Р Е Ш Е Н И
Е
№ 73
гр.Велико
Търново, 28.03.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично
заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
632
по описа на
Административен съд Велико Търново за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по искова молба от Р.Б.Р. *** срещу Националния
осигурителен институт за сумата от 450лв., от които 365лв. главница и 85 лв.
лихва и мораторна лихва, представляваща претърпяна от ищеца имуществена вреда
от незаконосъобразен административен акт – отменено Решение № 1012-04-121 # 1 / 16.12.2019г. на Директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е потвърдено Разпореждане № РО-5-04-00675377
/
08.11.2019г. В исковата молба се излагат твърдения за заплащане на посочената
сума от ищеца в изпълнение на разпореждане на служители на ответника.
Независимо, че не е обжалвал ревизионния акт за начет, този административен акт
е отменен от съда по жалба на друг член на комисията, като съдебния акт има
сила и спрямо него. След отмяната на акта за начет внесената сума се явява
заплатена на отпаднало основание и се явява претърпяна имуществена вреда от
незаконосъобразен административен акт. Претендира се ответникът да осъден да
заплати недължимо внесената сума, мораторна лихва върху главницата за периода
от датата на заплащане на сумата до датата на депозиране на исковата молба,
както и законна лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното
плащане. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът
по иска – Национален осигурителен институт – изразява становище за
недопустимост на иска поради липсата на незаконосъобразен административен акт и
липса на претърпяна имуществена вреда от ищеца. Моли за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на разноски.
Представителят
на прокуратурата дава заключение за неоснователност на исковата претенция
предвид представените по делото доказателства за възстановяване на сумата на
лицето.
След като разгледа оплакванията,
изложени в исковата молба,
доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл.168 от
АПК,
административния съд приема за установено от фактическа страна следното:
Във
връзка с отменено експертно решение на ТЕЛК на членовете на експертната комисия
е издаден ревизионен акт за начет. С Разпореждане № РО-5-04-00675377
/
08.11.2019г. на лицата А.Н.Л.-Х., В.А.Н., Р.Б.Р. и С.Д.С.е
разпоредено внасянето на сумата от 1 788,39лв., представляваща главница
1 458,49лв. и лихви 329,90лв. Разпореждането е оспорено по административен
ред от С.Д.С.и с Решение № 1012-04-121 #
1 / 16.12.2019г. на Директора на ТП на НОИ Велико Търново жалбата е отхвърлена.
Това решение е оспорено пред съда и с Решение № 148 / 10.07.2020г. по а.д. № 5
/ 2020г. по описа на Административен съд Велико Търново то е отменено. Съдебния
акт не е обжалван пред касационната инстанция и влиза в сила на 29.07.2020г.
Р.Б.Р.
внася по посочената банкова сметка ***,10лв. на 21.11.2019г.
На
28.08.2020г. Р.Б.Р. *** искане за възстановяване на сумата, внесена в
изпълнение на отменен по съдебен ред административен акт.
Същевременно
подава и искова молба за присъждане на същата сума като претърпяна вреда от
незаконосъобразен административен акт пред съда, по която е образувано
настоящото дело. Предвид висящото административно производство по искането за
възстановяване на недължимо платена сума, производството по делото е спряно и
възобновено след отпадане на основанието за спиране.
По
направеното искане за възстановяване на недължимо платена сума се произнася ръководителя на
контрол върху разходите на ДОО в ТП на НОИ Велико Търново с Разпореждане № Ц
1019-04-1025#2 /
10.09.2020г., като е отказано възстановяване на сумата. Разпореждането е оспорено по административен ред и е
потвърдено с Решение № Ц1012-04-112 #
3 / 23.12.2020г. на Директора на ТП
на НОИ Велико Търново. Решението е оспорено пред съда, образувано е а.д. № 38 /
2021г. по описа на Административен съд Велико Търново, с Решение № 93 /
12.04.2021г. жалбата на лицето е отхвърлена, но с Решение № 11319 /
09.11.2021г. на Върховния административен съд първоинстанционното решение е
отменено и е решен спора по същество с отмяна на актовете на ТП на НОИ Велико
Търново. В изпълнение на окончателния съдебен акт е издадено Разпореждане №
ВР-5-04-01051604 / 20.12.2021г., с което на Р. е възстановена сумата от
447,10лв., представляваща внесените от него главница и лихва по отмененото
разпореждане от 2019г.
С
писмена молба от 23.02.2022г. процесуалният представител на ищеца предвид
новопредставеното доказателство за възстановяване на недължимо платената сума
от 447,10лв. моли за произнасяне единствено по претендираните лихви и съдебни
разноски.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Искът е предявен в петгодишния давностен срок от
твърдяното бездействие.
Съгласно чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
За да бъде ангажирана отговорността
на ответника по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се
установи наличието кумулативно на елементите на фактическия състав на правната
норма, а именно наличие на незаконосъобразен акт на длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, настъпването на преки и непосредствени
вреди от незаконосъобразния административен
акт и
причинно-следствена връзка между незаконосъобразния
административен акт и настъпилия в поддържания от ищеца размер на вредоносния резултат.
Между
страните липсва спор по фактите.
Налице
е внесена парична сума в изпълнение на оспорен пред съда административен акт,
подлежащ на предварително изпълнение. След отмяната на административния акт от
съда лицето претендира възстановяване на сумата по два начина – по исков ред
като претърпени имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт; и
по административен ред – за възстановяване на недължимо внесени парични
средства. След като сумата е възстановена от административния орган като
недължимо внесена, то възстановяването и по реда на ЗОДОВ е недопустимо и в
тази част съдебното производство следва да бъде прекратено.
Не
така стои въпросът относно претендираните от ищеца лихви. Видно от приложеното
по делото Заявление от 28.08.2020г. Р.Р. моли за възстановяване на внесената
сума, без да има претенции за заплащане на лихви. Така формулирано искането е
съответно на действащата правна уредба – в КСО липсва изрична правна норма и
ред за възстановяване на заплатени парични суми в изпълнение на отменен
административен акт и дължимост на лихва. Липсва и препращане към ДОПК уреждащ
възстановяването на недължимо платени суми пред органите по приходите и
предвиждащ начисляване на законна лихва при плащането им въз основа на отменен
акт на орган по приходите. Единствено разпоредбата на чл.115, ал.2 от КСО
предвижда възможността Осигурителния институт да възстановява суми, но уредбата
е изключително лаконична и само за наличието на давностен срок за претенцията. Следователно
по отношение на процесната сума липсва предвиден ред за възстановяването й и
задължение на ответника за заплащане на лихва, а доколкото не се касае за суми за данъци, задължителни осигурителни вноски,
наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми,
подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното
законодателство от Националната агенция за приходите, то и редът на чл.128 и сл. от ДОПК не може да бъде
приложен по аналогия.
Заплащане
на лихви върху внесената на отпаднало правно основание сума не е разглеждано от
административния орган при постановяването на
Разпореждане
№ Ц
1019-04-1025#2 /
10.09.2020г., с което е отказано възстановяване на сумата, нито в постановените
съдебни актове - Решение № 93 / 12.04.2021г. по а.д. № 38 /
2021г. по описа на Административен съд Велико Търново и Решение № 11319 /
09.11.2021г. на Върховния административен съд. Следователно липсва и съдебен
акт, разпореждащ заплащане на лихви върху претендираната за възстановяване
сума.
Съобразно
изложеното настоящият състав намира за допустима исковата претенция на Р. за
заплащане на мораторна лихва върху вземане от ответника в размер на 447,10лв.
Доколкото претендираното вземане е в резултат на изпълнение на отменен
административен акт, то съдът намира, че е налице първата предпоставка на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразен административен акт.
За
периода от внасянето по сметка на НОИ на паричната сума от 447,10лв. до
възстановяването й от администрацията Р. е лишен от възможността да ползва тази
сума и то в нарушение на закона, тъй като основанието за внасянето й е
отменено. Плодовете от ползване на парични средства са лихвите, които биха били
начислени, следователно пряката и непосредствена вреда от незаконосъобразното
лишаване на ищеца от ползване на паричните средства се явява законната лихва.
Тази лихва се дължи от момента на внасяне на средствата – 21.11.2019г. до
момента на подаване на заявлението до административния орган за връщането им –
28.08.2020г. След този момент дължимостта на лихва върху сумата от 447,10лв. е
в резултат на друг незаконосъобразен административен акт – отказ за
възстановяване на недължимо платена сума, отменен от съда. Производството по
издаване на този административен акт е различно от производството по издаване
на административния акт от който се претендират вреди в исковата молба, по
която е образувано настоящото дело, поради което и извън предмета на спора би
било присъждане на лихви като имуществени вреди от друг административен акт.
Предвид изложените съображения исковата молба
в частта, в която се претендират мораторни лихви върху сумата от 447,10лв. е
основателна и следва да бъде уважена за сумата от 35,02лв., изчислена на сайта calculator.bg.
При
този изход на спора основателно се явява искането на жалбоподателката за
присъждане на сторените по делото разноски съобразно представен списък с
разноските, доказателства за действителното им извършване и съобразно уважената
част от иска. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ при частично
уважаване на иска съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на
ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска. В конкретния случай ищецът внася държавна такса в
размер на 10лв., други разноски по производството не са извършвани, а
претендираното адвокатско възнаграждение е 400лв. При материален интерес на
спора 492лв. и уважена част от 35,02лв. съразмерното адвокатско възнаграждение
възлиза на 28,47лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по а.д. № 632 / 2020г. по описа на
Административен съд Велико Търново в частта относно предявен иск от Р.Б.Р. *** срещу Националния осигурителен институт за
сумата от 450лв.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на Р.Б.Р. ***
сумата от 35,02лв. / тридесет и пет лева и две стотинки/
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на Р.Б.Р. ***
сумата от 28,47лв. / двадесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.
Съдия: