№ 20557
гр. София, 09.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110163234 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 19209/2024 г. по описа на СРС, 82 състав.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 24.06.2025 г. от 10:15 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
писмения отговор.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
„.... ЕООД е предявило против Д. С. Т. обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2
ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца следните суми: 194,51 лв., представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № 416141/29.04.2020 г., ведно със законната лихва от
01.04.2024 г. до окончателното изплащане, 8,49 лв., представляваща възнаградителна лихва
за периода 29.04.2020 – 05.08.2020 г. и 44,62 лв., представляваща мораторна лихва за
периода 05.08.2020 г. – 27.03.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 19209/2024 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че на 29.04.2020 г. между „........ и Д. С. Т. е сключен Договор за
потребителски кредит № 416141/29.04.2020 г., по силата на който кредиторът отпуснал на
кредитополучателя паричен кредит в размер на 250 лв., който следвало да бъде погасен на
14 равни месечни вноски – всяка по 25 лв., в срок до 05.08.2020 г. Уговорен бил и фиксиран
лихвен процент в размер на 40,05% и ГПР по кредита в размер на 50%. Съгласно клаузата на
чл. 4 от договора с полагане на подписа си по договора кредитополучателят удостоверява, че
надлежно е получил заемната сума. Твърди, че ответницата не изпълнила в срок
задълженията си, произтичащи от договора за потребителски кредит. Посочва, че на
1
01.04.2022 г. между „........ в качеството на цедент и ищеца в качеството на цесионер бил
сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, съгласно който „........
прехвърлило на ищеца своите вземания към ответницата по процесния договор за
потребителски кредит, индивидуализирани подробно в Приложение № 1 към договора за
цесия. Сочи, че с оглед задължението на цедента за уведомяване съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД
ответницата била уведомена за извършената цесия на посочения от нея настоящ адрес в
договора за потребителски кредит, както със съобщение /смс/ на посочения от нея мобилен
номер. В случай че съдът приеме, че уведомяването не е извършено надлежно, ищецът моли
същото да се приеме за връчено с връчването на ответницата на исковата молба, ведно с
приложенията. Излага, че до настоящия момент ответницата продължава да е в
неизпълнение на задълженията си по процесния договор.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата чрез назначения особен
представител е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като
неоснователни. Оспорва с представения по делото рамков договор за цесия да са
прехвърлени вземанията, възникнали въз основа на процесния договор за потребителски
кредит, както и ищцата да е надлежно уведомена за извършената цесия. Твърди, че
връчването на уведомлението за цесия на назначения на ответника особен представител не
следва да се приравнява на връчване на самия ответник или на упълномощен негов адвокат,
доколкото представителната власт на особения представител произтича от акта на съда, с
който е назначен, поради което последният не притежава пасивна представителна власт да
приема волеизявления от името на представлявания, свързани с промяна в материалното
правоотношение. Оспорва дължимостта на претендираните суми. Твърди, че на ответницата
не е предоставян кредит в размер на твърдяната от ищеца сума. Оспорва договора за
потребителски кредит като нищожен поради противоречието му със закона и поради
заобикалянето му. В тази връзка навежда доводи, че уговорените в договора размери на
възнаградителна лихва и ГПР са прекомерни и противоречат на добрите нрави. Твърди, че
клаузата на чл. 6 от договора е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като
уговорената неустойка, дължима от потребителя при непредоставяне на обезпечение под
формата на поръчител или банкова гаранция, представлява скрито възнаграждение за
кредитора, не отговаря на изискванията за добросъвестност, а задълженията, които въвежда
за потребителя, са неосъществими за последния. Излага, че уговорената неустойка не е
включена в размера на ГПР, поради което е налице заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4
ЗПК, който извод се подкрепял и от факта, че кредиторът изначално е разсрочил вземането
за неустойка, поради което е явно очакването му, че потребителят не би могъл да покрие
изискванията за осигуряване на обезпечение. Счита оспорената клауза на чл. 6 за нищожна
поради това, че не е индивидуално уговорена. Предвид недействителността на договора
ответницата поддържа, че на връщане подлежи само чистата стойност на кредита без
лихвата и другите разходи по кредита. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл.
9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между „........ и ответницата е
възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по което
кредиторът е предоставил на кредитополучателя уговорената парична сума; настъпилата
изискуемост на задълженията на кредитополучателя; наличие на валидна уговорка за
заплащане на възнаградителна лихва и нейния размер; наличие на валидно сключен договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „........ и ищеца; плащането по него;
уведомяване на ответницата за прехвърляне на вземанията; действителност на оспорената
клауза на чл. 6 от договора, в т.ч. че е индивидуално уговорена. В тежест на ищеца е да
установи и наличие на обстоятелства, довели до прекъсване/спиране на погасителната
2
давност предвид заявеното от ответницата възражение.
В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да установи погасяване
на претендираните вземания.
УКАЗВА на ищеца, че НЕ СОЧИ доказателства за уведомяване на ответницата за
осъщественото прехвърляне на вземанията.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже, че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответницата е да докаже погасяване на дълга на падежа, в случай че
твърди това.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3