№ 14625
гр. София, 03.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №
20231110129613 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Производството по делото е образувано по предявени от Д. В. Д. и Л. К. И. срещу М.
И. Г., Г. И. Г. и М. И. С. кумулативно субективно и обективно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че
ищците са собственици при равни квоти – по ½ идеална част от реална част с площ от 56
кв.м. от поземлен имот с идентификатор ................. по КККР, одобрени със Заповед РД-18-
37/04.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: село ........................,
с площ от 636 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно
ползване: друг вид земеделска земя, с категория на земята: 6, граници на реалната част по
КККР, както следва: от изток – поземлен имот с идентификатор ................, от юг и югозапад
– поземлен имот с идентификатор ................., от северозапад – поземлен имот с
идентификатор ..............., от север – .............., на основание давностно владение, при квоти –
по ½ идеална част за всеки от ищците, и за предаване на владението върху същата,
кумулативно съединени с осъдителни искове с правно основание чл. 109 ЗС за премахване
на изградената от ответниците ограда – оградна мрежа с метални колове, ограждаща
реалната част с площ от 56 кв.м., както и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на
Констативен нотариален акт за собственост № 173, том CLXVI, дело № 50967/2020 г. на
Службата по вписванията – София.
Ищците твърдят, че по силата на договор за покупко-продажба от 2003 г., обективиран
в Нотариален акт № 79, том LLLXXVдело № 40955/2003 г. на Службата по вписванията-
София ищецът Д. В. Д. придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ
поземлен имот с идентификатор ................ по КККР на село .........., Столична община,
прехвърлен от неговите родители. Със същия договор последните си запазили правото на
ползване върху продадения имот. Поддържа се, че последните придобили чрез покупка през
1988 г. собствеността върху поземлен имот – УПИ I-649 по плана на град София, местност –
село .........., съгласно Нотариален акт № 126, том XXVII дело № 4533/1988 г., образуван от
имот с пл. № 649. След изменение на регулационния план от УПИ I-649 се формират два
имота- УПИ I-637 и УПИ I-637, като през 2003 г. на ищеца бил прехвърлен един от двата
имота, конкретно УПИ I-637. Заявява се, че така придобития от него имот е нанесен в КККР
като поземлен имот с идентификатор ................, като още при прехвърлянето му през 2003 г.
е ограден и границите му не са променяни. Ищците Д. Д. и Л. И. твърдят, че реална част от
този имот с площ от 56 кв.м. понастоящем погрешно е отразена в КККР като част от съседен
имот – поземлен имот с идентификатор ................., находящ се в село .........., район
1
.................. – друг вид земеделска земя с площ от 636 кв. м., собственост на ответниците.
Поддържа се, че тази реална част понастоящем е със следните граници: от изток ПИ с
идентификатор ................; от юг и югозапад: ПИ с идентификатор .................; от северозапад:
ПИ с идентификатор ................ и от север ПИ с идентификатор ............... Ищците посочват,
че тази реална част се явява част от площта на УПИ I-637, понастоящем поземлен имот с
идентификатор ................. Последната е ползвана и владяна от тях именно като част от
площта на този имот – от ищеца Д. от 2003 г., а от неговата майка – ищцата Л. И. от 1988 г.
заедно със съпруга си от 1988 г. до 29.12.2003 г. Считано от този момент И. владее и полза
тази част заедно със сина си – ищеца Д. при равни квоти. Поддържа се, че върху спорната
реална част от семейството на ищците са изградени, съществуват от около 25 години и се
ползват работилница и помещения за животни, разрушени през 2022 г. от ответниците.
Излага се, че още от придобиване на имота през 1988 г. от бащата на ищеца Д. и съпруг на
ищцата И. била изградена оградата между имота и съседният такъв по начин, че спорната
реална част била включена в имота на ищците. Посочва се, че ответниците М. И. Г., Г. И. Г.
и М. И. С. предявяват самостоятелни претенции върху реалната част с площ от 56 кв.м.,
легитимирайки се като носители на права с Нотариален акт за собственост № 173, том
CLXVI, дело № 50967/2020 г. на Службата по вписванията – София с твърдения, че са
придобили последната като част от площта на имот с идентификатор .................. Излага се,
че през месец декември 2022 г. ответниците започнали да разрушават съществуваща ограда
между този имот и имот на ищеца Д., като заградили изцяло спорната реална част от 56
кв.м. като част от своя имот посредством изграждане на метални колове и оградна мрежа, с
което лишили ищците от владението на последните. В исковата молба се излага, че М. И. Г.,
Г. И. Г. и М. И. С. не са владели тази реална част, тъй като последната винаги е била част от
площта на имота на ищеца, а преди това на родителите му, като при съставянето на КНА са
ползвали погрешното отразяване на границите между имотите в КККР. С тези съображения
ищците обосновават правния си интерес от търсената искова защита и отправят искане за
уважаване на исковите претенции чрез признаването им за собственици на процесната
реална част с площ от 56 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор ................. по
КККР, одобрени със Заповед РД-18-37/04.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на имота: село ........................, с площ от 636 кв.м., по силата на давностно владение,
при равни квоти – по ½ ид. част и за осъждане на ответниците да им предадат владението
върху същата, както и да премахнат изградената от тях ограда от метални колове и оградна
мрежа. Наред с това и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК се отправя искане за отмяна на КНА,
издаден в полза на ответниците. Претендират се разноски.
В депозиран по делото в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответниците М. И.
Г., Г. И. Г. и М. И. С., чрез пълномощника си адв. И. Д.а, оспорват исковите претенции като
неоснователни. Оспорват ищците да са собственици на процесната реална част от 56 кв.м.,
разположена в поземлен имот с идентификатор ................. по КККР, одобрени със Заповед
РД-18-37/04.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: село
........................, с площ от 636 кв.м. на основание изтекла придобивна давност. Оспорват Д.
Д. и Л. И. да са вледели тази част. Посочват, че последната винаги се е намирала в
границите на поземлен имот с идентификатор ................., собственост на ответниците, което
обстоятелство е удостоверено в оспорения констативен нотариален акт от 2020 г. Твърдят,
че последният е закупен от наследодателя на ответниците – Г. Митков Кръстанчов на
28.03.1953 г. и влаядан от него до смъртта му през 1990 г., използван до 2008 г. за
отглеждане на селскостопански животни – едър рогат добитък, а оттогава до настоящия
момент като градина. М. И. Г., Г. И. Г. и М. И. С. също владели имота заедно със своя
наследодател и лично след неговата смърт. В отговора се поддържа, че след извършена
съдебна делба по гр. дело № 2715/1960 г. на Софийски наред съд на дворно място с площ от
3 000 кв.м., в която като съделители участвали лицата Линка Миткова Кръстанчова
(праводател на ищците) и Г. Митков Кръстанчов (праводател на ответниците) били
2
обособени парцели, като парцелите, поставени в дял на праводателите на страните били
съседни. Поддържа се, че оградата между имота на ищците и имота на ответниците на място
е поставена през 60-те години на миналия век – след извършване на съдебната делба и не е
променяна през годините. Посочва се, че след извършено през 2021 г. трасиране на имота си
– поземлен имот с идентификатор ................., в присъствието на ищците съществуващата
ограда била заменена с оградна мрежа с метални колове – поради износването и
изпокъсването й на места. В отговора се оспорват твърденията на ищците, че ответниците са
разрушили съществуващата масивна ограда от бетон и тухли. Твърдят, че масивна ограда от
бетон и тухли никога не е съществувала. Оспорват също в процесната реална част да са
изградени работилница и помещения за животни. Излагат също, че тази реална част винаги
е била в границите на владения от ответниците имот с идентификатор .................. Оспорват
твърдението на ищците за допусната грешка в кадастралната карта чрез неправилно
отразяване на границите на имота на ищците с идентификатор ................. Считат, че
съществуващата на място ограда между двата имота съвпада с кадастрално заснетата
граница и с регулационната линия на УПИ I-637 от кв. 11 и не попада в имота на ищеца. В
отговора на исковата молба се оспорва възможността за придобиване на спорната реална
част от ищците по давност, предвид забраната, следваща от чл. 200 ЗУТ. Намират за
неприложимо изключението по чл. 200, ал. 2 ЗУТ, тъй като поземлен имот с идентификатор
................, собственост на ищеца Д. В. Д., е урегулиран, което прави недопустимо
присъединяването към него на реална част от неурегулиран имот, какъвто е поземлен имот с
идентификатор .................. Ето защо, ищците не са придобили собствеността върху реалната
част с площ от 56 кв.м. на основание твърдения способ. С тези доводи ответниците отправят
искане исковата претенция да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Съдът, след извършена служебна проверка по реда на чл. 140 ГПК относно
редовността на исковата молба и допустимостта на предявените със същата искания,
намира, че на ищцовата страна следва да бъдат дадени указания за уточняване на правния
интерес на ищцата Л. К. Д.а от предявените лично от нея искове, като посочи дали същата
твърди да е придобила собствеността върху ½ част от спорната реална част посредством
упражнявана фактическа власт върху същата като част от имот с ................ с намерение за
лично своене, осъществено след прехвърляне на имота на сина си - ищеца Д. Д. през 2003 г.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените искове, както
следва:
По исковете с правно основание чл. 108 ЗС:
В тежест на ищците е да установят, при условията на пълно и главно доказване, че са
придобили процесната реална част от поземлен имот с идентификатор ................. на
твърдяното правно основание – по давностно владение и конкретно – изтичането на
десетгодишен период от време и владение по см. на чл. 68, ал. 1 ЗС (фактическо
упражняване съдържанието на това право с намерение за своене, което да е спокойно, явно и
непрекъснато), съответно чрез присъединяване на владението на своите праводатели (по
отношение на ищеца Д.) при равни квоти, че тази реална част погрешно е отразена в КККР
като част от поземлен имот с идентификатор ................. по КККР на село ........................,
одобрени със Заповед № РД-18-37/04.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК,
вместо като част от поземлен имот с идентификатор ................ по КККР; че тази реална част
фактически се владее от ответниците и статута на имот ................ към момента на
завършване на фактическия състав на придобивната давност.
В тежест на ответниците е да опровергаят изложените от ищците твърдения, респ. да
установят възраженията за придобиване на спорната реална част от имота като част от имот
с идентификатор ................. по КККР и по силата на давностно владение, както и статута на
имота си към момента на завършване на фактическия състав на придобивната давност.
3
УКАЗВА на страните, че не сочат доказателства относно твърдяната идентичност
между придобитите от праводателите им имоти и имоти, съответно с ................ и с
идентификатор ................., както и за включването към този момент на оспорената реална
част в площта /границите на съответния имот.
По исковете с правно основание чл. 109 ЗС:
В тежест на ищците е да установят, при условията на пълно и главно доказване, че са
придобили процесната реална част от поземлен имот с идентификатор ................. на
твърдяното правно основание – по давностно владение и при посочените квоти; че тази
реална част е оградена от ответниците на място, като част от техен имот, с оградна мрежа с
метални колове, както и стойността на разходите, необходими за премахване на тази ограда,
за което последно обстоятелство не се сочат доказателства.
По доказателствените искания:
Представените от страните – от ищците към исковата молба и уточнителната молба и
от ответника – към отговора писмени материали са допустими, относими към предмета на
спора и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва да бъдат приети
като писмени доказателства по делото, като въпрос по същество е как същите ще бъдат
ценени от съда с крайния съдебен акт, предвид конкретното им доказателствено значение и
стойност, както и с оглед всички събрани по делото доказателства. На ищците следва да
бъде указано да представят в цялост и в четлив вид Нотариалния акт от 07.10.1988 г.
Искането на двете страни за събиране на гласни доказателства чрез разпит на по двама
свидетели при режим на довеждане за изясняване на обстоятелствата, посочени в исковата
молба и отговора, съдът намира за допустими и необходими, предвид разпределената
доказателствена тежест, поради което и следва да бъде уважено.
Като неотносимо към предмета на правния спор и предявените искови претенции –
ревандикационен иск за признаване правото на собственост и за предаване на владение (не
иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, последният предвиждащ при необходимост съдът да възложи на
вещо лице, правоспособно по кадастър, изработване на комбинирана скица с координати на
граничните точки, каквото не е заявеното доказателствено искане), с наведени доводи за
наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта, които съдът да
изследва в мотивите на съдебния акт, следва да бъде оставено без уважение искането на
ищците за издаване на съдебно удостоверение за пред СГКК-София за издаване на скица-
проект на изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри.
Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание с призоваване на
страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата Л. К. Д.а в двуседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение, с писмена молба, да уточни правния си интерес от предявените
лично от нея искове, като посочи дали същата твърди да е придобила собствеността върху ½
ид. част от спорната реална част посредством упражнявана от нея фактическа власт върху
същата като част от имот с ................ с намерение за лично своене, осъществено след
прехвърляне на имота на сина си - ищеца Д. Д. през 2003 г., като при неизпълнение на
указанията в срок производството по делото по предявените от нея искови претенции ще
бъде прекратено.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.06.2024 г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
4
настоящото определение, а на ищците и препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
УКАЗВА на ищците най-късно в откритото съдебно заседание да представят цялост
и в четлив вид приложения към исковата молба Нотариалния акт от 07.10.1988 г., в
противен случай последният ще бъде изключен от доказателствената съвкупност.
ДОПУСКА по искане на ищците събиране на гласни доказателства чрез разпит на
двама свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в исковата
молба обстоятелства.
ДОПУСКА по искане на ответниците събиране на гласни доказателства чрез разпит на
двама свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в отговора на
исковата молба обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5