РЕШЕНИЕ
№.
463 гр.
Пловдив 18.02.2020год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито заседание на двадесет и първи януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря М.Г.и участието на прокурора МИРОСЛАВ ХРИСТЕВ, като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАНД № 3823
по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Жалбоподателят ОО“Автомобилна
администрация“ гр.Пловдив обжалва Решение № 2029 от 05.11.2019 г., постановено
по АНД № 4508/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, 22 н.с.,с което е отменено
Наказателно постановление 36-0000331/03.07.2019г., издадено от Началник ОО „АА”
гр.Пловдив, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на
чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47
ал.2 от ЗАНН, с което на основание чл.93, ал.2 от Закон за автомобилните
превози /ЗАвПр/ на
К.А.К., ЕГН ********** е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 500 лв. за нарушение на чл.
18, т.1 от Наредба Н-8 от 27.06.2008г. на МТ. В касационната жалба се излагат
доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение. Иска се
неговата отмяна и потвърждаване на
наказателното постановление.
Ответникът по касационна жалба К.А.К.,
редовно призован не се явява и не дава становище по жалбата.
Окръжна прокуратура - Пловдив,
чрез прокурор Христев дава становище, че жалбата е основателна.
Касационният съд, като извърши
преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата
касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в
предвидения законов срок и от страна в съдебно производство, за която решението
е неблагоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Районният съд е бил сезиран с жалба
против Наказателно постановление 36-0000331/03.07.2019г. на Началник ОО „АА”
гр.Пловдив, с което на основание чл.93, ал.2 от ЗАвПр
на К.А.К. е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 500 лв. за
нарушение на чл. 18, т.1 от Наредба Н-8 от 27.06.2008г. на МТ.
От фактическа страна,въз
основа на доказателствата по административната преписка и от събраните гласни
доказателствени средства е установено, че на 27.06.2019г. около 11:05 часа в
гр. Пловдив, бул. „Васил Левски” /Карловско шосе/ след фирма Агроцентър, посока с. Труд, като водач на товарен автомобил
"Мерцедес" с peг. № ***, собственост на РКС
- Пловдив, извършващ превоз на товари за собствена сметка /хранителни продукти/
от гр. Пловдив до с. Кърнаре, видно от Заповед № 121 от 27.06.2019г. и
поставена табела с надпис „Превоз за собствена сметка”, извършва нарушение,
изразяващо се в това,че в момента на проверката, водачът е без заверено копие
на трудов договор, с който е назначен или заверено извлечение от него, което е
нарушение на чл. 18, т.1 от Наредба Н-8 от 27.06.2008г. на МТ. По време на
проверката, колеги на жалбоподателя му
съдействали и предоставили копие от процесния документ на място, въпреки това
бил съставен АУАН.
След съставянето на АУАН е изпратено заверено копие на трудов договор,
заведено с Вх. № 52-00-23-3251/1/01.07.2019 г.
Наказателното постановление е
издадено въз основа на АУАН с бланков № 264631 от 27.06.2019г.
За да го отмени, районният съд
е приел,че от страна на К.А.К. е осъществен по безспорен и категоричен начин
състава на вмененото му административно нарушение по чл. 18, т.1 от Наредба Н-8
от 27.06.2008г. на МТ, която разпоредба задължава водачът при извършване на превози на товари
за собствена сметка да представи при поискване от контролните органи заверено
копие на трудов договор, с който е назначен на работа или заверено извлечение
от него, но е налице съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН и при издаване на НП, изразяващо
се в противоречие между сочените като нарушени разпоредби и текстовото описание
в двата акта на администрацията поведение на водача – нарушител. И в АУАН и в
НП е отразено, че санкционираният водач е извършвал превоза без трудов договор
или заверено копие от него, с който е назначен или заверено извлечение от
него, а същевременно е санкциониран за
това, че не е представил при поискване на контролните органи посочения по –
горе документ. Според районния съд това противоречие засяга правото на защита
на санкционираното лице, защото създават неяснота какво е административното
обвинение – за това, че изобщо е без документа или за това, че има, но не го
представя при поискването му от контролните органи. Прието е още,че са налице
условията за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като жалбоподателят веднага е
предприел действия, за да се коригира, като ангажирал колегите си да представят
процесния документ на място, още докато тече проверката. От тук и поради
липсата на данни да е извършвано същото нарушение преди, е обосновано,че
нарушението е с по-ниска степен на обществена опасност.
Решението е правилно като
краен резултат.
Касационният съд не споделя
мотивите, че е налице противоречие в описанието на нарушението. Ясно и
непротиворечиво е посочено и в АУАН и в НП,че водачът е без заверено копие на
трудов договор. Описанието на нарушението е недвусмислено и не създава неяснота
относно това дали се касае до липса изобщо на трудов договор или до липса на
копие от трудов договор.
По делото са налице
безспорни доказателства, че при проверката на 27.06.2019 г. от страна на санкционирания
шофьор на проверяващите не е било представено копие от трудовия му договор, с
който е назначен. Видно е обаче, че още преди приключване на проверката договор
е бил представен,а и такъв е представен на
втория работен ден след проверката-01-07-2019г. Никой не твърди този трудов
договор да не е бил регистриран в НАП или да няма уведомления по чл. 62, ал.5
от КТ, а същият датира от 2007г. Сам водачът е твърдял пък пред
проверяващите,че копието на договорът му е в другия камион. Едва ли
непредставянето на заверено копие от трудовия договор на водача, при
извършената проверка от контролните органи на ДАИ, е имало за цел укриване на
изискуемата се по закон информация, за осъществяване на контрол относно
спазване изискванията за управление на автомобила, с който се е извършвал
превоза на товар за собствена сметка или респ. укриване на някаква информация
за превозвания товар или за самия водач на този товарен автомобил, а е
очевидно, че въпреки непредставянето на трудовия договор в момента на
проверката, същият е бил представен. Аргумент за това може да се изведе и от
обстоятелството, че при проверката е представена и иззета като доказателство,
съответно описана в съставения АУАН, изискуемата се съгласно чл. 18, т.4 от
Наредба №Н-8 от 27.06.2008 г. заповед на ръководителя на лицето, за чиято
сметка се извършва превозът. Тази заповед № 121 от 26.06.2019г на РКС-Пловдив е
приложена по преписката и съответно представена и приобщена като доказателство
по делото. От същата е видно, че с нея е разпоредено
на проверяваното лице на посочената дата да извърши превоз на товар по маршрут
Пловдив-Кърнаре, т.е. видно е, че същата съдържа цялата необходима информация
относно извършвания автомобилен превоз на товар, както и достатъчна информация
и относно водача и, че всъщност не се касае за някакъв нерегламентиран превоз
на товар.
Така, с оглед цялостната
характеристика на деянието и характеристиката на дееца и най-вече предвид
факта, че няма никакви данни за извършени от същия други нарушения по ЗАвтП и
подзаконовите нормативни актове по приложението му, както и предвид
обстоятелството, че в случая неизпълнението на задължението по чл. 18, т.1 от
Наредба №Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ за условията и реда за извършване на превоз
на пътници и товари за собствена сметка, не само че не е увредило, но дори не е
застрашило охраняваните обществени отношения и при съблюдаване на критериите по
чл. 93, т.9 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН, може да се направи обоснован
извод, че в случая е налице по-ниска степен на обществена опасност на
конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия
вид, като основание за квалифицирането му като маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Освобождаването от административнонаказателна отговорност по чл. 28 от ЗАНН не
би било в противоречие с целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН, а тъкмо
обратното - предупреждението към нарушителя, че при повторно извършване на
такова нарушение ще му бъде наложена глоба, е било адекватното за случая
решение на наказващия орган. В съответствие с разрешението, дадено с
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г.,
постановено по тълкувателно нак. дело № 1/2005 г. на
ВКС, неприлагането от административнонаказващия орган
на нормата на чл. 28 от ЗАНН при наличието на предпоставките за това, води до
материална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Ето защо, като го е отменил
при приложение на чл.28 от ЗАНН, въззивният съд е
постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 2029 от 05.11.2019г., постановено по АНД № 4508/2019 г. по
описа на Районен съд Пловдив, ХХII н.с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: