява становище за неоснователност на жалбата като желае съдът да потвърди оспорения
ЕФ като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Допълнителни съображения излага в писмено становище, което представя.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, намира за установено следното:
На 14.03.2024г. в 09,53 часа е установено нарушение №
13B1C87EA9F034CEE063011F160AD14B с ППС товарен автомобил ,,Д.Д.“, регистрационен
номер ********, с технически допустима максимална маса 1936, в община Бобошево за
1
движение по път А-3 км 72+831 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл.
10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Нарушението е установено с устройство № 10092,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от ЗП, намиращо се на път А-3 км 72+831. След направена справка за собствеността на
превозното средство било установено, че същото е регистрирано на Н. Х. М..
Поради това на собственика като физическо лице бил съставен процесния електронен
фиш с № **********, с който му било наложено административно наказание ,,глоба“ в
размер на 300,00 лева за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
доказателства, представени от страните, както и служебно изисканите от съда, всички
подробно описани и приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Въз основа на информацията
обективирана в приложения и изготвен от техническото средство снимков материал, съдът
безспорно установява всички релевантни към предмета на доказване по делото факти и
обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимиран правен субект при спазване на преклузивния
срок за обжалване по чл. 59, ал.2 от ЗАНН с оглед датата на връчване на ЕФ и датата на
подаване на жалбата. Насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол
административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата за преминаване по платената пътна
мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства и такси на база време и на база изминато разстояние – т. 1 - такса за ползване на
платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7;
заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за
определен срок платената пътна мрежа.
Съгл. чл. 10а ал. 1 от Закона за пътищата винетните такси се диференцират в
зависимост от срока, за който е платена винетната такса. В зависимост от срока винетните
такси биват годишна, тримесечна, месечна, седмична и уикенд и имат валидност от деня,
посочен като начална дата при заплащането им. Срокът на валидността на винетните такси
се определя с наредбата по чл. 10, ал. 7.
Съгл. чл. 10а ал. 7 от ЗП винетна такса се заплаща за следните пътни превозни
средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона.
Именно такова е било управляваното от жалбоподателя ППС – товарен автомобил
,,Д.Д.“ с рег. №******** с технически допустима максимална маса от 1936 кг. За него е
следвало да бъде заплатена съответната винетна такса.
2
На 14.03.2024 г. това не е било сторено, а МПС се е движело по републиканската
пътна мрежа в община Бобошево по път А-3 км 72+831 с посока намаляващ километър,
включен в обхвата на платената пътна мрежа.
Съгл. чл. 139, ал. 6 от ЗДвП - водачът на пътно превозно средство е длъжен преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10,
ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на
пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.
Това задължение не е било изпълнено.
Съдът прие за установено извършването на описаното в оспорения електронен
фиш административно нарушение.
Съгл. чл. 179, ал. 3 от ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена
такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв. Именно
такъв е конкретния случай, при който е предвиден фиксиран размер на глобата без
възможност за индивидуализация. Наказанието е правилно определено като квалификация и
размер.
Независимо от това обаче, съдът намира, че ЕФ е незаконосъобразен.
Това е така, защото санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП противоречи
на Правото на Общността, предвиждайки фиксиран размер на глоба, без да държи сметка за
принципа на съразмерността.
В този смисъл чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е в противоречие с чл. 9а от Директива
1999/62/ЕО от 19.06.1999 г., където е прогласен принципа на съразмерността.
С Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. (образувано по отправено от
АС Хасково преюдициално запитване) е разгледан въпросът за съответствие на националната
ни правна уредба и в частност на установените наказания за нарушения на националните
разпоредби на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане
на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура с принципа за съразмерност на
наказанията, регламентиран с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 17 юни 1999 г. относно таксуването на превозни средства за използване на
пътни инфраструктури. Съгласно изречение последно от цитираната норма установените
наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
В мотивите на решението си съдът е извел, че строгостта на санкциите трябва да
бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, включително и като
гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават общия принцип на
пропорционалност. Следователно, посоченият принцип изисква не само наложеното
наказание да съответства на тежестта на нарушението, но и при определянето на
наказанието и на размера на глобата или имуществената санкция да се отчитат конкретните
обстоятелства по случая. Съдът изрично е посочил, че в случая чл. 179, алинеи 3-3б от ЗДвП
предвижда в случай на нарушение на различни материални разпоредби от този закон глоби и
3
имуществени санкции с фиксиран размер, възлизащ съответно на 300 лв., 1800 лв. или 2500
лв., като освен това ЗДвП не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или
имуществени санкции и по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от
характера или тежестта на извършеното нарушение. Т.е. националната ни система от
наказания не позволява да се вземе предвид степента на умисъл или непредпазливост на
извършеното нарушение, и, както следва от член 189з от ЗДвП, изключва по-конкретно
прилагането на смекчаващите обстоятелства, които по принцип са предвидени в ЗАНН. При
това нормативно положение съдът е заключил, че тази система от наказания не предвижда
никаква възможност за индивидуално определяне на наказанието от националните
съдилища, а при тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран
размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда
различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на
нарушението, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на
Съюза (в този смисъл решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spiral-Gep, C-497/15 и C-
498/15, EU: C: 2017: 229). По аргумент на тези съображения съдът е приел, че на
преюдициалния въпрос следва да се отговори, че член 9а от Директива 1999/62 трябва да се
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от
наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер
за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на
таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с
фиксиран размер.
Тук е мястото да се посочи, че макар и държавите членки да са компетентни да
изберат средствата, в това число санкциите, с които ще контролират спазването на
установените правила и ще стимулират своевременно им изпълнение от страна на водачите,
то всяка една държава членка е длъжна да упражнява своята компетентност при
съблюдаване на правото на Съюза, както и на неговите общи принципи. В случай на
несъвместимост, дори и косвена такава, между национална правна норма и основните
принципи на ПЕС, то вътрешната правна норма следва да остане неприложена, поради
действието на принципа на примат. Т. е., националната юрисдикция е длъжна да приложи
правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните
субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде
приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на
Съюза резултат.
В този смисъл, принципът на пропорционалност е част от общите принципи на
съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По аргумент на същия
една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане
на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко
подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а
4
породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл
Решение от 17.04.2018 г., С-414/16, т. 68, С-537/16, т. 56). Строгостта на санкцията следва да
бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че
административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е
необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на
нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи,
че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на
пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението,
което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е
задължение на националния съдия.
По силата на чл. 144 от АПК решението на СЕС по преюдициално запитване е
задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване
на задължителното тълкуване на Общностното законодателство /решение от 21.11.2024 г. по
дело C-61/2023 г. на СЕС/ се налага и изводът, че процесното административнонаказателно
производство, и в частност наложената глоба, определена съгласно действащото българско
законодателство, противоречи на основаните принципи на Общностното право, което
обуславя незаконосъобразност на процесния електронен фиш на самостоятелно основание.
Иначе казано, размерът на наложената глоба е в противоречие с чл. 9а от Директивата
поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в
липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при
съобразяване на неговите особености.
Съобразно изложеното съдът приема, че обжалвания електронен фиш следва да бъде
отменен като неправилен и незаконосъобразен. Воден от горните съображения и на
основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №
********** издаден от Агенция ,,Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 179, ал. 3
във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, на Н. Х. М. с ЕГН ********** с адрес за кореспонденция:
гр.Б. , ул."И." № ** е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 300,00 лв.
(триста лева), за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията, предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5