№ 95
гр. Свиленград, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20245620100137 по описа за 2024 година
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.128, т.2, вр. чл.245, ал.2 от КТ, чл.222, ал.3 от
КТ и чл.224, ал.1 от КТ.
Ищецът Т. П. Й. иска от съда да осъди ответника Средно училище
„Желязко Терпешев“ - гр. Любимец да му заплати следните суми, дължими
въз основа на сключен между страните трудов договор, във връзка с Анекс №
Д01-192/10.08.2023г. към Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование (КТД за СПУО) № Д01-
269/06.12.2022 г., а именно:
- сумата 2288,70 лева, представляваща дължимо, договорено от
страните, но неначислено и незаплатено от ответника трудово
възнаграждение, увеличено със задна дата - от 01.01.2023г., с 15% върху
основаната работна заплата, за периода от 01.01.2023 г. до 06.07.2023 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното й изплащане;
- сумата 4098,38 лева, представляваща незаплатено - преизчислено с
15% върху основната работна заплата увеличение върху заплатеното на
ищеца след прекратяване на трудовия му договор обезщетение в размер на 11
брутни работни заплати, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане;
- сумата 270,96 лева, представляваща незаплатено - преизчислено с 15%
върху основната работна заплата увеличение върху заплатеното на ищеца
след прекратяване на трудовия му договор обезщетение за 16 работни дни
1
неизползван платен годишен отпуск за 2023г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че в периода от 13.09.1996 г. до 05.07.2023 г.
включително работил като „старши учител, общообразователен учебен
предмет в гимназиален етап“ при работодателя Средно училище „Желязко
Терпешев” - гр. Любимец, въз основа на Трудов договор № 22 от 13.09.1996 г.
Със Заповед № РД-15-908 от 05.07.2023г. трудовото правоотношение било
прекратено, считано от 05.07.2023 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ,
във вр. с чл. 327, ал. 1, т.12 от КТ - по взаимно писмено съгласие на страните,
след като ищецът придобил и право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение било
определено на работника да се изплати обезщетение в размер на 11 брутни
работни заплати - по чл. 222, ал. 3 от КТ, във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 2 от КТД за
СПУО № Д1-269/06.12.2022г., както и обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2023 г. – 17 работни дни - по чл. 224, ал. 1 от КТ.
Ищецът твърди, че с Допълнително споразумение № ЛС-912/09.09.2022
г. към трудовия договор основното му месечно трудово възнаграждение било
определено на 1737 лева, като било определено и допълнително
възнаграждение за продължителна работа 42 % за всяка година трудов стаж,
като през 2023 г. това допълнително възнаграждение за продължителна
работа било начислявано в размер на 43 % за всяка година трудов стаж.
Твърди, че от 01.01.1993 г. и към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение с ответника, а и понастоящем ищецът бил член на
синдикалната организация на Синдиката на българските учители към
Конфедерацията на независимите синдикати в България, който бил страна по
Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование № Д01-269 от 06.12.2022 г. След прекратяване на процесния
трудовия договор, на 10.08.2023 г. бил подписан Анекс № Д01-
192/10.08.2023г. към този колективен трудов договор, предвиждащ
увеличение на работните заплати на педагогическите специалисти с 15%,
считано от 01.01.2023г., като било уговорено и обратно действие на тези
клаузи на колективния трудов договор. Поради това, на 12.09.2023 г. ищецът
подал заявление до ответника, с което поискал на база посочения анекс да му
бъде преизчислено и изплатено увеличението на трудовото възнаграждение за
периода от 01.01.2023г. до 31.07.2023г. До настоящия момент обаче не бил
получил отговор, нито му било изплатено претендираното преизчислено
увеличение на трудовото възнаграждение за посочения период. Ищецът
счита, че увеличението на работната заплата със задна дата от 01.01.2023г.,
извършено с анекса, водило до необходимост от преизчисление и
допълнително заплащане и на обезщетенията, изплатени от ответника при
прекратяване на трудовия договор.
Предвид изложеното, ищецът моли съда да уважи предявените искове и
да му присъди направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Средно
2
училище „Желязко Терпешев“ - гр. Любимец, с който оспорва предявените
искове като неоснователни.
Ответникът не оспорва фактическите твърдения на ищеца, относно
възникването и прекратяването на трудовото правоотношение /ТПО/ между
страните, в т.ч. че към датата на прекратяването ищецът бил придобил право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не оспорва и твърденията за
изплатените обезщетения, изчислени на базата на полученото от ищеца
трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който ТПО било
прекратено.
Ответникът счита, че след прекратяване на трудовото правоотношение,
ищецът е получил в пълен размер дължимото му трудово възнаграждение за
исковия период, както и дължимите му обезщетения. Посочва, че
претендираните с искова молба суми са недължими, тъй като прекратеното с
ищеца ТПО не се обхващало от действието на Анекс № Д01-192/10.08.2023г.
към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование от 06.12.2022 г. и §3 от ЗР на Наредба за изменение
и допълнение на Наредба № 4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда
(обн. ДВ, бр.75 от 01.09.2023г.), тъй като към момента на подписването на
Анекса и приемането на Наредбата, ТПО вече било прекратено и ищецът
нямал качеството „педагогически специалист“. Наличието на действащо ТПО
било абсолютна предпоставка за реализиране на предвиденото с посочените
актове увеличение, тъй като трудовото възнаграждение се определяло с
индивидуален трудов договор, а ТПО определяло кръга от лицата, за които
можело да се приложат съответни разпоредби.
Според ответника, предвиденото в Анекса и Наредбата ретроактивно
действие касаело само съществуващите трудови правоотношения между
работещите педагогически специалисти, към момента на подписването на
Анекса и съответно обнародването на Наредбата. Аргумент в подкрепа на
това било обстоятелството, че по прекратени ТПО не можело да се извърши
допълнение или изменение на неговите клаузи, свързано с допълнително
изплащане на средства, а и съобразно чл.27, ал.2 и ал.3 от Анекса,
осигурените средства от държавния бюджет във връзка с Анекса следвало да
се разходва единствено и само за увеличение на заплатите на заетите в
системата на предучилищното и училищното образование педагогически
специалисти и непедагогически персонал, като осигурителните им вноски
следвало да се за сметка на работодателя.
По тези съображения ответникът моли съда да отхвърли исковете и да
му присъди направените по делото разноски.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени
събраните по делото доказателства, установи следното:
На основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, с доклада по делото е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че в периода от
13.09.1996 г. до 05.07.2023 г. включително между страните е съществувало
ТПО, възникнало въз основа на Трудов договор № 22/13.09.1996 г., по силата
на който ищецът е заемал длъжността „старши учител, общообразователен
3
учебен предмет в гимназиален етап“ при ответника Средно училище
„Желязко Терпешев” - гр. Любимец, както и че ТПО е било прекратено на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, във вр. с чл. 327, ал. 1, т.12 от КТ - по
взаимно писмено съгласие на страните, като към момента на прекратяването
ищецът е имал право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Безспорно е, а и от събраните писмени доказателства се установява, че
последното получавано от ищеца (преди прекратяването на ТПО) брутно
трудово възнаграждение е в размер на 1737,00 лв. и съответно му е начислен
клас за прослужено време за 2023г. в размер на 43%.
Безспорно е също, а и от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза по делото се установява, че ищецът е получил в пълен размер
дължимите му се обезщетения по чл.222, ал.3 от КТ, вр. чл.31, ал.1, т.2 от
КТД за СПУО № Д01-269/06.12.2022г. и тези по чл.224, ал.1 от КТ, след
прекратяване на ТПО с ответника. Видно от заключението, размерът на
дължимите суми с прилагане на увеличението по процесния анекс е почти
съответен на размера на исковите претенции (с разлика до 5 стотинки).
Страните не спорят също така, че на 10.08.2023г. е бил подписан Анекс
№ Д01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование № Д01-269 от 06.12.2022 г.
Същият е представен с исковата молба и видно от съдържанието му, с него е
изменен чл. 27 от договора, касаещ минималните основни заплати за
системата на училищното и предучилищно образование. С анекса е
предвидено основното възнаграждение за длъжността “старши учител” да
бъде в размер на 1736 лв., считано от 01.01.2023г. В ал. 2 от анекса е
посочено, че осигурените средства от държавния бюджет на Република
България за 2023г. се изразходват единствено и само за увеличение, считано
от 01.01.2023г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на
предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и
непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им
вноски за сметка на работодателя. Съгласно ал. 3, т. 2 от анекса,
индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, които към
момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални
работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15
%.
Съгласно чл. 4 от КТД за СПУО от 06.12.2022 г., постигнатите между
страните договорености са минимални, имат задължителен характер и се
прилагат за работниците и служителите, членове на синдикалните
организации и за работодателите – членове на организациите на
работодателите – страни по договора.
От представената служебна бележка, издадена от Председателя на
синдикалната организация на Синдиката на българските учители (СБУ) към
КНСБ в Средно училище „Желязко Терпешев” - гр. Любимец, се установява,
че ищецът е била член на тази синдикалната организация в процесния период
и е заплащал членския си внос редовно, до момента на издаване на заверката
– 16.01.2024г.
4
Основният спорен въпрос по делото е дали с изменението на КТД за
СПУО, направено с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г., с който са определени
минималните работни заплати на служителите със задна дата - считано от
01.01.2023г. – се прилага за тези работници или служители, които към датата
на приемане на анекса са с прекратено трудово правоотношение, респ. кой е
релевантният момент, към който следва да се определи кръга от лица, по
отношение на които се предвижда увеличение на възнагражденията.
В тази връзка ищецът е представил Становище на Синдиката на
българските учители (СБУ) към КНСБ относно прилагане на Анекс № Д01-
192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., според което
уговореното увеличение на работните заплати на педагогическите
специалисти с 15% и има обратна сила. Мнението на СБУ е, че прилагането
на разпоредбите за увеличаване на работните заплати трябва да бъде за
всички членове на синдикални организации и организации на работодатели,
страни по колективен трудов договор, които са били в трудови
правоотношения към 01.01.2023г.
Настоящият съдебен състав не споделя това становище.
Със Закона за държавния бюджет за 2023 г. на Република България за
функция “Образование“ са разчетени средства за увеличение на
възнагражденията и свързаните с тях плащания на педагогическите
специалисти от 01.01.2023 г. с 15%, както и на работните заплати на
непедагогическия персонал, които са обвързани с минималната работна
заплата на страната от 01.01.2023 г. В рамките на разчетените средства и
утвърдените бюджети на институциите за 2023 г. и при спазване на трудовото
законодателство работодателите е следвало да осигурят увеличението на
работните заплати на персонала. Съгласно новия текст на чл. 27, ал. 2 от КТД
за СУПО, приет с анекса от 10.08.2023 г., е предвидено увеличение, считано
от 01.01.2023 г. на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на
предучилищното и училищното образование специалисти и непедагогическия
персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски. Именно към
тази дата - 10.08.2023 г. се определя кръга на лицата, за които се прилагат
договореностите в анекса, т.е. за всички, които към 10.08.2023 г. са
притежавали качеството „работници и служители“ в тази система. Качеството
„работник и служител“ /съответно и педагогически специалисти/ се определя
единствено от разпоредбите на Кодекса на труда при наличието на трудово
правоотношение. Т.е., ако трудовият договор на работника или служителя е
прекратен /независимо от причината/, то той не попада в кръга лица,
определени в нормативната уредба, както на КТД, така и анекса към него.
Посочената в анекса дата 01.01.2023 г. е началният момент, от който се
увеличават работните заплати на лицата, които притежават качеството на
„работници и служители“ към момента на постигането на договореността -
10.08.2023 г. Следователно, основанието за увеличение на заплатата възниква
на 10.08.2023 г., с подписването на анекса, поради което към тази дата следва
да бъде очертан кръга на правоимащите лица. Предвиденият минимален
размер на основната заплата за системата на предучилищното и училищното
5
образование, съгласно чл. 27, ал.1 от анекса, се определя, считано от
01.01.2023 г., единствено за тази категория лица, които притежават
качеството педагогически специалист. Аналогично е и предвиденото в §3 от
Заключителните разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда /ДВ бр.
75/01.09.2023 г., в сила от 01.09.2023 г./, където е регламентирано, че
минималните размери на основните месечни заплати на педагогическите
специалисти влизат в сила от 01.01.2023 г., но тази разпоредба касае само тези
лица, които имат качеството педагогически специалисти към момента на
приемане на нормативния акт.
Предвид изложеното, исковите претенции следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на
ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които
се установиха в размер на 970,00 лв. – платено възнаграждение за един
адвокат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. П. Й., с ЕГН: **********, срещу
Средно училище „Желязко Терпешев“ - гр. Любимец, с Код по Булстат:
************, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните
суми, дължими въз основа на сключен между страните трудов договор, във
връзка с Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към Колективен трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269 от
06.12.2022 г., а именно: сумата 2288,70 лева, представляваща дължимо,
договорено от страните, но неначислено и незаплатено от ответника трудово
възнаграждение увеличено със задна дата - от 01.01.2023г., с 15% /ърху
основаната работна заплата, за периода от 01.01.2023 г. до 06.07.2023 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска –
19.02.2024г. до окончателното изплащане (чл.128, т.2, вр. чл.245, ал.2 от КТ);
сумата 4098,38 лева, представляваща незаплатено - преизчислено с 15% върху
основната работна заплата увеличение върху заплатеното на ищеца след
прекратяване на трудовия му договор обезщетение в размер на 11 брутни
работни заплати, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
завеждане на иска – 19.02.2024г. до окончателното изплащане (чл. 222, ал. 3
от КТ); сумата 270,96 лева, представляваща незаплатено - преизчислено с
15% върху основната работна заплата увеличение върху заплатеното на
ищеца след прекратяване на трудовия му договор обезщетение за 16 работни
дни неизползван платен годишен отпуск за 2023г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на завеждане на иска – 19.02.2024г. до
окончателното изплащане (чл.224, ал.1 от КТ).
ОСЪЖДА Т. П. Й., с ЕГН: **********, да заплати на Средно училище
„Желязко Терпешев“ - гр. Любимец, с Код по Булстат: ************, сумата
6
970,00 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
7