№ 2613
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20211110210589 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. Н. Н., ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № 42-0001562/22.06.2021 г., издадено от директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София, с което на
основание чл. 93в, ал. 17, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр)
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1 500.00 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл. 36, §1, т. (i) от
Регламент (ЕС) № 165/2014 г. и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10.00 /десет/ лева за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност
на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна. Твърди се, че
от съдържанието на НП не ставало ясно коя точно е правната норма, която е
нарушена. От фактическа страна се излага, че към момента на проверката
управлението на пътния състав от превозни средства е било осъществявано от
жалбоподателя единствено с цел изпробването му след извършен ремонт,
както и зареждането му с гориво. В период от един месец преди констатиране
на нарушенията извършителят се намирал във влошено здравословно
състояние поради заболяване от коронавирусна инфекция, за което към
възражението по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН било представено писмено
доказателство. По отношение непредставянето на контролен талон към
СУМПС жалбоподателят твърди, че документът се намирал във фактическата
1
му власт към момента на проверката, но не му бил поискан от страна на
проверяващите органи. Същевременно са наведени доводи за допуснати
процесуални нарушения при установяването на административно нарушение
и налагането на наказание за него – в НП не била посочена възрастта на
жалбоподателя, а в АУАН – точния адрес на свидетеля на съставяне на акта. В
НП липсвало посочване на обстоятелствата, при които са извършени
нарушенията, и на доказателствата, които водят на извод за тяхното
осъществяване.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не
се явява и редовно призованият му процесуален представител – адв. Д.Л..
Въззиваемата страна – Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – София, редовно призована, не се представлява.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на
делото доказателства, като съобрази изложените в жалбата доводи, прие за
установено следното от фактическа страна:
На 27.05.2021 г. около 13:40 в гр. София, район Искър свидетелят А.Г.Г.
– инспектор при Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
София, спрял за проверка специален автомобил (автовоз) марка В. ФМ ХХХХ
с рег. № ХХХХ и прикачено към него полуремарке марка Л.Е. с рег. №
ХХХХ с лиценз на Общността № **********, валиден до 09.12.2028 г. В
момента на проверката пътният състав се движел по улица К.Г. и бил спрян
от длъжностните лица на РД „АА“ на около 50 метра от кв. Д.М.. Водач на
товарния автомобил бил жалбоподателят Р. Н. Н., който извършвал превоз на
товари (коли) от името и за сметка на търговско дружество „К.“ ЕООД с ЕИК
ХХХХ, чийто управител и едноличен собственик на капитала е и към днешна
дата. При извършената проверка водачът не представил на свидетеля Г.
тахографски лист за работната смяна на 27.05.2021 г., както и за предходните
28 дни или съответно удостоверение за дейности, а също така не представил и
контролен талон към свидетелството си за управление на МПС.
Свидетелят Г. счел, че водачът Р.Н. е нарушил разпоредбите на чл. 36, §
1, т. (i) от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което
съставил срещу него акт за установяване на административно нарушение с
бл. № 290934/27.05.2021 г. Актът бил подписан от актосъставителя и един
свидетел, присъствал при установяване на нарушението, след което бил
предявен за запознаване на нарушителя, който го подписал без възражения.
Писмено възражение постъпило в 7-дневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в
което били изложени причини за неизпълнение на задължението по
предоставяне на тахографски лист, като е представено изготвено на
27.05.2021 г. удостоверение за дейности съгласно Регламент № 561/2006 г. на
ЕС.
Въз основа на така съставения акт, на 22.06.2021 г. било издадено и
обжалваното наказателно постановление, с което жалбоподателят бил
санкциониран, като за установените нарушенията му били наложени две
2
административни наказания от вида „глоба“ в общ размер на 1 510.00 лева.
Екземпляр от НП бил връчен на извършителя на 25.06.2021 г., а на 02.07.2021
г. в областния отдел на ИА „АА“ била депозирана жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите П.П. и А. Г.
(актосъставител), удостоверение за дейности на „К.“ ЕООД от 27.05.2021 г.,
копие от лична карта на Р.Н., адвокатско пълномощно от 28.06.2021 г.,
заповед № РД-08-30/24.01.2020 г., заповед за назначаване № 589/31.01.2020 г.
на ИА „АА“, известие от ИА „АА“ с рег. № 52-00-56-5934/23.06.2021 г.,
длъжностна характеристика за длъжността „инспектор“ при ИА „АА“.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Г., въпреки незначителния
им обем и ниската им доказателствена стойност. По отношение на гласните
доказателства, извлечени по пътя на разпита на лицето П., съдът приема
следното: показанията на лицето не следва да бъдат кредитирани поради
открояващите се вътрешни противоречия в изложените обстоятелства, които
са израз на субективните възприятия на свидетеля за случилото се. На първо
място, в противоречие с формалната логика е водач на тежкотоварно МПС от
типа „автовоз“ да качи върху прикачената платформа личния си лек
автомобил непосредствено преди да осъществи кратко пътуване в рамките на
града с цел посещение на автосервиз за диагностика, а след това и
бензиностанция за зареждане на гориво за нуждите на предстоящо пътуване.
Противоречиво е и твърдението, че за осъществяване на горепосочения
неработен курс (извън работното предназначението на автовоза), ППС-то е
било приведено в режим, позволяващ му придвижването на определен брой
леки автомобили. Касае се за пътен състав с повече от две оси, състоящ се от
влекач (товарен автомобил) и прикачено към него полуремарке за превоз на
автомобили. Съдът намира за нелогично твърдението на свидетеля, че
водачът на транспортното средство е извършвал неработен курс, какъвто е
посещението на бензиностанция, с инсталирано ремарке, което значително би
затруднило придвижването и маневрирането в пътните условия на гр. София.
Предвид изложеното, на свидетелските показания в тази им част не следва да
се дава вяра.
Съдът кредитира писмените доказателства, приобщени по делото, от
които се установява компетентността на актосъставителя и
административнонаказващия орган, а така също и датата на подаване на
жалбата срещу НП.
Въз основа на така направените фактически изводи съдът прие следното
от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок от връчването
на наказателното постановление (препис от същото е връчен на 25.06.2021 г.,
а жалбата е депозирана на 02.07.2021 г.), от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
3
допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
В настоящото производство съдът дължи пълна преценка на
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление тоест дали
правилно е приложен както материалният, така и процесуалният закон, без да
е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл. 314, ал. 1 от
НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.
Компетентността на актосъставителя произтича от приложената по делото
длъжностна характеристика, в която за длъжност „инспектор“ към РД на АА
са предвидени осъществяването на правомощията по извършване на проверки
на пътя и съставяне на актове за установяване на административни
нарушения. Видно от т. 6 от представената по делото заповед № РД-08-
30/24.01.2020 г., издадена от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, директорът на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ е оправомощен да издава НП, а от заповед №
589/31.01.2020 г. на изпълнителния директор на ИА „Автомобилна
администрация“ към 27.05.2021 г. тази длъжност е изпълнявана от АНО –
Ч.К.. При съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление
не са нарушени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Не са
допуснати нарушения на процедурата по съставяне и предявяване на АУАН.
Както АУАН, така и наказателното постановление съдържат всички
изискуеми от ЗАНН реквизити, нарушенията са описани ясно, точно и
конкретно, като им е дадена съответстваща на фактическото описание правна
квалификация.
Съдът не споделя релевираните от жалбоподателя възражения за
допуснати формални нарушения при съставянето на наказателното
постановление. Подробно са посочени обстоятелствата, при които двете
административни нарушения са осъществени, по делото са налични
доказателствата, на база на които наказващият орган е направил преценката
си за съставомерност на деянията. Правилно в жалбата е посочено, че в
издаденото НП не е посочена възрастта на лицето, извършило процесните
правонарушенията, но подобно изискване за съдържанието на акта не следва
от прочита на разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Точка 1 от посочената
разпоредба поставя изискване субекта на административнонаказателна
отговорност да бъде индивидуализиран единствено чрез своите собствено,
бащино и фамилно име, точен адрес и единен граждански номер. Възрастта
на нарушителя действително не е посочена и в акта за установяване на
нарушението, но липсата на този реквизит не би могло да се окачестви като
съществено процесуално нарушение, което да обуслови отмяна на издаденото
наказателно постановление.
Несъстоятелно е твърдението, че не е посочен точният адрес на
4
свидетеля, присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на
акта. Не съществува нормативно изискване за посочване на постоянния или
настоящ адрес на това лице. Достатъчно е да е посочен адрес, от който при
нужда свидетелят да бъде призован и настоящият съдебен състав не намира
пречка това да бъде неговият служебен адрес.
По отношение нарушението по т. 1 от НП:
Разпоредбата на чл. 93в, ал. 17, т. 1 от ЗАвтПр гласи, че се наказва с
глоба в размер на 1 500.00 лева водач, който при проверка от контролните
органи не представи документите, които са регистрирали времето на
управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от
предходните 28 календарни дни – в случая се касае за тахографски лист.
Идентично задължение е предвидено и в чл. 36, параграф 1, т. I на Регламент
/ЕС/ 165/2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт – „Когато
водачът управлява превозно средство, на което е монтиран аналогов
тахограф, водачът трябва да е в състояние да представи по искане на
оправомощен служител на контролен орган: тахографските листове за
текущия ден и листовете, използвани от водача през предходните 28 дни“.
Видно от всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, при
извършената проверка на 27.05.2021 г. водачът Р.Н. не е представил при
поискване от инспектор на РД „АА“ тахограгфския лист от същия ден, както
и за предходните 28 дни, с което от обективна страна е осъществил състава на
вмененото му нарушение. Нарушението е извършено виновно, при форма на
вината пряк умисъл – водачът е съзнавал, че при проверката следва да
представи тахографски лист, регистриращ времето на управление,
прекъсванията и почивките за изминатото разстояние, но въпреки това не го е
представил.
Съдът счита, че не следва да бъде подкрепен доводът на жалбоподателя,
че проверката е била извършена непосредствено след изкарване на
транспортното средство от автосервиз –в момент, в който водачът на пътния
състав проверявал техническата му изправност. Не следва да се дава вяра още
и на твърдението, че движението на ППС-то е било продиктувано от
необходимост от предварително зареждане на резервоара му с гориво предвид
предстоящ на следващия ден пътен курс. Съображенията на съда в обратната
насока са следните: Показанията на свидетелите и констатациите в АУАН
досежно превозвания от пътния състав товар са абсолютно еднопосочни – при
спирането му за проверка товарния автомобил е бил с поставено полуремарке,
посредством което са превозвани поне два леки автомобила. Съгласно
легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 3 от ДР на ЗАвтПр, превозът на товари
представлява „превоз на товари с моторно превозно средство, осъществяван
от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с моторни превозни
средства, конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и празните
курсове, направени във връзка с превоза“. От една страна, за процесния
превоз е използван товарен автомобил съгласно § 6, т. 12, б. „б“ от ДР на
ЗДвП – такъв с предназначение превозване на товари и/или за теглене на
5
ремарке. Налице е и друга предпоставка от посочената дефинитивна норма,
доколкото пътният състав практически е превозвал товар под формата на два
броя леки автомобила. В същото време, дори и да се подкрепят твърденията
на жалбоподателя по отношение предназначението на извършвания курс
(които настоящият състав не споделя), дори и в тази хипотеза придвижването
на ППС-то следва да се окачестви като превоз на товари, доколкото
сервизирането, обслужването и снабдяването на товарния автомобил с гориво
са неизменна част от подготовката за предстоящо пътуване и като такива се
отъждествяват с формулировката „курс, направен във връзка с превоза“.
Изложеното дотук, разгледано в съвкупност с така изяснената фактическа
обстановка, дава основание на съда да направи извода, че в момента на
установяване на административното нарушение водачът на транспортното
средство е извършвал превоз на товар, като не е представил тахографски лист
за работната смяна на 27.05.2021 г.
Различно е заключението на съда по отношение на предходните 28 дни,
за които актосъставителя е установил неизпълнение на задължение за
представяне на тахографски листове. Според чл. 36, § 1, т. "i" на Регламент
(ЕС) № 165/2014 г., когато водачът управлява МПС и е спрян за проверка,
следва да представи тахографските листове за предходните 28 дни. В
Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март
2006 е предвидена практика по съставяне на електронен формуляр, който
може да се разпечатва с цел използване, когато водачът на превозното
средство е в отпуск по болест или в годишен отпуск или когато водачът е
управлявал друго превозно средство, изключено от обхвата на Регламент
(ЕИО) № 3820/85. Такъв формуляр за удостоверяване на дейности е
установен с Решение на Комисията от 14 декември 2009 г. (2009/959/ЕС).
Държавите-членки не налагат на водачите изискване да представят
формуляри, свидетелстващи за действията им във времето, когато не са били
в превозното средство (по аргумент от чл. 34, т. 3 от Регламент (ЕС) №
165/2014 г.), но въпреки това при обективна невъзможност за изготвяне на
тахографски листове водачите имат правото да изготвят удостоверение за
дейности съгласно Решение 2009/959/ЕС. Позовавайки се на него,
правоприлагащите органи са длъжни да признаят този тип формуляр, който
би изключил задължението за издаване на тахографски записи.
В Тълкувателно разяснение № 5 към Регламент (ЕО) № 561/2006 г. се
сочи, че „при пътните проверки първоизточниците на информация са
тахографските записи, като липсата им може да бъде обоснована с
удостоверение единствено, ако поради обективни причини съставянето им,
включително чрез ръчно въвеждане на данните, не е било възможно“. В
настоящия случай удостоверение за дейности е представено от наказаното
лице още с възражението по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Документът е съставен по
утвърдения съгласно решението на Комисията на ЕС образец, изхожда от
дружеството, за чиято сметка е осъществяван превозът и е подписан от
водачът на МПС-то, който същевременно е и управител на „К.“ ЕООД.
6
Удостоверението е изготвено на 27.05.2021 г., а в съдържанието му е
декларирано обстоятелството, че в периода от 10:00 ч. на 29.04.2021 г. до
12:00 ч. на 27.05.2021 г. водачът Р.Н. не е осъществявал работните си
функции поради влошено здравословно състояние. Горното дава основание на
съда да приеме, че АНО неправилно е ангажирал отговорността на
жалбоподателя досежно частта от НП, в която се сочи, че водачът не е
представил тахографски лист за срок от 28 дни, предхождащи датата на
извършване на проверката.
Касателно останалата част от повдигнатото обвинение за нарушение на
чл. 36, параграф 1, т. I на Регламент /ЕС/ 165/2014 г. (за деянието по
непредставяне на тахографски лист конкретно за работната смяна за
27.05.2021 г.), съдът се придържа към вече застъпеното становище за
доказаност виновността на извършителя в извършването на
административното правонарушение. За последното законодателят е
определил административното наказание „глоба“ в абсолютен размер от 1
500.00 лева, който съвпада с размера на наложената на жалбоподателя глоба,
поради което въпросът за изменението ѝ не може да се поставя на
разглеждане.
Съдът намира, че процесното нарушение се отличава с по – ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този
вид. Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН дава възможност на АНО при наличието
на маловажен случай на административно нарушение да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
В случая, още в рамките на процедурата по установяване на нарушение – в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, нарушителят е представил удостоверение за
дейности, по силата на което се доказва, че за периода от 29.04.2021 г. до
27.05.2021 г. водачът на МПС не е работил поради болест, което го
освобождава от задължението да изготвя, държи и представя при проверка
тахографски листове поради неосъществяване на работни курсове. Въпреки
това, компетентните органи при РД „АА“ немотивирано са направили извод
за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН и са издали наказателно постановление.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се спомене фактът,
че неизпълнението на правнорегламентирана дейност по представяне на
тахографски лист касае един твърде кратък период, в който е осъществяван
превоз, доколкото действието на декларацията за дейности е преустановено в
12:00 часа, а нарушението е констатирано в 13:40 часа на същия ден – едва
час и четиридесет минути по-късно. Също така следва да се отбележи, че
деянието е установено в границите на град София, което е още една индиция
за кратката продължителност на осъществявания превоз на товар. В хода на
административнонаказателното производство не се ангажираха доказателства
за съществуване на други прояви, с които нарушителят е накърнил
защитените от закона обществени отношения в рамките на своята дейност
като водач и адресат на нормите на ЗАвПр. По изложените съображения
7
настоящата съдебна инстанция приема, че нарушението разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид, поради което наказателното постановление в тази му
част следва да бъде отменено. Към датата на постановяване на съдебното
решение е в сила разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН (ДВ бр. 109 от
22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), съгласно която, когато отменя
наказателното постановление по съображения, че нарушението е маловажно,
съдът предупреждава нарушителя, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Доколкото обаче цитираната разпоредба не е била действащо право към
датата на извършване на нарушението (27.05.2021 г.) и доколкото е по-
неблагоприятна за нарушителя, предвид последиците, които настъпват за
него - определяне на едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за
извършено нарушение, в рамките на който ще му бъде наложено
административно наказание, на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН съдът счита, че
следва да приложи по-благоприятната за жалбоподателя уредба, действала до
23.12.2021 г., която предвижда, че в случаите, когато установи, че са налице
основанията на чл. 28 ЗАНН, съдът отменя наказателното постановление, без
да предупреждава нарушителя по см. на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН.
По отношение на нарушението по т. 2 от НП.
По делото безспорно се установи, че при извършването на проверката
жалбоподателят не е представил на проверяващите органи контролен талон
към СУМПС. Посоченото представлява нарушение от обективна страна на
задължението на водача по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Съдът намира, че
нарушението е извършено умишлено, доколкото при проверката водачът на
МПС е представил всички изискуеми документи, с изключение на контролния
талон. Последният представлява самостоятелен документ, и въпреки че се
издава към свидетелството за управление на МПС и служи за удостоверяване
на неговата валидност, следва също да се представя на длъжностните лица
при РД „АА“ на отделно основание.
Правилно АНО е приложил санкционната норма на чл. 183, ал. 1, т. 1
пр. 3 от ЗДвП, като е наложил на жалбоподателя административно наказание
„глоба“ в размер на 10.00 лева. Законодателят и тук е определил глобата в
абсолютен размер, поради което и в тази част НП се явява правилно и
законосъобразно.
Посоченото нарушение разкрива типичната степен на обществена
опасност, взета предвид от законодателя при определяне състава на
нарушението, поради което не следва да се прилага разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН.
С оглед изложеното съдът приема, че наказателното постановление
следва да се отмени по отношение на наказанието, наложено в т. 1, а в частта,
8
с която е определено наказание по т. 2 наказателното постановление следва да
бъде потвърдено, доколкото при определяне на наказанието не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на
защита на наказаното лице, нарушението е безспорно доказано, а наложената
глоба е законосъобразно определена.
Мотивиран от изложеното дотук и на основание чл. 63 от ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 134. състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0001562/22.06.2021 г.,
издадено от директора на РД „АА“ – София, в частта му по т. 1, с която на
основание чл. 93в, ал. 17, т. 1 от ЗАвтПр на Р. Н. Н. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 500.00 (хиляда и петстотин)
лева за нарушение на чл. 36, §1, т. (i) от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 42-0001562/22.06.2021
г., издадено от директора на РД „АА“ – София, в частта му по т. 2, с която на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10.00 /десет/ лева за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9