Р Е Ш Е Н И Е
№
град Свиленград, 17.07.2017 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар А.Д.,
като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело № 394 по описа за 2017 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление (НП) № 4952 от 28.07.2015
година на Заместник-Министъра на културата, с
което на „Източни родопи” ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя
Господин Георгиев Господинов, за осем нарушения
на чл. 97, ал. 1, т. 6, предложение трето от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) е
наложено за всяко едно административно наказание „Имуществена санкция” в размер на по 3 000 лв.
Дружеството-жалбоподател моли за пълна отмяна на
обжалвания акт, тъй като счита същия за незаконосъобразен, необоснован и издаден в противоречие с материалните и процесуалните
правила –
твърди, че в Договора, сключен между него и „Елтранс” ЕООД,
дружество стопанисващо хотел „Париш”, липсва клауза, която да вменява на
кабелния оператор да урежда авторските права с правоносителите на програмите; дружество
не било извършило нарушението, тъй като задължението за уреждане на авторските
права е на хотела, защото програмите се предавали чрез централната
разпределителна мрежа за кабелна телевизия в хотела; неправилен бил извода, че
препредаването на всяка от изброените кабелни програми – предмет на нарушението
било отделно деяние и било налице нарушение на нормата на чл. 27, ал.1 от ЗАНН.
В
съдебната фаза, редовно призовано, респ. уведомено, дружеството-жалбоподателят
изпраща представител – управителят Господин Господинов,
който пледира за отмяна на обжалвания акт. В съдебната фаза ангажира
писмени и гласни доказателства.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата страна) –Заместнки-Министърът на културата, редовно призовани, не изпращат
представител. Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй
като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото. В Писмени бележки процесуалният представител на АНО – юрисконсулт Мария
Стоева, сочи за липсата на допуснати нарушения на
процесуалните правила и материалния закон; застъпва становище, че деянията са доказани безспорно и в тази връзка предлага Жалбата да се остави без уважение, а НП - да бъде потвърдено. В съдебната фаза ангажира писмени и
гласни доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 07.01.2015 година, служители на Министерство на културата
извършили тематична проверка по спазването на ЗАПСП в хотел „Париш” в град Свиленград,
ул.”Камчия” № 1, област
Хасково. Обектът е стопанисван от „Елтранс” ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от управителя Елиана Георгиева
Паришева видно от приложената в кориците на делото
Справка от Търговския регистър. Установено е, че на тв-приемник,
находящ се в лоби бара на хотела при превключване на каналите са налице над 90 тв-програми. Приемникът е с включен
коаксиален кабел към централната разпределителна мрежа на хотела. Същият брой
програми, включително и програма „Boomerang” са констатирани и в стая с № 101
на хотела. В разговор управителят (свидетелят Т.С.) споделя, че телевизионният
канал се приема в 38 на брой стаи и се получава от кабелен оператор „НИМ” –
Свиленград. В уверение на горното е представено копие от Договор между „Елтранс”
ЕООД и кабелния оператор „Източни Родопи” ООД от дата 05.01.2015 година със срок на действие 1 година, считано от датата
на подписването му.
В хода на проверката от страна на проверяващите били отправени
запитвания до правоносителите на телевизионните програми, относно наличие на
договори с хотел „Париш” или кабелния оператор. От представените по преписката
отговори е видно, че такива не са налице.
При тези обстоятелства и в
присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател, на
13.03.2015 година е съставен и връчен Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) № 4952/2015 г. за допуснати осем
административни нарушения на чл. 97, ал. 1, т. 6, предложение трето от
ЗАПСП, а именно:
1. препредава по кабел телевизионните
програми „Disсоvегу Сhаnnеl”, „ТLС”, „Аnimal Р1аnеt” и „Аnimal Р1аnеt НD”;
2. препредава по кабел телевизионните програми „ВТV”, „ВТV НD”, „ВТV Соmedу”, „ВТV Сinema”, „ВТV Аction”, „ВТV”, „Асtion HD”, „Ring ВG” и „Ring ВG НD”;
3. препредава
по кабел телевизионните програми „Kino Nova”, „Nova TV”, „Nova Sport”, „Диема” и „Диема Фемили”;
4. препредава по кабел телевизионните
програми „Планета”, „Планета Фолк” и
„Планета НD”;
5. препредава по кабел телевизионната програма „Сity ТV”;
6. препредава по кабел телевизионната програма „Родина”;
7. препредава по кабел телевизионните програми „ТВ 7”, „Супер 7”, „News 7” и „News 7 HD” и
8. препредава по кабел
телевизионните програми „Fine Living”, „Disney
Channel”, „Disney Junior”, „iConcerts” и „Travel Channel”.
Видно от приложената в АНП Разписка, надлежно
оформена – датирана и подписана, АУАН е получен на 13.03.2015 година от
управителят на дружеството-жалбоподател.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН,
след получаване на образуваната с него преписка, Заместник-Министъра на
културата е издал процесното НП № 4952 на 28.07.2015
година. В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушенията,
дадена от контролния орган - чл. 97, ал. 1,
т. 6, предложение трето от ЗАПСП. Обжалваното НП е редовно връчено на дружеството-жалбоподател
на 04.08.2015 година по пощата с обратна разписка. Известието за доставяне,
надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в Администртивнонаказателната
преписка (АНП).
Както
вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за
установено, че дружеството-жалбоподател е извършило
нарушения по чл. 97, ал. 1,
т. 6, предложение трето от ЗАПСП, тъй като препредава по кабел телевизионни програми без необходимото по закон съгласие (разрешение) на носителите на права върху тях, предвидено
в чл. 91, ал. 1, т. 1, предложение второ, вр.чл. 72, т. 4 от ЗАПСП. Извършените
деяния не представляват
престъпление. За всяко едно от тези осем нарушения
на основание чл. 97, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП на
нарушителя е наложено административно наказание „Имуществена
санкция”
в размер на по 3 000 лв.
Видно от приетите
като доказателства по делото Заповеди с № РД09-890 от 14.11.2014 година и
с № РД09-893 от 14.11.2014 година, двете на Министъра на
културата, Ч.И.П. има право да съставя АУАН по ЗАПСП, а Заместник-Министъра на
културата Боил Василев Банов – да издава НП за нарушения по чл. 97 от ЗАПСП.
Видно от приложните по делото Договор за покупко-продажба
от дата 29.07.2014 година „Фри линк” ЕООД, на
което също управител е Господин Георгиев Господинов, закупува
кабелна разпределителната мрежа за радио и телевизионни сигнали – въздушна мрежа, намираща се в град Свиленград, област Хасково, от „РИО” ЕООД. По делото е приложен и Договор
за наем от дата 15.10.2014 година на подземна кабелна
разпределителна мрежа между „РИО” ЕООД и „Източни
Родопи” ООД.
В кориците на
делото са приложени и Справки от Търговския регистър относно състоянието на цитираните
по-горе в настоящото изложение дружества.
Изложената фактическа обстановка,
съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН, се установява по
категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на свидетелите – Ч.И.П., Д.Н.Д., Л.Т.Ф., Н.К.Н. и Т.В.С.. Писмените доказателствени източници, по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като
цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания, които са
безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса
на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите
Ч.И.П., Д.Н.Д. и Л.Т.Ф. да имат личностно отношение
към дружеството-жалбоподател, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на посочените свидетелски
показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители
на Министерството на културата, в този смисъл служебната зависимост и отношения
на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития,
които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на
противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна
те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени
източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни
доказателства, ангажирани от страна на дружеството-жалбоподател. Всички свидетелски
показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от
фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето
защо, според Съда показанията и на петимата свидетели не са и не се считат за
насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен
ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни
доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесните
нарушения и тяхното авторство, времето и мястото на осъществяването им, като
потвърждават фактическото им извършване от дружеството-жалбоподател, с оглед
установените факти на препредаване по кабел на телевизионни програми без необходимото по закон съгласие (разрешение) на носителите на права
върху тях. Поради това Съдът ги кредитира
изцяло за достоверни.
С правна преценка за
достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в
АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се
оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на
посочения текст, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е
издадено атакуваното НП) – управителят
на дружеството-нарушител, при наличие
на правен интерес от обжалване и пред компетентния Съд (по местоизвършване на
твърдяните нарушения). Ето защо същата е проявила
своя суспензивен и девулативен ефект.
Преценена
по същество, Жалбата е частично основателна.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на
който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна,
като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП.
Спазена
е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на
обжалваното НП.
Настоящата
съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на
чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП -
тези на чл. 57 от ЗАНН.
Актът
и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37,
ал. 1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл. 98,
ал. 1 от ЗАПСП
и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от
ЗАНН, вр.чл. 98в, ал. 1 от ЗАПСП.
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3
на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати съществени процесуални
нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на дружеството-жалбоподател
и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
Правилна
е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършените нарушения.
Съгласно
чл. 97, ал. 1, т. 6, предложение трето от ЗАПСП, който препредава по кабел телевизионни програми без необходимото по закон съгласие (разрешение) на носителите на права върху тях, предвидено
в чл. 91, ал. 1, т. 1, предложение второ, вр.чл. 72, т. 4 от ЗАПСП, се
наказва.
Съдът намира, че са налице
категорични доказателства, които да доказват, че дружеството-жалбоподател е извършило всяко
едно от осемте, описани в АУАН и в НП нарушения. Съгласно чл. 72, т. 4 от ЗАПСП, радио- и телевизионните организации имат права
върху своите програми, сродни на авторското. Съгласно чл. 91, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП,
радио- и телевизионната
организация, която е осъществила първоначалното излъчване или предаване на
собствена програма, има изключително право да разрешава срещу заплащане
преизлъчването по безжичен път или препредаването по електронни съобщителни
мрежи на програмата.
Видно от осъществената кореспонденция на АНО с „Дискавъри
Комюникейшънс България” ЕООД, „БТВ Медиа Груп” ЕАД, „Нова Броудкастинг
Груп” АД, „Пайнер Медиа” ООД, „Радио и телевизия Сити” ЕООД, „ВВД – Руйчев” ЕООД, „ТВ
Седем” ЕАД, „Балкан Българска телевизия” ЕАД и „Медиа Линк” АД, всички в качеството
си на правоносители, кабелният оператор „Източни Родопи” ООД няма сключени Договори за препредаване директно на
територията на град Свиленград, област Хасково посочените по–горе
програми.
Изпълнителното деяние, осъществено под формата на „препредаване”, се доказва от показанията на свидетелите,
разпитани в хода на съдебното следствие.
В случая, от значение е легалната
дефиниция на изпълнителното деяние на административното нарушение – „препредаване”.
Законодателят не дава легална дефиниция на понятието „препредаване” в ЗАПСП,
поради което и в съответствие с чл. 46, ал. 2 от
Закона за нормативните актове приложение
намира § 1, т. 17 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за радиото и телевизията
(ЗРТ), съгласно който „препредаване” е извършването на едновременно и
непроменено приемане и предаване, независимо от използваните технически
средства, изцяло и без никакви изменения на радио- и телевизионни програми или
на големи части от тях, разпространявани за приемане от широката аудитория. Разпространението
на програми представлява „първоначалното предаване или излъчване, независимо от
използваната технология, на радио- или телевизионна програма, предназначена за
приемане от слушатели или зрители, включва и обмена (препредаването) на програми между
оператори, за да бъдат приети от аудиторията, но не включва електронни
съобщителни услуги за индивидуално ползване” (§ 1, т. 1 от ДР на
ЗРТ).
Защитната теза на дружеството-жалбоподател се аргументира с твърдението, че в представеният Договор от дата 05.01.2015 година и касаещ обекта хотел „Париш” липсва клауза, която изрично да вмени на кабелния оператор
задължение за уреждане на авторските права с правоносителите на програмите.
Настоящият състав не приема изложената теза. Осъществената форма на използване
на тв програми чрез препредаване е
налице, доколкото липсва надлежно разрешение от правоносителите. От друга
страна липсата или наличието на административнонаказателно производство спрямо
контрагента по Договора, доколкото същият не
е крайният потребител и от своя страна също осъществява форма на използване не
е предмет на въззивното производство. Повдигнатите въпроси са от
компетентността на АНО. Иначе казано субектът на нарушенията по чл. 97, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП в конкретния случай е
именно наказаното дружество, защото то е задълженият по специалния закон субект, който следва да има
предоставени права от правоносителите да излъчва тв програми и като такъв е
длъжен да уреди това си задължение,
което произтича за него от разпоредбите на ЗАПСП. Начинът за това е да получи съгласие (разрешение) за препредаване по съответния начин от носителите на права (телевизионните организации) на посочените тв програми.
В
контекста на установените по делото факти, решаващият Съд счита, че дейността
по препредаване в случая е осъществена от оператора „Източни Родопи” ООД. Според
описанието в процесното НП „Източни Родопи” ООД на
07.01.2015 година осъществява осем нарушения на чл. 91, ал. 1, т. 1, вр.чл. 72,
т. 4 от ЗАПСП, тъй като препредава по кабел описаните в осем точки над тридесет
на брой тв
програми („Disсоvегу Сhаnnеl”, „ТLС”, „Аnimal Р1аnеt”, „Аnimal Р1аnеt НD”, „ВТV”, „ВТV НD”, „ВТV Соmedу”, „ВТV Сinema”, „ВТV Аction”, „ВТV”, „Асtion HD”, „Ring ВG”, „Ring ВG НD”, „Kino Nova”, „Nova TV”, „Nova Sport”, „Диема”, „Диема Фемили”, „Планета”, „Планета Фолк”, „Планета НD”, „Сity ТV”, „Родина”, „ТВ 7”, „Супер 7”, „News 7”, „News 7 HD”, „Fine Living”, „Disney Channel”, „Disney Junior”, „iConcerts” и „Travel Channel”), без да
докаже, че притежава правото за това от носителите на права върху описаните в
тези осем точки тв програми. Чрез приобщената АНП и
служебно извършената Справки се
удостоверява, че наказаното дружество е вписано в Търговския регистър с основна
търговска дейност – други далекосъобщителни дейности. Също там (в АНП) се
удостоверява по делото, че от страна на органа при извършената от него проверка
на излъчваните в хотел „Париш”, находящ се в град Свиленград, област Хасково,
тв програми му е представен писмен Договор от дата 05.01.2015 година, сключен между „Елтранс” ЕООД
(дружеството, което стопанисва хотела) и „Източни Родопи” ООД, съгласно който
последното се задължава да включи абоната „Елтранс” ЕООД към кабелната
разпределителна система за телевизионни сигнали в град Свиленград, област Хасково. Също част от АНП са и Писма,
изпратени от носителите на правото да се излъчват тв програми за съответната
територия на страната („Дискавъри Комюникейшънс България” ЕООД, „БТВ Медиа
Груп” ЕАД, „Нова Броудкастинг Груп” АД, „Пайнер Медиа” ООД, „Радио и телевизия
Сити” ЕООД, „ВВД – Руйчев” ЕООД„ „ТВ Седем” ЕАД, „Балкан Българска телевизия”
ЕАД и „Медиа Линк” АД), чрез които се удостоверява, че кабелен оператор „Източни
Родопи” ООД няма отстъпени права да препредава на територията на град Свиленград, област Хасково на посочените в тези Писма тв програми.
По делото принципно
не се спори, че на датата, визирана като дата на нарушенията е установено
препредаване на тв програми чрез кабелна мрежа. Целият набор от неоспорени
писмени доказателства, приети без възражение и от страните по делото води до
извода, че наказаното дружество е кабелен оператор и съответно на това
притежава своя система за разпространение (препредаване) на тв програми. В този
смисъл са всички посочени по-горе Писма от правоносителите на тв
програми, чрез които
еднопосочно се удостоверява качеството на оператор на кабелни мрежи по
отношение наказаното дружество. Отделно е наличен и съставен в писмен вид Договор,
с който именно „Източни Родопи” ООД се задължава да включи конкретния абонат
към кабелната разпределителна система за тв сигнали в град Свиленград, област
Хасково. Правилният прочит на всички тези доказателства сочи еднопосочно към извода,
както че „Източни Родопи” ООД има качеството на оператор на кабелни мрежи, така
и че извършва дейност по препредаване на тв програми на територията на град Свиленград,
област Хасково, чрез включването на абонатите си към притежавана от него
кабелна разпределителна система за телевизионни сигнали. Освен това от извършена справка в интернет
страницата на Съвета за електронни медии в раздел „Публичен регистър” (http://www.cem.bg/ linear_reg docs.php?id= 158&cat=1)
настоящият състав на Съда установява, че „Източни Родопи” ООД притежава Удостоверение
за регистрация с начална дата от 28.04.2009 година за разпространение на
телевизия чрез кабел, но само за територията на област Кърджали. Т.е. налично е
още едно доказателство, че наказаното дружество в качеството си на Предприятие, имащо необходимата
лицензия за такава дейност, извършва разпространение на телевизионни
програми чрез кабел.
Деянията
са съставомерни от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е
ангажирана административнонаказателната отговорност на ООД, доколкото се касае
за обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпроса за субективната
страна на деянията. Т.е. отговорността за нарушенията на юридическото лице е
обективна и не подлежи на изследване от субективна страна.
Съгласно чл. 72 от ЗАПСП права, сродни на
авторското, имат:
т.4. радио- и
телевизионните организации върху своите програми. Тълкуването, което е правилно според
настоящата инстанция, е че всяка излъчвана от тв организациите собствена
телевизионна програма е самостоятелен обект на защита по този закон,
включително и че по отношение на всяка отделна тв програма се следва защитата,
която се установява в чл. 91, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП. Този извод се извлича от
употребения в този нормативен текст израз „телевизионна програма”, единствено
число. Този изказ на законодателя, следва да се тълкува в смисъла, че за да се преизлъчи по безжичен път или
препредаде по електронни
съобщителни мрежи една тв програма, след нейното първоначално излъчване или предаване от конкретна тв организация, то това
следва да се извърши само след надлежно разрешение от страна на съответната тв
организация, носител на правото по чл. 91, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП.
За
правилния отговор на въпроса дали с едно препредаване на няколко тв програми е
налице едно изпълнително деяние или няколко, съответно за правилното прилагане
нормата на чл. 18 от ЗАНН е от особено важно значение установяването на
обстоятелството, че всяка тв програма е самостоятелен обект на
защита по смисъла на ЗАПСП. Щом това е така, то когато е налице препредаване на
няколко тв програми по съответния технически метод, но без разрешение по чл. 91,
ал. 1, т. 1 от закона от телевизонната организация - правоносител върху този обект на защита, са
налице няколко отделни изпълнителни деяние, всяко с отделен обект на защита,
поради което за всяко от тях се следва отделна санкция.
Не
точно така процедира АНО в конкретния случай. Въпреки правилното тълкуване, че
всяка тв програма е отделен обект на защита по ЗАПСП и въпреки установеността
на препредаване на повече от тридесет обекта (тв програми) в нарушение на
разпоредба на ЗАПСП, с НП АНО налага едва осем санкции. Видно от обективираното
съдържание на Постановлението,
санкционирането е извършено по критерия нарушени права на правоносителите - тв организации, които са осем, а не
съобразно броя препредадени тв програми, за които дружеството не доказва, че
притежава разрешение да ги препредава чрез кабелната си мрежа.
Не само с оглед гореизложените правни
доводи, че всяка тв програма е самостоятелен обект на защита, но и с оглед
самата санкционна норма, възприетият от АНО начин на санкциониране е
незаконосъобразен, като извършен в нарушение на закона.
Съгласно чл. 97, ал. 1 от ЗАПСП, който в
нарушение разпоредбите на този закон, т. 6 - излъчва
по безжичен път, предава или препредава по кабел …… радио- или телевизионни програми, се наказва с „Глоба” или „Имуществена санкция” в размер от 2 000 лв. до 20 000 лв., ако не подлежи на по-тежко
наказание …. Т.е. санкцията се следва за това, че се
извършва (в конкретния случай) препредаване на тв програми, без това да е в
съответствие с изискване на ЗАПСП. Обектът на защита е тв програмата, а не тв
организацията и съответно санкцията се налага, когато се нарушава използването
на този обект. Не се споделя тълкуването на дружеството-жалбоподател, че
санкцията трябва да е една, тъй като в текста на чл. 97, ал. 1 от ЗАПСП е
употребен изразът „телевизионни програми”, защото логиката на закона е друга и
тя се следва именно от постановеното от законодателя, кое е обект на права по
специалния закон – ЗАПСП, а това както вече се посочи по-горе е всяка отделна
телевизионна програма, излъчена от конкретна тв организация.
Ето защо при установено нерегламентирано
препредаване на повече от една тв програми, на виновното лице се следва отделна
санкция за всяко извършено в нарушение на ЗАПСП препредаване на този отделен
обект на защита.
В конкретния случай с НП са наложени осем
санкции.
Така по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 7 и т.
8 се претендира незаконно препредаване на по няколко тв програми, но се налага
една санкция. С оглед тълкуването, което се прави от тази инстанция, се следват
санкции, за всяка незаконно препредавана програма, защото в противен случай при
няколко обекта на защита и една наложена санкция, остава неясно кой обект
получава защита и кой не. Ето защо в тази си част актът на АНО се явява
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Не така е ситуацията по т. 5 и т. 6 от Постановлението.
Там се описва препредаване само по на една програма в нарушение на относимия
закон, което е санкционирано с една санкция. При тълкуването, което се
възприема от тази инстанция, така издаденото НП в тези му две части, се явява
законосъобразно, защото субектът е наказан правилно и поради това НП в тези две
части, като правилно, следва да се потвърди.
За
да потвърди НП в посочените две части (т. 5 и т. 6) при размери на наказанието
„Имуществена санкция” от по 3 000 лв., Съдът взе предвид фактите, че са
извършени две отделни нарушения и след справка в официалните сайтове, налични в
интернет-пространството, на Районен съд – Свиленград и Административен съд –
Хасково констатира, че за нарушения с идентична правна квалификация дружеството-жалбоподател
е санкционирано вече, т.е. това не е първо подобно нарушение на „Източни
Родопи” ООД. АНО е индивидуализирал посочените две наказания в размер малко над
минималния, отчитайки посоченото отегчаващо отговорността обстоятелство, като не
са налични смекчаващи такива. Констатира се, че в случая степента на
обществената опасност на деянията е завишена, тъй като изложените отегчаващи отговорността
обстоятелства се отнасят тъкмо до нея. С оглед на горното, настоящата инстанция
намира, че в случая е налице само наличие на отегчаващи отговорността
обстоятелства и завишена степан на обществена опасност на деянията, поради
което така наложените с обжалваното НП наказания в т. 5 и т. 6 в размер около
минималния намира за необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН
цели на административното наказание – да предупреди нарушителя към спазване на
установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите граждани.
Всяка едно от процесните потвърдени административни нарушения по
убеждение на решаващия Съдебен състав не разкриват характеристиките на
маловажни случаи, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН
и не представляват такива, освен поради отсъствието на установени смекчаващи
обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да ги отличават със
значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род
административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. В този смисъл не
са налице основания за
приложение на чл. 28 от ЗАНН,
вр.чл. 93, т. 9 от Допълнителната
разпоредба на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН,
за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен
случай на нарушения, от тук и
предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка
на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт в потвърдените две части, с
който е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
Съдът споделя за правилна. Съобразно изложените до тук правни съображения, не
са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН,
като предпоставка за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна в тези две
части, като неправилно санкциониращо маловажни случаи на административно
нарушение.
Съдът
е провел пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното
обвинение и делото, на които жалбоподателят не се е противопоставил и не е
посочил доказателства за тяхното оборване.
В изложения смисъл са Решение № 279 от 21.11.2016 година, постановено по
КАНД № 230/2016 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик
Съдията Кремена Костова-Грозева и Решение № 295 от 21.11.2016 година,
постановено по КАНД № 264/2016 година по описа на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова.
Относно разноските,
направени по АНД № 755/2015 година по описа на Районен съд – Свиленград, чийто
Решение е отменено и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Свиленград, по повод на което
е образувано настоящото дело:
По посоченото АНД се констатираха разноски
в общ размер на 95.80 лв. – възнаграждение и пътна разходи на вещо лице,
платени от бюджетните средства на Районен съд – Свиленград.
НП следва да бъде потвърдено в частта по
т. 5 и т. 6, като при този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
по силата на препращането на чл. 84 от ЗАНН, Съдът следва да осъди дружеството-жалбоподател
да заплати част от направените по делото разноски в размер на 23.95 лв.,
платими по Бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Свиленград,
както и държавна такса в размер на 5 лв. в случай на служебно издаване на Изпълнителен
лист.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ НП № 4952 от 28.07.2015 година на Заместник-Министъра
на културата, издадено против „Източни родопи” ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Господин
Георгиев Господинов, за нарушения на чл. 97, ал. 1, т. 6,
предложение трето от ЗАПСП, като го
ОТМЕНЯ в частта по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 7 и т. 8,
където са наложени административни наказания „Имуществена санкция” в размер на
по 3 000 лв. и го ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно и правилно в
частта по т. 5 и т. 6, където са наложени административни
наказания „Имуществена санкция” в размер на по 3 000 лв. за всяко едно от
двете нарушения, визирани в т. 5 и т. 6.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН,
ОСЪЖДА „Източни родопи” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Господин Георгиев Господинов, ДА
ЗАПЛАТИ по Бюджета на съдебната власт направените разноски в размер на 23.95
лв. (двадесет и три лева и деветдесет и пет стотинки), представляващи такива за
възнаграждение и пътни разходи на вещо лице, вносими по сметка на Районен съд –
Свиленград, както и държавна такса в размер на 5 лв. (пет лева), при служебно
издаване на Изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на
съобщението за постановяването му, с Касационна жалба на основанията,
предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
(Кремена Стамболиева)