РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Свиленград, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. И.ова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20235620200048 по описа за 2023
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от И. А. И. с ЕГН *************** от град
********************************, със съдебен адрес: град Димитровград,
ул.„Цар Борис I” № 5, етаж 4, офис № 19, област Хасково, чрез адвокат И. И.,
се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 5263994 на ОДМВР - Хасково, с
който на жалбоподателя И. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4,
вр.чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба”
в размер 50 лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно
издаване на ЕФ с оглед разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Претендират се
разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата (ЗА).
В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят И., не се явява. С
писмено становище процесуалният й представител – адвокат И. И. иска от
1
Съда да отмени обжалвания акт на основанието, посочно в жалбата. Не е
представен Списък на разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат
представител и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 18.08.2021 година в 09.07 часа по първокласен път № 8 при км.
365+500, до бензиностанция „Евроойл”, на територията на община
Свиленград, област Хасково, с автоматизирано техническо средство или
система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е
регистрирано и заснето движещото се в посока към метанстанцията в град
Свиленград, област Хасково, моторно превозно средство (МПС) марка
„Тойота”, модел „РАВ 4” с държавен регистрационен номер ***********,
със скорост 64 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, въведена с пътен знак
В26, съответно превишена стойност на скоростта 14 км/ч - нарушение по чл.
21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП. След обработване на информацията от
заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 5263994 на името
на жалбоподателя И. в качеството й на собственик на превозното средство,
видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието. ЕФ
е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на
Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ
Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част
на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й,
респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл.
2
21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на
основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. Фишът е
връчен на лицето на дата 30.12.2022 година (, видно от Справката за
нарушител, действително в Жалбата е посочено, че е връчен на 29.12.2022
година, което в случая не указва някакво влияние върху редовността на
Жалбата, тъй като считано и от двете дати е подадена в срок) (възражения
относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в
настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е
даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена
Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от
Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят
И. И. не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не
прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на
процесната дата - 18.08.2021 година, когато е установено нарушението на
жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните
работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство. От
съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването
на АТСС – 18.08.2021 година, времето (08.45 часа до 10.00 часа) и точното
местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата –
първокласен път № 8 при км. 365+500, община Свиленград, област Хасково,
за ограничението на скоростта, въведено с пътен знак В26 - 50 км/ч
разрешена скорост, режима на измерване - стационарен, номера на служебния
автомобил, където е поставено, посоката на задействие, така и броя на
установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца.
ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по
ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 4
броя снимки за конкретния клип, на които е виден автомобила. От същите се
установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен №
*********** в процес на приближаване към мобилната система за
видеоконтрол, при измерена скорост на движение 67 км/ч, съответно
3
наказуема установена скорост – 17 км/ч (преди приспадане на допустимата
грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 50 км.ч., въведена с пътен знак В26,
като превишението е 14 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка 3
км/ч). В представения по делото заснет клип са отразени и локацията с GPS
координати, датата и часът на заснемане.
От представения Протокол № 4-53-21/05.05.2021 година, издаден от
Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена последваща проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.
В публичния Регистър на Български институт по метрология (БИМ),
който е общодостъпен на интернет-страницата на посочения институт, след
извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен
тип, вписан под № 4835 в Регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.
Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на
делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си
на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд -
Свиленград.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят И. има наложени множество административни
наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ за нарушения на ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в ЕФ, се установява по категоричен начин от
писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло
кредитира писмените доказателства, приложени в
Административнонаказателната преписка (АНП), както и тези представени
допълнително, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН,
които не се оспориха по тяхното съдържание от която и да е от страните в
процеса, като цени същите при формиране на фактическите и правните си
изводи. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По
4
своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие писмени доказателства са пряко относими към изпълнителното
деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от
жалбоподателя И., с оглед установения факт на управление на МПС със
скорост над разрешената, въведена с пътен знак В26.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8
от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд -
Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е
издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес
от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение)
и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски
Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ
изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен
(сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има
изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189, ал. 9 от ЗДвП, т.е. настоящият
Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по
отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП, поради което и евентуалното
заплащане на намаления размер на Глобата по същия няма за последица
влизането му в сила, респ. недопустимост на Жалбата против ЕФ.
5
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваният ЕФ е законосъобразен от формална, процесуалноправна
страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на
съдържанието и материалите от приложената АНП, ведно с допълнително
представените такива.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
В настоящия случай административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя И. е ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 2, т. 2, вр.чл. 21,
ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС № 656 (радар) на основание
издаден против нея ЕФ. Последният според легалното си определение,
съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби
(ДР) на ЗДвП представлява електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС
(в същия смисъл е и определението, съдържащо се в § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на
ЗАНН). ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни
реквизити, изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Тъй
като разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на общия
административнонаказателен процес - конкретно чл. 57 от ЗАНН, при
преценка формалната законосъобразност следва да се държи сметка за
спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е. процесуалните
изисквания относно съдържанието на наказателното постановление (НП), не
са приложими за ЕФ, независимо, че по правното си действие той е приравнен
на санкционен акт - аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, едновременно с това
материализиращ и констативния такъв (Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН)). При наличие в ЕФ на посочените в чл.
189, ал. 4 от ЗДвП обективни признаци, наред с вписаните данни в
обстоятелствената част на ЕФ - цифровите стойности на разрешената -
максимално допустима скорост на движение, на засечената с АТСС и
6
конкретното й превишение, Съдът приема, че се покриват основните
съществени елементи от административнонаказателния състав на чл. 182, ал.
2, т. 2, вр.чл. 21, ал. 2, ал. 1 от ЗДвП, твърдян за осъществен и вменен в
отговорност на жалбоподателя. По този начин Съдът приема, че описанието
на нарушението съдържа всички релевантни обективни признаци, поради
което е удовлетворено това изискване за реквизита по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Т.е. самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на
правната му квалификация. Не се установява разминаване при посочване на
мястото на извършването на нарушението и на позиционирането на АТСС.
Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице за
да разбере в цялост извършеното административно нарушение и да
организира адекватно защитата си.
Действително в Протокола за използване на АТСС са посочени грешно
номерът на Протокола за метрологична проверка на радара и датата му, но
това не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като е наличен
валидния спрямо датата на деянието Протокол за метрологична проверка.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът приема че е налице, видно от съдържанието на
ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР - Хасково в
структурата на МВР. ОДМВР представлява основна структура на
Министерството на вътрешните работи по силата на нормата на чл. 37, ал. 1,
т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Посочването на дата
на издаване на ЕФ не е след задължителните реквизити на ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и процедури (включително срокове) за
7
издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на ЕФ. Предвид изложеното, и в светлината на
Тълкувателно решение № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013 година на Върховния
административен съд (ВАС), настоящият Съдебен състав намира, че
разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се
прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба (в този смисъл е и
Решение № 185 от 26.03.2019 година на Административен съд – Хасково по
КАНД № 902/2018 година, докладчик Съдията Василка Желева).
Обстоятелството, че ЕФ е връчен на И. на 30.12.2022 година не съставлява
процесуално нарушение от кръга на съществените, водещо до отмяната му на
самостоятелно основание, тъй като това не е рефлектирало неблагоприятно
върху правото на защита на наказаното лице. В процесния случай, след като
на нарушителя И. е бил връчен ЕФ, същата го е обжалвала в предвидения от
закона срок и е реализирала в пълнота правото си на защита. На следващо
място следва да се посочи, че обстоятелството, че ЕФ е бил надлежно връчен
на адресата му И. едва на 30.12.2022 година не изключва възможността за
реализиране на административнонаказателната й отговорност, доколкото
както към датата на съобщаване на ЕФ, така и понастоящем, не са изтекли
нито регламентираната в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК относителна давност за
реализиране на административнонаказателно преследване, нито уредената в
чл. 81, ал. 3 от НК абсолютна такава, които разпоредби са приложими в
административнонаказателното производство по силата на препращащата
разпоредба на чл. 11 от ЗАНН и Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 година на ВКС по т.д.№ 1/2014 година, ОСНК и ОСС на Втора
колегия на ВАС, т.е. сроковете, които трябва да са изтекли следва да са
съответно 3 години, и 4 години и 6 месеца, които към настоящия момент не са
изтекли. Ето защо Съдът намира изложеното в Жалбата и в Писменото
становище възражение в тази насока за неоснователно. Отделно от това
следва да се посочи, че ЕФ не е издаден след повече от 1 година и 4 месеца
(както се твърди в Жалбата), а е издаден на 19.09.2021 година, т.е. месец след
датата на нарушението.
