Р Е Ш
Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 11.06.2020 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен
съд, ………....……... в
публично заседание …...
на двадесет
и седми май …………..………..…………………….………...……....….…………...................
през 2020/две
хиляди и двадесета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР
АТАНАСОВ
при секретаря …………………………………….…. Мелиха Халил, ...................................................
като
разгледа докладваното от ................... съдията Виктор Атанасов ................................
административно
дело №34 ......................
по описа за ...................... 2020 година ..........
и за
да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на Раздел І на
Глава Х/чл.145 и следв./ от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.172, ал.5 , във вр. с ал.1 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на Г.К.Я.,
с постоянен адрес - ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №19-1300-000583 от 28.11.2019 год., издадена от началник
група в Сектор „Пътна полиция” – Кърджали
към ОДМВР -
Кърджали, с която, на основание чл.171, т.1, б.„а” от ЗДвП, временно е отнето
свидетелството за управление на МПС на жалбодателя Г.К.Я.,
до отпадане на основанието за това – до представяне на документ, че е физически
годен за водач на МПС от съответната категория.
Жалбодателят заявява в жалбата, че не е
доволен от посочената заповед за прилагане
на принудителна административна
мярка и обжалва същата в срок, т.к. счита същата за незаконосъобразна –
издадена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, в
нарушение на административно-производствените правила и при несъответствие с
целта на закона. Счита на първо място, че с оглед съдържанието на акта, не е
спазена установената от закона форма - чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК и твърди, че заповедта не е мотивирана, тъй като административният орган не
е описал в достатъчна степен фактическа обстановка. Твърди също, че при
издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, т.к. процесната заповед била
връчена месец и половина след съставянето й /нарушен бил чл.61 от АПК/, в
нарушение на чл.60, ал.1 от АПК, не били доказани от ответника нормативно
предвидените предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК при наложеното предварително
изпълнение на процесната заповед. Сочи се, че неправилно административният орган иззел
свидетелството за управление на
моторно превозно средство с връчването на заповедта. На следващо място се
твърди, че в процесната заповед липсва и
индивидуализация на юридическите факти, чието съществуване обуславя приложение
на правилата на чл.60, ал.1 от АПК и че непосочването на конкретни факти и
обстоятелства, обосноваващи законосъобразност на наложеното предварително
изпълнение, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и възпрепятства да се провери, дали са налице предвидените от закона
предпоставки за изпълнение на процесната заповед,
преди същата да е влязла в сила. Жалбодателят твърди,
че по този начин бил поставен в невъзможност да организира ефективно защитата
си, тъй като не знаел фактите, от чието съществуване административният орган
извеждал извод за необходимост от предварително изпълнение. Твърди, че наличието
на тези пороци обуславя отмяна на процесната заповед,
като неправилна и незаконосъобразна. С жалбата моли съда да постанови решение,
с което да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№19-1300-000583 от 28.11.2019 год., издадена от началник група към ОДМВР - Кърджали,
сектор „Пътна полиция” - Кърджали, с която, на основание чл.171, т.1, б.„а” от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка - „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до
представяне на документ, че е физически годен за водач на МПС от съответната кагегория”, като неправилна и незаконосъобразна, както и моли
да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Призован редовно за съдебно заседание, жалбодателят Г.К.Я. от *** се явява
лично. Заявява, че
поддържа така предявената жалба по изложените в нея доводи и съображения. На
поставени въпроси обяснява, че е имал проблем с *** и когато му направили ***,
откриха ***, който не съответствал и във връзка с *** попаднал в категорията на
това заболяване. Твърди, че до настоящия момент нямал пристъпи, както и нямал
оплаквания, но докторите решили да го лекуват с лекарства и да установят, дали ***
ще бъде *** и че в момента *** бил ***. Пояснява, че когато дошъл момента да си
подменя СУМПС, го изпратили в Транспортна болница - *** и той отишъл в
Транспортна болница и се опитал да обясни на лекарите какъв е проблемът, но те не го изслушали и съставили
въпросната карта, на която липсвали имена и други реквизити. Жалбодателят счита, че е в състояние да управлява МПС, тъй
като никога не бил припадал, като твърди също, че очилата, които носи, са 2.5
диоптъра, както и че ходил на два прегледа и нищо не се установило до момента,
както и сочи, че от 1983 година притежава СУМПС. Моли съда да отмени
обжалваната от него заповед, като неправилна и незаконосъобразна. В даден от
съда срок представя и писмена защита, в която излага доводи и съображения в
подкрепа на жалбата, идентични с развитите в жалбата, като допълнително излага
и съображения, че заповедта е незаконосъобразна, поради нарушени материалноправни разпоредби на закона. Сочи, че съгласно
разпоредбата на чл.171, т.1, б.„а” от ЗДвП, посочена като правно
основание за издаване на оспорената заповед, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б.„а” – „за
когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите
изисквания - до отпадане на основанието за това;”. Развива довод, че фактическият
състав, при който компетентният орган има правомощието, на основание чл. 171,
т.1, б.„а” от ЗДвП, да наложи принудителна административна мярка - временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, е първо
- несъответствие с медицинските или психологически изисквания към водача на
моторно превозно средство и второ - това несъответствие да е видимо. Сочи също,
че в тази хипотеза е необходимо органът, на базата на собственото си ниво на
познание за физическата годност на водача, чрез собственото си възприятие и на
основата на видими признаци, да констатира несъответствие между медицинските
изисквания и конкретното състояние на водача, но че в конкретния случай,
прилагането на мярката от фактическа страна е обосновано с постъпилата Карта за
оценка на физическата годност на водач №***/*** год., издадена от ТОЛЕК към Многопрофилна Транспортна болница - ***. Счита, че по своя
характер това доказателство не съставлява официален удостоверителен документ по
смисъла на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК,
като издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, по
установените форма и ред, регламентирани в Наредба №3/11.05.2011 год., като
излага довод, че от представената карта не е видно, кой е извършил прегледа и е
направил констатациите, липсват имената на членовете на комисията и на
председателя на ТОЛЕК. На следващо място сочи, че заключението на ТОЛЕК не
влязло в сила, тъй като съгласно чл.11, ал.2 от Наредба №3/11.05.2011 год.,
същото подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването му пред ТЦЛЕК и че
картата била издадена на 21.11.2019 год., а заповедта за налагане на ПАМ е с
дата 28.11.2019 год., както и твърди, че представената карта не я получил по
съответният ред, а същата била изпратена директно на МВР - Кърджали, Сектор
Пътна полиция - Кърджали. Намира, че наличието
на тези пороци
обуславя отмяна на процесната заповед, като неправилна и незаконосъобразна. С
оглед изложеното, в писмената защита отново моли съда да постанови решение, с
което да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№19-1300-000583 от 28.11.2019 год., издадена от началник група в сектор „Пътна
полиция” - Кърджали към ОДМВР - Кърджали, с която на основание чл.171, т.1, б.„а”
от ЗДвП, му е наложена принудителна административна мярка - „временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до
представяне на документ, че е физически годен за водач на МПС от съответната
категория”, като неправилна и незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – началник група в Сектор „Пътна
полиция” към ОДМВР - Кърджали, не се явява, не се представлява и не изразява
становище по жалбата.
Административният
съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз
основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По допустимостта на
жалбата:
Екземпляр от
оспорената заповед, видно от оформената към нея разписка за връчване/л.9/,
е връчен лично на жалбодателя Г.К.Я. от ***
на 13.01.2020 год.,
за което е положен подпис на получателя и е отбелязана датата на връчване.
Жалбата срещу нея е подадена на датата 15.01.2020 год., разбира се не по законоустановения ред, т.е. чрез административния орган,
чиито акт се оспорва, а направо до Административен съд - Кърджали и е заведена
в деловодството на съда с Вх.№***/*** год., видно от положения щемпел върху
същата/л.2/. От изложеното следва, че жалбата е подадена на 2-ия/втория/
ден след връчването на екземпляр от оспорената заповед за налагане на ПАМ, като
разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП предвижда, че заповедите по ал.1 на същия
текст/за налагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4,
т.5, буква „а”, т.6 и т.7 от ЗДвП/ се
обжалват по реда на АПК, от което следва, че същите подлежат на обжалване в
рамките на общия 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, т.е. жалбата е подадена
в законоустановения срок, в предвидената от закона
писмена форма, макар и не по предвидения ред. Същата, освен това, е подадена от
лице – неин адресат, спрямо което е приложена тази ПАМ и за което, в този
смисъл, тя е неблагоприятна, поради което е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Административен съд
- Кърджали, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С оспорената
Заповед №19-1300-000583 от 28.11.2019 год./л.5, л.9/, началник група в сектор „Пътна
полиция” - Кърджали към ОДМВР - Кърджали е наложил на жалбодателя
Г.К.Я. принудителна административна мярка/ПАМ/ - временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС, до представяне на документ, че е физически
годен за водач на МПС от съответната категория. Заповедта е издадена на
основание нормата на чл.171, т.1, б.„а”
от ЗДвП, а от фактическа страна същата е мотивирана с обстоятелството, че в
Сектор „Пътна полиция” - Кърджали е постъпила Карта за оценка на физическата
годност на водач, с №***/*** год., издадена от Транспортна областна лекарска
експертна комисия при Многопрофилна Транспортна
болница - ***, във връзка с освидетелстване на г-н Г.К.Я., с ЕГН **********, от
*** и че в Общо заключение на ТОЛЕК, в картата е изписано – „Негоден за водач на
МПС всички категории”. Отбелязано е, че водачът притежава Свидетелство за
управление на МПС с №***, издадено на 08.05.2012 год., като в същата е
отбелязано, че на датата 13.01.2020 год., при връчването й на жалбодателя Я., са иззети СУМПС №*** и контролен талон към
него №***.
С разпореждане на
съда от 16.01.2020 год./л.6/ е изискана от административния
орган, издал оспорената заповед, в заверен препис цялата административна
преписка по издаване на заповедта, като същата е представена със съпроводително
писмо Рег.№*** от *** год. на ОДМВР – Кърджали/л.8/, постъпила в съда на 22.01.2020
год. Към преписката по издаване на оспорената заповед е представена и е приет
като доказателство, в оригинал, Карта за оценка на физическата годност на
водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на
МПС, с №*** от *** год., издадена от Транспортна областна лекарска експертна
комисия/ТОЛЕК/ при Многопрофилна Транспортна болница
- ***, с Изх.№***/*** год. и с Вх.№***/*** год. на ОДМВР – Кърджали/л.11/.
Тази карта е издадена за оценка на физическата годност на водач – за жалбодателя Г.К.Я., с ЕГН **********, от ***, като в раздел
Общо заключение на ТОЛЕК, в картата е вписано „Негоден за водач на МПС всички категории”, а като мотиви е вписано
„Наредба 3, пр.1, т.18” /Наредба №3,
Приложение №1, т.18/. Картата за оценка на физическата годност на
водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на
МПС, с №*** от *** год. на ТОЛЕК при Многопрофилна Транспортна
болница - *** е подписана от комисията, като под заключението в същата са
положени 7/седем/ броя подписи, в т.ч. и на председателя на комисията, без
действително в същата да са посочени имената на членовете и на председателя й.
С разпореждането на
съда е изискано и съответно е представено и прието като доказателство заверено
копие от посоченото в оспорената заповед Свидетелство за управление на МПС с №***/л.12/,
от което е видно, че същото действително е издадено на 08.05.2012 год. от МВР -
Кърджали, валидно до 08.05.2022 год., като от същото се установява, че жалбодателят Г.Я. е правоспособен водач на МПС, за
категориите „В” и ”М”. Представено е и е прието като доказателство и заверено
копие от иззетия Контролен талон №*** от 05.02.2013 год. към Свидетелство за управление на МПС с №***/л.13/,
от който е видно, че същият е издаден на водач на МПС без наказания.
При така
установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание
чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че подадената срещу
заповедта за налагане на принудителна административна марка жалба се явява недоказана
и неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7, се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на
министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл.165, ал.1 от Закона
за движение по пътищата, което и е направено с представената и приета като
доказателство по делото Заповед Рег.№*** от *** год. на министъра на вътрешните
работи/л.23/, с която са определени да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата няколко
основни структури на Министерство на вътрешните работи, като в т.1.3. от
заповедта изрично са посочени областните дирекции на Министерство на вътрешните
работи/ОДМВР/ и Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/. По делото е
представена и приета като доказателство и Заповед №292з-2019 от 22.10.2019 год.
на директора на Областна дирекция на МВР – Кърджали/л.10/, за оправомощаване
на длъжностни лица да прилагат ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, буква
„а” и т.6 от ЗДвП. С тази заповед, на основание Заповед с Рег.№*** от *** год.
на министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по
ЗДвП, чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.43, ал.4 от ЗМВР, с т.1 от същата, са оправомощени длъжностни лица които да прилагат принудителни
административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, буква „а” и т.6 от
ЗДвП, като съответно, като такива оправомощени
длъжностни лица, в т.1 от заповедта са посочени длъжностни лица – държавни
служители от Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Кърджали – полицейски органи по
чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Цитираната норма на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР
регламентира, че служителите на МВР са държавни служители – полицейски органи и
органи по пожарна безопасност и защита на населението, като в случая,
оспорената заповед е издадена именно от такъв държавен служител – полицейски
орган, а именно - от началник на група в Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР –
Кърджали. Действието на тази заповед не е обвързано със срок и доколкото не е
отпаднало правното основание за издаването й, съдът приема, че обжалваният административен
акт е издаден от материално и териториално оправомощен
компетентен орган, а именно – от началник група в Сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР – Кърджали.
На следващо място,
с оглед съдържанието на акта съдът
приема, че е спазена установената от закона форма,
изискуема се съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Посочени
са фактическите основания за издаване на
заповедта, като е описан и документа/посочената Карта за оценка
на физическата годност на водач/кандидат за придобиване
на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, с №*** от *** год., издадена
от Транспортна областна лекарска експертна комисия/ТОЛЕК/ при Многопрофилна Транспортна болница - ***/,
обосноваваща, според административния орган, наличието на предвидените в
правната норма задължителни предпоставки, за налагането на конкретната
принудителна административна мярка, по отношение на жалбодателя
Г.К.Я. ***, с ЕГН **********, посочен е номерът и датата на издаване на
свидетелството за управление на МПС на жалбодателя - №***,
издадено на 08.05.2012 год., което е временно отнето с оспорената заповед. В разпоредителната
част на оспорената заповед е посочено правното основание за издаването й –
чл.171, т.1, б.А от ЗДвП, като правното основание за издаването е изписано
изцяло и под номера на заповедта, като „по
чл.171, т.1, б.А от ЗДвП”. По тези съображения съдът в настоящия състав
намира, че формално са спазени изискванията за съдържанието на административния
акт по чл.59, ал.2 от АПК, включително и изискването на т.4 от тази ал.2, както
и на чл.172, ал.1 от ЗДвП, като
в заповедта се съдържат фактически основания за издаването й, а освен това,
същата е връчена лично и срещу подпис на лицето, спрямо което се прилага тази
ПАМ.
При преценка на
материалната законосъобразност на
заповедта, т.е. относно съответствието й с
приложимите материалноправни разпоредби на закона, съдът намира, че заповедта е незаконосъобразна и е налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК, като за да
стигне до този извод, съобрази следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.171, т.1, б.„а” от ЗДвП,
посочена като правно основание за издаване на оспорената заповед, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: 1. временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б.„а”
– „за когото видимо се установи,
че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на
основанието за това;”. Съгласно чл.172, ал.2 от ЗДвП, налагането на
принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол
се извършва чрез: 1. недопускане управлението на моторното превозно средство;
2. спиране от движение на моторното превозно средство; 3. отнемане на
документите по чл.165, ал.2, т.1 и чл.166, ал.2, т.1 (сред които е и
свидетелството за управление на МПС на водача) и др., а по смисъла на чл.22 от
Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/, генералната цел на
всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен,
преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения, като според
ал.6 на чл.172 от ЗДвП, обжалването на заповедите за налагане на ПАМ не спира
изпълнението на приложената административна мярка.
Изискванията за
физическа годност към водачите на моторни превозни средства (МПС) и към кандидатите
за придобиване на правоспособност за управление на МПС, както и условията и
редът за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата
годност за водачите от категориите по чл.150a, ал.2 от Закона за движението по
пътищата, са уредени в Наредба №3 от 11.05.2011 год. за изискванията за
физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда
за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност
за водачите от различните категории,
издадена от министъра на здравеопазването/обн., ДВ, бр.39 от 20.05.2011 г., изм. и доп., бр.30 от
15.04.2016 г., бр.11 от 02.02.2018 г., в сила от 02.02.2018 г./.,
на основание чл.152а, т.1 от Закона за движението по пътищата. Според правилата
на посочения подзаконов нормативен акт, водачите на моторни превозни средства и
кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС трябва да
отговарят на изискванията за физическа годност за категорията, която
притежават, съответно категорията, за която придобиват правоспособност/чл.2/.
Физическата годност на водачите и на кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на МПС се установява чрез: 1) медицински
преглед/и за установяване на здравословното състояние по отношение на
изискванията за физическа годност към водачите на МПС и кандидатите за
придобиване на правоспособност за управление на МПС от съответните категории и 2)
заключение за съответствието на здравословното състояние на лицето с
изискванията за физическа годност към водачите на МПС и на кандидатите за
придобиване на правоспособност за управление на МПС/чл.3/. Съгласно чл.4, ал.2,
изискванията за физическа годност към водачите на МПС и кандидатите за
придобиване на правоспособност за управление на МПС са определени в Приложение
№1 към Наредбата, чрез посочване на заболяванията и състоянията, при наличието
на които се налагат ограничения за получаването на свидетелство за управление
на МПС в зависимост от категорията на МПС, а съгласно чл.5, заболяванията и
състоянията, при наличието на които свидетелство за управление на МПС се издава
само след освидетелстване от транспортните
областни лекарски
експертни комисии (ТОЛЕК), са посочени в Приложение
№2 към Наредбата. Първоначалният медицински преглед на водачите и на
кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от група 1 -
водачите на МПС от категориите „АМ”, „А1”, „А2”, „А”, „B1”, „B”, „BЕ” и „Ткт”, се извършва от общопрактикуващия
лекар на лицето, при който е осъществен
постоянен избор. Когато лицето има някое от заболяванията или състоянията,
посочени в Приложение №2, общопрактикуващият лекар отбелязва в удостоверението по чл.9, ал.1
от Наредбата, че лицето подлежи на освидетелстване от ТОЛЕК. Лице, получило
заключение за физическата си годност за придобиване на правоспособност за
управление на МПС от ТОЛЕК или Транспортната
централна лекарска експертна комисия (ТЦЛЕК), при необходимост от последваща оценка на физическата годност се
преосвидетелства отново от ТОЛЕК, съответно ТЦЛЕК. Заключението за съответствие
на здравословното състояние на лицето с изискванията за физическа годност по
чл.3, т.2, изготвено от ТОЛЕК, съответно ТЦЛЕК, се нанася в карта по образец,
съгласно Приложение №7, съответно Приложение №8 от Наредбата, съгласно чл.10,
ал.4 от същата. Сред заболяванията и състоянията, при наличието на които се
налагат ограничения за получаването на свидетелство за управление на МПС в
зависимост от категорията на МПС, в т.18
от Приложение №1, наименовано „Заболявания и
състояния, при наличието на които се налагат ограничения за получаването на
свидетелство за управление на МПС в зависимост от категорията на МПС”, към
Наредбата/вписана в заключението на Картата за оценка на физическата годност на
водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на
МПС, с №*** от *** год., издадена от ТОЛЕК при Многопрофилна
Транспортна болница - ***/, са посочени: „***
***”, като в същото приложение, при наличието на това заболяване, за
водачите от група 1, т.е. за водачите на МПС от категориите „АМ”, „А1”, „А2”,
„А”, „B1”, „B”, „BЕ” и „Ткт”, какъвто е и жалбодателят Г.Я., изрично е посочено, че „до 1 година забранено”, както и „индивидуално/след 1 година ***”.
Съответно т.2 от Приложение
№2 на Наредбата отнася *** към заболяванията и състоянията, при наличието на
които свидетелство за управление на МПС се издава само след освидетелстване от
ТОЛЕК, като в тази т.2 са изброени: ***, т.е. при наличието на което и да е от
посочените състояния, свидетелство за управление на МПС се издава само след
освидетелстване от ТОЛЕК. Следва да бъде посочено, че в т.2.1 от същото Приложение №2 към Наредбата е описано, че за водачи
и кандидати за водачи от група 1/водачи на МПС от категориите „АМ”, „А1”, „А2”,
„А”, „B1”, „B”, „BЕ” и „Ткт”, какъвто е и жалбодателят Я./: - При *** водачите и кандидатите за
водачи от група 1 могат да бъдат обявени за годни да
управляват МПС след едногодишен период без ***; - При първи и единствен *** кандидат за водач
от група 1 може да бъде обявен за годен да управлява МПС след период от
шест месеца,
в който не е имал ***, при условие че е извършена подходяща медицинска оценка; - При провокиран *** кандидат,
който е имал *** поради установими
фактори, които има малка вероятност да се проявят при управление на
МПС, може да бъде обявен за годен, като случаят се преценява
индивидуално; - При ***, които не засягат съзнанието или пособността
за действие - кандидат или водач, който има само ***, които е доказано, че не
предизвикват функционални нарушения, може да бъде обявен за годен да управлява
МПС, ако тази тенденция е установена за период не по-малък от една година. От
това следва, че при настъпването на някое от посочените по-горе медицински
условия по отношение на жалбодателя Я., то за същия
може да бъде дадено заключение, че е годен за водач на МПС от съответните
категории.
Тук следва да се
отбележи, че съгласно Тълкувателно решение №16 от 31.III.1975 г., ОСГК на ВС,
мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия
акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен
орган в съобщението до страните, в препроводителното
писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия
административен орган, който е издал акта. В случая, ответникът изрично се е
позовал на Карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за
придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, с №*** от ***
год., издадена от Транспортна областна лекарска експертна комисия/ТОЛЕК/ при Многопрофилна Транспортна болница - ***, поради което
издадената заповед се явява надлежно мотивирана и съдържаща фактическите и
правни основания за издаването й, като съдът намира за неоснователни
оплакванията в жалбата, направени в тази насока. Налице са, според настоящия
съдебен състав, и материалноправните предпоставки за
прилагане на процесната принудителна административна мярка.
По делото не се формира спор относно обстоятелството, че жалбодателят
е от категорията водачи, които подлежат на освидетелстване от ТОЛЕК при
възстановяване, респ. преиздаване на СУПМС. Това обстоятелство се потвърждава категорично
от представената по административната преписка в оригинал и приета като
доказателство по делото Карта за оценка на физическата годност на
водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на
МПС, с №*** от *** год., издадена от Транспортна областна лекарска експертна
комисия/ТОЛЕК/ при Многопрофилна Транспортна болница
- ***, с Изх.№***/*** год. на Многопрофилна Транспортна
болница - *** и с Вх.№***/*** год. на ОДМВР – Кърджали, както се потвърждава и
от обясненията на самия жалбодател, дадени в съдебно
заседание. Така, при наличието на тази Карта за оценка на физическата годност
на водач, постъпила в ОДМВР - Кърджали на 28.11.2019 год. и съответно, даденото
в нея заключение на ТОЛЕК при Многопрофилна Транспортна
болница - ***, описано по-горе, относно физическата годност на жалбодателя Г.К.Я. като водач на МПС, то за компетентния
административен орган не съществува друга възможност, освен да издаде заповед,
с която да отнеме временно свидетелството за управление на МПС на жалбодателя, до представяне на документ, че е физически
годен за водач на МПС от съответната категория, т.е. административният орган в
случая действа в условията на обвързана компетентност. Предвид изложеното
по-горе съдът в настоящия състав намира, че в случая, с оспорената заповед
правилно и законосъобразно е приложена мярката по чл.171, т.1, б.„а” от ЗДвП,
като по изложените по-горе съображения, съдът в настоящия състав намира, че същата
е издадена в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби на закона и по отношение на нея не е налице отменителното
основание по чл.146, т.4 от АПК.
Независимо от
гореизложеното, за пълнота на изложението съдът намира за нужно да посочи, че са
неоснователни доводите, развити в писмената защита в насока, че Картата за
оценка на физическата годност на водач №***/*** год., издадена от ТОЛЕК към Многопрофилна Транспортна болница - ***, по своя характер
не съставлявала официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179 от ГПК,
във вр. с чл.144 от АПК, като издаден от компетентен
орган, в кръга на неговите правомощия, по установените форма и ред,
регламентирани в Наредба №3/11.05.2011 год., т.к. от същата не било видно, кой
е извършил прегледа и е направил констатациите и липсвали имената на членовете
на комисията и на председателя на ТОЛЕК, както и че заключението на ТОЛЕК не
било влязло в сила, тъй като съгласно чл.11, ал.2 от Наредба №3/11.05.2011
год., същото подлежало на обжалване в 14-дневен срок от получаването му пред
ТЦЛЕК и че картата била издадена на 21.11.2019 год., а заповедта за налагане на
ПАМ била с дата 28.11.2019 година. В тази връзка съдът следва да отбележи, че
Картата за оценка на физическата годност на водач №***/*** год., издадена от
ТОЛЕК към Многопрофилна Транспортна болница - ***, че
картата е издадена по образеца съгласно Приложение №7 към чл.10, ал.4 от
Наредба №3 от 11.05.2011 год., издадена от министъра на здравеопазването,
съответно заключението за съответствие на здравословното състояние на жалбодателя с изискванията за физическа годност по чл.3,
т.2, изготвено от ТОЛЕК към Многопрофилна Транспортна
болница - ***, е нанесено в тази карта по образец, съгласно това Приложение №7
към чл.10, ал.4 от Наредбата, картата освен това е подписана от председателя и
от членовете на комисията, като следва да се посочи, че в образеца, съгласно
цитираното Приложение №7, няма графи, полета или указания, за посочване на
имената на председателя на ТОЛЕК и имената на членовете й. По отношение другия
довод в писмената защита, следва да се посочи, че нормата на чл.11, ал.1, т.2
от Наредба №3 от 11.05.2011 год. действително регламентира, че обжалванията от
страна на заинтересованите лица се правят: т.2 срещу заключенията на ТОЛЕК - в
14-дневен срок от получаването им пред ТЦЛЕК. От страна на жалбодателя,
обаче, не са представени абсолютно никакви доказателства в насока, същият да е
обжалвал това заключение на ТОЛЕК, като дори няма и твърдения от негова страна
за такова обжалване. Дори и да се приеме, че тази Карта за оценка на
физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство /правоспособност
за управление на МПС, с №*** от *** год., издадена от Транспортна областна
лекарска експертна комисия/ТОЛЕК/ при Многопрофилна Транспортна
болница - ***, съдържаща заключението за здравословното му състояние, не е
получена от него по съответния ред, то от момента на узнаването за нея, респ.
за заключението в нея, същият е могъл да го обжалва в посочения 14-дневен срок,
пред ТЦЛЕК, но това явно не е сторено от негова страна. При това положение,
според съда, жалбодателят Я. не може да черпи права
от собственото си бездействие и поради това, обстоятелството, че оспорената
заповед е издадена на 28.11.2019 год., а цитираната в нея карта за оценка на
физическата годност на водач е издадена на 21.11.2019 год., не води до
незаконосъобразност на заповедта за прилагане на принудителната административна
мярка.
Отделно от всичко
изложено, съдът намира, че следва да се отбележи, че с тази принудителна мярка
не се цели да се санкционира/накаже нарушител и/или трети лица, а чрез
неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат
- осигуряване на безопасността на движението по пътищата и предотвратяване
извършването на административни нарушения, т.е. съдът намира, че оспорената
заповед е издаден и в съответствие е целта на закона.
Така, по така
изложените съображения, Административен съд - Кърджали намира, че оспорената в
настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №19-1300-000583 от 28.11.2019 год., издадена от началник група в сектор
„Пътна полиция” към ОДМВР - Кърджали, е законосъобразна
- издадена от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма
и с изискуемото се съдържание, в съответствие с приложимите материалноправни
норми и с целта на закона. Предвид това, жалбата на Г.К.Я. от *** се явява
неоснователна и недоказана и като такава, следва да бъде отхвърлена с решението
по настоящото дело.
Разноски в
настоящото производство не са претендирани от ответника
по жалбата, а такива и не са сторени от него, поради което съдът не следва да
се произнася по този въпрос.
Мотивиран от така
изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/,
във вр. с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Г.К.Я., с постоянен адрес - ***, с ЕГН **********, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №19-1300-000583 от 28.11.2019
год., издадена от началник група в Сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР - Кърджали, с която, на основание чл.171, т.1,
б.„а” от ЗДвП, временно е отнето свидетелството за управление на МПС на жалбодателя Г.К.Я., до отпадане на основанието за това – до
представяне на документ, че е физически годен за водач на МПС от съответната
категория.
Препис от решението, на
основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението, съгласно разпоредбата
на чл.172, ал.5, предл.ІІ/второ/ от ЗДвП, е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
СЪДИЯ: