№ 2050
гр. П., 17.11.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20255220101160 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
Ищецът А. Н. С. – редовно призован чрез адв. Ч. Ч., се явява лично.
Същият се представлява и от пълномощника си адв. Ч., надлежно
упълномощен с пълномощно приложено към исковата молба.
Ответницата Н. Г. М. – редовно призована, се явява лично и се
представлява от пълномощник в лицето на адв. Е. Б., с пълномощно
приложено към отговора на ИМ.
Ответниците М. Д. Г. и Р. Д. М., редовно призовани чрез адв. Е. Б., се
явяват лично и се представляват от пълномощника си адв. Б., с пълномощно
приложено към писмения отговор.
Ответникът А. И. В. – редовно призован се явява лично.
Не се явява ответницата С. И. Т. – редовно призована при условията на
чл. 41, ал.2 от ГПК, тъй като на същата са връчвани редовно съдебни книжа на
посочения в исковата молба адрес, и е поела задължението при промяна на
адреса си или при отсъствие от същия за повече от един месец да уведоми
съда за тези обстоятелства. Отрязъците от призовките изпратени до нея, са
върнати с отбелязване, че по сведение от домоуправителя Д. Д., апартаментът
е продаден и лицето не живее на адреса, както и с отбелязване върху втората
изпратена призовка, че лицето не се открива въпреки многобройните
посещения и по данни на съсед – И.А., лицето не живее на адреса.
ЗА ДВАМАТА ОТВЕТНИЦИ А. В. И С. Т. се явява пълномощникът им
1
адв. В. М., надлежно упълномощен с писмения отговор.
Ответницата Й. Д. – редовно призована, се явява лично.
Доведени са за разпит допуснатите по делото свидетели при режим на
довеждане.
АДВ. Ч.: - Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: - Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
Ответницата Й. Д. (ЛИЧНО): - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. Ч.: Поддържаме предявения иск по отношение на трите процесни
имота. По отношение на депозираните писмени отговори оспорваме
обстоятелствата изложени в същите. Оспорваме по същество представените
по делото писмени доказателства, които в по-голямата си част намираме за
неотносими към правния спор. Държим и на допуснатите ни до разпит
свидетели и след изслушване на гласните доказателства, може би ще имаме
искане.
АДВ. Б.: Оспорвам от името на трите ми доверителки предявените
искове. Изцяло поддържам становището на доверителките ми в писмените
отговори. В писмения отговор на колегата М., който е адвокат на С. Т. и А. В.,
заявяваме, че е невярно наведеното твърдение, че доверителката ми Н. М. е
получила някакъв друг имот, който се намира в края на с. М. – няма, никога не
е получавала и не е собственик на такъв имот в писмения им отговор, които са
въвели, и аз казвам, че това е невярно. Тя не притежава такъв имот. Да се
приемат писмените доказателства и сме довели двама свидетели, така, както
сме заявили в писмения отговор.
АДВ. М.: - Аз също поддържам отговора на исковата молба. За момента
нямам доказателствени искания.
2
АДВ. Б.: - Заявявам, че от 2022-а година, Община П., отдел МДТ, след
като служебно са констатирани неплащане на данъци в известен период от
време, са преразпределили между всички наследници задължения съобразно
техните части, така, както са ги изчислили служебно в общината и са
изпратили, във връзка с което Ви представям разписка за платени данъци
2024-а и 2025-а година от доверителката ми – това е от името на Н.
представям, а за другите две мои доверителки вече съм го представила.
Ответницата Й. Д. (ЛИЧНО): - Поддържам отговора, който съм подала.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
ПРИ УСЛОВИЯТА НА ОБЕКТИВО СЪЕДИНЯВАНЕ СА ПРЕДЯВЕНИ
УСТАНОВИТЕЛНИ ИСКОВЕ ЗА СОБСТВЕНОСТ С ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ ЧЛ. 124, АЛ. 1 ОТ ГПК.
Подадена е искова молба, от А. Н. С., ЕГН ********** с адрес: **** -
чрез процесуалния си представител адв. Ч. Ч. от Адвокатска колегия-П., с
Личен № *, с адрес за призоваване: г**, против Н. Г. М., ЕГН ********** с
постоянен адрес: г**, Й. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ** М. Д. Г.,
ЕГН ********** с постоянен адрес: **, Р. Д. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес: **, А. И. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: **, С. И. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес: **. Твърди се, че ищецът е собственик на
основание давностно владение, върху следните недвижими имоти:
Поземлен имот с идентификатор ** съгласно КККР на с.М..общ.П.
одобрени със Заповед РД-18-278/27.10.2020г. на Изп.директор на АГКК, с
адрес на поземления имот: с.М., ул.“Д.“ целия с площ от 1309 кв.м., трайно
предназаначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване-
ниско застрояване /до 10м./, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 101, квартал 14, парцел - V при съседи: 48444.501.373;
48444.501.102; 48444.501.238; 48444.501.284; 48444.501.99; 48444.501.98;
48444.501.103, ВЕДНО с изградената в имота - СГРАДА с идентификатор **.1
съгласно КККР на с.М., общ.П. одобрени със Заповед № РД-18-
278/27.10.2020г. на Изп.директор на АГКК със застроена площ от 84 кв.м., с
предназначение : Жилищна сграда-еднофамилна.
Поземлен имот с идентификатор 48444.501.238 съгласно КККР на с.М.,
общ.П. одобрени със Заповед № РД-18-278/27.10.2020г. на Изп. Директор на
АГКК, с адрес на поземления имот: с.М., ул.“Д.“ целия с площ от 733 кв.м.,
3
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване- ниско застрояване /до 10м./, предишен идентификатор: няма, номер
по предходен план: 238, квартал 14, парцел - XII при съседи: **;
48444.501.284; 48444.501.100; 48444.501.99.
Поземлен имот с идентификатор 48444.501.100 съгласно КККР на с.М.,
общ.П. одобрени със Заповед № РД-18-278/27.10.2020г. на Изп. директор на
АГКК, с адрес на поземления имот: с. М.. ул. „Д.“ целия с площ от 845 кв.м.,
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване- незастроен имот за жилищни нужди, предишен идентификатор:
няма, номер по предходен план: 238, квартал 14, парцел - XI при съседи:
48444.501.238; 48444.501.284; 48444.501.239; 48444.501.99.
Твърди се, че тези три имота са част от имот с ПЛ № 36 в кв.5 по
обезсиления план на с.М. от 1962г. записан по разписната книга на
наследници на - Г. Д. И., починал на **г.. твърди се, че същият бил оставил за
свои законни наследници: Н. Г. М., ЕГН **********; Й. Г. Д., ЕГН**********;
Д. Г.ЕВ Д., ЕГН ********** починал на **г. оставил за свои наследници
третият и четвъртият ответник; М. Г. В.А, ЕГН ********** починала на
20.11.2021г. и оставила за свои наследници - петият и шестият ответник.
Твърди се, че част от този имот със ЗАПОВЕД №1902 от 27.08.1981г., на
Председателят на Общински народен съвет-П. е бил отчужден, което
отчуждаване е било отменено в последствие с РЕШЕНИЕ №878 от
19.05.1992г., на Кмета на Община П.. Твърди се, че макар записано на
наследници, това място, включващо трите процесии поземлени имота, от
възстановяването през 1992г., реално се владеело от ищеца, който бил син на
наследника - Й. Г. Д., който бил възстановил изцяло сумата от 3650лв. на
Община П., поради което със съгласието на всички наследници бил завладял
процесиите имоти, като бил оградил същите и ги стопанисвал единствено,
като свои до ден днешен.
Твърди се още, че същият бил извършил преустройство на
съществуващата СГРАДА с идентификатор **.1, незастроената част от
поземлен имот с идентификатор ** използвал и продължавал да използва за
съхранение на автомобили и земеделска техника. Твърди се още, че в
поземлен имот с идентификатор 48444.501.238 отглеждал и продължавал да
отглежда животни, освен това бил засадил с дървета, а в поземлен имот с
4
идентификатор 48444.501.100 бил изградил 500 кв.м. стъклена оранжерия,
която и понастоящем стопанисвал. Твърди се, че така едностранно с
фактически действия, от 1992 г. ищецът бил завладял, установил фактическа
власт върху поземлените имоти и сградата, изключително за себе си, които
продължавал да владее и понастоящем, непрекъснато, явно и несъмнено, без
някой да му оспорва това негово право, в продължение на давностния срок по
чл.79 ал.1 от Закона за собствеността, вече повече от 30 години, поради и
което се твърди че бил придобил правото на собственост, върху процесиите
имоти, на основание давностно владение, продължило повече от 10 години.
Твърди се, че няколко дни подаване на настоящата искова молба, обаче
ищецът с учудване бил установил, че ответницата Н. Г. М., без основание,
според ищеца, била предявила иск за делба на трите имота и жилищната
сграда, срещу другите ответници, в качеството им на наследници на Г. Д. И.,
по който пред PC-П. е налице гр.д.№ 2550/2024г.
Твърди се, че тази делба била без основание, защото ответниците не
били собственици на процесиите имоти, същите нито били ползвали
процесиите имоти, нито били владели по какъвто и да било начин същите. В
тази връзка е заявено оспорване на претенциите на ответниците по отношение
на процесиите имоти, защото се твърди, че същите от 1992г. до ден днешен,
винаги се били владели и ползвали изцяло, като свои, само от ищеца,
непрекъснато, явно и несъмнено в продължение на давностния срок по чл.79,
ал.1 от Закона за собствеността, поради което следвало да се приеме, че
същият е собственик на основание давностно владение на процесиите имоти.
Твърди се, че през всичките тези години никой от ответниците не е оспорвал
правото му на собственост върху тях, както и, че всички тези обстоятелства
обуславяли и правният интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.
Оформен е петитум, с който се моли съдът да постанови решение, с
което да ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал.1, пр. 3 ГПК,
че ответниците не са собственици на следните недвижими имоти, а именно:
Поземлен имот с идентификатор ** съгласно КККР на с.М.,общ.П.
одобрени със Заповед № РД-18-278/27.10.2020г. на Изп.директор на АГКК, с
адрес на поземления имот: с.М., ул.“Д.“ целия с площ от 1309 кв.м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване-
ниско застрояване /до 10м./, предишен идентификатор: няма, номер по
5
предходен план: 101, квартал 14, парцел - V при съседи: 48444.501.373;
48444.501.102; 48444.501.238; 48444.501.284; 48444.501.99; 48444.501.98;
48444.501.103, ВЕДНО с изградената в имота - СГРАДА с идентификатор **.1
съгласно КККР на с.М., общ.П. одобрени със Заповед № РД-18-
278/27.10.2020г. на Изп.директор на АГКК със застроена площ от 84 кв.м., с
предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна.
Поземлен имот с идентификатор 48444.501.238 съгласно КККР на с.М.,
общ.П. одобрени със Заповед № РД-18-278/27.10.2020г. на Изп.директор на
АГКК, с адрес на поземления имот: с.М., ул. „Д.“ целият с площ от 733 кв.м.,
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване - ниско застрояване /до 10м./, предишен идентификатор: няма, номер
по предходен план: 238, квартал 14, парцел - XII при съседи: **;
48444.501.284; 48444.501.100; 48444.501.99.
Поземлен имот с идентификатор 48444.501.100 съгласно КККР на с.М.,
общ.П. одобрени със Заповед № РД-18-278/27.10.2020г. на Изп.директор на
АГКК, с адрес на поземления имот: с.М., ул. „Д.“ целият с площ от 845 кв.м.,
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване- незастроен имот за жилищни нужди, предишен идентификатор:
няма, номер по предходен план: 238, квартал 14, парцел - XI при съседи:
48444.501.238; 48444.501.284; 48444.501.239; 48444.501.99.
Претендира се също така, съдът да осъди ответниците да заплатят
сторените от ищеца разноски по водене на този процес-съдебно деловодни и
адвокатски хонорар.
Формулирано е и особено искане, с оглед невъзможността да се посочи
точната стойност на процесния недвижим имот, за определяне на държавната
такса по иска, да бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи
пред Община П., която да издаде данъчна оценка на процесиите недвижими
имоти.
Формулирани са доказателствени искания. Сочат се доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответниците от М. Д. Г. ЕГН********** *** и Р. Д. М. ЕГН********** от
гр.П.,ул."Г. *** чрез Е. Б., от АК – П., със съдебен адрес **-адв.Е. Б., в който е
изразено становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни,
както и че въведените обстоятелства на които се основават исковете са
6
неверни. Твърди се, че процесиите недвижим имоти са били собственост на Г.
Д. И., починал на ** год. и неговата съпруга М. Д. И.А, починала на *** год.
Към 1992 год. наследниците Й. Г. Д., Д. Г.ев Д., М. Г. В.а и Н. Г. М. са
били живи и тъй като имота е бил отчужден, но не е било реализирано
мероприятието, за което е отчужден и е било направено искане да се върне
собствеността върху имота. Твърди се, че в отношенията между наследниците
е имало разбирателство. Всеки един от тях бил платил припадащата му се
част, т.е по 1 /4 от определената в решението сума за възстановяване, както и
че за тях било без значение кой ще внесе сумата. Твърди се, че по молба на Й.
Г. Д., Д. Г.ев Д., М. Г. В.а и Н. Г. М. е било постановено РЕШЕНИЕ №
878/19.05.1992 год. на Кмет на общ.П., с което е било отменено отчуждаването
на имот пл.№36, в кв. 5 по плана на с.М., извършено със заповед
№1902/27.08.1981 год. на Председателя на Общински народен съвет П..
Твърди се, че наследниците се били разбрали помежду си кой, каква част да
ползва от дворното място, като Н. М., не била ползвала лично своята част, а
била предоставила на своя брат, Д., правото да ползва и нейната част, тъй като
тя живеела в гр.П. и такава е била уговорката им. Твърди се, че лелята на двете
ответнички – Н., заедно с баща им са ходили в с. М.. Същата била получавала
плодове и зеленчуци, които били добивани при стопанисването на дворното
място. Твърди се, че бащата на ответничките – Д. Г.ев Д. бил починал през
2016 год. и до смъртта си бил ползвал частта от имота, така, както е била
постигната уговорката между наследниците, както и, че баща им почти всеки
ден, след като се бил пенсионирал около 1998 година, бил ходел в с. М. и
заедно със съпругата си М. и били обработвали двора. Твърди се, че до
смъртта си през 2016 г. бащата и майката на двете ответнички много често
били пътували със собствения си автомобил в с. М. и били обработвали част
дворното място. Твърди се, че дворът е бил засаден с плодови дръвчета -
кайсии, череши, ябълки, круши, имало асми, за които се грижел баща им,
отглеждали били зеленчуци. Твърди се още, че в някои от годините
произведената от родителите на двете ответнички в с. М. продукция - плодове,
маруля, картофи, краставици, домати, продавали на пазарчето на стадиона.
Твърди се, че частта от дворното място, което бащата на двете ответнички бил
ползвал се било напоявало с вода от електрическа сонда, и той бил заплащал
консумираната електроенергия. Твърди се още, че друга част от дворното
място се било обработвало от тяхната сестра М. Г. В.А , починала през 2021
7
год. Сочи се, че леля им Н. М. живеела в гр.П., и нейното желание било брат й
Д. да ползва частта от имота, която се полагала и за нея, а Й. Д. - майката на
ищеца, била ползвала частта от дворното място, в която имало и оранжерия.
Твърди се, че реално ползването е било разпределено между Й., майката на
ищеца, Д. – бащата на двете ответнички, и тяхната сестра М., като частта от
дворното място която се полагала на Н. М. била ползвана от нейния брат Д..
Твърди се, че с Декларация вх.№1437/ 06.02.1998 год. и Декларация вх.
№34393/ 25.05.1998 год. по чл.14,чл.27 и §2 от Пр. и закл. р-би на ЗМДТ Д.
Г.ев Д. бил декларирал процесиите недвижи имоти и бил декларирал, че
имотите са придобити по наследство, и собственици на тези имоти са Д. Г.ев
Д., М. Г. В.а, Н. Г. М. и Й. Г. Д., както и, че след декларирането на процесиите
имоти, всеки един от преките наследници бил заплащал дължимия от него
данък. Твърди се, че в имота не са направени никакви подобрения, а част от
дворното място е било превърнато в сметище и имало стари коли. Твърди се,
че като наследници на общия наследодател Г. Д. И., Й. Г. Д., Д. Г.ев Д., М. Г.
В.а и Н. Г. М. са предявили иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и е било постановено
решение по гр.д. № 98/1997 год. на Пазарджишки районен съд, влязло в
законна сила на 22.08.1997 г., с което им е признато право да им се възстанови
собствеността върху 600/3100 ид.ч. от имот пл. №125 в кв.15 по кадастралния
план на с. М. от 1951 год.
Сочат се доказателства. Формулирани са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор и от
ответницата Н. Г. М., ЕГН**********, постоянен адрес **, чрез адв. Е. Б. от
АК - П., съдебен адрес гр. П.,ул. „**, в който е изразено становище, че
предявените искове са допустими, но неоснователни. Твърди се, че е невярно
изложеното в исковата молба, че ищецът бил извършил преустройство в
жилищната сграда с идентификатор 4844.501.101.1, че бил отглеждал и
продължавал да отглежда животни, както и че бил засадил дървета. Твърди се,
че жилищната сграда е във вида и състоянието каквото е било и към момента
на отмяна на отчуждаването през 1992 г. Що се отнася до монтираната
стъклена оранжерия, се твърди, че тя попадала в частта от имота, която при
разпределението ползването на двора между наследниците е била за майката
на ищеца - ответницата Й. Д.. Твърди се, че плодните дървета, които бил
засадил братът на ответницата Н. М. – Д., и за които той се бил грижил до
8
смъртта си през 2016 год. вече не съществували. Твърди се, че нямало
посадени нови дървета, не са били отглеждани и не се отглеждали животни.
Твърди се, че процесиите недвижим имоти са били собственост на Г. Д. И.
починал на ** год. и неговата съпруга М. Д. И.А, починала на *** год. Твърди
се още, че към 1992 год. всички наследници са били живи, и тъй като имотът е
бил отчужден, но не е било реализирано мероприятието за което е бил
отчужден, е било направено искане да се възстанови собствеността върху
имота. Сочи се, че в отношенията между наследниците е имало
разбирателство. Твърди се, че ответницата Н. М. лично била предоставила
припадащата й част от сумата, за да се възстанови имотът.
Твърди се още, че по молба на Й. Г. Д., Д. Г.ев Д., М. Г. В.а и Н. Г. М. е
било постановено РЕШЕНИЕ № 878/19.05.1992 год. на Кмет на общ. П., с
което е било отменено отчуждаването на имот пл. № 36, в кв. 5 по плана на
с.М., извършено със заповед №1902/27.08.1981 год. на Предс.на Общински
народен съвет П..
Сочи се, че с писмения отговор се представя в оригинал РЕШЕНИЕ №
878/19.05.1992 год. на Кмет на общ.П., което ответницата Н. М., се твърди, че
била получила лично. Твърди се, че след подаване на молбата за отмяна на
отчуждаването, ответницата Н. М., заедно със съпруга си, била отишла в М., и
била разбрала че трябва да се върнат пари на общината. Твърди се, че същата
имала необходимата за това сума и ги била дала на А., за да ги внесе, след
което същата лично била получила решението за отмяна на отчуждаването.
Твърди се, че Г. Д. И. бил починал на ** год. и негови наследници по
закон са М. Д. И.А – съпруга, починала на *** год., Н. Г. М. – дъщеря, Й. Г. Д.
– дъщеря, Д. Г.ЕВ Д. – син, починал на ** г. и негови наследници по закон М.
Д. Г. и Р. Д. М. и М. Г. В.А - дъщеря, починала на 20.11.2021 год., и нейни
наследници по закон А. И. В. и С. И. Т..
Твърди се, че наследниците се бил разбрали помежду си, кой каква част
от дворното място да ползва, като ответницата Н. М. била заявила желанието
си нейната част да ползва брат й Д., и по този начин в годините до смъртта на
брат й Д., той бил ползвал по-голяма част от дворното място, ползвайки и
частта припадаща се на ответницата Н. М.. Твърди се, че останала част от
дворното място се била ползвала от нейната сестра М. Г. В.а и сестра й Й. Г.
Д.. Твърди се, че ищецът А. – син на Й. Д., дори и да бил ползвал част от
9
дворното място, то това била частта, която съответствала на правата на
неговата майка. Твърди се, че М. В.а била ползвала друга част от дворното
място, но това не променяло наследствения характер на имотите, както и, че те
били запазили наследствения си характер, тъй като между страните не е била
извършвана нито устна, нито писмена договореност за разделянето им между
наследниците съобразно правата им, а ползването е било на основание
постигнато съгласие между наследниците, съсобственици на процесиите
имоти.
Твърди се, че ответницата Н. М. била посещавала брат си Д. и била
ходила заедно с него в с. М.. Твърди се, че дворът е бил засаден с плодни
дръвчета.
Моли се съдът да отхвърли като неоснователни предявените искове.
Претендира се присъждане на сторените разноски.
Сочи писмени доказателства. Формулирани са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор и от ответника Й.
Г. Д., ЕГН********** с постоянен адрес: гр.П., ул. „**, в който е заявено, че на
основание чл. 237 от ГПК признава иска и моли да не й се присъждат
разноски по делото. Заявява, че няма други искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор и лично от
ответниците А. И. В. и С. И. Т., в който е изложено становище, че смятат
предявения иск за допустим, но неоснователен и го оспорват изцяло. Твърди
се, че ищецът А. Н. С. никога не е владял имотите предмет на настоящото дело
и не е отблъсквал владението на останалите наследници на Г. Д. И. починал на
**г. Твърди се, че през 1992г. след възстановяването следните поземлени
имоти: - поземлен имот с идентификатор ** съгласно КККР на с. М., общ. П.
одобрени със заповед №РД-18-278/27.10.2020 на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на ПИ: с. М., ул. „Д.“ целия с площ от 1309 кв.м. трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване -
ниско застрояване /до 10м/, предходен идентификатор няма, номер по
предходен план: 101, кв. 14, парцел - V, при съседи: 48444.501.3 73;
48444.501.102- 48444.501.238; 48444.501.284; 48444.501.99; 48444.501.98;
48444.501.103, ведно с изграденото в имота СГРАДА с идентификатор **.1
съгласно КККР на с. М., общ. П. одобрени със заповед №РД-18-278/27 10 2020
на Изпълнителния директор на АГКК, със ЗП от 84 кв.м. с предназначение
10
жилищна сграда - еднофамилна; - поземлен имот с идентификатор
48444.501.238 съгласно КККР на с. М., общ. П. одобрени със заповед №РД-18-
278/27.10.2020 на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на ПИ: с. М., ул.
„Д.“ целия с площ от 733 кв.м. трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10м/,
предходен идентификатор няма, номер по предходен план:238, кв. 14, парцел -
XII, при съседи: **; 48444.501.284; 48444.501.100; 48444.501.99; - поземлен
имот с идентификатор 48444.501.100 съгласно КККР на с. М., общ. П.
одобрени със заповед №РД-18-278/27.10.2020 на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на ПИ:с. М., ул. „Д.“ целия с площ от 845 кв.м. трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване -
ниско застрояване /до 10м/, предходен идентификатор няма, номер по
предходен план:238, кв. 14, парцел - XI, при съседи: 48444.501.238;
48444.501.284; 48444.501.239; 48444.501.99, наследниците на Г. Д. И., починал
на **г., се били събрали и решили да разделят тези имоти по следния начин:
Н. Г. М. с ЕГН:********** получила имот, който се намирал на края на
с. М., общ. П. и бил различен от тези, които са предмет на настоящото дело.
Й. Г. Д. с ЕГН:********** получила имот 48444.501.100 съгласно КККР
на с. М., общ. П. одобрени със заповед №РД-18-278/27.10.2020 на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на ПИ: с. М., ул. „Д.“ целия с площ
от 845 кв.м. трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на
трайно ползване - ниско застрояване /до 10м/, предходен идентификатор няма,
номер по предходен план:238, кв. 14, парцел - XI, при съседи: 48444.501.238;
48444.501.284; 48444.501.239; 48444.501.99;
Д. Г.ев Д. с ЕГН:********** починал на **г. (баща на ответниците М. Д.
Г. и Р. Д. М.) получил имот - ** съгласно КККР на с. М., общ. П. одобрени със
заповед № РД-18-278/27.10.2020 на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на ПИ: с. М., ул. „Д.“ целия с площ от 1309 кв.м. трайно предназначение
на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване
/до 10м/, предходен идентификатор няма, номер по предходен план: 101, кв.
14, парцел - V, при съседи: 48444.501.373; 48444.501.102; 48444.501.238;
48444.501.284; 48444.501.99; 48444.501.98; 48444.501.103, ведно с изграденото
в имота СГРАДА с идентификатор **.1 съгласно КККР на с. М., общ. П.
одобрени със заповед №РД-18-278/27.10.2020 на Изпълнителния директор на
11
АГКК, със ЗП от 84 кв.м. с предназначение жилищна сграда – еднофамилна.
М. Г. В.а с ЕГН:********** починала на 20.11.2021г. (майка на
ответниците) получила имот - 48444.501.238 съгласно КККР на с. М., общ. П.
одобрени със заповед №РД-18- 278/27.10.2020 на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на ПИ: с. М., ул. „Д.“ целия с площ от 733 кв.м. трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване -
ниско застрояване /до 10м/, предходен идентификатор няма, номер по
предходен план:238, кв. 14, парцел - XII, при съседи: **; 48444.501.284;
48444.501.100; 48444.501.99;
Твърди се, че от тогава до днес ПИ 48444.501.238 съгласно КККР на с.
М., общ. П. се владеел и ползвал от майката на ответниците – М. Г. В.а и от
двамата ответници. Твърди се, че това разделяне не е било облечено в
нотариална форма, но се спазвало от всички до днес. Твърди се, че двамата –
С. И. Т. и А. И. В., със съгласието на тяхната майка със собствени средства
били заградили още през 1992 г. ПИ 48444.501.238 съгласно КККР на с. М.,
общ. П. с ограда, и били заключили вратата на имота с верига и катинар.
Твърди се още, че достъп до имота имали само те двамата и тяхната майка
докато била жива, както и че в него били отглеждали домати, чушки, овощни
дървета и други плодове и зеленчуци. Твърди се, че майката на ответниците
М. Г. В.а през 1998 г. била сключила договор с „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД гр. П. за захранване на имота с вода, за да може да
поливат селскостопанската продукция, която отглеждат. Твърди се, че от
тогава до днес те използвали тази вода за напояване на селскостопанските
култури, които отглеждат там и заплащат сметките за потребеното от тях
количество вода. Твърди се, че през всичките тези години ищецът никога не
бил владял, ползвал или осъществявал фактическа власт върху този имот.
Твърди се, че А. Н. С. никога не бил заявявал, че той се смятал за собственик
на ПИ 48444.501.23 8 съгласно КККР на с. М., общ. П., нито пък бил
демонстрирал с фактически действия такова нещо. Твърди се, че той винаги
бил признавал тяхното владение над имот с идентификатор 48444.5 01.23 8
съгласно КККР на с. М., общ. П.. Освен това се сочи, че в проведеното
заседание за делба по гр. д. 20245220102550 по описа на PC П., Й. Г. Д. била
признала по отношение на техния имот, че: „Парцела си го работят, не сме ги
изгонили“, т.е. според ответниците, признавала, че те владеят и обработват
този имот.
12
Моли се съдът да отхвърли предявения от ищеца иск, като
неоснователен. Претендира се присъждане на направените разноски по
делото. Формулирани са доказателствени искания. Сочат се доказателства.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ СЪДЪТ УКАЗВА на страните,
че в тежест на ищцовата страна е да установи, че е собственик на твърдяното
придобивно основание давностно владение. В тежест на ответниците е да
установят правоизключващите си възражения – правопогасяващите такива.
АДВ. Ч.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
АДВ. Б.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
АДВ. М.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
ОТВЕТНИЦАТА Й. Д. (ЛИЧНО): Нямам възражения по доклада и
правната квалификация.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на страните счита, че изготвения днес по
делото проекто-доклад ще следва да бъде обявен за окончателен, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА изготвения днес проекто-доклад за окончателен доклад по
делото.
Съдът с Определение 2248/17.07.2025 г. е приел представените по
делото писмени доказателства, допуснал е по делото да бъдат разпитани
трима свидетели при довеждане от ищеца и двама свидетели при довеждане от
ответниците.
По доказателствените искания на страните съдът счита, че следва да
бъдат приети като доказателство по делото днес представените от адв. Б.
писмени доказателства, а именно разписка № 0400022354712572/16.06.2024 г.,
ведно с приложенията към нея – 6 на брой, както и да бъдат разпитани
допуснатите по делото и доведени от страните свидетели.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото днес представените от
адв. Б. писмени доказателства, а именно разписка №
0400022354712572/16.06.2024 г., ведно с приложенията към нея – 6 на брой.
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ:
13
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ, ДОВЕДЕН ОТ
СТРАНА НА ИЩЕЦА, КАКТО СЛЕДВА:
Х. С. Х.В: – на 53 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, без родствени връзки със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. Х. Х.В: - Пети мандат съм кмет на с. М.. От 18 години съм там.
Познавам ищеца А. С..
АДВ. Ч.: - Знаете ли, той да има имот в с. М., живее ли там, къде се
намират те – един имот или няколко?
СВ. Х. Х.В: - Непосредствено до кметството са, успоредно на
кметството, от години ги гледам момчетата – той, брат му и синът му от
години са там.
В единия имот има новопостроена къща и старо построена къща, в
другия има стъклена оранжерия, в третия има овощна градина, в четвъртия
стара къща с – в момента има техника – багери, коли, ремаркета и т.н., сега,
точно не съм оглеждал. Точно до кметството са тези имоти.
АДВ. Ч.: - Интересува ни парцелът със старата къща, където е
техниката, оранжерията, овощната градина, не новозакупеният имот и новата
къща. Можете ли да ни кажете, знаете ли, А.ов от колко време живее в тази
къща, в тази старата къща?
СВ. Х. Х.В: - Ами, от много години, откакто съм кмет поне, преди това
ме нямаше дълго време в селото, но откакто съм кмет те са там. А. гледа
зеленчуци – мисля, че домати, с брат му.
Непосредствено до стъклената оранжерия има овощна градина, отзад
виждам че има животни – кокошки и т.н., разхождат се на свобода. А. и брат
му се грижат за животните, за овощната градина. Тях виждам най-много в тези
имоти, аз не ми е работа да не следя кой влиза и излиза, но те са постоянно
там. Единият все е там. А. виждам най-често там. Сега и синът му е там.
АДВ. Ч.: - Тези имоти оградени ли са?
СВ. Х. Х.В: - Да, от тротоара който е общински, от там нататък има
мрежа, оградени са и достъпът до тях не е свободен. Поне аз откакто аз съм
14
кмет са оградени имотите и няма свободен достъп до тях. Достъпът до тях се
осигурява през врати.
Не съм ходил да влизам и да излизам, не е моя работа, но има си врата,
през която се влиза. Не съм влизал там, не съм имал работа – на въпроса
заключени ли са вратите или са отключени.
Да, където е старата къща има техника. Виждам два багера, трактори,
ремарке, коли, и те не са една и две, те са доста.
АДВ. Ч.: - Хората в селото и Вие, на кой знаете че са тези имоти?
СВ. Х. Х.В: - Ами, сега, там имаше възрастни хора – лично не ги
познавам. В старата къща съм виждал преди много години възрастни хора, но
аз отдавна не съм виждал никой друг освен тях там.
В селото се говори, че имотът е на А. и на брат му, те ги стопанисват
като цяло – аз това виждам. Това е моето виждане.
АДВ. Ч.: – През годините, някой да сте чували или да сте виждали някой
да им оспорва там собствеността, да им забранява да влизат в тези имоти?
СВ. Х. Х.В: – Не съм.
АДВ. Ч.: – Да не си държат там техниката, да не поставят там
оранжерия, да я премахват – имало ли е спор през годините?
СВ. Х. Х.В: - Поне аз не съм чул да има нещо подобно – някой друг да
спори за тези имоти.
АДВ. Ч.: - Аз нямам повече въпР..
НА ВЪПР. ОТ АДВ. Б., СВ. Х. Х.В: - Да, има дървета в тази овощна
градина – виждам, че има дървета. Пак казвам откакто съм кмет – от 2007-а г.
си спомням, че там има овощна градина. Техниката е в имота на старата къща,
до имота на старата къща има овощна градина, до овощната градина има
стъклена оранжерия и след стъклената оранжерия има новопостроена къща, не
е изградена нацяло завършена – друг имот до оранжерията. Сега, кое кое е, как
са парцелирани нямам представа.
АДВ. Б.: - Познавате ли Д. Г.ев Д. – той е вуйчо на А.?
СВ. Х. Х.В: - Лично не го познавам, даже не знам за кой говорите.
АДВ. Б.: - Нямам други въпР..
АДВ. М.: - Виждали ли сте този господин (адв. М. сочи ответника А. В.)
15
в тази овощна градина там?
СВ. Х. Х.В: - Виждал съм го рядко. Не всеки ден. Да, сега като го видях
го познах човека. А като име даже не знам и как се казва човекът.
ОТВЕТНИКЪТ А. В. (ЛИЧНО): - А. В. се казвам.
СВ. Х. Х.В: – Приятно ми е, аз съм Х.. Да, лично този човек съм го
виждал там в овощната градина, но в качеството си на какъв.
Дали съм го виждал нещо да работи в самата градина – няма как да
наблюдавам всеки кой какво прави, виждал съм го там на земята. Да, рядко, но
съм го виждал в овощната градина, може и да е един път, два пъти, три пъти в
годините, назад във времето, но съм го виждал. Пак казвам, че хората които
виждам най-често там са двамата братя и синът му на А.. Почти всеки ден ги
виждам.
А. В. рядко съм го виждал, не като тях всеки ден.
АДВ. Б.: – Вие казахте сега, че има струпана техника. Винаги ли е било
така с тази струпана техника или преди да се струпа техниката е имало нещо
друго, ако си спомняте?
СВ. Х. Х.В: – Не винаги, не е от много отдавна. Имат техника хората,
сега, кога са я в карали, какво са я направили.
Преди да вкарат техниката беше дворно место. Ами като всички дворни
места имаше израстъци, дървета такива неща.
АДВ. Б.: - Нямам други въпР..
АДВ. М.: - Когато сте го виждали господина там, имало ли е скандали,
нещо да се карали с другите?
СВ. Х. Х.В: – Нямам такова наблюдение. Не съм чувал скандали и т.н..
Нали се сещате, че моята работа не е да стоя и да гледам кой какво прави.
Не, не съм чул да се карат, поне аз не съм присъствал на такова нещо. Аз
лично не съм присъствал на подобни сцени.
АДВ. М.: – Нямам други въпР..
АДВ. Ч.: – Повече от десет години ли е тази техника там?
АДВ. Б.: – Противопоставям се.
АДВ. Ч.: – Вие сте от 2007 г. кмет, колко време след това?
16
АДВ. Б.: - Ако можете да кажете.
СВ. Х. Х.В: – Да речем, четири-пет години, нещо такова.
АДВ. Ч.: – Техниката. А колите?
АДВ. Б.: – Моля Ви.
СВ. Х. Х.В: – Колите са от по-дълго време.
За техниката имах предвид – селскостопанската техника, тракторите, а
колите са от по-дълго време.
СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме други въпР. към свидетеля.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ СВИДЕТЕЛ ПРИ РЕЖИМ
НА ДОВЕЖДАНЕ ОТ ИЩЕЦА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
В. Н. С.: – на 57 години, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, брат съм на ищеца по делото, братовчеди сме с ответниците.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може да
откаже да дава свидетелски показания.
СВ. В. С.: - Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
СВ. В. С.: - Брат ми А. има къща в с. М., живее в старата къща, където се
намира в стария парцел на баба ми, и се занимаваше със стопанска дейност –
домати, люцерна, животни, а пък този, първият парцел (свидетелят сочи
парцел 100 по скица разположена върху банката на адв. Ч.) е оранжерия.
Изцяло е с оранжерия. Другият парцел (свидетелят сочи парцел 238 по скица
разположена върху банката на адв. Ч.) – той е с овощни дървета. Третият
парцел (свидетелят сочи парцел 101 по скица разположена върху банката на
адв. Ч.) е с трактори, ремаркета, коли – такива работи, два трактора.
АДВ. Ч.: - В цялото свободно дворно място ли е заето с тази техника,
трактори и коли?
СВ. В. С.: - Няма свободно място, цялото дворно място е с тази техника
17
и колите.
АДВ. Ч.: - Брат Ви, в тази старата къща, от коя година живее?
СВ. В. С.: - Ами отдавна, беше тракторист и от тогава, по разпределение
беше.
АДВ. Ч.: - Преди 90-а година или след 90-та?
СВ. В. С.: - Преди 90-та година, някъде от 86-та година живее в старата
къща, тогава беше по разпределение от селското стопанство – там работеше в
селското стопанство в селото, М., като тракторист и остана да живее там.
АДВ. Ч.: - Друг освен него живееше ли там?
СВ. В. С.: - Не. А, баба ми – тя след това почина.
АДВ. Ч.: - Кой се грижеше за тази възрастна жена?
СВ. В. С.: - Той се грижеше, за местото и за.
АДВ. Ч.: - След като почина баба Ви, той продължи да живее.
СВ. В. С.: - Продължи да живее, да.
АДВ. Ч.: - А тези, съседните парцели – 238, и 100 който казахте, те
преди 90-та година бяха ли Ваши или бяха отчуждени?
СВ. В. С.: - Бяха отчуждени, и Общината, когато се прекрати – смени се
строят, и казаха, че можем да си ги вземем обратно тези парцели, ако
заплатим сумата, която сме получили.
АДВ. Ч.: - И какво стана?
СВ. В. С.: - И, ами той брат ми отиде, помня, майка ми един плик с пари
взе от нея, и отиде, и го плати, и от тогава го ползва той парцелът. Той беше
един парцел, сега се раздели на два. Аз имам старата скица, той беше един,
сега вече са два.
АДВ. Ч.: - А преди да бъдат възстановени, след като брат Ви е
възстановил парите, брат Ви ползвал ли ги е пак, и ако ги е ползвал на какво
правно основание?
СВ. В. С.: - Преди него, парцелите бяха отдадени под наем на друг
човек, след това той ги взе от него под наем. Ами това беше някъде 87- 88 г. –
там някъде, не си спомням, това е доста време.
АДВ. Ч.: - Въпросът е, той преди 90-та година - преди
18
възстановяването, ползвал ли ги е той под наем от Общината?
СВ. В. С.: - Ползва ги под наем, защото Общината ни предложи да ги
вземем под наем.
Брат ми ги ползваше и след това ги откупихме.
След като ни ги възстановиха брат ми продължи да ги ползва, и до ден
днешен ги ползва.
Друг не ги ползва.
Другите наследници, ами те са по П.. Те казаха „Ние нищо не искаме,
гледайте баба ви.“ Ами, Н. М. каза – „Ние нищо не искаме, гледайте баба ви“,
и това беше.
А. В. и С. Т. – за тях имаше уговорка да върнат парите, които ние
платихме за парцелите, но те не ги върнаха.
Майка ми даде парите, платихме и се възстановиха. Бяхме се разбрали с
другите наследници да върнат част от тези пари.
ОТВЕТНИЦИТЕ Н. Г. М., М. Д. Г. и Р. Д. М. РАЗГОВАРЯТ ПОМЕЖДУ
СИ В СЪДЕБНАТА ЗАЛА.
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕЖДАВА ОТВЕТНИЦИТЕ Н. Г. М., М. Д. Г. и Р. Д.
М. ДА СПАЗВАТ РЕДА В СЪДЕБНАТА ЗАЛА.
СВ. В. С.: - Да, бяхме се разбрали те да върнат част от парите, ами, няма
как да им го подарим, сега, като сме го платили предполагаме, че е наше. Ако
искат да участват в делбата да върнат парите, това е логично.
АДВ. Ч.: - Въпросът е, през тези всичките години до ден днешен, тези
имоти трите се стопанисват от брат Ви?
СВ. В. С.: - Стопанисват се от брат ми.
От другите наследници никой не е идвал да оспорва.
СЪДЪТ ПРОЧИТА ИМЕНАТА НА ОСТАНАЛИТЕ НАСЛЕДНИЦИ.
СВ. В. С.: - Не, Н. живеят по П.. Другите – ами не са, не са идвали.
Д. – бащата на М. и Р., той живееше в П..
За А. В. – имахме уговорка да върнат парите. Не са обработвали, то
няма какво да обработваш.
Това беше доста години преди това – не сме го взели от начало. В
19
началото беше така, преди 86-та година си беше разпределено кой какво да
ползва, след това ни го взе Общината.
След 92-ра година – не, не са ползвали. Брат ми има оранжерия.
Овощните дървета – те са си садени отдавна. След 92-ра година ние се грижим
за тях – брат ми А., и аз му помагам. Те повечето изсъхнаха, те искат много
грижи, и не ни се занимава, и поливаме ги, и от време на време, това е.
На А. е техниката, има три багера, нямам представа кога е закупена,
отдавна. Позиционирана е в този стария парцел, където е къщата в парцел 101.
Единият трактор – новият, е закупен тази година, другите два са от преди,
нямам си на представа, 10 години – там някъде.
Стари коли има – една до една, пълно е. Той брат ми разглобява стари
коли, търгува със стари коли. В този парцел, 101, освен селскостопанска
техника има и много стари коли, брат ми се занимава с такава дейност,
разглобява стари коли.
АДВ. Ч.: - Тази оранжерия, която казахте че е изградена изцяло в парцел
100, от колко години е?
