О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260457/23.10.2020г. Година 2020 Град Варна
Варненският районен
съд
тридесет и втори състав
На двадесет и втори октомври Година две хиляди
и двадесета
В закрито
заседание в следния състав:
Съдия Албена Славова
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 4193 по описа на съда
за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано на
основание чл. 59 от ЗАНН въз основа на жалба /сигнал/, постъпил от Г.Ю.В.,
румънски гражданин с постоянен адрес,***, в който се твърди, че на 14.07.2020
г. на излизане от РБългария с л.а. Опел Корса с ДК№ ВС 06 МТН , в гр. Кардам е бил санкциониран със
заплащане на такса от 70 лева за управление на превозното средство без винетна такса в района на гр. Балчик. Лицето твърди, че
оспорва платената сума и претендира имуществени вреди в размер на 500 лева за
заплащането на посочената сума.
Към преписката, образувана въз основа на
постъпилия сигнал е приложено писмо от И.Д. Националното ТОЛ управление при
АПИ. Към същото са приложени следните документи: доклад от Електронна система
за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установено нарушение
по чл. 179, ал. 3 - Зв - извлечение; статично
изображение във вид на снимков материал на пътно превозно средство с peг. № ВС06МТН - 2 бр. снимки; разписка за електронна
винетка с идентификационен номер 20071106267849; извлечение от Електронна
система за събиране на пътни такси, удостоверяващо заплатена компенсаторна
такса относно извършено от него административно нарушение по чл. 139, ал. 5 и 6
от ЗДвП и заплатена сума в размер на 70.00 лв.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира, че следва да прекрати производството
по следните съображения:
Процесната сума, заплатена от жалбоподателя, не представлява наложена санкция или глоба, поради
което и процесуалните правила на ЗАНН, съгласно които компетентен да
разгледа постъпила жалба пред съответния районен съд ,срещу
налагането й,не следва да бъдат прилагани.
Съгласно чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата при
установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно
превозно средство не е заплатена съответната такса по ал. 1, водачът на пътното
превозно средство, неговият собственик или трето лице може да заплати
компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административнонаказателна отговорност. От друга страна,
съгласно чл. 189е, ал. 2 от Закона за движението по пътищата при установяване
на нарушение по чл. 179, ал. 3 - 36 преди съставяне на акт за установяване на
административно нарушение, контролните органи уведомяват нарушителя за
възможността да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, а ал. 6
от същата разпоредба постановява, че ако таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за
пътищата е заплатена в срока и при условията на ал. 3 и 4, акт за установяване
на административно нарушение по чл. 179, ал. 3 - 36 не се съставя, а когато акт
е съставен, не се издава наказателно постановление и производството се
прекратява.
Анализът на посочените правни норми налага извода, че
предвидената в чл. 10, ал. 2 ЗП компенсаторна такса, по своята същност, не
представлява санкция или глоба, която се налага в рамките на нарочно
производство или от нарочен наказващ орган. Заплащането на таксата всъщност
представлява един доброволен акт, както това ясно се извежда от разпоредбите на
чл. 10, ал. 2 ЗП и чл. 189е ал. 2 и 6 ЗДвП. Употребеният от законодателя израз
„може" по отношение на заплащането на таксата, сочи именно нейния
доброволен характер, като на изключителната преценка на лицето е оставен
изборът дали да заплати компенсаторна такса, с присъщите за нея последици -
освобождаване от административнонаказателна
отговорност, регламентирани в чл. 189е, ал. 5 ЗДвП.
Следователно, заплащането на компенсаторна такса
представлява една възможност, предвидена от законодателния орган, чиято
реализация е оставена на строго личната преценка на лицето, считано за
нарушител. Тази такса, от една страна, не се налага от наказващ орган и не се
налага чрез изричен акт, а от друга - не е предвидена възможност за нейното
обжалване. Такава възможност не е предвидена нито в ЗАНН, нито ЗДвП или ЗП,
което от своя страна води и до обоснования извод за липса на годен за оспорване
акт, както и предвиден процесуален ред за такова оспорване.
Горепосоченото разбиране е застъпено и в непротиворечива
към момента съдебна практика - напр. Определение № 297 от 02.09.2019 г. по адм. д. 392/2019 г. по описа на Административен съд -
Велико Търново; Определение № 1088 от 20.07.2020 г. по адм.
д. 598/2020 г. по описа на Административен съд - Благоевград, както и
Определение № 18 от 14.09.2020 г. по частно КАНД № 75/2020 г. по описа на
Административен съд - Разград и Определение от 21.08.2020 г. по адм. д. 406/2020 г. по описа на Административен съд - Русе
Във връзка с изложеното по-горе, че доброволното заплащане
на предвидената в разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗП компенсаторна такса води
по силата на закона до освобождаване от административнонаказателна
отговорност, в това число и до погасяване на всички негативни последици,
породени от извършеното нарушение. Така, в конкретната хипотеза, при заплащане
на компенсаторна такса, изобщо не се пристъпва към ангажиране на административнанаказателната отговорност и не се образува административнонаказателна преписка.
С оглед на гореизложеното относно характера на
компенсаторната такса, като специален вид механизъм за освобождаване от
отговорност, така реализираното
обжалване с постъпилия сигнал от лицето е процесуално недопустим, не подлежи на
съдебен контрол и следва да бъде оставена разглеждане.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА съдебното производството по АНД
№ 4193/
2020 г. по описа на ВРС, 32 с-в, образувано въз основа на предявена Г.Ю.В., румънски гражданин с постоянен адрес,*** относно извършено
от него административно нарушение по чл. 139, ал. 5 и 6 от
и заплатена сума в размер на 70.00 лв представляваща компенсаторна такса по смисъла на
чл. 10 ал.2 от Закона за пътищата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване
в 7- дневен срок от съобщаването
на страните пред Административен съд- гр. Варна.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на Г.Ю.В.
на посочения в материалите
по преписката адрес и имейл.
СЪДИЯ при РС- Варна: