Решение по дело №501/2024 на Административен съд - Пазарджик

І. за характера на производството, жалбата и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Десета, Раздел Първи от АПК, във връзка с чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане.

 

2. Образувано е по Жалба на Д. В. В., [ЕГН] от с. Злокучене, ул. 13, № 32, обл. Пазарджик, срещу Заповед № ЗСП/Д-РА-С/161 от 23.02.2024 г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане“, гр. Септември, с която е отказано отпускане на месечна помощ за допълване на доходите по реда на чл. 9 от ППЗСП, считано от 01.01.2024 г., като жалбата срещу заповедта подадена по административен ред е отхвърлена с Решение № 13-РД06-0005 от 04.04.2024 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане, Пазарджик.

 

3. Поддържаните от жалбоподателя възражения се свеждат до твърдението, че оспорената заповед съдържа крайно противоречиви правни основания за издаването . Основана е на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от ЗСП, но според жалбоподателя, двата текста са противоположни: чл. 13, ал. 2 от ЗСП е относим към отпускане на социална помощ, а чл. 13, ал. 3 от ЗСП е относим за отказ на социална помощ.

Счита се също така, че процесната заповед не съдържа изискваните от закона фактически и правни основания за постановяването .

Искането е „… да обявите нищожността на оспорения административен акт, като го отмените изцяло и да задължите директора на ДСП - Септември да издаде нова заповед, като определите срок за това …..“.

 

4. Директора на Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Септември, чрез процесуалния представител юрк. Д. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се фактическите констатации и правните изводи, формирани в Решение № 13-РД06-0005 от 04.04.2024 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане, Пазарджик

Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като в полза на администрацията се присъди юрисконсулско възнаграждение..

 

ІІ. За допустимостта :

 

5. Жалбата е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

 

­­­ІІІ. За фактите :

 

6. Със Заявление – Декларация № ЗСП/Д – РА – С/161 от 30.01.2022г.(л. 22), адресирано до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Септември, Д. В. е поискал отпускане на месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП. Заявени са следните факти : В. е неженен; безработен; здрав; съжителства с майка си; няма задължени по закон лица, които да осигуряват издръжката му; живее в жилище собственост на майка му, притежава леки автомобили, но няма доходи от тях

 

7. Във връзка със заявлението, на основание чл. 27, ал. 1 от ППЗСП е изготвен Социален доклад от 22.11.2023г. В същия е посочено, че при извършената справка в общината е установено, че В. притежава 1/40 идеални части от наследствено жилище намиращ се е село Злокучене, което не се отдава под наем и не е източник на доходи. Жилището се обитава от семейството на чичо му. В. е собственик и на 1/40 ид. части от друго жилище в село Злокучене, от което също няма доходи - представлява лятна кухня, в която живее баба му З. Г..

Констатирано е, че притежава два леки автомобила – лек автомобил (бус), марка „Опел Мовано“ с платена застраховка гражданска отговорност и винетка и лек автомобил (джип), марка „Ауди Q7“ също с платени застраховка гражданска отговорност и винетка.

След извършване на социална анкета е установено, че Д. В. живее в двуетажно жилище при много добри битови и хигиенни условия, като поддържа добър стандарт на живот. Според социалния работник, „…Жилището е добре обзаведено, с всичко необходимо за съвременните условия за нормален живот, което е показател за добри финансови възможности на обитателите му за самоиздръжка и задоволяване на потребностите, които не определят необходимост от предоставяне на помощ от държавата за осигуряване на основни жизнени потребности на лицето…“.

Установено е, че Д. В. е със завършено основно образование и няма придобита квалификация, работил е на трудов договор само шест месеца през 2016 г.

Тези данни са били достатъчни, социалния работник да формира следните изводи: „…Фактите, че деклараторът е здрав, в трудоспособна възраст и като се вземе предвид, че е собственик на движимо имущество - лек автомобил / джип, 6+1 места/, марка Ауди Q 7, което е със скъпоструваща поддръжка и фактът, че не е работил на трудов договор и същевременно е осигурил добър стандарт на живот, по косвен начин доказват, че лицето има възможност да се издържа самостоятелно без социални помощи…“.

В този контекст е посочено, че Д. В. е регистриран в Дирекция „Бюро по труда“ с № 118671 от 11.07.2023г., а е придобил и лек автомобил/бус/, марка Опел Мовано /8+1 места/ на 25.07.2023г.

В заключение, социалният работник е счел, че „… В конкретния случай е констатирано, че г-н В. не задоволява с приоритет основните си жизнени потребности, дефинирани в §1, т.1 от ДР на ЗСП, а е придобил втори лек автомобил/бус/, като със средствата за задоволяване на основните жизнени потребности, осигурява обслужване на двете си лични превозни средства /винетка, гражданска отговорност, годишен технически преглед и гориво/, наличието на двете МПС, предоставя на Д. В. възможности за самоиздръжка, а съгласно чл.11, ал. 2 от ЗСП “социалните помощи се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка“….“.

 

8. Въз основа на така установените данни е издадена Заповед № ЗСП/Д-РА-С/161 от 23.02.2024 г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане“, гр. Септември, с която е отказано отпускане на месечна помощ за допълване на доходите по реда на чл. 9 от ППЗСП, считано от 01.01.2024 г..

Отказа си, административния орган е обосновал с това, че на основание чл. 11, ал. 2 и чл. 12, ал. 2, т. 2 и т. 8 от ЗСП, „… не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка на Д. В. В. и констатираните други важни обстоятелства за правото на подпомагане…“.

 

9. С Решение № 13-РД06-0005 от 04.04.2024 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане, Пазарджик е отхвърлена, подадената по административен ред жалба от В., срещу Заповед № ЗСП/Д-РА-С/161 от 23.02.2024 г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане“, гр. Септември.

Освен приповторените констатации, съдържащи се в Социалния доклад, горестоящият в йерархията на администрацията орган е добавил и следното : „… Тъй като жалбоподателят не е страна по сключен трудов договор, за което е извършена щателна проверка в информационната система Regix, заявителят е бил длъжен да представи в пълен обем достоверна информация за получен брутен доход от източник, различен от трудово или служебно правоотношение не само на основание чл. 36, aл.2 от АПК, но и на основание чл. 313 от НК. В тази връзка след две телефонни обаждания до лицето, на 21.03.2024г. и на 22.03.2024г. и уговорка за повеждане на срещи в административната сграда на РДСП-Пазарджик, които не се осъществяват поради неявяването му, на 22.03.2024г., в 15:13 часа е проведен втори по ред телефонен разговор на мобилния номер, посочен изрично в заявлението. В разговора лицето сочи като причина за неявяването му на срещата извършване на трудова дейност в момента срещу заплащане, цитирано дословно: „… от 20 лв. на ден на ръка. Не мога да дойда защото съм на работа и ще ми се карат...”. На въпроса защо тези суми не са декларирани като доход отговорът цитиран дословно е „..Те 20 лв. на ден ако са проблем? Ще ги опиша. Не мога да говоря повече, трябва да работя….“. На въпроса кога е започнало лицето работа и отписал ли се е от Дирекция „Бюро по труда“, отговорът е, че „… работи на частно, предварително уговорено….“.

Крайният извод на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане, Пазарджик е бил, че „…Сам по себе си фактът на притежание на два автомобила не реализира хипотезата на чл.11. ал. 2 от ЗСП в качеството му на правоизключващо основание за социално подпомагане, но в случая е налице ясно и категорично признаване на факти и обстоятелства от жалбоподателя за реализиран доход от 20 лева дневно, които не са били декларирани в нито едно от заявленията за отпускане на месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП…“.

 

10. В съдебно заседание на 21.06.2024 г., бяха разпитани свидетелите А. А. Б. и М. В. М., двете служителки на дирекция „Социално подпомагане“. В показанията си Б. и М. потвърдиха посочените в Решение № 13-РД06-0005 от 04.04.2024 г. данни, свързани с проведения на 22.03.2024 г. разговор с Д. В..

Впрочем, провеждането на въпросния разговор и неговото съдържание не са факти, които се оспорват от жалбоподателя В.( виж молба от 18.06.2024 г.).

 

ІV. За правото :

 

11. Според чл. 13, ал. 3 от ЗСП, отказът за отпускане на социални помощи задължително се мотивира. Това ще рече, че не някой друг, а именно директора на дирекция „Социално подпомагане“ или от упълномощено от него длъжностно лице, по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗСП, следва да изложи конкретни съображения относно фактите които е счел за установени във връзка с подадено заявление за отпускане на помощи и да посочи конкретното правно основание за отказа то да бъде удовлетворено.

В случая не би могло да се приеме, че оспорената заповед съдържа някакво конкретно изложение на фактическите и правни съображения въз основа на които е постановена. Както се посочи, единствения мотив за нейното постановяване е „...не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка на Д. В. В. и констатираните други важни обстоятелства за правото на подпомагане констатираните други важни обстоятелства за правото на подпомагане…“. Кои са тези други важни обстоятелства и кои конкретно от тях са възприети от административния орган, не става ясно по никакъв начин.

 

12. Действително, би могло да се приеме, че изискването на чл. 13, ал. 3 от ЗСП е изпълнено, ако фактическите и правни съображения на административния орган са основани на фактите и обстоятелствата описани в друг документ, в друг подготвителен акт, съставен в хода на административната процедура. В случая обаче, Директора на дирекция „Социално подпомагане“, гр. Септември, не е посочил в оспорената заповед, кой е конкретния предходен документ въз основа на който той е формирал и обосновал своето волеизявление.

Като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 27, ал. 9 от ППЗСП, според която, въз основа на резултатите от социалната анкета в доклада по ал. 1 социалният работник прави предложение за отпускане или за отказ на помощта, за нейния вид и размер. При това положение, не става ясно, дали позоваването на текста на чл. 27, ал. 9 от ППЗСП означава, че според Директора на дирекция „Социално подпомагане“, гр. Септември, административната процедура е изпълнена, като е проведена социална анкета и е изготвен социален доклад, който съдържа предложение за отказ на помощта или пък, че Директора на дирекция „Социално подпомагане“, гр. Септември възприема изцяло или отчасти фактическите констатации и правните изводи съдържащи се във въпросния социален доклад.

 

13. На следващо място, от съдържанието на Социалния доклад от 22.11.2023г., става ясно, че според изготвилия документа социален работник, жалбоподателя В. обитава жилище, което е „… добре обзаведено, с всичко необходимо за съвременните условия за нормален живот, което е показател за добри финансови възможности на обитателите му за самоиздръжка и задоволяване на потребностите, които не определят необходимост от предоставяне на помощ от държавата за осигуряване на основни жизнени потребности на лицето…“.

Цитирания текст от доклада, съставлява формирани от социалния работник изводи, които би следвало да се основават на конкретно установени и възприети от него факти. Такива обаче в доклада липсват. Съвършено неясно е, какво конкретно е констатирал служителя и въз основа на какви критерии е формирал извода, че жилището е „добре обзаведено“ и защо е счел, че това добре обзаведено жилище, само по себе си е „…показател за добри финансови възможности на обитателите му за самоиздръжка и задоволяване на потребностите…“. Не става ясно, поради каква причина, социалния работник е счел, че доброто обзавеждане на жилището е осъществено, само и единствено с финансови средства на В..

По аналогичен начин са поставени нещата и относно формираните от социалния работник изводи, че собствения на В. автомобил марка Ауди Q7 е със скъпоструваща поддръжка, както и че В., макар и да не работи „… е осигурил добър стандарт на живот….“. Неясно е, колко скъпа според служителя е поддържката на автомобил и какво конкретно съдържание се влага в квалификацията „…добър стандарт на живот…“.

Неясно е, защо социалния работник е счел, че „…наличието на двете МПС, предоставя на Д. В. възможности за самоиздръжка…“.

 

14. Възможността от твърдението за наличните две моторни превозни средства и хипотетичната възможност от тях да се получават някакви приходи, от което пък да се направи извод, за наличие на хипотезата на чл. 11, ал. 2 от ЗСП, е пряко отречена от Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане, Пазарджик( така в т. 9 от настоящото решение). Действително, както е приел горестоящият в йерархията орган, сам по себе си факта на притежание на два автомобила не обосновава извод за наличие на хипотезата на чл.11. ал. 2 от ЗСП в качеството му на правоизключващо основание за социално подпомагане.

Така, на практика в хода на обжалването по административен ред са отречени съображенията изложени в изготвения по преписката Социален доклад.

Вместо тях, Директора на РДСП, Пазарджик е формирал свои констатации и изводи, за отказ да бъде предоставена исканата от В. помощ. Те се свеждат, до приетият за несъмнено установен факт, че жалбоподателя е реализирал доход от 20 лв. дневно. В решението на Директора на РДСП, Пазарджик нито е посочено, нито пък е възможно да се разбере, дали е счетено, че посредством получаването на въпросните 20 лв. дневно, В. надхвърля нормативно определения диференциран доход съобразно чл. 9 от ППЗСП или пък самия факт на тяхното недеклариране е достатъчен, исканата помощ да бъде отказана.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСП/Д-РА-С/161 от 23.02.2024 г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане“, гр. Септември, с която е отказано отпускане на месечна помощ за допълване на доходите по реда на чл. 9 от ППЗСП, считано от 01.01.2024 г.

 

ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне по Заявление – декларация № ЗСП/Д – РА – С/161 от 30.01.2022г., подадено от Д. В. В., при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящото решение.

 

ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок от съобщаването за постановяване на административен акт.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.