Мобилното средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията (ЗИ), притежава надлежното Удостоверение № 4835,
издадено от БИМ и регистрирано във водения Регистър, констатация от
служебната проверка на Съда в същия - общодостъпен на интернет-
8
страницата на органа и видно от наличното по делото Удостоверение. Същото
Съдът приема, че е в съответствие с метрологичните изисквания, технически
изправно и преминало последваща проверка, както се установява от приетите
доказателства. Съгласно чл. 30, ал. 5 от ЗИ, когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип (както е в настоящия случай), се считат от
одобрен тип. Извършена е последваща проверка на процесната АТСС в
съответствие с чл. 43 от ЗИ. Фактът на извършване на последваща проверка
на посоченото в ЕФ АТСС в Лаборатория на МВР не е основание за приемане
на Протокол за извършена последваща проверка № 4-53-21 от 05.05.2021
година за негодно доказателство (в този смисъл е Решение от 01.03.2021
година по КАНД № 1131/2020 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Пенка Костова). Т.е. контролните органи са изпълнили
изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година. В
обжалвания ЕФ се съдържа наименованието на АТСС, използвано за
измерване на скоростта, както и номерът му. В този смисъл няма нарушение
на нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба. Действително в кориците на
делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба за анализ относно
избора на място за контрол с АТСС, но в случая това е ирелевантно, тъй като
мястото за контрол с АТСС е определено от контролния орган и дори да не
отговаря на критериите, посочени в ал. 2 на чл. 6 това не представлява
нарушение на цитираната Наредба, тъй като по безспорен и категоричен
начин е установено нарушението. Т.е. липсата на доказателства относно
критериите за избирането на място за контрол с АТСС не представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не засяга пряко
процедурата по установяване и заснемане на нарушението, както и не
обуславя извод за незаконосъобразност на издадения ЕФ. В този смисъл е и
Решение № 604 от 12.10.2020 година по КАНД № 559/2020 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Василка Желева, където
е посочено, че производството по ангажиране на отговорността на водачите
на МПС чрез ЕФ е административнонаказателно. В него се събират
доказателства, които обосновават извършването или неизвършването на
административно нарушение. След като констатира такова нарушение, АНО е
длъжен да събере доказателства, с които се доказват всички елементи от
състава на нарушението. Изборът на място, на което да се постави АТСС, не е
9
сред тези елементи.
ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че при
връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на нарушителя, който се прилага към АНП, респ. по делото.
От приложените по делото доказателства се установява, че след
съобщаването на ЕФ на жалбоподателя И., тя не е посочила друго лице като
извършител на нарушението при съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал.
5 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба
възможност за анулиране на Фиша.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесният ЕФ не страда от
формални недостатъци в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
От обективна страна, с оглед приложения снимков материал (надлежно и
годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния
процес), Съдът приема, че са установени точния час на нарушението,
регистрационния номер на автомобила и скоростта на движението му, както и
мястото на нарушението. Тези доказателства, обсъдени в съвкупност с
данните от съдържанието на Протокола за използване на АТСС и разпечатка
от системата с регистрираното нарушение, Съдът приема, че доказват
обективните признаци на нарушението - скоростта на движението на
автомобила и превишението на максимално разрешената скорост в пътния
участък. Видно от Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
10
година, в него изрично е отбелязано обстоятелството, че ограничението на
скоростта е в следствие на пътен знак, важим за мястото на нарушението. При
така попълнените данни в Протокола, по несъмнен начин се потвърждава и
визираната от органа правна квалификация на нарушението, като такова по
чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП. Ето защо използваното АТСС по смисъла на §
6, т. 65, б. „б” от ДР на ЗДвП законосъобразно е приведено в работен режим на
твърдяното място и време, технически изправно е, поради което
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
законосъобразно ангажирана по коментирания специален правов ред. Въз
основа на същите, Съдът приема за установено, че на 18.08.2021 година на
първокласен път № 8 при км. 365+500, до бензиностанция „Евроойл”, на
територията на община Свиленград, област Хасково, собственикът И. А. И. е
управлявала лек автомобил марка „Тойота”, модел „РАВ 4” с държавен
регистрационен № *********** (собствеността на автомобила се доказа от
Справка в централната база на КАТ, приложена в кориците на делото) със
скорост 64 км/ч, при ограничение на скоростта, регламентирано с пътен знак
В26, предвиждащ забрана за движение със скорост, по-висока от означената, а
именно: 50 км/ч. Несъобразяването на скоростта на движение с разрешената
за съответния пътен участък, регламентирана с пътен знак, са фактите,
изпълващи хипотезата на чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП, и основание за
прилагане на санкцията на чл. 182, ал. 2, т. 2 от същия закон, съобразно
констатираното превишение от 14 км/ч, над разрешената – 50 км/ч спрямо
установената на движението на МПС - 64 км/ч, след приспадане на
допустимата грешка +/- 3 км/ч, отразена и видно от Протокола за последваща
проверка на системата за видеоконтрол. По делото липсват доказателства,
които да опровергават факта на извършеното нарушение, за което е издаден
процесният ЕФ.
Действително в Протокола за използване на АТСС липсва подпис на
проверилия го Началник на структурното звено. Констатираното нарушение
не представлява съществено процесуално такова, тъй като съгласно правната
теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането
на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице. В
11
посочения смисъл е и Решение № 604 от 12.10.2020 година по КАНД №
559/2020 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията
Василка Желева.
Не е необходимо като неразделна част от веществените доказателства -
клип и съответно снимки, да бъдат приложени и снимки на пътния знак,
въвеждащ ограничение на скоростта за конкретния пътен участък, предвид
посоченото в Протокола за използване на АТСС наличие на ограничаване на
скоростта в конкретния участък, въведено с пътен знак. В този смисъл е и
Решение от 16.02.2021 година по КАНД № 1079/2020 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова.
Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият
орган я е посочил по следния начин: чл. 21, ал. 2, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, не
води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на
защита на наказаното лице, защото в ЕФ се съдържат конкретните факти по
случая (кога, къде, кой, при какви обстоятелства, какво е извършил). Т.е.
налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена, а
приложената от АНО санкционна норма съответства на установеното
нарушение – констатираното нарушение е достатъчно точно описано в ЕФ и
не е налице неяснота, която по някакъв начин да е ограничила правото на
защита на жалбоподателя И., поради което не се стига до неразбиране от
страна на последната за какво я санкционират, съответно не е нарушено по
никакъв начин правото й да организира и осъществи защитата си в пълен
обем.
Нарушението по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП касае управление на МПС
със скорост над допустимата, въведена с пътен знак. Само пътните знаци от
група „В” въвеждат забрана или отменят въведена забрана и единствено
пътният знак В26 въвежда забрана за движение със скорост, по-висока от
общата, установено в ЗДвП. Т.е. в случая не е налице неяснота относно вида
на знака. Конкретната стойност на въведеното ограничение е изводима от
данните, съдържащи се в ЕФ. Разстоянието от пътния знак до АТСС не е
посочено в Протокола за използване на АТСС, но Съдът възприема тази
липса като несъществен и неоказващ влияние върху констатациите,
направени с контролния уред, пропуск.
12
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че
извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 67 км/ч с 3%
до приетата за установена скорост от 64 км/ч е в интерес на жалбоподателя
И., тъй като изключва неблагоприятни за нея последици от допустима грешка
на измерване с техническото средство № 656 (радар). Освен това така
извършеното редуциране на фактически измерената скорост е в съответствие
с основния принцип в административнонаказателното право, наказание да се
налага само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин. В
процесния случай обсъждането редуциране не води до промяна на правната
квалификация на нарушението или до друго основание за налагане на
различно наказание.
По отношение на мястото на извършване на нарушението - същото е
посочено коректно с текстово описание и координатите, индивидуализиращи
точно определено място на извършване. От приложените доказателства, както
и от изготвения от полицейските служители Протокол, също се установява
точното място, на което е извършено нарушението, който път е част от
републиканската пътна мрежа съгласно служебно извършената справка в
официалния сайт на Агенция „Пътна инфраструктура”, както и посоката на
движение, а така също датата и точният час, регистрационният номер на
автомобила, и останалите реквизити на акта; налице е и пълно описание на
нарушението. Иначе казано мястото на нарушението съвпада с мястото на
установяване на нарушението. Съгласно на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 година Протоколът по ал. 1 (използване на мобилно АТСС)
се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол
във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и края на
контролирания участък. Такъв Протокол по делото е представен, както вече
бе посочено. В действителност в същият липсва отбелязване на началото и
края на контролирания участък, но горното изискване Наредбата въвежда
единствено при контрол във време на движение, какъвто не е настоящият
случай. По делото има събрани достатъчно доказателства, от които може да
се направи обоснован извод, че са спазени изискванията на ЗДвП и на
посочената Наредба при използването на АТСС за контрол на скоростта -
мобилна камера за контрол на скоростта TFR 1-М № 656.
За пълнота следва да се посочи, че посочването на първокласен път № 8
13
при км. 365+500, община Свиленград, област Хасково, е достатъчно за
означаване на мястото на нарушението. Още повече, че по делото е
представен и заснетият клип, на който освен автомобила, са отразени
локацията, включително с GPS координатите.
Освен това следва да се отбележи, че при използването на АТСС,
контролният орган няма възможност да променя или да влияе върху
измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети
с мобилно АТСС. Измерването и регистрирането на скоростта, както и записа
на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично. В
този смисъл координатите на мястото, където е измерена, регистрирана и
записана скоростта на движение на МПС не се вписват, а се отпечатват
автоматично с отпечатването на снимковия материал. В този смисъл е
Решение № 198 от 29.09.2021 година по КАНД № 538/2021 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова.
Разликата във фона на снимките на изображението на автомобила и на
използваното устройство, не водят до извод, че автомобилът е заснет на друго
място и по друго време, различно от установеното в Протокола за използване
на АТСС, тъй като снимките са направени от различно положение на
изобразявания в перспектива предмет, както и се установява силно умаляване
на отдалечените части. От друга страна от попълнените в Протокола за
използване на АТСС данни по несъмнен начин се потвърждават данните за
място за контрол, съответно началният и крайният час на работа, посока на
движение на контролираните МПС, при което в това отношение не се
констатират непълноти в съдържанието на Протокола. По делото е
представено статично изображение, на което освен автомобилът и неговият
регистрационен номер, са отразени локацията с GPS координати, датата и
часът на заснемане, заснетата скорост, както и е посочен идентифициращ
номер за използваното АТСС. Отбелязаните номера за първо и последно
статично изображение/видеозапис в Протокола имат съответствие с
автоматично посочения номер на представеното изображение, като на същото
се установява номера на АТСС, който също съвпада с посочения в Протокола.
Няма разминавания и в отбелязаната измерена скорост, ограничение и
превишение на скоростта, доколкото е отчетен и толеранс от 3 км/ч в полза на
жалбоподателя, както няма разминаване и при посоката на движение. В този
смисъл е и Решение от 29.01.2021 година по КАНД № 1130/2020 година на
14
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Павлина Господинова.
Видно от снимковия материал, който Съдът приема за надлежно
доказателство става ясно, че процесното МПС е категория В съгласно чл.
150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 година е въведено изискването при работа с временно
разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта, Протоколът
по ал. 1 на същата норма да се попълва за всяко място за контрол и да се
съпровожда със снимка на разположението на уреда. Като част от АНП по
делото е представен Протокол за използване на АТСС, съставен по образец –
Приложение към чл. 10, ал. 1 от посочената Наредба. Приложена е и снимка
на разположението на уреда на патрулния полицейски автомобил, с който се
извършва заснемането. Но дори и при липса на подобна снимка, Съдът би
възприел тази липса като несъществен и неоказващ влияние върху
констатациите, направени с контролния уред, пропуск. Липсата на снимка на
разположението на уреда за контрол на скоростта не накърнява правото на
защита на санкционираното лице. По делото има събрани достатъчно
доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че са спазени
изискванията на ЗДвП и на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година при
използването на АТСС за контрол на скоростта - мобилна камера за контрол
на скоростта TFR 1-М № 656. При установеното правилно попълване на
реквизитите в Протокола за използване на АТСС, както и представените 4
броя снимки от клип, липсата на снимката на разположението на АТСС не е
от естество да внесе обосновано съмнение относно извършеното нарушение.
В този смисъл са и Решение № 43 от 19.02.2018 година на Административен
съд - Хасково по КАНД № 245/2017 година, докладчик Съдията Росица
Чиркалева-И.ова, Решение № 1075 от 13.01.2020 година на Административен
съд - Хасково по КАНД № 1284/2019 година, докладчик Съдията Антоанета
Митрушева, Решение от 29.01.2021 година по КАНД № 1036/2020 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Павлина Господинова.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика мобилното такова, не изисква непосредствена манипулация от
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
15
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи
е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, с която се уреждат
условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за
движение по пътищата. В чл. 2 от посочената Наредба се прави
разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 от същата
гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават ЕФ чрез използване на автоматизирана информационна
система. В следствие анализа на посочените нормативни разпоредби се налага
извод, че към процесния момент на нарушението на правилата за движение
по пътищата е било изцяло допустимо по закон да се установяви и
санкционира чрез издаване на ЕФ не само при използване на стационарни
АТСС, а и посредством мобилни АТСС за контрол.
В случая правилно е издаден процесният ЕФ в съответствие с
разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП. ЕФ за
санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може да бъде издаден,
когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно АТСС, при
условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
година, какъвто е и настоящият случай.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл, Т.е. жалбоподателят И. И. е
разбирала свойството и значението на извършваното и е могла да ръководи
постъпките си – въпреки знанието на установеното с пътен знак В26
ограничение е предприела управление на автомобила без да съобрази
скоростта си на движение с изискванията на този пътен знак.
Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за
административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят
И. И. не се е противопоставила и не е посочила доказателства за тяхното
оборване.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
16
Няма спор по отношение собствеността на заснетото МПС и правилно е
приложена хипотезата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, според която собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил МПС.
В конкретния случай скоростта е превишена с 14 км/ч (стойност,
получена след приспадане на допустимата техническа грешка при
изчисляване скоростта на движение), поради което за нарушението е
приложима санкцията по т. 2 от разпоредба на чл. 182, ал. 2 от
ЗДвП. Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална
скорост във фиксирано допустим размер точно фиксирано по размер
наказание – „Глоба” от 50 лв., изключващо възможността за преценка на
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Така наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът намира за правилно
с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание - да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите.
Процесното административно нарушение не разкрива пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално
нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент се отчита и се
цени характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на
публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата.
Според Съда, процесното нарушение, по начин на извършване, време, място и
фактическа обстановка, не се отличава с липса на обществена опасност или с
незначителна обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на
административни нарушения от този вид, поради което липсват каквито и да
е основания за квалифицирането му като „маловажен случай” по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. Липсата на изявление в ЕФ относно наличието или не на
основания за прилагането на чл. 28 от ЗАНН не съставлява процесуално
нарушение, като отново следва да се посочи, че съдържанието на ЕФ е
лимитативно уредено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което правилата
на ЗАНН относно съдържанието на НП са неотносими, респ. наказващият
17
орган няма задължението да изложи мотиви относно приложението на т.нар.
„маловажен случай” по ЗАНН (в този смисъл е и Решение от 29.12.2020
година по КАНД № 965/2020 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Антоанета Митрушева). Ето защо не са налице основания
за приложение на чл. 28 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и
предпоставка за незаконосъобразност на ЕФ.
По разноските:
При този изход на делото не се дължат разноски на процесуалния
представител на жалбоподателя.
Водим от изложеното и на основание чл 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 5 и ал. 9 от
ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия К № 5263994 на ОДМВР – Хасково, с който
на И. А. И. с ЕГН ************** от град
*******************************, е наложено административно наказание
„Глоба” в размер 50 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 2 от
ЗДвП за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП, установено с
АТСС, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
жалбоподателя – адвокат И. И., за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
18