РЕШЕНИЕ
№ 199
гр. Велико Търново, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:Д. ГАЙНОВА
ИРЕНА КОЛЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от Д. ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело №
20254000500190 по описа за 2025 година
С решение № 101 от 24.02.2025г. по гр.д. № 1132/ 2024г. по описа на
ОС-В.Търново, е отхвърлен предявения от Д. Х. Г. от гр. ***** иск по чл. 2б,
ал. 1 от ЗОДОВ срещу РАЙОНЕН СЪД - ВЕЛИКО ТЪРНОВО и срещу
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА за солидарно заплащане на сумата от 26 000 лева,
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
13.05.2024 г. до окончателното плащане, които се твърди да са търпени поради
разглеждане извън разумния срок на гр.д. № 1631/2024г. по описа на РС
Велико Търново, като неоснователен и недоказан.
Против това решение в законоустановения срок е постъпила
въззивна жалба от Д. Г. от гр.*****, чрез пълномощника й по чл.32 т.2 пр.2
ГПК К.Т.. Счита решението за недопустимо и неправилно поради нарушение
на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост, а
оттам и до неправилно прилагане на материалния закон. Сочи, че не са
обсъдени всичките й доводи и относимите към тях доказателства, изводите на
съда не отразяват действителното правно положение между страните. Като
основание за недопустимост на решението сочи неизпълнение от страна на
1
първоинстанционния съд на задължението му по чл.15 от ТР № 3/ 22.04.2005г.
по т.д. № 3/ 2004г. на ОСГК на ВКС, според която задължителното участие на
прокурор съгласно чл.10 ал.1 от ЗОДОВ е в качеството му на контролираща
страна. Сочи, че в случая производството е проведено без конституирането на
Прокуратурата на Република България като контролираща страна по делото,
което е процесуално нарушение. Сочи, че както отговорът на исковата молба,
така и последващите процесуални действия от страна на ответника РС-
Велико Търново са извършени от лице, което няма представителна власт, тъй
като е упълномощен с нередовно пълномощно, не е Адм.ръководител, нито
Зам адм.ръководител на ВТРС, а магистрат от състава на този съд, при което
са били налице предпоставките на чл.101 вр.чл.7 ГПК, тъй като съдът следи
служебно за извършване на процесуалните действия, като е длъжен да даде
указания за надлежното им упражняване, а в случая това не е сторено. По
отношение на неправилността на обжалвания акт-сочи, че
първоинстанционният съд е извършил непълен и неточен доклад по чл.140
ГПК, и не е дал указания на страните във връзка с доказателствената тежест.
Счита и че са били налице всички предпоставки за отвеждане на съдия-
докладчика по делото, тъй като по няколко дела ищец е Д.Г., а ответник-
ВТОС, в чийто състав е съдия-докладчикът, поради което е налице хипотезата
на чл.22 ал.1 т.6 ГПК и в този случай решаването на спора от съдия-
докладчика по делото е създало предпоставки за основателно съмнение у него
и предвид на това е следвало да се отведе, като цитира практика на ЕСПЧ.
Моли въззивният съд да обезсили решението и да го върне на друг състав на
ВТОС за разглеждане, а ако счете, че решението е допустимо-да го отмени
като неправилно и да уважи изцяло предявения иск.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника по жалба Районен съд-Елена, в който се заема становище за
неоснователност на жалбата, с искане същата да бъде отхвърлена и решението
на ВТОС-потвърдено.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника по жалба Районен съд-В.Търново, в който се заема становище за
неоснователност на жалбата, с искане същата да бъде отхвърлена и решението
на ВТОС-потвърдено.
В съдебно заседание представителят на Прокуратурата на Република
2
България заема становище за неоснователност на жалбата.Моли да бъде
потвърдено като правилно решението на ВТОС.
Великотърновският Апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена
форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не
е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. Предявяването на иск за
обезщетение на вреди поради нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, по висящо производство е допустимо (чл.
2б, ал. 3 от ЗОДОВ). Приключването на производството, по което се твърди, че
е допуснато нарушение на чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи (Конвенцията), след като е предявен
иск за обезщетение по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, не е процесуална пречка за
упражняване правото на иск и основание за прекратяване на гражданското
дело, тъй като тълкуването в обратния смисъл ще противоречи на
установеното в закона правило, че никое друго учреждение няма право да
приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда. В т. см. -
Решение № 210/15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г. на ВКС, III г. о. -
допустимостта на иска по чл. 2б от ЗОДОВ за обезщетение на вредите от
нарушение правото по чл. 6, § 1 от Конвенцията по висящо производство не е
обусловена от изискванията на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ - да е изчерпана
административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета
"а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение. При извършената служебна
проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до
нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които
обуславят нищожност или недопустимост на същото.
Оплакването за недопустимост на обжалваното решение поради това,
3
че Прокуратурата на Република България не е конституирана като
контролираща страна съгласно чл.10 ал.1 от ЗОДОВ, е неоснователно. В
случая Прокуратура на Република България е редовно призована и участвала
чрез неин представител в първоинстанционното производство, предвид на
което е спазено изискването на императивната норма на чл.10 ал.1 от ЗОДОВ
за задължително участие на прокурор.
По същество решението е правилно и законосъобразно.
Производството по гр. д. № 1132/2024 г. по описа на Окръжен съд –
Велико Търново е образувано по предявен иск от Д. Хр.Г. от гр. Елена против
Районен съд – Велико Търново и Районен съд-Елена, с посочено правно
основание чл. 2б, ал. 1 вр. ал.3 от ЗОДОВ за солидарно заплащане на сумата от
26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди, които са последица от нарушение на правото й на
разглеждане и решаване на гр.д. № 191/2024г. по описа на РС-Елена,
продължило под № 1631/ 2024г. по описа на РС-В.Търново, в разумен срок
съгласно чл.6 §1 от Конвенцията, ведно със законната лихва, считано от
13.05.2024г. до окончателното изплащане. Изложени са обстоятелства, че в
резултат от допуснато нарушение на правото й като страна – ищец по гр.д.№
191/2024г. по описа на РС – Елена, образувано пред ЕРС на 13.05.2024г., и
след отвод на съдиите от ЕРС, продължило под № 1631/ 2024г. по описа на
ВТРС, където е висящо към момента на подаване на молбата, на
разглеждането и решаването му в разумен срок съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС,
е претърпяла и продължава да търпи неимуществени вреди, изразени в
душевни болки и страдания и най-вече в загуба на доверието й в
правосъдието, редом с житейски дискомфорт, погазване на основните й права.
Първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на
чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди,
отчитайки продължителността на разглеждане на конкретния спор както пред
Районен съд – Елена, така и пред Районен съд-Велико Търново. Приел е, че
делото пред Еленски районен съд е било на производство за периода от
13.05.2024г./датата на образуването му/ до 19.05.2024г. /датата на която е било
изпратено на ВТОС поради отвод на двамата съдии от ЕРС/, при което няма
никакво залавяне на администрирането му. Прието е, че пред ВТРС делото е
образувано на 23.05.2024г. и на 27.05.2024г. съдия-докладчикът по делото е
4
оставил исковата молба без движение, като са правени опити, без успех, да се
връчи разпореждането на съда на ищцата, и същото е връчено по електронен
път на 02.07.2024г., като веднага след изтичане на срока съдът се е
произнесъл. Предвид на това е приел, че нито в един момент от
производството, образувано пред ЕРС, развило се впоследствие пред ВТРС, не
е налице допусната никаква забава при разглеждането и произнасянето.
Направил е извода, че липсата на една от кумулативно изискуемите се
предпоставки на фактическия състав на чл. 2б , ал. 1 от ЗОДОВ е достатъчна
за отхвърляне на иска, без да се обсъжда наличието на другите, поради което е
отхвърлил предявения иск.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема
изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я
възпроизвежда отново.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите
на първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и
константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
неоснователността и недоказаността на предявения иск.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269,
изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на
наведените доводи във въззивната жалба, а служебно-само когато неправилно
е приложена императивна материалноправна разпоредба.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира
същите за неоснователни.
Оплакването, че не са обсъдени всички доводи на ищцата и относимите
към тях доказателства, и че изводите на съда не отразяват действителното
правно положение между страните, е неоснователно. Първоинстанционният
съд е обсъдил в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства,
5
преценил е правилно какви факти се установяват с тях, и въз основа на тях е
направил правилни правни изводи. Гр.д. № 191/2024г. По описа на РС-Елена,
от чиято забава при разглеждането му претендира права да бъде обезщетена
ищцата, е образувано на 13.05.2024г. и е било на производство пред този съд в
рамките на шест дни-на 19.05.2024г., през който период двамата съдии от ЕРС
са се отвели от разглеждане на делото и са изпратили същото на ВТОС за
определяне на друг равен по степен съд, който да разгледа същото. Делото е
изпратено за разглеждане на ВТРС, образувано пред този съд на 23.05.2024г.,
като в кратък срок-на 27.05.2024г. съдия-докладчикът се е произнесъл като е
оставил исковата молба без движение. Разпореждането е връчено на ищцата
на 02.07.2024г. по електронен път, тъй като тя самата е създала пречки за
връчването му на адреса, посочен от нея, тъй като не е открита там. Предвид
изложеното, не е налице твърдяната от ищцата забава при разглеждането и
администрирането на делото. Не се установяват действия или бездействия на
РС-Елена и на РС-В.Търново по посоченото дело, които да са забавени и
извършени в нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок съгласно чл.6 пар.1 от КЗПЧОС.
Оплакването, че по делото са били налице всички предпоставки за
отвеждане на съдия-докладчика по делото, тъй като по няколко дела ищец е
Д.Г., а ответник-ВТОС, в чийто състав е съдия-докладчикът, поради което е
налице хипотезата на чл.22 ал.1 т.6 ГПК и в този случай решаването на спора
от съдия-докладчика по делото е създало предпоставки за основателно
съмнение у него и предвид на това е следвало да се отведе, е несъстоятелно.
Посочената разпоредба визира като основание за отвод съществуването на
други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в
безпристрастността на съдията. Участието на съдия по друго дело с различен
предмет и страни и по което е изразил становище по въпроси, които се
поставят за разрешаване, не съставлява само по себе си обстоятелство,
пораждащо основателно съмнение в неговата обективност и безпристрастност.
Евентуално основание за приложението на тази разпоредба би било налице,
ако ответник в настоящото производство е Окръжен съд - Велико Търново
(вж. Решение на ЕСПЧ - М. с/у България и Решение на Съда на ЕС по дело
C‑369/23). С оглед на това, съмнението на страната в безпристрастието на
съда, породено от сочените от нея обстоятелства, е неоснователно по смисъла
на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, още повече, че същата не твърди спрямо нея да е
6
процедирано по начин, поставящ под съмнение разглеждането на спора и
постановяването на решение само и единствено въз основа на данните по
делото, закона и вътрешното убеждение на съдебния състав.
Оплакването, че всички процесуални действия от страна на
ответника ВТРС са извършени от лице без представителна власт, поради което
са нередовни, и първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си по
чл.101 вр.чл.7 ГПК да даде указания в тази насока, е неоснователно. Видно от
приложеното по делото пълномощно, налице е редовно упълномощаване от
представляващия ВТРС-Адм.ръководител М.П.Д., по отношение на съдия Г.
В.Г. в качеството му на лице с юридическо образование, да представлява РС-
В.Търново в производството по делото до приключването му пред всички
инстанции, като извършва всички съдопроизводствени действия, каквато
възможност разпоредбата на чл.32 т.3 пр.2 от ГПК предвижда.
Оплакването, че съдът е извършил непълен и неточен доклад по
чл.140 ГПК, и не е дал указания на страните във връзка с доказателствената
тежест, е неоснователно. Първоинстанционният съд е изготвил доклад по
чл.140 ГПК, като страните не са имали възражения по него, разпределил е
правилно доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, обсъдил е
всички наведени от ищцата твърдения и всички релевантни по делото факти,
и се е произнесъл по всички искания на страните и по всички техни твърдения
и възражения.Предвид на това, неоснователно е оплакването на
жалбоподателката и в тази насока.
Тъй като правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Съобразно
изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция, разноски на
въззивника, с оглед отхвърляне на въззивната жалба изцяло, не следва да се
присъждат.
Водим от горното, ВТАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 101 от 24.02.2025г. по гр.д. № 1132/ 2024г.
по описа на Окръжен съд-Велико Търново.
7
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8