Решение по дело №546/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от „ТЕЦ Марица 3“ АД [населено място] срещу Предписание № 2 от 09.01.2025 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Хасково.

В жалба са развити доводи за неправилност на оспорения административен акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон и неговата цел. Най-напред се твърди, че предписанието трябвало да указва конкретни действия за отстраняване на допуснати пропуски, но в случая не било ясно за какво нарушение било издадено и какви били неговите фактически и правни основания. Посочената в него норма на чл. 14, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) била обща по своя характер, а твърдението за „очаквани неблагоприятни метеорологични условия за формиране и регистриране на наднормени стойности по показател серен диоксид в атмосферния въздух на [населено място] на 09.01.2025 г.“ не било доказано да е резултат от дейността на дружеството. Нито в закона, нито в комплексното разрешително на жалбоподателя било посочено, че дейността му трябвало да се съобразява с метеорологичните условия. Освен това предписанието било издадено без констативен протокол и без установяване на конкретно нарушение, което нарушавало принципа за правна обоснованост и прозрачност. Изискването за представяне на стойности на показател серен диоксид от Системата за собствени непрекъснати измервания (СНИ) също не можело да бъде издадено самостоятелно, без предварителен констативен протокол. Твърди се още, че предписанието не било връчено на адресата чрез представляващото го лице, а изпратено по електронна поща, което било в нарушение на реда за връчване на съобщения на юридически лица. Срокът за изпълнението му бил „незабавно“, което било обективно невъзможно, предвид обема на мерките, които трябвало да бъдат предприети, а това нарушавало принципите за разумност и добросъвестност, както и принципа на съразмерност, тъй като на практика се целяло налагане на санкции, а не постигане на целта на закона. Поддържа се и че в случая не били посочени конкретни стойности и параметри, както и доказателства за две последователни превишавания на средночасовата прагова стойност за серен диоксид, както било предвидено в комплексното разрешително на дружеството. Следователно предписанието било издадено в нарушение на комплексното разрешително, тъй като се основавало на моментни стойности, а не на две последователни превишавания, и на прогноза, а не на реално нарушение.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното Предписание № 2 от 09.01.2025 г. на Директора на РИОСВ - Хасково.

Ответникът по жалбата – Директор на РИОСВ - Хасково, в писмено становище, съдържащо се в постъпилата административна преписка по издаване на оспореното предписание, я оспорва като неоснователна и се моли тя да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С Предписание № 2 от 09.01.2025 г., издадено от Директора на РИОСВ – Хасково до Изпълнителния директор на ТЕЦ „Марица 3“ АД [населено място], на основание чл. 14, ал. 4 ЗООС, във връзка с очаквани неблагоприятни метеорологични условия за формиране и регистриране на наднормени стойности по показател серен диоксид в атмосферния въздух на [населено място] на 09.01.2025 г., е предписано следното:

1. Да се предприемат ефективни мерки за намаляване на масовия поток на серен диоксид, с цел предотвратяване на наднорменото замърсяване на приземния атмосферен слой в [населено място].

Срок: Незабавно.

Отговорник: Изпълнителен директор на ТЕЦ „Марица 3“АД.

2. За предприетите мерки да бъде уведомена писмено РИОСВ - Хасково на официалната електронна поща.

Срок: 10.01.2025 г.

Отговорник: Изпълнителен директор на ТЕЦ „Марица 3“АД.

3. За резултатите от предприетите мерки да бъде уведомена РИОСВ - Хасково на официалната електронна поща, включително за:

3.1. Стойностите на показател серен диоксид, отчетени от Системата за собствени непрекъснати измервания на 09.01.2025 г.

3.2. Товарът на енергиен блок 120 MW на 09.01.2025 г.

Срок: 10.01.2025 г.

Отговорник: Изпълнителен директор на ТЕЦ „Марица 3“АД.

Посочено е, че предписанието се счита за изпълнено, когато е налице реално намаление на емисиите на серен диоксид в отпадъчните газове на енергиен блок 120 MW.

Видно от представеното по делото извлечение от електронната поща на ответника, това предписание е връчено по електронен път на 09.01.2025 г., а жалбата срещу него е подадена чрез административния орган на 07.03.2025 г.

Във връзка със същото предписание, с Писмо № 22/10.01.2025 г. Изпълнителният директор на ТЕЦ „Марица 3“ АД [населено място] е изпратил на Директора на РИОСВ – Хасково следната информация:

По точка 1: От ТЕЦ „Марица 3“ АД [населено място] са предприети мерки, започнали в 12,30, като в периода до 13,20 поетапно са изключени два броя мелещи вентилатори, повишено е подаването на адитив в цех СОИ, и са включени две газови горелки. Натоварването е намалено от 76 MW на 50 MW, като работата с намален товар е продължила до 14,30, след което е започнало постепенно възстановяване на натоварването.

По точка 2: Изпратена информацията по електронната поща на РИОСВ - Хасково, в срок.

По точка 3: Изпратена информацията по електронната поща на РИОСВ - Хасково, в срок.

По точка 3.1 са отбелязани в таблица стойностите на показател серен диоксид от Системата за собствени непрекъснати измервания на 09.01.2025 г.

По точка 3.2: Електрическият товар на енергиен блок 120 MW на 09.01.2025 г. е намален от 76 MW на 50 MW, работата с намален товар е започнала в 12,30 ч. и е продължила до 14,30 ч., след което е започнало плавно и постепенно възстановяване на натоварването до 76 MW.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, от надлежнo легитимирано лице с правен интерес, в законоустановения срок за това, поради което е процесуално допустима.

