Решение по дело №93/2022 на Районен съд - Раднево

М О Т И В И към РЕШЕНИЕ №43 от 17.10.2022 г. по НАХД № 93/2022г. от по
описа на РС Р.
Производството е по реда на чл. 375 и следващите от НПК. Образувано е въз основа
на внесено в РС-Р. постановление на РП-Стара Загора, ТО Р., с което се предлага
обвиняемият М.М.М да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено
административно наказание за извършено престъпление по чл. 296, ал.1 от НК, вр. чл. 26,
ал.1 от НК.
По същество представителят на РП Стара Загора, ТО Р. поддържа обвинението,
пледира обвиняемият да бъде признат за виновен и съдът да му наложи наказание глоба
около средния предвиден размер.
В последното по делото съдебно заседание, обвиняемия М. не се явява. В хода на
съдебното следствие заявява, че разбира обвинението, не се признава за виновен. Оспорва
изложените в постановлението обстоятелства и факти. Твърди, че не е извършил деянията,
за които е обвинен.
В хода на съдебните прения упълномощения защитник адв.Ченалов моли съда
подзащитния му да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Съдът след като обсъди становището на страните и прецени и анализира събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Досъдебно производство № 327 зм 71/2022 год. по описа на РУ гр.Р. е образувано на
05.04.2022 год., за това, че на 03.03.2022 г. в гр.Р., не изпълнил заповед за защита от
домашно насилие №1, издадена на 25.01.2022 г. по гр. д. №20215520100830 г. по описа на
РС гр.Р. – престъпление по чл.296, ал.1 от НК.
От събраните гласни и писмени доказателства, които прецених поотделно и в тяхната
съвкупност, намирам за установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемия М.М.М е роден на 17.01.1994 г. в гр.Р., с постоянен адрес - гр.Р.,
обл.Стара Загора, ул. „Г.М.” № 4, вх.А, ет.1, ап.4, български гражданин, със средно
образование, работи в рудник „Трояново-север“ с.Ковачево, общ.Р., неженен, не е осъждан,
ЕГН: **********.
Обвиняемият М. и св. А.С.Н имали връзка, от която имат дъщеря. През месец
септември на 2021 г. връзката им приключила и двамата са се разделили.
След раздялата им обвиняемия М. многократно преследвал св.Н., в периода от месец
септември на 2021 г. до месец декември 2021 г., като стоял пред дома й, до оградата. Когато
св.Н. се е показвала навън, обвиняемият отправял обиди, като използвал думите – „изроди”,
„боклуци”, „курва”. Т.е. срещите им протичали бурно. В резултат на това, се стигнало до
издаването на заповед за защита № 1 от 25.01.2022 г. по гр.д. № 20215520100830 по описа на
РС гр.Р..
С тази заповед съдът забранил на обвиняемия да приближава св.А.С.Н, да
приближава жилището й, в което живее в гр.Р., ул. „П.Н.“ № 5, местоработата й, местата за
социалните й контакти, и отдих, по-малко от 50 метра за срок от 9 месеца.
На 02.03.2022 г. св.Н. се обадила на обвиняемия М. и го попитала дали ще гледа
детето, защото започвала работа. Той се съгласил, като св.Н. му казала, че сутринта щяла да
му се обади.
1

На 03.03.2022 г., след проведен разговор по телефона и контакт по социалните мрежи
се стигнало до там, че обвиняемия М. отказал да вземе детето. Св. Н. решила преди да отиде
на работа да отиде до банкомат, находящ се в банка „ДСК” във филиала в гр.Р.. На
банкоматното устройство св.Н. била в 09,52 ч. По пътя за там обаче с колата си била
забелязана от обвиняемия М., който я последвал със своя автомобил и паркирал до нея в
близост до банката. Когато слезли обвиняемият се приближил до св.Н. и започнал да я пита,
защо не му давала детето, не знаел къде е детето, криела го от него и настройвал дъщеря му
срещу него. Св. Н. няколко пъти му казала да се махне и след това отишла до банкоматите,
за да си изтегли пари. С нея влязъл и обвиняемият. В момента, в който св.Н. си взела парите,
обвиняемият си тръгнал. Св.Н. забелязала, че обвиняемият ползвал автомобил –
„Фолксваген” с peг.№ СТ 0201 АР, собственост на майка му. Той попитал дали ще му даде
детето и когато тя отказала се разделили.
Св. Н. отишла на работа в магазин „СИ БИ ЕС”, в гр.Р. и около 10 ч. започнала да
подрежда стелажи. В един момент управителката на магазина й казала, че едно момче я
търси. Св. Н. отишла в търговската част на магазина, където се появил обвиняемия М. и
започнал да говори на висок тон, че св. Н. му криела детето. Стигнало се до скандал, по
време на който обвиняемия М. ритнал врата на склада в магазина. Обвиняемият бил изгонен
навън от управителката на магазина.
Около 10,45 ч. обвиняемият се върнал пак в магазина и търсил св. Н., но тя се
обадила на тел. 112 за съдействие.
На 16.03.2022 г., детето на св.Н. и обвиняемият имало рожден ден. Детето било на
ясла и към 16,00 ч. от там се обадили на св.Н., че е било с температура и трябвало да я вземе.
Н. отишла в детската градина с майка си – св. Мариана Н.. Там обаче се появил и
обвиняемият, като със св.А. Н. били един до друг. Той носел играчка на детето. Като видял
св.А.Н., обвиняемия М. започнал да говори на висок тон, да му дадяла дъщеря им София
при него, защото имала рожден ден, за да й подарял подарък. Св. А. Н. казала, че прибира
детето, защото е болна, при което обвиняемият попитал как щяла да я гледа така гримирана.
На 21.03.2022 г., в 06,53 ч. (видно от предоставеният видео запис в хода на
проверката), обвиняемият отново се е намирал пред дома на св.А.Н..
От така установеното считам, че извършените от обвиняемият М.М.М деяния,
осъществяват състава на престъпление по чл. 296, ал. 1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като за
периода от 03.03.2022 г., до 21.03.2022 год., в гр.Р., като продължавано престъпление, на три
пъти, не изпълнил заповед за защита от домашно насилие № 1, издадена на 25.01.2022 г. по
гражданско дело № 20215520100830 по описа на Районен съд гр.Р., като нарушил
наложената със заповедта забрана, да приближава А.С.Н на по-малко от 50 метра, да
приближава жилището й, в което живее в гр.Р., ул. „П.Н.“ №5, местоработата й, местата за
социалните й контакти, и отдих, за срок от 9 месеца.
По делото съдът прие като веществено доказателство: СД със видео запис от
охранителни камери, СД със аудио запис от ЕЕН 112, СД със видео запис от камера
предоставена от молителя, която отразява заснетото от камерите, за датите 03.03.2022г.,
11.04.2022г. от 21.03.2022г.
Съдът в съдебно заседание възпроизведе записа от дисковете в
присъствието на свидетелите.
Запис по първия диск :
В диска има четири файла.
1- ви диск от „Банка ДСК” от дата 03.03.2022г.
На първия файл се вижда свид.А. Н. и обвиняемия М. М..
2