СВ. В. С.: - Бих казал от преди близо двадесетина години, доста е.
АДВ. Ч.: - Нямам повече въпР..
АДВ. Б.: - Брат Ви или майка Ви изгради тази оранжерия – майка Ви
има ли някакво отношение към оранжерията, която е в имот 100?
СВ. В. С.: - В смисъл?
АДВ. Б.: - Тя участва ли в нея – нали тя е наследник?
СВ. В. С.: - Брат ми се грижи за оранжерията, и майка ни му помага,
естествено.
Основно брат ми се грижи за оранжерията. Тя майка ни рядко идва. Тя
живее в П. и рядко идва.
Брат ми живее в М., но живее и в П., не живее непрекъснато там – живее
и на двете места.
АДВ. Б.: – Аз искам да Ви попитам, 86-та година казахте брат Ви е
живял в старата къща. До кога живя в старата къща и кога заживя в нова къща
или в П.?
СВ. В. С.: – Ами, той живя около – когато беше на работа там по
20
разпределение.
АДВ. Б.: – И после, 86-та разбрах – записахме го, има ли той друга къща
в М.?
СВ. В. С.: – Значи, аз имам две съседни къщи в М..
АДВ. Ч.: – Съседните новите са негови.
АДВ. Б.: – А той има ли своя къща?
АДВ. Ч.: - Нали каза, че тази старата.
СВ. В. С.: - В старата живее.
АДВ. Б.: – Казвате: „86-та година брат ми живееше“ в старата къща,
АДВ. Ч.: – До последно.
АДВ. Б.: – и затова питам, до кога живя в тази стара къща брат Ви?
СВ. В. С.: – Ами, живя, до, значи, значи той живее там, и в П. живее –
живее и на двете места.
АДВ. Б.: – И до настоящия момент живее в тази старата къща?
АДВ. Ч.: – Ами, да. Той го отговори сто пъти. Той каза няколко пъти
„живее и на двете места“.
СВ. В. С.: – Живее и на двете места.
АДВ. Б.: – И къщата, според Вас, е обитаема, така ли, той я обитава в
момента?
СВ. В. С.: – В момента къщата не е обитаема.
АДВ. Б.: – От колко години не е обитаема?
СВ. В. С.: – Нямам представа.
АДВ. Б.: – Две, три, пет десет, 2000-та, преди 2000-та?
АДВ. Ч.: – Той казва, че няма – той не влиза там. Тя не е негова
собственост, за да каже как живее вътре този човек. Той казва, че е на А..
АДВ. Б.: – Аз питам дали е обитаема и човекът отговори, че не е
обитаема. От колко години не е обитаема?
СВ. В. С.: – Ами нямам представа, питайте го него. Сега мога ли да кажа
кога той живее, кога не живее – питайте него от кога живее. Нямам представа
от кога е необитаема къщата. Те минаха 40 години откак е започнала тая
21
делба.
АДВ. Б.: – Нямам други въпР.. А вуйчо Ви – според Вас – Д., ходил ли е
в този имот?
СВ. В. С.: - Ходил е преди. Кога да е ходил, сега ли да ходи, като е
починал? Егати и тъпият въпрос.
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕЖДАВА СВИДЕТЕЛЯ ДА СПАЗВА ДОБРИЯ ТОН
В СЪДЕБНАТА ЗАЛА, КАТО В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ, ЩЕ МУ БЪДЕ
НАЛОЖЕНА ГЛОБА.
АДВ. Б.: - Ходил ли е, не Ви питам в момента дали е ходил?
СВ. В. С.: - Ами много ясно, че е ходил. Ама кога, коя година?
АДВ. Ч.: - Преди 90-та или след 90-та година е ходил?
СВ. В. С.: - Ами преди 90-та година, то така – дали е ходил, ами той е
роден там, много ясно че е ходил.
АДВ. Б.: - А след като се възстанови собствеността върху имотите – след
92-ра година ходил ли е Д. Д. там?
ОТВЕТНИЦАТА Й. Д.: - А, от къде да знае.
СВ. В. С.: - Къде да е ходил?
АДВ. Б.: - Моля, Ви, госпожо съдия, това е майка му.
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕЖДАВА СТРАНИТЕ ДА СПАЗВАТ РЕДА В
СЪДЕБНАТА ЗАЛА.
АДВ. Б.: - Въпросът ми е: След като се възстанови собствеността върху
имотите – след 92-ра година Д. Д. ходил ли е в спорните имоти, занимавал ли
се е с нещо в този двор?
СВ. В. С.: - Ама, преди 30 години, нямам спомен, това е преди 30
години. Ами не си спомням. Преди 30 години мога ли да си спомня кой е
влизал, кой е седял.
СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме повече въпР. към свидетеля.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ТРЕТИЯ СВИДЕТЕЛ ПРИ РЕЖИМ
НА ДОВЕЖДАНЕ ОТ ИЩЕЦА.
22
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Б. А.ОВ С: - на 56 години, българин, български гражданин, разведен,
неосъждан, без родство със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. Б. С: Познавам А. С.. Живея в съседното село – аз съм в с. С.
АДВ. Ч.: – Знаете ли той да има къща в с. М., да има парцели, които да
обработва, ако знаете – какво знаете за тях?
СВ. Б. С: - Знам, че си живее там в М. и си обработва земята, има
оранжерии, има коли, има и стока – като кокошки, патици такива неща, които
отглежда и със земеделие се занимава. Ходил съм в тези имоти. Отпред има
улица пред тези имоти.
АДВ. Ч.: - В единия парцел казахте, че има къща – така ли?
СВ. Б. С: - Да.
АДВ. Ч.: – В този парцел, с къщата, Н какво има – гледа ли нещо, има ли
нещо вътре, когато сте ходили?
СВ. Б. С: - Той има къща и от тази страна, и от другата страна има къща
на улицата. Те са две улици. И той, и брат му.
АДВ. Ч.: - Нас ни интересува тази, където Н стопанисва, където
отглежда – казвате животни, където има оранжерии, тази, старата къща ни
интересува, не ни интересуват новите къщи, където са правени. В двора, с тази
старата къща, Н държи ли нещо, има ли нещо там – какво прави?
СВ. Б. С: - В двора, в който се намира старата къща, има техника, има
трактори, коли, ремаркета, стопанска техника. На Н са. Н с това се занимава
със земеделие, с трактори. Има оранжерия, казвам. Колите са като за части,
като карани, негови коли оставени. Негови коли са, там си ги държи.
Кокошките, патиците – това е преградено в другото, той ги пуска да си
ги пасе там – там ги отглежда.
АДВ. Ч.: - Там, в тези дворове, освен тези патици, има ли друго нещо?
Казахте някаква оранжерия. Голяма ли е тази оранжерия?
СВ. Б. С: - Ами голяма е, стъклена оранжерия – 500 квадрата е по моя
преценка, голяма, с парно, с всичко. Повече от 20 години я има тази
23
оранжерия.
Ние в селата там се познаваме – близките села, защото всичките
гледахме оранжерии някога, и по този повод се познаваме, борсата е там - на
Огняново е борсата, и покрай борсата и покрай оранжериите се познаваме.
Ограден си е имотът, той иначе как ще пусне кокошките, те нали ще
излязат на пътя.
Там, където е оранжерията, селскостопанската техниката, отвънка е
оградено, отвътре – да не излизат навънка. Откъм улицата е оградено – всичко
е оградено, иначе кокошките ще излязат на пътя.
Да, оградено е и го ползва като един двор. Той си го стопанисва от
години, откак го помня аз друг там не съм виждал, освен тях – друг не съм
виждал да ползва.
АДВ. Ч.: - Аз нямам други въпР..
АДВ. Б.: - Нямам въпР..
АДВ. М.: - Познавате ли А. В. – този човек зад Вас (адв. М. сочи
ответника А. В.).
СВ. Б. С: - Не го познавам. Не, никога не съм го виждал там. Аз почти
всеки ден минавам от там. Почти всеки ден минавам от там.
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕЖДАВА ОТВЕТНИКА Й. Д. ДА ИЗКЛЮЧИ
ТЕЛЕФОНА СИ, ТЪЙ КАТО ЗВЪНИ В СЪДЕБНАТА ЗАЛА, КАКТО И, ЧЕ
ПРИ НЕСПАЗВАНЕ РЕДА В СЪДЕБНАТА ЗАЛА ЩЕ Й БЪДЕ НАЛОЖЕНА
ГЛОБА.
ОТВЕТНИЦАТА Й. Д. НАПУСНА СЪДЕБНАТА ЗАЛА.
АДВ. М.: - Има ли ограда между трите имота? Моля да се предяви
скицата на свидетеля.
НА СВИДЕТЕЛЯ СЕ ПРЕДЯВИ СКИЦА НАХОДЯЩА СЕ НА ЛИСТ
11 ОТ ДЕЛОТО.
СВ. Б. С: - Откъм улицата е оградено, навътре не ми е направило
впечатление. Няма ограда между отделните парцели, може да има
преграждане с мрежа за животните, но парцелите не са разделени с ограда, не
ми е направило впечатление, има ограда откъм улицата.
ОТВЕТНИЦАТА Й. Д. ВЛЕЗЕ В СЪДЕБНАТА ЗАЛА.
24
СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме повече въпР. към свидетеля.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
АДВ. Б.: – Госпожо съдия, от името на доверителките ми – те затова и
така, реагираха, но като стана и аз забравих да попитам първия свидетел, но
правя следното изявление. Заявявам, че тяхната майка – покойната баба М., в
последните две години, това е развълнувало толкова много доверителките ми,
е била гледана тук в П. от сина си Д., и е починала в гр. П.. Това е относно
установяване и сравняване на факти и обстоятелства. Ако е все още тук
свидетелят, който разпитахме, аз ще Ви моля да го попитаме къде е починала
баба му. Моля да го попитаме свидетелят брат на А..
АДВ. Ч.: - Свидетелят си тръгна. Има ангажимент.
АДВ. Б.: – Аз го правя като изявление от името на моите доверителки,
защото те и затова се развълнуваха. Това е относимо доколко са достоверни
показанията на свидетеля. Той каза брат ми гледаше баба ми и тя почина в
старата къща. Правя изявление от тяхно име, заявявам, че бабата М. в
последните си две години, когато се е разболяла е живяла в гр. П. – в
последните две години преди смъртта си. Преди да се разболее, разбира се и
бабата и дядото са живели в къщата в М., но след като се е разболяла в
последните си години е живяла в гр. П. в дома на сина си Д., и те са се
грижили всички до нейната смърт, и тя е починала в гр. П.. Даже актът за
смърт, на ** година е съставен в гр. П.. Госпожо съдия, това може да са
косвени, но имат значение при преценка. Просто правя изявление от името на
доверителките ми.
АДВ. Ч.: - Това са неща, които ще обсъждаме в писмените бележки, това
са анализ на доказателства. Да разпитваме свидетелите, така нарушаваме
процеса.
СЪДЪТ като съобрази изявлението на адв. Ч., че свидетелят си е тръгнал
и няма как да се върне в съдебната зала, счита, че следва да продължи с
разпита на останалите допуснати свидетели, като указва на адв. Б., че може да
формулира доказателствено искане, във връзка с направеното изявление, след
разпита на свидетелите.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ
25
ПРИ РЕЖИМ НА ДОВЕЖДАНЕ ОТ ОТВЕТНИЦИТЕ.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Г. Н. М.: – на 51 години, българка, българска гражданка, разведена,
неосъждана, дъщеря съм на Н. М..
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може да
откаже да дава свидетелски показания.
СВ. Г. М.: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
СВ. Г. М.: - Ще разкажа свободно каквото знам от майка ми по случая, за
който се води днес делото, след това, вече конкретни въпР., ако имате към мен.
Майка ми, заедно с двете си сестри и брат си – едната сестра е тук-
другият ответник, останалите са починали – има наследствен имот в с. М. в
центъра. Имотът представлява дворно място със сграда, която е пред
разрушаване в момента, пред самосрутване. По повод този наследствен имот
заведохме дело за делба, тъй като толкова години не може доброволно да се
разделят роднините, след което един от братовчедите ми предяви иска, който
Вие гледате пред Вас. За този наследствен имот знам от майка ми, тъй като
многократно сме говорили, когато получава бележките за данъците си които
плаща, и за нейната припадаща част, че след като е бил върнат след отменено
отчуждаване, заради мероприятията по отчуждаването, които не са били
изпълнени –гледала съм решението, затова знам че е 92-ра година, иначе
нямаше да си го спомня, точно годината, когато е възстановен – тя е дала
припадащата се част, която е една четвърт от цената тогава, която е върната –
или е било на Общинска служба Земеделие или е било на Общината, не знам
тогава коя точно общинска служба е извършвала тези отменени отчуждавания
– тя е дала на единия ми братовчед, който ние го наричаме малкият А., защото
са двама А.овци, това е малкият, големият син на леля ми Й. Д..
АДВ. Ч.: - Само, госпожо, да уточним, това ищецът ли е?
СВ. Г. М.: – Да, малкият А. е ищецът. Така всички роднини го наричаме
– малкият А., и му е дала нейната припадаща част от парите, и знам, че сумата
е 800 лева на тогавашните пари.
Когато се е възстановила собствеността - аз не съм се интересувала
26
точно коя година, постфактум съм разбрала датата - когато се е възстановила
собствеността, ако не се лъжа, баба ми трябва да е била още жива, защото
дядо ми е починал много отдавна – 75-та, но баба трябва да е починала след
като се е възстановила собствеността. Тя живя там докато се разболя много
тежко, след което вуйчо ми я гледаше. Къщата е обитавана последно когато
баба беше жива, преди много тежко да се разболее и да отиде в П. при вуйчо
ми, който почина, някъде преди голямата сестра на майка ми, някъде около
2015-та или 16-та година. Баба почина в П. и последно вуйчо я гледа. Последно
тази къща си я обитаваше баба ми. Друг не знам да я е обитавал. Докато баща
ми беше по-здрав, защото той се разболя и почина 23-та, 22-ра година, и
докато вуйчо беше жив, значи това е периодът между 2015-та и 2020-та година
докато вуйчо беше жив, майка ми и баща ми редовно ходеха в П.. Тя
поддържаше много близки отношения с вуйчо ми, и с голямата ми леля М. до
голяма степен, но не толкова много. Всяка събота и неделя почти, ако не всяка
събота и неделя, то на две, те идваха в П.. Вуйчо ми живееше в П. с вуйна ми,
и аз от майка ми знам, че вуйчо си работеше докато беше жив местото, както
нейното, така й неговото си место, което те си бяха разпределили ползването.
Сега, дали са си го разпределили ползването на четири, знам, че големият А.
обработваше някаква част от двора, а майка ми, тъй като само тя живееше в П.
и продължава да живее в П., се беше разбрала с вуйчо, той да обработва тази
част, която си бяха разпределили всеки да има като ползване. Вуйчо й даваше
разни продукти, предполагам, че в знак на благодарност, а не защото са имали
някаква предварителна уговорка той да й дава пари или нещо друго. Не зная
от майка ми да е взимала от вуйчо пари за ползването на нейната част от
парцела или нещо подобно. По-скоро, натурално той в знак на благодарност й
даваше различни продукти – зеленчуци, плодове, каквото е гледал. Такива
бяха взаимоотношенията, докато почина вуйчо, майка идваха постоянно тук.
Майка ми сама по себе си не е обработвала този имот. Обработваше го вуйчо,
с нейното съгласие, така се бяха разбрали, той да ползва нейната част.
Делбено дело, както знаете, нямаме. То е поради различни семейни
особености на наши роднини, без да Ви занимаваме тук с глупости. И затова, в
крайна сметка, тъй като аз многократно повтарях на майка ми, че този въпрос
трябва да бъде решен докато тя е жива, защото на мен ми е крайно неприятно
да се съдя с братовчедите си след като тя почине, а така или иначе това някога
ще настъпи, заведохме делото за делба, и сме тук днес пред Вас. Това е цялата
27
история накратко, а може и по-надълго.
АДВ. Б.: - От майка Ви да знаете, вуйчо Ви какво е казвал, ходят ли
често в двора, какво правят, с какво го засаждат – малко по-подробно?
СВ. Г. М.: - Да, знам. Знам. Знам, че сееха овощни дръвчета, зеленчуци,
картофи кромид, тем-подобни такива неща. Знам за някаква оранжерия в
двора, която в нейната си част
АДВ. Б.: - Кой я направи тази оранжерия?
СВ. Г. М.: – Значи, тя не е в частта, която ползваше вуйчо ми и в частта,
която беше разпределена за майка ми да се ползва, нито на големия А..
Предполагам, че малкият А. я е бил сложил, заедно с брат си В., или не заедно
с брат си В., не мога да кажа, защото за техните оранжерии не съм се
интересувала, но знам със сигурност, че това не беше в частта, която
обработваше вуйчо, защото не знам вуйчо да е имал оранжерия там която да
ползва върху неговата част от имота, която са си разпределили за ползване и
върху частта на майка ми. Сега, някакви кокошки знам, че са имали и някакви
такива други дребни животни, но за крави, за прасета за такива животни – не
мога да кажа. Вуйчо ми Д. там гледаха някакви дребни животни, но не мога да
кажа да са имали там някакви по-големи помещения сгради – не зная. Знам за
овощна гадина и за зеленчуци.
АДВ. Б.: - Да разбираме, че от всичко, което ни казахте, че покойният Ви
вуйчо Д. е ползвал тази част, която – ако трябва, ще Ви предявим и скицата
СВ. Г. М.: – Аз я знам скицата, да, предявете ми я.
НА СВИДЕТЕЛЯ СЕ ПРЕДЯВИ СКИЦА НАХОДЯЩА СЕ НА ЛИСТ
11 ОТ ДЕЛОТО.
СВ. Г. М.: - Някъде трябваше да има и мероприятие за детска градина
или нещо подобно, заради което всъщност отчуждаването е било извършено и
после е отменено. Значи, това го знам също от майка ми.
Ориентирам се по скицата. Това е улицата (свидетелката сочи имот 101).
Това е една част от двора, което тук е входната врата, която е зазидана, в
момента пред падане една такава с един катинар седи, това е къщата, която е
пред разпадане (свидетелката сочи имот 101).
Това е дворно място, тук. Не мога да кажа дали има ограда между тях
или няма, не съм имала за задача да го помня това нещо (свидетелката сочи
28
238 и 100)
АДВ. Б.: - Въпросът е, ако знаете, как са си разпределили ползването?
СВ. Г. М.: - Не мога да кажа как са си разпределили ползването, точно
кой каква част от имотите вътре е ползвал. Но вуйчо ползваше, докато беше
жив, частта, която му беше разпределена от четиримата, и тази на майка ми.
Това мога да кажа. Не знам точно, не мога да се ориентирам по скицата, не
съм се интересувала, не съм ходила да копая там, не съм ходила да бера ягоди
и домати на някого, за да си спомням точно кой какво е сял. С майка ми
последните години ходим до гробищата там, защото оправяхме парцелите на
баба ми и на дядо ми с нови гробове, минавахме през двора, виждахме го в
какво окаяно състояние е, но се съм си поставяла за цел нито да броя колко
дървета има там засадени или не.
Къщата е пред падане (сочи имот 101) – това, което се вижда от улицата,
според мен покривът е със силно влошено състояние, не мога да кажа дали не
е паднал и от едната страна, защото тук е един боклукчарник отпред – отпред
са струпани боклуци, и няма добра видимост към задната част на двора. Но
къщата видимо изглежда в много окаяно състояние, според мен в
невъзможност да се живее в нея. Това мога да кажа.
АДВ. Б.: - Наследниците, според Вас, на леля Ви М. – починалата, дали
ползват част от двора?
СВ. Г. М.: - Да, знам за бате Н – за големия А., че си ползва тази част,
която е уговорена между тях да ползва той с кака ми Славка. Знам от кака ми
Славка, че си ползва и нейната част също, в смисъл, когато се заведе
делбеното дело, така, възникна един много неприятен скандал вън пред залата
предния път, може би няма нужда да го коментирам, но по този повод стана
сериозна разпра между двамата ми братовчеди – между двамата А.овци, но
това са такива, как да кажа, извън, може би, делото неща. Но знам и от
двамата – ние с тях поддържахме и смятам, че все още поддържаме много
добри отношения, виждали сме се по всички празници, при смъртта на баща
ми, последно, така, много време си говорихме с тях, децата, когато са имали
празници, завършване и т.н. – така, че аз знам от тях, и преди назад във
времето, че те си ползват тази тяхна част, не сега заради делото.
АДВ. Б.: - Ставало ли е въпрос и чувала ли сте, да седнат, и в крайна
сметка да си поделят имотите – кой на какво да стане собственик?
29
СВ. Г. М.: – Не е провеждан такъв разговор, и аз ще Ви кажа една проста
причина. Правени са опити много назад във времето, още докато баща ми
беше жив, и докато беше и по-здрав, искаха по някакъв начин да решат
въпроса с къщата, за да я вземе един от наследниците, за да може да я
поддържа, защото тя се руши, тя е все пак стара къща. Знам от майка ми и от
баща ми, защото те, както пак повтарям, идваха много често в П., почти всяка
седмица, при леля ми М. – голямата, и при вуйчо, че многократно са
повдигали този въпрос всички при останалите си роднини, и при леля ми Д.,
но са срещали – винаги срещаха съпротива от ищеца – малкия А.
(свидетелката сочи ищеца), защото сумата, която му предлагаха, за да се
разпределят, да се разделят, да вземе вуйчо ми къщата не го удовлетворяваше,
а и той не искаше вуйчо ми да вземе къщата. А майка ми настояваше къщата
да падне в частта на вуйчо ми, защото той гледаше баба ми докато е жива, и
така, едни семейни драми се развиха в годините, които накрая се получи това,
което се получава в момента. Искаха многократно да се разделят. Това знам,
защото многократно съм го говорила с майка ми и с баща ми, защото съм се
карала с тях – аз съм юрист, многократно съм се разправяла с майка ми, че тя
продължава да си плаща данъците, а в крайна сметка трябва да си го разрешат
този въпрос, защото тя е на 84 години, аз не мога да го реша, очевидно
доброволно не можем да го решим този въпрос, и така. Така останаха нещата.
Искаха да се разделят.
АДВ. Б.: – Вярно ли е това, че майка Ви има някакъв друг имот в М.?
СВ. Г. М.: – Не знам за такова нещо. Не знам майка ми да има друг имот
в М..
АДВ. Б.: – Как да го разбирам – Вие не знаете от майка Ви или, че няма?
СВ. Г. М.: – Аз смятам, че майка ми няма друг имот в М.. Най-малкото –
бележките, които ги получи, тези за данъците, нали ще отида да платя и тях.
АДВ. Ч.: – Ако са земеделски няма как да плащате данъци.
СВ. Г. М.: – Не знам майка ми да има друг имот в М..
АДВ. Ч.: – Това е друго. Това вече е друго.
СВ. Г. М.: – Не знам и смятам, че няма.
АДВ. Ч.: – Това според мен е и по правилен юридически отговор.
СВ. Г. М.: – Не ме поправяйте, ако обичате.
30
АДВ. Ч.: – Понеже казахте, че сте юрист.
СВ. Г. М.: – А защо ме поправяте, аз съм свидетел?
АДВ. Ч.: - Аз не Ви поправям, понеже казахте одеве, няма майка ми, а
накрая казахте не знам.
СВ. Г. М.: – Казах, че не знам да има майка ми, смятам, че няма. Нека
така да се запише. Това казах – не знам майка ми да има друг имот, но за мен –
няма.
АДВ. Ч.: - А знаете ли вуйчо Ви да има други имоти в М.?
СВ. Г. М.: Не знам вуйчо ми да има други имоти. С вуйчо ми не съм
разговаряла по този въпрос.
Не знам майка ми и вуйчо ми да имат други земеделски имоти в М..
АДВ. Ч.: – Казахте, че пред тази стара къща в това дворно място е имало
струпан боклук.
СВ. Г. М.: – Да.
АДВ. Ч.: – Какъв е този боклук?
СВ. Г. М.: – Значи, възможно е да има – защото последно преди няколко
месеца ходих, с майка ми като ходихме до гробищата – значи, възможно е да
има част от строителни отпадъци, да има битов боклук, а видях и на няколко
места части от коли хвърлени.
Не мога да кажа за земеделска техника.
Направи ми впечатление, че има разхвърляни части такива, натрошени и
намачкани от коли. За земеделска техника не мога да кажа – не знам.
АДВ. Ч.: – Казахте, че имало затворено със синджир и с катинар.
СВ. Г. М.: – Не със синджир, значи, тя вратичката е една малка, отгоре
така се е наклонило много, почти пред падане е отпред от оградката, вратата е
една малка дървена като може би на места има пролуки и е счупена, и има
един катинар, така изглежда.
Катинар, за синджир не съм видяла.
АДВ. Ч.: – Казахте, че майка Ви е дала парите на А..
СВ. Г. М.: – Да, това го знам от нея.
АДВ. Ч.: – А защо ги даде на А.?
31
СВ. Г. М.: – За нейната част от имота, който е върнат. Той й ги е поискал,
и ги е дала в М..
Да, А. ги е поискал парите, и затова тя ги е дала на А.. Не ги е внасяла тя
в Общината – на него ги е дала, защото сме се карали многократно защо не му
е взела бележка – защото му е имала доверие, нали му е леля.
АДВ. Ч.: – А Вие разбрахте ли кой реално е внесъл парите в Общината?
А. ли ги е внесъл?
СВ. Г. М.: – Със сигурност не е майка ми. Може да е Й., може да е той,
може да е някой друг от фамилията. Не знам, това не съм се интересувала дали
са се разбрали кой ще ги внася, но знам, че лично тя му ги е дала на него,
защото той й ги е поискал за нейната припадаща се част от върнатото място.
АДВ. Ч.: - Знаете ли, преди възстановяването на тези места, не където е
къщата, а другите две в съседство където е оранжерията и тези дървета, от кой
са обработвани, преди да бъде възстановен имотът?
СВ. Г. М.: – Аз винаги съм си мислила, че са обработвани от всички
заедно и от баба ми, защото според мен, макар, че не си спомням точно
годината на смъртта на баба ми, баба ми е била жива, когато това всичко е
възстановено. Така си мисля. Ако бъркам годините, съдът ще ме поправи с
решението си, но според мен, баба беше жива, когато те ги върнаха тези места,
и тя, заедно с всичките си деца, според мен заедно са ги обработвали. Аз не
съм ходила да копая там и затова не знам.
АДВ. Ч.: - Аз нямам други въпР..
АДВ. М.: - Знаете ли някога ищецът А. – малкият А., както го наричате,
СВ. Г. М.: – Съжалявам, че така го наричам, но между роднините така –
не искам в никакъв случай да обиждам братовчед си.
АДВ. М.: - Знаете ли той да е заявявал на майка Ви и на другите
наследници, че смята, че тези имоти са само и единствено негова собственост
и те нямат нищо от тях?
СВ. Г. М.: – Не. Не знам за такова нещо. Никога не съм присъствала –
нито разговор между майка ми и нейните сестри, или вуйчо ми, нито между
майка ми и баща ми, в който майка ми да е обяснявала или те да са
обяснявали, че те са се разделили, напротив, ние непрекъснато сме се карали с
майка ми, и аз Ви казвам пак защо, защото знам какви са последствията от
32
липсата на една делба – било то доброволна или съдебна, когато умрат
първите наследници, за да го направи това нещо.
АДВ. М.: - Не сте чували, не знаете за такова нещо?
СВ. Г. М.: – Не знам. Ако е имало разговор със сигурност майка ми е
щяла да ми го каже в някакъв момент, защото аз се карах с нея постоянно.
Представете си, ако една дъщеря с майка си ако се за това, че тя не си е
разделила някакви нейни наследствени имоти, дали майката няма да каже –
„Абе, ние се разделихме“, било то доброволно или сме се разбрали да се
разделим, и аз, съответно, ще попитам, „Дай да видим, какво сте се
разделили“. Заминала е едната ми леля, заминал е вуйчо ми, останала е само
тя със сестра си. Дайте да видим кой какво има, за се разберем. Нали, в един
момент, утре Вас като Ви няма какво ще ги правим тези неща, ако сте се
разделили, да знаем на кого е, така, че със сигурност щях да зная. Майка ми е
човек, който що се касае до правни въпР. не крие нищо от мен.
АДВ. Ч.: - Вие, тази оранжерия от какво е направена – виждала ли сте я?
СВ. Г. М.: Не знам от какво е направена оранжерията. Аз не мога да
кажа дали има стъкла тук това нещо или няма стъкла, на мен всичко това тук
ми изглеждаше неугледно, последния път когато ходих.
АДВ. Ч.: - Неугледно?
СВ. Г. М.: - Неугледно, да.
АДВ. Ч.: - И оранжерията Ви изглеждаше неугледна?
СВ. Г. М.: - Ами, така ми изглежда, но то това са си мои възприятия,
нали ме разбирате, не мога да кажа за другите дали е така, или не.
Не знам с какви размери е тази оранжерия – не зная.
Не мога да кажа от какъв материал е изградена оранжерията.
СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме повече въпР. към свидетеля.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ СВИДЕТЕЛ ПРИ РЕЖИМ
НА ДОВЕЖДАНЕ ОТ ОТВЕТНАТА СТРАНА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
П. К. К. – на 61 години, българин, български гражданин, разведен,
33
неосъждан, без родствени отношения със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
АДВ. Б.: - Казахте, че нямате роднинска връзка, но кажете на съдията,
живеете ли с някоя от страните на съпружески начала и ако живеете – с кого и
от кога.
СВ. П. К.: - Съжителстваме с Р. от 2010 година. Тогава се разведох
официално и се събрахме – във фактическо съжителство съм с Р. М..
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може да
откаже да дава свидетелски показания.
СВ. П. К.: Желая да бъда свидетел.
АДВ. Б.: - Знаете ли родителите на Р. да са имали някъде наблизо в някое
село имот?
СВ. П. К.: Да, в с. М. имаха двор с къща, доколкото знам наследствен, и
ходеха да го обработват, докато бяха живи, тоест, те се разболяха – преди да се
разболее баща й на Р., те ходеха интензивно да обработват този двор. Дори аз
съм участвал в тяхното превозване. По едно време им се беше повредила
колата те имаха М. ИЖ. На бащата на Р. колата М. ИЖ се беше повредила. Те,
когато беше повредена колата, ходеха с автобус и на няколко пъти, по молба
на Р., сме ходили вечер да ги приберем от селото, като сме товарили и за нас
малко от продукцията. Това е, влизайки в селото се отбиваме в ляво малко след
това, дори аз имам точната локация на джи-пи-ес-а, ми ако е нужно. Намира в
една селска улица, в ляво, като има ограда от циментови колове и телена
мрежа, има и една къща в имота, и тухли и керпич имаше на къщата си
спомням, и има дървета, и лехи, в които имаше различни продукти. Дори, там,
под едно дърво – това не знам дали е редно да го кажа, аз съм изкопал едно
малко гробче за една тяхна котка. Те имаха котка семейството на Р., децата
бяха израснали. Това се случи между 2010 и 2014 г., годините мога да ги
назова точно, тъй като 2010 г. се събрахме с Р., а 2014 г. си смених колата.
Значи аз си спомням и колата си, която съм имал – точно тези, 2010-а – 2014-а.
Децата на Р. бяха студенти в С., но мисля, че по това време вече си търсеха
работа. Те се върнаха много разстроени от смъртта на котка им – те бяха
израснали с тази котка, и тогава аз ги превозих до това място и под едно дърво
34
аз изкопах гроб на котката. Тя беше в едно кашонче картонено и там я
погребахме.
Няколко пъти съм превозвал Д. – бащата на Р., от това място – връщал
съм го. Те там обработваха си лехите, в двора работеха си по двора, и
товарехме касетки с продукция. Д. и на Р. майка й – М., тя дори я продаваше
тази продукция на – има едно малко пазарче на стадиона, където някога беше
циркът, и тя там я продаваше лично тази продукция.
АДВ. Б.: - До кога продължи това, можете ли да си спомните до кога
продължи това?
СВ. П. К.: - Докато почина баща й – малко преди да почине вече беше
зле и не можеше, значи, ако не греша той почина 2016-а. Помня го, защото
моят баща почина 2014-а, той почина две години след него. Значи баща й
почина 2016-а, да кажем месеци преди да почине, тогава сме ходили там за
последно с Д..
Да, знам, че Д. има сестра Н., която живее в П.. Да, идвали са, чувал съм,
че са идвали в П. с нейния мъж. Аз не съм я виждал Н. лично, но съм чувал,
както и съм чувал за братовчедката на Р. – Г.. Знам, че се занимаваха с някакъв
бизнес – Н. и съпругът й.
АДВ. Б.: – Нямам други въпР..
АДВ. М.: – Като сте ходили там, имало ли е разправии, някакви
скандали, кой какво да ползва?
СВ. П. К.: Аз не съм се виждал с други хора и не мога да Ви кажа. Чувал
съм, че има някакви неуредици, не съм се задълбочавал, а и самият аз не съм
контактувал с други хора.
АДВ. М.: - А да сте чувал ищецът А. да е заявявал, че тези имоти са само
негови?
СВ. П. К.: - Чувал съм от Р., изключително възмутена, че има някакъв А.,
който аз не го познавам, не съм го виждал, но този А. – ще се въздържа да
цитирам, тъй като Р. ми го е казвала афектирана, този А., просто, казано на
разговорен език иска да ги прецака. Това не е сега покрай делата. Това не е от
сега, това е от доста по-рано. От години съм чувал, че има разправии с един
човек, който иска имотите. Въздържам се заради етикета съдебният, да кажа
конкретно. Ами, споделяла го е, всъщност, аз съм чувал, че този човек е
35
заплашвал баща й още приживе – това съм го чувал от Р.. Заплашвал го е, че
ще го качи в колата му и ще го бутне в някое дере – ако правилно си спомням.
Постоянно имаше някакво напрежение, за имотите в М., което доколкото
разбрах е създавано от този човек – А.. По повод този имот в М.. Казвам Ви,
заради съдебния етикет не мога да възпроизведа точно думите, но тя беше
буквално възмутена, потресена от този техен роднина. Това е обобщено на
всичките приказки – че иска да ги прецака за имота в М..
Последно в М. съм ходил по време на пандемията. Имаше много
интересен момент. Имаше много интересен момент, на кръстовището на
месокомбината имаше патрул, който питаше хората: „Къде отивате?“, и ние се
засмяхме, и казахме: „Ами хайде сега да видим дали можем да идем до М.“, Р.
каза „да си видим къщата“. И спряхме тогава, и патрулът ни попита: – „Къде
отивате?“ – „Ами, имаме една селска къща в М.“ казва Р. „отиваме да я видим.
Може ли?“ и добави “Няма да се виждаме с други хора, да си обменяме
вируси“, и той се усмихна, и вика: „Ами, вървете“. И си спомням, че
извървяхме, погледнахме къщата, и тя, на майтап вика: „Ами, тука е къщата“,
засмя се и се върнахме. Та този патрул там ни създаде идеята да отидем да я
видим.
АДВ. Б.: - Към момента, за който разказахте за котката, към този момент
къщата обитаема ли беше? В какво състояние беше?
СВ. П. К.: - Къщата, ще Ви обясня как възприех къщата, тогава, 2007-а
година аз закупих една къща в с. П., и направих аналогия, между селска къща
и селска къща, и си спомням, че имаше един типов проект на къщи от соц
времето, и направих аналогия между къщата, която аз закупих и тази къща.
АДВ. Б.: - Конкретният ми въпрос, какво си спомняте, как изглеждаше
км 2014 г. къщата. Някой живееше ли в нея, кой я ползваше?
СВ. П. К.: - Когато отидох там я ползваха, а постоянно някой да живее –
не.
Отсядали са в къщата, Д., те по цял ден стояха там и работеха. Те дори
си носеха и храна, предполагам, че в къщата са я яли тази храна.
АДВ. Ч.: - Вие лично виждали ли сте ги, че влизат вътре, или
предполагате, че са влизали вътре?
СВ. П. К.: - Аз съм ги виждал как излизат от вътре. Значи, аз паркирах
36
пред имота и започвахме да товарим. Излизаха.
АДВ. Ч.: - От двора или от къщата?
СВ. П. К.: - Ами значи, като паркирам когато товарят те са тук до колата
ми. Вероятно са излезнали от къщата – този момент аз не съм го видял –
излизане от къщата. Излизат от двора.
Единствено се застоях, когато копахме гроб за котката. Аз докато го
копаех, те разглеждаха какво е състоянието – Р. и дъщерите й, разглеждаха
състоянието на къщата, обикаляха, докато аз копаех.
АДВ. Б.: - Някой друг, когато сте ходили да взимате Д. и съпругата му,
да е имало в този имот, когато Вие сте ходили, освен Д.?
СВ. П. К.: – Не. Д. и съпругата му М. – поне аз не съм заварвал друг
човек. Помагах някой път – някой път влизах, да помагам с касетите, да
натоварим багажа. До толкова съм се застоявал в имота.
АДВ. Б.: - Нямам други въпР..
АДВ. Ч.: – Вие видяхте ли там в този двор, където Д. е садил, правил
лехи и т.н., където е отглеждал тази продукция, оранжерия видели ли сте?
СВ. П. К.: Ами, имаше нещо с найлони, ама дали това е оранжерия, дали
не е оранжерия – не мога да кажа.
АДВ. Ч.: – А 21-а година – когато казахте за пандемията, имаше ли го
пак това нещо с найлони там?
СВ. П. К.: Ами тогава беше привечер и беше тъмно, просто видяхме от
далече силуета на къщата. Тогава беше за последно, когато съм ходил.
СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме повече въпР. към свидетеля.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
АДВ. Ч.: - Госпожо съдия, с оглед достоверността на свидетелските
показания, аз ще Ви моля, тъй като твърдим, че от – още от 80 и коя година,
моят доверител е адресно регистриран в тази сграда, в която твърдим, че е
живял – не само той, а й децата му, затова ще Ви моля да ми бъде издадено
съдебно удостоверение, което да послужи пред Община П. служба ЕСГРАОН,
а може и Кметство с. М., тъй като не знам тогава в тези години как са били
адресните регистрации, от която да ми издадат друго такова, от което да е
37
видно, лицето А. Н. С., с ЕГН: **********, адресно регистриран ли е в с. М.,
от коя година е адресната му регистрация, и на кой адрес е адресно
регистриран. Това е доказателственото ми искане.
ИЩЕЦЪТ (ЛИЧНО): - Както и дъщерята Д. А.ова С.а. Аз ще й го донеса
това.
АДВ. Ч.: - Това ми е единственото искане, госпожо съдия, с оглед
достоверността на всички тези свидетелските показания, които днес така
подробно оспорваха обстоятелството, че моят доверител живее там – той
продължава да е адресно регистриран там, както и възможността да представя
допълнително писмени доказателства за тези обстоятелства, в срок до
следващо съдебно заседание, да ми бъде предоставена възможност да ги
представя тези допълнителни писмени доказателства, че е адресно
регистриран и е живял, и е работил там още преди 90-та година.
АДВ. Б.: – Госпожо съдия, аз съм Ви представила данните за
декларирането на имота, кой кога ги е декларирал, така че този въпрос е
изяснен. Към настоящия момент няма какво друго, по-скоро се поставя
въпросът дали е електрозахранена тази къща, и ако е била електрозахранена –
до кога. След като видя техните доказателства с регистрацията, тогава вече ще
преценя доколко това би било относимо, макар, че адресната регистрация в
крайна сметка не обвързва с местоживеенето. Във връзка с направеното от
мен изявление, по повод свидетелските показания, за които ми дадохте
указания, считам, че свидетелката М. изясни тези обстоятелства, но ще Ви
моля да ми допуснете свидетел, при режим на довеждане, който да установи
къде е живяла в последните две години баба М. и кой се е грижил за нея.
АДВ. Ч.: - Госпожо съдия, за това обстоятелство разпитахме техен
свидетел.
АДВ. Б.: - Но тя е дъщеря на доверителката ми, затова и нейните
показания ще бъдат подлагани на преценка по чл. 172, затова едно трето лице,
което да установи това обстоятелство.
АДВ. Ч.: - Тъй като пък другият свидетел е брат на моят доверител, при
режим на равнопоставеност, моля и на мен да бъде допуснат тогава един
свидетел за това обстоятелство.
АДВ. М.: - Нямам искания.
38
Съдът счита, че искането на пълномощниците е основателно и следва да
се уважи, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит по един свидетел на ищцовата и на ответната
страна, за установяване на обстоятелствата къде е живяла в последните две
години баба М. и кой се е грижил за нея.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцовата страна да сочи писмени
доказателства за адресната си регистрация, местоживеенето, и за това, че
същият е работил в с. М. още преди 90-та година, както и
ДА СЕ ИЗДАДЕ СЪДЕБНО УДОСТОВЕРЕНИЕ в посочения по-горе от
адв. Ч. смисъл, а именно, което да послужи пред Община П. служба
ЕСГРАОН или пред Кметство с. М., общ. П., обл. П., по силата на което да се
снабди с удостоверение, от което да е видно лицето А. Н. С., с ЕГН:
**********, адресно регистриран ли е в с. М., от коя година е адресната му
регистрация, и на кой адрес е адресно регистриран.
СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме други искания за днес.
Съдът счита, че делото следва да се отложи за събиране на допуснатите
доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 16.02.2025 г. от 13:30 часа, за която
дата и час ищецът А. С., ответниците Н. М., М. Г., Р. М., А. В. и Й. Д., се
считат за уведомени от днес.
Ответницата С. Т., се счита за уведомена от днес чрез адв. М..
Допуснатите по делото свидетели – при режим на довеждане от
страните.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:25 часа.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
Секретар: _______________________
39