Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

16.03.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

17.02

Година

2021

В закрито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл Шефки Мария Божкова

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

Росица Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

207

по описа за

2020

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от юрисконсулт П. С., действащ в качеството си на пълномощник на директора на ТД „Тракийска“, Агенция „Митници“, против Решение № 260071/5.11.2020 г., постановено по АНД № 956/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е отменено Наказателно постановление № 75/2020 г., издадено на 22.07.2020 г. от директора на ТД „Тракийска“, Агенция „Митници“, с което на „ЧА-96“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***: по т. 1 е наложена имуществена санкция в размер на *** лв. на основание чл. 234, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 234, ал. 1, т. 2 от Закона за митниците, за това че на 19.12.2019 г. е декларирал пред митническите органи в МБ Кърджали стока „Мрежа за гипсова мазилка – 12 000 м.“ с некоректен код по ТАРИК ***, вместо код по ТАРИК *** и посочване на страна на произход на стоката *** вместо *** по ЕАД № ***/*** г., с което е избегнато пълно заплащане на дължимите публични държавни вземания, а именно: антидъмпингово мито/като мярка на търговската политика/ в размер на *** лв. и частично заплащане на дължимите публични държавни вземания – ДДС в размер на *** лв.; по т. 2 е присъдена равностойността на липсващите стоки, предмет на нарушението, представляваща 100% митническата им стойност – *** лв., на основание чл. 234, ал. 4 от Закона за митниците.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон и при явна несправедливост.

В тази връзка излага съображения, че в АУАН и НП се съдържало правилно и ясно описание на административното нарушение, което съответствало на състава на чл. 234, ал. 1, т. 2 от ЗМ. Липсвало смесване на хипотезите на чл. 234, ал. 1, т. 1 и т.2 от ЗМ, поради което изводите на районния съд в тази насока били изцяло неправилни. Доказателствата по делото сочели, че в ЕАД №***/*** г. „ЧА-96“ ЕООД посочило страна на произход на процесната стока *** вместо ***. Съгласно изготвената в хода на административнонаказателното производство митническа лабораторна експертиза от 04.02.2020 г., която не била оспорена от дружеството, стоката по декларация представлявала изделие – тъкан от стъклени влакна, която била различна от ровинг, сплитка гаце с размер на отворите 4.5 мм и тегло 160/gm², различно от дискови стъклени влакна.

Сочи, че кодът по ТАРК се определял предвид страната на изпращане и декларираният от дружеството код бил некоректен. По силата на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1993/2017 г. на съвета от 06.11.2017 г. се налагало окончателно дъмпингово мито върху вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с произход ****.

Изложеното обосновавало извода, че „ЧА-96“ ЕООД е избегнало забрани или ограничения за внос или износ на стоки, или прилагането на мерки на търговската политика на ЕС и е осъществило състава на чл. 234, ал.1, т. 2 от ЗМ.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Р Решение № 260071/5.11.2020 г., постановено по АНД № 956/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което се произнесе по същество и потвърди Наказателно постановление № 75/2020 г., издадено на 22.07.2020 г. от директора на ТД „Тракийска“, Агенция „Митници“.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Постъпила е молба от пълномощника юрисконсулт П. Г., с която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по касация – „ЧА-96“ ЕООД, с ЕИК ***, редовно призован, не изпраща представител. От пълномощника адв.Д.З. е постъпила молба, с която оспорва депозираната жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г. излага доводи, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че изводите на първоинстанционния съд за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, се явявали обосновани и съответни на събраните доказателства.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон,   по съществото си се явява касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е отменил Наказателно постановление № 75/2020 г., издадено на 22.07.2020 г. от директора на ТД „Тракийска“, Агенция „Митници“, с което на „ЧА-96“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***: по т. 1 е наложена имуществена санкция в размер на *** лв. на основание чл. 234, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 234, ал. 1, т. 2 от Закона за митниците, за това че с деянието си на 19.12.2019 г. е декларирал пред митническите органи в МБ Кърджали стока „Мрежа за гипсова мазилка – 12 000 м.“ с некоректен код по ТАРИК ***, вместо код по ТАРИК *** и посочване на страна на произход на стоката *** вместо *** по ЕАД № ***/*** г., с което е избегнато пълно заплащане на дължимите публични държавни вземания, а именно: антидъмпингово мито/като мярка на търговската политика/ в размер на *** лв. и частично заплащане на дължимите публични държавни вземания – ДДС в размер на *** лв.; по т. 2 е присъдена равностойността на липсващите стоки, предмет на нарушението, представляваща 100% митническата им стойност – *** лв., на основание чл. 234, ал. 4 от Закона за митниците.

Първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай описанието на обстоятелствата по извършване на административното нарушение не отговаряло на фактическия състав на посоченото в АУАН и НП нарушение на чл. 234, ал.1, т. 2 от ЗМ. Изложил е мотиви, че не ставало ясно дали описаното нарушение е по т. 1 или по т. 2 на чл. 234, ал. 1 от Закона за митниците, тъй като било отразено както, че има избягване на пълно заплащане, което представлявало мярка на търговска политика, без това да е описано някъде в НП, така и, че е избегнато и частично заплащане на дължими публични вземания – ДДС. Това смесване на двата състава на нарушението водело до невъзможност да се установи волята на наказващия орган. Налице било противоречие между описаната фактическа обстановка и приложената материалноправна норма, което възпрепятствало жалбоподателя да разбере какво конкретно нарушение му е вменено. Приел, че това несъответствие е довело до съществено ограничаване на правото на защита, което обуславяло отмяната на наказателното постановление. Поизложените съображения е отменил процесното наказателно постановление и е осъдил Агенция „Митници“ да заплати на „ЧА-96“ ЕООД, с ЕИК ***, деловодни разноски в размер на 500 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на директора на ТД „Тракийска“, Агенция „Митници“, са неоснователни и релевираното отменително основание не е налице. В тази връзка като е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в смесване на съставите на чл. 234, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМ, довело до нарушаване правото на защита, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Съображенията на касационния съд за това, са следните:

В конкретния случай с релевантното Наказателно постановление № 75/2020 г., издадено на 22.07.2020 г. от директора на ТД „Тракийска“, Агенция „Митници“, на „ЧА-96“ ЕООД, с ЕИК ***, по т. 1 на основание чл. 234, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 234, ал. 1, т. 2 от Закона за митниците/ЗМ/, е наложена имуществени санкции в размер на *** лв., описана като 100% от митническата стойност на стоките, предмет на нарушението. С т. 2 от НП е присъдена равностойността на липсващите стоки, предмет на нарушението, представляваща 100% митническата им стойност – *** лв., на основание чл. 234, ал. 4 от Закона за митниците.

АНО е приел, че е налице осъществено нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 2 от Закона за митниците, изразяващо се в това, че на 19.12.2019 г. дружеството е декларирало пред митническите органи в МБ Кърджали стока „Мрежа за гипсова мазилка – 12 000 м.“ с некоректен код по ТАРИК ***, вместо код по ТАРИК *** и посочване на страна на произход на стоката *** вместо *** по ЕАД № ***/*** г., с което е избегнало пълно заплащане на дължимите публични държавни вземания, а именно: антидъмпингово мито/като мярка на търговската политика/ в размер на *** лв. и частично заплащане на дължимите публични държавни вземания – ДДС в размер на *** лв.

Съгласно чл. 234, ал. 1, т. 2 от ЗМ, който избегне или направи опит да избегне забрани или ограничения за внос или износ на стоки, или прилагането на мерки на търговската политика, се наказва за митническа измама. За нарушение на посочената норма, в чл. 234, ал. 2, т. 2 от ЗМ, е предвидено наказание глоба - за физическите лица, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, от 100 до 200 на сто от митническата стойност на стоките или при износ – стойността на стоките, предмет на нарушението по ал. 1, т. 2.

Настоящият състав намира, че в конкретния случай е налице неправилна квалификация на нарушението, като е налице неяснота относно описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В АУАН и НП е посочена законова разпоредба – чл. 234, ал. 1, т. 2 от ЗМ, която според настоящия състав се явява несъставомерна с оглед отразеното от контролните органи фактическо описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било осъществено. В този смисъл правилни са изводите на районния съд за недопустимо смесване на два различни състава на чл. 234, ал. 1 от ЗМ, а именно тези по т. 1 и т. 2, осъществяването на всеки един от които представлява отделно административно нарушение, което се санкционира от закона с глоба/имуществена санкция, чийто размер се определя в зависимост  от това, коя от хипотезите на чл. 234, ал. 1 от ЗМ е налице. В тази връзка следва да се отбележи, че административно наказващият орган е възпроизвел дословно фактическото описание на нарушението, съдържащо се в АУАН, пренасяйки и в НП същата непълнота в констатациите и неяснота по отношение на елементите на изпълнителното деяние, с което е осъществено митническото нарушение. Словесното описание на нарушението, като: „… е избегнало пълно заплащане на дължимите публични държавни вземания, а именно: антидъмпингово мито/като мярка на търговската политика/ в размер на общо *** лв. и частично заплащане на дължимите публични държавни вземания, а именно ДДС в размер на *** лв.“, аргументира извода за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ – избягване или опит да се избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи. За нарушение на посочената норма се налага глоба или имуществена санкция в размера на избегнатите публични държавни вземания – чл. 234, ал. 2, т. 1 от ЗМ. При така въведеното словесно описание на нарушението е прието, че е налице извършено нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 2 от ЗМ и съответно е определен размер на имуществената санкция по реда на 234, ал. 2, т. 2 от ЗМ, което е неправилно и незаконосъобразно.

С други думи така въведеното описание на процесното нарушение, води до неяснота относно това, в какво конкретно според АНО се изразява нарушението  на митническото законодателство – дали в избягване или опит да се избегне пълно или частично заплащане на публични държавни вземания, или в избягване или опит да се избегне забрани или ограничения за внос или износ на стоки, или прилагането на мерки на търговската политика.

Предвид горното и доколкото ЗАНН – чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, изисква описанието на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, да бъде отразено по начин, който не оставя никакво съмнение относно формата на изпълнителното деяние и конкретните елементи по осъществяването му, то липсата на изискуемото съдържание на АУАН и НП, каквато по гореизложените съображения липсва и в конкретния случай, представлява съществено процесуално нарушение, водещо до накърняване правото на защита на лицето, чиято административна отговорност е ангажирана, тъй като го поставя в невъзможност да организира адекватно защитата си и е основание за отмяната на НП на процесуално основание.

На следващо място и отделно от горното, касационният състав намира, че в съдебното производство АНО не е установил при условието на пълно и главно доказване извършването на нарушение на митническото законодателство. В тази връзка следва да се отбележи, че на първо място в административната преписка липсват представени в превод на български език релевантните фактури по доставките на процесните стоки, сертификати за техния произход и сочените от контролните органи етикети на откритата процесна стока. Неясно е, как е осъществена преценката от страна на контролните органи, че именно приложените в преписката фактури на *** език, сертификати и етики са относими към от административното нарушения.

На следващо място, посочено е, че при извършената проверка в складова база на „***“ ООД са открити 80 бр. рула от мрежа, за които е прието, че са част от количество мрежа, която „ЧА-96“ ЕООД продало с Фактура № ***/*** г. Липсват констатации относно това, какво количество в м² представлява откритата мрежа. Посочената по-горе фактура касае продажба на мрежа в количество 4000 м², керамични плочи и гипсо-картон. При положение, че в релевантната ЕАД № ***/*** г., е отразена „мрежа за гипсова мазилка - 12 000 метра“, то липсват каквито и да са изводи относно останалото количество от 8 000 метра мрежа. Следвало е най-малкото да се извърши насрещна проверка в останалите 3 дружества – получатели на стоките по  представените от вносителя фактури за продажба, доказващи реализация на стоката, предмет на митническа проверка, с цел изясняване на произхода й и нейните характеристики. В този смисъл изводите на АНО, че описаната в ЕАД № ***/*** г. „мрежа за гипсова мазилка - 12 000 метра“, е произведена в *** и представлява мрежеста тъкан от стъклени влакна, при така представените в производството пред районния съд доказателства, се явяват недоказани, респ. твърдяното нарушение на митническото законодателство не е доказано по безспорен начин.

Предвид изхода на делото, законосъобразно и в съответствие с релевантната редакция на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, районният съд е присъдил в полза на  „ЧА-96“ ЕООД, с ЕИК ***, деловодни разноски в размер на 500 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на директора на ТД „Тракийска“, Агенция „Митници“ за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Кърджали като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

В настоящето производство не е въведено искане за присъждане на разноски в полза на ответника по касация, поради което и с оглед липсата на доказателства за направени такива, съдът не дължи произнасяне в този смисъл.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260071/05.11.2020 г., постановено по АНД № 956/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                                       2.