Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер…………… Година 2020 Град
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ
На първи юни Година две
хиляди и двадесета
В
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ
ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР:
ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 1730 по описа за 2020 г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „П.и г.с.“ООД срещу
НП № 03 –011079/20.03.2019г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на
чл.63 ал.2 от КТ, на осн. чл.416, ал.5 вр. с чл.414 ал.3 от КТ, на „П.и г.с.“ООД
е наложено наказание “имуществена
санкция” в размер на 3 000 лева.
Жалбата е подадена
в срок и от процесуално легитимиран субект,
поради което е допустима и приета от съда за разглеждане по същество.
В
жалбата си въззивната страна моли да бъде отменено наказателното постановление.
АНО не изпълнил задължението си да изясни обстоятелствата, не описал нарушението като не посочил дата и
място на извършване. Нарушението не било извършено, лицето имало сключен
договор, същия ден било подадено уведомлението до НАП, а впоследствие било
връчено на работника.
В
съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, се представлява от
адв. Н.С., който пледира НП да бъде
отменено. Не били изследвани обстоятелствата, посочени в обясненията и
декларацията на лицето. Трудовият договор бил регистриран. Справката била
връчена на лицето и случаят бил маловажен, поради което прави алтернативно
искане за прилагане на чл.415в от КТ с минимално наказание.
Въззиваемата
страна се представлява от ю.к О., която оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Нарушението било безспорно
доказано. Според чл.415в ал.2 от КТ не
било допустимо тази привилегия да се прилага за процесното нарушение.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 06.03.2019 г., била извършена проверка на строителен в
гр.Варна, жилищен к-с „Терасите“, УПИ VІ-67 в местнос „Терасите“, с изпълнител
„П.и г.с.“ООД. Установило се , че до работа е допуснат Д.Н.Д., на длъжност „общ
работник”, преди да му е връчено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ,
заверено в ТД на НАП.
Трудовият договор бил изпратен за регистрация по- рано същия ден
и уведомлението било с изходящ номер от 06.03.19 г., 11.57ч. Проверката установила работника на обекта в
11.45 часа, поради което било обективно невъзможно уведомлението да му е
връчено.
Бил съставен АУАН, предявен на упълномощено лице. Срещу АУАН не
постъпили възражения. Описаните в него констатации били изцяло възприети от АНО
и било издадено обжалваното НП.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по
установения ред доказателства и доказателствени средства:
Като
събрани по реда на НПК следва да се ценят всички писмени доказателства по
делото - АУАН, трудов договор, справка за приети уведомления, разпечатка от
подадени данни за уведомления, заповед
за компетентност, констативен протокол и др.
Съдът кредитира показанията на св.Н. като
конкретни, подробни, логични и непротиворечащи на останалите доказателства по
делото.
Предвид
горното, съдът установи фактическата обстановка такава, каквато е описана в
АУАН и в НП. Доказателствата, преценени в тяхната съвкупност, са достатъчни за
да се направи извода, че на 06.03.19 г. Д.Д. е бил допуснат до работа и че към
този момент на същия не е било връчено копие от уведомление до НАП. Това не се
оспорва и от страните.
Съдът,
както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните изводи:
При
провеждане на АНП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
АУАН и
НП са издадени от компетентни органи и в законоустановения срок. Съдържат
формално реквизитите, изисквани съгласно чл.42 и 57 ЗАНН. Обстоятелствената
част на НП отговаря на разпоредителната. Посочени са всички съставомерни признаци
на нарушението и всички, относими към тях факти, поради което нарушението е индивидуализирано по начин, позволяващ на
въззивника да разбере, в какво се изразява то и срещу какво се защитава.
Посочени са и доказателствата. В АУАН и НП са изложени всички правно релевантни
факти – дата, място и др.
Правилно
е приложен материалният закон.
Като е
допуснал до работа лицето Д.Д., преди да му връчи копие от завереното в ТД НАП
уведомление и от трудовия договор, на 06.03.19г. в гр.Варна работодателят „П.и г.с.“ООД
извършил нарушение по чл. 63 ал.2, което е наказуемо по чл. 414 ал.3 от КТ.
Съставът на нарушението би бил осъществен, както ако не е било връчено копие от
уведомлението, така и ако не е бил връчен екземпляр от трудовия договор. Това е
така, т.к. законът изисква кумулативно на лицето да са били връчени и договор и
копие от уведомлението. Невръчването на което и да е от двете осъществява
състава на административното нарушение.
С оглед чл.415в ал.2 от КТ, в случая не е
приложима привилегированата норма на чл. 415в ал.1 за маловажно нарушение.
Наложеното
наказание е несправедливо.
Съдът не
констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват глоба в
размер от 3000 лева. Наказание два пъти по-високо от минималния размер е
непълно несъответно на тежестта на нарушението. Не са били отчетени
смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно това , че работникът е
постъпил на работа същия ден, че трудовият договор е бил изпратен за
регистриране в НАП, че е регистриран и нарушението е отстранено незабавно след
установяването му, както и че от него не
са настъпили вредни последици. Тези смекчаващи отговорността обстоятелства
обосновават глоба в минимален размер от 1500 лева, предвиден за работодател.
Такова наказание е достатъчно за да се
въздейства превъзпитателно предупредително и възпиращо на дееца и на останалите
членове на обществото.
Не са
налице предпоставките на чл.143 ал.1 от АПК за присъждане на разноски в полза
на въззивната страна, тъй като не е налице хипотезата на отмяна на
наказателното постановление.
Не са
налице и предпоставките на чл. 143 ал.3 от АПК, тъй като не е налице и
отхвърляне на оспорването.
Водим от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 03 –011079/20.03.2019г. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ, на осн.
чл.416, ал.5 вр. с чл.414 ал.3 от КТ, на „П.и г.с.“ООД е наложено наказание “имуществена санкция” в
размер на 3 000 лева , КАТО НАМАЛЯВА
РАЗМЕРА НА ГЛОБАТА НА 1500 ЛЕВА.
Подлежи на касационно обжалване пред
Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ: