Решение по дело №9935/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 02.12.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на четиринадесети септември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                         Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Юлиана Шулева разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 9 935 по описа за 2016 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД да заплати следните суми на:

1. М.В.К. - 16 500,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 19.12.2015 г. на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм) плюс законната лихва от 19.12.2015 г. до окончателното изплащане;

2. на адвокат Н.Д. – 795,81 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

3. на СГС – 660,00 лева държавна такса; 142,79 лева възнаграждение за вещи лица на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. М.К. е с съдебен адрес – адвокат Н.Д.,***, а ЗД „Б.И.“ АД е с адрес ***] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм) на М.К. срещу ЗД „Б.И.” АД за разликата над 16 500,00 лева до пълния предявен размер от 52 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА М.К. да заплати на ЗД „Б.И.” АД 34,14 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] ОСЪЖДА Б.М.Р. да заплати на ЗД „Б.И.“ АД следните суми:

-                16 500,00 лева на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от КЗ (отм) плюс законната лихва от датата, на която ЗД „Б.И.“ АД изплати тази сума на М.К.. Искът е предявен за 30 000,00 лева, като част от 52 000,00 лева;

-                330,00 лева разноски по обратния иск на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Б.Р. е с адрес ***. Съдът ще издаде изпълнителен лист в полза на ЗД „Б.И.“ АД само след като той представи доказателство, удостоверяващо изплащането на 16 500,00 лева обезщетение на М.К..

 

[5] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 274, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от КЗ (отм) на ЗД „Б.И.“ АД срещу Б.Р. за разликата над 16 500,00 лева до предявения размер от 30 000,00 лева.

 

[6] Решението е постановено при участието на Б.Р. - трето лице помагач на ответника и ответник по обратния иск.

 

[7] Ако ответникът по основния иск или ответникът по обратния иск обжалват изцяло решението, с въззивната си жалба всеки от тях следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 330,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалват частично решението, те следва да представят доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса.

 

         МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа И.танция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

        

[8] В искова молба от 10.08.2016 М.К. заявява, че е пострадала от ПТП, настъпило на 19.12.2015 г. в с. Гложене, причинено от Б.Р.. Вследствие на ПТП ищцата е получила счупване в лявата глезена става, от което е имала болки и страдания, които тя оценява на 52 000,00 лева.

 

[9] Гражданската отговорност (ГО) на Б.Р. е била застрахована при ответника ЗД „Б.И.“ АД ***). Ответникът не е заплатил на ищцата обезщетение за неимуществени вреди. Затова М.К. *** да ѝ заплати 52 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение за забава от 19. 12.2015 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-8)

 

2. На ответника

 

[10] Б.И.е оспорил предявения иск. Той е заявил, че:

1. Б.Р. не е предизвикал ПТП;

2. М.К. е претърпяла по-малки болки и страдания от заявените;

3. М.К. е допринесла за настъпването на увреждането си, тъй като се е возила в автомобил, управляван от водач без свидетелство за правоуправление и с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон, като е знаела за това (писмения отговор, л. 105-106).

 

[11] Б.И.е предявил евентуален обратен иск срещу Б.Р. – съдът да го разгледа, ако уважи иска срещу Б.И.. Б.И.твърди, че Б.Р. му дължи обезщетението, евентуално заплатено от Б.И.на М.К., тъй като Б.Р. не е имал свидетелство за правоуправление и е бил с концентрация на алкохол над допустимата по закон. Затова Б.И.моли съда да осъди Б.Р. да му заплати 30 000,00 лева, като част от евентуално дължащото се от Б.И.обезщетение от 52 000,00 лева (обратната искова молба, л. 111).

 

3. По писмения отговор на ответника по обратния иск

 

[12] Б.Р. не е подал писмен отговор и не е оспорил предявените искове (препис от исковата молба му е бил връчен на 29.12.2016 г., л. 116).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

[13] М.К. е била родена на *** г. През 2014 г. тя е започнала да живее на съпружески начала с Б.Р. ***. Към края на декември 2015 г. М.К. е била бременна в третия месец.

 

[14] На 19.12.2015 г. Б.Р. е закупил лек автомобил „МАЗДА“. Той не е имал свидетелство за правоуправление и М.К. е знаела това. Въпреки това те са решили да посетят родителите ѝ в село К., което те направили, като Б.Р. е управлявал автомобила МАЗДА. В дома на родителите на М.К.Б.Р. е употребил алкохол – изпил е около 1,5 литра бира - като тя е видяла това (показанията на Б.Р. на досъдебното производство, л. 36 - съдът ги цени като частен свидетелстващ документ; молбата на М.К., л. 167).

 

[15] Към 21:00 часа Б.Р. и М.К. са потеглили с автомобила обратно към село Гложене. Докато е управлявал автомобила със 76,66 км/ч, при разрешени 50 км/ч, по ул. Христо Ботев“ в село Войводово, Б.Р. е загубил контрол върху автомобила, който е напуснал пътното платно и се е ударил последователно в две дървета (заключението на вещото лице доц. Х., л. 152-160). Концентрацията на алкохол в кръвта на Б.Р. е била 1,93‰ (констативния протокол, л. 13).

 

[16] Вследствие на удара М.К. е получила закрито двуглезено счупване на лявата глезена става – глезените на малкия и големия пищял (заключението на д-р Б., л. 161-163). Към този момент гражданската отговорност на Б.Р. е била застрахована при ответника Б.И.(констативния протокол, л. 13).

 

[17] М.К. е била откарана в болницата в гр. Враца. Там, на 20.12.2015 г. тя е била оперирана под спинална анестезия. Обстоятелството, че тя е била бременна в третия месец, е водило до по-голям оперативен риск. Лекарите са извършили открито наместване на счупените глезени и са ги стабилизирали с метални остеосинтези – метална плака и винтове.

 

[18] Счупените глезени на ищцата са зараснали за два-два месеца и половина. Общият лечебен и възстановителен период е продължил четири месеца. Четири месеца ищцата е изпитвала болки и страдания от счупванията, като те са били по-интензивни през първите 30 дни след злополуката и около 30 дни в началото на проведената рехабилитация. Извън тези периоди болките са се явявали периодично, при обща преумора на лявата глезенна става и при рязка промяна на времето. При по-студено и влажно време тя е била принудена да използва седативни и обезболяващи средства. При такова време тя продължава да търпи болки. В продължение на два месеца М.К. се е придвижвала с патерици.

 

[19] Към настоящия момент общото състояние на ищцата е стабилизирано. Счупените глезени са зараснали окончателно. От двете страни на лявата глезена става има остатъчни трайни белези от извършената костна операция. Към настоящия момент металните остеосинтези все още не са извадени от зарасналите глезени. Отстраняването им ще доведе до болки и страдания за две-три седмици. Сега ищцата се придвижва без помощни средства и с нормална походка (заключението на вещото лице д-р Б.).

 

[20] М.К. е била осовободена от заплащането на държавна такса (л. 95) и разноски (л. 14 от частното дело на САС). Тя е била представлявана безплатно от адвокат, регистриран по Закона за ДДС (л. 171 и 173). Б.И.е заплатил 600,00 лева държавна такса по обратния иск (л. 124) и 50,00 лева за вещо лице (л. 135). Съдът е изплатил от бюджета на съда 450,00 лева възнаграждения за вещи лица (л. 177-178)

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[21] М.К. е предявила иск по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Б.И.е предявил обратен иск по чл. 274, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от КЗ (отм)

 

1. По иска по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал., 1 от КЗ (отм)    

 

[22] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм), с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ).

 

[23] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца; 3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника; 4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени вреди/имуществени вреди; 5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

           

[24] Съдът установи, че:

1. на 19.12.2015 г. Б.Р. е причинил ПТП;

2. от това ПТП е била увредена М.К., която е претърпяла болки, страдания и неудобства от уврежданията;

3. ГО на Б.Р. ***;

4. Б.И.не е изплатил обезщетение на М.К..

 

[25] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът  следва да изясни към кой момент следва да направи това. Моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 19.12.2015 г.

 

[26] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[27] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г. Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[28] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)[1]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[29] Съдът установи, че към 19.12.2015 г. М.К. е била на 17 години. Вследствие на удара тя е получила закрито двуглезено счупване на лявата глезена става – глезените на малкия и големия пищял Тя е била оперирана под спинална анестезия, а обстоятелството, че е била бременна в третия месец, е обусловило по-голям оперативен риск. Лекарите са извършили открито наместване на счупените глезени и са ги стабилизирали с метални остеосинтези – метална плака и винтове.

 

[30] Счупените глезени на ищцата са зараснали за два-два месеца и половина. Общият лечебен и възстановителен период е продължил четири месеца. Четири месеца ищцата е изпитвала болки и страдания от счупванията, като те са били по-интензивни през първите 30 дни след злополуката и около 30 дни в началото на проведената рехабилитация. Извън тези периоди болките са се явявали периодично, при обща преумора на лявата глезена става и при рязка промяна на времето. При по-студено и влажно време тя е била принудена да използва седативни и обезболяващи средства. При такова време тя продължава да търпи болки. В продължение на два месеца М.К. се е придвижвала с патерици.

 

[31] Към настоящия момент общото състояние на ищцата е стабилизирано. Счупените глезени са зараснали окончателно. От двете страни на лявата глезена става има остатъчни трайни белези от извършената костна операция. Към настоящия момент металните остеосинтези все още не са извадени от зарасналите глезени. Отстраняването им ще доведе до болки и страдания за две-три седмици. Сега ищцата се придвижва без помощни средства и с нормална походка (заключението на вещото лице д-р Б.).

 

[32] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ), а след 20.11.2011 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ). Икономическата обстановка в страната от 2012 г. до 19.12.2015 г. също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била: 270,00 лева от 01.11.2011 г. до 01.05.2012 г.[2]; 290,00 лева от 01.05.2012 г. до 01.01.2013 г.[3]; 310,00 лева от 01.01.2013 г до 01.04.2014 г..[4]; 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.[5]; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.^[6]; 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[7]. Увеличението за периода 2013 г.-19.12.2015 г. е 22,58% (380-310/310х100).

 

[33] В информационната програма Сиела, сайта на ВКС и сайта на САС съдът откри едно решение, чийто предмет е бил обезщетяването на неимуществените вреди на осемгодишен ищец от счупване в глезенната става от 2013 г., с което САС е определил обезщетение от 25 000,00 лева[8]. Вещото лице д-р Б. е сравнил настоящия случай с този от 2013 г. и е заявил, че в настоящия случай опертивният риск е бил по-голям, тъй като ищцата е била бременна, но пък в случая от 2013 г. остатъчните последици са били по-сериозни, макар счупването да е било по-леко.

 

[34] Съдът отчита всички фактори и взема предвид всички установени обстоятелства. Съдът също така отчита обезщетението, определено в цитираното решение на САС, както и, че то е за случай от 2013 г., а настоящият случай е от 19.12.2015 г. Затова съдът приема, че 33 000,00 лева е справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди.

 

[35] Б.И.е възразил, че М.К. е допринесла за настъпването на уврежданията си, тъй като се е возила в автомобил, управляван от неправоспособен водач, който е бил с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон. Възражението е основателно.

 

[36] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено действие (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[37] Возенето в автомобил, управляван от неправоспособен водач, знаейки за това, представлява съпричиняване на увреждането (Решение на ВКС 350-2011-IV Г. О. по гр. д. 1382/2010 г.). Когато причинителят на увреждането е бил употребил алкохол, поемането на риска, при който увреденият евентуално е бил в състояние да предположи или да допусне да бъде увреден от причинителя на ПТП поради употребата на алкохол от последния, представлява особен случай на съпричиняване (Решение на ВКС 98-2010-I Т. О. по т. д. 942/2009 г., както и Решения на ВКС: 6-2014-II Т. О. по т. д. 2008/2013 г.; 29-2014-I Т. О. по т. д. 1640/2013 г.^[9]. В този смисъл и Решение на ВС 160-1981-III Н. О. по н. д. 21/1981 г. Противното е било прието в решение на ВКС 398-2009-III Н. О. по н. д. 415/2009 г.).

 

[38] Увреденият би могъл да допусне или предположи, че причинителят на увреждането ще го причини, ако състоянието на алкохолно опиване у причинителя е било видимо и увреденият го е възприел (Решение на ВКС 432-2011-I Н. О. по н. д. 2170/2011 г.). Следователно конкретното деяние, чрез което увреденият в този случай би допринесъл за настъпването на резултата от застрахователното събитие е качването му в автомобила, участвал в ПТП, въпреки че е възприел, че причинителят на вредата е бил видимо пиян.

 

[39] Кога алкохолното опиване е видимо и увреденият го е възприел? Това е фактически въпрос. В решение 432-2011-I Н. О. по н. д. 2170/2011 г. ВКС е приел ориентир кога да се приеме, че возещият се в автомобила пострадал е възприел, че водачът е бил употребил алкохол над допустимата по закон норма. Съдът е приел, че е „достатъчно да се констатира, че той (возещият се) с оглед съзнанието на средно развит в интелектуално отношение индивид е длъжен при заобикалящата го обстановка да вземе необходимите мерки за собственото си запазване, като откаже да ползува автомобил на пиян водач”. Следователно критерият за възприемане е този на средно развит в интелектуално отношение индивид.

 

[40] Това обаче е само едната страна на преценката. Другата е външното проявление на употребата на алкохол над допустимата норма от водача. Това външно проявление може да бъде по различни начини. Единият е водачът и возещият да са били заедно, когато първият е употребявал алкохол и количеството алкохол изпито от водача да е достатъчно, за да приеме един средно интелигентен човек, че това количество преминава допустимата норма.

 

[41] Друг начин на външно проявление на употребата на алкохол и съответно забелязването ú е, когато водачът и возещият се не са били заедно, докато водачът е употребявал алкохол, но поведението на водача е било такова, че от него е могло да се приеме от един средно интелигентен човек, че водачът е употребил алкохол над допустимата норма. Този втори начин също има нюанси. Възможно е различно количество алкохол да се отрази по различен начин на различните хора в зависимост от възрастта им, физическото и психическото състояние, употребявали ли са храна или не. Колкото е по-малко употребеното количество алкохол, толкова външното му проявление върху поведението на употребилия алкохол ще зависи повече от описаните фактори. Обратното също е вярно, колкото е по-голямо количеството алкохол, толкова външното проявление ще зависи по-малко от количеството на употребения алкохол.

 

[42] В случая съдът установи, че М.К. е знаела, че Б.Р. не е имал свидетелство за правоуправление. Въпреки това тя се е качила в автомобила, управляван от него. Следователно с това свое действие тя е допринесла за настъпването на уврежданията си.

 

[43] Съдът установи, че М.К. е видяла как Б.Р. е изпил 1,5 литра бира. Това количество алкохол е достатъчно един средно интелигентен човек да приеме, че концентрацията на алкохол в кръвта на Б.Р. е била над допустимата и е било опасно возенето в автомобила, управляван от него. Въпреки това М.К. се е качила в автомобила. Следователно с това свое действие тя отново е допринесла за увреждането си. Съдът приема, че процентът на съпричиняване е 50.

 

[44] При този процент на съпричиняване Б.И.дължи на М.К. 16 500,00 лева обезщетение. Ето защо съдът осъжда Б.И.да заплати на М.К. 16 500,00 лева обезщетение, като отхвърля иска за разликата над тази сума до предявения размер от 52 000,00 лева.

 

2.             По обратния иск по чл. 274, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от КЗ (отм)

 

[45] Застрахователят има право да получи от застрахования обезщетението, платено от застрахователя, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или без свидетелство за управление (чл. 274, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от КЗ (отм). Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. да е бил сключен договор за застраховка ГО; 2. застрахованият да е причинил ПТП, от което са настъпили вреди за трето лице; 3. застрахователят да е изплатил на увреденото трето лице застрахователно обезщетение; 4. застрахованият да е причинил ПТП, управлявайки автомобил с концентрация на алкохол над допустимата по закон или без свидетелство за правоуправление; 5. застрахованият да не е изплатил обезщетението на застрахователя.

 

[46] Съдът устастанови, че гражданската отговорност на Б.Р. *** по валиден договор за застраховка. Б.Р. е причинил ПТП, от което са настъпили вреди за М.К. за 16 500,00 лева. Съдът осъжда Б.И.да заплати на М.К. това обезщетение, а Б.Р. е управлявал автомобила с концентрация на алкохол над допустимата по закон и без свидетелство за правоуправление. Б.Р. не е изплащал обезщетение на Б.И..

 

[47] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът осъжда Б.Р. *** 16 500,00 лева обезщетение. Съдът ще издаде изпълнителен лист в полза на Б.И., след като последният представи доказателство, че е изплатил обезщетението на М.К..

 

3. По разноските

 

[48] Ищцата търси разноски. Тя не е направила такива, но е била представлявана безплатно от адвокат.

 

[49] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска на М.К. за 16 500,00 лева при предявен размер от 52 000,00 лева. Ето защо съдът осъжда Б.И.да заплати на адвокат Н.Д. 795,81 лева възнаграждение (52 000,00-10 000,00х0,03+830,00х16 500,00х52 000,00х1,2). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Б.И.следва да заплати по сметка на СГС: 660,00 лева държавна такса; 142,79 лева възнаграждение за вещи лица.

 

[50] Б.И.също търси разноски. Той е направил такива за 50,00 лева за вещо лице и 600,00 лева държавна такса по обратния иск.

        

[51] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 35 500,00 лева при предявен размер от 52 000,00 лева. Затова съдът осъжда М.К. *** 34,14 лева възнаграждение за вещо лице.

 

[52] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава обратния иск на Б.И.срещу Б.Р. за 16 500,00 лева при предявен размер от 30 000,00 лева. Затова съдът осъжда Б.Р. *** 330,00 лева разноски по делото.

 

Съдия: