Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 229
гр. Перник, 08.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО И.ОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря
НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА и прокурора БИСЕР КОВАЧКИ, като разгледа, докладваното от
съдия Стефанова КАНД № 161/2020 г. по описа на Административен съд – Перник, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 208 – чл. 228 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от Басейнова дирекция „Западнобеломорски район”, със
седалище: гр. Благоевград, бул. Свети Димитър Солунски № 66 против Решение №
182/02.12.2019 г., постановено по АНД № 313/2019 г. по описа на Районен съд –
Радомир, с което е отменено наказателно постановление № ПО-02-70/09.09.2019 г.,
издадено от директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район”, с което
на основание чл. 200, ал. 1, т. 27, пр. 2-ро от Закона за водите на **** ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лв. за
нарушение по чл. 53, ал. 4, т. 3 от Закона за водите.
В жалбата са
изложени съображения за неправилно приложение на закона при постановяване на
обжалваното решение – касационно основание чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр.
с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Посочено е, че наказателното постановление, предмет на
съдебен контрол, е издадено след като по безспорен начин е установено
извършването на административното нарушение, при спазване на процесуалните
правила и в съответствие със закона. Излагат се аргументи за неправилност на
извода на районния съд за издаване на наказателното постановление след изтичане
на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Посочено е, че
административно-наказателното производство е било спряно с резолюция от
22.07.2019 г., при наличие на предпоставката по чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, поради
което не е допуснато посоченото от Районен съд – Радомир съществено процесуално
нарушение. Искането към касационния
състав е да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което
да потвърди наказателното постановление.
В срока по чл. 213а от АПК ответникът
по касационната жалба – **** ООД е представил писмен отговор. Оспорил е
касационната жалба и е изложил аргументи за правилност на постановеното от
Районен съд – Радомир решение. Искането му към касационния състав е да го
остави в сила.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не е изпратил представител.
В съдебно
заседание ответникът по касационната жалба, чрез пълномощника си адв. Д. е
заявил, че оспорва жалбата. Моли съда да остави в сила обжалваното съдебно
решение.
В съдебно
заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник – прокурор Бисер
Ковачки дава заключение за основателност на жалбата. Предлага на съда да остави
в сила решението на Районен съд – Радомир като правилно и законосъобразно.
Административен
съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото
доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице, за което решението
е неблагоприятно срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови
обжалваното решение Районен съд – Радомир е приел, че при извършена на
19.12.2018 г. проверка от служители на Басейнова дирекция „Западнобеломорски
район” на сградоцентрала на ВЕЦ ****, стопанисван от **** ООД, изграден в
землището на с. Л., общ. К., е установено, че на 18.12.2018 г. дружеството е
ползвало водни обеми от язовир **** за производство на електроенергия чрез ВЕЦ ****
под обема на язовира от 53.600 млн. куб. м., съгласно утвърдения от Министъра
на околната среда и водите месечен график за използване на водите в
комплексните и значими язовири през месец декември 2018 г., според който след
осигуряване на минимално допустимия отток в реката, постъпващият допълнителен
приток, може да се използва за електропроизводство от ВЕЦ ****, при работа с
една машина до 4.3 куб. м/сек, като не се допуска обемът в язовира да се понижава
под 53.600 млн. куб. м. По този начин **** ООД не е спазило изискванията
относно начина на използване на водите от язовир **** - № 34 от приложение № 1
към чл. 13, ал. 1, т. 1 от Закона за водите, с което е нарушило разпоредбата на
чл. 53, ал. 4, т. 3, във вр. с ал. 1 от ЗВ и е осъществило състав на
административно нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 27.
За така установеното е съставен
констативен протокол № КД – 01-1341/19.12.2018 г. Въз основа на него,
компетентния за това орган съгласно чл. 201, ал. 1 от ЗВ, във вр. със заповед №
РД-05-58/02.05.2018 г. на директора на БДЗБР, след надлежна покана с писмо изх.
№ КД-04-1/10.01.2019 г., в отсъствието на нарушителя, е съставил АУАН № КД – 04
– 7/28.01.2019 г., с който е образувал административно-наказателно производство
за нарушение по чл. 53, ал. 4, т. 3, във вр. с ал. 1 от ЗВ.
С писмо изх. № КД-04-01(3)/31.01.2019
г. е отправена молба до кмета на район „Надежда”, общ. Столична за връчване на
съставения АУАН на **** ООД. С писмо изх. № РНД19-АН01-74/4/02.04.2019 г. е
отговорено, че нарушителят не е намерен на адреса си на управление, поради
което АУАН не му е връчен.
С писмо изх. № КД-04-1(9)/18.04.2019
г. е потърсено съдействието на началника на 2 – РУ при СДВР за връчване на
съставения АУАН. С писмо изх. № 226000-4682/16.05.2019 г. е отговорено, че
дружеството-адресат не е намерено на адреса и по сведение на намиращите се на
място охранители такава фирма не се помещава там.
С писмо изх. № КД – 04 -1
(13)/23.05.2019 г. е направено искане до ЧСИ С.Х., с район на действие СГС да
извърши връчване на съставения АУАН. Връчването е извършено на 10.06.2019 г. на
чрез адвокат И. Д. и е удостоверено с разписка. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е постъпило възражение от нарушителя с вх. КД-04-1(15)/13.06.2019 г. Тъй
като върху АУАН не е бил положен подпис удостоверяващ предявяването и
връчването му, тези процесуални действия са били повторени. Те са оформени на
02.07.2019 г. от ЧСИ С.Х., като в АУАН е отразено, че той е предявен и връчен
на адвокат И. Д. и е приложено пълномощно, с нотариална заверка на подписа от
19.12.2017 г., с което адвокат И. Д. е упълномощен да получава актове за
установяване на административно нарушения, съставени на **** ООД.
С резолюция от
22.07.2019 г. директорът на БДЗБР е приел, че така извършеното връчване е
нередовно, тъй като адвокат Д. не е упълномощен да получава АУАН и на основание
чл. 43, ал. 6 от ЗАНН е спрял административно-наказателното производство.
На 09.09.2019 г. директора на
Басейнова дирекция „Западнобеломорски” район, компетентен за това съгласно чл.
201, ал. 2 от ЗВ е издал Наказателно постановление № ПО – 02 – 70/09.09.2019
г., с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 27, пр. 2 от ЗВ на **** ООД е
наложил имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение по чл. 53, ал. 4,
т. 3, във вр. с ал. 1 от ЗВ.
При така установеното от фактическа страна,
Районен съд – Радомир е приел, че наказателното постановление е издадено при
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до засягане правото на
защита на санкционираното юридическо лице. Посочил е, че имуществената санкция
е наложена на **** ООД след изтичане на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Изложил е съображения, че спирането на административно-наказателното
производство е извършено без да е налице предпоставката на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. Посочил е, че преценката на административно - наказващия орган за
нередовност на връчването на АУАН не е равнозначна на неоткрИ.е на нарушителя,
което е единственото, предвидено в закона условие за спиране на
административно-наказателното производство, посочено в чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. Констатирал
е, че в случая АУАН е връчен и предявен на пълномощник на дружеството на
02.07.2019 г. Обосновал е извод, че дори да се приеме, че по силата на
резолюцията от 22.07.2019 г. административно-наказателното производство е
спряно, то отново отсъстват доказателства за спазване на шестмесечния срок по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Аргументирал се е, че не става ясно, кога е възобновено
производството, тъй като АУАН е връчен преди спирането – на 02.07.2019 г. поради,
което не може да се приеме, че това е датата на възобновяването. Освен това към
момента на постановяване на резолюцията е оставал период от шест дни до
изтичането на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, поради което при всички положения
към 09.09.2019 г. правомощието за налагане на административно наказание е било
погасено по давност.
По така изложените мотиви, Районен съд
– Радомир е преценил, че наказателното постановление, предмет на съдебен
контрол е издадено след изтичане на шестмесечния давностен срок по чл. 34, ал.
3 от ЗАНН, погасяващ правото на държавата да упражни
административно-наказателните си правомощия чрез налагане на административно
наказание на извършителя на административно нарушение и го е отменил, като
незаконосъобразно.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното
решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и
допустимо.
Решението е и
правилно. Фактическата обстановка е установена при спазване принципите на чл.
13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН са събрани гласни и писмени
доказателства относими към всички факти, предмет на доказване по делото.
Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на
приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. В хода на съдебното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Правилен е
решаващият извод на районния съд, че наказателното постановление е издадено
след изтичане на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, което е съществено
нарушение на процесуалните правила, водещо до незаконосъобразност на
санкциониращия акт. Съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗАНН образуваното
административно-наказателно
производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в
шестмесечен срок от съставянето на акта. Срокът е давностен и се прилага служебно. С изтичането
му се погасява правото на административно-наказващия орган да изпълни
правомощието си за налагане на административно наказание за извършено
административно нарушение. В настоящия случай АУАН е съставен на 28.01.2019 г.
Следователно срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е изтекъл на 28.07.2019 г.
Наказателното постановление е издадено
на 09.09.2019 г. Към този момент е било погасено правото на администартивно –
наказващия орган да санкционира лицето, извършило нарушението, за което е
съставен АУАН. Настоящият състав изцяло споделя извода на районния съд, че към
22.07.2019 г. не е била налице предпоставката на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН за
спиране на административно-наказателното производство. Съгласно цитираната
разпоредба административно-наказателното производство се спира, когато след
щателно издирване нарушителят не може да бъде намерен. Тя е предвидена за
гарантиране процесуалното му право на защита. Целта е той да бъде открит, за да
му бъде предявен и връчен АУАН и по този начин да бъде запознат с повдигнатото
срещу него административно – наказателно обвинение. В конкретния случай
предявяването и връчването на АУАН е извършено на 02.07.2019 г. и това е
надлежно удостоверено чрез полагане на подпис на упълномощено лице и
представяне на пълномощно. По тази причина не са били налице нито основанието,
нито необходимостта от спиране на административно-наказателното производство.
Дружеството, реализирало състава на административно нарушение е открито и АУАН
му е връчен чрез негов упълномощен представител. То е осъществило и
процесуалното си право на защита, като на 13.06.2019 г. е представило
възражение вх. № КД – 04 – 1(15)13.06.2019 г. срещу АУАН, подписано от законния
му представител – А.М.Г. – ****. Издаването на резолюцията за спиране на
административно-наказателното производство без наличието на законовата
предпоставка за това, е довело до невъзможност тя да породи правния си ефект –
да преустанови теченето на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Затова същият е
изтекъл на 28.07.2019 г. и административно-наказващият орган е бил длъжен да
прекрати административно-наказателното производство. Вместо това на 09.09.2019
г. той е издал обжалваното наказателно постановление, с което съществено е нарушил
процесуалните правила, тъй като е упражнил вече погасено правомощие. Така
издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и правилно е отменено
от Районен съд – Радомир.
Предвид
изложеното обжалваното решение е правилно и законосъобразно на основание чл.
221, ал. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
2-ро от ЗАНН, Административен съд – Перник
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 182/02.12.2019 г. по АНД № 313/2019 г. по описа на Районен съд – Радомир.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:
1 /п/
2. /п/