№ 452
гр. София , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20201000502802 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 193 от 26.11.2019 г. по т.д. 90/2019 г. по описа на ОС – Враца
(ВрОС) е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от 60 000 (шестдесет хиляди)
лева в полза на С. А. Д. с ЕГН: ********** ведно със законната лихва от 10.12.2018 г. до
окончателното изплащане, като частично отхвърлена претенцията за лихви върху
главницата за периода 15.01.2016 г. до 10.12.2018 г. Уважен е изцяло иск за репариране на
имуществени вреди /заплатени такси и лекарства/ в размер от 321.95 лв. ведно със законната
лихва от 16.01.2019 г. /датата на завеждане на исковата молба/ до окончателното изплащане.
При пълното уважаване на исковете за главници по двете обезщетения, ответното дружество
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е осъдено да заплати такси и разноски в полза на
ищеца и на съда, а на процесуалния представител на Св. Д. – адв. Н. от САК и
възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/. Решението е постановено при
участието на третото лице-помагач /ТЛП/ на страната на застрахователя – Г. Б. Д..
Горното решение е поправено по реда на чл. 247 ГПК поради допуснати
очевидни фактически грешки с друго Решение №60/05.06.2020 г. и по молба на ищеца Св.
Д..
Против така постановените актове на ВрОС са постъпили общо три жалби – две
от ответника „Булстрад ВИГ“ АД и една от С. Ал. Д..
1
Ищецът изразява неудовлетворение само от решение 193/26.11.2019 г. и то
единствено в частта, в която е отхвърлена частично претенцията му за мораторна лихва за
забава върху главницата за обезщетението за неимуществени вреди. Счита за неправилен
извода на ВрОС, че приложим по делото се явявал новия Кодекс за застраховането /КЗ/, в
сила от 01.01.2016 г., а следвало да се прилага отменения КЗ, поради което иска за лихва
следвало да се уважи за целия търсен период, т.е. от 15.01.2016 г. В този смисъл отправя и
искането си до САС.
От страна на застрахователното дружество се оспорват и двете решения на
окръжния съд.
В жалбата срещу решение 193/26.11.2019 г. се навеждат доводи в няколко
аспекта: че не е доказан деликта при процесното ПТП, респ. противоправното поведение на
ТЛП Д., тъй като изводите за това на първоинстанционния съд се базирали на основата на
Споразумение от 22.01.2016 г., одобрено с Протокол по НОХД № 21/2016 г. на РС-Оряхово,
което обаче било за деяние по чл. 343б, ал. 1 НК, т.е. за управление на МПС с концентрация
на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а не за процесното ПТП, реализирано на 15.01.2016 г.
От там се прави извод за неправилно прилагане разпоредбата на чл. 300 ГПК, тъй като
отговорността на застрахователя е функционална от деликтното поведение на застрахования
по застраховка „ГО“ водач. Оспорват се претенциите за имуществени вреди /ИВ/ и
неимуществени вреди /НВ/ по основание и размер. Счита се, че поради недоказаното
противоправно поведение на застрахования при дружеството водач Д., обезщетения не се
дължат изобщо, а в условията на алтернативност, че при определяне на обезвредите, тази за
НИ нарушават драстично правилото на чл. 52 ЗЗД, а при тази за ИВ се оспорва
претендираната такса за избор на екип и лекар. Оспорва се преценката на вещото лице-лекар
в първата инстанция за „психологически вреди“, като се твърди, че то няма компетентност
по тези въпроси. Моли се САС за отхвърляне на исковете, а в условията на алтернативност
за намаляване на обезщетенията за вреди при прилагане на чл. 52 ЗЗД за НВ и до
действително сторените разходи за ИВ.
Втората въззивна жалба е срещу решение №60/05.06.2020 г. и с оплакване, че
същото било постановено при нарушение на процесуалните правила.
Двете въззивни жалби на застрахователя са оспорени с писмени отговори по
реда на чл. 263 ГПК от ищеца Д., като се счита, че те са неоснователни. „Булстрад ВИГ“ АД
не е подал отговор на въззивната жалба на ищеца, докато ТЛП Д. не е взел отношение по
никоя от трите жалби.
Жалбите са в срок и са процесуално допустими. Пред САС е приета и изслушана
съдебна автотехническа експертиза /САТЕ/, доколкото в първата инстанция не е имало
такава.
2
От материалите по делото САС намери следното:
С искова молба вх.№5456 от 16.01.2019г.С. А. Д. ЕГН ********** е предявил при
условията на обективно съединяване искове срещу ЗАД"БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП" за сума в общ размер на 60321.95лв.:
-30000лв.главница,застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от контузия на гръден кош
-30000лв.главница,застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от получена киста на десния тестис,увреждания получени при ПТП от 15.01.2016 г., ведно
със законната лихва върху присъдената сума от датата на деликта -15.01.2016 г. до
окончателното изплащане на обезщетенията, -321.95 лв.-обезщетение за
претърпените имуществени вреди-разходи свързани с проведеното му лечение, ведно със
законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на исковата молба в съда -
16.01.2019 г.до окончателното изплащане на сумата.
Сезира съда с искане ответникът да бъде осъден да му заплати горните суми и
лихви.
При уважаване на исковете моли за присъждане на деловодни разноски.
Ищецът поддържа,че на 15.01.2016г. около 18:20ч. е пътувал заедно с Н. М. А. и А. Д.
А. в лек автомобил марка „Опел", модел „Астра”, с peг. № ********, собственост на К. Г.
Ж., управляван от А. Д. А.. Пътували по път II-11 с посока на движение град Оряхово. В
същото време и по същия път, с посока на движение град Мизия се движел и лек автомобил
„Рено”, модел „Еспейс”, с peг. № ********, управляван от Г. Б. Д.. При движение с
несъобразена скорост с пътните условия /мокра пътна настилка/ и след употреба на алкохол
водачът на лек автомобил „Рено”, модел „Еспейс” - Д. навлиза в насрещната пътна лента,
при което блъска лек автомобил „Опел”, модел „Астра”, управляван от А. А. - правилно
движещ се по пътното платно по посока на движение.
Сочи се в исковата молба,че след възникване на ПТП ищецът е транспортиран със
специализиран превоз до МБАЛ - Козлодуй, където е установено, че е получил контузия на
гръдния кош. Във връзка с полученото увреждане и неотшумяващата болка в гърдите - в
дясно, долната част на гръдния кош, същият е потърсил спешна медицинска помощ на
18.01.2016г., като след проведен преглед и изследвания му е поставена диагноза „контузия
на гръдния кош”.
Болките в областта на дясната гръдна половина се задълбочили, като наред с това, след ПТП
се появява и болка при свиване на краката към тялото в опериран през 2014г. тестис.На
18.02.2016г. на ищеца бил извършен медицински преглед и му била поставена диагноза
3
„травма на сърцето, неуточнена”.
Констатираната болка в областта на десния тестис също се задълбочила,като последица от
катастрофата получил хематома на десния скротум, придружен от силни болки и оток.
Независимо от проведеното лечение,състоянието му не се подобрило, поради което бил
насочен към оперативно лечение. Последното било проведено в МБАЛ „Света Марина”
ООД,гр.Плевен,където постъпва на 30.05.2016г. и е изписан на 01.06.2016г., с диагноза: „D
29.2 - Тестис.”.
Ищецът твърди,че получените увреждания са го променили.Станал по-затворен, редуцира
съня, получава тръпнене на крайниците, изпотяване, упорито главоболие със стягащ ефект,
чувства постоянен страх от смъртта.Извършил консултация с д-р П. - МЦ „Св. Иван
Рилски”, гр. Плевен, където му е поставена първоначална диагноза „остра стресова
реакция”, а в последствие диагноза „посттравматично стресово разстройство”.
Поради получените травматични увреждания, както и проведеното продължително лечение,
ищецът бил насочен към консултация със специалист съдебен лекар д-р Л., който като се
запознал с предоставената му медицинска документация, дал становище,че от претърпяното
ПТП е получил следните травматични увреждания:контузия на гръдния кош,която
определил,като временно разстройство на здравето,неопасно за живота,относно кистата на
десния тестис,при кредитиране на причинно- следствена връзка с инцидента,преценил като
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Поддържа,че поради получените увреждания изпитвал силна болка и дискомфорт в
травмираните зони, като бил поставен в невъзможност да осъществява ежедневните му
дейности и да удовлетворява личните си нужди.
Твърди,че към датата на ПТП бил ученик, като получените травматични увреждания довели
до обективна невъзможност да посещава учебни занятия, което създало затруднения и
трудности при усвояване на учебния материал и подготовката му за завършване на учебната
година. По същото време бил активен спортист - футболист, като настъпилите събития го
лишили от възможност в един продължителен период да участва в тренировки и състезания.
Всичко това дало неблагоприятно отражение върху него: затворил се себе си, отказвал
срещи със свои връстници и приятели, като ужасът от настъпилото ПТП се появявал в
съзнанието му постоянно. Отказвал да излиза сам навън без своите родители, защото
изпитвал постоянен страх и безпокойство.Твърди,че и към настоящия момент чувството на
страх и безпокойство, както и спомените от фаталния инцидент се връщали като лента при
всяко едно пътуване в автомобил.
При така изложеното сочи,че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в: редица
затруднения, неудобства, неприятни усещания и болки в ежедневието си и поддържа,че са в
пряка причинно-следствена връзка с ПТП от 15.01.2016г. и с оглед справедливостта, те
следва да бъдат репарирани.
4
Счита ,че е справедливо да бъде обезщетен със сума общо в размер на 60 000 /шестдесет
хиляди/ лева, представляваща сбор от следните суми, а именно: сумата в размер на 30 000
/тридесет хиляди/ лева - за получената контузия на гръдния кош и сумата в размер на 30 000
/тридесет хиляди/ лева - за кистата на десния тестис, за търпените от него неимуществени
вреди - болки и страдания, които същият изпитал и изпитва поради настъпилото на
15.01.2016г. ПТП.
Твърди,че във връзка и като резултат на ПТП от 15.01.2016г. е претърпял имуществени
вреди в размер на 321.95лв. представляващи разноски по лечението му- заплатени
потребителски такси, лекарства и други консумативи, във връзка с неговото лечение.
Ответникът е оспорил исковете по основание и размер. След събиране на писмени и гласни
доказателства, както и след приемане на съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, окръжният
съд е постановил решение по съществото на спора.
При спазване правомощията си по чл. 269-272 ГПК, САС прецени, че решението на
Врачански окръжен съд е валидно и допустимо, но частично неправилно по следните
причини:
По жалбата на ищеца С.Д.:
Същата е основателна:
ВрОС неправилно е приел, че приложимия материален закон е сега действащия КЗ
/в сила от 01.01.2016 г./ Това не е така. Застрахователната полица по застраховка „ГО“,
ползваща делинквента Д. е издадена на 28.05.2015 г. Това обстоятелство е признато изрично
от представител на „Булстрад ВИГ“ АД в заседанието пред САС на 08.02.2021 г. /л. 70/. То
не е спорно между страните. Разпоредбата на § 22 ПЗР КЗ урежда въпроса за заварените към
датата на влизане в сила на новия кодекс застрахователни договори, като е прието, че ако са
сключени преди влизане в сила на новия КЗ, то се прилагат разпоредбите на част четвърта
от отменения КЗ, освен ако страните договорят друго след влизане в сила на новия КЗ.
В случая, няма данни страните да са договорили нещо друго по
застрахователния договор, а и това не се твърди от никой. Ето защо, отношенията следва да
се уредят през призмата на отменения КЗ – чл. 226, ал. 1, а не на сега действащия КЗ /чл.
432, ал. 1/, както неправилно е приел ВрОС в обжалваното решение.
Постоянна и обилна е практиката на ВКС, че по стария КЗ мораторната лихва за
забава върху обезщетенията за неимуществени вреди е от датата на увреждането /деликта/ за
разлика от новите правила от сега действащия КЗ по същия въпрос. Следователно,
основателно е оплакването на Д., че лихвата за забава следва да се определи от 15.01.2016 г.
– датата на увреждането, а не от 10.12.2018 г., както е приел първоинстанционния съд.
По жалбата на застрахователя против решение 193/26.11.2019 г. Тя е частично
5
основателна. Съображения:
Споделят се изцяло доводите на процесуалния представител на „Булстрад ВИГ“
АД, че ВрОС неправилно е изградил представата си за деликт и противоправност в
поведението на застрахования водач Д. при процесния инцидент на основата на
Споразумение от 22.01.2016 г., одобрено с Протокол по НОХД № 21/2016 г. на РС-Оряхово,
което обаче е за деяние по чл. 343б, ал. 1 НК, т.е. за управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а не за процесното ПТП, реализирано на 15.01.2016 г.
Позоваването на разпоредбата на чл. 300 ГПК от страна на окръжния съд е неуместно,
защото посоченият акт на РС-Оряхово е за престъпно деяние, съвсем различно от ПТП, при
което е пострадал ищецът Д.. Следователно, няма как да се приеме, че има относимост на
разгледаните от Оряховския районен съд въпроси за деянието, противоправността и
виновността на дееца касателно елементите от фактическия състав на деликта при ПТП,
които е трябвало да се изследват от Врачанския окръжен съд.
По тези причини САС е допуснал служебно експертиза, която да изследва
механизма на ПТП и обстоятелствата, при които катастрофата е настъпила.
Заключението е прието с протоколно определение от 12.04.2021 г. без
възражения от страните и се приема за обективно и компетентно от страна на въззивния съд.
В.л. инж. М. еднозначно /категорично/ сочи, че причините за ПТП са
субективните неправилни действия на водача на л.а. „Рено Еспейс“ Д. /застрахован при
„Булстрад ВИГ“ АД/, докато за водача на л.а. „Опел Астра“, където е бил пострадалия ищец
Д., произшествието е било непредотвратимо. Делинквентът Д. е нарушил императивни
разпоредби от ЗДвП, понеже губейки контрол върху управлявания автомобил, е навлязъл в
насрещното пътно платно, където не следва да пребивава, като по този начин се е стигнало
до сблъсък с автомобила „Опел Астра“.
Ето защо, приетата пред САС САТЕ доказва противоправното поведение и
вината на застрахования при ответното дружество водач, което обосновава основанието за
носената отговорност за вреди по реда на чл. 226 КЗ /отм./ от „Булстрад ВИГ“ АД.
Частично основателни са оплакванията на застрахователя касателно
неправилното приложение разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и неоснователни досежно
обезщетението за имуществени вреди.
Относно обезвредата на болките и страданията при ищеца:
Експертът по назначената в първата инстанция СМЕ е дал заключение,че ищецът в
пряка причинна връзка с процесното ПТП е получил:
-контузия на гръдния кош,представляваща временно разстройство на здравето,неопасно за
живота ,придружена с болки и страдания,които не са със силен интензитет
6
-увреждане в областта на десния тестис,довело да образуване на киста на десния
тестис,увреждане представляващо временно разстройство на здравето, неопасано за
живота,придружено с продължителни и силни по интензитет болки и страдания
Експертът установи,че няма причиняване на детеродна неспособност.Оперативната
интервенция е довела до излекуване на пострадалия,като кистата на епидидима,която
пострадалия е получил вследствие травмата на тестиса е напълно излекувана. Тази киста не
е съществувала преди ПТП и е последица от травмата-получила се е частична
некроза/умъртвяване/ на част от епидидима /1 см/,което по-късно е довело до образуване на
кистата.
За оперативната интервенция клиничната пътека дава два дни минимален период на престой
в болница и поради тази причина, при липса на усложнения пациента е изписан по-рано,
затова е лежал такъв кратък период от само един ден. Относително операцията се води от
групата на операциите с малък и среден обем. Самата оперативна интервенция налага
упойка като има два варианта - при пълна упойка и такава в гръбначния стълб, тъй като тази
област е болезнена за оперативна интервенция. Възможно да се направи и с локална упойка.
В съдебно заседание вещото лице поясни,че операцията е със среден обем и сложност. От
оперативният протокол се разбира, че обезболяване не е извършено в областта на
оперативното поле, което значи, че упойката е обща.
По делото са приобщени,като доказателства "Етапна епикриза от МЦ "СвИван
Рилски"гр.Враца /22.01.2016г. с диагноза "Остра стресова реакция с провеждане на
лекарствено лечение и психотерапветични сесии и Етапна епикриза от МЦ-"Св.Иван
Рилски"гр.Враца/29.06.2016г.-Диагноза Посттравматично стресово разсройство с
провеждане на лекарствено лечение и психотерапевтични сесии,като е отчетено
терапевтично повлияване.
Свидетелят Л. Д.,братовчед на пострадалия, установява,че именно с него е споделил,че е с
подут тестис.Свидетелят е бил до С.,тъй като при катастрофата е пострадала и майка
му,която е била в болница. Той се притеснявал да каже, че има болки в гърдите и че е с
подут тестис. Не искал да излиза, не споделял пред никой, освен пред него.Ищецът
мислел,че това ще мине само, но болката станала по-голяма.След посещение при лекар
започнал да пие антибиотици,но това не помогнало и би опериран.Към момента на
инцидента, ищецът бил ученик,но поради наложилото се лечение,не можел да ходи на
училище и това се отразило на завършването.Ищецът бил уплашен,страхувал се,че ще му се
подиграват,че е опериран от такова вещо.Споделял ,че има затруднения при подготовката си
за училище и че това ще му попречи и на кариерата. С. бил футболист и играел в отбора на
гр.Етрополе и в гр. Монтана. След инцидента той нямал възможност да продължи с
тренировките, не можел да спортува и да ходи на тренировки.
Катастрофата му се отразила зле.Станал по-затворен, избягвал контакти с приятели и
7
говорел само с братовчед си,бил притеснен,страхувал се да шофира,говорел само за
катастрофата. С. имал свидетелство за правоуправление,но след катастрофата шофирал само
през деня,вечер се страхувал да шофира.Споделял,че не може да спи.Установява,че и към
този момент тези проблеми продължават.Установява,че ищецът е посещавал психиатър във
връзка с тези проблеми,непосредствено след инцидента.
Свидетелят К. Д. живеел на разстояние 200-300метра от дома на ищеца.Със семейството му
са в много доби приятелски отношения,като с бащата на ищеца са приятели от детските им
години,а по-късно,когато създали семейства и семействата им се сприятелили.Животът им
минавал почти заедно.Узнал,за много тежка катастрофа на един празник и
обстоятелството,че при нея са пострадали ищеца и майка му, а по-късно и за наложилата се
операция на тестиса.
Твърди,че С. бил много сериозен футболист и понякога превозвал го на спортни събития, в
които е участвал.Счита, че С. бил футболист с големи заложби в школата на гр. Етрополе,а
след това играл и в гр. Враца и в гр. Монтана. Той лично го е возил,като му съдействал да
продължи напред. Когато станало произшествието С. учел в гр. Монтана в спортното
училище първо, а в по-късно и в гр. Враца в спортно училище.
След катастрофата физически изпитвал затруднения при ходене, дори избягвал да
коментира с тях тези неща,свидетелят коментирал повече с татко му.
При тези данни, САС в настоящия си състав намира, че обезщетението за неимуществени
вреди, определено от окръжния съд не отговаря на критерия за справедливост, даден в чл.
52 ЗЗД.
Не се споделят вижданията на контролирания съд, че при ищеца имало влошаване на психо-
емоционалното състояние и „Остра стресова реакция“ с провеждане на лекарства и
психотерапевтични сесии, които следвало да се обезщетят. Дори да се остави настрана
въпросът, че вещото лице, извършило СМЕ в първата инстанция, няма доказани
квалификации в областта на психологията и психиатрията, за да дава заключения по такива
теми, достатъчно е да се посочи, че подобни вреди не са заявени за обезщетяване от ищеца
нито в исковата молба, нито в допълнителната искова молба. Там, той релевира единствено
болки и страдания, предизвикани от физическите травми от катастрофата, но не и от
изпадане в стресови и психотични състояния вследствие на ПТП, дори и такива да е имало и
да са били лекувани и т.н. Да, и в исковата молба, и в допълнителната искова молба, се сочи,
че С. имал „страх“ и „безпокойство“ след процесното ПТП, което е нормално за всеки един
пострадал при подобна катастрофа, но в никакъв случай не се говори за тежки
психологически вреди, по-големи от обичайните след преживяна катастрофа. Нюанс има и
той е налице в случая, а именно: сочи се общо „стрес“, но вредите са изрично дефинирани от
ищеца като „затруднения“, „неудобства“, „неприятни усещания“ и „болки в ежедневието“
/така изрично на л.трети, абзац втори от исковата молба/ и това е всичко. Последното следва
да се отнесе към направения петитум в исковата молба, който не включва искане за
8
обезщетяване на неимуществени вреди от влошаване на психическото състояние, а само от
болките и страданията при сочените травми от ПТП.
Следователно, в разрез с диспозитивното начало, уредено в чл. 6 ГПК, ВрОС е присъдил
обезщетяване за вреди, каквито не се сочат от ищеца в исковата и допълнителната искова
молба. На обезщетяване подлежат само болките и страданията от физическите последствия
от произшествието и общият стрес, съпътстващ всеки един пострадал при катастрофа, тъй
като допълнителните психични вреди от подобни събития не само следва да се релевират
изрично за обезщетяване, а се нуждаят и от съответното доказване.
Що се отнася до физическите травми, касае се за две отделни увреди, представляващи
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Контузията на гръдния кош се цени
от съдебния лекар като лека телесна повреда и е отшумяла бързо, докато операцията на
тестиса не е довела до детеродна неспособност или някакъв друг вид проблеми, които биха
повлияли на здравето на ищеца в дългосрочен план. Възстановяването е било бързо, а
престоят в болница след операцията – кратък. Няма изменения в структурата и функциите
на тестисите в резултат на ПТП. Общото здравословно състояние понастоящем на Д. е добро
и не са налице невъзстановени физически увреждания.
Гласните доказателства, събрани по делото не могат да бъдат тълкувани като установяващи
изключително силен интензитет на болките и страданията. Напълно нормално и естествено
е след подобен инцидент, ищецът да се уплаши и затвори в себе си за известно време поради
стреса от събитието. Не могат да се кредитират обаче твърденията за това, че вследствие
ПТП се провалила футболната кариера на ищеца. Няма никакви данни за физическа
неспособност на Д. да играе футбол, ако желае, а липсата на по-нататъшно развитие в
спортно отношение не може да се свърже с процесния пътен инцидент, дори и през призмата
на свидетелските показания по делото. Обичайно, тя може да се дължи на нежелание за по-
нататъшни занимания с футбол, липса на достатъчно възможности за напредък в кариера на
професионален футболист или друго. Липсва обаче нужното, по смисъла на чл. 154, ал. 1
ГПК, доказване, че катастрофата е попречила на ищеца да се развива като футболист.
С оглед годината, в която са настъпили вредите и икономическата конюнктура през 2016
г., неимуществените вреди следва да се обезщетят с 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, а не с
60 000 /шестдесет хиляди/ лв., колкото е преценил ВрОС.
Неоснователни са оплакванията относно присъденото обезщетение за имуществени вреди.
Доказва се с приетата в първата инстанция експертиза връзка на сторените разходи от ищеца
с лечението след ПТП. Не може да се сподели виждането, че не следвало да отговаря
застрахователя за таксата „избор на екип“ и „лекар“. Обичайна практика на множество
лечебни заведения в България е да искат подобни такси от пациентите си, без реално да има
значение кой и как те лекува, но дори и в случая, това да не е така, то не може да се отрече
правото на пострадалия ищец като пациент да иска да бъде лекуван от конкретен лекар, на
9
който има вяра /в съответната болница/ или счита за по-добър като специалист. Стойността
на този разход не е значителен /150 лв./ и по правилата за носене на риска, редно е той да се
поеме от застрахователя, тъй като ако не беше реализирано процесното ПТП, то нямаше да
се стига до съответната операция и направата на разхода.
Неоснователна е жалбата на дружеството против допълнителното решение
№60/05.06.2020 г. на съда, той като същото не е постановено при нарушение на
процесуалните правила, както се твърди в жалбата, а напротив – следвало е да се постанови
по реда на чл. 247 ГПК, тъй като в първоначалното си решение съдът е допуснал явни
фактически грешки, които е следвало да отстрани именно по този процесуален ред.
В обобщение, налице е частично несъвпадение на изводите на ВрОС и САС, което налага
частична отмяна на първоинстанционното решение. То следва да се отмени в частта, в която
искът по чл. 226 КЗ /отм./ за обезщетяване на неимуществени вреди е уважен за сумата от
45 000 лв. /разликата между 15 000 лв. и 60 000 лв./ и в тази част, претенцията се отхвърли
като неоснователна. В частта, в която решението се потвърждава /относно неимуществените
вреди/, лихвата следва да се присъди, считано от 15.01.2016 г., а не от 10.12.2018 г., както е
приел ВрОС. В частта за обезвредата за имуществени вреди, решението е правилно и следва
да се потвърди. Без уважение следва да се остави жалбата против допълнителното решение
№60/05.06.2020 г.
Разноски:
При изхода на делото във втората инстанция, разноските за окръжния съд следва да се
изчислят наново, а тези за въззивния – според уважената и отхвърлена част от обжалваемия
материален интерес. Според списъците по чл. 80 ГПК и след извършване на съответните
изчисления, разноските на страните са, както следва: а/ за ВрОС, застрахователното
дружество има право да получи 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, а държавната
такса, която то следва да заплати в полза на съда, е не 2412.88 лв., а 612.88 лв., или 1800 лв.
по-малко. Възнаграждението по чл. 38 ЗАдв в полза на адв. Н. за първата инстанция не
следва да е 2339.66 лв., а 989.66 лв., или с 1350 лв. по-малко; б/ за САС, не се претендират
разноски от страна на въззивника Д., а от дружеството, се претендират 1 206.44 лв.
държавна такса за въззивната жалба срещу основното решение, както и юрисконсултско
възнаграждение от 450 лв. Процесуалният представител на ищеца е направил възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение и то е основателно, като съдът го
намалява до минимума от 100 лв. Общо, разноските възлизат на 1306.44 лв. Уважената част
от обжалваемия материален интерес е 45 000 лв., а неуважената възлиза на 15 321.95 лв. Ето
защо, „Булстрад ВИГ“ АД има право да получи 974.60 лв. Общо, за двете инстанции ищецът
Д. дължи на дружеството 1074.60 лв. съдебно-деловодни разноски.
10
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VII с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 193 от 26.11.2019 г. по т.д. 90/2019 г. по описа на ОС – Враца, в частта, в
която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, платимо от „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД в полза на С. А. Д. с ЕГН: ********** за сумата от 45 000 /четиридесет
и пет хиляди/ лева ведно със законната лихва от 10.12.2018 г. до окончателното изплащане
и във връзка с болки и страдания, претърпени при ПТП, реализирано на 15.01.2016 г., при
което Д. е пострадал, в частта, в която е присъдено възнаграждение по чл. 38 от Закона за
адвокатурата в полза на адв. Й.Н. от САК за сумата от 1350 лв. /разликата между
действително дължимите 989.66 лв. и сумата от 2339.66 лв./, както и в частта, в която
акционерното дружество е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на ОС-
Враца държавна такса в размер на 1800 лв. /разликата между действително дължимите
612.88 лв. и сумата от 2412.88 лв./ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция за обезщетяване на
неимуществени вреди, предявена от С. А. Д. с ЕГН: ********** против „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД за заплащане на сумата от 45 000 /четиридесет и пет хиляди/ лева
ведно със законна лихва от 10.12.2018 г. до окончателното изплащане и във връзка с болки
и страдания, претърпени при ПТП, реализирано на 15.01.2016 г., при което Д. е пострадал.
ОТМЕНЯ Решение 193 от 26.11.2019 г. по т.д. 90/2019 г. по описа на ОС – Враца, в
частта, в която е отхвърлена исковата претенция от С. А. Д. против „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД за мораторна лихва за забава върху главницата по търсеното
обезщетение за неимуществени вреди за периода от 15.01.2016 г. до 10.12.2018 г., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА мораторната лихва за забава върху главницата от 15 000
/петнадесет хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди, да се начислява от
15.01.2016 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение 193 от 26.11.2019 г. по т.д. 90/2019 г. по описа на ОС –
Враца в останалите обжалвани части, като преквалифицира предявените искове от С. А. Д.
против „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД от чл. 432, ал. 1 КЗ на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.
ОСТАВЯ без уважение въззивната жалба с вх. № 4669/13.07.2020 г. на „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД против допълнителното решение №60/05.06.2020 г. по т.д.
90/2019 г. по описа на ОС – Враца.
ОСЪЖДА С. А. Д. да заплати на „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД на основание чл.
78, ал. 3 и 8 ГПК сумата от 1074.60 /хиляда седемдесет и четири лева и 0.60 ст./ лв. съдебно-
деловодни разноски за две инстанции.
11
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД – Г. Б. Д..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12