В тази връзка е уместно да се уточни, че с предписанието се създават задължения и се предписва конкретно поведение, скрепено с осъществяваната от контролните органи административна принуда, поради което подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Макар и да е адресирано до изпълнителния директор на дружеството-жалбоподател (вероятно по аналогия с разпоредбата на чл. 153, ал. 2 ЗООС, според която предупредителните протоколи, с които се дават задължителни предписания, се съставят на управителните органи на юридическите лица) и същият е посочен като отговорник за изпълнението, то безспорно се отнася до дейността на ТЕЦ „Марица 3“ АД като юридическо лице, като засяга пряко и непосредствено правната сфера на дружеството. На следващо място няма спор, че предписанието е съобщено в деня на издаването му - 09.01.2025 г., като не е указано пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалвано, поради което и на основание чл. 140, ал. 1 АПК срокът за това изтича на 10.03.2025 г., а жалбата когато е подадена на 70.03.2025 г.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, поради следните съображения:

Оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 4 ЗООС, според която Директорът на РИОСВ издава предписания, и посочения в Приложение към чл. 1, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите териториален обхват на дейност на РИОСВ – Хасково.

Обжалваното предписание е в законоустановената писмена форма, но според настоящия съдебен състав не отговаря на императивното правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, съгласно което административният акт трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, а в случая те са непълни и неясни до степен, която следва да се приравни на липса на мотиви. От правна страна е посочен чл. 14, ал. 4 ЗООС, но действително разпоредбата е обща и визира правомощията на директорите на РИОСВ и други органи - директорите на националните паркове и директорите на басейновите дирекции, да издават предписания, както и заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, наказателни постановления, и да съставят предупредителни и констативни протоколи. Единствената друга разпоредба в предписанието е на чл. 166, т. 3 ЗООС, съгласно която наказанията по чл. 165 се налагат и на лицата, които не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл. 155 или чл. 157б, издавани от директорите на РИОСВ. Това обаче не е достатъчно, тъй като в предписанието е необходимо да се съдържа и конкретната материалноправна разпоредба от приложимия нормативен акт, което би дало възможност за ефективна преценка на неговата законосъобразност, доколкото в противен случай не би могло да се установи съответствието му със законовите изисквания, съобразно определената и установена от административния орган фактическа обстановка. Дори да се приеме, че липсата на посочено правно основание не би довела до незаконосъобразност на акта, ако същото може да се изведе от изложените в него фактически основания за издаването му, то следва да се отбележи, че в настоящия случай липсва и достатъчно ясно и конкретно описание на установеното фактическо положение, което е наложило издаването на предписанието. Мотивирано е само с „очаквани неблагоприятни метеорологични условия за формиране и регистриране на наднормени стойности по показател серен диоксид в атмосферния въздух на [населено място] на 09.01.2025 г.“ Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбите чл. 148 ЗООС, осъществяваният от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него лица на национално равнище, респ. от директорите на РИОСВ на регионално равнище, контрол върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат, може да бъде превантивен, текущ и последващ, като в Раздел II и Раздел III на Глава Девета от закона са регламентирани целите и реда за това. И при превантивния, и при текущия контрол е необходимо да се съставят предупредителни/констативни протоколи, в които се отразяват фактите или обстоятелствата, които могат да доведат до увреждане и/или замърсяване на околната среда – чл. 153, ал. 2 и 3, респ. чл. 155, ал. 1 и 2 ЗООС. По делото не се твърди и не се установява да са съставяни такива протоколи, които биха могли да послужат като основание за издаване на предписанието с оглед недопускане на отразените в тях факти и/или обстоятелства, въпреки дадените от съда с Определение № 2922/25.03.2025 г. (л. 21) конкретни указания в тази връзка.

Безспорно е, че липсата на фактически и правни основания за издаването на акта винаги води до неговата отмяна, като без съществено значение е, че в съдебната практика има различно виждане за вида на този порок – дали е такъв по чл. 146, т. 2 или по т. 3 АПК.

На следващо място съдът счита, че при издаването на оспореното предписание е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон от административния орган.

Както се посочи по-горе, при осъществявания от ответника превантивен и текущ контрол върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат, задължително трябва да се съставят предупредителни/констативни протоколи, в които се отразяват фактите или обстоятелствата, които могат да доведат до увреждане и/или замърсяване на околната среда, и въз основа на тях следва да се издават актовете от вида процесния. Именно с оглед съдържащите се в тях констатации за резултатите от извършена проверка следва да се дават предписания от страна на органа, при неизпълнение на които, могат да бъдат наложени принудителни административни мерки или административни наказания, изброени конкретно и изчерпателно в ЗООС. В този смисъл е и цитираното от жалбоподателя Решение № 4010 от 12.04.2023 по адм. д. № 10118/2022 г. по описа на ВАС. Касае се за нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, тъй като би могло да повлияе върху изясняването на релевантните факти и обстоятелства, а оттам и върху съдържанието на оспорения административен акт, доколкото ако не беше допуснато, административният орган би могъл да достигне и до друго решение.

Освен това отсъствието на предупредителен/констативен протокол в настоящия случай е не само съществено нарушение на процедурата по осъществявания от ответника контрол, но и ограничава в значителна степен правото на своевременна и адекватна защита на жалбоподателя, а и осуетява пълноценния съдебен контрол върху издадения акт.

Накрая следва да се отбележи и че нито в хода на административното производство, нито в съдебното такова, са ангажирани някакви други доказателства от административния орган, в чиято тежест е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, за очаквани неблагоприятни метеорологични условия за формиране и регистриране на наднормени стойности по показател серен диоксид в атмосферния въздух на [населено място] на 09.01.2025 г. След като не е доказана необходимостта от издаване на предписанието, не би могло да се приеме, че то е правилно и в съответствие с материалния закон.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата е основателна, респ. оспореното предписание е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

При този изход на спора само жалбоподателят има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Предписание № 2 от 09.01.2025 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Хасково.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.