Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в
публично заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 3882
по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Л.е.е.“ ООД твърди, че между него и ответника „Б.П.Б.” АД
е сключен рамков договор за платежни услуги, откриване и водене на платежна
сметка от 08.11.2012 г. Този договор е
подписан от името на ищеца от лицето К.К., който към момента на подписването не
е имал надлежна представителна власт по отношение на дружеството, но договорът
е произвел действие , на основание чл. 301 от ТЗ. Веднага след узнаване за
договора управителят на дружеството М.П.е упълномощила К. с пълномощно от
01.11.2012 г. да се разпорежда с разплащателните сметки на дружеството при
изрично посочени в пълномощното ограничения.
На 14.11.2012 г. от разплащателната сметка на дружеството е преведена
сума в размер на 470500 евро по личната сметка на К.. Поддържа, че преводното
нареждане за тази сума не е подписвано от някой от законните представители на
дружеството, независимо, че поставеният върху платежното нареждане подпис
наподобява подписа на управителя А.М.. Независимо от проведените срещи с
представители на банката, последната не е възстановили по сметката на
дружеството ищец изтеглената неправомерно сума. Поддържа, че банката е нарушила
задълженията си по договора от 08.11.2012 г., доколкото не е изпълнено
задължението й да провери самоличността на лицето, подписало платежното
нареждане и/или лицето, което го е представило пред нея. От това неизпълнение е
произтекла вреда за ищеца в размер на изтеглената от сметката сума 470 500
евро. Предвид изложеното иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата
от 15848.96 евро, представляваща част от нанесената в резултат на договорното
неизпълнение на банката вреда в общ размер от 470 500 евро, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане, както и сумата от 4151.04 евро, представлява
част от дължимата лихва за забава върху главницата за периода от 15.10.2013 г.
до 12.05.2016 г. в общ размер на 123229.83 евро. Претендира направените
разноски, като прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение.
Ответникът „Б.П.Б.” АД оспорва исковете.
Не оспорва наличието на твърдения в исковата молба договор, но уточнява, че на
13.11.2012 г. същият е преподписан от законния представител на дружеството А.М.,
като е предоставил образец от подпис и са му предоставени ОУ на банката.
Оспорва твърденията на ищеца, че подписът под процесното платежно нареждане не
е положен от управителя А.М.. Дори да се приеме, че платежното нареждане не е подписано
от законен представител на ищеца, поддържа, че платежната операция следва да се
счита потвърдена при условията на чл. 301 от ТЗ. Моли съда да отхвърли исковете, като му
присъди направените по делото разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника
– К.К. оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Представен е рамков договор за платежни услуги, откриване и водене на
платежна сметка, сключен между страните, съгласно който ответникът е поел
задължението да открие банкова сметка *** – **********/IBAN ***аредените
от него платежни операции.
Представено е пълномощно с нотариална заверка на подписа от 01.11.2012
г., с което ищецът е упълномощил К.К. да го представлява пред ответника и да
извършва от негово име действия по разпореждане с разплащателните сметки, като
нареди превод на сума в размер до 250 000 ЕВРО, която сума представлява
плащане за придобиване на работещ проект за производство на ел. енергия от
възобновяеми енергийни източници /прехвърляне на дружествени дялове на
съответното дружество, собственик на проекта/.
Представено е платежно нареждане от 13.11.2012 г., с което ищецът е наредил на ответника да се преведе
от банковата му сметка IBAN ***0
евро по сметка на К.К..
С молба от 04.07.2013 г. ищецът
иска от ответника да му се предоставят
всички документи за извършени два превода, съответно на 08.11.2012 г. за сумата от 134 935 евро
и от 14.11.2012 г. за сумата от 470 500 евро.
С нот. покана от 04.10.2013 г.,
връчена на ответника на 09.10.2013 г., ищецът е поискал да му се възстанови
сумата от 470500 евро, която е била преведена от неговата сметка по силата на
неразрешена платежна операция по чл.51 ал.1 ЗПУПС.
От показанията на свидетелите Н.А., С. Н.П.и М.И.А., се установява
следното:
Свидителят А.е баща на съдружника
в „Л.е.Е.“ И.А.. На 13.11.2012 г. свидетелят
и сина му И., Х.К.и двете негови дъщери, М.Т.и сина му А.дошли в Бълтария.
Посетили банката „Пиреос“ и внесли една
сума за увеличаването на капитала на фирмата „Л.е.Е.“ ООД. Г-н К. им бил казал, че е намерил парк за производство на
енергия, поради което трябвало да внесат 670 000 евро. Затова посетили клона на „Пиреос“ и внесли сумата в банкова сметка, ***, защото им казали, че по
предишната сметка, която е открита, няма как да се внесе въпросната сума,
защото касае учредяването на фирмата. Внесли тази сума и в два часа и половина
следобяд тръгнали от банката. Г-н М.бил със свидетеля, а г-н К. и също така и
другите членове на фирмата – сина на свидетеля И.и дъщерите на К.. След като се
снела самоличността на И.А.и на двете му дъщери, те отишли да пият кафе и
останахме само свидетелят, М.Т.и Б.К.. Те депозирали
парите в касата на клона. След като им били издадени документи за
внасяне на пари си тръгнали. В банката са подписали състава на новата сметка, която са открили и
депозираните документи. Основно подписвал М.. Свидетелят през цялото време бил
с него, но нито той, нито някой от останалите
двама владеели български или английски
език, но служителят на К., който ги завел в банката, им съдействал с
разбирането. Свидетелят виждал всеки документ,
който подписва М.и след това, преди да тръгнат проверили всеки един документ много внимателно. В
банката прекарали доста време, през което в клона имало и други клиенти на
банката. Свидетелят разпознава намиращия се на страница 29 от делото документ и
смята, че това е документът, свързан с откриването на банковата сметка.
Свидетелят заявява, че намиращият се на страница 10 от делото документ /платежното
нареждане/ го е виждал около втори
април, на снимка от телефонния апарат на г-жа М.. Не е бил свидетел на
подписването на този документ. Г-жа М.се върнала в Гърция около първи април и
ги осведомила, че е била в Б.„Пиреос“, във връзка с всичко, което е свързано с
нейните действия от 29.03. Разказала им, че е поискала копие от банковата
сметка и е констатирала, че е имало теглене от парите, които са били в
банковата сметка. Поискала е платежното нареждане, въз основа на което е
прехвърлена сумата и й показали пълномощното, което тя била изготвила на г-н К., за да може да прехвърли до
250 000 евро за закупуването на акции на една фирма, която ще има
разрешение за производство на електрическа енергия от подновителни средства.
Банката й е представила този документ и М.М.много се впечатлила и се почудила как е възможно да са прехвърлени
650 000 евро с едно пълномощно, със особена цел, където бе определено, че горната граница е
250 000 евро за прехвърляне на сумата. Свидетелят узнал, че г-н К. е
осведомен от Б.„Пиреос“ за проверката на г-жа М., защото е звънял на г-н М.и го
заплашвал, защото е изпратил жена му до банката и му е създадал голям проблем.
Оттогава г-н К. не отговаря на обажданията им и отношенията между тях се
влошили. Те поискали да отменят пълномощното,
което са направили на г-н К., което заявили на 5 май пред б. „Пиреос“ .
Предприели и действия за установяване дали подписът действително е на г-н М..
Свидетелката П.работи в банка „П.Б.“ АД от 2006 г. Управител е на клон, който сега
се води „The MALL“, а преди това е бил „Хермес парк Карфур“ .
Дружеството „Л.е.Е.“ ООД било клиент на банката и тогава откривали сметки на
дружеството. Не си спомням точната дата на откриване на сметките. Платежните
нареждания били подписани от управителя на фирмата тогава. Свидетелката разпознава платежното нареждане
на стр. 10 от делото, като заявява, че този документ е подписан от г-н М.пред
нея. Г-н М.бил в банката, внесъл пари на каса и след това подписал платежното
нареждане пред свидетелката. В банката били доста хора. М.бил с една дама при свидетелката
на бюрото, също така бил и г-н К..
Останалата част от групата свидетелката не познава. Дамата я наричали по име М..
Внесли пари на касата и след това наредили това платежно нареждане, което г-н М.подписал.
Според свидетелката г-н М.е трябвало да
знае какво подписва, след като го е подписал. Когато дошли в офиса били много голяма група., като една част от тях се
отделила и отишли да пият кафе в мола, тъй
като офисът е малък. Останала другата част от групата. Г-н М.внасял пари на
каса. При подписването на платежното били една госпожа, която наричали по име М.,
г-н К. бил също в офиса, но не е стоял пред свидетелката. При нея бил г-н М..
Той лично положил подписа. Свидетелката се убедила, че това е г-н М., тъй като
му проверила личната карта. На касата също проверили, че това е г-н М., също с
личната му карта. Касата се намира срещу свидетелката и има видимост към това,
което се случва на касата. Затова видяла, че г-н М.внасял пари на касата и тъй
като сумата била голяма и трябвало да се брои ръчно, това отнело време.
Междувременно написали платежното нареждане и М.го подписал след като внесъл
парите на каса. Те дошли с цел да внесат пари и да ги преведат. Това станало по-скоро след обяд, защото обикновено тогава ги
посещавали поради предпочитанието на г-н К.към следобедните часове. Платежното
нареждане било попълнено от свидетелката, с нейния почерк, вероятно защото
клиентът й е казал, че не може да го попълни сам. Това не било нещо необичайно,
тъй като обикновено клиентите не могат да попълнят сами документите и служителите
им помагат. Свидетелката го е попълнила като са й казвали какво да попълни. Казала
й го е дамата, която била с г-н М., тъй като тя говорела английски език. Тази
жена комуникирала с него на гръцки език, а със свидетелката на английски език. Г-н
М.казвал на свидетелката кратки думички на английски език, но основно
кореспондирал с г-н К. на гръцки, тъй като и г-н К. бил там. Свидетелката няма
конкретен спомен за датата, на която е съставено платежното /преди съдът да й
предяви документът/, но със сигурност знае, че в деня, в който дошли, тогава го
издали. Не си спомня дали веднага е изпълнено плащането. Възможно е плащането
да е минало другия ден, ако е наредено малко по-късно след обяд. Свидетелката
си спомня, че с г-н М.откривали сметка и
електронно банкиране и би трябвало да е подписал и сметката и електронното
банкиране, но предвид изминалото от тогава време няма спомен. При платежното нареждане освен ръкописните
отбелязвания има и машинно обработване – слага се дата и част в общия случай. Има машина, която
отбелязва дата и час. На платежното нареждане, което е на стр. 10 от делото
няма машинно поставяне на дата и час. Да
не се постави такова машинно отбелязване е много често срещано, тъй клонът е
много натоварен, а машината за поставяне на дата и час е на едно конкретно
място, към което е фиксирана. Обичайно г-н М.си попълвал собственоръчно платежните
нареждания, подписвал се пред служител и
ги оставял за изпълнение. В случая, г-н М.не
го е попълнил собственоръчно, но го е подписал
собственоръчно пред свидетелката и го е оставил за изпълнение -оригиналът при банката
и копие за него. Свидетелката уточнява,
че е виждала г-н М.само веднъж – в деня, в който е подписано това нареждане.
Свидетелката М.работи в банка „Пиреос“ АД от 16 години. Към м. март
2013 г. е предназначена в клон „The MALL“ – Хермес парк, като управител на клон. В началото на
2013 г. до м. март работех като супервайзър в клон „Витоша“. Познава дружеството „Л.е.Е.“ ООД като клиент на банката от момента, в който представител
на дружеството поискал информация за движение по сметките. Това било след
преназначаването на свидетелката в „The MALL“. Може би юни-юли месец. В банката дошла г-жа П.като
управител на дружеството. Искаше информация по сметките и свидетелката и
предоставила такава информация за движение по сметките. След това на следващия
ден или малко след това дошла втори път и пак говорили за транзакциите по
сметките, депозирали се документи, с които се оттегля едно пълномощно. С г-жа П.коментирали
преводи от сметката на дружеството, като цяло там нямало голямо движение. Имало
няколко по-големи преводи, които били направени. Към момента, когато
свидетелката й предоставила разпечатка не сакоментирали нищо за самите
плащания. Свидетелката не останала с впечатление, че има някакъв проблем с
транзакциите. На дружеството е дадено интернет-банкиране, но не то е
предоставила свидетелката. Разглеждайки документите, свидетелката видяла, че има документация за онлайн-банкиране с достъп
до двамата управители и също така има въведен имейл за получаване на
извлечения. От самото начало е избрано да се получават извлечения по имейл.
