Решение по дело №2046/2022 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2101

 

гр. Пловдив, 21. ноември 2022г.

 

                                  В     И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

Пловдивски административен  съд, ХХ състав в публично съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ЯВОР КОЛЕВ

    ЧЛЕНОВЕ : ЯНКО АНГЕЛОВ

                                                                                                                                ЙОРДАН РУСЕВ

 при участието на секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и прокурора ИВАН ИЛЕВСКИ, като разгледа докладваното от съдия Йордан Русев КАНД № 2046 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

Постъпила е касационна жалба от „ЙОАНА 2013“ ЕООД, със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул.“Свети Климент“№16, чрез адв. Н.Н.-пълномощник, срещу постановеното по АНД №801/2022г. по описа на Районен съд – Плов­див /ПРС/, ХХIII н. състав съдебно решение № 1138 от 03.06.2022г., с което е пот­вър­дено наказателно постановление /НП/ № 604875-F608555/08.10.2021г., изда­дено от Заместник Директор на ТД на НАП - Пловдив, с което на дру­жеството, на основание чл.182 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушение на чл.124 ал.5 ЗДДС и чл.182 ал.1 ЗДДС. Със същото решение жалбоподателят е осъден и да заплати на НАП сумата в размер на 120 лева раз­носки.

В жалбата се сочи, че решението на ПРС е незаконосъобразно, като са изложени доводи за наличие на касационно основание по смисъла на чл.348 ал.1, т.1 НПК, а именно нарушение на материалния закон. Претендира се при­ложение на разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Моли решението да бъде отменено, като вместо това се постанови отмя­на на издаденото НП. Претендират се сторените разноски, съгласно представен списък. 

Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП – Пловдив, редовно призован, не взема становище по депозираната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Съдът счита, че жалбата е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Съображенията за това са следните:

 Настоящият съдебен състав установи, че с оспореното НП №604870-F608555/08.10.2021г. на заместник директор на ТД на НАП – Пловдив, на „ЙОАНА 2013“ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушение на чл.124 ал.5 ЗДДС и чл.182 ал.1 ЗДДС, за това, че като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на получател по фактури за доставка на цигари, издадени от „Фронери България“ ЕООД, по които е ползван данъчен кредит по смисъла на чл.72 ал.2 ЗДДС, не е отразило в дневника си за покупки и в справка-декларация, подадени в ТД на НАП – Пловдив с вх.№ 16004423843/12.09.2020г. за данъчен период м.08.2020г., кредитно извес­тие № **********/11.08.2020г., издадено от доставчика с предмет: такса позициониране на фризер /купуват сладолед/ с данъчна основа в размер на „минус“ 833,33 лв. и ДДС – „минус“ 166,67 лв. Констатирано е, че кредитното известие е отразено от „ЙОАНА 2013“ ЕООД със закъснение в дневника за покупките и в справка-декларация, подадени в ТД на НАП – Пловдив с вх.№16004482090/12.11.2021г. за данъчен период м.10.2020г. Несвоевременното включване на издаденото от „Фронери България“ ЕООД кредитно известие в дневника за покупки на получателя, е прието, че е довело до определяне на резултат в подадената от „ЙОАНА 2013“ ЕООД справка-декларация по ЗДДС за данъчен период м.09.2020г. „ДДС за внасяне“ в по-малък размер със сумата от 166,67 лв., като нарушението е посочено да е извършено на 15.09.2020г. в град Пловдив и открито във връзка с проверка по установяване на факти и обстоятелства на дружеството, възложена с Резолю­ция №П-1600162000323-ОРП-001/05.01.2021г.   

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакува­ното НП, състав на районния съд е приел, че от една страна, по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на дружеството на вме­неното му нарушение на ЗДДС, а от друга, че наложеното му на­ка­­зание съот­ветства на осъществената от него про­тивоправна дейност, как­то и че не са налице допуснати съществени нарушения на про­цесуалните правила от админист­­­ра­­тив­нонаказващия орган. Прието е също така и че извършеното нару­ше­­ние не е маловажен случай по чл.28 ЗАНН.

Така постановеното решение е неправилно.

На първо място следва да бъде съобразено, че за да възникне задълже­нието по чл.124 ал.5 ЗДДС за включване в отчетните регистри на кредитно известие, не е достатъчно да се установи, че такова е издадено, а е необходи­мо то да е получено от данъчно задълженото лице. Разликата между получава­не и издаване е очевидна - едно кредитно известие може да е било издадено, но може да не е било изпратено или получено. Сочената за нарушена правна норма е категорична, че регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени. Тоест регистрираното лице има задължение да отрази само­то кредитно известие тогава, когато го получи, но трябва да го отрази за този данъчен период, през който същото е издадено. В този смисъл, при липсата на данни кога точно е получено процесното кредитно известие, необосновано в несъответствие със събраните доказателства както в АУАН, така и в НП е прието, че нарушението е извършено на 15.09.2020г. Както вече се посочи и по-горе, регистрираното лице има задължение да отрази кредитното известие тога­ва, когато го получи. Следователно, за да е извършено нарушението на посо­че­ната от наказващия орган дата, а именно 15.09.2020г., задълженото лице трябва да е получило кредитното известие до тази дата, но подобни дока­за­телства не са представени, нито обсъдени в АУАН и НП.

При недоказано обвинение не може да се приеме, че за наказаното лице е възникнало задължение да отрази издаденото кредитно известие именно до заявената от органа дата - 14.09.2020г., за да е налице извършено админист­ративно нарушение на дата 15.09.2020г. Допълнително колебание в тази насо­ка въвежда и отразеното в НП обстоятелство, че несвоевременното включване на издаденото от „Фронери България” ЕООД кредитно известие в дневника за покупки на получателя е довело до определяне на резултат в подадената от „ЙОАНА 2013” ЕООД справка декларация по ЗДДС за данъчен период м. 08.2020г. - „ДДС за внасяне“, в по-малък размер със сумата от 166,67 лв.

Императивните правила на чл.42 и чл.57 ЗАНН за съдържанието на АУАН и НП изисква даденото в тях описание на нарушението самостоятелно и еднозначно да сочи извършеното от наказаното лице съставомерно деяние в пълна кореспонденция с приложената санкционна норма, без да е необходимо за преценката за съставомерността съдът да установява допълнителни обстоя­телства, които не са предявени на дееца в административната фаза. Против­ното би означавало деецът да бъде поставен в положение да се брани срещу фактически и правни констатации, което не са му били предявени още в начал­ната фаза на административнонаказателното производство, каквото е изисква­нето на чл.40 във връзка с чл.42 ал.1, т.4 ЗАНН. В случая е налице непълнота в съдържанието на АУАН и НП относно съществен елемент от фактическия състав на установеното правило за поведение, която не позволява еднозначно да се потвърди датата на извършване на административното нарушение.

Допуснатият порок се явява от категорията на съществените, накърня­ващ правото на защита на наказаното лице, което е самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Независимо от гореизложеното, в конкретния случай не е спорно между стра­ните, че кредитното известие е отразено в период - м.10.2020г. по инициа­тива на наказаното лице и преди съставяне на АУАН, като в резултат на това е коригиран данъкът за внасяне. Следователно, като краен резултат в случая няма ощетяване на фиска чрез внасяне на ДДС в размер по-малък от дължи­мия, а само несвоевременно ползване на данъчен кредит, за което се дължат съответните лихви, които обезщетяват държавата. В този смисъл е и Решение на СЕС по дело С-259/12 на СЕС, съгласно което в случаи от вида на разглеж­дания, националната юрисдикция следва да съобразява обстоятелства като срока, в който нарушението е отстранено, неговата тежест, както и дали разме­ра на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, изра­зя­ващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвра­тяване избягването на данъчно облагане, което се констатирана, че не е било направено, поради което е налице самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление поради незаконосъобразност, произти­ча­ща от наличието на противоречие на чл.182 ал.1 ЗДДС с принципа на про­пор­ционалност, регламентиран в чл.5 §4 от Договора за Европейски съюз.

От изложеното следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, Районният съд е постановил валидно и допустимо, но неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което се отмени наказателното постановление.

По разноските.

С оглед изхода от спора, следва да се отмени и решението в частта на присъдените разноски. На касатора се дължат направените такива в настоящото производство, като следва да се присъдят в размера по списъка по чл. 80 ГПК, а именно 450 лв. заплатен адвокатски хонорар за касационната инстанция. 

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХ касационен състав,

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1138 от 03.06.2022г., постановено по АНД № 801/2022г. по описа на Районен съд–Пловдив, ХХIII н.с., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНО­ВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 604870-F608555/08.10.2021г., изда­дено от заместник директор на ТД на НАП - Пловдив, с което на „ЙОАНА 2013“ЕООД на основание чл.182 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нару­шение на чл.124 ал.5 ЗДДС и чл.182 ал.1 ЗДДС.  

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с адрес на призоваване гр. София, бул.“Дондуков”№ 52 да заплати на „ЙОАНА 2013“ ЕООД, със седа­лище и адрес на управление град Пловдив, ул.“Свети Климент“№16, сумата от 450/четиристотин и петдесет/ лева, разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

                              

  

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

                     

                                                        ЧЛЕНОВЕ :