В 09:52:08 ч. влиза свид.А. Н. във фоаето пред „Банка ДСК” и се отправя директно
към банкомата.
Свид.А. Н. (пояснява) - Това съм аз. А това зад мен е той.
Непосредствено зад нея влиза обвиняемия М., застава до нея от лявата й страна,
вдига си дясната ръка на не повече от 50 см. и започва да й обяснява нещо. Продължава до
стои до нея, продължава да й говори, обяснява нещо. Свид.А. Н. не се обръща, работи по
банкомата.
В 09:52:32 ч. обвиняемия М. М. тръгва да обикаля нервно из фоайето. Връща се пак
към свид.А. Н., навежда се към нея, пак и обяснява нещо.
В 09:52:40 ч. дърпа свид.А. Н..
В 09:52:45 ч. обвиняемия М. обръща свид.Н. назад.
В 09:52:49 ч. обвиняемия М. М. напуща фоайето на „Банка ДСК”. И повече не се
връща.
Съдът не счита за необходимо да прави оглед на останалите три записа на диска, тъй
като те не касаят делото.
2-ри диск - от дата 11.04.2022г.
СЪДЪТ не извърши оглед на това веществено доказателство, тъй като липсва
повдигнато обвинение за тази дата.
СЪДЪТ възпроизведе третия диск № 327000-1398/2022г. – запис от мобилен
телефон на свид.С..
3-ти диск – запис от мобилен телефон
На първия файл:
/Свидетелят С.Н.С пояснява, че това е от неговия мобилен телефон - записа пред
детската градина./
На записа няма отразена нито дата, нито час.
СВИД. С.Н.С - Аз закарах дъщерята и внучката на градината. А той седеше на
оградата на по-малко от 50 м от нас.
Вижда се обвиняемия М. до оградата на детската градина.
Камерата се доближава непосредствено до обвиняемия М..
На 00:00:06 ч. от записа:
„Нямаш 50 метра !”, му казва свидетеля С.Н.С.
В 00:00:12 ч. обвиняемия М. казва:
„Какво като нямам?, Тя сама га нарушава заповедта!” казва обвиняемия.
В 00:00:16 ч. обвиняемия М. казва на свидетеля Н.:
„И тебе няма да те има утре!” „Но нея кой ще я пази?”
В 00:00:22 ч. свидетелят Н. го пита:
„Заплашваш ли ме?”
А обвиняемия М. пита:
„Хайде, кажи какво ще стане?”
В 00:00:24 ч. обвиняемият М. се обръща към свид.Н.:
„Хайде давай, удряй ме!”
В 00:00:25 ч. се обръща към Н. с думите „Палячо” и Н. го пита:
3

„Аз ли съм палячо?”
В 00:00:35 ч. М. казва:
„Ти хххх брат!”
В 00:00:42 ч. М. казва:
„ Всеки ден ще чакам тука брат!”
В 00:00:49 ч. обвиняемият М. казва на свид.Н.:
„Изчезни бе!, Ще видиш какво ще й направя!”
В 00:00:59 ч. свид. С. пита:
„Заплашваш ли ме?, Какво ще стане?”
Обвиняемия М.М.М отговаря „Да, да”!
/Свидетеля С. пояснява, че А. е слезнала от колата да остави детето в градината./
В 00:01:24 ч. обвиняемия М. се качва в личния си автомобил. Тръгва да затваря
вратата. Свидетелят С. му бута вратата.
Съдът констатира, че никъде на целия запис не се виждат свид. А. Н. и детето,
нито може категорично да се установи какво е разстоянието между М. и Н.. Само
твърденията на Н. не са достатъчни, за да се установи приближаване на по-малко от 50
метра от страна на обвиняемия.
Свидетелят Н. и обвиняемият М. си разменят заплашителни реплики и обидни думи.
На нито едно място не се вижда свид.А. Н. с детето.
Съдът възпроизведе втория файл от запис от телефона на свид.С. от 21.03.2022г.
3-ти диск – втори файл ЗАПИС от 21.03.2022г.
В 06:54:03 ч. обвиняемият М. стои до оградата, на къщата обитавана от Н.и, където в
момента живеят А. Н. и дъщерята София.
/Свидетелите поясняват, че това е оградата на тяхната къща, непосредствено до
входната врата./
В 06:54:57 ч. обвиняемият М. казва:
„Хайде тати, ела при тати!”, „Айде, Софи!”.
Продължава да я вика.
В 06:55:09 ч. обвиняемият казва:
„А. дай ми детето бе, човек.”, „ххххх. Звънна ми да дойда да взема детето и не ми го
дава.”, „Знаеш колко е долна.”
В 06:55:09 ч. обвиняемият М. казва:
„Хайде, Софи!”, „Айде тати!”
В 06:55:10 ч. застива образа от диска и се чуват само реплики.
Свид. СТОЯН АТАНАСОВ Н. – /пояснява/ - Колата е моя. Другата е на дъщеря ми.
СЪДЪТ констатира, че има спрени на улицата лек автомобил „Мерцедес” на
свидетеля Н., лек автомобил „Пежо” на свид. А. Н. и се вижда част от лек автомобил, спрян
пред входната врата на двора, за който свидетелите поясняват, че е на обвиняемия М..
Съдът кредитира показанията на свидетелите описани по-горе относно изнесените от
тях обстоятелства. Както вече бе посочено – същите се взаимосвързани и подкрепени от
събраните писмени доказателства, като същевременно опровергават изцяло обясненията на
обвиняемия М.. Безспорно се установява според съда, както наличието на влязъл в сила
4

съдебен акт – Заповед за защита от прояви на домашно насилие, съгласно която на
обвиняемият е било забранено да приближава свидетелката Н. на по-малко от 50 метра, за
срок от девет месеца, считано от 25.01.2022г., както и да приближава на по-малко от същото
разстояние местоживеенето на свид.Н., местоработата й и местата за социалните й контакти
и отдих. Доказва се според съда от показанията на свидетелите и наличните писмени
доказателства – че М. е нарушил най-малко три пъти издадената заповед за защита от
домашно насилие.
Тези три пъти са осъществени на 03.03.2022г. пред банкомата на ДСК Р., както се
вижда от диска, приет като веществено доказателство. При направения оглед от съда
безспорно се установи, че М. е бил напълно наясно, че А. е там и точно нея е търсел.
Разговаря с нея при банкомата, като макар и без звук, от нервните му движения става ясно,
че спори с нея и че тя се опитва да го отпрати.
На същата дата 03.03.2022г. се събраха безспорни доказателства М. да е бил не само
на по-малко от 50 метра от местоработата на Н., но и бил вътре в магазин „Си Би Ес”,в град
Р., където работела в момента. Безспорно се установи присъствието му в магазина, въпреки
забраната на съда – според показанията на Н. и Нунева- управител на търговския обект.
Нунева установи по безспорен за съда начин, че М. е бил в магазина, а А. се е криела в
склада по това време. Забраната в заповедта за защита от домашно насилие гласи:
„Забранява на М.М.М… да приближава А. Н., жилището , в което живее на адрес
град Р., ул. „П.Н.” №5, местоработата й, местата за социалните й контакти и отдих, на по-
малко от 50 метра, за срок от 9 месеца.
За извършеното нарушение според прокуратурата на 16.03.2022г. съдът не споделя
мотивите на обвинителите. Не се събраха достатъчно доказателства, че М. е знаел, че А. ще
отиде да си вземе детето и в момента, в който той се намира в детската градина и тя ще бъде
там. Няма такова твърдение и от страна на свидетелката Н., че му е съобщила
предварително. Напротив: дори твърди, че той е бил учуден, че тя е в детската градина и се
наложило да му обясни, че ще го вземе тя, защото детето има температура. Това е детската
градина- т.е. нито е дома, нито местоработата, нито място за социален контакт на Н., а
детето им е имало рожден ден и той няма забрана да се доближава до детето си.
Съдът приема за безспорно доказано приближаването на А. Н. на 21.03.2022г., като
възприе освен направения оглед на предоставения запис от телефона на Н., така и
свидетелските показания на Н. и Н.. Безспорно се установи, както от вещественото
доказателство, така и от свидетелските показания нарушаването на заповедта на тази дата-
21.03.2022г. Това не се отрича и от М.. Той в обясненията си също твърди, че е отишъл да си
вземе детето. Това е била причината да е пред дома им.
Вещественото доказателство – диск, материализиращ запис от телефона на Н., който
е направен пред Детската градина, където се отглежда детето София съдът не коментира,
тъй като няма такова обвинение, а и по никакъв начин не се установи приближаването на М.
до Н. на по-малко от 50 метра. Още повече, че от този запис се установи, че и Н. с
поведението си се старае всячески да предизвика М., за да наруши заповедта.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните
по делото доказателства - показанията на свидетелите А.С.Н, Мариана Иванова Н., Стоян
Атанасов Н., Мария Тонева Нунева и вещото лице Свилен Христов Якимов, както и другите
приобщени по реда на чл. 378, ал.2 от НПК, писмени доказателства, ведно с веществените
доказателства и направения им оглед в съдебно заседание.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдително решение,
5

съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 296,
ал.1 НК, за което му е повдигнато обвинение. За да е налице съставомерност на деянието по
чл. 296, ал.1, пр.2 от НК, необходимо условие се явява да е налице издадена срещу дееца
Заповед за защита срещу домашно насилие и същата да не е изпълнена от него.
Престъплението е насочено срещу правосъдието, като същото засяга обществените
отношения, гарантиращи изпълнението на съдебните актове и издадените с тях
разпореждания.
В настоящия случай са налице Заповед за незабавна защита срещу домашно насилие
№ 4 от 10.12.2021 г., издадена въз основа на молба от А.С.Н за защита от домашно насилие,
въз основа на която е образувано г.д.№ 830/2022г. по описа на РС-Р., с която е вменено
задължение на обвиняемия М. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
А.С.Н.
Посочената заповед за незабавна защита е действала от момента на издаването и –
19.12.2021г. – до момента в който и е приключило гр.д.№ 830/2021г. по описа на РС Р. и е
издадена Заповед за защита от домашно насилие № 1/25.01.2022г. със срок на действие от
датата на издаване девет месеца – т.е. до 25.10.2022г. Обвиняемият М. е бил запознат със
съдържанието и на двете заповеди, като същото е идентично – забрана за прояви на
домашно насилие срещу А.С.Н и забрана за приближаване на по-малко от 50 метра от М. до
жилището в гр. Р., ул. „П.Н.” №5, местоработата и местата за социалните контакти и отдих
на А.С.Н.
Обвиняемия М. не е изпълнил вмененото му задължение, като след издаването на
Заповед за защита от домашно насилие № 1/25.01.2022г. нарушил същата, приближавайки
на по-малко от 50 метра мястото, където С.а работи – магазин „Си Би Ес” на 03.03.2022г. М.
е нарушил издадената заповед за защита от домашно насилие № 1/25.01.2022 г. , като на
03.03.2022г. приближил непосредствено и осъществил контакт със С.а въпреки забраната в
ДСК- до банкомата. На 21.03.2022г. обвиняемият М. се намирал отново пред дома на
свид.С.а, като отново нарушил заповедта.
При така установеното съдът приема, че М. Мирославов М. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 296, ал.1, пр.2 от НК, вр.
чл. 26, ал.1 от НК, а именно: че за периода от 03.03.2022г. до 21.03.2022год., в гр. Р., като
продължавано престъпление, на три пъти, не изпълнил заповед за защита от домашно
насилие № 1, издадена на 25.01.2022 г. по гражданско дело № 20215520100830 по описа на
Районен съд гр.Р., като нарушил наложената със заповедта забрана, да приближава А.С.Н на
по-малко от 50 метра, да приближава жилището й, в което живее в гр. Р., ул. „П.Н.” №5,
местоработата й, местата за социалните й контакти и отдих за срок от 9 месеца.
Изпълнителното деяние на престъплението е формулирано като „не изпълни”
заповедта. Законодателят е инкриминирал всяко едно поведение (действие или бездействие)
на дееца, което обективно влиза в противоречие с поведението, предписано в издадения
съдебен акт. В конкретния случай заповедта въвежда задължение на обвиняемия да не
доближава майката на детето си, както и да се въздържа от актове на домашно насилие
спрямо нея. Съгласно легалната дефиниция в чл. 2, ал.1 ЗЗДН – „домашно насилие” е всеки
акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода
и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или
са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В конкретния
случай с извършените действия от обвиняемия М. за периода 03.03.2022г. до 21.03.2022г.
безспорно не е изпълнил и двете забрани на съдебната заповед, поради което и по мнение на
6

настоящия състав, поведението му безспорно изпълва със съдържание изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 296, ал.1 НК.
От субективна страна деянието е извършено от М. с пряк умисъл, като същият
е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните
му последици и е искал настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща
съзнаване от страна на подсъдимия, че РРС е издал валидна съдебна заповед за защита от
домашно насилие, която го задължава да се въздържа от актове на домашно насилие спрямо
майка му, както и му забранява да я доближава, като същият е предвиждал, че с действията
си няма да зачете волята на съда и ще наруши заповедта, но от волева страна същият е искал
да наруши забраните.
Съдът не споделя становището на защитника на обвиняемия адв.Ченалов относно
оформило се субективно отношение и мнение, че тази заповед е реално неприложима, тъй
като свид.С.а постоянно е викала обвиняемия М., за да може да взема детето и той го е
вземал. Съдът не споделя становището на адв.Ченалов и относно това, че стоенето на
обвиняемия пред входната врата на дворното място на жилището, в което живее С.а не е
нарушаване на наложената забрана. Напротив: забраната касае дома, в който живее Н. и
забранява на М. да го доближава на повече от 50 метра. Изобщо не е необходимо Н. да е в
дома си. Такова решение е предприето от законодателя, за да се осигури едно спокойно
съществуване на заплашения от домашно насилие. Именно това е целта на издадената
заповед и на цялото производство по Закона за защита от домашно насилие.
Деянията, осъществени от обвиняемия представляват състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при еднородност на
вината и при една и съща обстановка, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото, поради което съдът намира, че е
налице продължавана престъпна дейност от страна на обвиняемия М. при условията на чл.
26 от НК . Именно поради това, въпреки наличието на няколко действия, осъществяващи
едно деяние няма пречка да се приложи разпоредбата на чл.78а НК.
Обвиняемия М. е извършил деянието при форма на вината - пряк умисъл, съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е целял тяхното настъпване. Съзнавал е, че следва да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо майката на детето си А. С.а, като е бил
предупреден и за наказателната отговорност, която носи при неизпълнение на така
издадените срещу него заповед за незабавна защита от домашно насилие и заповед за
защита от домашно насилие и въпреки това с престъпна упоритост е нарушавал актовете на
съда, без да се съобразява както със задължителната им сила, така и с възможността да бъде
ангажирана наказателна отговорност за неизпълнението на същите.
Причините и условията за извършване на деянието от обвиняемия М. са
пренебрегване на законовите разпоредби.

ПО НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл. 296, ал.1 от НК се предвижда наказание до 3 години
„лишаване от свобода” или „глоба” до 5 000.00 лв., като същото е умишлено по своя
характер. Обвиняемият М. е с чисто съдебно минало и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на гл.8, раздел ІV от НК. Макар и престъплението да е резултатно по
своя характер от него не са налице съставомерни имуществени вреди, подлежащи на
възстановяване. Предвид изложеното, съдът е длъжен да освободи деецът от наказателна
отговорност, като му наложи административно наказание „Глоба”.
Съдът намери, че наказанието на обвиняемия следва да бъде определено при превес
на отегчаващите над смекчаващите вината обстоятелства – няколкото деяния, липсата на
7

съжаление за извършеното, неосъзнаване на задължителната сила на съдебните актове,
както и несъобразяване с правото на личен живот и спокойствие на неговите близки.
Предвид това съдът му наложи наказание „глоба” над минималния предвиден от закона
размер - 3000.00 лв. При определяне на размера на глобата съдът взе предвид и размера на
доходите на М., като въпреки декларираното от него- на съда служебно е известно, че
работещите на неговата длъжност в който и да е Рудник в района получават не по-малко от
2 500лева, вземайки предвид и разпределяните им на всеки три месеца финансови бонуси.
На основание чл.53, ал.1 от НК съдът постанови вещественото доказателство: СД с
видео запис от охранителни камери, СД с аудио запис от ЕЕН 112, СД с видео запис от
камера след минаване нуждата от тях да бъдат унищожени по съответния ред.
Съдът осъди обвиняемия М.М.М, със снета самоличност да заплати по сметка на ОД
на МВР гр.Стара Загора направените в досъдебното производство разноски в размер на
135,18/ сто тридесет и пет лева и осемнадесет стотинки/лв.
Съдът осъди обвиняемия М.М.М, със снета самоличност да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Р., направените в съдебното производство
разноски в размер на 50 /петдесет/ лева.
Съдът осъди обвиняемия М.М.М, със снета самоличност да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Р., държавна такса в размер на пет лева за
всеки служебно издаден изпълнителен лист.
Така определеното наказание съдът намери, че ще има предупредително-
възпитателно въздействие върху обвиняемия и постигане на целите по чл. 36 от НК.
По изложените от фактическо и правно естество мотиви, съдът постанови решението
си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........................................

8

Номер на акта:	43
Дата:	17 октомври 2022 г. (в сила от 30 януари 2023 г.)
Съдия:	Христина Вълчанова

Дело:	20225520200093
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	26 май 2022 г.

Решение по дело №93/2022 на Районен съд - Раднево

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите