РЕШЕНИЕ
№ 19039
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в заседание при закрити
врати на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110102713 по описа за 2024 година
Д. Р. К. е предявил срещу И.П.Д. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в накърняване на честта и доброто име, нарушаване на
концентрацията при изпълнение на служебните задължения, негативно
настроение, раздразнение, нарушени контакти с близки и приятели, в резултат
на твърдения, причинени от изявления на ответника по време на интервю
излъчено на 08.01.2024 г. в ***“, с твърдения в интервюто: „***“, ведно със
законната лихва от 15.01.2024 г. до окончателното плащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 08.01.2024г. И.П.Д.-***, в интервю в *** е изрекъл
процесното твърдение, а именно че ищецът е ***. Сочи, че интервюто било
отразено в различни медии и е бил принуден да отговаря на въпроси, за начина
по който работи. Поддържа, че в резултата на това е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се накърняване на честта и доброто име в
обществото, негативно настроение и нарушаване на концентрацията при
изпълнение на служебните задължения. Станал по-раздразнителен, нарушили
се контактите с близки и приятели. Моли съда да уважи иска. Претендира
разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа
исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от
ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Оспорва, че в интервю на 08.01.2024г. в на *** е изрекъл процесните
изрази и твърдения, като това не отговаряло на истината. Действителното
1
изказване е в отговор на въпрос как е възможно уволнен заради употреба на
***: „***“ Сочи, че на 24.11.2022г. на заседание на *** призовава ответника в
качеството му на *** да направи проверка в Дирекция „***“ за един от ***
дали има информация да е съдействал за канали за ***. Поддържа, че
проверка била направена и впоследствие се установява, че се е имало предвид
***, където ищецът е бил ***. Сочи, че проверката потвърждава изнесеното
като информация от *** и написаното в приложени към отговора на исковата
молба публикации. Поддържа, че след сдобИ.ето с тази информация
ответникът е повикал на разговор ***, споделяйки за наличието на
притеснителна оперативна информация за ищеца. Посочено е, че проверката
не била довършена в рамките на мандата на ответника. Моли съда да
отхвърли иска. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител
на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са представени пет броя статии от електронните издания на
„***“ от 08.01.2024 г. със заглавие „***, „****“ от 08.01.2024 г. със заглавие:
„***“, „****“ от 08.01.2024 г. със заглавие: „***“, както и от „***“ от
08.01.2024 г. със заглавие „****.“, както и от 09.01.2024 г. със заглавие: „***“:
****“.
Представени са два броя статии от електронните издания на „***“ от
11.04.2024 г. със заглавие „****“, както и от „****“ от 11.04.2024 г. със
заглавие „***“
По делото е представен констативен протокол от 12.04.2024 г., изготвен
от нотариус М.Б., с рег. № ***в регистъра на НК, с район на действие СРС,
съгласно който е удостоверено, че на посочените в протокола три интернет
адреса се намирали приложената към протокола информация. Към протокола
са приложени три броя публикации от 04.11.2022 г. със заглавие: „***“, от
13.04.2023 г. със заглавие: „***“, както и от 03.03.2024 г. със заглавие: „****“.
По делото са разпитани свидетелите Х. Т., А.П., П.Т., както и Г.Г..
На основание чл. 204, ал. 1 ГПК е извършен оглед на приложения към
отговора на искова молба един брой флаш памет, за който страните не спорят,
че се съдържа процесното интервю на ответника от 08.01.2024 г. по ***„***“.
Констатирано е продължителността на интервюто от 18 минути и 28 секунди,
като на 15 минута и 40 секунда от интервюто на въпрос на водещия: „***“
ответникът Д.е отговорил: „***.“
Разглеждания иск би бил основателен, ако ищецът докаже, че в резултат
на поведение на ответника – изказани клеветнически твърдения, в интервю в
ефира на ***„***“, проведено на 08.01.2024 г., е претърпял твърдените
неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и доброто име,
нарушаване на концентрацията при изпълнение на служебните задължения,
негативно настроение, раздразнение, нарушени контакти с близки и приятели;
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина. Във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване
2
на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване
да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на
делинквента. В доказателствена тежест на ответника е да докаже наведените
правоизключващи обстоятелства, а именно – че изявленията в интервюто
отговарят на истината.
За да се установи наличието на противоправно деяние е необходимо да се
установи нарушение на нормативно установено задължение. На първо място
предмет на разглеждане в настоящото производство е дали конкретно
посочените в исковата молба действия на ответника се характеризират с
противоправност. За да се формира категоричен извод в тази насока следва да
се изследват относимите към случая наказателни състави и да се установи
дали те са се осъществили в разглеждания казус, като в случай, че се установи
поведение, покриващо състав на престъпление, то неминуемо ще се докаже
наличие на противоправно деяние.
Съставите на обидата и клеветата се осъществяват чрез различни
изпълнителни деяния, като именно деянието, се приема в практиката като
един от разграничителните критерии между тях.
Посегателството при обидата се изразява в казване или извършване на
нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие, т.
е. само чрез действие. В закона не се посочва конкретно по какъв начин следва
да е отправена обидата. Това може да стане чрез думи - епитети, псувни,
ругатни, сравнения, квалификации, или действия - жестове, мимики и др.,
които са унизителни за пострадалия.
Клеветата, за разлика от обидата, се извършва като се разгласи неистинско
позорно обстоятелство за другиго или му се припише неизвършено
престъпление. Под „разглА.ване“ в практиката се разбира довеждане до
знанието на трето лице на неистинските позорни факти или обстоятелства,
отнА.щи се до личността на пострадалия, като деянието би било съставомерно
и когато тези факти, се изнА.т като слух или съмнение. Позорното
обстоятелство е твърдение за наличието на определен факт за пострадалия,
който да е от естество да накърни доброто му име в обществото. В този
смисъл твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде
поднесена от разглА.ващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите
се в нея факти, т.е. необходимо е разглА.ващото лице да съобщи свои
твърдения, такива, които изхождат лично от него и зад които застава с думите
си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са безспорен факт. В този
смисъл предмет на клеветата могат да бъдат само факти, но не и субективната
интерпретация на тези факти. За разлика от обидата, за съставомерността на
клеветата, е без значение дали засегнатият е узнал или не клеветническите
твърдения спрямо него. В случая деянието е довършено, когато тези
твърдения са възприети, узнати от трето лице или от повече лица. За да е
съставомерно деянието е необходимо, разгласените факти обстоятелства,
освен позорящи, да бъдат и неистински, в противен случай, деецът няма да
носи наказателна отговорност – ако се установи тяхната неистинност.
И обидата и клеветата са умишлени деяния, като при обидата е
3
необходимо деецът да съзнава, че казаните от него думи или извършените
действия са обидни, унизителни за лицето, да съзнава, че те могат да бъдат
възприети от това лице, като цели това или му е безразлично. Клеветата е
възможна както при пряк, така и при евентуален умисъл, като се приема, че
при прекия умисъл деецът не е необходимо да е съзнавал неистинността на
позорните обстоятелства.
С разпоредбите на чл. 39 - 41 от Конституцията на Република България се
уреждат права и свободи на гражданите, всяко от които е конституционно
гарантирано и се ползва с еднаква тежест спрямо останалите. Възможната
колизия на прокламирани права - в случая между свободата на словото от една
страна и зА.гане, чрез упражняването на правата и доброто име на
гражданите, от друга страна, е уредена с чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от
Конституцията на Република България. С посочените разпоредби изрично е
предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до
пределите, след които вече се зА.гат други конституционно защитени
ценности-каквито са правата и доброто име на гражданите. Въпросът за
баланса на посочените конституционно защитени ценности се решава
конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен случай. За
преценка основателността на исковата претенция, съдът следва да съобрази
доводите относно разграничение на изнесената информация като факт или
мнение. При спор за причинени вреди от изнесена в публичното пространство
информация, съдът е длъжен да съобрази, че на проверка за истинност
подлежат фактическите твърдения, те могат да ангажират деликтната
отговорност на разпространилото ги лице само ако са неверни и позорят
адресата. Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като
не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да
ангажират отговорност само ако представляват обида.
В процесния случай с оглед на направеното уточнение на исковата молба
извършено с молба от 29.02.2024 г., в което е посочено, че процесното
увреждане е настъпило на 08.01.2024 г. вследствие на изявления на ответника
по време на интервю излъчено в „***“, с твърдения в интервюто: „***“.
Настоящият състав намира, че ищецът по делото не ангажира убедителни
доказателства за така изложените твърдения, на които основава си исковата
претенция, тъй като от събраните по делото доказателства в това число и от
извършен оглед на приложения по делото видео запис на процесното интервю
се установява, че на процесната дата на отговор на въпрос ответникът
всъщност е направил следното изказване: „***.“ Изявлението на ответника в
процесното интервю следва да се изследва в неговата цялост, като не следва
от същото да се изваждат отделни негови изрази или фрази, както и същите да
се преформулират, поради което в случая се установява, че не е отправяно
изрично изявление, в което недвусмислено да се твърди, че ищецът е бил
замесен в ***. Съдържанието на изказването на ответника по никакъв начин
не е достатъчно да обоснове извод за противоправно поведение от негова
страна. В случая с оглед на направените изявления от страна на ответника не
може да се направи извод, че със същите на ищеца се приписва извършването
на престъпление. Със същото всъщност се касае за изразено съмнение от
4
страна на ****от определена ****, за извършено неправомерно деяние от
страна на ищеца, което е било насочено към ответника в качеството му на
****, но не е било заявено изрично от страна на ответника, че ищецът е
извършвал престъпления, което само по себе си не може да доведе до
ангажиране на гражданска отговорност за причинени вреди от клевета. Още
повече, че по делото се установи от показанията на свидетеля Т., че същият на
заседание на *** проведено на 24.11.2022 г. действително е бил задал въпрос
на ответника дали имал информация за ***, който е бил съдействал назад в
годините за ***. Настоящият състав намира, че процесните изказвания на
ответника не са клеветнически твърдения по смисъла на разпоредбата на чл.
147, ал. 1 НК. Доколкото позорното обстоятелство е твърдение за
съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на
пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в
обществото, то в случая такива въобще не са били отправяни по отношение на
ищеца. На следващо място следва да бъде посочено, че никъде в процесното
изявление не се индивидуализира личността ищеца, а единствено се посочва
длъжността ***, като по делото не са ангажирани доказателства за заеманата
от ищеца длъжност към 08.01.2024 г. нито за броя на лицата заемащи
посочената длъжност в съответната структура. Единствено свидетелят
П.посочва, че към момента ищецът бил ***, но свидетелят Т. пък посочва, че
при задаването на въпроса по времена на *** не е имал някое конкретно лице
предвид. С оглед на гореизложеното в случая не може да се приеме, че
поведението на ответника е било укоримо, доколкото в процесното изказване
не съдържат никакви конкретни или определени факти, които да бъдат
позорящи. Доколкото посочените изрази не се явяват позорящи то настоящият
състав намира, че не следва да изследва дали същите са били верни. За
пълното с оглед на гореизложеното следва да се посочи, че посочените по-
горе разпространявани от ответника твърдения не се явяват и обидни. В
тежест на ищеца е било да установи ясно и недвусмислено изказване на
обвинение в извършване на конкретно престъпление от страна на ответника, а
доказателства за същото по делото не са ангажирани.
С оглед на гореизложеното, поради липсата на основен елемент от
фактическия състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД, а именно противоправно
деяние, предявеният иск за обезщетение на неимуществени вреди причинени
клеветнически твърдения се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен,
като се явява безпредметно обсъждане на останалите елементи от посочения
фактически състав.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора на ищцата не следва да се присъждат разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА на
процесуалния представител на ответника се дължат разноски за първата
инстанция в размер на 1000 лв. На ответника не следва да се присъжда
претендираната сума от 100 лв. депозити за призоваване на свидетели,
доколкото такива на са изплащани на същите, поради което не може да се
възложи в тежест на другата страна, а така посочената сума подлежи на
връщане при отправяне на нарочно искане.
5
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Р. К., ЕГН **********, със съдебен адрес
***чрез адв. Е. Й. срещу И.П.Д., ЕГН ***********, със съдебен адрес ***,
чрез адв. А.М., иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, за осъждането на
И.П.Д. да заплати на Д. Р. К. сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и
доброто име, нарушаване на концентрацията при изпълнение на служебните
задължения, негативно настроение, раздразнение, нарушени контакти с
близки и приятели, в резултат на твърдения, причинени от изявления на
ответника по време на интервю излъчено на 08.01.2024 г. в по „***“, с
твърдения в интервюто: „****“, ведно със законната лихва от 15.01.2024 г. до
окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА Д. Р. К., ЕГН **********, със съдебен адрес *** чрез адв. Е.
Й. да заплати на адв. А.О.М. - С.а, член на АК - В., с адрес ***, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 1000 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на И.П.Д. пред
СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6