Р
Е Ш Е
Н И Е
№………..
гр.
Варна, ……………2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в публично съдебно
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
при
секретаря Виржиния Миланова, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова
административно дело № 3510 по описа за 2017 г., като за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е
по жалба на „Вини България“ АД, ЕИК ****..., със седалище и адрес на управление: с. Драгоево, ул. „Девети септември“ № 1-В, против Ревизионен акт (РА) №
Р-03000316007200-091-001/05.09.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП Варна, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт №
411/28.11.2017 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ („ОДОП“) – Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на дружеството са
установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) по
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчен период (д.п.)
м.09.2015 г. в размер на 19 977,00 лева – главница, и 425,71 лева – лихви,
и за д.п.м.10.2015 г. в размер на 50 167,00 лева – главница, и 0,00 лева –
лихви.
С жалбата се настоява, че ревизионният акт е
незаконосъобразен като издаден при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че
изводите на органите по приходите не почиват на доказателствата по преписката,
а представляват произволна интерпретация на фактите при грубо нарушение на
принципите на обективност, добросъвестност и служебно начало. Твърди се, че
неизпълнението на задължения от страна на прекия доставчик нямат отношение към
осъществените доставки. По подробно изложени в жалбата съображения се
аргументира, че е доказано преминаването на собствеността на стоката върху
доставчика „Шато Марен 93“ ЕООД, и от него на жалбоподателя, както и че са
налице разплащания между „Вини България“ АД и „Шато Марен 93“ ЕООД от една
страна, и между последния и производителите на грозде и превозвача – от друга,
поради което са налице реални доставки на стоки по издадените фактури.
Оспорващият счита за недопустимо позоваването на издаден срещу прекия му
доставчик, но невлязъл в сила, РА, тъй като същият няма връзка с подлежащите на
изследване факти. Изтъква се, че органите на приходната администрация са тълкували
превратно нормата на чл. 42 от Закона за виното и спиртните напитки (ЗВСН),
предвиждаща винопроизводителите да декларират ежегодно реколтата от грозде, с
което се цели да се проследи кой винопроизводител от коя реколта и от кой масив
е произвел виното. Позовава се на практика на Съда на Европейския съюз (Съда на
ЕС), според която правото на данъчен кредит може да бъде отказано само при
наличие на данни за участие на данъчно задълженото лице в злоупотреби (данъчни
измами или заобикаляне на данъчното законодателство). С тези аргументи се
настоява за отмяна на РА.
В пледоарията по същество, пълномощникът на
жалбоподателя поддържа жалбата по изложените в нея съображения за
незаконосъобразност на РА, като излага подробни доводи в подкрепа на
основателността на жалбата, основани на анализ фактите, които се установяват,
според оспорващия, от приобщените към административната преписка и към делото
доказателства, както и на анализ на практиката на Съда на ЕС. Отправя искане за
присъждане на сторените по делото разноски съгласно представен списък.
Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „ОДОП“
– Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, отправя искане съдът да
отхвърли жалбата като неоснователна и да присъди в полза на дирекция „ОДОП“ –
Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161 от ДОПК в
минимален размер по Наредбата за минималните размери на адвокатски
възнаграждения. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение, ако същото надвишава минималния размер
по Наредбата.
Съдът, като взе предвид доводите, изложени в жалбата,
фактите, които се установяват от доказателствата по делото, становищата на
страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена на 13.12.2017 г. (видно от входящия
й номер в дирекция „ОДОП“ – Варна – л. 3 от делото), т.е. в законоустановения
14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, считано от датата на съобщаване на
решението на Директора на Дирекция ОДОП Варна – 29.11.2017 г., според
удостоверението за извършено връчване по електронен път – л. 12 от делото.
Същата изхожда от адресата на акта, при наличие на правен интерес от обжалване,
доколкото се оспорва РА в неотменената част, поради което е допустима.
По валидността на РА:
РА е издаден от компетентен орган.
Ревизията е повторна. Първоначалното ревизионно производство е възложено със
Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03002715010110-020-001/09.12.2015 г.,
издадена от М.Ц.М. – началник сектор в ТД на НАП Варна (л. 140 от делото) и е
приключило с издаването на РА № Р-03002715010110-091-001/25.07.2016 г. (л. 36 –
л. 41 от делото), който с Решение по жалба срещу ревизионен акт №
338/13.10.2016 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП (л. 1 -
5 от адм.пр.) е отменен и преписката е върната на органа по приходите от ТД на
НАП Варна, възложил ревизията, за възлагане на нова ревизия.
Повторната ревизия е възложена от М.Ц.М.
– началник сектор в ТД на НАП Варна, със ЗВР № Р-03000316007200-020-001/19.10.2016
г. (л. 7 от адм.пр.), като за ръководител на ревизията е определена Е.С.И –
главен инспектор по приходите, а вторият член на ревизиращия екип е В.П.В.-П. –
главен инспектор по приходите. Ревизията е с обхват установяване на задължения
за ДДС за периода от 01.09.2015 г. до 31.10.2015 г. и следва да завърши в срок
до три месеца от връчването на ЗВР – 02.11.2016 г. (л. 6 от адм.пр.). Със Заповед
за изменение на ЗВР № Р-03000316007200-020-002/02.02.2017 г. (л. 9 от адм.пр.),
издадена също от М, срокът за завършване на ревизията е продължен до 02.04.2017
година. Със Заповед № Р-03000316007200-023-001/17.03.2017 г. (л. 11)
производството по извършване на ревизия е спряно, считано от 17.03.2017 г., за
срок до 17.06.2017 г., а със Заповед № Р-03000316007200-143-001/19.06.2017 г.
(л. 13) същото е възобновено, считано от 19.06.2017 г., във връзка с което е издадена
Заповед за изменение на ЗВР № Р-03000316007200-020-003/31.07.2017 г. (л. 15), с
която е изменен съставът на ревизионния екип, като за ръководител на ревизията
е определен АДП – главен инспектор по приходите. Посочените заповеди са
издадени отново от МЦМ, който е сред лицата, надлежно определени от директора
на ТД на НАП Варна да издава заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл. 112
от ДОПК и с правомощията по чл. 119, ал. 2 от ДОПК – Заповед № Д-658/12.05.2016
г. (л. 30 от делото), Заповед № Д-1249/30.06.2016 г. (л. 33 от делото) и
Заповед № 14/03.01.2017 г. (л. 32 от делото). Заедно с определения с последната
ЗИЗВР (тази от 31.07.2017 г.) ръководител на ревизията, именно органът,
възложил ревизията, е и един от издателите на РА, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК.
С Решение № Р-03000316007200-098-001/31.07.2017 г. за
изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка (л. 1884),
издадено от МЦМ, на длъжност началник сектор, на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК
разглеждането и решаването на Р-03000316007200, свързан с „Вини България“ АД, е
иззет от Е С. *** в качеството на ръководител на ревизия, и правомощията по
извършване са възложени на АДП при ТД на НАП Варна в качеството на ръководител
на ревизия. М.Ц.М. е надлежно оправомощен да издава решение за изземване на
преписка от ръководител на ревизия със Заповед № 605/28.04.2016 г., издадена от
директора на ТД на НАП Варна на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗНАП и чл. 7,
ал.3 от ДОПК (л. 29 от делото).
С Протокол за предаване на документи във връзка с
иззет за разглеждане и решаване въпрос/преписка от 31.07.2017 г. (л. 1882)
между Е.С.И и АДП е извършено предаване на документи по опис (л. 1879 – л.
1882-гръб), необходими за извършване на ревизия на „Вини България“ АД.
На л. 1883 е приложена Заповед № 3-1380/12.07.2017 г.
на Изпълнителния директор на НАП, с която, на основание чл. 105, ал. 1 във
връзка са ал. 2 от Закона за държавния служител и лична молба с вх. №
29789/30.06.2017 г., е прекратено служебното правоотношение на Е.С.И, на
длъжност: главен инспектор по приходите в ТД на НАП Варна, дирекция „Контрол“,
отдел „Ревизии“, сектор „Ревизии“, поради придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Предвид гореизложеното и с оглед Тълкувателно решение
№ 5 от 13.12.2016 г. по т.д. № 10/2016 г. на ВАС, РА, издаден с участието на
орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 от ДОПК, във вр. с
чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, не е нищожен.
От представените по делото електронни документи – ЗВР,
ЗИЗВР, РД и РА, съдът установява, че същите са подписани с квалифициран
електронен подпис (КЕП) от лицата, посочени в тях. (Съдът извърши визуализация
на документите, представени на оптичен носител по делото, като констатира
наличието на КЕП на лицата, подписали посочените електронни документи,
доставчика на услугата КЕП, както и наличието на валиден сертификат към момента
на подписването на документите, предвид удостоверението, издадено от доставчика
на услугата КЕП).
С оглед изложеното обжалваният РА е издаден от
компетентни органи и не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.
По отношение спазването на установената форма:
От посочените в РА фактически и правни основания,
стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него
публично субективно право. Съдържанието на РА е в съответствие с изискуемото,
съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК. В РА са обективирани самостоятелни мотиви,
независимо от позоваването и потвърждаването на констатациите и изводите в
ревизионния доклад. Предвид липсата на възражение срещу ревизионния доклад,
органът по приходите не е обсъждал в съответствие с чл. 120, ал. 2 от ДОПК
конкретни възражения на ревизираното лице срещу констатациите в ревизионния
доклад.
По отношение спазването на процесуалните и
материалноправните разпоредби при издаването на РА:
При извършване на ревизията са спазени
регламентираните в чл. 114, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК срокове, които според
константната практика на ВАС имат инструктивен характер и несъблюдаването им не
представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
За резултатите от ревизията, в срока по чл. 117, ал. 1
от ДОПК, е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-03000316007200-092-001/19.07.2017
г. (л. 1800 – л. 1816), връчен на ревизираното лице на 24.07.2017 г. (л. 1799).
В законоустановения срок, определен в чл. 117, ал. 5 от ДОПК, не е постъпило
възражение срещу РД, въпреки че с Уведомление №
Р-03000316002700-РУС-001/01.08.2017 г. (л. 1878) ревизиращите органи са
удължили срока за подаване на възражение и представяне на доказателства по РД
до 31.08.2017 година.
В 14-дневния срок, определен в чл. 119, ал. 2 ДОПК, е
издаден РА № Р-03000316007200-091-001/05.09.2017 г. (л. 1821 – л. 1825).
Както се посочи, РА е издаден от надлежно упълномощен
орган и определя данъчни задължения за периодите, за който е възложена
ревизията. РА, съобщен на ревизираното лице на 07.09.2017 г. (л. 1821-гръб), е
обжалван по административен ред с жалба (л. 1829 – л. 1835), подадена по пощата
на 20.09.2017 г. (л. 1826).
С Решение по жалба срещу ревизионен акт №
411/28.11.2017 г., постановено в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, Директорът на
Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП е потвърдил изцяло РА.
Не са налице съществени нарушения от
страна на органите по приходите по отношение на сроковете и процедурата по
ДОПК, във връзка с образуваното ревизионно производство, които да обосновават
отмяна на РА на самостоятелно основание.
В хода на ревизионното производство са направени
следните, относими към предмета на делото, фактически констатации:
За обективното установяване на
обстоятелствата, имащи значение за ревизията, органите по приходите са извършили
процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения РД (стр.
3 – стр. 4), неразделна част от РА, по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК.
Установено е, че основната дейност на „Вини България“
АД е производство на вина от грозде, осъществявана в собствена изба в с.
Драгоево, Община Велики Преслав, Област Шумен.
През ревизирания период дружеството е упражнило право
на данъчен кредит по 4 (четири) на брой фактури, издадени от „Шато Марен 93“
ЕООД, с предмет различни сортове грозде, както следва:
Фактура № данъчна
основа ДДС
182/12.09.2015 г. (л. 1728) 25 000,00
лева 5 000,00 лева
183/30.09.2015 г. (л. 1728-гръб) 74 885,00
лева 14 977,00
лева
184/08.10.2015 г. (л. 1721)
58 592,00 лева 11 718,40
лева
155/31.10.2015 г. (л. 1716) 192 244,00 лева 38 448,80
лева.
Извършени са насрещни проверки на „Шато Марен 93“
ЕООД, при които е представено извлечение от „Уникредит Булбанк“ АД, съгласно
което по издадените от дружеството фактури са извършени плащания от „Слънчеви
лозя ММ“ ЕООД на 12.09.2015 г. в размер на 30 000,00 лева, с основание
„авансово плащане на грозде за сметка на „Вини България“ АД (л. 1749-гръб) и на
20.10.2015 г. – 100 000,00 лева, с основание „плащане на грозде р.2015 по
фактури, плащане за сметка на „Вини България“ АД (л. 1747). Представени са
писмени обяснения, съгласно които лицата, предали и приели стоката, са посочени
в приложените копия на товарителници, а лицата извършили натоварването на
стоките в транспортното средство, са берачите на грозде. Представени са също
така копия на фактурите, справки за стоковия поток по артикули (видове грозде),
приемателни бележки за приетото/предадено количество грозде по артикули в
изкупвателния пункт на клиента. За извършения транспорт на стоките са
представени копия на фактури за извършен транспорт, издадени от „Ем Ес Про“
ЕООД, както и фактури за извършване на гроздобер от лозови масиви от доставчици
„Домейн Менада“ ЕООД и „Менада Винеярдс“ ЕООД. За извозване на берачите са
приложени фактури за извършени транспортни услуги, издадени от „Евротур“ ЕООД.
Представени са копия на граждански договори (л. 1530 – л. 1645) и оборотна
ведомост за периода 2015 г. (л. 1518 – л. 1520-гръб).
За произхода на стоките са представени фактури,
издадени от: „Сикас – 095“ ЕООД – 3 броя фактури и приемо-предавателни
протоколи; „Алекс – 9719“ ЕООД – 3 броя фактури и приемо-предавателни протоколи;
ЗП П.Я.Г – 1 брой фактура и сертификат за произход на винено грозде; ЗКПУ
„Плодородие“ – 1 брой фактура и сертификат за произход на винено грозде; „Прайм
Булгарагро“ ЕООД – 1 брой фактури и сертификат за произход на винено грозде. На
стр. 9 – 10 от РД е съставена таблица за закупената от ревизираното дружество
видове стока (сорт грозде) за периода м.09.2015 г. – м.10.2015 г. по фактури,
издадени от „Шато Марен 93“ ЕООД, в която са посочени стойност, ДДС, предмет на
доставката по сортове грозде и количество, предходен доставчик и номер на
предходната фактура (л. 1812 – л. 1812-гръб).
На производителите на грозде са извършени насрещни
проверки, при които са представени писмени обяснения и документи, от които са
установени количествата грозде, натоварени и извозени за „Вини България“ АД от
превозвач „Ем Ес Про“ ЕООД, както и рег. номера на товарните автомобили, място
на натоварване и място на доставка – с. Драгоево, както и сортовете доставено
грозде. Съгласно представените доказателства фактурите, разплащанията и
осчетоводяванията са с клиент „Шато Марен 93“ ЕООД.
При извършена насрещна проверка на превозвача „Ем Ес
Про“ ЕООД от дружеството са представени доказателства относно превоза на фактурираните
стоки – придружителни документи за превоз на винено грозде, товарителници,
пътни листове, лиценз за международен превоз на товари, трудови договори за
водачи на МПС, копия от талони на транспортни средства, собственост на „Ем Ес
Про“ ЕООД, и наети транспортни средства, както и справки за място на
натоварване и място на доставка и предаване на стоките, като доказателствата са
подробно обсъдени на стр. 14 – стр. 15 от РД.
Направени са насрещни проверки на дружествата „Домейн
Менада“ ЕООД (л. 283) и „Менада Винеярдс“ ЕООД /л. 328/, фактурирали на „Шато
Марен 93“ ЕООД доставки на услуги по бране на грозде, при които са представени писмени
обяснения, фактура, договор за услуга с опис на лозовите масиви, на които са
оказвани услугите, протокол за установяване на извършена работа, споразумение
за прихващане, присъствени форми и прочее. Констатирано е, че от посочените в
протоколите за извършени услуги лозови масиви в землищата на населените места, описани
в справките, от същите са извозени големи количества грозде с получател „Домейн
Менада“ ЕООД и други винопроизводители, освен „Вини България“ АД.
В хода на ревизията „Шато Марен 93“ ЕООД посочва (л.
1517), че за периода 01.09.2015 г. – 10.11.2015 г. са сключени 237 броя
граждански договора с физически лица за изпълнение на възложена работа – бране
на грозде за цитирания период. Договорените суми са изплатени на 30.11.2015 г.
от касата на дружеството в брой, съгласно представени РКО за всеки берач
поотделно. Приложени са копия на РКО (л. 1432 – л. 1509) и аналитична ведомост
на гр. 50, справки за начисляване на възнагражденията – хронология на сметка
421, граждански договори за бране на грозде, срещу сметка 602 – аналитична
партида за бране на грозде (л. 1515). Посочва, че брането е извършено на лозови
масиви, собственост на „Алекс 9719“ ЕООД и „Сикас 095“ ЕООД, находящи се в
землищата на селата – Гранитово, Изгрев, Кермен, Блатец, Г. Александрово,
Глушник, Драгоданово, Калояново, Зимница, Лозенец, Мелница, Николаево, Сборище,
Шивачево. Иречеково и гр. Стралджа. За декларирането на изплатените суми по
гражданските договори е подадена Справка по чл. 73 от ЗДДФЛ със закъснение с
вх. № 224471700205218/17.01.2017 г. (/л. 1645 – л. 1656) с която е деклариран
изплатен доход на 237 броя физически лица в размер на 154 761,00 лева с
удържан данък 0,00 лева.
При сравнение на представените счетоводни регистри с
представените от доставчика такива при предходни насрещни проверки е
установено, че данните от представените в хода на насрещните проверки документи
се различават от данните в публикувания ГФО в ТР за 2015 година. По ОПР (л.
1795) Разходи за персонала, в т.ч. за възнаграждения, са в размер на 0,00 лева,
Разходи за външни услуги – 1579 х.лв., при отразени в представената оборотна
ведомост за 2015 г. 4 020,00 х.лв. (л. 1519). По Баланс (л. 1797-гръб) и
Отчет за паричните потоци, паричните средства в края на 2015 г. са в размер на
352 х.лв. (л. 1793-гръб), а отразени по представената оборотна ведомост – 5 352
х. лева.
От „Евротур“ ЕООД са представени документи и писмени
обяснения относно извършен превоз на пътници (берачи на грозде) по маршрут от
гр. Стара Загора до селища с лозови масиви. Представен е договор с възложител „Шато
Марен 93“ ЕООД за превоз на пътници за цена на 1 км. по 1 лев без ДДС за период
от 01.09.2015 г. до 10.11.2015 г. по заявка от възложителя до 12.00 ч. на
предходния ден (л. 361) и справки за превоз на брой пътници и изминати
километри за м.09/2015 г. (л. 352 – л. 353) и м.10/2015 г., в които са посочени
брой превозени пътници, като не са упоменати поименно извозваните лица (л. 350 –
л. 351).
От „Калакрия“ ЕООД (с предишно наименование „Прайм
Булгарагро“ ЕООД) са представени доказателства, от които се установява, че
дружеството е собственик на лозя в землището на с. Българево, Общ. Каварна,
Обл. Добрич и е доставило 7580 кг. грозде „траминер“ с получател Винарна Вини
АД, с. Драгоево на 11.09.2015 година. (л. 183). Депозирани са и писмени
обяснения от управителя на дружеството, в които е описан начинът на уреждане
доставките на грозде. Представена е фактура
№ 287/12.09.2015 г., издадена на „Шато Марен 93“ ЕООД и извлечение от банкова
сметка *** (л. 183-гръб).
Получена е информация от Изпълнителната агенция по
лозата и виното (ИАЛВ), гр. София относно регистрацията на „Алекс – 9719“ ЕООД
и „Сикас – 095“ ЕООД като гроздо/винопроизводители и винопроизводителите, към
които са декларирали продажби на грозде. От „Алекс – 9719“ ЕООД е представена
декларация за реколтата от грозде в съответствие с член 8 от Регламент 436/20099
(л. 177-гръб), както и Справка за произведено грозде по лозарски имоти, сортове
и площ, произведено от лозя за вина без ЗНП/ЗГУ, изготвена в табличен вид, като
в последната колона от таблицата – предназначение на гроздето, са посочени
винопроизводителите, получатели на гроздето по превозни документи, в т.ч. от №
710 до № 755 „Вини България“ АД (л. 174 – л. 176-гръб). От „Сикас – 095“ ЕООД също
е представена Декларация за реколта от грозде в съответствие с член 8 от Регламент
436/2009 (л. 141), ведно със Справка за произведено грозде по лозарски имоти,
сортове и площ, произведено от лозя за вина (л. 135 – л. 141), като видно от
таблицата, в последната колона – предназначение на гроздето, са посочени
винопроизводителите, получатели на гроздето по превозни документи, в т.ч. от
пореден № 1 – № 24 и от № 948 – № 1026 е посочено „Вини България“ АД (л. 136 –
л. 141-гръб).
С оглед на установените факти и обстоятелства,
ревизиращите органи са обосновали извод, че не са осъществени действителни
продажби на грозде от „Шато Марен 93“ ЕООД на „Вини България“ АД, приемайки, че
макар да са налице известни посреднически дейности по организация на гроздобер,
товарене и транспорт на грозде от лозовите масиви на гроздопроизводителите до
винарната в с. Драгоево, стопанисвана от „Вини България“ АД, както и по
разплащането с доставчиците на грозде, то „Шато Марен 93“ ЕООД не е
оправомощено да действа от името и за сметка на дружеството получател на грозде
за вино – „Вини България“ АД; доставчикът няма назначен персонал, няма налични
ДМА, поради което не разполага с ресурси да извърши посочените доставки; собствеността
върху стоката не е преминала от производителите на грозде към „Шато Марен 93“
ЕООД, което не разполага със складове и персонал за приемане, съхранение и
предаване на гроздето на крайния получател. Органите на приходната
администрация са се позовали на писмените обяснения на управителя на „Калакрия“
ЕООД (с предишно наименование „Прайм Булгарагро“ ЕООД), от които се
установявало, че доставките на грозде се договарят директно от ревизираното
дружество, а впоследствие се издават фактури на „Шато Марен 93“ ЕООД и се
извършват плащания от последното на гроздопроизводителите. Счетено е, че
разминаванията на отчетните данни в представените регистри по счетоводни сметки
персонал, каса и разходи за външни услуги за 2015 г., както и несъответствието
им с данните в ГФО за същата година, сочат, че същите са съставени
допълнително за целите на ревизионното производство, като същото се отнася
и за декларирането с една година закъснение на оспорените при ревизията
граждански договори. Посочено е, че сделката между „Шато Марен 93“ ЕООД и „Вини
България“ АД прикрива сделките между „Вини България“ АД, в качеството му на
купувач, и дружествата гроздопроизводители – „Алекс – 9719“ ЕООД, „Сикас – 095“
ЕООД, „Прайм Булгарагро“ ЕООД, ЗКПУ „Плодородие“ и ЗП П.Я.Г, както и че по-голяма
част от доставките от „Алекс – 9719“ ЕООД и „Сикас – 095“ ЕООД са осъществени
докато същите не са регистрирани по ЗДДС – до 28.10.2015 г. (до този момент е
фактурирана по-голяма част от продаденото грозде/и издадените фактури са без
начислен ДДС). Заключено е, че всички събрани доказателства, обсъдени в
съвкупност, сочат, че „Вини България“ АД е знаело, че сделките са привидни и
целят укриване на ДДС.
Предвид гореизложеното, с оспорения РА на „Вини
България“ АД е отказано право на приспадане на данъчен кредит, на основание чл.
69, ал. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във
връзка с чл. 6, чл. 12, чл. 25, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал. 2 от ЗДДС, по
4 броя фактури, издадени от „Шато Марен 93“ ЕООД в размер на 19 977,00
лева за д.п.м.09/2015г. и в размер на 50 167,77 лева за д.п.м.10/2015
година.
При обжалването на РА по административен ред е
извършена проверка на лицата, за които от „Шато Марен 93“ ЕООД са представени
граждански договори, при която е установено, че за по-голямата част от
физическите лица са декларирани трудови договори като сезонни работници –
берачи на грозде в „Менада Винеярдс“ ЕООД от началото на м.09.2015 г. до
средата на м.11.2015 г. (л. 295 – л. 297), а други са осигурявани по трудови
правоотношения от други работодатели за периода, в който се твърди, че са наети
по граждански договори от „Шато Марен 93“ ЕООД.
Направена е разпечатка от ИМ на НАП с данните от
дневниците за покупките и продажбите на „Шато Марен 93“ ЕООД за м.09/2015г. и
м.10/2015 г., от която се установява, че дружеството пряк доставчик декларира
ДДС за внасяне по СД за ДДС за м.09/2015 г. – 156,80 лева, а за м.10/2015 г. в
размер на 60,52 лева. Според решаващия орган това се дължи на обстоятелството,
че лицето е ползвало неправомерно данъчен кредит в особено големи размери от
„Мес Комерс – 14“ ЕООД (доставчик с изразен рисков профил), в т.ч. за м.09.2015
г. в размер на 450 800,00 лева и за м.10/2015 г. в размер на
129 960,00 лева, поради което, въпреки че издава без основание множество
фактури с получатели винопроизводители, в т.ч. към „Вини България“ АД, в
резултат на неправомерно упражненото право на данъчен кредит от посочения рисков
доставчик, „Шато Марен 93“ ЕООД декларира ДДС за внасяне в бюджета в минимални
размери.
Горестоящият административен орган (Директорът на Дирекция
„ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП) е възприел изцяло фактическите установявания и
достигнатите въз основа тях изводи от органите по приходите и е потвърдил
изцяло издадения РА. Приел е, че не е спорно че „Вини България“ АД е получател
на стока – грозде, от посочените сортове в документите за превоз на винено
грозде, придружаващи всяка една доставка, като не са оспорени нито
количествата, нито транспортът, нито датите на получаване на стоката. Счел е обаче, че издателят
на процесните фактури „Шато Марен 93“ ЕООД не е действителният доставчик на
стоките, тъй като собствеността върху последните не е преминала в негово
владение, независимо, че е заведена в счетоводните му регистри. Това съждение е
аргументирано с писмените обяснения на гроздопроизводителите, в които се сочи,
че гроздето директно е натоварено от масивите и е доставено на
винопроизводителите, с подадените пред ИАЛВ декларации за реколта от грозде в
съответствие с член 8 от Регламент 436/2009, ведно със справки за произведено
грозде по лозарски имоти, сортове и площ, произведено от лозя за вина, и
предназначението на гроздето, където като получател е посочено „Вини България“
АД, с неподаването от страна на прекия доставчик „Шато Марен 93“ ЕООД на
декларация по чл. 43, ал. 1 от ЗВСН, както и с издадения срещу „Шато Марен 93“
ЕООД РА, в мотивите на който е прието, че не са налице реални продажби на
грозде от дружеството на „Вини България“ АД.
В хода на настоящото съдебно производство, по искане
на жалбоподателя е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), съгласно
чието заключение (л. 113 – л. 127 от делото) по отношение на процесните
доставки счетоводството на „Вини България“ АД е водено редовно; покупките по
издадените от „Шато Марен 93“ ЕООД фактури са осчетоводени и стоките са
заприходени; извършени са две плащания в общ размер на 130 00,00 лева от общо
задължения по фактурите в размер на 420 865,20 лева; закупените от „Вини
България“ АД стоки – винено грозде, реколта 2015 г., са използвани за
последващи облагаеми доставки, във връзка с които е начислен ДДС; в процесния
период жалбоподателят е закупувал винено грозде и от други доставчици; „Шато
Марен 93“ ЕООД е погасило задълженията си към своите доставчици на стоки и
услуги чрез плащания по банков път и чрез прихващане с насрещни задължения.
Вещото лице М.С. е посочила, че от представените счетоводни справки не може да
бъде направен извод за редовно водено счетоводство от страна на „Шато Марен 93“
ЕООД, като дружеството е упражнило право на данъчен кредит по доставките от
лицата, посочени в т. 6.1. от експертизата. Експертът е заключил, че посочените
в т. 6 от заключението земеделски производители са фактурирали на „Шато Марен
93“ ЕООД доставки с предмет продажба на винено грозде, „Ем Ес Про“ ЕООД и
„Евротур“ ЕООД са фактурирали транспортни услуги, а „Домейн Менада“ ЕООД, и
„Менада Винеярдс“ ЕООД са издатели на фактури с предмет бране на грозде, като плащанията
по фактурите са извършени по банков път и чрез прихващане на насрещни
задължения.
Събрани са гласни доказателства – разпитан е
свидетелят С.И.Т., който заявява, че през 2015 г. е работил в „Прайм
Булгарагро“ ЕООД (понастоящем „Калакрия“ ЕООД), като дружеството е продало
винено грозде „траминер“, за което е издадена фактура на името на „Шато Марен
93“ ЕООД, което е заплатило цената по нея, като сочи, че лицето, с което е
договаряно се казва Д.
Към доказателствения материал по делото са приобщени
РА и РД, издадени срещу „Ем Ес Про“ ЕООД (л. 61 – л. 78 от делото), с които на
дружеството са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО и за ДДС по
ЗДДС.
По искане на страните съдът е приел и писмени
доказателства, несъдържащи се в административната преписка, в т.ч. РА и РД,
издадени срещу „Ем Ес Про“ ЕООД (л. 61 – л. 78 от делото), с които на
дружеството са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО и за ДДС по
ЗДДС.
Преценката на събраните в хода на съдебното производство
доказателства ще бъде направена във връзка с обсъждането на отделните факти по
доставките, твърдени от страните по делото.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице
основания за отмяна на оспорения акт, предвид следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.
1, т. 1 от ЗДДС, данъчният кредит се определя като сумата на данъка,
която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от
него стоки или услуги по облагаема доставка. Съгласно ал. 2 на същата
разпоредба, правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато
подлежащият на приспадане данък стане изискуем, т.е. на датата на възникване на
данъчното събитие по чл. 25, ал. 2
и ал. 3 от ЗДДС,
в който момент възниква и задължението на доставчика да начисли дължимия ДДС.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 2
и ал. 3 от ЗДДС
сочи, че данъчното събитие по смисъла на ЗДДС възниква на датата, на която
собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, както и в
специфичните случаи, описани в чл. 25, ал. 3
от ЗДДС. Следователно извършването на доставка по смисъла на чл. 6
и чл. 9 от ЗДДС
е абсолютна предпоставка за възникването и упражняването на правото на данъчен
кредит, като съобразно разпоредбата на чл. 9 от ЗДДС,
доставка на услуга е всяко извършване на услуга, т.е. за да се приеме, че за
получателя е възникнало правото на данъчен кредит, следва на първо място да се
установи безспорно, че фактурираните услуги са реално извършени.
Пораждането на право на приспадане на данъчен кредит
за получателя на доставката е функция на реално осъществена облагаема доставка,
т.е. правилно ответникът приема, че не е достатъчно формалното, макар и
надлежно издаване на данъчни фактури. При липса на реално осъществена доставка
на услуга не е налице условието по чл. 68 от ЗДДС, определящо данъчният кредит като сума, която регистрираното
лице има право да приспадне и респективно не възниква и право на данъчен кредит
за получател на такава доставка, която съществува само документално, но не е
реална. Съгласно чл. 70, ал. 5
от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е
начислен неправомерно. Относно
предпоставките за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит следва да се
съобрази, че законът не съдържа легална дефиниция на понятието „неправомерно
начислен данък“. Общото правно тълкуване в най-широк смисъл е, че неправомерно
е това начисляване на данък, което е извършено в нарушение на закона.
Законовите изисквания за начисляване са посочени в чл. 86, ал. 1
от ЗДДС. Комплексният анализ на предпоставките за упражняване
правото на приспадане на данъчен кредит, посочени по-горе, и основанието за
отказ на такова право по чл. 70, ал. 5
от ЗДДС сочат, че неправомерното начисляване трябва да е свързано
само с пряката доставка, по която се упражнява правото на данъчен кредит.
Конкретно по отношение на процесните по делото
доставки, съдът съобрази и прие следното:
По делото не се спори, че „Вини България“ АД е получател
на стока – грозде, от посочените сортове в документите за превоз на винено
грозде, придружаващи всяка една доставка, като не са оспорени нито
количествата, нито транспортът, нито датите на получаване на стоката.
Спорът между страните е концентриран върху въпроса кой
е действителният доставчик на полученото от „Вини България“ АД количество
грозде, като твърдението на приходните органи е, че това не е издателят на
процесните фактури – „Шато Марен 93“ ЕООД, а производителите на грозде.
За да откажат правото на данъчен кредит по конкретните
доставки, органите на приходната администрация са приели, че същите фиктивно са
фактурирани от името на „Шато Марен 93“ ЕООД, с което се цели неправомерно
упражняване на право на данъчен кредит от страна на жалбоподателя. Този извод е
обоснован с това, че не са налице данни за оправомощаване на „Шато Марен 93“
ЕООД да действа от името и за сметка на „Вини България“ АД, който се явява
получател на грозде за вино; с липсата на назначен персонал и налични ДМА, т.е.
на ресурси за извършване на доставките; с непреминаване на собствеността върху
стоката от производителите на грозде към „Шато Марен 93“ ЕООД, което не
разполага със складове и персонал за приемане, съхранение и предаване на
гроздето на крайния получател; с писмените обяснения на гроздопроизводителите и
подадените от последните справки за произведено грозде по лозарски имоти,
сортове и площ, произведено от лозя за вина, и предназначението на гроздето; с
неподаването от страна на прекия доставчик „Шато Марен 93“ ЕООД на декларация
по чл. 43, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗВСН; с издадения срещу „Шато Марен 93“
ЕООД РА; с късното деклариране на изплатените възнаграждения по гражданските
договори за бране на грозде, както и с липсата на регистрация по ЗДДС на
гроздопроизводителите.
В конкретния случай между страните не се спори и се
установява от представените доказателства, в това число и приетото заключение
по назначената ССЕ, че процесните фактури са коректно осчетоводени от
жалбоподателя, чието счетоводство е редовно водено. Следва да се има предвид
това, че само счетоводното отразяване на операциите не е достатъчно условие
съответната доставка на стока да бъде призната за реално осъществена.
Предмет на издадените от „Шато Марен 93“ ЕООД фактури
са различни сортове и количества грозде, т.е. родово определени вещи. Съгласно
чл. 24, изречение второ от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) при
договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род,
собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на
страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. В случая не са налице
данни за постигане на съгласие между страните по сделките за предварително
определяне на конкретните количества грозде, поради което отделянето им от рода
се осъществява чрез тяхното предаване.
От наличната по делото доказателствена съвкупност се
установява предаването на стоката от прекия доставчик на ревизираното лице,
респ. реалността на процесните доставки.
На първо място, противно на твърдението на приходните
органи, от доказателствата по делото се установява, че доставчикът е разполагал
с фактурираните количества грозде. Стоката е закупена от производителите на
грозде „Сикас – 095“ ЕООД, „Алекс – 9719“ ЕООД, ЗП П.Я.Г, ЗКПУ „Плодородие“ и
„Прайм Булгарагро“ ЕООД (понастоящем „Калакрия“ ЕООД), за което по делото са
събрани допустими, необходими и относими доказателства. Прекият доставчик „Шато
Марен 93“ ЕООД е представил фактури, издадени от посочените гроздопроизводители,
като видът и количеството на фактурираното грозде съвпада с тези, посочени в представените
приемо-предавателни протоколи за приетото/предадено количество грозде по
артикули. В последните изрично са посочени и рег. номер на превозното средство
и имената на шофьора, извършил превоза. Идентични по съдържание документи са
представени и от производителите на грозде при извършените им насрещни
проверки, от които се установяват количествата грозде, натоварени и извозени от
превозвач „Ем Ес Про“ ЕООД, както и рег. номера на товарните автомобили, с
които е осъществен превозът на стоките. Разплащанията и осчетоводяванията по
издадените от гроздопроизводителите фактури са с клиент „Шато Марен 93“ ЕООД,
което представлява допълнителен аргумент, че именно това дружество е закупило
стоката директно от производителите. Следователно прекият доставчик е имал
обективната възможност да се разпореди с процесното количество грозде в полза
на дружеството-жалбоподател, тъй като преди това е придобил собствеността върху
него.
Горният извод не се разколебава от посоченото в
издадените товарителници и документи, придружаващи превоза, място на доставка –
с. Драгоево, където се намира базата на жалбоподателя. Няма пречка да се
уговори транспортирането на стоката да се извърши директно до клиент на
купувача. В случая прекият доставчик „Шато Марен 93“ ЕООД, закупувайки гроздето
от съответните производители на винено грозде, веднага се е разпоредил с него в
полза на „Вини България“ АД, за което свидетелстват именно представените
транспортни документи. Представените от превозвача „Ем Ес Про“ ЕООД
доказателства относно превоза на фактурираните стоки – придружителни документи
за превоз на винено грозде, товарителници, пътни листове, лиценз за
международен превоз на товари, трудови договори за водачи на МПС, копия от талони
на транспортни средства, собственост на „Ем Ес Про“ ЕООД, и наети транспортни
средства, както и справки за място на натоварване и място на доставка и
предаване на стоките, също сочат за извършен транспорт на грозде от населените
места, където се намират лозовите масиви на винопроизводителите, до базата на
жалбоподателя в с. Драгоево. Анализът на представените от транспортното
дружество документи показва, че посочените в приемо-предавателни протоколи за
приетото/предадено количество грозде по артикули и в придружителните документи
за превоз на винено грозде автомобили са собственост на превозвача, за който се
твърди, че е осъществил транспорта на стоките по процесните доставки, или са
наети от него. Въпреки че в придружителния документ за превоз на винено грозде,
съставен на основание чл. 116, ал. 1, т. 1 от ЗВСН, като изпращач е посочен
съответният производител на грозде, а получател е „Вини България“ АД, това не
променя извода, че стоката преди това е преминала в собственост на „Шато Марен
93“ ЕООД, който я доставя на ревизирания данъчен субект посредством извършения
от „Ем Ес Про“ ЕООД транспорт. Това е видно, както от обсъдените по-горе
документи за отделянето на стоката от рода и предаването й на прекия доставчик
на „Вини България“ АД, така и от издадените от транспортното дружество фактури
и извършените от „Шато Марен 93“ ЕООД плащания по тях, което не се оспорва от
ответния административен орган. Идентични констатации са направени и в
заключението на вещото лице по назначената от съда ССЕ.
За разполагаемостта на издателя на спорните фактури с
процесните количества винено грозде свидетелстват и представените фактури и
договори за извършване на услуга гроздобер от лозови масиви с доставчици
„Домейн Менада“ ЕООД и „Менада Винеярдс“ ЕООД и получател „Шато Марен 93“ ЕООД,
както и фактури за извършени транспортни услуги, издадени от „Евротур“ ЕООД,
т.е. за извозване на берачите до лозовите масиви на производителите на грозде. Освен
сключените договори с „Домейн Менада“ ЕООД и „Менада Винеярдс“ ЕООД прекият доставчик
е ангажирал и физически лица, които да извършат гроздобера, за което в хода на
ревизията са представени копия на граждански договори и оборотна ведомост за
периода 2015 г. и разходни касови ордери, от които е видно изплащането на
възнаграждения по тях. Без отношение към процесния правен спор е изтъкнатото от
приходните органи неподаване в срок на справката, с която са декларирани
изплатените възнаграждения, доколкото същото е предпоставка за евентуалното ангажиране
на административнонаказателната отговорност на дружеството-пряк доставчик, но е
извън обхвата на съдебната проверка, касаеща реалността на фактурираните
доставки.
От изложеното се налага извод, че собствеността върху
стоката е преминала от производителите на грозде в патримониума на „Шато Марен
93“ ЕООД, поради което прекият доставчик е разполагал със стоката за извършване
на доставките към „Вини България“ АД по процесните фактури. В този смисъл изводите на органите на приходната
администрация за фиктивно фактурирани доставки от името на „Шато Марен 93“
ЕООД, целящи неправомерно упражняване на право на данъчен кредит от страна на
жалбоподателя, се явяват необосновани от събраните по делото доказателства.
От горното следва да се заключи, че са налице
доказателства (стокови разписки, приемно-предавателни протоколи, товарителници,
пътни листове) за индивидуализацията на стоките, установено е отделянето им от
рода и прехвърляне на правото на собственост върху тях, респективно
настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. Вярно е, че се
касае за частни документи, без обвързваща съда материална доказателствена сила,
но е видно, че документите са били депозирани още по време на ревизията и
очевидно не са съставени за нуждите на съдебното обжалване на РА. Частните
документи не са оспорени от ответната страна по съответния ред, същите,
обсъдени поотделно и в съвкупност с останалите доказателства по делото –
представените от превозвача, от предходните доставчици и от лицата, извършили
брането и товаренето на стоката, писмени обяснения и документи – фактури за
извършени транспортни услуги, придружителни документи за превоз на винено
грозде, трудови договори за водачи на МПС, копия от талони на транспортни
средства, справки за място на натоварване и място на доставка и предаване на
стоките, фактури за извършване на услуга гроздобер от лозови масиви, трябва да
бъдат кредитирани.
По делото са налице данни
както за прехвърлянето на правото собственост върху стоките, така и за
последващата им реализация. Според заключението по ССЕ закупените от „Вини
България“ АД стоки – винено грозде, реколта 2015 г., са използвани за
последващи облагаеми доставки, във връзка с които е начислен ДДС при
последващата им продажба на трети лица. Вещото лице С. е посочила, че от
закупеното грозде е произведено вино – бяло и червено, като в табличен вид на
стр. 5 – стр. 6 от заключението (л. 117 – л. 118 от делото) е анализиран целият
стоков поток на ревизираното лице и получената продукция. От изложеното следва,
че в случая е изпълнено условието на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС стоките да се
използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки. Следователно, в конкретния случай е доказана
последващата реализация на стоките, а съгласно т.33 от Решение от 6 декември
2012 година на Съда на ЕС по дело C-285/11, „Боник“ ЕООД, правото на приспадане
по принцип не може да се откаже, ако се установи, че доставките са реално
осъществени и предметът им е използван впоследствие в извършваната от данъчно
задълженото лице облагаема дейност.
Последващата реализация на
стоките представлява още едно косвено доказателство, което, анализирано в
съвкупност с останалия, наличен по делото, доказателствен материал, аргументира
извод за реалност на доставките по процесните фактури.
Доказано е и извършването
на частично плащане по банков път по издадените фактури. За това свидетелства
представеното извлечение от „Уникредит Булбанк“ АД, според което са извършени
две плащания, съответно на 12.09.2015 г. в размер на 30 000,00 лева и на
20.10.2015 г. в размер на 100 000,00 лева. Плащането на цената по спорните
фактури не е елемент от фактическия състав, обуславящ правото на приспадане на
данъчен кредит, но наличието на такова представлява, допълнителна индиция, че
процесните доставки действително са извършени, тъй като същото се явява лишено
от икономическа логика при твърдение за липса на реални доставки (в същия
смисъл Решение № 6310 от 13.05.2014 г. по адм. дело № 12619/2013 г. на ВАС).
Незаплащането на част от цената по фактурите е в резултат на упражнено от
жалбоподателя право на задържане за обезщетение на евентуално претърпени вреди
по повод поведението на прекия му доставчик „Шато Марен 93“ ЕООД в хода на
проведените срещу „Вини
България“ АД ревизионни производства, като това твърдение е напълно логично и
обосновано от представените по делото доказателства.
В противоречие със събраните по делото доказателства и
с относимите правни разпоредби е очакването на приходните органи за наличие на
данни за оправомощаване на „Шато Марен 93“ ЕООД да действа от името и за сметка
на „Вини България“ АД при договарянето на доставките от производителите на
грозде. Представителството е правен институт, при който едно лице представлява
друго по силата на закона или по волята на представлявания, като последиците от
правните действия, които представителят извършва, възникват директно в правната
сфера на представлявания (арг. от чл. 36 от ЗЗД). По делото липсват данни и
твърдения за това, че „Шато Марен 93“ ЕООД е действало като пълномощник на ревизираното
лице при закупуването на винено грозде. Напротив, както в хода на ревизионното
производство, така и пред настоящата съдебна инстанция, „Вини България“ АД
поддържа, че процесните количества винено грозде са му доставени от „Шато Марен
93“ ЕООД, което дружество е придобило същите от посочените в РД и РА гроздопроизводители,
които обстоятелства се доказаха по категоричен начин от събраните
доказателства.
Доколкото прекият доставчик на жалбоподателя е
търговец – прекупвач, а не е производител на грозде, и се твърди, че след
закупуването на стоката, същата не е съхранявана, а е транспортирана,
посредством нает от него превозвач, директно до базата на неговия получател (ревизираното
лице), неотносимо към настоящия казус е изследването на наличието, респ.
липсата на кадровата, техническата и материалната му обезпеченост. Освен това,
въпреки че няма назначен персонал и налични дълготрайни материални активи, в
хода на ревизията са събрани доказателства за сключване на договори с две
търговски дружества за извършване на услуга бране на грозде и за наемането на
физически лица по граждански договори от страна на „Шато Марен 93“ ЕООД, както
и за наети транспортни фирми за извозване на работниците до съответните лозови
масиви и впоследствие на продукцията до с. Драгоево, където се намира
производствената база на получателя по процесните доставки – „Вини България“
АД. Съгласно дадените в хода на ревизията писмени обяснения от прекия
доставчик, именно берачите на грозде са лицата, извършили натоварването на
стоките в транспортното средство. С оглед горното, несъответни на доказателствата
по делото и на установените факти са констатациите на приходните органи за липсата
на необходимите ресурси за извършване на оспорените доставки. В този контекст следва
да бъде отбелязано и, че по аргумент от решението на Съда на ЕС по дело С-18/13
(Макс Пен) и от решението на СЕС по дело С-324/11, сама по себе си липсата на
ресурсната обезпеченост (както и на материално-техническа такава) на доставчика
с необходимия персонал за извършване на услугата не може да бъде самостоятелно
основание за отказ за приспадане на данъчен кредит.
Неправилно органите на приходната администрация се
позовават на показанията на управителя на „Калакрия“ ЕООД (с предишно
наименование „Прайм Булгарагро“ ЕООД), според които на 10.09.2015 г. по
телефона с агронома на дружеството-гроздопроизводител се е свързал представител
на „Вини“ АД с интерес да закупи грозде, сорт „траминер“, като е договорено на
следващия ден да изпрати превоз на лозовия масив в с. Българево и на 11.09.2015
г. е пристигнал камион с два тарапана, марка „Щаер“ 1318 с peг. № С 0685 ХХ с
водач В.П, който е натоварен с „траминер“ от работници на „Калакрия“ ЕООД,
претеглен съгласно кантарна бележка № 35601 (л. 186-гръб), и са издадени
съответните превозни документи (л. 183). В частта, в която се сочи, че през м.
септември 2015 г. е проведен телефонен разговор между агронома на „Прайм
Булгарагро“ ЕООД (понастоящем „Калакрия“ ЕООД) и представител на „Вини“ АД по
повод закупуване на винено грозде, сорт „траминер“, обясненията са опосредени
от разказа на трето лице – агронома на дружеството, т.е. представляващият
търговеца – производител на грозде, не е бил пряк очевидец на проведената вербална комуникация, поради което съдът
не ги кредитира с доверие. Освен това лицето сочи, че е договаряно с
представител на „Вини“ АД, а фирмата на ревизираното лице е „Вини България“ АД.
На следващо място, пояснителните
сведения на управителя на „Калакрия“ ЕООД (с предишно наименование „Прайм
Булгарагро“ ЕООД) противоречат на събраните в хода на производството по съдебно
обжалване на РА гласни доказателства (показанията на свид. Т., работил като
агроном в дружеството през процесния период), според които „Прайм Булгарагро“
ЕООД (понастоящем „Калакрия“ ЕООД) е продало винено грозде „траминер“ на „Шато
Марен 93“ ЕООД, за което са издадени фактури, цената по които е заплатена
изцяло. Независимо, че в показанията си свидетелят заявява, че е договарял с
лице на име Д, с което го е свързал представител на Винпром Карнобат, същият не
може да свърже категорично това лице с ревизирания данъчен субект. Дадените от
агронома на „Калакрия“ ЕООД (с предишно наименование „Прайм Булгарагро“ ЕООД)
свидетелски показания не противоречат, а напротив – кореспондират с посоченото
в писмените обяснения на останалите производители на грозде, явяващи се
предходни доставчици на процесната стока, че са извършили продажби на винено
грозде към „Шато Марен 93“ ЕООД, за което са издадени фактури и са извършени плащания
по тях.
Данъчните органи са интерпретирали по несъответен на приложимите
материалноправни разпоредби и на установените по делото факти и обстоятелства
начин подадените от гроздопроизводителите декларации за реколтата от грозде в
съответствие с член 8 от Регламент 436/2009 и приложените към тях справки за
произведено грозде по лозарски имоти, сортове и площ, произведено от лозя за
вина без ЗНП/ЗГУ. Според чл. 42 от ЗВСН ежегодно в срок до 15 януари
производителите на винено грозде подават пред териториалното звено на ИАЛВ
декларация за реколтата от грозде за текущата винарска година. Анализът на
приложените към ревизионната преписка декларации показва, че същите имат за цел
да се декларира предназначението на произведената продукция, за което към тях
са приложени справки за произведено грозде по лозарски имоти, сортове и площ,
произведено от лозя за вина без ЗНП/ЗГУ. Въведеното изискване осигурява
проследимост на това кой винопроизводител от коя реколта грозде и от кой масив
е произвел виното. Именно в изпълнение на задължението да укажат
предназначението на произведеното от тях винено грозде гроздопроизводителите са
посочили в справката, че гроздето е предназначено за „Вини България“ АД.
Декларирането на предназначението на гроздето с посочване на крайния му
получател, не е равнозначно на покупко-продажба на същото, респ. на осъществена
доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.
Отдаденото правно значение от страна на данъчните
служители на липсата на регистрация по ЗДДС на гроздопроизводителите е
неотносимо за настоящия случай, доколкото жалбоподателят не е закупувал стоката
директно от производителите, а доставчик по процесните фактури е „Шато Марен 93“ ЕООД, за което няма спор, че
е регистрирано по ЗДДС лице.
Неправилно органите по приходите са обосновали липсата
на реална доставка от посочения във фактурите издател с неподаването от страна
на прекия доставчик „Шато Марен 93“ ЕООД на декларация по чл. 43, ал. 1 във
връзка с ал. 2 от ЗВСН. Действително цитираните разпоредби на специалния
материален закон задължават търгуващите с винено грозде и/или гроздова мъст
лица (каквото е „Шато Марен 93“ ЕООД) да подават ежегодно в срок до 15 януари
пред териториалното звено на ИАЛВ декларация за преработка и/или търговия, като
неизпълнението на това задължение е скрепено единствено с ангажирането на
административнонаказателната отговорност на нарушителите (арг. от чл. 206 от
ЗВСН), но само по себе не е предпоставка за отказ на правото на приспадане на
данъчен кредит, упражнено от последващ получател на гроздето. Както правилно е
заключил ответният административен орган, този факт не обосновава самостоятелно
извод за липса на доставки по издадените от „Шато Марен 93“ ЕООД фактури, а е
от значение единствено при общата преценка за извършването на доставките.
Обсъден в съвкупност останалите, събрани по делото, доказателства, същият не
налага различни от горните изводи за действително осъществени доставки на
винено грозде от „Шато Марен 93“ ЕООД към „Вини България“ АД.
Основателно е оплакването в жалбата, касаещо
позоваването от страна на органите по приходите на издаден ревизионен акт срещу
прекия доставчик „Шато Марен 93“ ЕООД, обхващащ данъчните периоди, в които са
издадени процесните фактури с получател „Вини България“ АД. Това съображение,
изтъкнато от ревизиращите органи, не може да се приеме като основание за
непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит. Ревизионният акт по
своята правна същност представлява един индивидуален административен акт.
Съгласно АПК с индивидуалния административен акт се създават права или
задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на
отделни граждани или организации, т.е. неговото действие е ограничено само до
страните в административното производството по издаването на акта, и
по-конкретно до точно определен/и с него адресат/и. Страни в производството по
издаване на ревизионния акт на доставчика на процесните стоки (винено грозде)
са НАП, в лицето на съответните органи по приходите, и „Шато Марен 93“ ЕООД,
което се явява адресат на този ревизионен акт. В този смисъл констатациите и
крайният резултат от извършената ревизия на посочения търговец нямат обвързваща
сила по отношение на трети лица, включително и относно жалбоподателя в
настоящото съдебно производство. Влизането в сила на ревизионния акт (каквото
не се доказа категорично по настоящото дело) не обуславя извод, че направените
в него констатации ползват автоматично органите по приходите, извършили
настоящата ревизия и издали процесния ревизионен акт, и ги освобождава от
задължението да ги докажат по надлежния ред. Това е така, тъй като в настоящото
производство съдът е длъжен да се съобрази с влезлите в законна сила решения и
присъди на съдилищата, но не и с влезлите в сила индивидуални административни
актове, какъвто безспорно представлява ревизионният акт, издаден срещу „Шато
Марен 93“ ЕООД. Оттук следва, че констатациите и правните изводи в последния
следва, съгласно общия принцип за разпределяне на доказателствената тежест в
процеса, да бъдат доказани от страната, която се позовава на тях – в случая
ответника в настоящото производство. Подобно доказване не е извършено от страна
на органите на приходната администрация, а напротив, събраният по делото
доказателствен материал сочи на извод в точно обратния смисъл – за наличие на
реалност на извършените доставки на винено грозде по процесните фактури.
В обобщение следва да бъде отбелязано, че фактите, на
които се позовава данъчната администрация, които не са свързани конкретно с
процесните доставки, а с обстоятелства като неподаване от страна на прекия
доставчик на декларация по чл. 43, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗВСН, неподаването
от прекия доставчик в срок на информация за наетите лица, ревизиите на
доставчика и липсата на регистрация на предходните доставчиците по ЗДДС, са
обстоятелства, които не са относими към обективните данни, които Съдът на ЕС
изисква, за да се приеме, че оспорващият е знаел или е трябвало да знае, че
сделката, с която обосновава правото си на данъчен кредит, е част от данъчна
измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по
веригата на доставки. С решението си по съединени дела С-80/11 и С-142/11 Съда
на ЕС приема, че не следва да се отказва да се признае право на данъчен кредит,
поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на
фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има
качеството на данъчно задължено лице, разполагал е със стоките, предмет на
доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за
деклариране и внасяне на ДДС, или поради това, че въпросното данъчно задължено
лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно
съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените
в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на
правото на приспадане и данъчнозадълженото лице не разполага с данни за
евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател.
След като е безспорно установено, че фактурираните
количества винено грозде са налични в патримониума на жалбоподателя, при
твърдения, че същите не са доставени от посочения във фактурите доставчик, а от
друго лице, в тежест на органите на приходната администрация е да докажат кой е
доставчик на стоката, респ. наличието на данъчна измама и участието на
ревизираното лице в нея – аргумент от посоченото Решение от 21 юни 2012 година на Съда на ЕС по
съединени дела С-80/11 и С-142/11, Mahageben и David, и Решение от 06 декември
2012 г. на Съда ЕС по дело С-285/11, в които е прието, че при реалност
на доставката, т.е. при наличието на получена стока (какъвто е разглежданият
случай), отказ да се признае право на данъчен кредит, може да се направи
единствено, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е
упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба, каквито данни по настоящото дело
липсват. В случая доказателства, сочещи на данъчна измама с участието на
ревизираното лице, не са ангажирани от ответника по делото. При това положение,
съобразно цитираната задължителна практика на Съда на ЕС, е недопустимо да се
откаже правото на данъчен кредит, което по същество е сторено с обжалвания РА.
Със същия правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС – поради липса на достатъчно доказателства за реалност на доставките, но
не и защото ревизираното лице участва в система с данъчни измами. В конкретния
случай от представените писмени доказателства, както и от заключението по ССЕ,
се констатира издаването на фактурите, съответствие на количеството на стоките
по тях и съпътстващите ги документи, осчетоводяването им при жалбоподателя,
осъществено частично плащане по тях, транспортирането на стоката за сметка на
прекия доставчик чрез фирма-превозвач директно от съответните
гроздопроизводители до базата на жалбоподателя, както и последващото
реализиране на стоката, т.е. налице са реално осъществени доставки по
процесните фактури и то именно от посоченото като техен издател лице – „Шато
Марен 93“ ЕООД.
По изложените съображения и при наличие на пряко
доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по
фактурите, по които ревизираното лице е декларирало право на данъчен кредит, не
е налице законово основание да му бъде отказано това право. В случая са
представени достатъчно доказателства в подкрепа на тезата на оспорващото
дружество за правомерно упражняване на право на приспадане на данъчен кредит.
Достигайки до противоположен извод, органите по приходите са издали
незаконосъобразен ревизионен акт, който следва се отмени.
При
този изход на правния спор претенцията на ответника за присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. С оглед направеното
своевременно искане и на основание чл. 161, ал. 1, изречение първо от ДОПК на
жалбоподателя следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ размер
на 4 709,00 лева, представляващи държавна такса в размер на 50,00 лева, заплатен депозит за
вещо лице в размер на 450,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 4 209,00
лева, които ответната страна следва да бъде осъдена да му заплати. Като съобрази
материалния интерес (70 569,91 лева), върху който изчисленият съгласно чл. 8,
ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минимален размер на адвокатския хонорар е 2 647,10
лева, фактическата и правна сложност по конкретното дело, както и броя на
проведените открити съдебни заседания (седем), съдът намира релевираното от
процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за неоснователно. Заплатеното от „Вини България“ АД адвокатско възнаграждение в размер на 4 209,00
лева изглежда справедливо с оглед извършените от упълномощения адвокат процесуални
действия по делото (подаване на жалба, депозиране на писмени молби, формиране
на искане за назначаване на експертиза, осъществено процесуално
представителство по четири от проведените общо седем на брой открити съдебни
заседания) и при доказаност, че същото е заплатено от жалбоподателя (л. 163 –
л. 165 от делото), поради което се дължи неговото възмездяване.
Така мотивиран и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-03000316007200-091-001/05.09.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП Варна, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт №
411/28.11.2017 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на „Вини България“ АД, ЕИК
****..., със седалище и адрес на управление: с. Драгоево, ул. „Девети септември“ № 1-В са установени допълнителни
задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.09.2015 г. в размер на 19 977,00 лева –
главница, и 425,71 лева – лихви, и за д.п.м.10.2015 г. в размер на
50 167,00 лева – главница, и 0,00 лева – лихви.
ОСЪЖДА дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП, да заплати в полза на „Вини
България“ АД, ЕИК ****..., със седалище и адрес на управление: с. Драгоево, ул. „Девети септември“ № 1-В, сумата в размер на 4 709,00 (четири хиляди седемстотин и девет)
лева, представляваща направените по делото разноски за държавна такса и за
възнаграждения на вещо лице и на адвокат.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България по реда на АПК, в 14-дневен срок от деня на съобщението за
постановяването му.
СЪДИЯ: