МОТИВИ
на присъда № 22/17.09.2018 г. по НОХД № 215/2018 г. по описа на Районен съд – Велики
Преслав
Срещу
подсъдимия Р.Н.В. е повдигнато обвинение за това, че „на 13.12.2015 г., около
12,50 часа, в гр. ****, по ул. „****”, на около 150 м преди кръстовището с
ул. „****” в посока към центъра на града, управлявал моторно превозно средство
– товарен автомобил марка „****” с рег. № ****, собственост на ****от гр.
София, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 2,30 на
хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабричен номер
ARВВ-0004 (проба пореден № 04337) –
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК”.
На проведеното в
съдебното производство разпоредително заседание от 02.08.2018 г., в отсъствието
на редовно призования, но неявяващ се подсъдим, по реда на чл. 248, ал. 5 и 6
от НПК, настоящият съдебен състав е произнесъл определение, с което се:
1) констатира липсата на поставяне от страните за обсъждане в
разпоредителното заседание, включително по почин на съдията-докладчик, на
допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на
процесуални правила по смисъла на чл. 249, ал. 4 от НПК;
2) на основание чл. 252, ал. 2 и 3 от НПК, се насрочва съдебно
заседание по делото – за 17.09.2018 година.
В
съдебно заседание на 17.09.2018 г., при явяването на подсъдимия, след изявления
на последния и на защитника му, е пристъпено към разглеждане на делото по реда на предварително изслушване на страните по
глава ХХVII, чл. 372, ал. 4 от НПК, същото
е
проведено, като подсъдимият Р.В., на осн. чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява
съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа
обвинението и отправя искане подсъдимият да бъде осъден, като му бъде
определено наказание една година и шест месеца „Лишаване от свобода”, което
следвало да се редуцира с една трета при условията на чл. 373, ал. 2 от НПК вр.
чл. 58а от НК. Счита, че не е необходимо ефективното изтърпяване на
наказанието, поради което предлага същото да бъде отложено за срок от три
години, на осн. чл. 66, ал. 1 от НК. Предлага да бъде определено наказание „Глоба“
в размер на около 500,00 лева.
Защитникът не оспорва приетото от прокурора за установено
от фактическа страна. Моли, на подзащитния му да бъде определено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от дванадесет месеца, което да бъде редуцирано и да
не бъде изтърпявано ефективно. По отношение на наказанието глоба, отправя
искане да бъде наложено такова в минимален размер.
Подсъдимият се присъединява към становището на защитника,
като моли да му бъде наложено по-леко наказание глоба. Изразява съжаление за
извършеното.
След направеното самопризнание от
страна на подсъдимия относно фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, което, според настоящия състав, се подкрепя от цялостния
доказателствен материал, събран на досъдебното производство, на осн. чл. 373,
ал. 3 от НПК, съдът приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Р.Н.В. ***. През мес. декември 2015 г. същият полагал труд
в района на гр. ****, обл. Шумен. На 13.12.2015 г., около обяд, подсъдимият
употребил алкохол в магазин, находящ се в кв. ****на града. Именно там, В.
разговарял със свид. А.А., като към 12,50 часа последният го помолил да го
превози до центъра на града. Независимо че употребил алкохол, подсъдимият се
съгласил, привел в движение и управлявал по улиците на населеното място товарен
автомобил марка „****” с рег. № ****. По улица „****“, на около 150 м преди кръстовището й с
улица „****“, В. изгубил управлението над автомобила, същият излязъл извън
пътното платно и пропаднал в дере, намиращо се вляво от платното за движение. В
близост до мястото по това време преминавал свид. Б.А., който видял случилото
се и сигнализирал за това на телефон 112. На място пристигнали медицински екип
и полицейски служители. В. и А. били транспортирани до болнично заведение в гр.
Шумен, където служители на РУ гр. Шумен извършили проверка на подсъдимия с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабричен номер ARВВ-0004 и установили
наличие на алкохол в кръвта му в размер на 2,30 на хиляда.
Посочените на основание чл. 305, ал. 3,
изр. 1-во вр. чл. 373, ал. 3 от НПК обстоятелства съдът приема за установени от
направеното по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание
на подсъдимия В., подкрепено от следните, събрани в досъдебното и съдебното производство
доказателствени средства:
1. Гласни доказателства, съдържащи се
в показанията на свидетелите С.С., П.П., С.Х., Б.А. и А.А., депозирани на
досъдебното производство;
2. Писмени документи и други материали:
протокол за оглед от 14.12.2015 г., ведно с фотоалбум, талон за изпращане на
медицинско изследване № 0377347/13.12.2015 г., протокол за медицинска
експертиза за употреба на алкохол или друго упойващо средство от 23.11.2015 г.,
съставен от лекар в ЦСМП гр. Шумен, филиал – Велики Преслав, справка за
нарушител от 15.12.2015 г., акт за установяване на административно нарушение № 120/16/07.03.2016
г., разпечатка от 13.12.2015 г. на показанията на техническото средство за
измерване на концентрация на алкохол в кръвта на 13.12.2015 г., 14:17:56 ч, справка
от 15.12.2015 г. от централна база КАТ за собствеността върху ПС, амбулаторен
журнал на Спешно отделение при „МБАЛ-Шумен“ АД и история на заболяването №
19301, изд. от Второ хирургично отделение при „МБАЛ-Шумен“ АД, декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия от 29.05.2018 г.;
справка за съдимост рег. № 3416/25.07.2018 г., издадена от Бюро съдимост при Районен
съд – Пловдив и справка за средства за измерване (вкл. на „Алкотест Дрегер 7510” с фабричен номер
ARВВ-0004), преминали последваща проверка на 04.11.2015 г. в Лаборатория за
проверка на СИ в полицейска техника при Главна дирекция „Национална полиция”,
проверител „02703”.
3. Експертизи: съдебно-автотехническа
от 16.12.2015 г.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА съдът намери за
установено следното:
По
чл. 301, ал. 1, т. 1. от НПК – има виновно извършено деяние от подсъдимия. Същият, на 13.12.2015 г., около
12,50 часа, в гр. ****, обл. Шумен, по ул. „****”, на около 150 м преди кръстовището с
ул. „****” в посока към центъра на града, управлявал моторно превозно средство
– товарен автомобил „****” с рег. № ****, собственост на ****от гр. София, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 2,30 на хиляда,
установено по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабричен номер
ARВВ-0004 (проба пореден № 04337);
По
чл. 301, ал. 1, т. 2 от НПК – деянието съставлява престъпление по НК – по
чл. 343б, ал. 1 от НК. По тази правна
квалификация, съдът призна подсъдимия за виновен;
По чл. 305, ал. 3,
изр. 2-ро от НПК – събраните по делото доказателства са изцяло
безпротиворечиви, като не се налага да се обсъждат каквито и да било
противоречия.
По чл.
31, ал. 1 и чл. 33 от НК – несъмнено е, че
подсъдимият е наказателноотговорно лице, което е и пълнолетно, тъй като към
осъществяване на престъплението той бил навършил 59-годишна възраст. Същият
действал в състояние на вменяемост, тъй като по делото не съществуват никакво
съмнение и никакви индиции, за да се направи извод в обратна насока.
От
субективна страна е налице следното:
Деянието е извършено при форма на
вина пряк умисъл. Подсъдимият е предвиждал и искал настъпването на
общественоопасните последици на деянието, съзнавайки общественоопасния му
характер. Към момента на извършване на деянието В. съзнавал, че управлява МПС,
след употреба на алкохол.
Ето защо, съдът счита, че Р.Н.В. следва
да носи наказателна отговорност по горепосочения текст на НК.
По чл.
301, ал. 1, т. 3 от НПК – ПРИ
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЯТА:
При
определяне вида и размера на наказанията, съдът прецени обществената опасност
на деянието и личната опасност на подсъдимия, оцени отегчаващите и смекчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно изискванията на закона и се съобрази с
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК.
Подсъдимият Р.Н.В. е роден на *** ***, към
датата на извършване на престъплението – **-годишен, с постоянен адрес ***. Същият
е български гражданин, разведен, със средно образование. В. е неосъждан –
реабилитиран.
Съдът
прие като отегчаващи отговорността обстоятелства високата степен на обществена
опасност на деянието – извършеното престъпление е едно от най-често извършваните
в страната, често представляващо главна причина за осъществяване на други
престъпления, увреждащи живота, здравето и собствеността на гражданите,
високото съдържание на алкохол в кръвта му, както и обстоятелството, че в това
състояние е предизвикал ПТП. Съдът обсъди като смекчаващи отговорността
съдействието на подсъдимия за разкриване на обективната истина още на
досъдебното производство, чистото му съдебно минало, категорично изразеното
съжаление, заявеното също недвусмислено намерение да се въздържа за в бъдеще от
извършване на такова престъпление. Предвид гореизложеното, съдът приема, че в
случая е налице паритет между смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства.
За
престъплението по чл. 343б, ал.
1 от НК са предвидени наказания „Лишаване от свобода” от една до три години и
„Глоба“ от 200 лв. до 1000 лева.
При
така установените, имащи значение за наказателната отговорност на подсъдимия В.
обстоятелства, съдът намери за справедливо на същия да бъде определено
наказание „Лишаване от свобода”, чийто размер определи на средния, предвиден в
закона, а именно – две години. При решаването на този въпрос, съдът,
съобразявайки залегналите в чл. 36 от НК цели на наказанието, счита, че спрямо
подсъдимия би се въздействало най-пълно чрез налагане на наказание в посочения
размер. Това е, според настоящия състав, справедливият размер на предвидения в
закона вид наказание, който в пълна степен осигурява осъществяване както на
индивидуалната, така и на генералната превенция като цели на наказанието. Съдът
счита, че по делото не са налице изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността на В. обстоятелства, обуславящи определяне на наказание под
най-ниския предел. В съответствие с разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът
намали така определеното наказание с една трета и наложи на В. наказание една
година и четири месеца „Лишаване от свобода”.
Съдът,
като взе предвид, че в случая са налице всички предпоставки за приложението на
чл. 66, ал. 1 от НК, счита, че с оглед постигане целите на наказанието, не е
необходимо ефективното му изтърпяване. Прие, че отлагането на изпълнението на
наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, ще
бъде достатъчно за поправяне и превъзпитание на В..
По
отношение на предвиденото в закона наказание „Глоба“ – настоящият състав, като
съобрази гореизложените отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства и
разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от НК, намери за справедливо същото да бъде
определено в минималния, предвиден в закона размер – 200,00 лева. Именно този
размер, включен в съвкупност с определеното едновременно наказание от свобода,
според съда, съответства на целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК.
Тъй
като разноските, направени по досъдебното производство за извършването на
съдебно-автотехническа експертиза не са насочени към установяване на
съставомерни за обвинението по чл. 343б, ал. 1 от НК обстоятелства (по
обвинението, по което подсъдимият е признат за виновен), същите, на основание
чл. 189, ал. 4 от НПК, следва да останат за сметка на държавата.
По изложените от
фактическо и правно естество съображения, съдът постанови присъдата си.
Дата
на изготвяне на мотивите:
02.10.2018
г.
Районен съдия: