№ 15
гр. Варна, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Н.й Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. И.а
като разгледа докладваното от Н.й Св. Стоянов Въззивно гражданско дело №
20243100501879 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. Н. Н., ЕГН **********, срещу
Решение №53/**********г. по гр. дело №**********г. на ДРС, с което са
отхвърлени предявените от Н. Н. Н., ЕГН **********, срещу В. Н. П.,
ЕГН********** и Д. Я. П., ЕГН**********, искове с правно основание чл.17
ал.1 ЗЗД вр. чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД и чл.30 ЗН за обявяване за относително
симулативен на договор за покупко – продажба на имоти, обективиран в НА
№*************г., т. IX, peг. *****, дело № *************г. на нотариус при
ДРС, вписан в СлВп при ДPC с акт №***, т.***, peг.**************г., като
привиден и прикриващ действителната прикрита с него сделка – дарение,
както и за намаляване на направеното със същия разпореждане с имоти до
размера на запазената част на ищцата по делото.
Подадена е също и частна жалба на В. Н. П., ЕГН ********** и Д. Я. П.,
ЕГН**********, срещу Определение №270/16.04.2024г. по гр. дело
№**********г. на ДРС, с което е оставена без уважение молбата по чл.248
от ГПК на ответниците за изменение на Решение №53/**********г. по
същото дело, в частта за разноските, чрез присъждане на адв. хонорар в
полза на пълномощника на ответниците по чл.38, ал.1 от ЗАдв.
1
Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно и
необосновано.Обобщено оплакванията се свеждат до немотивиран и неточен
анализ на събраните по делото доказателства, довел до неправилни правни и
фактически изводи.Свидетелските показания не са обсъдени във взаимовръзка
и в цялост, а част от тях са кредитирани неправилно. Въззивницата прави свой
анализ на гласните доказателства, като посочва начинът, по който те следва да
бъдат преценени според нея и при който крайните изводи на съда биха били и
различни – доказаност на исковете. По същество моли за отмяна на решението
и за уважаване на предявените искове, с присъждане на разноски за пред две
съдебни инстанции, а в о.с.з. поддържа доводите и искането си до съда.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в
обжалваните му части, за което излага съображения. Оспорва твърденията на
въззивника в жалбата, които счита за неоснователни и некореспондиращи със
събраните по делото доказателства. По същество моли за потвърждаване на
решението в обжалваните му части и за разноски пред ВОС, което поддържа и
в о.с.з.
В частната жалба на В. и Д. Я. П.и се сочи, че неправилно ДРС е отказал
присъждането на адв. хонорар на пълномощника им пред ВРС по реда на
чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв, след като в подписани от адвокат и от клиент
пълномощни е било уговорено заплащане на труда на адвоката по този ред.
Моли се за отмяна на определението и присъждане на хонорар пред ВРС по
реда на на чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв.
С отговор в законоустановения срок насрещната страна оспорва жалбата
и доводите в нея и моли за оставянето й без уважение.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ДРС е образувано предявени от Н. Н. Н., ЕГН
**********, срещу В. Н. П., ЕГН********** и Д. Я. П., ЕГН**********,
искове:
1/ с правно основание чл.17 ал.1 от ЗЗД вр. чл.26 ал.2 пр.5 от ЗЗД за
обявяване за относително симулативен на договор за покупко-продажба на
недвижими имоти – дворно място с площ от 930 кв. м., находящо се в гр. С., на
ул. „Б.“ №10, УПИ № ******* в кв. *** по плана на гр. С., ведно с построените
в него жилищна сграда с РЗП от 65 кв. м., мазе с РЗП от 60 кв. м., гараж с РЗП
от 24 кв. м., навес с оградни стени с РЗП от 30 кв. м., който договор е
обективиран в НА №*************г., т. IX, peг. *****, дело №
*************г. на нотариус при ДРС, вписан в СлВп при ДPC с акт №***,
т.***, peг.**************г., като привиден и прикриващ действителната
2
прикрита с него сделка – дарение на същите имоти;
2/ с правно основание чл.30 от ЗН за намаляване на направеното със
същата сделка, обективирана в НА №*************г., т. IX, peг. *****, дело
№ *************г. на нотариус при ДРС, разпореждане по отношение на
имотите – дворно място с площ от 930 кв. м., находящо се в гр. С., на ул. „Б.“
№10, УПИ № ******* в кв. *** по плана на гр. С., ведно с построените в него
жилищна сграда с РЗП от 65 кв. м., мазе с РЗП от 60 кв. м., гараж с РЗП от 24
кв. м., навес с оградни стени с РЗП от 30 кв.м., до размера на запазената част
на ищцата по делото.
В исковата и уточняващите молби ищцата твърди, че е наследник по
закон на баща си Н.Д. П., б. ж. на гр. С., обл. Варна, починал на **********г. в
гр. С.. Заедно с нея наследник по закон на покойния Н. П. е и нейният брат –
първият ответник В. Н. П.. Приживе общият наследодател на страните се
разпоредил в полза на ответника В. Н. П., по време на брака му с ответницата
Д. Я. П., с притежаваните от него недвижими имоти, а именно: дворно място с
площ от 930 кв. м., находящ се в гр. С., на ул. „Б.“№10, представляващо УПИ
№ ******* в кв. *** по плана на гр. С., ведно с построените в него Жилищна
сграда с РЗП от 65 кв. м., ведно е мазе с РЗП от 60 кв. м., гараж с РЗП от 24
кв.м., навес с оградни стени с РЗП от 30 кв. м., чрез договор за покупко-
продажба, обективиран в НА №*** от ***********г., т. IX, peг. *****, дело №
*************г. на н-с при ДРС.
Ищцата твърди, че така сключеният договор е относително симулативен,
като чрез него се прикрива договор за дарение. Няколко месеца след сделката
бащата на ищцата й обяснил, че действителната обща воля на страните била
собствеността да бъде прехвърлена безвъзмездно и затова не бил получил и
продажна цена, но бил подведен от брат й да прехвърли имота чрез договор за
продажба, за да не може тя впоследствие да има претенции върху него. От В.
П. било поето и обещание, че ще поеме грижите и издръжката за Н. П. до
неговата смърт, но в действителност след прехвърляне на имота ответникът
напълно се дезаинтересовал се от живота на баща си и не полагал грижи за
него нито лично, нито чрез трето лице; не му е предоставял и парични
средства; дори не посещавал дома му. Грижата за общия на страните
наследодател била поета изцяло от ищцата, която го посещавала всеки ден. По
тези причини продажбата от ***********г. прикривала дарение, което Н. П. е
и декларирал в последствие и което моли да бъде прогласено, след което да
бъде възстановена на ищцата и запазената й част от наследството, оставено от
нейния баща, което се изразява в имотите, предмет на сделката от 2008г.
Претендира и съдебни разноски. В о.с.з. поддържа всички твърдения и
искания до съда.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците депозират писмен отговор, в
който изразяват становище за допустимост, но неоснователност на исковете.
Те не оспорват, че ищцата Н. Н. и отв. В. П. са брат и сестра и наследници по
закон на Н. П., бивш жител на гр. С., починал на **********г.; че двамата
3
ответници са съпрузи, които по време на брака са придобили правото на
собственост върху процесните имоти чрез сделката от ***********г.
Оспорват обаче всички останали твърдения, на които се основават исковете.
Поддържат, че сделката в НА №*** от ***********г. е действителна и е
покупко - продажба, както е посочено в НА. За закупуване на имотите е била
платена сума в размер на 4 200 лева от купувача В. П. на продавача Н. П., като
на предаването и на получаването на сумата е имало свидетел. Без да оспорват
истинността (л.87 от делото на ДРС) на представена „декларация/обратно
писмо“ от *******г. считат, че същата не съставлява същинско обратно писмо
или непълно такова, поради което не разкрива относително симулативен
характер на сделката от 2008г. Ответниците сочат още, че около датата на
декларацията Н. П. имал сериозни психически проблеми, за които няма
издадени медицински документи, но с оглед на които не е разбирал
съдържанието на представената декларация. Симулацията считат за
недоказана и с оглед вписаните уговорки в НА от 2008г. Правят възражение за
погасяване по давност на иска с правно основание чл.26 ал.2 пр. посл. вр.
чл.17 ЗЗД. По същество молят за цялостното отхвърляне на исковете и за
съдебни разноски, а в о.с.з. поддържат позицията и искането си до съда.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Прието е за безспорно между страните на осн. чл.***, ал.1, т.3 от ГПК, а
се потвърждава и от приобщените удостоверения за наследници и за семейно
положение и НА №*** от ***********г., том IX, peг. *****, н. д.
№************г. на н-с при ДРС, че: ищцата Н. Н. и отв. В. П. са брат и
сестра и наследници по закон на баща им Н.Д. П., починал на **********г.;
че с материализираната в НА №*************г. сделка Н. П. се е разпоредил
в полза на отв. В. П., по време на брака му с Д. П., с всичките си притежавани
в собственост недвижими имоти, а именно: дворно място с площ от 930 кв. м.,
находящ се в гр. С., на ул. „Б.“№10, представляващо УПИ № ******* в кв. ***
по плана на гр. С., ведно с построените в него жилищна сграда с РЗП от 65 кв.
м., ведно е мазе с РЗП от 60 кв. м., гараж с РЗП от 24 кв.м., навес с оградни
стени с РЗП от 30 кв. м.
От неоспореното съдържание на НА №*************г. се установява и
че уговорената продажна цена на имотите е била общо 4 138 лева, колкото е
била и данъчната им оценка, като цената е била изплатена изцяло и в брой в
деня на подписване на договора. Със сделката продавачът Н. П. си е запазил
правото да ползва имота пожизнено и е учредил в полза на съпругата си
(тогава) Х. П. същото право да ползва имота пожизнено и безвъзмездно, а
купувачът се съгласил на условията. НА е подписан от Н. П., В. П. и Х. П..
В приетата по делото декларация (обратно писмо) с нотариална заверка
на подписа рег. №***/*******г. от н-с при ВРС е обективирано изявлението на
Н.Д. П., че сключеният на дата ***********г. договор за покупко – продажба
бил относително симулативен, с него се прикривал договор за дарение,
действителната обща воля на продавача и купувача по договора била
4
собствеността да се прехвърли безвъзмездно, а вписаната в договора продажна
цена по договора от 4 138 лева не му е била платена. Още е вписано, че Н. П.
съжалява за сключената на ***********г. сделка, тъй като не е искал да оставя
дъщеря си без наследство, но бил заблуден от сина си, че при тази сделка тя
ще има запазена част от имота, както и че В. П. ще се грижи за него, но това се
оказало лъжа, защото до деня на декларацията бащата не получил никакви
грижи от сина си. Деклараторът изразил и желание „тази несправедливост да
бъде коригирана и отстранена“.
Показанията на св. Н. Х. съдът цени като обективни, но и като
опосредствени относно обстоятелствата при самото сключване на сделката от
***********г. От тях се изяснява, че неясно кога във времето Н. П. е споделил
на св. Х., че е предоставил на сина си В. своите имоти в гр. С. чрез дарение.
Свидетелката не помни през коя година е била самата сделка. В по-къснен
момент обаче „чичо К.“ разбрал, че синът му искал да продаде имота, от което
останал разочарован; тогава посетил нотариуса и разбрал, че договорът бил
изготвен като продажба, а не като дарение. Н. П. бил много разочарован от
сина си и тъй като последният буквално изнесъл цялата покъщнина.
Показанията на св. М.М. съдът цени като обективни, но и като
опосредствени за обстоятелствата при самото сключване на сделката от
***********г. От тях се изяснява, че през 2008г. „чичо К.“ споделил пред
„всички“ и пред св. М., че е „направил дарение на сина си срещу гледане“
относно земята и къщата му в гр. С.. Впоследствие обаче Н. П. не е получил
никаква помощ или подкрепа от сина си, като последният дори не се обаждал
по телефона на бащата си. Впоследствие „изглежда чичо К. разбра, че с тази
сделка е лишил дъщеря си от наследство“ и че е „допуснал грешка с
прехвърлянето на имота със сделката, която е направена“; мислил си, че е
направил дарение, но станало ясно, че сделката била покупко-продажба. За да
се съгласи на Н. П. било внушено, че сделката е „дарение срещу издръжка и
гледане“. Свидетелката не е присъствала преди, по време или непосредствено
след изповядване на сделката от ***********г.
Показанията на св. Х. Т. съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но в
същото време като непосредствени конкретно за обстоятелствата при самото
сключване на сделката от ***********г., както и като кореспондиращи с тези
на св.А.Т.. От тях се установява, че свидетелката е бивша съпруга на Н. П. (до
2016г.) и като такава е присъствала на изповядването на сделката от
***********г. пред нотариуса. Договореността между Н. и В. била за
покупко-продажба на имотите срещу цена от около 4 200лв., колкото била и
данъчната им оценка. Свидетелката лично видяла как синът на Н. – В. –
предал на баща си парите пред кантората на нотариуса, а когато се прибрали
Н. П. преброил парите пред свидетелката и те били около 4 200лв.
Свидетелката не знае за други уговорки между бившия й съпруг и В. П.. След
продажбата Н. и Х. останали да живеят в продадената къща, като само В.
идвал да ги вижда; дъщеря им Н. престанала да ги посещава след продажбата
от 2008г. До развода на съпрузите (2016г.) двамата се грижели един за друг.
Показанията на св. А.Т. съдът цени като обективни, като опосредствени
относно обстоятелствата при самото сключване на сделката от ***********г.,
5
но и като кореспондиращи с тези на св. Х. Т.. От тях се изяснява, че „един
път“, когато свидетелката била на гости, „К. спомена, че е продал къщата си“
на сина си, но че ще останат с Х. да живеят в нея. След тази сделка „Н.то беше
малко сърдита“. Свидетелката не може да каже дали и кой се е грижел за Н.
след 2008г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
По исковете по чл.17 ал.1 ЗЗД вр. чл.26, ал.2 пр.5 ЗЗД: Изцяло привидни
са абсолютно симулативните сделки, при които между страните е било налице
общото им съгласие сделката да не прояви изобщо правните си последици.
Когато съконтрагентите са постигнали договореност за настъпване на
правните последици на един вид договор, но са прикрили действителната си
воля чрез формалното оформяне на друг такъв, е налице относителна
симулация на същия. Привидността може да касае както съществени елементи
от предмета на сделката, така и някоя от страните по нея. Във всички случаи
ищецът по иск за симулация носи тежестта да докаже, пълно и главно, всички
фактически обстоятелства, дискредитиращи валидността на сделката по
начина на нейното оформяне, както и (при относителната симулация) каква
конкретно е била действителната воля на съконтрагентите. Така и ищцата по
делото дължи да докаже в случая реалната договореност на страните за това
прехвърлителят да отстъпи веднага и безвъзмездно всички вещни права, които
са предмет на сделката, в полза на приобретателя, без насрещно задължение
на последния към прехвърлителя. Релевантният за тази преценка е моментът
на съвпадане на насрещните волеизявления, материализиран в изискуемата от
закона форма за действителност, на осн. чл.18 ЗЗД. Предшестващи или
следхождащи сделката обстоятелства, подбуди или мотиви на страните могат
да се ползват само като косвен индикатор за реалното им намерение по повод
договора или могат да съставляват друг вид порок на сделката, различен от
симулацията.
В чл.164, ал.1, т.6 от ГПК е въведена императивната забрана чрез гласни
доказателства да бъде опровергавано съдържанието на изходящ от страната
частен документ, именно каквото дължи да осъществи ищецът по иск за пълна
или относителна симулация. Поради това установяването на реалната воля на
страните към момента на сключване на сделката може да се осъществява или с
гласни доказателства (само при изключенията по чл.165, ал.2 от ГПК), или
чрез т. нар. „обратно писмно“ (в останалите случаи).
Правната докртина и практика дефинират „обратното писмо“ като
писмен документ, който съдържа признание или индиция за прикритост в
отношенията по повод на сключена правна сделка, а евентуално и основното
съдържание на диссимулираното правоотношение. В зависимост от вида и
характера на този документ се говори за същинско или пълно обратно писмо,
както и за непълно обратно писмо – „начало на писмено доказателство“. За
същинското обратно писмо (пълния обратен документ) по смисъла на чл.17,
ал.1 ЗЗД е характерно, че съставлява писмен акт, изходящ от всички страни по
6
правната сделка или едностранно от тази страна, която оспорва наличието на
симулативност, който документ съдържа както признанието за прикритост на
отношенията, така и същественото съдържание на диссимулираното
действително правоотношение между страните. В случай, че документът е
едностранно подписан единствено от страната, твърдяща наличието на
симулация, не е налице същински контра летр, а може да е налице само
„начало на писмено доказателство” (непълен обратен документ), който се
визира в разпоредбите на чл.165, ал.2 ГПК и който създава само индикация за
привидност. Именно тази документна индиция води от своя страна до
преодоляване на забраната за разкриване на действителните отношения със
свидетели (в този смисъл Решение №243/30.10.2014г. по гр.д. №3412/2014г.
на 4-то ГО на ВКС и Решение №112/26.01.2012г. по гр.д. №638/2010г. на 1-во
ТО на ВКС, двете по реда на чл.290 ГПК по въпроса за белезите на
документите по чл.17 ЗЗД и по чл.165 ГПК). За да изпълни тази си функция
класическото обратно писмо следва да е изготвено в деня или в
непосредствена близост до деня на сключване на сделката, доколкото то касае
самото формиране на реалната, вместо обективираната воля на страните, и за
да може така да се свърже фунционално със сделката. Такова изискване за
момента на издаване няма за непълното начало на писмено доказателство.
От разясненото концептуално положение следва изводът, че приетата по
делото „декларация (обратно писмо)“ с нотариална заверка на подписа рег.
№***/*******г. има значението само на „начало на писмено доказателство“,
като предпоставка за допустимостта на свидетелски показания по чл.165, ал.2
от ГПК, които да бъдат ценени от съда в съвкупност с всички останали
събрани по делото доказателства.
В настоящия случай единствените доказателства в подкрепа на тезата на
ищцата са показанията на св. Н. Х. и св. М.М.. Но както се посочи, макар
обективни, те са изцяло опосредствени за обстоятелствата при самото
сключване на сделката от ***********г., тъй като нито една от двете
свидетелки не е присъствала нито на изповядването й, нито на събитията
непосредствено преди или след нея. С оглед на това от показанията на тези
свидетелки може да се изясни единствено, че „чичо К.“ е заявявал пред трети
лица, в моменти след сделката, неясно кога и къде, че е предоставил на сина си
В. имотите си в гр. С. чрез дарение. Само по себе си обаче това не е
достатъчно да установи по несъмнен начин различната реална воля на Н. П. и
В. П. към ***********г. от формално отразената такава в НА. От друга страна
показанията на св.Х. Т., макар на лице по чл.172 ГПК, са изцяло
непосредствени за обстоятелствата при сключването на сделката от
***********г., поради което следва да бъдат кредитирани приоритетно
досежно волята на съконтрагените към този момент. От тях се установява, че
като съпруга (към 2008г.) на Н. П., св. Т. е присъствала пред нотариуса при
изповядването на сделката през 2008г.; договореността между Н. и В. е била за
покупко-продажба на имотите срещу цена от около 4 200лв., колкото била и
данъчната им оценка; свидетелката е видяла лично как В. П. е предал на баща
си парите пред кантората на нотариуса, а когато се прибрали вкъщи
продавачът преброил парите пред жена си и те били около 4200лв. В пълно
7
съответствие с това е и неизгодното за продавача негово признание в НА от
***********г., че цената е била изплатена изцяло и в брой в деня на
подписване на договора, имащо характер на разписка по смисъла на чл.77 от
ЗЗД. Тези свидетелски и писмени данни, кореспондиращи и с показанията на
св. Т., разколебават отделно и без това недоказаното наличие на относителна
симулация на сделката в насока прикриване на дарение чрез продажба.
Нещо повече – св.Н. Х. и св.М.М. посочват, че едва по-късно, когато
„чичо К.“ разбрал, че синът му иска да продаде имота и буквално изнесъл
цялата покъщнина, че „чичо К. бил лишил дъщеря си от наследство“ и бил
„допуснал грешка с прехвърлянето на имота“, както и че не получил
обещаното му от В. „гледане“, останал много разочарован. От което следва и
логичното предположение, че именно тази „несправедливост“ Н. П. е пожелал
и да поправи чрез едва девет години по-късно подписаната „декларация-
обратно писмо“ от *******г. Но последното също опровергава поддържаната
симулативност, доколкото свързва намерението за отпадане на последиците на
сделката с настъпили впоследствие във времето обстоятелства. А евентуална
„грешка“ при сключване на договора не са съставомерни по чл.17 ал.1 ЗЗД вр.
чл.26, ал.2 пр.5 ЗЗД.
В допълнение съвсем правилно, противно на доводите за обратното,ДРС
е приел, че от съдържанието на ангажираните от ищцата гласни доказателства
се индикира по-скоро, че Н. П. е бил мотивиран или подведен от сина си да
сключи продажбата с обещанието за последващото му във времето гледане от
В. П. – „чичо К.“ споделил пред „всички“ и пред св. М., че е „направил
дарение на сина си срещу гледане“ (св. М.); „сина ми … обеща, че ще се
грижи за мен, което също се оказа лъжа, оттогава досега не ме е погледнал,
камо ли да се грижи за мен" (декларация л.8, ДРС). Това би могло да индикира
прикритост на прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка
или гледане, което косвено съответства на запазеното право на ползване, в
който случай отново би бил налице двустранен възмезден договор, а не
дарение. Евентуално мислим би бил някакъв порок на волята (но такъв не е
предмет на делото) или неизпълнение на морален дълг (но което е
ирелевантно за иска). Изложеното потвърждава извода за недоказаност на
сочената привидност на продажбата, като прикриваща дарение, по волята на
двете страни към деня на сключване на договора.
Предвид изложеното се явяват неоснователни и оплакванията в жалбата
срещу направения от първоинстанционния съд доказателствен анализ.
Отделно сочените противоречия в показанията на свидетелите на ответниците
се отнасят до факти без решаващо значение за случая, доколкото както се
посочи определяща е волята на страните непосредствено преди и при момента
на съвпадане на насрещните волеизявления, материализирана в изискуемата
от закона форма по чл.18 ЗЗД, а по-нататъшните фактически данни се
тълкуват само като коректив.
В заключение по изложените съображения и поради съвпадане на
изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния, решението на
последния относно исковете по чл.17, ал.1 ЗЗД следва да бъде потвърдено.
8
По иска по чл.30 от ЗН: Предвид резултата по исковете по чл.17, ал.1 от
ЗЗД вр. чл.26, ал.2 от ЗЗД и обусловеността му от тях,искът по чл.30 ЗН следва
също да бъде отхвърлен. Възмездният характер на договора от ***********г.
и безспорната между страните липса на друго имущество, извън
прехвърленото с него, лишават от основание претенцията за възстановяване
на запазена част от наследство.С оглед на което първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено и в тази му част, по отношение на
ответника В. П..
Ответницата Д. П. обаче нито е страна по поддържаната за увреждаща
ищцата сделка, нито е наследник на общия на Н. и В. наследодател, а и ако
сделката би била дарение (както се сочи и което би било съставомерно по
чл.30 ЗН) съпругата не би придобила права от нея съобразно чл.22, ал.1 от СК.
Ето защо Д. П. не е надлежно легитимирана като ответник по иска по чл.30 от
ЗН, което налага решението на ДРС по този иск да бъде обезсилено спрямо
нея, а производството – прекратено в частта.
По жалбата по чл.248 от ГПК: Съгласно чл.38, ал.1, т.3 от ЗА адвокатът
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на близък, в който
случай, ако в производството насрещната страна дължи разноски съобразно
чл.78, ал.1 или ал.3 от ГПК, адвокатът има право на възнаграждение за труда
си, платим от загубилата делото страна. За да се уважи искане по чл.38, ал.2 от
ЗА е от решаващо значние правната помощ по делото да е била действително
осъществена, както и относно нея да има изявление, че е предоставена като
безвъзмездна спрямо лица от кръга по чл.38, ал.1 от ЗА, респективно да няма
данни за обратното. Обичайно уговорката следва да бъде оформена в договор
за правна защита и съдействие, сключен между адвокат и клиент, с посочване
и на съответното основание по чл.38, ал.1 от ЗА. Съдебната практика обаче
трайно приема, че липсата на същински договор за правна защита може да
бъде преодоляна с друг документ, от който може да бъде направен обоснован
извод за постигната между страната и пълномощника договореност по чл.38,
ал.1 от ЗАдв, в който случай при липсата на точен размер на уговореното
възнаграждение същото следва да бъде определено от съда при спазване на
чл.36, ал.2 ЗАдв и задължителното за българските съдилища Решение от
25.01.2024г. по дело C‑438/22 на СЕС.
В настоящия случай представените на л.70 и л.71 от делото на ДРС две
пълномощни от ответниците са дувстранно подписани от клиенти и от адвокат
и в тях изрично е вписана уговорката за процесуално представителство по
реда на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. Поради това и макар да не съставляват същиснки
договори за правна защита и съдействие, те обективират поне договореност за
представителство при тези условия. С оглед на което хонорар на
пълномощника се следва, противно на приетото от първоинстанционния съд.
Относно размера на същия, предвид задължителното за българските
съдилища Решение от 25.01.2024г. по дело C‑438/22 на СЕС и практиката на
ВКС, основана на него (Определение №343/15.02.2024г. по т.д. №1990/2023г.
на ВКС, и други), предвид вида и обема на извършените действия (подаване на
отговор на искова молба, защита в о.с.з. със събиране на писмени и на гласни
9
доказателства и изготвяне на писмена защита), съдът преценява за справедлив
минимален по Наредба №1/2004г. размер от 945.33лв. за първа инстанция.
С оглед несъвпадане на изводите на двете инстанции определението
следва да бъде отменено и на адвоката на ответниците бъде присъдено така
определеното възнаграждение по чл.38, ал.1 от ЗАдв.
По разноските пред ВОС: Предвид изхода по спора и съображенията по
повод приложението на чл.38, ал.1 ЗАдв, както и предвид по-малкия обем
предоставена защита пред ВОС с оглед на естеството на производството (само
отговор на въззивна жалба и о.с.з. без събиране на доказателства), на
пълномощника се следва 1/2 част от хонорара пред ДРС или сумата от общо
472.66лв. за защита пред въззивния съд.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА срещу Решение №53/**********г. по гр. дело
№**********г. на ДРС, в частите с което:
1/ са отхвърлени предявените от Н. Н. Н., ЕГН **********, срещу В. Н.
П., ЕГН********** и Д. Я. П., ЕГН**********, искове за обявяване за
относително симулативен на договор за покупко-продажба на недвижими
имоти – дворно място с площ от 930 кв. м., находящо се в гр. С., на ул. „Б.“
№10, УПИ № ******* в кв. *** по плана на гр. С., ведно с построените в него
жилищна сграда с РЗП от 65 кв. м., мазе с РЗП от 60 кв. м., гараж с РЗП от 24
кв. м., навес с оградни стени с РЗП от 30 кв. м., който договор е обективиран в
НА №*************г., т. IX, peг. *****, дело № *************г. на нотариус
при ДРС, вписан в СлВп при ДPC с акт №***, т.***, peг.**************г.,
като привиден и прикриващ действителната прикрита с него сделка –
дарение на същите имоти, на осн. чл.17 ал.1 от ЗЗД вр. чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД;
2/ е отхвърлен искът на Н. Н. Н., ЕГН **********, срещу В. Н. П.,
ЕГН**********, за намаляване на направеното със сделката, обективирана в
НА №*************г., т. IX, peг. *****, дело № *************г. на нотариус
при ДРС, разпореждане в полза на ответника по делото В. Н. П.,
ЕГН**********, с имотите - дворно място с площ от 930 кв. м., находящо се в
гр. С., на ул. „Б.“ №10, УПИ № ******* в кв. *** по плана на гр. С., ведно с
построените в него жилищна сграда с РЗП от 65 кв. м., мазе с РЗП от 60 кв. м.,
гараж с РЗП от 24 кв. м., навес с оградни стени с РЗП от 30 кв.м., до размера
на запазената част на ищцата, на осн. чл.30 от ЗН.
ОБЕЗСИЛВА срещу Решение №53/**********г. по гр. д.
№**********г. на ДРС, само в частта му, с която искът по чл.30 от ЗН е
отхвърлен спрямо отв. Д. Я. П., ЕГН**********, като ПРЕКРАТЯВА
производството по иска по чл.30 от ЗН в частта срещу отв. Д. Я. П.,
ЕГН**********.
10
ОТМЕНЯ Определение №270/16.04.2024г. по гр. дело №**********г.
на ДРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н. Н. Н., ЕГН **********, да заплати в полза на адв. Д. Й.
от ВАК сумата от 945.33лв. – адв. хонорар за процесуално представителство
на ответниците по делото пред ДРС на осн. чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Н. Н. Н., ЕГН **********, да заплати в полза на адв. Д. Й.
от ВАК сумата от 472.66лв. – адв. хонорар за процесуално представителство
на въззиваемите по делото пред ВОС, на осн. чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11