РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 13.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на осми януари през две хиляди и двадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3839 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството се разглежда
по реда на чл. 238 ГПК.
Производството по
делото е образувано по предявени от „Ч.Е.Б.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Бизнес Център, представлявано от *** и ***, чрез
процесуалния представител адв. П. И., срещу А.М.Б.,
ЕГН **********, с адрес *** кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сума в размер на 233,52
лева, от които 222,76 лева главница за използвана и незаплетена ел. енергия
за периода от 15.02.2018 г. до 16.05.2018 г. и 10,76 лева законна лихва за
забава, считано от 17.04.2018 г до 09.11.2018 г., както и законна лихва върху
главницата, считано от депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда до
окончателното изплащане на вземането, ведно със сторените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба,
че страните по делото се намират в облигационни
правоотношения, регулирани от ОУ на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Ч.Е.Б.” АД. Сочи се, че ОУ са общоизвестни и са публикувани са в
редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от ЗЕ обвързват всички
абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. Излага се, че съгласно тях ищецът е изпълнил
задължението си за доставка на електрическа енергия за периода 15.02.2018 г. до
16.05.2018г. Твърди се, че ответникът, не е изпълнил задължението си да заплати
доставената ел.енергия по издадени от ищеца фактури. Излага се, че
„Ч.Е.Б.” АД е доставчик на електрическа енергия на обособената територия,
определена в Приложение I към Лицензия за доставка на електрическа енергия от
доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013г. Сочи се, че дружеството
- ищец е доставяло на ответника, с електроснабден имот, находящ се в *** с ИТН ***ел.енергия
за периода от 15.02.2018 г. до 16.05.2018г., за което е издало отделни
фактури. Излага се, че в тях са посочени
конкретно дължими суми, а именно: 1.Фактура № ********* от 21.04.2018г. на стойност
77.15 лева за периода 17.03.2018 г.- 16.04 2018 г.; Фактура № ********* от
22.05.2018г. на стойност 70.16 лева за периода 17.04.2018 г. - 16.05.2018 г; Фактура № ********* от 22.03.2018г. на
стойност 75.00 лева за периода 15.02.2018 г. - 16.03.2018 г. Твърди
се, че така посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми,
тъй като съгласно ОУ абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на
задълженията за консумираната електрическа енергия, през който период от време
вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането
става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Излага се, че съгласно
чл.19, ал.8 от ОУ неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от
задължението да заплати в срок дължимата сума. Сочи се, че на основание чл. 107
от ЗЕ дружеството – ищец е подало заявление за издаване на Заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК в Районен съд РС Плевен, по което е образувано ч.гр.дело
8311/2018г, по което длъжникът е упражнил правото си по чл.414, ал.1 ГПК да
подаде възражение в законоустановения срок срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение, с което оспорва вземането на кредитора,
поради което и за него е налице правен интерес от депозирането на настоящия
иск. Твърди се, че в съответствие със ЗЕ ищецът е издал справка за възникналите
задължения, която съдържа всички претендирани и посочени фактури. Излага се, че по всички тях до момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение плащане от страна
на длъжника не е постъпило. Сочи се, че съгласно действащото законодателство
ищецът има право и е начислил на лихвата за процесния период , както следва: 3.71 лева за периода от 18.05.2018 - 09.11.2018г.
за фактура № *********; 2.82 лева за периода от 16.06.2018 -09.11.2018г. за
фактура № *********; 4.23 лева за периода от 17.04.2018 - 09.11.2018г. за
фактура № *********.
Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди сторените
разноски, както за настоящето, така и за заповедното производство.
В проведеното по
делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена молба моли съда
да уважи предявения иск, да постанови неприсъствено решение и да му присъди
разноски.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът не е реализирал
процесуалното си право да депозира отговор на ИМ.
В първото по делото редовно
заседание, проведено на 08.01.2020 г., призованият ответник не се е явил и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Разпоредбата на
чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение,
което не се мотивира по същество, при кумулативна даденост на следните
предпоставки: страната да е предупредена
за последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен,
съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения:
ответникът е клиент на „Ч.Е.Б.” АД за
посочения обект, като отношенията между страните се регламентират от ЗЕ и
Общите условия за продажба на електроенергия енергия за битови нужди, по силата
на които потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната ел.
енергия. Ищецът е доставил на ответника посоченото количество ел. енергия.
Ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на същата и е в забава.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията по чл.422, ал.1,
вр. с чл.415, ал.1 ГПК ищецът е представил писмени доказателства,
които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност,
доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенцията.
Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е предупреден за последиците от своето бездействие, съобразно дадените от съда
указания в разпореждане № 8005/02.07.2019 г. Ответникът не е представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил становище по изготвеният с определение № 4363/18.10.2019 г., проекто-доклад по делото, не е изпратил представител в първото
по делото заседание, и не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие.
Въз основа на изложеното, съдът счита,
че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се
уважи по този ред.
С
оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните
указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сторените в заповедното и исковото производство разноски. На
заявителя следва да бъдат присъдени за заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер от 83.00 лв.
За исковото производство, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 162,00 лв, от които
75,00 лв. заплатени държавни такси и 87 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията
между страните, че А.М.Б., ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** Марк
Бизнес Център, представлявано от ***, сума в общ размер на 233,52 лева, от
които: сума в размер на 222,76 лева, представляващи главница за използвана и
незаплетена ел. енергия за периода от 15.02.2018 г. до 16.05.2018 г. и сума в
размер на 10,76 лева, представляващи лихва за забава, считано от 17.04.2018 г
до 09.11.2018 г., както и законна лихва върху главницата, считано от
депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на
вземането, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА А.М.Б., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** Марк
Бизнес Център, представлявано от ***, сумата от 83,00 лева, представляваща сторени в заповедното производство
по ч.гр.д. № 8311 по описа за 2018 г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА А.М.Б., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** Марк
Бизнес Център, представлявано от ***, сумата от 162,00 лв., представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: