РЕШЕНИЕ
№ 333
гр. Перник, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500418 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от Областна дирекция на МВР Перник против Решение №
260149/14.06.2022 г. по гр. д. № 8180/2019 г. на РС – Перник, с което Областна дирекция на
МВР Перник е осъдена да заплати на И. Н. И. сумата от 1067,00 лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от *** до
***, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба - 16.12.2019 г., до окончателното
изплащане на вземането и законна лихва от падежа на всяко едно вземане до *** в размер
на 164,45 лева.
В жалбата по подробни доводи се поддържа, че обжалваното решение е неправилно,
незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон. Счита, че се касае за
различни правоотношения и превръщането на нощния труд в извънреден не е приложимо в
размерите претендирани от ищеца, а е регулирано от нормите на ЗМВР. В Наредба № 8121з-
779 от 29.07.2016 г. изрично било посочено, че работното време за нощен труд е между
22:00 ч. – 06:00 ч. и не следвало да се преизчислява съгласно КТ. Счита, че претендираните
суми не могат да бъдат изплатени, тъй като липсва правно основание за това. Възразява се,
1
че дължимите се обезщетения били вече заплатени на служителя със съответното
увеличение, като нощен труд. Липсва и преценка на всички събрани по делото
доказателства в тяхната съвкупност. Моли да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано първоинстанционното решение.
Въззиваемият излага подробни съображения за неоснователност на жалбата и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Пред настоящата инстанция не са спорни установените от писмените доказателства
факти, че през процесния период ищецът е заемал длъжност „***” в група „***” в сектор
„***” и работи по служебно правоотношение при ответника ОДМВР- гр. Перник и е
държавен служител – полицейски орган, полагащ труд по служебно правоотношение в
системата на МВР – чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, чийто статут се урежда от ЗМВР /чл. 142,
ал. 2 от ЗМВР/. Предвид характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е
полагал труд по утвърдени графици при режим на труд - дневни и нощни смени в ОДМВР –
Перник по утвърдени графици за 12 часови дежурства, а отработеното работно време се е
изчислявало сумирано на тримесечие чл. 187, ал. 3 от ЗМВР.
Съгласно икономическата експертиза пред РС са отчетени часовете нощен труд в
съответствие с представените протоколи за отчитане на отработеното време и платежни
документи, в изготвените към експертизата приложения за времето от 22:00 до 06:00 часа за
всеки месец, и по години за исковия период от *** до ***, като отработеното работно време
се е изчислявало сумирано. През процесния период ищецът е отработил общо 1453 часа
нощен труд и се установява превръщането на изработените нощни часове в дневни чрез
коефициента за превръщане в размер на 208 ч. в дневни извънреден труд. За преизчисления
нощен труд в дневни извънреден труд – 208 часа, сумата за извънреден труд съобразно
основното месечно възнаграждение за процесния период е в размер на 1430,26 лева.
Изплатени са суми на ищеца за положен нощен труд общо брой часове време - 1453 часа, за
които ежемесечно са изплатени суми за нощен труд по 0,25 лева на час или общо за
процесния период са изплатени суми за положен нощен труд в размер на 363,25 лева.
Приравнявания на нощните часове с коефициент 1,143 към дневен труд не са извършвани и
отчитани по протоколите, както и не са заплащани допълнителни възнаграждения за
извънреден труд от това приравняване, по платежни документи. Установява се, че
дължимото трудово възнаграждение и неплатените суми за този положен от ищеца
извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1067,00 лева, формиран след
приспадане от общо дължимите 1430,26 лева на платените 363,25 лева. Според
експертизата, лихвата за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за положения
2
от ищеца извънреден труд по тримесечия, получен от положения от него нощен труд, при
сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни, с
коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, считано от 01.01.2017 г. до датата на депозиране на исковата молба
- 16.12.2019 г. е в размер на 1645,45 лева.
Спорен по делото е въпросът, въведен и като предмет на въззивното обжалване, дали
при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите на МВР са
приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ и в частност чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.
Съгласно разпоредбите на ЗМВР в приложимите им за процесния период редакции,
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР), като
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3,
изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа
на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния период са действали Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. Текстовете на чл. 3, ал.
3 в наредбите са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между от 22:00 до 06:00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В горепосочените наредби, приложими
към процесния случай, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен, каквато уредба е съдържал чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и
според който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22:00 и 06:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143.
Настоящият въззивен състав намира, че липсата на изрична правна уредба в ЗМВР и в
приложимите наредби към него /с изключение на отменената Наредба № 8121з-407/2014 г./
на правна регламентация относно преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен
с коефициент 1,143 (такъв коефициент е бил регламентиран в отменената Наредба №
8121з407/2014 г.), не може да се възприема като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен. С цел
избягване поставянето на служителите на МВР в неравностойно положение спрямо
останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение и постигане на
несправедлив резултат, в случая следва субсидиарно да се приложат чл. 9, ал. 2 и чл. 18 от
3
НСОРЗ, а именно, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време. Тези разпоредби са приложими поради липса на специална уредба в
ЗМВР и в посочените по-горе приложими за случая Наредби от 2016 г., 2018 г. и 2019 г. и
доколкото в тези наредби е посочено, че отново се касае за сумирано отчитане на работното
време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване. При наличие на посочената непълнота
в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, и предвид препращането на чл. 188, ал.
2 ЗМВР към КТ /съгласно който, държавните служители, полагащи труд за времето между
22:00 ч. и 06:00 ч., се ползват със специална закрила по КТ/ следва субсидиарно да се
приложи КТ и по специално чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Следва да намери приложение
принципът за законност, уреден в разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира
непълнота или неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе
решението си на основните начала на правото, обичая или морала. НСОРЗ е подзаконов
нормативен акт, издаден по приложение на КТ, в който по силата на чл. 9, ал. 2 е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т. е. приложимият коефицент е 1,143. НСОРЗ като наредба от
общото трудово законодателство намира приложение, след като в другите специални
подзаконови нормативни актове, издадени по приложение на ЗДСл или ЗМВР са налице
празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите
на допълнителните възнаграждения и редът за получаването им. Нейното приложение може
да се изключи в случай, че е налице специална правна уредба, която да дава в по-голяма
степен защита на трудовите права на работещите в системата на МВР, но не и когато такава
уредба липсва или урежда по-неблагоприятни условия. Поради това включеният в рамките
на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на
която основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.
Да се приеме обратното би означавало да се допуснат различни системи на отчитане на
нощния труд от служителите в МВР и от работниците по трудово правоотношение,
независимо от идентичните времеви отрязъци в денонощието, през които престират работна
сила, т. е. би означавало неравностойното им третиране, което е в противоречие с принципа
в чл. 6 от Конституцията на РБългария и чл. 14 от ЕКЗПЧОС. Неприлагането на правната
уредба, касаеща механизма за преобразуване на нощния труд в дневен, с коефициент 1,143,
и изплащането му като извънреден, по отношение на служителите в МВР, представлява
разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий, т. е. не е
свързана с допустима от закона цел и не е съразмерна на тази цел. В тази насока е и
законодателното решение за изменението на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР от ДВ, бр. 60 от 2020 г.,
с което е отстранена празнотата в законодателството и е въведено правилото, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
4
работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта.
