Р
Е Ш Е Н И Е
22.01.2020 год.
Номер 12 Година 2020 Град В.П.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти
състав
На 25 (двадесет и пети) ноември Година
2019
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар Мюжгян
Ахмедова,
Прокурор . . . .
. . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Петрова
АНД дело номер 270
по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба от „****“ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от Е.Я.–
управител срещу НП №27-0000859/15.08.2019 г. издадено от директора на
Дирекция“Инспекция по труда“-гр.Ш..
В жалбата се
излага, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно,
издадено в нарушение на материалноправните и
процесуални норми и следва да бъде отменено. Жалбоподателят изцяло оспорва
констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление. Отрича се извършването на нарушението. Предвид
изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло
като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не
се явява и не се представлява.
Процесуалният представител на въззиваемата страна
–Дирекция ”ИТ”-Ш. счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно
и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди
материалите по приложената административнонаказателна
преписка и събраните по тях, и в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от
фактическа страна следното:
При извършена проверка на 19.06.2019
г. от служители на Дирекция “ИТ” – Ш. в обект на жалбоподателя – магазин за
дрехи втора употреба в гр.В.П., ул.“**.“№**, свидетелите С.К.
и П.С., установили че лицето Н.С.предоставя работна сила.С.извършила продажба
на стока от магазина на клиенти-свидетелите, като им предоставила избрания
артикул, взела пари в брой, съгласно обявената цена за стоката и издала касов
бон за покупката. В хода на проверката било установено и че жалбоподателя, като
работодател не е сключил с Н.С.трудов договор в писмена форма и независимо от
това я е допуснал до работа, като продавач-консултант в магазина. За проверката е съставен протокол №ПР1922824.
Предвид установеното административно нарушение на жалбоподателя бил съставен
АУАН за извършено нарушение по чл.62, ал.1 вр. с
чл.1, ал.2 от КТ, връчен на нарушителя.
Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление.
Изложеното се установи от
показанията на свидетелите М. и К., които съдът кредитира изцяло, като
последователни, логични и непротиворечиви, същите се подкрепят от писмените
доказателства, като няма индиция за тяхната заинтересованост.
При така установените
фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на
жалбата:
Жалбата е подадена от
надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в
установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.
Ето защо, същата е допустима.
Относно основателността на
жалбата:
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:
Въз основа на извършена служебна
проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление
не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи отмяна на последното.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от компетентни
органи по смисъла на чл.
416 от КТ. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34,
ал. 2 от
ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно
наказателнопроцесуалните правила,
които да налагат отмяна на последните. Наказващият орган е спазил
задължението си по чл. 52
, ал. 4 от
ЗАНН за преценка на възраженията и представените по тях доказателства.
Съдът като взе предвид становищата
на страните и събраните по делото
доказателства, счита, че жалбата е неоснователна,
поради следното: Изпълнителното деяние на нарушението по чл.62, ал.1 от КТ, е неизпълнение на императивното задължение при
съществуване на трудово правоотношение между работодател и работник, същото да
бъде оформено в писмен трудов договор.
Видно от събраните в хода на административнонаказателното
производство доказателства, включително и декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ от Н.С., се установи,
че на посочената
в акта за установяване на нарушение
и обжалваното
наказателно постановление дата в гр.В.П., обл.Ш.,
в качеството му на работодател не е изпълнил задължението си при престиране на работна сила от посоченото лице – Н.С., да
сключи с него в трудов договор в писмена форма. При проверката на дружеството е установено, че дружеството-работодател
не е уредило отношенията си с работещата като продавач-консултант Н.С.на 19.06.2019 г., в обекта-магазин за дрехи
втора употреба, с определено
работно време и работно място, чрез сключване на трудов договор в писмена форма. Това е станало едва 02.07.2019 г. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ
задължава страните да уредят отношенията по повод предоставянето на работна
сила като трудови. Цитираната правна норма има императивен характер и като
такава е абсолютно задължителна и води до изключване на договорната свобода,
когато се касае за предоставянето на работна сила, какъвто е процесния случай. Видно от материалите по делото и от
разпита на свидетелите в деня на проверката Н.С.е била в обекта, стопанисван от
жалбоподателя и е престирала труд. Поради изложеното
съдът намира, че в конкретния случай жалбоподателят, като е допуснал на работа работника
Н.С.без да е сключил с него трудов договор в писмена форма, действително е
осъществил от обективна и субективна страна състава на визираното в чл.62, ал.1
от КТ, във вр. с чл.1 ал.2 от КТ нарушение.
Отговорността на юридическото лице е обективна, т.е
за съставомерността на деянието не се изследва
субективната страна, не е необходимо установяване на вина на определено
длъжностно лице. От обективна страна са доказани съставомерните
признаци на нарушението, а именно допускане до работа на работник, с определено
работно време и място, без да е сключен трудов договор в писмена форма, в
нарушение на императивното изискване на чл. 1, ал.2, във вр.
с чл. 62, ал.1 от КТ, отношенията при предоставяне на работна сила да
се уреждат само като трудови правоотношения с трудов договор в писмена форма.
Не се събраха доказателства в подкрепа на тезата изложена
в жалбата, че лицето Н.С.на процесната дата не е
полагала труд в полза на жалбоподателя, като работодател, а сама е пожелала да
замести безвъзмездно отсъстващ по болест работник.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ. Същата предвижда за работодател, който
наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1 от КТ имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.
При определяне размера на имуществената санкция административно-наказващият
орган е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
поради което наложил наказание в размер от 2000 лв. При проверката, която е
продължила до 10.07.2019 г. са установени множество нарушения на КТ от
жалбоподателя в качеството му на работодател и то във вреда на работници, което
е отегчаващо отговорността му обстоятелство. Не се установиха смекчаващи
такива. Предвид изложеното съдът прие за висока обществената опасност на дееца
и за висока обществената опасност на нарушението, арг.
от разпоредбата на чл.415в от КТ. С оглед на което съдът счита преценката на
административно-наказващият орган за справедлива. Наложеното наказание е
съответно на извършеното нарушение и е от естеството да постигне целите на
наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
По изложените
съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №27-0000859/15.08.2019
г. издадено от Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Ш., с което на „****“ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано по закон от Е.Я.– управител, за
нарушение по чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ и на
основание чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание ”Имуществена
санкция” в размер на 2000.00 лева.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд
гр. Ш. по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Районен
съдия: