№ 9972
гр. София, 12.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20211110162784 по описа за 2021 година
„ЕОС Матрикс“ ЕООД е предявило против ЕМ. Г. П. установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 422
ГПК, чл. 86 ЗЗД вр. 99, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 10055,41 лева, представляваща сбор от непогасени вноски за главница
по Договор за потребителски кредит № FL491305 от 31.08.2009 г., ведно със законната лихва
от 03.11.2020 г. до окончателното плащане, както и 2781,99 лв., представляваща лихва за
просрочие за периода 03.11.2017 г. - 24.09.2020 г., за които суми по ч. гр. д. № 53821/2020 г.
по описа на СРС, 82 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между „Ю.Б“ АД и ЕМ. Г. П. бил сключен Договор за
потребителски кредит № FL491305 от 31.08.2009 г., съгласно чл. 1 на който банката
одобрила и предоставила в заем на ответника целеви потребителски кредит в размер на
15160 лева за „текущи нужди“. Процесният кредит бил усвоен на 31.08.2009 г., като срокът
на действие на договора е за 134 месеца или за периода 30.09.2009 г. - 31.10.2020 г. Страните
уговорили усвоения кредит да се погаси на 134 месечни вноски, като 12 вноски били в
размер на 205,86 лева, 121 вноски в размер на 249,94 лева, а последната изравнителна
вноска била в размер на 244,88 лева и всички били дължими до 30-то число на месеца. В
исковата молба се твърди, че на 26.10.2009 г. ответникът е направил плащане по кредита в
размер на 400 лева - близо месец по-късно от падежната дата на първата месечна вноска, а за
периода 26.10.2009 г. - 07.10.2011 г., въпреки че са извършвани плащания и е погасена
частично дължимата сума по договора за потребителския кредит, то след осчетоводяването
им са останали непогасени сума в размер на 14143,30 лева, представляваща главница и сума
в размер на 13399,60 лева, представляваща лихва за просрочие на падежните дати, посочени
1
в погасителния план. Ищецът сочи, че последната погасителна вноска по договора била с
дата 07.10.2011 г., като след това не са извършвани плащания от страна на ответника.
Твърди, че на 31.10.2020 г. е настъпил крайният срок за погасяване на вземанията по
потребителския кредит, с оглед на което от тази дата се считат и за дължими. По силата на
Договор за възлагане на вземания „Ю.Б“ АД е прехвърлила на ищеца вземанията си към
ответника ЕМ. Г. П., описани по-горе, за което последният бил уведомен на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. С оглед на изложеното моли да бъде установено, че ответникът дължи на
ищеца сума в размер на 10055,41 лева, представляваща сбор от непогасени вноски за
главница по Договор за потребителски кредит № FL491305 от 31.08.2009 г., ведно със
законната лихва от 03.11.2020 г. до окончателното плащане, както и 2781,99 лв.,
представляваща лихва за просрочие за периода 03.11.2017 г. - 24.09.2020 г., за които сумa по
ч. гр. д. № 53821/2020 г. по описа на СРС, 82 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва, че е надлежно уведомен за
извършената цесия, с оглед на което счита, че прехвърлянето на вземанията не е породило
действие спрямо него. Твърди, че клаузите на процесния договор са неравноправни, тъй като
не били индивидуално уговорени, липсвала клауза, съгласно която да се урежда правото на
кредитополучателя да се откаже от договора, като от друга страна пък била уредена
възможността кредиторът едностранно да променя условията, при които същият е сключен.
Сочи, че всичко това водело до нищожност на тези клаузи. На следващо място счита, че
сключеният договор за потребителски кредит е недействителен, тъй като лихвеният процент
бил уговорен в противоречие с добрите нрави, вземайки предвид максималният размер, до
който съглашението за плащане на възнаградителна лихва било действително – ако не
недвишава с повече от три пъти законната лихва. Сочи, че не било посочено и по каква
методика се формира годишният процент на разходите по кредита, което противоречало на
разпоредбите на ЗПК, че годишният процент на разходите трябвало да бъде израз на всичко
дължимо по кредита от страна на длъжника. Твърди, че ищецът не е спазил изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК да информира ответника за условията за заплащане на
месечната погасителна вноска и за това каква част от главницата ще бъде платена в нея и
каква част ще представлява „оскъпяването“ на кредита. Заявява, че договорът е
недействителен поради противоречието му с чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20
ЗПК, чл. 10, ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, поради което на основание чл. 23 ЗПК се
дължала само чистата стойност на усвоения кредит, като се приспаднат платените вноски по
договора, без лихви и други разходи. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Не се спори, че между „ЮЮ.Б и Еф Джи България“ АД и ЕМ. Г. П. се е породила
облигационна връзка въз основа на сключения между тях Договор за потребителски кредит
№ FL491305 от 31.08.2009 г., съгласно чл. 1 от който Банката е одобрила и предоставила в
2
заем на ответника целеви потребителски кредит в размер на 15160 лева за „текущи нужди“.
Процесният кредит бил усвоен на 31.08.2009 г., видно от представеното извлечение от
банковата сметка на ответника, като срокът на действие на договора е 134 месеца – за
периода 30.09.2009 г. - 31.10.2020 г. Уговорено е усвоеният кредит да се погаси на 134
месечни вноски, като 12 вноски били в размер на 205,86 лева, 121 вноски – в размер на
249,94 лева, а последната, изравнителна вноска, била в размер на 244,88 лева и всички били
дължими до 30-то число на месеца. Към процесния договор за кредит е приложен и
погасителен план, подробно описващ процесните месечни вноски и техният падеж. Ищецът
признава в исковата молба, че на 26.10.2009 г. ответникът е направил плащане по кредита в
размер на 400 лева – близо месец по-късно от падежната дата на първата месечна вноска.
Признава и че в периода 26.10.2009 г. - 07.10.2011 г. кредитополучателят е направил вноски
на каса и след осчетоводяването им е останала непогасена сума в размер на 14143,30 лева.
По делото се установява, че между ищеца Банката – кредитор е бил сключен Договор
за възлагане на вземания от 18.01.2016 г., по силата на който „Ю.Б“ АД е прехвърлило на
ищеца вземанията си към ответника ЕМ. Г. П.. Съобразно чл. 5 от цитирания договор за
цесия, приобретателят (ищецът в настоящото производство) е поел задължение да изпрати
уведомления до длъжниците на предишния кредитор. В тази връзка настоящият съдебен
състав намира възражението на ответника, че същият не е бил уведомен за извършената
цесия, за изцяло неоснователно. По делото се съдържа уведомление за извършено
прехвърляне на вземания, адресирано до ответника, което същият е получил ведно с
исковата молба и останалите писмени доказателства към нея. Предвид на това съдът намира,
че извършената цесия е породила действие спрямо ответника по силата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Няма пречка уведомяването да бъде заместено от връчване на исковата молба, въпреки че
това е документ, съставен от цесионера, тъй като се приема, че последният също има право
да уведоми длъжника за настъпилата цесия. Уведомлението, направено от страна на
цесионера, следва да има идентични правни последици като това от цедента. За
уведомлението, направено от цесионера, не е нужно последният да бъде изрично
упълномощен от стария кредитор на вземането. Поради това следва да се приеме, че
получаването на препис от исковата молба и приложенията към нея има характер на
уведомление за цесията и от тогава последната има действие спрямо длъжника.
Приложеното към исковата молба уведомление за извършената в полза на ищеца цесия на
процесното вземане е направено от предишния кредитор чрез надлежно упълномощения
пълномощник – цесионера, ищец в производството (в този смисъл е решение № 137 от
2.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС).
Доказването на изискуемостта и размера на претендираните вземания за главица и
лихва е поставено в доказателствена тежест на ищеца, като съдът е оставил без уважение
доказателствените му искания в тази насока с мотива, че размерите на главницата и лихвата
не се оспорват от ответника, чиито възражения касаят действителността на договора за
потребителски кредит и неговите клаузи.
Съдът намира възраженията на ответника за недействителност на процесния договор
3
за потребителски кредит и за неравноправност на отделни негови клаузи за неоснователни.
Следва да посочи, че процесният договор за потребителски кредит е сключен на 31.08.2009
г. по време на действие на ЗПК (отм.). Според чл. 7, ал. 3 ГПК и съдебната практика в
случаите на нищожност поради неравноправни клаузи съдът дължи служебно произнасяне
при констатиране на такава нищожност (в този смисъл решение № 198/2015 г. по гр. д. №
5252/2014 г. на ВКС). Установявайки нищожността на една договорна клауза съдът не се
намесва в отношенията между страните и не променя волята им, а установява
съществуващото положение - че волята на страните е изначално опорочена и не поражда и
не е пораждала правни последици. Ако съдът не е изрично сезиран с иск за прогласяване на
нищожност на определени разпоредби от договор, той може да се произнесе по тяхната
неравноправност и съответно нищожност и само в мотивите на съдебния си акт.
Съгласно чл. 6, ал. 2 ЗПК (отм.) договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма по ясен и разбираем начин, като на потребителя се предоставя екземпляр от
договора. Съгласно чл. 7, т. 4-12 ЗПК (отм.) договорът за потребителски кредит съдържа:
чиста стойност на кредита (подлежаща на получаване главница на кредита); максимален
размер на кредита, ако такъв е уговорен, или начините за неговото определяне; годишен
процент на разходите по кредита, които потребителят трябва да направи, за да издължи
кредита, а когато неговото изчисляване не е възможно - годишен лихвен процент и всички
разходи, приложими към момента на сключване на договора за кредит; условията, при които
разходите по кредита могат да бъдат променяни; условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски
и ако е възможно, общия размер на тези плащания; разходите по кредита с изключение на
тези, които възникват поради неизпълнение на договора от страна на потребителя;
елементите на общата стойност на кредита, които не са включени при изчисляването на
годишния процент на разходите по кредита; когато точният размер на тези елементи е
известен, те трябва да бъдат посочени в договора; когато точният размер на тези елементи
не е известен, посочва се начинът на тяхното изчисляване или реалистична оценка за тяхната
стойност; свързаните с договора разходи, които трябва да се понесат от потребителя, ако
има такива; правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, както и условията за
прекратяване на договора. Според чл. 14, ал. 2 ЗПК (отм.) когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Съдът намира, че договорът не противоречи на някоя от посочените клаузи, тъй като
в него всички тези изисквания са изпълнени и е посочена информацията, която законът
разпорежда да бъде предоставена на длъжника при сключване на договора, за да може той в
достатъчна степен да направи информиран избор за условията, при които се задължава.
По отношение на релевираното възражение за неравноправност на клаузите на
договора за потребителски кредит съдът намира, че такава не е налице. Неравноправна е
клаузата в договор, сключван с потребител, ако е уговорена в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
4
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. Установяването в процеса на обстоятелството, че
определено условие от договора е индивидуално уговорено е поставено в тежест на ищеца,
който следва по един категоричен начин да установи, че оспорената договорна клауза е част
от договорното съдържание в резултат на обсъждане между страните и постигане на
съгласие на потребителя по отношение на нейното съдържание. Съдът намира, че клаузите
от процесния договор за кредит са индивидуално уговорени, доколкото са част от
договорното съдържание на сключения между страните договор и потребителят ги е приел с
подписването му. Уговорените размери на лихвения процент и ГПР не са прекомерни, като
техните размери не са прекомерни и не противоречат на добрите нрави.
Съдът намира за неоснователно и направеното възражение за изтекла погасителна
давност. Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. В процесния случай ищецът претендира
сумата в размер на 10055,41 лева, представляваща сбор от непогасени вноски за главница по
Договор за потребителски кредит № FL491305 от 31.08.2009 г. за периода 30.11.2015 -
31.10.2020 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано
на 03.11.2020 г., което означава, че предвидената от законодателя петгодишна давност не е
настъпила. Не е настъпила и твърдяната от ответника погасителна давност и по отношение
на вземанията за лихви, които съобразно чл. 111, б. „в“ ЗЗД се погасяват с тригодишна
давност. Видно от съдържанието на исковата молба и уточнението към нея, ищецът
претендира лихва за забава в размер на 2781,99 лева за периода 03.11.2017 г. - 24.09.2020 г.,
предвид на което следва извода, че задължението за лихва също не е погасено по давност.
С оглед гореизложеното съдът приема, че предявените искове са изцяло основателни,
поради което следва да ги уважи в пълния им предявен размер.
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, който е сторил следните разноски: 556,38 лева - държавна такса, като претендира и
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева. С оглед обстоятелството, че не е
представен договор за правна защита и съдействие, а в заповедното производство е
представена единствено фактура за заплатени общо адвокатски възнаграждения за
предявени заявления по чл. 410 ГПК срещу 16 лица, без да е конкретизиран размерът по
отношение на всяко съдът приема, че за конкретното дело на ищеца следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 315 лева.
Така мотивиран, СРС, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
от „ Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, срещу ЕМ. Г. П., ЕГН **********, че ЕМ. Г. П.
дължи на „ Еос Матрикс“ ЕООД на основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 99, ал. 1
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД вр. 99, ал. 1 ЗЗД следните суми: 10055,41 лева, представляваща сбор от
5
непогасени вноски за главница по Договор за потребителски кредит № FL491305 от
31.08.2009 г., ведно със законната лихва от 03.11.2020 г. до окончателното плащане, както и
2781,99 лв., представляваща лихва за просрочие за периода 03.11.2017 г. - 24.09.2020 г., за
които суми по ч. гр. д. № 53821/2020 г. по описа на СРС, 82 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА ЕМ. Г. П., ЕГН **********, да заплати на „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 871,38 лева – разноски в исковото и
заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6