Решение по дело №239/2023 на Административен съд - Габрово

Делото е образувано по жалба с вх. № СДА-01-2000 от 06.11.2023 г., подадена от Б. И. Д. от [населено място], с [ЕГН], против Заповед № 1843 от 13.09.2023 г. на кмета на Община Габрово с искане за нейната отмяна.

С обжалвания акт на жалбоподателя, на основание чл. 196, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 195, ал. 6, т. 1 от ЗУТ, чл. 7 от Наредба за поправяне, заздравяване или премахване на строежи, които създават непосредствена опасност за живота или здравето на гражданите на територията на Община Габрово, е разпоредено премахването на жилищна сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], построена в [ПИ], представляващ ПИ 4595а от кв. 7 по действащия план на [населено място], 52 част, с административен адрес: [населено място], [улица], която е негодна за обитаване, самосрутваща се, опасна и вредна в санитарно-хигиенно отношение. Същата не може да се поправи или заздрави. Препраща се към мотивите, съдържащи се в Протокол № 08 от 17.08.2023 г. на Комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ.

В депозираната жалба се твърди, че сградата не е самосрутващата се, нито е вредна в санитарно-хигиенно отношение. Назначената комисия е направила формален преглед на място и на собственика не са станали известни нейните доводи и изводи. Не са направени предписания за ремонт на постройката, която е като цяло в добро състояние, без конструктивни дефекти. Заповедта е немотивирана, от съдържанието й не става ясно по какви причини се счита, че строежът е негоден за обитаване, самосрутващ се, опасен и вреден в санитарно-хигиенно отношение. Не са посочени и обстоятелства по чл. 7 от Наредба за поправяне, заздравяване или премахване на строежи, които създават непосредствена опасност за живота или здравето на гражданите на територията на Община Габрово.

Заповедта е съобщена на жалбоподателя с писмо изх. № 04-01-175§10 от 21.09.2023 г., а категорични данни за получаването й от адресата се съдържат в разписка /л. 9/, от която е видно, че Д. е уведомен за издаването й на 16.10.2023 г. Жалбата е подадена по пощата чрез Община Габрово на 30.10.2023 г. – в законния срок, видно от пощенски плик /л. 8/. По делото няма спор, че жалбоподателят е собственик на постройката и в това си качество е посочен и като адресат на процесния индивидуален административен акт /ИАА/, поради което същият има правен интерес от обжалването му. С оглед на така изложеното жалбата се явява редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество относно нейната основателност.

Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ.

В проведено по делото о.с.з. жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. И. С., като двамата поддържат жалбата.

Ответната страна – кмет на Община Габрово, като орган, издал процесния ИАА, се представлява от юрисконсулт П. Д., която оспорва жалбата.

От фактическа и правна страна се установи следното:

Заповедта е издадена от кмета на Община Габрово, който е компетентен орган, на основание чл. 195, ал. 6, т. 1 от ЗУТ.

Съгласно процесуалната норма на чл. 196, ал. 1 - 3 от ЗУТ, състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности, както и обстоятелствата по чл. 195, ал. 6 се установяват с протокол от комисия, назначена от кмета на общината. Комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в протокола, този помощен орган предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат. Строежите се поправят, заздравяват или премахват от собствениците за тяхна сметка в срок, определен в заповедта на кмета на общината. Когато строежът създава непосредствена опасност за здравето или живота на гражданите, кметът на общината допуска предварително изпълнение на заповедта. Макар че такава хипотеза се твърди, че е налице, предварително изпълнение на процесния ИАА не е предвидено.

Проверката е започнала по сигнали от съседи на имота за вдигане на шум от големи групи хора, в които се твърди, че в процесната къща се събирали такива от редица съседни имоти, което наложило многократно да се информира за това на [тел. номер].

Процедурата по издаването на заповедта е спазена. Със Заповед № 1626 от 16.08.2023 г. кметът на Община Габрово е назначил комисия по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ за извършване проверка именно на процесните сграда и имот. Б. Д. е придобил в собственост имота и сградата, видно от [НА] от 04.02.2020 г. На 17.08.2023 г. комисията е направила оглед на имота, като в Протокола от заседанието й /л. 12 и сл./ е отразено, че за това действие заинтересованите лица са били уведомени предварително и е присъствал собственикът Д., който е подсигурил достъп. На същия е връчена писмена покана за огледа на 08.08.2023 г. /л. 32/, в която са посочени дата и час на проверката. В протокола е направено описание на сградата. Тя се състои от един надземен жилищен етаж и един полуподземен такъв, ползван за складово помещение /маза/. В нея няма вода, баня и санитарен възел, за тоалетна се ползва част от полуподземния етаж към реката. Конструкцията на сградата е полумасивна, с каменни зидове и дървен гредоред на полуподземния етаж, а на надземния е паянтова с кирпични зидове. Покривът е изпълнен от дървена конструкция, покрита с керемиди. Тази конструкция е компрометирана и опасна, като на места стрехите са пропаднали. Стените на жилищния етаж са пропукани, външните греди на гредореда над полуподземния етаж са прогнили, като състоянието на сградата е отразено на 12 броя снимки, приложени към протокола. По делото не се оспорва, че отразеното на тези цветни снимки е именно състоянието на сградата към момента на огледа, направен от комисията. Съгласно застроителния план, сградата не се запазва като елемент от застрояването, а попада в терен за озеленяване. Поради лошото си поддържане е станала опасна за здравето и живота на хората, негодна е за обитаване и е вредна в санитарно-хигиенно отношение, като изводът на комисията е, че тя не може да се заздрави и поправи, поради което колективният орган предлага издаване на заповед за нейното събаряне.

В комисията е взел участие специалист от РЗИ – Габрово – Л. Л., която е инспектор в дирекция „Обществено здраве“ при същата администрация. Другите трима членове са служители на Община Габрово в дирекция „Устройство на територията“. В ЗУТ няма изискване относно образованието и квалификацията на членовете на тази комисия. Такива изисквания не се съдържат и в Наредбата на общината, приложена по делото за сведение.

Видно от писмо от 10.08.2023 г. на управителя на „В и К“ ООД, Габрово, за имота има открита партида за вода, но поради липсата на достъп до него не може да се установи, дали в самия имот има такава. Сградата е присъединена към електроразпределителната мрежа, видно от писмо на ЕРП – Север /л. 25/.

След издаването на заповедта и подаването на жалбата са започнали строително-ремонтни дейности по къщата, за което разрешение за строеж не е издавано и това е установено от назначените експертизи, като фактът не се оспорва от страните. Налице е и приложен снимков материал от извършването на тези дейности. Няма данни нуждата от такъв ремонт да е възникнала поради наличието на обстоятелства по чл. 195, ал. 3 от ЗУТ, според която норма при аварии или други обстоятелства, застрашаващи обект по ал. 1 с увреждане или разрушаване, собственикът на обекта е длъжен да предприеме незабавни действия за тяхното предотвратяване или за отстраняване на причинените увреждания, възстановяване на обекта и да уведоми общината. Не е налице и уведомяване на общината за започналите в последствие ремонтни дейности. Те са установени при проверка, извършена от общински служители и от вещото лице по първоначалната съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, назначена от съда.

По искане на страните съдът е назначил и изслушал две СТЕ – първоначална от едно вещо лице и повторна – от три вещи лица, като основната цел е изясняване на въпроса дали и доколко е опасен строежът за живота и здравето на хората, както и в санитарно-хигиенно отношение и подлежи ли той на поправяне и заздравяване.

Според първоначалното експертно заключение имотът на жалбоподателя е застроен с полумасивната сграда на един надземен етаж и полувкопан етаж със стени от камък и тухли. Между двата етажа има подова конструкция от дървен гредоред. Таванската хоризонтална носеща конструкция е изпълнена също с дървен гредоред и върху нея стъпва дървената носеща покривна конструкция. В по-голямата си част покривът е покрит с керемиди и вълнообразни строителни плоскости, които имат сериозно собствено тегло. Стените на етажа са от тухлена зидария от малки тухли и кирпич с дебелина 12 см и вертикални дървени носещи колонки. Тухлената зидария на стените между дървените колони е компрометирана, силно напукана е, с коси пукнатини покрай прозорците и на места с опадала мазилка. Две от външните носещи стени са премахнати и таванската хоризонтална носеща конструкция е нестабилно подпряна с метални колони на значително разстояние на мястото на съборените стени. Ъгловата колона между съществуващата и премахнатата външни стени е отрязана на височина от около 1 м. от старата си основа на терена. При това положение, и като се има предвид, че съществуващи външни стени са силно напукани и две от тях перпендикулярно една на друга са премахнати, то състоянието на етажа е нестабилно и силно притеснително. В този си вид строежът е застрашен от самосрутване и следва незабавно живущите да го напуснат. Собственикът не е започнал изпълнението на заповедта за премахване на полуразрушената постройка, а е изпълнил два ивични фундамента от бетон, който е налят скоро и кофражът още не е премахнат. Според вещото лице очевидно намерението му е да укрепи сградата, но по този начин допълнително я е компрометирал и така тя е станала изцяло застрашена от самосрутване. Покривната й дървена конструкция е силно компрометирана, с променени геометрични размери и характеристики, с нелинейни стрехи, на места – разрушени, без челни дъски, което е видно от приложените от експерта снимки. Сградата няма улуци, обшивки и водосточни тръби. Покривният материал е разрушен и в сградата навлиза дъждовна вода при валежи. Видно е в много лошо техническо състояние, с напълно изчерпани носещи способности. В сградата няма вода и санитарен възел, както и баня. За санитарен възел се ползва част от полуподземния етаж към реката, което замърсява както самата сграда и парцела, така и ската към реката. Към момента на огледа старата ел. инсталация – входящата и тази, която е вътрешна, за сградата, застрашава обитателите, т.к. ел. табла и предпазителите са премахнати след събарянето на външните стени и кабелите са открити, навити са на рула на пода. По тези причини сградата, според вещото лице, се явява вредна и в санитарно-хигиенно отношение. По действащия ЗРП сградата не се запазва като елемент от застрояването, а се намира в терен, предвиден за озеленяване. Налага се изводът, че тя, поради недоброто си поддържане и стопанисване, е опасна и негодна за ползване, както и вредна, като не може да се заздрави или поправи.

Вещото лице е посещавало имота два пъти, като първият път това е станало преди да бъде започнат ремонта, преди да бъдат съборени двете външни стени. В о.с.з. експертът сочи, че сградата била видимо напукана с компрометирани външни оградни стени и носещи конструктивни елементи. На ската, върху който се намира двускатния покрив, стената е изцяло спукана – от горе до долу. Пукнатината преминава под прозореца на двете страни и вертикално в следата. Тези пукнатини са много опасни, показват, че е налице вертикален натиск и стремеж на този покрив да изтласка стените встрани. По този начин е компрометирана вертикалната греда, която е носеща колона, тя е силно прогнила отдолу, т.к. не е сложена върху здрава основа. Това предизвиква отваряне на сградата, накланяне на двете фасадни стени навън. Това са поискали да скрият собствениците на сградата, като съборените в последствие стени били и най-компрометирани при огледа на място, направен преди това. Подовата конструкция между двата етажа е с пропаднала мазилка на това място, т.к. усилията отварят навън и се пораждат пукнатини, като първо пада мазилката. Не всички греди на покривната конструкция са подпрени и стабилни, няма хоризонтална здрава покривна греда, на която да се подпрат. Ако трябва да се заздрави, то е необходимо целият етаж и покривът да се съборят и да се изградят отново, но за това е нужно разрешение за строеж. Това вече няма да е укрепване, а направо нов строеж. Само укрепване не е достатъчно, т.к. сградата е вече „отворена“. Собственикът, при ремонта, е започнал да прави стена по стена и смятайки, че укрепва къщата всъщност създава проблеми.

Вещото лице заявява, че поради това, че сградата не е предвидена за запазване в устройствения план на града, тя не може да се заздрави. За да се направи това е нужно издаване на разрешение за строеж след обследване и план, но след като не е предвидена за запазване по план, строително разрешение няма как да се издаде, т.к. то би било в противоречие с него. Нужен е цялостен инвестиционен проект, вкл. проект за безопасност и здраве. Преценено е, че мястото, в което се намира къщата, е със силен наклон към реката и сградите, които биха се построили там, ще имат нестабилна основа, т.к. почвата е влажна, водата се оттича към реката. В същия парцел има още една, също опасна, сграда.

По искане на жалбоподателя, по делото е назначена повторна тройна експертиза, като вещите лица са посетили имота и са направили оглед на сградата след като й е бил направен ремонт, за който няма спор, че е извършен без строително разрешение. Начинът на изпълнение на строежа е описан подобно на описанието, направено от единичната експертиза. След издаването на процесната заповед жалбоподателят е премахнал ограждащата конструкция на коридора и на една от стаите, като е изпълнил нова ивична бетонова основа с височина 30 см над терена и ширина 40 см, за да стъпи върху нея новата зидария и дървената конструкция. Изпълнил е нова дървена паянтова конструкция – колонки, върху които стъпва греда, служеща за столица на дървената покривна конструкция. Направил е и удължаване на стреха /навес/ над входа за сградата и част от коридора с дървена конструкция и е положено покривно покритие от битумни керемиди. Тези СМР са установени от служители на общината при ново тяхно посещение в имота. Като констатации в табличен вид са отразени: следи от овлажняване на тавана при комина и напукване на мазилката, като вещите лица изрично заявяват, че не са се качвали на тавана, а са правили оглед само на етажа и сутерена. Гредоредът на пода и тавана не са пропаднали, налице е само напукване на мазилката. Таванският гредоред е с подменена нова подложна столица върху изградената фасадна стена. Сградата, като цяло, е в задоволително експлоатационно състояние, но се нуждае от извършването на ремонт. Всички дървени конструктивни елементи на ограждащата паянтова конструкция, както и на между жилищния етаж и сутерена и таванския гредоред видимо са в задоволително състояние. Сградата може да изпълнява предназначението си и не е компрометирана. Не е застрашена от самосрутване. Необходимо е да се направи подмяна на носещи елементи от дървената покривна конструкция – попове, столици, ребра и летви, с нови с необходимата здравина; подмяна на керемиди; монтаж на олуци, водосточни тръби и подмяна на обшивки на комини, както и на амортизираната дървена дограма.

В проведено по делото о.с.з. вещите лица изрично сочат, че след основен ремонт на сградата, тя би могла да стане устойчива, безопасна в конструктивно отношение и да съответства на хигиенно-санитарните условия, вкл. в нея да се изгради санитарен възел. Сочи се, че ремонтът, който е направен в последствие без РС, е целял да подмени напукани стени поради прогнила носеща греда от таванския гредоред, което според съда означава, че проблемите не са свързани само с напукана или липсваща мазилка или остарели дограми. Вещите лица не могат по категоричен начин да заявят, че сградата е била самосрутваща се и опасна, но щом е започнат ремонт считат, че най-вероятно е имало увредени носещи елементи, като само по снимковия материал те не могат да съдят за състоянието й преди този ремонт. Ако се обособи и тоалетна, сградата може да отговаря на съвременните изисквания за жилищна такава.

Съдът намира заключението на първоначално назначената експертиза за по-обективно, непротиворечиво, пълно и точно. Вещото лице е посетило имота двукратно и то – преди жалбоподателят да събори основни части на строежа – стени, и да ги замени с нови. В заключението си и при разпита си в о.с.з. дава логични заключения за причините, поради които е налице напукване на стените и последиците от това, като е взело предвид натоварването от покривната конструкция и липсата на основни здрави носещи греди, на които да легнат всички покривни такива. Без издадено РС новите стени и греди следва да бъдат отстранени, а без тях сградата не може да съществува, т.е. с допълнителната си намеса жалбоподателят действително е утежнил нейното положение. За да я укрепи е следвало да поиска издаване на РС, като към заявлението си приложи необходимата проекто-сметна документация, вкл. в части СМР, ел.инсталации, ВиК.

В о.с.з. вещото лице Ж. сочи „Никъде не казваме, че трябва да се ремонтира основна носеща дървена конструкция.“, както и че „по отношение на гредореда и дървената покривна конструкция не сме се качвали в подпокривното пространство“, но това противоречи на съдържанието на експертизата, в чиято т. 4 /л. 6 от нея/ като дейност, необходима за поправка и заздравяване на строежа, е записано „подмяна на компрометираните носещи елементи от дървената подпокривна конструкция /попове, столици, ребра и летви/ с нови с необходимата здравина.“. Тази подмяна е точно „направа на нови или укрепване на носещи конструкции“ по §.53, ал. 2 от ЗИД на ЗУТ. Най-малкото е необходимо да се проектира и предвиди с какви, колко материали следва да се направи този ремонт, с каква тежест ще са те, какво натоварване ще имат и може ли то да се понесе от останалата част на сградата. Носещата конструкция на сградата са всички елементи, които осигуряват нейната статична стабилност, което означава, че те пренасят тежестта от покрива към основата. Носещата конструкция понася вертикални натоварвания, като собственото тегло на сградата, теглото на неносещите елементи /покривно покритие, замазки, циментови замазки, подови настилки и т.н./ и теглото на мебелите и хората. Тежестта на покрива, логично, се пренася в долната част на конструкцията, за което се ползват носещи елементи. С оглед и извършените в последствие СМР без РС, които подлежат на събаряне, е налице пълна доказана необходимост от основен ремонт, съгласно нормата на §.1, т. 42 от ДР на ЗУТ, според която основен ремонт на строеж е частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и строително-монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация. Такива дейности ще бъдат нужни за покрива, за обособяването на сервизното помещение, за стените на надземния етаж, за прокарване в самата къща на канализация и отвеждането й, на електричество и вода.

И двете експертизи сочат, че за да може сградата да се ползва по предназначение – като жилищна, то същата следва да се ремонтира основно, с което съдът е напълно съгласен, взимайки предвид необходимостта от заздравяване и укрепване на стени, носещи конструкции, покрив и подпокривни греди, в нея да се прокарат съответните инсталации и да се обособи течаща вода и санитарен възел. В двора на къщата не е установено дори наличието на септична яма, в която да се оттичат отпадните води, съдът приема, че в момента те действително се събират и оттичат към реката, тръгвайки от сутерена на къщата, както сочи първоначалната експертиза, което е недопустимо в санитарно-хигиенно отношение. Изграждането на цяло ново сервизно помещение обаче изисква също РС и съставлява ако не ново строителство, то основен ремонт на наличната сграда, в зависимост от мястото и начина си на изпълнение.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗУТ, всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетни и бани-тоалетни, които следва да са обособени като отделни помещения. В случая изграждането на санитарно помещение е задължително и това може да стане само с РС. Поправянето на дограмата и/или замяната й с нова, както и полагането на нова мазилка не е основен ремонт и е дейност, която може да се допусне за заварената постройка, но наличието на изгнили носещи дървени греди, колони, вкл. дървената компрометирана покривна конструкция, са дейности по основен ремонт. Също така съгл. §.53 от ЗИД на ЗУТ, търпимите строежи по § 16, ал. 1 от ПРЗ и по § 127, ал. 1 от ПРЗ на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, които са с постоянен устройствен статут по действащ подробен устройствен план, могат да се пристрояват и надстрояват и в тях могат да се извършват основни ремонти, реконструкции и преустройства, включително с промяна на предназначението, както и всички допустими строителни и монтажни работи в съответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план. За такива обаче ал. 2 предвижда, че дори и търпими, тези строежи, които нямат постоянен устройствен статут по действащ подробен устройствен план, могат при спазване на изискванията на този закон да се преустройват вътрешно, да се променя предназначението им и да се ремонтират, но „без да се изменя външното им очертание в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепват носещите конструкции“, а това няма как да се избегне, ако се направят необходимите ремонти на сградата, за да стане тя безопасна и отговаряща на стандартите за хигиена.

Въз основа на събраните в хода на делото доказателства съдът намира за установено по несъмнен начин, че при огледа на процесната сграда и издаването на процесната заповед сградата е била опасна за живота и здравето на живеещите в нея и не е отговаряла, както и в момента не отговаря на санитарно-хигиенните норми. За да отговори на изисквания за безопасност, здраве и хигиена е нужно същата да бъде подложена на основен ремонт, респективно – дострояване и/или пристрояване и то след изготвяне на проект, който да бъде одобрен по съответния ред и издаване на разрешение за строеж. Направените след освидетелстването й СМР без такова разрешение са незаконни, не са правени изчисления за натоварване и издръжливост на конструкцията и материалите. Няма спор, че по сега действащия устройствен план не се предвижда запазване на сградата, т.к. мястото е предвидено за озеленяване, като планът към момента не е реализиран. За да бъде същата сграда укрепена и да съответства на изискванията на закона е необходимо извършване не на текущ, а на основен ремонт, вкл. укрепване и/или подмяна на носещи конструкции - греди, стени, бетонови пояси и т.н., за което е нужно издаването на РС. До реализирането на ПУП процесната сграда може да остане като заварен строеж, респ. сградата ще съществува докато се осъществи предвиждането на ПУП. В този смисъл сградата следва да се разглежда като временен строеж съгласно чл. 49, ал. 2 от ЗУТ. Предвид изложеното възможността сградата да бъде възстановена чрез подмяната или заздравяването на носещите греди и чрез изграждането на нов вътрешен скелет при сервизното помещение, противоречи на разпоредбата на чл. 53 от ЗУТ, тъй като подмяната и ремонта на гредите, укрепване или цялостно изграждане на нови стени, гредоред на пода и тавана, обособяването на санитарен възел, прокарване на вода в сградата, представляват дейности по съществено и/или ново конструктивно укрепване. Независимо от това дали възстановяването и укрепването на сградата е икономически изгодно, противоречието на реализиран основен ремонт с действаща разпоредба изключва възможността за поправяне и заздравяване на строежа. Без основен ремонт сградата не може да се използва, т.к. не съответства на изискванията за безопасност и хигиена. При тези данни правилно ответникът е наредил премахването на строежа.

„При така установеното състояние на сградата и при условие, че укрепването и възстановяването би могло да се осъществи чрез основен ремонт и реконструкция по смисъла на § 5, т. 42 и т. 44 Д. З., т. е. чрез замяна и изграждане на нови конструктивни елементи, основни части, инсталации, които касаят носимоспособността, устойчивостта и трайността й, е равносилно на невъзможност за поправяне. Законосъобразно в този смисъл съдът приема, че независимо от възможния технически способ за вътрешно укрепване на сградата, реализирането на основен ремонт в такъв обем, включващ съществено конструктивно укрепване, както и при съобразяване на обстоятелството, че с действащия ПУП не се предвижда нейното запазване, е изключено прилагането на по-благоприятната мярка по чл. 195, ал. 4 ЗУТ.“ - Решение № 3079 от 23.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10772/2022 г., II о.

„Изслушаното по делото вещо лице сочи, че има възможност за укрепване на сградата при условията на "основен ремонт" по смисъла на § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ, включващ и съществено укрепване на носещите конструкции, който обаче не може да бъде осъществен, тъй като са налице правни пречки за издаване на строително разрешение за такъв. Действащият ПУП не предвижда запазване на съществуващите сгради в УПИ ... Предвид чл. 53 ЗУТ, заверените сгради в ПИ по чл. 49 могат да се преустройват вътрешно и да се ремонтират без да се изменя външното им очертание в хоризонтално и вертикално отношение и без да се укрепят носещите конструкции, което в процесния случай е необходимо.“ - Решение № 15016 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6471/2017 г., II о.

В тази връзка не е налице и процесуално нарушение на чл. 9 от общинската Наредба, респективно на чл. 196, ал. 3 от ЗУТ – липса на преценка за възможност сградата да бъде поправена и/или заздравена, т.к. комисията е взела предвид и посочила изрично в протокола си, че сградата не се запазва като елемент на застрояването по действащия устройствен план, попада в терен за озеленяване, поради което не може да се поправи или заздрави, т.к. описаните увреди са такива, че поправянето им изисква основен ремонт – направата на нови или укрепването на носещите конструкции, като същите са описани в ИАА: липсващ санитарен възел /изграждането му изисква изцяло ново конструктивно решение, като се вземе предвид, че това ще е ново помещение, отделено от всички останали, съгл. изискванията на чл. 40 от ЗУТ, с прокарване на канал, вода и електричество/; дървената конструкция на покрива е компрометирана и опасна, като на места стрехите му са пропаднали, стените на жилищния етаж са пропукани, външните греди на гредореда над полуподземния етаж са прогнили – ремонтът изисква подмяна или заздравяване именно на такива конструкции, които се явяват носещи и без които сградата не може да съществува като стабилна и здрава постройка.

С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е законосъобразна, а подадената против нея жалба – недоказана и немотивирана, поради което следва да се остави без уважение.

Поради този изход на спора се явява своевременно направено и законосъобразно искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на деловодни разноски, а именно – на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.

Воден от изложеното и на основание чл. 215, във вр. с чл. чл. 195, ал. 6, т. 1, чл. 196, ал. 3, във вр. с ал. 1 – 2 от ЗУТ, чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1, чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ , А. съд- Габрово

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба с вх. № СДА-01-2000 от 06.11.2023 г., подадена от Б. И. Д. от [населено място], [ЕГН], против Заповед № 1843 от 13.09.2023 г. на кмета на Община Габрово, с която на основание чл. 196, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 195, ал. 6, т. 1 от ЗУТ, чл. 7 от Наредба за поправяне, заздравяване или премахване на строежи, които създават непосредствена опасност за живота или здравето на гражданите на територията на Община Габрово, на жалбоподателя е разпоредено премахването на жилищна сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], построена в [ПИ], представляващ ПИ 4595а от кв. 7 по действащия план на [населено място] – 52 част, с посочен административен адрес: [населено място], [улица], като негодна за обитаване, самосрутваща се, опасна и вредна в санитарно-хигиенно отношение, която не може да се поправи или заздрави.

ОСЪЖДА Б. И. Д. от [населено място], [ЕГН] да заплати на Община Габрово деловодни разноски в размер на 100.00 /сто/ лв. съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

Препис от съдебния акт да се изпрати на страните, в едно със съобщенията.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването чрез А. съд Габрово до В. А. съд.