Дружеството е ползвало услугата да получава извлечение от имейл. Отделно от
това имало достъп в реално време на двамата
управители до сметките, за да могат да проверяват по всяко време. Свидетелката
не може да каже защо при наличието на
този достъп, г-жа П.иска от банката извлечение. Не са коментирали този въпрос и
свидетелката просто изпълнила указанията
на молбата за предоставяне на информация.
Съдът, преценявайки по реда на чл. 172 от ГПК показанията на свидетелите П.и М., който са служители на ответника, намира,
че следва да кредитира изцяло показанията им, като непротиворечиви, логически
обосновани и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства и
отчитайки обстоятелството, че
показанията се основават на лични и непосредствени възприятия на свидетелите. Обстоятелството,
че по искане на процесуалния представител на ищеца свидетелката М.посочва
останалия в залата след неговия разпит свидетел Н.А. като г-н М., не се отразява върху достоверността на
дадените от нея показания. От показанията на свидетелката става ясно, че тя е
виждала само веднъж М.и то в момент, отдалечен близо 5 години от даването на
показанията, като при посещението на М.нис в клона на банката този ден, един от
неговите придружители е бил именно свидетелят А.. Към тези обстоятелства следва
да се добави и нормалното притеснение, което изпитва свидетелят, когато дава
показания пред съд и факта, че при провеждане на съдебното заседание по делото на
26.01.2018 г., в залата присъстваха група хора, неангажирани в някакво
процесуално качество по делото /вероятно придружители на ищцовата страна/,
които седяха събрани от едната страна на
залата, заедно с преводача от гръцки език, към която група след края на неговия
разпит се присъедини и свидетелят А..
От формираното мнозинство на заключението
на тричленната съдебно-графическа експертиза на вещите лица В. и М., което
заключение съдът кредитира, се установява, че
подписът, положен за „наредител“ в нареждане от 13.11.2012 г за превод
на чуждестранна валута е поставен от А.М..
Съдът кредитира това заключение,
а не заключението на единичната експертиза, изготвено от вещото лице Х. и
особеното мнение на същото лице, тъй
като заключението на вещите лица В. и М. е логически обосновано и подробно
мотивирано, включително и при приемането му в с.з. на 21.03.2018 т. От извършените задълбочени изследвания на
структурата, степента на обработеност, сложността, темпа на полагане, размера,
степента на наклона, разтегнатостта по вертикал и хоризонтал на подписа – обект
на експертизата и сравнителния материал и частните признаци на подписа на
лицето, вещите лица формират категоричен извод, че подписът – обект на
експертизата е положен от лицето А.М.. Използваната от тези вещи лица методика на
аналитико-сравнително изследване включва разделно и сравнително изследване на
обекта на експертизата и сравнителния материал, при което са използвани
мерителни прибори, увеличителни лупи, цифрово-фотографска, компютърна и
принтерна техника и независими един от друг методи за установяване особеностите
на писмено-двигателните навици на пишещия. След изследване с технически средства за установяване
наличието на техническа поправки, вещите лица стигат до извод, че не се
констатират признаци за наличието на предварителна подготовка, техническа
подправка или имитация. Констатираните от вещото лице Х. участъци с изтъняване
на щриха, наличие на паразитен щрих и необоснована точка на спиране не следва
да се приемат за особености, свидетелстващи за неувереност на движението, а за
стандартни признаци, получени в резултат на движението на сачмата на пишещото
средство при промяна на посоката на движението, при техническо забавяне на
движението на сачмата и липсата на каквито и да е паразитни щрихи. Процесният
подпис е високо обработен, с висока степен на свързаност, относително голям
размер, слаб десен наклон, положен с висок темп при дясно постъпателно
движение. В подписа преобладават праволинейните движения при изпълнение на
буквените и безбуквени елементи и ъглови, при свързващите. При сравнение между
подписа – обект на изследването и саморъчно положените от лицето подписи,
представени като сравнителни образци, се установяват пълни и относителни
съвпадения в общите признаци и в индивидуализиращия пишещия частни признаци.
Констатираните различия в количеството и продължителността на движенията при
изпълнение на щриховите елементи без буквени И образни елементи могат да се
обяснят с вариативност.
От събраните по делото доказателства се
установи наличието на облигационно правоотношение между страните, възникнало
въз основа на
представения по делото
рамков договор за платежни услуги, откриване и водене на платежна сметка, с
типичното за този договор съдържание, част от което е и задължението на ответника
да открие банкова сметка *** платежни операции. В случая се установи, че в
изпълнение на този договор банката е изпълнила наредената на 13.11.2012 г. от
законния представител на ищеца А.М. платежна операция, като е
превела сумата от 470 500 евро от откритата в банката сметка на ищеца по
банковата сметка на посоченото като получател в преводното нареждане лице К.. Не се установи основателността на твърдението на
ищеца, че този банков превод не е нареден от законния представител на
дружеството М., съответно е налице нарушение от страна на банката при
извършване на това плащане, изразяващо
се в липса на проверка относно
самоличността на лицето, подписало платежното нареждане и/или лицето, което го
е представило пред нея. От представеното платежно нареждане от 13.11.2012 г.
/стр. 10 от делото/ се установява наличието на нареждане по смисъла на пар. 1, т. 19 от ДР на Закона за платежните услуги и платежните системи, вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 3 от 16.07.2009 г. Недоказани останаха твърденията на
ищеца, че този документ не е подписан от посоченото като негов автор лице . От
заключението на мнозинството на съдебно-графическата експретиза се установи, че подписалото като наредител
платежното нареждане лице е именно А.М., който е лице,
оправомощено да извършва от името на ищеца парични преводи и извършеното въз
основа на това нареждане плащане попада в хипотезата на чл. 51 ал. 1, изр. 1-во
от Закона за платежните услуги и платежните системи /отм. ДВ, бр. 20/06.03.2018 г.
Предвид изложеното следва да се приеме, че
не е налице допуснато от ответника нарушение на задълженията му по договора за
разплащателна сметка, съответно няма основание за ангажиране на договорната му
отговорност за обезщетяване на вреди по чл. 82 от ЗЗД и предявеният иск за
присъждане на такива е неоснователен.
Предвид извода на съда за неоснователност на
иска по чл. 82 от ЗЗД, неоснователна се явява и акцесорната претенция за
присъждане на обезщетение за забавено плащане.
При този изход на производството ищецът
следва да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. В случая ответникът е направил разноски в
размер на 7500 лева, в това число адвокатско възнаграждение в размер на 6000
лева и депозит за вещи лица в размер на 1500 лева. Ищецът прави искане по чл.
78, ал. 5 от ГПК за намаляване на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение поради прекомерност. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.
5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от закона
за адвокатурата. В случая съдът намира, че заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение от 6000 лева за исковото производство не е в съответствие с
размера, установен в чл. 7, ал. 2, т. 4 на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /1703.50 лева/ и се явява прекомерно с оглед
характера и сложността на делото. Предвид изложеното, съдът намира, че
възражението на ищеца за прекомерност е основателно и дължимите на ответника разноски за
адвокатско възнаграждение следва да се
определят на 2500 лева. Така определеният размер е съобразен с нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 вр.
§2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При определянето на този размер съдът взе предвид действителната правна и фактическа сложност
на делото, броя на проведените съдебни заседания и извършените от процесуалния
представител на ответника в настоящето производство процесуални действия.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Л.е.е.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, ж .к. „*******срещу
„Банка П.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, частични
искове с правна квалификация чл. 82 от ЗЗД за сумата от 15848.96 евро,
представляваща обезщетение за нанесената в резултат на договорното неизпълнение
на банката вреда при изпълнение на преводно нареждане от 13.11.2012 г., при
размер на цялото вземане от 470 500 евро и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата
от 4151.04 евро, представлява част от дължимата лихва за забава върху
главницата за периода от 15.10.2013 г. до 12.05.2016 г., при размер на цялото
вземане от 123229.83 евро, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „Л.е.е.“ ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, ж .к. „*******да заплати на
„Банка П.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски по производството в размер на 4000
/четири хиляди/ лева.
Решението е постановено
при участието на трето лице-помагач на страната на ответника, а именно: К.К., гражданин на Република Кипър, роден на *** г., ЛН ********, постоянно
пребиваващ в Република България гражданин на ЕС.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: