Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

21.12.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

09.12

Година

2020

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл Шефки Мария Божкова

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Бонка Василева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

160

по описа за

2020

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Х.М.Х. от ***, действащ чрез пълномощника си адв. Н.М., против Решение № 260025/17.09.2020 г., постановено по АНД № 770/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 225 от 28.04.2020 г., издадено от директора на ОДМВР гр.Кърджали, с което на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2-ро във вр. с ал. 1 от Закона за здравето/ЗЗ/, на Х.М.Х. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за извършено нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., издадени от министъра на здравеопазването.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния закон.

Излага съображения, че при издаване на наказателното постановление административнонаказващият орган бил допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които опорочавали цялото производство по установяване на административното нарушение и налагане на съответното наказание, поради което правото на защита на касатора било накърнено.

В тази връзка сочи, че в обстоятелствената част на атакуваното НП изрично било посочено, че задължението да се носи защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, на открито обществено място, било въдено с т. 9 от Заповед № РД-О1-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването. От съдържанието на така цитираната заповед се установявало, че в същата са отразени осем точки, респ. липсвала т. 9. Такава т. 9 била налице в Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, която задължавала всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, която заповед била в сила за времето от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г.

Твърди, че въведеното със заповедта задължение за поставяне на защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, на открити места, паркове, улици, автобусни спирки, било отменено с т. 1 от Заповед № РД-01-247/01.05.2020 год. на министъра на здравеопазването, след като срокът на действие на Заповед РД- 01-197/11.04. 2020 г. е бил продължен от 26.04.2020 г. до 13.05.2020 г.

Предвид горното счита, че до издаване на атакуваното наказателно постановление на 14.05.2020 г. е бил изтекъл срокът на обявеното извънредно положение в страната, а така също, считано от 01.05.2020 г. не е било налице и задължение за носене от защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилагал нормативния акт, който е бил в сила по време на извършването му, а съгласно ал. 2 от същата правна норма, ако до влизане в сила на НП, последвали различни нормативни разпоредби, прилагала се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.

След като непоставянето на защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, считано от 01.05.2020 г. не представлявало административно нарушение по силата на Заповед № РД-01-247/01.05.2020 г., то издаденото от АНО на 14.05.2020 г. наказателно постановление се явявало неправилно, тъй като към тази дата това действие или бездействие не е представлявало административно нарушение.

По изложените съображения моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 260025/17.09.2020 г., постановено по АНД № 770/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да постанови решение по същество, с което да отмени Наказателно постановление № 225 от 28.04.2020 г., издадено от директора на ОДМВР гр.Кърджали. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация – директор на ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор В., оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основания не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за необоснованост на атакуванато решение и противоречие с материалния закона се явяват касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 225 от 28.04.2020 г., издадено от директора на ОДМВР гр.Кърджали, с което на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2-ро във вр. с ал. 1 от Закона за здравето/ЗЗ/, на Х.М.Х. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за извършено нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., издадени от министъра на здравеопазването.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посочените в акта и постановлението нарушения на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., издадени от министъра на здравеопазването. Съдът е приел, че от изложените в АУАН и НП факти ставало ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено то и каква е неговата правна квалификация, като в случая не било налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му.

Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че случая не е последвала по-благоприятна законова разпоредба от тази, която вече е приложена спрямо нарушителя. Обсъдил е Заповед № РД-01-247/01.05.2020 г., с която от 01.05.2020 г. е отменено изискването за поставяне на защитна маска от лицата, намиращи се на открити обществени места, при което е приел, че същата не води до отпадане на наказуемостта за извършеното деяние. Посочил е, че релевантни по делото са издадените Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. и Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., тъй като именно те уреждали действащите към инкриминираната дата противоепидемични мерки. Изложил е съображения, че след 21.04.2020 г., а и датата на постановяване на решението, не е отпаднала административнонаказателната отговорност за нарушение или неизпълнение на въведени с акт на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки. Посочил е, че тези мерки търпят промени по време на пандемията от COVID-19, в зависимост от динамиката в страната. В заключение са изложени и мотиви, че по отношение на процесното нарушение не са налице основанията за квалифицирането му като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на Х.М.Х. от***, са неоснователни и релевираното отменително основание не е налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение са установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд,поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанциония съд.

За прецизност следва да се отбележи следното:

На първо място, неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на административнонаказателния процес при установяване на нарушението и налагане на административното наказание, довело до опорочаване на цялото административно производство. В тази връзка, основания за отмяната на наказателното постановление би било наличието на допуснати съществени нарушения при съставянето на АУАН и НП или съществени нередовности в тяхното съдържание, които са довели до ограничаване правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, или възпрепятстват съдебната проверка за законосъобразност на издаденото наказателно постановление. Такива в конкретния случай не се откриват. Изрично в процесните АУАН № 225/21.04.2020 г. и НП № 225/28.04.2020 г., при посочване на правната квалификация на нарушението, е отразено: „чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето и т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. и допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването“. Релевантната т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. е въведена и допълнена именно със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, поради което към момента на извършване на нарушението – 21.04.2020 г. е била действаща, респ. посочената в нея противоепидемична мярка е била задължителна за изпълнение на територията на Република България –  чл. 209а, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗЗ.

На следващо място, неоснователни са и твърденията за неправилност на оспореното решение, аргументирани с отмяната на релевантните общи административни актове – Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. и Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., издадени от министъра на здравеопазването. Безспорно е, че същите са отменени със Заповед № РД-01-277/01.05.2020 г. на министъра на здравеопазването, но тази отмяна не е основание за приложението на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. По силата на посочената разпоредба, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Заповедите по чл. 63 от ЗЗ са общи административни актове и отмяната или изменението им, не представлява изменение на нормативна разпоредба, за да е приложима хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Релевантната редакция на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, регламентираща задължението за спазване на противоепидемичните мерки, въведени с акт на министъра на здравеопазването, както и вида и размера на санкцията за неспазване на горното задължение, не се явява по-благоприятна, от приложената спрямо нарушителя. В конкретния случай се касае за административнонаказателна отговорност, която е предвидена в нормативен акт – Закона за здравето, в действаща разпоредба, както към момента на извършване на нарушението, така и понастоящем, поради което касационният съд не споделя становището на касатора, че отмяната на общия административен акт, след издаването на  НП, се явява основание за отмяната на постановлението. Това не било могло да се аргументира и с  Тълкувателно Решение № 2 от 27.06.2016 г. на ВАС на РБ, постановено по т. д. № 2/2015 г., в мотивите на което е прието, че отмяната на общ административен акт има обратно действие, т. е. той се счита отменен от момента на издаването му.

По отношение на горепосочените общи административни актове, не е налице отмяната им като незаконосъобразни, поради което от значение за делото е обстоятелството, че към датата на извършване на нарушението и издаването на наказателното постановление – 21.04.2020 г. и 28.04.2020 г., релевантните Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, са били действащи, респ. пораждали са валидно правно действие на територията на Република България.

В заключение, правилно и в съответствие с нормата на чл. 63, ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24е от НЗПП и предвид потвърждаването на обжалваното наказателно постановление, районният съд е присъдил в полза на ОДМВР - Кърджали разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, в съответствие с изхода на делото, осъщественото процесуално представителство и надлежно релевираното искане за това от юрисконсулт М. П.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на Х.М.Х. от *** за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

По делото не е заявено надлежно искане от ответника по касация за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260025/17.09.2020 г., постановено по АНД № 770/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.