В подкрепа на горното са и принципните разяснения в мотивите към т. 23 от ТР №
6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в които е възприета за меродавна
правната логика, че общият закон намира субсидиарно приложение и при липса на изрична
разпоредба в ЗМВР следва да се прилага ЗДСл. Обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни
служители, а също и спрямо работниците и служителите по трудови правоотношение. В
този смисъл е и Решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с
предмет заплащане на други допълнителни възнаграждения на държавни служители в МВР,
но дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон при липса на
изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че положителният отговор на въпроса за
приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния принцип на равенство
и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от
ЕКЗПОЧС. Също така разрешението, според което държавните служители в МВР не следва
да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение от работещите по трудово или
служебно правоотношение по КТ и ЗДСл, съответства и на чл. 7 от Международния пакт за
икономически, социални и културни права, който е въвел като задължение за държавите
страни по него, сред които е и Република България, да гарантира равенство на правата на
лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в
рамките на което реализират правото си на труд, както и на чл. 31 от Хартата на основните
права. Така също и чл. 8 от Конвенция № 171 на Международната организация на труда
(МОТ) от 26 юни 1990 г. относно нощния труд, предвиждащ, че компенсациите за
полагащите нощен труд работници под формата на продължителност на работното време,
заплащане или сходни придобивки трябва да са съобразени с естеството на нощния труд.
Тези изводи не противоречат и на постановеното решение от 24.02.2022 г. на съда на
ЕС по дело С-262/2020, образувано по преюдициално запитване от районен съд - Луковит по
дело със същия предмет на спора. С това решение не се отговаря конкретно на основния
спорен въпрос относно приложимостта на общата правна уредба на РБългария в
правоотношенията с държавните служители, доколкото в обхвата на компетентността на
СЕС са включени общностните норми и вътрешноправните разпоредби, които съдържат
такива норми, а не националното право и функцията на този съд е не да тълкува
националните правни норми. Следва да се подчертае, че съдът на ЕС е достигнал до същите
правни изводи, а именно: че не се налага да се приема национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците в публичния
сектор е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда, но при
всички случаи, ако това е така, в полза на тези работници трябва да има други мерки за
защита, които да компенсират това. В решението на СЕС е изложено, че аргументът за
липсата на механизъм за преобразуване, обяснен със съображения от правен и
икономически порядък, видимо не отразява допустима от закона цел, годна за обоснове
разглежданата в главното производство разлика в третирането. Правото на Съюза не е
5
пречка за държавите членки да вземат предвид бюджетни съображения успоредно със
съображения от политически, социален или демографски порядък и да въздействат върху
естеството или обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не
могат сами по себе си да представляват цел от общ интерес. Ако не е основана на такъв
обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на
националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни
категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на
Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във
възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на
първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от
последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и
да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел. В тази връзка
сочените "компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални
блага, предвидени в ЗМВР за служителите" не може да се приеме, че представляват
допълнителна защита или обезщетение по смисъла на Директивата и решението на СЕС по
преюдициалното запитване. Тези придобивки ползват всички служители на МВР, а не само
тези, полагащи нощен труд и на тях не може да се придава качеството на обезщетение, след
като не са насочени специално към категорията служители, полагащи нощен труд, нито пък
се предоставят поради и съобразно продължителността на труда им през нощта, а обхващат
всички, работещи в системата на МВР.
Уреждането на доп. възнаграждение за нощен труд на час с Наредбите от 2018 г. и
2019 г. и заповедите на министъра на вътрешните работи не преодоляват празнотата в
законодателството в частта за положения извънреден труд и неравностойното положение на
работещите в МВР и работещите по трудово правоотношение с други работодатели.
Разпоредбите на чл. 7, чл. 8, чл. 9 от НСОРЗ се прилагат едновременно. Така при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143
и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд. Увеличението се изразява на първо място в запазването на ставката за дневното
работно време, като изравняването се извършва със съответни коефициенти в зависимост от
начина на изчисляване и отчитане на работното време /подневно или сумирано/ - чл. 9, ал. 2
НСОРЗ и на второ място - в заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така
увеличеното възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ /Решение
№ 14/27.03.2012 г. по гр. д. № 405/2011 г. на ВКС, ІV-то Г. О./.
Неоснователни са възраженията, че чл. 9 от НСОРЗ е неприложим поради това, че не
са налице посочените в него предпоставки. Разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ урежда
различни хипотези, защото докато ал. 1 и ал. 3 сочат условия за "увеличаване" на трудово
възнаграждение с определен коефициент, то ал. 2 се отнася единствено до изчисляване на
положения труд като стойност в часове при сумирано изчисляване на работно време. Това
правило е общо, а не специално, поради което не се приема тълкуването, че то е приложимо
единствено при условията на ал. 1 и ал. 3 от наредбата. Определеният максимален брой
6
часове нощен труд - 8 часа, съгласно обсъдените наредби, не установява нормална
продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд,
допустим за полагане от служителите по ЗМВР. Изразът, употребен в посочените по-горе
нормативни актове „при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22:00 ч. и 06:00 ч.”, не сочи задължителност на полагането точно на 8 часови смени,
изключвайки 7 часови такива, както и не изключва приравняването му към дневния и
съответно не изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, а правна
възможност да се определи такъв график, при който служителите на МВР да покриват
цялото денонощие, съобразно своята численост в съответното подразделение. Вещото лице е
определило същия при условията на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, която разпоредба не поставя
изискванията на чл. 9, ал. 1 от същата наредба за работа при трудови норми, за брой нощни
часове към брой дневни часове. Ето защо не се приемат доводите, че за служителите
приложимият коефициент е 1, а не 1. 143. Аргумент е и че в Наредба № 8121з407/11.08.2014
г. също се възприема този коефициент – 1,143, но формулиран по друг математически
начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по
0,143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Това показва, че в Наредба № 8121з407/11.08.2014 г. е възприет подход, установен в КТ и в
НСОРЗ.
С оглед на всичко гореизложено и при установените от съдебно-счетоводна
експертиза факти, съдът приема за основателна исковата претенция за заплащане на нощен
труд за процесния период *** до *** в размер на 1067,00 лева, получен при приложение на
чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и
отчитането му като извънреден. На основание чл. 86 ЗЗД на ищеца се дължи и законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане.
По иска с пр. осн. чл. 86 ЗЗД:
Трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два
пъти доколкото не е предвидено друго. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или
24 часови смени – сумарно за тримесечен период. Това означава, че възнаграждението за
извънреден труд е било дължимо с изтичане на съответното тримесечие, за който е положен
извънреден труд, и поради неизпълнението, считано от неговото изтичане ответникът е
изпаднал в забава и дължи на основание чл. 86 ЗЗД обезщетение за забава в размер на
законната лихва без да е необходима покана от страна на служителя (чл. 84, ал. 1, изр. първо
ЗЗД). Следователно началният момент на забавата за положения труд в периода *** –
31.12.2016 г. е 01.01.2017 г. Изчислена от съдебно-счетоводна експертиза пред РС,
мораторната лихва върху неплатената главница 1067,00 за периода на забавата 01.01.2017 г.
– 16.12.2019 г. възлиза на 164,45 лева.
С решението си РС е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези
7
на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските,
правилно установени и разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78
ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемият претендира и доказва разноски по въззивното производство 600 лева –
заплатено адв. възнаграждение (съгласно представения договор за правна защита, в който е
отбелязано, че уговореното адв. възнаграждение от 600 лв. е платено в брой изцяло, и
списък по чл. 80 ГПК). Възражението на жалбоподателя по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на заплатеното от въззиваемия адв. възнаграждение от 600 лв., съдът намира
за основателно. Предвид размера на целия обжалваем интерес /1231,45 лева/, както и с оглед
съотношението от една страна между фактическата и правна сложност на делото и от друга
- заплатеното адв. възнаграждение и предвидения минимален размер от 316,20 лева. съгл.
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., съдът преценява, че адв. възнаграждение
следва да бъде намалено на 316,20 лева. Или жалбоподателят следва да заплати на
въззиваемия сумата от 316,20 лева, които с оглед неоснователността на жалбата се дължат
изцяло. По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260149/14.06.2022 г. по гр. д. № 8180/2019 г. по описа
на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Перник, ЕИК: *********, гр. Перник, ул.
„Самоков” № 1, да заплати на И. Н. И., ЕГН **********, със адрес ***, сумата 316,20 лева
разноски по въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8